Счетоводната общност иска удължаване на сроковете за подаване на данъчни декларации във връзка с пандемията COVID-19

Във връзка със създалите се форсмажорни обстоятелства поради грипната епидемия и пандемията COVID-19, които водят до реална опасност от масово неспазване на законовите срокове за подаване на месечните справки – декларации по чл.125 от ЗДДС и годишните данъчни декларации по чл. 92 от  ЗКПО за 2019 г., Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) и Институтът на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) внесоха искане в Министeрството на финансите, НАП и бюджетната комисия към парламента за удължаване на сроковете за подаване на фирмените годишни данъчни декларации и месечните справки декларации по ЗДДС.

Линк към документа тук.

С 6 месеца се удължава срокът за СУПТО от Наредба Н-18 съобщи Министерството на финансите след среща с бизнеса

Аргументите на бизнеса за удължаването на срока за влизане в сила на измененията в Наредба Н-18 по отношение на специализираните софтуери за управление на продажбите са чути, съобразявам се и с днешното разпореждане на министър-председателя, затова решението от работната среща е да отложим срока с 6 месеца, считано след 31 януари“ – това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов след продължилата почти 3 часа дискусия с представители на хотелиерския и ресторантьорския бранш, която се проведе в Министерството на финансите.

Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за интензивна съвместна работа между експертите на съответните браншови организации и НАП, с цел постигане на изясняване на нормативно ниво на неяснотите, за които туристическият бизнес претендира. 

В кратки срокове, през следващите седмици, ще се проведат и няколко срещи в работен формат за регламентирането и прилагането на режима за запечатване на търговските обекти от страна на НАП, тъй като опасенията на бизнеса, свързани с прилагането на наредба Н-18, се базират и на това, че тя може да отвори допълнителни аргументи за тази крайна мярка. Министър Горанов обясни, че пред бизнеса е изложил аргументи, че няма връзка между двете теми, но тази мярка много остро се поставя като проблем от страна на ресторантьорския и хотелиерския бранш и ще се дискутира какво да се направи, с цел да няма подозрения за своеволия от конкретни служители на приходната администрация. Пред министъра бизнесът постави част от вижданията си за прилагането на Наредбата, а не толкова аргументи против нейното съществуване. Министър Горанов каза още, че и двете страни са се обединили около философията на Наредбата и че фундаментът, заложен в нея от средата на 2018 г., няма нужда да бъде променян.

Представителите на организации от хотелиерския и ресторантьорския бизнес призоваха членовете си за отлагане на планирания протест.

На брифинга пред медиите Вени Петрова, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, подчерта, че днешната среща е била в духа на конструктивния диалог, както и че министър Горанов е останал отворен за разговори по останалите искания на бранша, представени в тяхната декларация, която са изпратили в МФ. Тя уточни, че за диференцираната ставка на ДДС, за която настояват, финансовият министър не е склонен да разговаря на този етап. Вени Петрова призова структурите на организацията, която представлява, утре да не реализират планирания протест, като оцени постигнато на срещата като достатъчно на този етап от диалога, и се надява след три месеца, когато престои нова среща с министъра, да има още по-голям напредък. 

Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, изрази своята удовлетвореност от срещата и съобщи, че през предстоящите три месеца, в които ще се правят работни срещи с НАП, на тях ще има и представители на малкия и средния бизнес, които са извън сектора на хотелиерството и ресторантьорството, като се надява в резултат на това след 6 месеца да има една работеща Наредба Н-18.

Промените за онлайн магазините при плащания с карти и пощенски паричен превод (Наредба Н-18)

В Държавен вестник бр. 8 от дата 28.01.2020 г. са публикувани дългоочакваните за електронните магазини промени в Наредба Н-18, които постановяват, че за отчитане на неприсъствените плащания с кредитни и дебитни карти електронният магазин може да не се издава касов бон от фискално устройство, а вместо това да издава друг документ при определени с наредбата условия. Важно е да се отбележи, че с настоящите изменения в Наредбата Н-18 се въвеждат и нови изисквания към търговците, използващи като метод за разплащане пощенски паричен превод (ППП).

Целта на настоящия материал е да разгледаме два въпроса:
  • Какво се променя за електронен магазин, който използва ППП за разплащане с клиенти?
  • При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?
Какво се променя за електронен магазин, който използва ППП за разплащане с клиенти?

Търговците с електронни магазини, при които плащанията са само чрез ППП и банков път, са освободени от използването на фискално устройство, по тази причина продължават да са освободени от използването на одобрен и регистриран в НАП СУПТО.

Новото при тях е, че когато плащането се извършва чрез ППП трябва да предоставят на клиентите си в хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко следната информацията:
     1. наименование и адрес за кореспонденция;
     2. ЕИК или БУЛСТАТ - за фирмите; ЕГН за физическите лица, ЛНЧ - за чуждестранните физически лица, служебен номер от НАП - в другите случаи;
     3. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
     4. обща сума за плащане и начин/и на плащане;

     Видове групи по т. 3:
     1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
     2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
     3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
     4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.


Практиката показва, че и преди промените голяма част от търговците с електронни магазини издават подобни документи на техните клиенти. Необходимо е да допълнят техните реквизити, съгласно точките по-горе, за да са в съответствие с наредбата.

Обръщаме внимание, че новото изискване за предоставяне на гореспоменатия документ на клиента, не касае само търговците с електронни магазини, а всички търговци, които използват плащането с ППП, като метод за разплащане с клиенти.

