2020: Осигуровки, МОД, ТЗПБ, обезщетения

Публикувани са законите за бюджетите на ДОО и НЗОК. Обобщаваме основните данни по осигуряването за 2020 г. Виж и Осигуровки и данъци 2020 (таблица).

Увеличава се размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ) на 610 лв. Очаква се официалното приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата за 2020 г.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете "Пенсии", "ОЗМ" и "Безработица" и здравноосигурителната вноска.

Променя се минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Виж МОД 2020.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица на 610 лв.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители на 420 лв.

Запазва се максималния месечен размер на осигурителния доход на 3000 лв.

Увеличава се месечния размер на минималната заплата за страната (МРЗ) на 610 лв.

За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 305 лв. (увеличение)

За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 610 лв. (увеличение)

Променят се вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 - 1.1 на сто). Виж ТЗБП 2020.

Запазва се нулева вноска за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).

Обезщетения

Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 9 лв., а максимален размер – 74.29 лв.

Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 380 лв.

Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
•   временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
•   безработица – 24 календарни месеца;
•   бременност и раждане – 24 календарни месеца;
•   трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.

Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

За новата задължителна регистрация по ДДС при еднородна дейност в един обект през две или повече свързани фирми

Какви са промените накратко?

Съгласно новата ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС от 01.01.2020 г. е налице условие за задължителна регистрация по закона в 7 дневен срок при надхвърляне на оборота за регистрация и в следния случай:  При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.

Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

Новата ал. 11 на същия член пояснява, че не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.

В т. 93 от допълнителните разпоредби е дадено определение за „лица, действащи съгласувано“. Това са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на ДОПК лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

За заварените случаи е предвиден преходен режим в § 34, според който лице, което към датата на влизането в сила на закона отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, тоест до 14 януари 2020 г.

Защо се наложиха промените?

От мотивите към измененията и последвалите дискусии стана ясно, че тези мерки са насочени към търговски обекти, които работят чрез една фирма до достигане на оборот близък до оборота за задължителна регистрация по ЗДДС (50 хил. лева), след което прехвърлят дейността си в нова фирма, докато и тя наближи този оборот. В последствие данъчната схема се повтаря със следващата фирма, така че крайният резутат е да избегнат плащането на ДДС.

В НАП са на мнение, че тук става дума за заобикаляне на закона - тоест извършват се поредица от привидно законосъобразни действия, които обаче водят до незаконосъобразен резултат. Въпреки че НАП е съставяла през годините актове за нарушение за тази данъчна схема и е изисквала регистрация по ДДС, разпорежданията са отменяни от съда. Съдебната практика в масовия случай не потвърждава логиката на данъчните и е в посока, че действията са законосъобразни. Именно затова се наложиха споменатите промени, които доведоха до настоящите текстове в ЗДДС.

Къде възникват проблемите?

Новите разпоредби в ЗДДС породиха и продължават да пораждат множество въпроси относно това за кои точно бизнес сценарии и лица следва да се прилага чл. 96, ал. 10. Дали новата ал. 10 на чл. 96 важи само за последователно извършване на еднородна дейност или се прилага и при едновременно или паралелно извършване на една и съща дейност от един и същи офис от свързани фирми?

Докато за последователното извършване на еднородна дейност от един и същи офис е пределно ясно, че попада под ударите на чл. 96, ал. 10, то паралелното или едновременно извършване на еднородна дейност не е така ясно, защото има доста нюанси и детайли.

За илюстриране ще дадем пример с две относително прости и ноторно известни данъчни схеми, които се използват от години от различни бизнеси.

Данъчна схема 1
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко фирми:
  • една регистрирана по ЗДДС, от която се фактурира на клиенти, регистрирани по ЗДДС и
  • друга или няколко други нерегистрирани по ЗДДС, от които се фактурира на клиенти, нерегистрирани по ЗДДС.
Когато нерегистрираните фирми от групата наближат оборота от 50 хил. лв., то се създава ново дружество и новите клиенти се фактурират през него или част от старите се прехвърлят в новото дружество. Целта е да се поддържа само една регистирана по ЗДДС фирма, а другите да останат нерегистрирани.

