Изчисления по предложените компенсации за работодатели в размер на 60% от заплатите на неуволнени служители

Със Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и допълнение в Кодекса на задължителното осигуряване се предвижда изплащане на компенсации на някои работодатели, преустановили работа поради обявено извънредно положение.

От проекта на ПМС се вижда, че става въпрос само за работодатели, които поради обявено извънредно положение със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Целта е запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа. Предложението за компенсации се отнася за следните дейности по кодове на икономическа дейност.

Цитат
Код на дейност и наименование

47   Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети с изключение на 47.11 (Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия) и 47.2 (Търговия на дребно в специализирани магазини с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия)
49.1   Пътнически железопътен транспорт, междуселищен
49.3   Друг пътнически сухопътен транспорт
50.1   Пътнически морски и крайбрежен транспорт
50.3   Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища
51.1   Пътнически въздушен транспорт
55.1   Хотели и подобни места за настаняване
55.2   Туристическо и друго краткосрочно настаняване
56.1   Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване
56.3   Дейност на питейни заведения
59.14   Прожектиране на филми
79   Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности свързани с пътувания и резервации
90   Артистична и творческа дейност
91   Други дейности в областта на културата
93   Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих
96.04   Поддържане на добро физическо състояние
Компенсацията е по време на действието на закона за извънредното положение, но за срок не по-дълъг от три месеца, НОИ да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на работодатели, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет.

С допълнения в Кодекса на труда бяха въведени и разпоредби, касаещи преустановяване на работата при обявено извънредно положение. По отношение на трудовото възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение, то за времето на преустановяване на работата в случаите на престой работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

Без да коментираме другите изисквания към работодателите от проекта на ПМС, тъй като той все още е в работен режим, ще направим някои предварителни изчисления за компенсацията от заплатата в размер на 60%.

Пример

Да вземем пример със стандартен трудов договор и брутна заплата от 1000 лв., което прави нетна заплата в размер на 775.98 лв. (За целите на опростяване на изчисленията не сме отчитали допълнително възнаграждение за стаж, което няма да промени съотношенията, а ТЗПБ е взет в размер на 0.4%.) Подробна сметка можете да направите с различни суми чрез Калкулатор заплата: Разходи за работодателя.

Вариант I : Работодателят освободи служителя незабавно
Това се случва на база на някое от основанията, изброени в чл. 328, ал.1 от КТ: Например поради намаляване на обема на работа, съкращаване в щата, закриване на предприятието или на част от него.

Тогава работодателят ще има следните разходи:
  • 1000 лв. – брутната сума за неспазеното предизвестие, при едномесечно предизвестие
  • 1000 лв. – обезщетение за оставане без работа (по всяка вероятност ще се дължи)
  • 137.20 лв. – осигуровки върху предходното обезщетение (без здравни и ТЗПБ)
  • Дължи се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв. Да приемем, че отпускът е използван за целите на примера.
Общо разходът на работодателя при Вариант I за този служител би бил: 2137.20 лв.

Вариант II : Работодателят се възползва от предложената компенсация и не уволни служителя
Компенсацията е в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за 3 месеца, под условие че работодателят задържи този служител не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации.

Тогава работодателят ще има следните разходи:

1) За първите 3 месеца с компенсацията:
  • 1200 лв. – което представлява 40% от заплатата първите 3 месеца
  • 567.6 лв. – осигуровките за 3 месеца върху 100% от заплата
Тоест разходът на работодателят за първите 3 месеца бил: 1767.60 лв.

2) За следващите 3 месеца без компенсация, но със задължение да не се уволнява служителя:
  • 3000 лв. – брутното възнаграждение за 3 месеца
  • 567.6 лв. - осигуровките за 3 месеца
Тоест разходът на работодателят за следващите 3 месеца бил: 3567.60 лв.

Или общо за 6 месеца при Вариант II разходът за този служител би бил: 5335.2 лв.

Очаквайте повече подробности след публикуване на официалното ПМС. От тук можете да изтеглите текста на проекта.

НСИ удължава сроковете за подаване на годишните отчети за дейността за 2019 година

Във връзка с приетия от 44-тото Народно събрание „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“ (обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г.), Националният статистически институт Ви информира, че:

1. Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) за 2019 г., които следва да подават отделните групи данъчнозадължени лица (респонденти), съгласно чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, се удължава до 30 юни 2020 година.

2. Срокът за лицата, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 г., но са длъжни да представят ГОД за 2019 г., съгласно чл. 20, ал. 5, във вр. с ал. 1 и 4 от ЗСт, и подават ГОД единствено в информационната система на НСИ или в съответната териториална структура на НСИ на хартиен носител, се удължава до 30 юни 2020 година.