Срок за привеждане в съответствие: 01.04.2020 г.

При какви условия електронен магазин може да не използва касов апарат за отчитане на плащания с дебитни и кредитни карти?

Съгласно определението в § 1, т. 96 от допълнителните разпоредби на ЗДДС "неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта" е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условия

Когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта в електронен магазин, то търговецът може не използва касов апарат за отчитане на тази продажба, а да отчита тези продажби чрез друг документ, с реквизити посочени по-долу, само при следните условия:
     1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с, посочени са по-долу; и
     2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта, и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
     3. чрез софтуера/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.

Документи

В този случай за продажбата търговецът издава документ, съдържа най-малко следните реквизити:
     1. наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; номерът трябва да е уникален за цялата дейност на електронния магазин и търговеца;
     2. данни за търговеца; за юридическите лица и едноличните търговци – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица – имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон;
     3. уникален номер на клиентската поръчка;
     4. референтен номер на финансовата трансакция;
     5. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане;
     6. двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – номера, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33, дата и час на продажбата в софтуера на електронния магазин, референтен номер на финансовата трансакция, сума на продажбата и уникален номер на клиентската поръчка в електронния магазин.

Кодирането на информацията в QR кода за софтуер се извършва в следната последователност и формат на данните: <номерът, получен от НАП при подаване на информация по чл. 52р съгласно приложение № 33>*< >*<уникален номер на клиентската поръчка>*<референтен номер на финансовата трансакция>*<дата на издаване на документ за продажба във формат ГГГГ-ММ-ДД>*<час на издаване на документ за продажба във формат ЧЧ:ММ:СС>*<обща сума на продажбата>.

Търговецът е длъжен да предостави по електронен път на клиента така издадения документ при извършване на плащането с дебитна или кредитна карта/авторизацията на нареждането за плащане от виртуалния ПОС.

Когато за продажбата е издадена фактура, съдържаща информацията по т. 5, се допуска в документа да се посочи номер и дата на фактурата вместо информацията по т. 5.

Когато за продажбата е издадена фактура, се допуска да не се издава този документ, ако във фактурата се съдържат данните по т. 3 – 6.

Търговецът трябва да осигури еднозначна идентификация на всяка продажба от всеки електронен магазин, като спази и изискванията на чл. 27, като раздели стоките си услугите в следните видове групи:
     1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
     2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
     3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
     4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Изисквания към банковите сметки

Допуска се прилагането на тези по-облекчени условия за електронните търговци, само при условие че те приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта само по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен на територията на ЕС или държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с използваните от търговците виртуални ПОС, предоставени им от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката. Допуска се постъпленията от плащания чрез виртуален ПОС да постъпват в сметки на доставчици на платежни услуги, предоставили ПОС-а, при условие че впоследствие се превеждат пак по такава сметка.

Допуска се постъпленията от продажби да се приемат чрез виртуален ПОС, който е свързан с платежна сметка на доставчик на платежни услуги, различен от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката, при условие че:
     1. доставчикът, който приема плащането чрез виртуален ПОС, е установен на територията на ЕС или юрисдикция, с която Република България има влязла в сила СИДДО, включваща клауза за обмен на банкова информация; и
     2. постъпленията от продажбите се трансферират от доставчика, приел плащането чрез виртуален ПОС, директно до сметката.

Обявяване на електронния магазин в НАП

Търговецът, избрал облекчения режим, е длъжен да подаде в НАП за всеки електронен магазин и следната допълнителна информация чрез приложение № 33:
     1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
     2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
     3. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
     4. изпълнението на условията на чл. 52с;
     5. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.

В тази връзка е допълнено и самото приложение със следното:
     7. 1. методите на плащане, предлагани от електронния магазин;
     7.2. доставчиците на платежни услуги, с които има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика;
     7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID);
     7.4. платежните сметки, по които получава плащания от продажбите на стоки или услуги, включително тези, с които е свързан виртуален ПОС;
     7.5. изпълнението на условията на чл. 52с;
     7.6. номер на виртуалния ПОС, чрез който се извършват плащанията, включително когато виртуалният ПОС е на доставчик на платежни услуги и е свързан с платежна сметка на доставчика.
* При подаване на информация по чл. 52р електронният магазин получава номер от НАП.
Досегашните т. 7 и 8 стават съответно т. 8 и 9.

Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен преди започване на дейност по продажби да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като му се присвоява уникален номер от НАП.

Изисквания към софтуера по чл. 52с

Софтуерът на електронния магазин, чрез който се извършват продажби на стоки или услуги, заплащани чрез неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, за които се издава гореспоменатия документ, трябва да генерира уникален номер на всяка поръчка за закупуване на стока или услуга и да отговаря най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от приложение № 29, които са:
     1. Софтуерът осигурява пълнота и интегритет на данните, създавани при използването му.
     2. В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в това приложение.
     3. Софтуерът осигурява еднозначна автентикация на потребителите (операторите) при работа с него.

В случай че интерфейсът на софтуера не е на български език, търговецът е длъжен да разполага с превод на български език на информацията и данните, които предоставя на НАП при подаване на информация за електронния магазин в НАП с Приложение № 33.

В хода на контролни производства по ДОПК и при поискване от страна на орган по търговецът осигурява на органите пълен достъп до административния панел, включително настройки и пълната справочна част, осигурявана от софтуера.