Данъчна схема 2
Компания осъществява дейността си паралелно от един и същи офис чрез няколко нерегистрирани по ЗДДС фирми, като всяка една от тях контролирано се поддържа с оборот под 50 хил. лв. При необходимост се регистрира нова фирма, така че нито една от фирмите от групата да не достигне оборот от 50 хил. лв. за предходните 12 месеца и да не се регистрира по ЗДДС.

Често тези фирми са със сходни имена, тъй като са известни под общ бранд след партньорите си.

Какво е мнението на НАП?

На годишния семинар на НАП “Данъци и осигуряване 2020” новите разпоредби бяха представени и коментирани от Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология” и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол”.

Още в самото представяна на промените от НАП дадоха да се разбере, че намират последователното извършване на еднородна дейност за “доста брутален начин за избягване на регистрация по ЗДДС”.

На поставен въпрос за паралелно извършване на еднородна дейност от един офис чрез две или повече фирми Росен Иванов отговаря следното: “Ако паралелно в същия обект продължат да работят двете лица, според мен, ще се приложи нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС” пояснявайки “Тоест едното лице не напуска, а другото просто се настанява при него и прави абсолютно същото.” Този момент от дискусията можете да проследите от тук (2:48:37).

Нормата е изцяло в посока предотвратяване на една доста агресивна практика за отклонение от облагане, коментира Росен Бъчваров. И тя ще бъде прилагана точно тогава, когато има достатъчно данни и достатъчно риск, че има едно симулирано в същината си правоприемство на практика. Защото лица, зад които има общи икономически интерес, макар те юридически да не са свързани, продължават да осъществяват на същото място същия вид дейност, при наличие на определели икономически или други връзки. Тоест нормата е предвидена, защото съдебната практика, придържайки се към закона намираше, че подобно нещо е допустимо, но според НАП подобна практика има очевидната цел да отклонява задължителната регистрация по ЗДДС и като резултат се ощетява фискът. Така че тук въпросът не е на схоластика или на тълкуване на паралелно, последователно или наличието на какъв точно тип връзка, тук става дума за превенция на неплащането на ДДС чрез нерегистрирането по смисъла на закона. В този смисъл ще бъде прилагана и тази разпоредба според Росен Бъчваров.
   
Ако две лица просто работят в един и същи обект, това по принцип не е проблем, уточнява Росен Иванов. Но ако едно лице работи в един търговски обект, наближава съответния оборот и едно друго лице се настанява заедно с него в този търговски обект и двете продължават да работят паралелно (заедно и двете в търговския обект) и извършват една и съща дейност, тогава тази разпоредба би се приложила. Така че това е някакъв микс между последователно и паралелно. Чистото едновременно извършване на една и съща дейност на две лица от един търговски обект към момента не е обхванато от тази разпоредба, но ако едното лице си продължава и някакви други се настаняват и правят същото каквото прави първото лице, е напълно възможно да се приложи разпоредбата според Росен Иванов.

Росен Бъчваров (тук в 2:52:56) коментира следното: “Има хипотези, при които две лица обективно работят в един и същи търговски обект. Те може да са собственост на едни и същи физически лица, едното регистрирано, другото нерегистрирано по ЗДДС, такива въпроси ни бяха задавани и преди. И от там възникна въпросът каква е разликата когато един счетоводител има ЕТ нерегистриран по ЗДДС и ЕООД с регистрация по ЗДДС, и той в зависимост от житейската хипотеза решава от кое от двете да осъществи услуга. Тогава коментирайки този въпрос доведохме ситуацията до един абсурд, за да илюстрираме темата – какво би било, ако в едно заведение една трета от масите оперират от ЕООД “Хикс”, останалите две трети от още четири юридически лица, което ясно илюстрира как данъчната креативност, в края на краищата налага изменения в закона, за да бъде превантирано неплащането на ДДС. Така, че отново казваме за трети пореден път тук не е въпрос на схоластика и на тълкуване последователна, паралелна или друга дейност, тук става дума за очевидни белези на отклонение от облагане, които нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС цели да прекрати.“   

