Публикуване на ГФО в сайта КиК Инфо

Чрез новата ни услуга можете много бързо и лесно, спазвайки законовите изисквания, да публикувате в нашия сайт:
ГФО на предприятията по чл. 38, ал. 1 , т. 3 от ЗСч или
Декларация за неосъществяване на дейност от предприятията по чл. 38, ал. 9, т. 2, буква "б".

Внимание! Публикуването в интернет се отнася само за субекти по БУЛСТАТ:
ДЗЗД, фондация, сдружение, клон на чуждестранно лице, търговско представителство, адвокатско дружество, нотариално дружество, училищно настоятелство, читалище, църковно настоятелство, взаимоспомагателна каса и други, с изключение на ЮЛНЦ в обществена полза и регистрираните в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В случай, че заявите, ще публикуваме и документи на компании, които нямат законово задължение да публикуват в интернет.

Как да публикувате?

Вие качвате през платформата необходимите документи от тук, системата ще Ви генерира проформа, по която да платите. До един работен ден след получаване на сумата по нашата банкова сметка, Вашите качени отчети ще бъдат достъпни на нашия сайт в публичната му част. Вие ще получите по имейл издадената фактура и линк с публикувания отчет.

Това е. Без излишни данни. Само необходимото.

Каква е цената?

Цената за публикуване е 9.90 лв. без ДДС на ГФО/декларация.

Какви са законовите срокове и изисквания?

Съгласно Закона за счетоводството:

ГФО на предприятията по чл. 38, ал. 1 , т. 3 от ЗСч се публикува до 30 юни, но тази година срокът е удължен до 30 септември със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.

Декларацията за неосъществяване на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2, буква “б” се публикува до 31 март, но година срокът е удължен до 30 юни със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение.

Когато отчетите и докладите на предприятията се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен безплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им. При поискване предприятията предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади.

Ние осигуряваме изпълнение на законовите изисквания за, като за всяко предприятие получавате конкретен линк с публикувания отчет.

Какви са санкциите?

Съгласно чл. 74 от ЗСч който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.


Отчетите се публикуват във вида, в който са подадени от заявителя. КиК Инфо не носи отговорност за подадени непълни, неточни или неверни данни.

Приятна и ползотворна работа със сайта!




От тук можете да изтеглите образеца на декларацията за неосъществяване на дейност по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.

Публикувано е ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за изплащане на компенсации по схемата 60/40

ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 55

от      30 март       2020 година

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИ С ЦЕЛ ЗАПАЗВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.




М И Н И С Т Е Р С К И Я Т    С Ъ В Е Т
П О С Т А Н О В И:



Чл. 1. (1) На работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

(2) Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

(3) Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.

(4) Компенсации по ал. 1, 2 и 3 се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

(5) Компенсациите по ал. 1, 2 и 3 са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът по ал. 1, 2 и 3 и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на  периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

(6) Компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

(7) Осигурителният доход за януари 2020 г. се определя, както следва:
1. за лицата, които имат отработени дни - среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на  дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател - минималната месечна работна заплата за страната.

(8) Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата по ал. 5 за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

Чл. 2. (1) За изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 1 могат да кандидатстват работодатели, които:
1. са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
2. заявяват изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложението;
3. нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
4. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
5. запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
6. не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
7. нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63,
ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

(2) За изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 2 и 3 могат да кандидатстват работодатели от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), с изключение на секторите А, К, О, Р, Q, T и U, които отговарят на критериите по ал. 1, т. 1 и 3-7 и са декларирали намаляване на приходите от продажби:
1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

Чл. 3. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации по чл. 1.

(2) Информация за реда и условията за кандидатстване се публикува на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на информационните табла в дирекции „Бюро по труда“.

Чл. 4. (1) Работодателите по чл. 1, ал. 1, 2 и 3 подават в дирекция "Бюро по труда", обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор.

(2) Към заявлението се прилагат:
1. заверено копие на заповедта на работодателя за преустановяване на работа по чл. 120в от Кодекса на труда или на заповедта за установяване на непълно работно време по чл. 138 а, ал. 2 от Кодекса на труда;
2. декларация за обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6;
3. декларация от работодателя и документи, удостоверяващи намаляване на приходите от продажби по чл. 2, ал. 2 – за работодателите по чл. 1, ал. 2 и 3;
4. списък на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсации по реда на постановлението, съдържащ данни за лицата - трите имена, ЕГН или личен номер, личен номер на чужденец, служебен номер от Националната агенция за приходите, а за работниците и служителите по чл. 1, ал. 3 – продължителността на установеното непълно работно време;
5. декларация, съдържаща данни за платежна сметка на работодателя, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчик на платежни услуги, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната.