Ежемесечно подаване в НАП чрез одиторски файл на данните за продажбите

Търговец, избрал този по-облекчен режим на отчитане, е длъжен за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Подаването на данни към НАП се осъществява по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 за стандартизиран одиторски файл, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през календарния месец можете да изтеглите от тук. Приложението описва в табличен вид данните, които ще се подават в XML формат.

Срок за привеждане в съответствие: 01.04.2020 г.

В случай, че търговецът спре да изпълнява някое от изискванията по-горе, той няма право да прилага реда за отчитане на продажбите чрез издаване на документ за регистриране на продажбата вместо фискален бон. В тези случаи органът по приходите може да разпореди заличаването на електронния магазин от списъка на НАП с електронните магазини, докато не бъдат изпълнени изискванията на наредбата.

Свързани статии:
Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18

Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18

В този материал ще откриете схемите на НАП за СУПТО, ЕРП и разносната търговия. Схемите за електронната търговия и варианти за съответствие с Наредба Н-18 можете да откриете тук.

Важно: За търговците с ЕРП, за които използването на импортер е невъзможно, обръщаме внимание на схемата в Пример 2, точка 2.1 (маркирана по-долу в синьо), при която единствено се допуска продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат ръчно в СУПТО на Обект 1. Това е позволено само за варианта на работа с отделни търговски обекти, при който в Обект 1 се извършват продажби, за които следва да се използва касов апарат, а в Обект 2 се извършват само продажби, за които не се изисква издаването на касов бон.

Въвеждането на СУПТО понякога е сложен, скъп и трудоемък процес, особено когато софтуерите са нови, а промените в бизнес процесите още не са добре уточнени. По тази причина много търговци предпочетоха да избегнат СУПТО, като се отказаха от методи на плащания, които изискват използването на касов апарат. Затова напомняме правилото за избягване на СУПТО:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.

Представяме и нашето неСУПТО приложение за фактуриране, което изпълнява данъчните изисквания и не съхранява в бази данни информация за вид, цени, количества на продаденото. Затова чрез него, при фактуриране на продажби в брой, не е нужно то да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат в обекта. Повече можете да откриете тук.

Схеми СУПТО

Пример 1 - Работа на два софтуера за управление на продажбите (СУПТО) в един търговски обект

При наличие на два СУПТО в един търговски обект на търговец всеки от тях трябва да е свързан с отделно фискално устройство (ФУ), предвид необходимостта от генериране на уникални номера на регистрираните чрез него продажби (УНП).


Допуска се при приключване на продажба, за която е генериран УНП в единия от софтуерите в обекта, да бъде отпечатван фискален бон (ФБ) от ФУ, управлявано от другия СУПТО в същия обект. В този случай при подаване на Приложение № 32 от Наредба №Н-18, лицето следва да посочи, че и двете ФУ са свързани към всеки от софтуерите.

Пример 2 – ЕРП система и СУПТО

2.1 Търговец използва ЕРП система за управление на дейността си.

Извършват се продажби в 2 търговски обекта.

В Обект 1 се извършват продажби, изискващи издаване на ФБ. Използва се софтуер СУПТО, който не е модул от ERP-системата.

В Обект 2 се извършват продажби, за които не се изисква издаване на ФБ. Използва се друг софтуер или друга версия на използвания в Обект 1 софтуер, които не са модули от ERP-системата.

Софтуерът в Обект 1 трябва да  отговаря на изискванията за СУПТО. В него се регистрират всички продажби, независимо че част от тях ще бъдат платени по банков път, т.е. няма задължение за издаване на ФБ. За всички продажби се генерира УНП при въвеждане на информация за тях в софтуера.

В Обект 1 няма възможност за  приключване на продажби, първоначалната информация за които е въведена в софтуера на Обект 2 - въведената в Обект 2 информация за продажби не е достъпна в Обект 1 и тези продажби не могат да бъдат приключени в  Обект 1.


При тази фактическа обстановка в Обект 1 функционира СУПТО, а в Обект 2- софтуер, който е извън обхвата на регулацията на Наредба №Н-18/2006 г. В двата обекта следва да функционират или различни софтуери, или един софтуер с различни версии.

Допуска се продажби, въведени в софтуера на Обект 2, да се въвеждат в ръчен режим в СУПТО на Обект 1 – генериране на УНП и т.н.


2.2 Фактическа обстановка, идентична на описаната в т.2.1. със следната разлика:

В двата обекта се използват софтуер – модул от ERP-системата.

В Обект 1 има възможност за достъп до информация за продажбите, която първоначално е въведена в Обект 2. Въведената в Обект 2 информация за продажби се визуализира, вкл. може да бъде променяна, чрез софтуера в Обект 1 или тези продажби могат да бъдат приключени в Обект 1. Обменът на информация между обектите може да се извършва както чрез съответните модули на ERP-системата, вкл. чрез достъп до обща база данни /БД/, така и директно между двата обекта.

В този случай, когато е налице възможност за обмен на информация за продажбите чрез функционалността на ERP-системата - всички модули на ERP-системата, обслужващи тази функционалност (вкл. Обект 1 и Обект 2 ) попадат в обхвата на регулацията за СУПТО.
                        