Нещо повече, Росен Иванов обърна внимание и на следното: “Този казус със счетоводното предприятие, което за целите на неговите клиенти, които са регистрирани за целите на ДДС имаме ЕООД, а за целите на клиентите , които не са регистрирани по ЗДДС си поддържаме един едноличен търговец, за този казус има решение в Директива 112 и тя се нарича “ДДС групи”. Само че това не е никак лесно нито за въвеждане, нито за администриране. До момента България се е въздържала от въвеждането на “ДДС групи” по тази причина. Но ако продължават така масово да се правят тези неща, може би НАП ще предложи в България да се въведат “ДДС групите” и да приключим с този казус. Защото тогава примерът, който дадох с лицето, което си дели издаването на фактури, според това както му е изгодно, той става едно лице и въпроса го приключваме. И няма да може да избира. Това, с което се сблъскваме ние е абсолютно брутално.”

Въпрос от залата, чиито отговор заслужава внимание: (тук 5:42:22 ).
“Собственик съм на ЕООД счетоводни услуги, в същото време имаме и ООД. Двете фирми действат съвсем самостоятелно, ползваме само единствено общ офис. Иначе имат отделен персонал, отделни ДМА, но управителят в двете фирми е едно и също лице. Трябва ли да се събере оборота на двете счетоводни фирми да се регистрират към 14 януари по ЗДДС? ”

Отговор от Росен Иванов:  “От това, което чух до тук – не”, като в дискусията обърна внимание на следното: “Има проблеми, които биха възникнали при счетоводните кантори, когато например две фирми работят в един офис, ползват общи активи, софтуери и тн., но реално не си поделят честно и почтено разходите между двете дейности, а се трупат там, където е по-изгодно. Тоест клиентите ги разделяме, където ни е по-изгодно, но разходите по някакъв друг начин, пак така, че да ни е най-изгодно.” Изводът който следва е, че ще се обръща по-сериозно внимание на това дали разходите са разделени правилно между фирмите или дали съответно са префактурирани коректно.

Какви са санкциите?

Негативните финансови последици при нерегистриране по ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 10 са:
  • Санкция в размер от 500 до 5000 лв. за неподаване на заявление за регистрация в срок
  • Втора санкция в размер равен на размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. при неначисляване на данък, поради неподаване на заявление за регистрация и нерегистриране в срок;
  • Отделно се дължи самият невнесен ДДС върху целия оборот след момента на достигането на 50 хил. за групата;
  • Лихви за забава на невнесения данък по предходната точка.

Изводи

От всичко коментирано до тук става ясно, че от НАП допускат, че има случаи, при които при паралелно или едновременно извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми, е възможно да не се прилага новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.

В същото време при доста сходни случаи, пак според НАП, паралелното извършване на еднородна дейност в един офис от две или повече свързани фирми попада по ударите на чл. 96, ал. 10 и води до задължителна регистрация, ако общият оборот на фирмите надхвърли 50 000 лв. за предходните 12 месеца. Тоест много ще зависи от случая и неговото документиране, макар често да става въпрос за едни и същи дейности и схеми.

Във всички случаи заявките на НАП са, че при съмнение за отклонение от облагане чрез разделяне на дейността през две или повече фирми, данъчните ще прилагат ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС. Или всеки път, когато органите решат, че има неплащане на данък чрез избягване на регистрация по ДДС и има очевидни белези на отклонение от облагане, то ще бъде прилагана новата разпоредба на чл. 96, ал. 10.

Тъй като разпоредбите са нови и неясни, предстои да чакаме съдът да потвърди или отхвърли дали гореописаните ноторно известни данъчни схеми 1 и 2 водят до задължителна регистрация по ЗДДС, ако общият оборот на групата свързани фирми, работещи от един офис, надхвърли 50 хил. лв. за последните 12 месеца. А тези неясноти в законодателството в никакъв случай не помагат на коректните данъкоплатци, които от една страна смятат да спазват данъчните норми, но от друга желаят да познават и ползват законните данъчни възможности при организирането на своя бизнес, изхождайки от това, че: "Всеки е в пълното си право да урежда своите финансови дела така, че да плаща колкото се може по-малко данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-удачния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..." из Резолюция на Върховния съд на САЩ върху решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенъеринг - Грегъри от 1934 г.

Календар за 2020 с работните, почивните и празничните дни

Новият календар за 2020 г. с работните и почивните дни е публикуван в сайта.