Чл. 5. (1) Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, разглежда документите по чл. 4 и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението.

(2) Проверката на обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 и 7 се извършва по служебен ред. Проверката по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 се извършва въз основа на информация, предоставена от Националната агенция за приходите, а по чл. 2, т. 7 - въз основа на информация, предоставена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(3) Комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации.

(4) В срока по ал. 1 директорът на дирекция „Бюро по труда” изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл. 4, ал. 2, т. 4 и 5 .

(5) Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на Националния осигурителен институт обобщена информация по ал. 4.

(6) Дирекция „Бюро по труда” уведомява работодателите за съответствието или несъответствието с критериите за изплащане на компенсации, установено от комисията, в срок до 2 работни дни от датата на съставянето на протокола.

Чл. 6. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта утвърждава образеца на декларациите по чл. 4, ал. 2, т. 2, 3 и 5.

Чл. 7. Националният осигурителен институт изплаща на работодателите по чл. 5, ал. 4 компенсациите по чл. 1, ал. 5 въз основа на обобщената информация, предоставена от Агенцията по заетостта.

Чл. 8. (1) В случай на възобновяване на работа или отмяна на заповедта за установяване на непълно работно време през периода на изплащане на компенсациите работодателят уведомява писмено, включително по електронен път, Агенцията по заетостта в срок 3 работни дни от датата на издаването на заповедта за възобновяване на работа.

(2) Агенцията по заетостта изпраща информацията по ал. 1 по електронен път на Националния осигурителен институт.

Чл. 9. (1) Работодател, получил компенсации по реда на това постановление, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 8 и чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 или декларира неверни данни по чл. 2, ал. 2, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) Работодател, получил компенсации по реда на това постановление, за когото Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ установи, че не изпълнява заявените с документите по чл. 4, ал. 2, т. 1, 2 и 4 обстоятелства съгласно чл. 1, ал. 1, 2 и 3, възстановява изплатените компенсации на бюджета на държавното обществено осигуряване.

(3) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ уведомява Националния осигурителен институт за установените в рамките на контролната дейност обстоятелства по ал. 1 и 2.

Чл. 10. Изпълнението на дейностите и обмена на информация между Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт се осъществяват при условия и по ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Чл. 11. (1) Националният осигурителен институт създава и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление.

(2) Базата данни съдържа информация за работодателя, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени.

(3) Базата данни е публична, с изключение на данните, представляващи "лични данни" по смисъла на Закона за защита на личните данни.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на това постановление „компенсации“ са суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 2. Постановлението се приема на основание § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

§ 3. Изпълнението на постановлението се възлага на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и управителя на Националния осигурителен институт.

§ 4. (1) Контролът по прилагането на постановлението се възлага на Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

(2) Агенцията по заетостта и Националният осигурителен институт предоставят по служебен път информация на Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, необходима за осъществяване на контрола.

§ 5. Постановлението влиза в сила от 13 март 2020 г.

§ 6. Компенсации по чл. 1 се изплащат след получаването на положително решение от Европейската комисия или на решение, че помощта не е държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Веселин Даков
Приложение към чл. 2, ал. 1, т. 2
Списък на икономически дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008)

Код по КИД-2008   Наименование на позицията
47   Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети, с изключение на:
47.11 Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия;
47.2   Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия;
47.73 Търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки;
47.74 Търговия на дребно с медицински и ортопедични стоки;
47.8   Търговия на дребно на открити щандове и пазари;
47.9   Търговия на дребно извън търговски обекти


49.3   Друг пътнически сухопътен транспорт

51.1   Пътнически въздушен транспорт

55   Хотелиерство

56.1   Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване

56.3   Дейност на питейни заведения

59.14   Прожектиране на филми

79   Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации

82.30    Организиране на конгреси и търговски изложения

85.10    Предучилищно образование (частен сектор)

90   Артистична и творческа дейност

91   Други дейности в областта на културата

93   Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих

96.04   Поддържане на добро физическо състояние

Други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки на основание чл. 63 от Закона за здравето

Правителството прие постановлението за изплащане на компенсации 60/40 за запазване на заетостта

Правителството прие постановление за изплащане на компенсации за запазване на заетостта в засегнатите от извънредното положение предприятия.