3. Срокът за предприятията, които консолидират съгласно Глава трета, Раздел IV от ЗСч и подават консолидиран годишен отчет за дейността (КГОД), се удължава до 30 септември 2020 година.

4. Срокът за лицата, които не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч и следва да декларират това обстоятелство еднократно за първия отчетен период, в който не са осъществявали дейност, с декларация (Приложение №11) в информационната система на НСИ или в съответната териториална структура на НСИ на хартиен носител, се удължава до 30 юни 2020 година.

Заповедта за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти) между НСИ и НАП, съгласно чл. 20, ал. 5, във вр. с ал. 1 и 4  от Закона за статистиката, ще бъде актуализирана съобразно новите срокове за подаване на ГОД.

Връзка към съобщението тук.

Важно уточнение за поредността на погасяването на задълженията към НАП

Във връзка със запитвания в групата ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ за поредността на погашенията на задълженията към НАП, г-н Росен Бъчваров направи следните уточнения:

Редът за погасяване на задължения, регламентиран в чл.169 от ДОПК не е променен. При подадена вече декларация по чл. 92 от ЗКПО с деклариран корпоративен данък и данък върху разходите, задълженията са вписани в данъчно-осигурителната сметка на лицето.

Ако лицето заплати сумата към бюджета и в данъчно осигурителната сметка липсва друго задължение с по-ранна дата на плащане, то сумата ще погаси съразмерно двата данъка, независимо от това, че срокът им на плащане е 30.06.2020 г.

Ако лицето подаде справка-декларация с дължим ДДС и след това преведе сумата по сметката за данъци, тя ще погаси дължимото ДДС, тъй като е с по-ранен срок на плащане, а именно 14.04.2020 г.

Аналогично с другите задължения – ДДФЛ по Декларация Образец № 6 или Декларацията по чл. 55 и чл. 201 от ЗДДФЛ и ЗКПО, както и за следващите месеци.

Обръщаме внимание, че на 01.04.2020 г. ще се появят задължения за авансови вноски, чийто срок за плащане е 15.04.2020 г.

В обобщение: Остава правилото, че първо следва да се декларира и после да се плаща. Съветваме да следите справката с актуалните задължения и срокове за плащане в е-услугата, за да съобразите поредността на плащанията.

Важни законови промени за работодателите във връзка с извънредното положение

В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИЗ) Наред с удължаването на сроковете по годишното счетоводни приключване и плащането на определени данъци, със законът се предприемат някои важни промени за работодателите. По-долу са извадките от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, които касаят работодателите.



Чрез ЗМДВИЗ
(в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5. (2), в сила от 24.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване (чл. 7. (1))

Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7. (2))

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (чл. 8. (1))

В Кодекса на труда се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

Нов чл. 120б:

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение


Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

Нов чл. 120в:

Преустановяване на работата при обявено извънредно положение


Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

3. В чл. 138а се създава се нова ал. 2, а ал. 3 се допълва:

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) (Нова - бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

(3) Продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(4) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Нов чл. 173а:

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Нов чл. 267а:

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:   
(в сила от 13.03.2020 г.)

По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. § 6. (1)

Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. § 6. (2)

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява. § 6. (3)

Удължените срокове по годишното счетоводно приключване са публикувани в Държавен вестник

В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С него се удължават счетоводни и данъчни срокове по годишното счетоводно приключване.






Срокове за 2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасянето на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се удължава до 30.06.2020 г, очаква се и съвместна заповед на НСИ и НАП.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г.

Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

Изчислението на авансовите вноски за 2020 г. се прави на база прогнозната данъчна печалба, както до сега, като промените са само в начина и сроковете за деклариране.

През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по реда на глава четиринадесета от ЗКПО, при съобразяване със следните особености:
1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. когато до 15 април 2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
3. когато до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

Линк към Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Отпадна предложението за авансовото облагане на печалбите от 2020 г. на база на печалбите от 2018 г.

На днешното заседание в правна комисия Менда Стоянова оттегли предложението си за авансово облагане на печалбата за януари-юни 2020 на база ½ от печалбата от 2018 г. Предложението бе направено към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, за което съобщихме по-рано тук.

Същевременно вносителите от ГЕРБ са предложили и удължаване на сроковете по годишното счетоводно приключване, включително удължаване и внасянето на определени данъци. Удължаването на сроковете бе прието от членовете на правната комисия. Повече за приетите удължени срокове тук.

Утре предстои гласуването на законопроекта на второ четене в пленарна зала.

Несъобразени утежнения за бизнеса се предлагат в Закона за мерките по време на извънредното положение

Вчера в края на работния ден група депутати от ГЕРБ са внесли предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, с входящ номер 054-04-67 от 18.03.2020 г. (тук).

В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.

Промяната се състои в това, че до момента предприятията сами определят авансовите си вноски за данъка на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.