Пример 3 – ERP-система с импорт и обработка на данни от външни системи

Търговецът използва ERP-система с модул/модули СУПТО. В ERP-системата се импортира и обработва информация за поръчки/заявки за продажби от различни външни системи:



– Поръчки от системи на бизнес партньори (EDI), е-портали, заявки в стандартизиран файлов формат - импортират се поръчки от големи бизнес партньори, напр. МЕТРО, БИЛА и др., продажбите се извършват в СУПТО.

– Импорт на данни за продажби от друг СУПТО - допуска се импорт в СУПТО на данни за извършени продажби, регистрирани от друг СУПТО, използван от същия търговец. В този случай продажбите се импортират с вече присвоения УНП от СУПТО, в който са генерирани. Производителят/разпространителят следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в него продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба.

Пример 4 – Разносна търговия



При разносна търговия ФБ се издава от СУПТО в обекта, в който е приета поръчката на клиента и е експедирана стоката. ФБ придружава стоката и се предоставя на клиента при предаването й.

Цитат
Обръщаме внимание, че след публикуването на схемите от НАП, бе направена промяна в Наредба Н-18 чрез ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г. в чл. 25, ал. 2, в следствие на което при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от търговеца и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Пример 4.1



Доставките се извършват от служители на търговеца, снабдени с мобилни устройства, на които е инсталиран софтуер, свързан с мобилни ФУ. Този софтуер позволява единствено отразяване на плащане и подаване на команда към ФУ за разпечатване на ФБ – няма функционалност за генериране на поръчки, продажби, промяна на данни за продажба и т.н. Т.е. този софтуер няма характеристики на СУПТО.

Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния софтуер се импортират продажби с генерирани УНП – тези данни са статични и не могат да бъдат променяни от софтуера на мобилните устройства. При доставката при клиента в софтуера на мобилното устройство се отразява извършеното плащане /пълно или частично/, SW подава команда към ФУ за отпечатване на ФБ по съответния УНП.

При връщането в обекта от мобилния SW в СУПТО в склада се импортират извършените плащания, които се отразяват в БД към съответната продажба/УНП.


Пример 4.2


                                
Вариант 1:

Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и разполага с онлайн свързаност със СУПТО в обекта. Регистрираните в SW на мобилните устройства поръчки, продажби, корекции в данни за продажби, плащания и др. се подават в реално време и се записват в БД на СУПТО в склада.

В този случай софтуерът на мобилните устройства и софтуерът в склада представляват модули на едно СУПТО и следва да бъдат декларирани по този начин.

Вариант 2:



Софтуерът на мобилните устройства има функционалност на СУПТО и не разполага с онлайн свързаност със СУПТО в склада.

Преди да напусне склада от СУПТО-склад в мобилния СУПТО се импортират
продажби с генерирани УНП
, наличности, цени и др. В СУПТО на мобилните устройства е възможно да се въвежда информация за продажби на място при клиента, при което се генерира УНП от свързаното към него ФУ. При отразяване на плащане към мобилните ФУ се подава УНП на съответната продажба.

Допустимо е при връщането в склада от мобилния СУПТО в СУПТО-склад да се импортира информация от БД на SW на мобилните устройства – регистрирани поръчки, продажби, плащания и др. В този случай производителят на СУПТО-склад следва да разработи функционалност за интеграция и импорт на данни с конкретния мобилен СУПТО, като гарантира, че импортът на информацията за регистрираните в последния продажби се извършва в пълен обем и непроменено съдържание, вкл. и наличието на УНП за всяка импортирана продажба. Аналогични са изискванията и към производителя на мобилния СУПТО.

Можете да свалите файла на НАП от тук.

Разяснения на НАП относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби можете да изтеглите от тук.

Фактуриране чрез неСУПТО и без нужда от свързване с касовия апарат

След промените в Наредба Н-18 за много фирми възникнаха въпросите: „Трябва ли задължително да инсталирам СУПТО в обекта си, щом ползвам касов апарат? И кога един софтуер за фактуриране не е СУПТО?

В свои разяснения (например публикуваното тук) НАП подчертава, че търговците не са длъжни да използват СУПТО в търговските си обекти, но ако използват софтуер с белезите на СУПТО, то той трябва да присъства в одобрения от НАП списък със софтуери.

На тазгодишния семинар на НАП Веселин Трифонов, началник отдел „Електронен одит“ в НАП, даде много ясна обосновка за това кой софтуер за фактури не е СУПТО, което можете да чуете в това видео в 4:23:58. По-долу сме извадили в текст самото обяснение от експерта на НАП.

Как можем да помогнем?

В платформата КиК Инфо създадохме онлайн приложение за фактуриране неСУПТО, което изпълнява данъчните изисквания и не съхранява в бази данни информация за вид, цени, количества на продаденото. Затова чрез него, при фактуриране на продажби в брой, не е нужно то да се регистрира и декларира като СУПТО, нито да се свързва с касовия апарат в обекта.

Приложението неСУПТО за фактуриране има безплатна част, която е достъпна след регистрация в сайта, както и допълнителни екстри само за потребителите с абонамент за пълен достъп.