Министър-председателят Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет проведоха чрез видеоконферентна връзка извънредно правителствено заседание. Правителството прие Постановление за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Компенсациите са предвидени за по-широк кръг работодатели от първоначално обявения списък при по-леки условия от първоначално предложените. Отпаднало е предложеното изискване за неуволняване на служителя за период не по-малък от 3 месеца след изтичане на периода, за който се изплащат компенсациите. Освен това от тях ще могат да се ползват и работодатели, които поради извънредното положение със своя заповед, а не само въз основа на заповед на държавен орган, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

Размерът на компенсацията е 60 на сто от осигурителния доход за месец януари 2020 г. за всяко лице, за което е приложен режима за преустановяване на работа или е установено непълно работно време. Във втория случай компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от четири часа.

Работодателите ще могат да получат средствата при условие, че запазят работните места на работниците и служителите за период, не по-малък от периода, за  който получават компенсации. През този период те ще трябва да заплатят пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и дължимите осигурителни вноски.

За изплащане на компенсации ще може да кандидатства работодател, който поради обявено извънредно положение, въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Компенсациите ще се изплащат, когато работата е преустановена за целия период или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца. С приемането на постановлението на Министерския съвет ще бъдe подкрепена заетостта на работници и служители, заети в хотелиерството, ресторантьорството,  дейности в областта на културата, спорта и развлеченията, търговията на дребно, пътническия транспорт и др.

Работодатели от други икономически сектори също ще могат да получат компенсации, когато със своя заповед са преустановили работа или са въвели непълно работно време във връзка с извънредното положение. Те ще имат право да получат средства, когато могат да удостоверят намаление на приходите от продажби с не по-малко от 20 % през съответния период, посочен в постановлението.

От тази възможност няма да могат да се възползват работодателите, които осъществяват дейност в секторите: Селско, горско и рибно стопанство, Финансови и застрахователни дейности, Държавно управление, Образование, Хуманно здравеопазване и социална работа, Дейности на домакинства като работодатели, недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление, Дейности на екстериториални организации и служби.

Работодателите, кандидатстващи за получаване на компенсации, не трябва да са обявени в несъстоятелност или да са в производство по несъстоятелност или ликвидация. Друго условие е работодателите да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и да не съкращават персонал през периода на получаване на компенсациите.

Заявленията за изплащане на средствата ще се подават в дирекция „Бюро по труда“ по месторабота. Към тях ще се прилагат документи, необходими за определяне на размера на компенсациите. Комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда”, ще разглежда представените документи и в срок до 7 работни дни от тяхното подаване ще се произнася дали работодателят отговаря на критериите за получаване на компенсациите. Информацията ще се изпраща от Агенцията по заетостта по електронен път на Националния осигурителен институт, който ще изплаща средствата. 

Финансовите средства за изплащане на компенсациите, ще бъдат осигурени от фонд „Безработица“ на Държавното обществено осигуряване.

На днешното правителствено заседание беше одобрен също така договор с Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия, Китай за доставка на лични предпазни средства – медицински маски тип KN95. Съгласно договора Министерството на здравеопазването ще  закупи 1 000 000 бр. медицински маски тип KN95 на стойност 1 670 000 евро. Те ще бъдат използвани за обезпечаване нуждите на персонала в лечебните заведения, за органите на държавния здравен контрол и за други лица, ангажирани в работата срещу разпространението на COVID-19 в България. Маските за лице, тип KN95 могат да филтрират частици с 95% ефективност, според китайския национален стандарт GB2626-2006.

Министър Ананиев посочи, че бързото разпространение на вируса в световен мащаб е увеличило многократно търсенето на лични предпазни средства и всички държави, в това число и България, изпитват затруднения при осигуряването им. На този етап е от изключително значение да се вземат всички мерки за опазване здравето и живота на медицинските специалисти и лицата, които работят в пряк контакт със заразените от вируса пациенти. Предпазването на медицинските специалисти, участващи в диагностиката и лечението на заболелите, както и на органите, осигуряващи прилагането на противоепидемичните мерки, е от ключово значение както за овладяването на епидемията, така и за създаването на условия здравната система да предоставя своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ на нуждаещите се.

Изчисления по предложените компенсации за работодатели в размер на 60% от заплатите на неуволнени служители

Със Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и допълнение в Кодекса на задължителното осигуряване се предвижда изплащане на компенсации на някои работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение.