Годината ще има 250 работни дни, които стандартно са 2000 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.

Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.


От тук можете да изтеглите
календара на КиК Инфо за 2020 г.




kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Публикувани са промените в данъчното законодателство за 2020 г.

В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с преходни разпоредби на който са въведени промени и в останалите данъчни закони,  в сила от 01. 01.2020 г., а именно:







Закона за акцизите и данъчните складове;
Закона за данък върху добавената стойност;
Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
Закона за местните данъци и такси,
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и
Закона за счетоводството.
 

Линк към ЗИД на ЗКПО от ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. тук.

На 13 декември: Безплатен семинар на НАП за данъците, осигуряването и изискванията в Наредба Н-18 за 2020 г.

За поредна година НАП организира безплатен годишен семинар. Темата на събитието са промените в данъчното и осигурителното законодателство за 2020 г., изисквания и крайни срокове към бизнеса, регламентирани в Наредба Н-18.

В събитието участие ще вземат Пламен Димитров - заместник изпълнителен директор на НАП, Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“, Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“, Веселин Трифонов - началник отдел „Електронен одит“, дирекция „Контрол“, както и водещи експерти по преки и косвени данъци и осигуряване.

Дата: 13 декември (петък) 2019 г. от 10:00 до 17:00.
Семинарът ще се излъчва на живо от НАП, като от нашия сайт ще имате възможност да го проследите от тази статия.

ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА

9.30 - 10.00
Регистрация   

10.00 - 10.15
Откриване
Пламен Димитров/Милена Кръстанова, заместник-изпълнителен директор на НАП

10.15- 11.00   
Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица   
Евгения Попова

11.00 - 11.10   
Кафе пауза   

11.10 - 11.45   
Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане   
Цветана Янкова

11.45- 12.30   
Промени в Закона за данъка върху добавената стойност   
Ганка Петрова / Росен Иванов

12.30 - 13.30
Обяд   

13.30 - 14.00
Данъчна кампания 2020   
Росен Бъчваров

14.00 - 16.00
Изисквания на Наредба Н-18 към бизнеса    
Росен Иванов
Веселин Трифонов
Росен Бъчваров

16.00 - 16.15
Кафе пауза   

16.15 - 16.45
Промени в осигурителното законодателство   
Катя Кашъмова

16.45 - 17.00
Закриване на семинара   

Приятно гледане!

Срок: До 16 декември променяме авансовия корпоративен данък за 2019 г. без лихви

Полезно: Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.

До 15-ти декември се внася последната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за 2019 г. Същевременно това е последният срок, в който фирмите имат възможност да направят корекция на декларираните от тях авансови вноски за 2019 година, за да не надвнесат ненужно данък или за да не плащат лихви към НАП при определени несъответствия на вноските. Тъй като тази година 15 декември е неделя, то този срок е 16 декември.
 
Често в практиката прогнозираните авансови вноски за корпоративен данък по ЗКПО се оказват доста по-високи или по-ниски от дължимия годишен данък. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на НАП или пък до нужда от възстановяване на данък, съпроводено с данъчни ревизии или проверки.

В тази връзка, законодателят е дал възможност на предприятията сами да намаляват или увеличават своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък. Намалението, съответно увеличението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларация за промени на авансовите вноски.

Как можем да помогнем?

В помощ при анализът за това каква да бъде прецизираната авансова вноска, ние Ви предлагаме едно от често използваните онлайн приложения в КиК Инфо по това време на годината:
Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО.

Чрез този калкулатор можете лесно и бързо да направите точни изчисления и съпоставка, за това какво да бъде увеличението/намалението на авансовата вноска (тримесечна или месечна), така че НАП да не начислява лихви, ако е декларирано по-малка авансова вноска, и съответно колко е надвишението при внесени по-високи авансови вноски и отчетена реално по-ниска данъчна печалба.

Кога се дължат лихви при неточно прогнозирани авансови вноски?

Лихви ще се дължат:
  • За месечните авансови вноски, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски;
  • За тримесечните авансови вноски, когато 75% дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените авансови вноски.