Предимства:
  ✔ Не се налага да се свързва с касовия апарат
  ✔ Не се налага да се декларира/предекларира в НАП
  ✔ Не се налага осигуряване на “одиторски профил” за данъчните
  ✔ Не се налага инсталиране на софтуер
  ✔ Достъпно от всяка точка и по всяко време онлайн
  ✔ Издава фактури, дебитни/кредитни известия и проформи в PDF

Още улеснения от безплатната част:
  ✔ Автоматично попълване клиентски данни от ДДС регистъра VIES
  ✔ Цените могат да бъдат въвеждани с или без ДДС (автоматично прекалкулиране)
  ✔ Фактурите могат да бъдат издавани на български, английски и двуезично
  ✔ Фактурите могат да бъдат издавани и във всяка валута (автоматично курс от БНБ)
  ✔ Автоматичен брояч на последно издадения документ
  ✔ За издаване на проформа фактури тук

За потребителите ни с абонамент за пълен достъп в сайта допълнително:
  Готови артикули и импорт на ценови листи
  Автоматично изпращане на имейли с прикачени фактури на вашите клиенти


Приложението неСУПТО е подходящо за фирми, които нямат нужда да следят наличности и количества и да използват складова програма или друг СУПТО в обекта си.



Кога един софтуер за фактури не е СУПТО според НАП?

Отговорът във видеото, който експертът от НАП Веселин Трифонов дава на семинара, провел се в ЦУ на НАП на 13.12.2019 г. е: “Всъщност ние изхождаме от определението за софтуер на продажбите и какво представлява управление на продажбите. Ако имам софтуер, с който аз издавам фактури, който софтуер представлява следното имам:
  ✔ номенклатури на моите клиенти
  ✔ номенклатури на стоки
  ✔ цени
и набирайки фактурата, разпечатвайки я, преминавайки към издаването на следващата фактура, аз не пазя данни за тази, която вече съм издал, то в този случай очевидно вие не управлявате продажбите си през софтуер, вие нямате възможност да проследите какви продажби сте извършили, просто защото вие не пазите тази информация и не обработвате автоматизирано в база данни. В този случай този софтуер не представлява СУПТО.

Точно такова е приложението неСУПТО за онлайн издаване на фактури от платформата КиК Инфо.

Определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е заложено в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18. От материалите, които НАП публикува на сайта си, става ясно, че разбирането на НАП за СУПТО е софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Това се потвърждава от отговора на НАП на въпрос (тук, стр. 4), който зададохме. Което означава, че СУПТО са по-голямата част от познатите ни софтуери за фактуриране, когато с тях се отчитат продажби, за които е задължително издаването на касов бон. Това бе коментирано и при първначалното представяне на промените в Наребда Н-18 от експертите на НАП в края на 2018 г. (виж във видеото тук).



kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.
*

Електронните магазини, СУПТО, срокове и схеми за съответствие с Наредба Н-18

Най-честият въпрос за онлайн магазините, който получаваме в последните седмици е: "Какво да правим при електронен магазин, използващ пощенски паричен превод за разплащане и физически магазин с касов апарат?"

Няма съмнение, че класическият сайт за електронен магазин представлява софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), тъй като чрез него могат да се управляват продажби и той съдържа база данни за направените заявки и продажби. А ако се приемат плащания, за които е необходимо издаването на касов бон, то този СУПТО следва да бъде одобрен от НАП чрез производителя и съответно регистриран в НАП с Приложение № 32 от използващия.

Оказа се, че въвеждането на СУПТО за електронен магазин е цяло предизвикателство по схемите на НАП (публикувани са по-долу). По тази причина много от електронните търговци, предпочетоха да избегнат СУПТО на всяка цена, като се отказаха да приемат плащания, за които е необходимо използването на касов апарат и преминаха на плащания само чрез пощенски паричен превод (ППП), за които не е необходимо да използват касов апарат.

Общото правило за избягване на СУПТО е:
➤ В търговски обект, в който има нерегистрирано СУПТО, следва да няма нужда от касов апарат.
➤ И обратно – в търговски обект, в който има касов апарат, следва да няма достъп до софтуер с белези на СУПТО.

Какви са вариантите?

Очевидно, когато продажбите се осъществяват, както през електронен магазин, така и през физически магазин, то във фирмата има наличие на касов апарат. Тогава въпросът се свежда до това да разделим касовия апарат от сайта на електронния магазин, за да избегнем сложното внедряване на СУПТО за електронен магазин.

Решение 1

Ако няма да има никакъв регистриран СУПТО, то за избягване на всякакъв данъчен риск се препоръчва разделянето в две отделни фирми на електронния магазин, опериращ само с ППП, от физическия магазин, опериращ с касовия апарат. Тук трябва да се има предвид и регистрацията по ДДС в светлината на новите промени и становището на НАП относно чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС. Във физическия магазин може да се използва неСУПТО софтуер за фактури и проформи или фактурите да се издават на хартия.

Решение 2

Ако физическият магазин с касовия апарат и онлайн магазинът останат в една фирма и няма да се ползва друг СУПТО, то се препоръчва адресът на фирмата и дейността по управлението на електронния магазин да са на различен адрес от този на физическия магазин с касовия апарат. НАП няколко пъти споменава в свои семинари и коментари, че търговският обект на електронния магазин е там, от където той се управлява. Тоест правим така, че физическият магазин и касовият апарат да не се намират на едно място със софтуера на сайта на електронния магазин, като реално това са два различни търговски обекта. Този вариант го определяме като по-рисков от Решение 1, предвид новостта на материята и възможните различни тълкувания от различните проверяващи от НАП.
 