От проекта на ПМС се вижда, че става въпрос само за работодатели, които поради обявено извънредно положение със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Целта е запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа. Предложението за компенсации се отнася за следните дейности по кодове на икономическа дейност.

Цитат
Код на дейност и наименование

47   Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети с изключение на 47.11 (Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия) и 47.2 (Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия)
49.1   Пътнически железопътен транспорт, междуселищен
49.3   Друг пътнически сухопътен транспорт
50.1   Пътнически морски и крайбрежен транспорт
50.3   Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища
51.1   Пътнически въздушен транспорт
55.1   Хотели и подобни места за настаняване
55.2   Туристическо и друго краткосрочно настаняване
56.1   Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
56.3   Дейност на питейни заведения
59.14   Прожектиране на филми
79   Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
90   Артистична и творческа дейност
91   Други дейности в областта на културата
93   Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
96.04   Поддържане на добро физическо състояние
Компенсацията е по време на действието на закона за извънредното положение, но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на работодатели, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет.

С допълнения в Кодекса на труда бяха въведени и разпоредби, касаещи преустановяване на работата при обявено извънредно положение. По отношение на трудовото възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение, то за времето на преустановяване на работата в случаите на престой работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Без да коментираме другите изисквания към работодателите от проекта на ПМС, тъй като той все още е в работен режим, ще направим някои предварителни изчисления за компенсацията от заплатата в размер на 60%.

Пример

Да вземем пример със стандартен трудов договор и брутна заплата от 1000 лв., което прави нетна заплата в размер на 775.98 лв. (За целите на опростяване на изчисленията не сме отчитали допълнително възнаграждение за стаж, което няма да промени съотношенията, а ТЗПБ е взет в размер на 0.4%.) Подробна сметка можете да направите с различни суми чрез Калкулатор заплата: Разходи за работодателя.

Вариант I : Работодателят освободи служителя незабавно
Това се случва на база на някое от основанията, изброени в чл. 328, ал.1 от КТ: Например поради намаляване на обема на работа, съкращаване в щата, закриване на предприятието или на част от него.

Тогава работодателят ще има следните разходи:
  • 1000 лв. – брутната сума за неспазеното предизвестие, при едномесечно предизвестие
  • 1000 лв. – обезщетение за оставане без работа (по всяка вероятност ще се дължи)
  • 137.20 лв. – осигуровки върху предходното обезщетение (без здравни и ТЗПБ)
  • Дължи се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв. Да приемем, че отпускът е използван за целите на примера.
Общо разходът на работодателя при Вариант I за този служител би бил: 2137.20 лв.

Вариант II : Работодателят се възползва от предложената компенсация и не уволни служителя
Компенсацията е в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за 3 месеца, под условие че работодателят задържи този служител не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации.

Тогава работодателят ще има следните разходи:

1) За първите 3 месеца с компенсацията:
  • 1200 лв. – което представлява 40% от заплатата първите 3 месеца
  • 567.6 лв. – осигуровките за 3 месеца върху 100% от заплата
Тоест разходът на работодателят за първите 3 месеца бил: 1767.60 лв.

2) За следващите 3 месеца без компенсация, но със задължение да не се уволнява служителя:
  • 3000 лв. – брутното възнаграждение за 3 месеца
  • 567.6 лв. - осигуровките за 3 месеца
Тоест разходът на работодателят за следващите 3 месеца бил: 3567.60 лв.

Или общо за 6 месеца при Вариант II разходът за този служител би бил: 5335.2 лв.

Очаквайте повече подробности след публикуване на официалното ПМС. От тук можете да изтеглите текста на проекта.

НСИ удължава сроковете за подаване на годишните отчети за дейността за 2019 година

Във връзка с приетия от 44-тото Народно събрание „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“ (обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г.), Националният статистически институт Ви информира, че:

1. Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) за 2019 г., които следва да подават отделните групи данъчнозадължени лица (респонденти), съгласно чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, се удължава до 30 юни 2020 година.

2. Срокът за лицата, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 г., но са длъжни да представят ГОД за 2019 г., съгласно чл. 20, ал. 5, във вр. с ал. 1 и 4 от ЗСт, и подават ГОД единствено в информационната система на НСИ или в съответната териториална структура на НСИ на хартиен носител, се удължава до 30 юни 2020 година.

3. Срокът за предприятията, които консолидират съгласно Глава трета, Раздел IV от ЗСч и подават консолидиран годишен отчет за дейността (КГОД), се удължава до 30 септември 2020 година.