За да избегнем лихвите, както и за по-добра съпоставка на сумите, ние сме предвидили в приложението прецизно изчисление на:
  • Сумата на превишението на авансовите вноски над данъка, съответстващ на новата прогнозна печалба;
  • Сумата която, ако годишният корпоративен данък не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Сумата която, ако годишната данъчна печалба не превиши, то няма да се начисляват лихви от НАП върху превишението;
  • Изчисленията при намаление с 20%, за още по-точни сметки.

Кои предприятия не внасят авансови вноски през годината?

Не всички предприятия са задължени да правят авансови вноски. Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби от предходната година надхвърлят 3 000 000 лева, а всички останали данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски.

Цитат
Спести време и пресметни лесно
Чрез Калкулатор при промяна на авансови вноски по ЗКПО лесно и удобно можеш да направиш изчисление за промяната на авансовата вноска за 2019 г.




kik info
По-бързо. По-лесно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители избраха абонамент за пълен достъп и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Актуализация в сметка за изплатени суми и служебни бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ

В бр. 94 на ДВ от 29.11. 2019 г. (Неофициален раздел) на стр. 120 е обнародвана Заповед № ЗМФ-996 от 13.11.2019 г. на министъра на финансите, с която се утвърждават нови образци на сметка за изплатени суми и на служебни бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ.

От датата обнародването на посочените образци следва да се преустанови ползването на досегашните и да се използват новите.

В тази връзка за потребителите с пълен достъп в сайта КиК Инфо е актуализирано приложението за  сметка за изплатени суми, което се изчислява чрез калкулатора за граждански договор.

Новите образци са публикувани и на Интернет страницата на НАП.

kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Международeн ден на счетоводителите

Честит празник, скъпи колеги и приятели! Днес отбелязваме Международния ден на счетоводителя.

На 10 ноември през 1494 година Лука Пачиоли публикува труда си "Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите". Книгата представлява описание на практиките на венецианските търговци да водят сметките си. В нея Лука Пачиоли формулира основните счетоводни принципи, използвани и до днес. За пръв път се споменават поредица от счетоводни термини, използвани и до днес, като "оборотна ведомост", "капитал", "активи", "дебит" и "кредит".

В България през последните години счетоводството и счетоводните услуги се превърнаха в необходим и ценен помощник за всеки бизнес. Фирмите се обръщат към нас по редица въпроси, които надхвърлят отчитането по счетоводните сметки и съставянето на счетоводните отчети. Една компания има нужда от счетоводител още преди самото си създаване. Ето защо отговорността и значимостта ни е голяма, а от нас зависи да упражняваме професията си достойно, спазвайки високи стандарти за качество и етика.

Здраве и много професионални успехи на всички!
Екипът на КиК Инфо


kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Без касови бележки при онлайн плащания с карти и разширяване на определението за „електронен магазин“

Министерският съвет внесе пакета с промени в данъчното законодателство. В ЗДДС се предвижда да отпадне изискването за издаване на фискален бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.

„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.

Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки. 

Цитат
Ново определение: „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Настоящ текст: "Електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
В мотивите за тези промени се изтъква, че въз основа на търговските практики, практиката на НАП и извършен анализ съвместно с представители на Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации, представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, Асоциацията за електронна търговия и др. е установена необходимост от преразглеждане на нормативната уредба, касаеща неприсъствените плащания, тъй като според икономическите оператори досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания.

Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.

При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.

Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.

Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.

Счетоводители, адвокати и консултанти ще са длъжни да докладват на НАП рискови чуждестранни договори и схеми на клиенти

Консултантите да докладват на НАП за рисковите данъчни трансгранични схеми на своите клиенти, предвижда проект на ДОПК, публикуван за обществено обсъждане тези дни.

Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.

Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.

Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.

В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.

Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.

Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?

Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:

1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;

2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;

3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;

4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;

5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;

6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;

7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;

9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;

10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;

11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:

а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;

в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;

12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:

а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и

б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни 4 лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и

в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;

13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;

14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;

15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.

Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.

Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??

Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.

Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.

Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.

Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.

Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.

Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.

След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.

Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.

Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.

В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.

Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.

Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.

Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.

Каква информация се подава в НАП?

Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:

1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;

3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;

4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;

6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;

7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;

8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;

9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано. 

За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.

За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.

Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.

Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.

Какви са глобите и санкциите?

Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.

Пълният текст на законопроекта можете да изтеглите от тук.

Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.