Решение 3

Ако електронният магазин и физическият магазин са в една фирма и физическият магазин използва регистриран СУПТО и е на адреса, от който се управлява сайта, то попадаме в т. 2.4 от схемите на НАП, която изисква всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, да се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО. Всички изисквания за тази схема са публикувани по-долу в т. 2.4. В този случай, тъй като касовият апарат и сайтът на електронния магазин се управляват от едно и също място, то сайтът ще притежава характеристиките на СУПТО. Затова може да се търсят варианти с разделянето в два обекта на физическия магазин и адреса, от който се управлява сайта на електронния магазин, по примера на Решение 2.

Вариантът за работа през една фирма, в който поръчките се приемат от електронния магазин, който се управлява от мястото, където е физическия магазин и се въвеждат ръчно в регистриран СУПТО, не е в съответствие, защото противоречи на схемата по т. 2.4 (виж по-долу). НАП позволява на е-търговците само в една единствена схема да въвеждат електронните продажби ръчно в СУПТО и това е, когато продажбите се извършват чрез платформи (като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др. такива), а не чрез собствен електронен магазин. Само при платформите е допустимо търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл, което е записано в схема 1.1 – Вариант 2 (по-долу).

Публикуваме схемите на НАП за електронните магазини и СУПТО, като сме маркирали в синьо споменатия вариант за електронен магазин и отделен СУПТО по т. 2.4.

Схеми на НАП за електронни магазини и СУПТО

1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа
(бел. ред. – под онлайн платформа се има предвид платформи като eMag, Amazon, eBay, Aliexpress и др.)

1.1. Онлайн платформата не притежава характеристиките на СУПТО

Вариант 1: Е-търговецът не използва СУПТО.

Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на ФБ от ЕКАФП в обекта, ако видът плащане изисква издаване на ФБ.

Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО.

Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн платформата данни за продажби, например ако за тях се получават известия по имейл.

1.2. Онлайн платформата притежава характеристиките на СУПТО.

Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си.
 
Онлайн платформата трябва да отговори на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006г.

Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите.

Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.

Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
*В случай че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
  • Дата и време на импорт в СУПТО;
  • Източник на импорта – наименование на онлайн-платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
  • Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
  • Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка (съгласно т. 2);
6. За всички импортирани заявки/поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в онлайн-платформата и генерираните за тях УНП.

2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер за електронен магазин
(бел. ред. – под софтуер за електронен магазин се има предвид собствен/нает сайт за електронен магазин)

2.1. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18.

Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба Н-18/2006 г.

2.2. Софтуерът на електронния магазин е модул от СУПТО.

Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г.

2.3. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. (напр., open-source платформа за електронен магазин). Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби.

За да отговори на изискванията на Наредба Н-18/2006 г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност – чрез промяна (преработка) на sourceкода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение (plug-in).

Декларация за съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. по реда на чл. 52б се подава:
➤ Или от лицето, извършило промяна (преработка) на source-кода на софтуера на електронния магазин;
➤ Или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение №29 на Наредба Н-18/2006 г.

2.4. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.

Изисквания:
1. Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от ОП, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3. При импорта СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5. За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация: 

  • Дата и време на импорт в СУПТО;
  • Източник на импорта – (напр. наименование на е-магазина, домейн, др.);
  • Уникален номер на поръчката, присвоен в електронния магазин;
  • Пълни данни за всяка импортирана поръчка (съгласно т. 3).
6. За всички импортирани поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в софтуера на електронния магазин и генерираните за тях УНП.

Можете да изтеглите схемите от тук.

Какви са сроковете?

Електроните магазини, които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да бъдат приведени в съответствие с Наредба Н-18 до 31 март. Информацията за използвания от тях софтуер се подава в НАП до 31 май с Приложение № 32. Тези срокове важат само за тези електронни магазини, които попаднат в хипотезата на СУПТО.

Ако обаче търговецът използва друг СУПТО, то сроковете са по-кратки, а именно до 31 януари за внедряване на СУПТО и до 31 март за деклариране на СУПТО в НАП с Приложение № 32.

До 31 януари всички търговци, използващи СУПТО, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства в съответствие с изисквания на Наредба Н-18.


Свързана тема:
Схеми СУПТО, ЕРП, разносна търговия и възможности за съответствие с Наредба Н-18

ГФО на микро акционерните дружества вече не подлежат на задължителен одит

Годишните финансови отчети на акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КАД), които са микропредприятия, вече не подлежат на задължителен независим одит от регистрирани одитори. Поправката в чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството влиза в сила от 01.01.2019 г., тоест за първи път ще се прилага за годишните финансови отчети на тези дружуства за 2019 година, които се изготвят сега.

Една от процедурите, които задължително трябва да се извършат в процеса на годишното счетоводно приключване е годишният финансов отчет на всяка фирма да бъде проверен за необходимост от задължителен одит, съгласно Закона за счетоводството.

Цитат
За лесна и бърза проверка можете да използвате приложението:
Проверка за задължителен одит

За ЮЛНЦ в общественополезна дейност можете да използвате приложението:
Проверка за задължителен одит (ЮЛНЦ)

След като нанесете необходимите данни в приложенията, ще получите отговор на въпроса: Ще има ли необходимост от задължителен одит за даденото предприятие?
Кои предприятия подлежат на задължителен одит?