4. Срокът за лицата, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч и следва да декларират това обстоятелство еднократно за първия отчетен период, в който не са осъществявали дейност, с декларация (Приложение №11) в информационната система на НСИ или в съответната териториална структура на НСИ на хартиен носител, се удължава до 30 юни 2020 година.

Заповедта за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти) между НСИ и НАП, съгласно чл. 20, ал. 5, във вр. с ал. 1 и 4  от Закона за статистиката, ще бъде актуализирана съобразно новите срокове за подаване на ГОД.

Връзка към съобщението тук.

Важно уточнение за поредността на погасяването на задълженията към НАП

Във връзка със запитвания в групата ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ за поредността на погашенията на задълженията към НАП, г-н Росен Бъчваров направи следните уточнения:

Редът за погасяване на задължения, регламентиран в чл.169 от ДОПК не е променен. При подадена вече декларация по чл. 92 от ЗКПО с деклариран корпоративен данък и данък върху разходите, задълженията са вписани в данъчно-осигурителната сметка на лицето.

Ако лицето заплати сумата към бюджета и в данъчно осигурителната сметка липсва друго задължение с по-ранна дата на плащане, то сумата ще погаси съразмерно двата данъка, независимо от това, че срокът им на плащане е 30.06.2020 г.

Ако лицето подаде справка-декларация с дължим ДДС и след това преведе сумата по сметката за данъци, тя ще погаси дължимото ДДС, тъй като е с по-ранен срок на плащане, а именно 14.04.2020 г.

Аналогично с другите задължения – ДДФЛ по Декларация Образец № 6 или Декларацията по чл. 55 и чл. 201 от ЗДДФЛ и ЗКПО, както и за следващите месеци.

Обръщаме внимание, че на 01.04.2020 г. ще се появят задължения за авансови вноски, чийто срок за плащане е 15.04.2020 г.

В обобщение: Остава правилото, че първо следва да се декларира и после да се плаща. Съветваме да следите справката с актуалните задължения и срокове за плащане в е-услугата, за да съобразите поредността на плащанията.

Важни законови промени за работодателите във връзка с извънредното положение

В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИЗ) Наред с удължаването на сроковете по годишното счетоводни приключване и плащането на определени данъци, със законът се предприемат някои важни промени за работодателите. По-долу са извадките от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, които касаят работодателите.



Чрез ЗМДВИЗ
(в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5. (2), в сила от 24.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване (чл. 7. (1))

Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7. (2))

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (чл. 8. (1))

В Кодекса на труда се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

Нов чл. 120б:

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение


Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

Нов чл. 120в:

Преустановяване на работата при обявено извънредно положение


Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

3. В чл. 138а се създава се нова ал. 2, а ал. 3 се допълва:

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) (Нова - бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

(3) Продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(4) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Нов чл. 173а:

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Нов чл. 267а:

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:   
(в сила от 13.03.2020 г.)

По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. § 6. (1)

Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. § 6. (2)

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява. § 6. (3)

Удължените срокове по годишното счетоводно приключване са публикувани в Държавен вестник

В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С него се удължават счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.






Срокове за 2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г, очаква се и съвместна заповед на НСИ и НАП.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.

Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

Изчислението на авансовите вноски за 2020 г. се прави на база прогнозната данъчна печалба, както до сега, като промените са само в начина и сроковете за деклариране.

През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от ЗКПО, при съобразяване със следните особености:
1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Линк към Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Отпадна предложението за авансовото облагане на печалбите от 2020 г. на база на печалбите от 2018 г.

На днешното заседание в правна комисия Менда Стоянова оттегли предложението си за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г. Предложението бе направено към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, за което съобщихме по-рано тук.

Същевременно вносителите от ГЕРБ са предложили и удължаване на сроковете по годишното счетоводно приключване, включително удължаване и внасянето на определени данъци. Удължаването на сроковете бе прието от членовете на правната комисия. Повече за приетите удължени срокове тук.

Утре предстои гласуването на законопроекта на второ четене в пленарна зала.

Несъобразени утежнения за бизнеса се предлагат в Закона за мерките по време на извънредното положение

Вчера в края на работния ден група депутати от ГЕРБ са внесли предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, с входящ номер 054-04-67 от 18.03.2020 г. (тук).

В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.

Промяната се състои в това, че до момента предприятията сами определят авансовите си вноски за данъка на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.

По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.

Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.

Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.