На задължителен финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на:

1. малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:
          а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
          б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
          в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души;
2. средните и големите предприятия;
3. предприятията от обществен интерес;
4. средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес;
5. предприятия, за които това изискване е установено със закон.

Независимо от горното за АД и КАД обхватът за одита е по-широк и на такъв подлежат тези от тях, които са микропредприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души

Промяна в категорията микропредприятие се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период.

Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година превишават един от следните показатели:
1. балансова стойност на активите към 31 декември - 1 000 000 лв.;
2. размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за текущата година - 2 000 000 лв.;
3. обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 000 000 лв.

На задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи дейност по чл. 116 от Семейния кодекс.

Какви са санкциите?

Който е задължен и не възложи извършването на независим финансов одит на регистриран одитор, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Цитат




kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.

Указание на НАП относно свързаните фирми с еднородна дейност в един обект и задължителната регистрация по ЗДДС

След разразилите се дискусии след семинара на НАП за последователно, паралелното и едновременно извършване на еднородна дейност от свързани фирми в един обект, НАП издаде указание, с което прави опит да разясни при какви условия свързани фирми с еднородна дейност могат да извършват дейност от един обект, без да им се сумират оборотите и да следва задължителна регистрация във връзка с новата ал. 10 на чл. 96 и при какви условия се сумират оборотите им и съответно следва задължителна регистрация по ДДС, ако сумата надвиши прагa за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 хил. лв. за последните 12 месеца. Публикуваме пълния текст на указанието, като обръщаме внимание на текста в синьо в последната част по-долу.



Изх. № 20-00-8/10.01.2020 г.
ЦУ на НАП

ДО
ТД НА НАП ........................ ...........
ТД НА НАП ГДО
ДИРЕКЦИЯ ОДОП ........................ ...........


ОТНОСНО: приложение на разпоредбите на чл. 96, ал. 10 и 11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.01.2020 г. по отношение на условието за последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано

В Националната агенция за приходите са постъпили множество запитвания във връзка с прилагането на чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС, поставените въпроси в които налагат разясняване на нормата в частта и, регламентираща кога следва да се приеме, че една еднородна дейност се извършва последователно в определен търговски обект, с оглед възникване на задължение за регистрация по реда на тази норма.

В тази връзка настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите за разясняване на поставените въпроси.

В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната регистрация на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано. Направените изменения влизат в сила от 01.01.2020 г., като са създадени нови ал. 9, 10 и 11 към чл. 96 от ЗДДС и са направени допълнения в ал. 1 и 5 към същата правна норма.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Съгласно чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

Съгласно чл. 96, ал. 11 от ЗДДС не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.

С § 34 на ПЗР на ЗИД на ЗКПО е въведен преходен режим за данъчно задължените лица, съгласно който лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 15.01.2020 г. (включително).

В § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 93, с която е дефинирано понятието „лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и съгласно дефиницията това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е дадена дефиниция на понятието „свързани лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани лица са:
„а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците; ...
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;“

Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Извършените промени по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС целят предотвратяване на констатираната практиката по избягване на регистрация по ЗДДС, съответно на облагането с данък върху добавената стойност на доставките на стоки и/или услуги от данъчно задължени лица. Проявлението на тази практика обичайно е чрез формална смяна на субекта, извършващ същата дейност в същия търговски обект, преди достигане на прага на оборота за задължителна регистрация по закона. Тези лица са юридически самостоятелни, но свързани под една или друга форма и действат съгласувано. За предотвратяването на тази практика нормата предвижда специфично сумиране на оборотите за формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на данъчно задължените лица.

Видно е, че за възникване на задължението за регистрация в специфичната хипотеза на посочената норма на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и свързаните с нея изменения в цитираните нормативни текстове, се предвижда сложен фактически състав, който изисква наличието на специфични характеристики относно лицата, характера и мястото на извършваната дейност, както и относно времевите характеристики на дейността, а именно последователното и и непрекъснато извършване в определения от нормата период.

Настоящото становище има за цел да даде разяснение само относно условието дейността, пораждаща задължение за регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, да бъде извършвана последователно от две или повече лица.

Тълкуването на думи и изрази, употребени в нормативните актове, е уредено в Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон. Съгласно чл. 37 от указа думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По посочения начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.

Думата „последователно“ няма утвърдено правно значение. В ЗДДС липсва легално определение на тази дума за целите на закона. Поради това за тълкуването и следва да се изхожда от общоприетия и смисъл. Понятието „последователно“ според Речника на българския език, публикуван на официалната страница на Института за български език на БАН в основното си значение означава „който следва, става, извършва се в определен ред, непосредствено един след друг“.

В аспект на нормата понятието „последователно“, по отношение на извършването на еднородна дейност в един и същи търговски обект, следва да се тълкува като замяна или редуване във времето на две или повече данъчно задължени лица, извършващи дейността. Това недвусмислено се извежда от регламентирания в нормата начин за формиране на облагаемия оборот за регистрация, където е посочено, че „... в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него ...“. Тъй като „непосредствено“ означава действие, което се осъществява, става или следва веднага, нормата на ал. 11 на чл. 96 от ЗДДС уточнява като правно ирелевантно прекъсване в рамките на по-малко от един месец. В тази връзка, ако между преустановяване на дейността на едно лице в търговския обект и започване на еднородната дейност в обекта от следващото лице, е изтекъл период повече от един месец, по отношение на формиране на оборота за регистрация на това следващо лице нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е неприложима и оборотите на предшестващите лица, реализирани в обекта, не се включват в неговия оборот.

Предвид изложеното по-горе, задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в един и същи обект едновременно едно с друго, паралелно.

Следва, обаче, да се има предвид, че ако едно извършване на паралелна дейност от лица, действащи съгласувано, има чисто изкуствен характер и противоречи на нормалната икономическа логика, налице е основание същото да бъде третирано като заобикаляне на закона с цел данъчно предимство, при което следва да се приложи нормата, противодействаща на тази практика. Този извод се основава на постановеното по дело С-255/02, Halifax plc, че при установяване на злоумишлена практика, сделките, на които тя се основава, трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която би преобладавала при липсата на тези сделки. Такава би била ситуацията например, когато едно лице, целящо заобикаляне на новото правило, приближавайки прага на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, формално не прекъсва извършването на дейността от свое име и не напуска обекта, като афишира продължаването и, но паралелно с него в обекта еднородна дейност започне да извършва и друго лице. Първото лице формално продължава извършването на дейността в обекта, но в толкова минимален обем като честота и стойност на отчитаните от него доставки, който анализиран сам по себе си води до непротиворечив извод, че присъствието/дейността му в търговския обект не може да намери икономическо оправдание, а има за цел заобикаляне действието на нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. В този случай следва да се приеме, че е налице прекратяване на дейността от първото лице. Следващото лице, поело в действителност дейността, ще попадне в хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и в облагаемия му оборот следва да се включи и облагаемият оборот на лицето, формално продължаващо извършването на еднородната дейност.

Трябва да се има предвид, че подобни случаи следва да бъдат внимателно анализирани и специфичната регистрация по чл. 96, ал. 10 от ЗДДС следва да бъде приложена единствено тогава, когато, освен че са налице еднородност на дейността и съгласувано действие на лицата, ситуацията има напълно изкуствен характер, за нея липсва икономическа логика и същата цели данъчно предимство.

Следва да се обърне внимание също така, че данъчните злоупотреби относно избягване на регистрация по ЗДДС, съответно избягване на начисляване на данък върху добавената стойност по облагаеми доставки, не се изчерпват с хипотезата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и Националната агенция за приходите ще продължи да им противодейства.

При наличие на случаи например на безспорно еднородна дейност при общо използване на активи и/или човешки ресурси, формално извършвана от две или повече лица, особено когато са свързани или действат съгласувано и при липса на ясно и предварително определени обективни критерии за разпределяне на рисковете и ползите от дейността, това би могло да е индикация за обединяване на усилията на лицата за обща дейност чрез дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (въпрос, който следва внимателно да бъде изследван). По силата на чл. 9, ал. 2 от ДОПК неперсонифицираното дружество се приравнява на юридическо лице за данъчни цели. Пример за тази хипотеза би бил случаят, в който в един и същи офис две или повече лица осъществяват едновременно еднородна дейност, използвайки общи активи, включително човешки ресурси, като разделят единствено ползите от дейността въз основа на различни критерии, като например собствения си статут на регистрирано/нерегистрирано по ЗДДС лице. В контекста на настоящото становище в посочения случай правната последица би била приемането на облагаемите обороти на участващите в неперсонифицираното дружество лица за оборот на неперсонифицираното дружество и съответно регистрирането му при достигане на прага за задължителна регистрация.

Настоящото становище е принципно и всеки конкретен случай следва да бъде преценен самостоятелно спрямо всички относими факти и обстоятелства.


10.01.2020 г.
_Х   
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП
Signed by: Plamen Lyubomirov Dimitrov

Можете да изтеглите указанието на НАП от тук.

Безплатно: Чек лист Приключване 2019 и Срокове 2020

Да започнем годината и годишното счетоводно приключване на една добра и сигурна платформа. А това за нас, счетоводителите, означава да предвидим всяка стъпка, всяка процедура и всеки срок.

Как можем да помогнем?
» Чрез актуализираното безплатно приложение
Чек лист Приключване 2019 и Срокове 2020 (първо шестмесечие)

Маркирайте тези процедури, които ще включите в чек листа. Най-честите са отбелязани по подразбиране. След това може да отпечатате чек листа за по-лесното проследяване на сроковете и процедурите за всяка фирма.



kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.

Сайтът КиК Инфо е с нова версия

Уважаеми колеги,

Сайтът КиК Инфо е с нова версия, която има адаптивен дизайн за мобилни устройства. В новата версия калкулаторите, приложения и проверките са категоризирани тематично, както следва:
ТРЗ приложения, Счетоводни, Данъчни, Справочник.

Актуализирани са изчисленията за възнагражденията, осигуровките и данъците за 2020 г. Поетапно ще въвеждаме следващите актуализации и нови приложения.

Платформата за данъци и счетоводство КиК Инфо стартира през 2008 г. и бързо се утвърди като най-голямата онлайн общност на счетоводители в България и мрежа за споделяне на професионални мнения, опит и новини. Към днешна дата сайтът има над 130 хил. членове с безплатна регистрация и хиляди потребители с абонамент за пълен достъп.

Не се колебайте да ни пишете вашите отзиви, забележки и коментари по новия сайт.

Важно: Няма промяна в профилите, паролите и начина за вход.

Желаем ви приятна и ползотворна работа със сайта!
Екипът на КиК Инфо



kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват kik-info.com.