По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.

Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.

Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.

Счетоводни и данъчни срокове по време на извънредно положение (проект)

В деловодството на Народното събрание са внесени предложенията към Законопроекта за мерките по време на извънредно положение, касаещи счетоводни и данъчни срокове. Предстоят те да бъдат разгледани в ресорните комисии, а в петък законът ще бъде гласуван на второ четене в пленарна зала.

По-долу правим кратко резюме на предложените срокове.




Срокове за 2020 г:

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и внасяне на данъците по нея се удължава до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишните отчети за дейността (ГОД) се определя със съвместна заповед от директорите на НАП и НСИ, като се очаква този срок също да бъде удължен до 30.06.2020 г.

Срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и внасяне на данъците по нея само за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а се удължава до 30.06.2020 г. Отстъпката по чл. 53, ал. 6 ще се ползва от тези лица, ако декларацията е подадена и данъкът е внесен в срок до 31.05.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) се удължава до 30.09.2020 г.

Срокът от ЗСч за публикуването на декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 3 при неосъществяване на дейност през 2019 г. се удължава до 30.06.2020 г.

Нов режим за авансовите вноски по ЗКПО за 2020 г.

За предприятията, които са задължени да правят месечни авансови вноски

Месечните авансови вноски за месеците от януари до юни 2020 г. включително се определят, както следва:
АВ месечна = 0,5 х ДП/12 х ДС,
където:
АВ месечна е месечната авансова вноска
ДП е декларираната данъчна печалба за 2018 г.
ДС е данъчната ставка на корпоративния данък

За период януари - юни 2020 г. НАП изчислява служебно дължимите авансови вноски и вписва размера им директно в данъчно осигурителната сметка, без да е необходимо лицата да ги декларират.

За месеците от юли до декември 2020 г. авансовите вноски се правят по общия ред  - на база на прогнозната данъчна печалба за 2020 г.

Сроковете за внасяне остават както до сега. Месечните авансови вноски се внасят, както следва:
1. за месеците януари, февруари и март - в срок до 15 април на текущата календарна година;
2. за месеците от април до декември - в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

За предприятията, които са задължени да правят тримесечни авансови вноски

Тримесечните авансови вноски за първо и второ тримесечие на 2020 г. се определят както следва:
АВ тримесечна = 0,5 х ДП/4 х ДС,
където:
АВ тримесечна е тримесечната авансова вноска
ДП е декларираната данъчна печалба за 2018 г.
ДС е данъчната ставка на корпоративния данък

За първо и второ тримесечие на 2020 г. НАП изчислява служебно дължимите авансови вноски и вписва размера им директно в данъчно осигурителната сметка, без да е необходимо лицата да ги декларират.

За трето тримесечие на 2020 г. авансовата вноска се изчислява по общия ред, както до сега, на база на прогнозната данъчна печалба за 2020 г.

Сроковете за внасяне остават както до сега. Тримесечните авансови вноски за първото и второто тримесечие се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят, а за третото тримесечие - в срок до 15 декември. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.

Важно:

Авансовите вноски от януари до юни 2020 г., респективно за първо и второ тримесечие не могат да бъдат променяни с декларация по чл. 88, ал. 1 от ЗКПО.

Авансови вноски не правят:

1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за 2018 година не превишават 300 000 лв.;
2. новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон;
3. лицата, които за 2020 г. ще преотстъпват корпоративен данък по реда на глава двадесет и втора от Закона за корпоративното подоходно облагане.
 
Месечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за 2018 г. превишават 3 000 000 лв.

Тримесечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.

Новоучредените през 2019 г. и предприятията с данъчна загуба за 2018 г. могат да не правят авансови вноски.

Други промени:

През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.

При обявено извънредно положение работодателят има право да предостави до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.

Текстът с внесените предложения към законопроекта можете да изтеглите от тук.

Очаквайте подробности след гласуването в петък на второ четене в пленарна зала.

НАП публикува информация за упълномощаване и преупълномощаване изцяло по електронен път

По повод на постъпили въпроси относно упълномощаване и преупълномощаване изцяло по електронен път, НАП прави следните уточнения:

Упълномощаване на лица, които да извършват правно валидни действия пред НАП, е възможно по електронен път при следните условия:
- актът за упълномощаване да е постъпил на официален електроненните адреси на НАП тук, като документ, като документ (електронен или сканирано копие на хартиен документ), подписан с КЕП на упълномощителя.

В този случай документът представлява обикновено пълномощно и има характер на подписан удостоверителен документ (оригинал), който следва да бъде разгледан.

Необходимо е да имате предвид, че:
  • документ (електронен или сканирано копие на хартиен документ), който не е подписан с КЕП на упълномощителя, независимо дали е подписан с КЕП на пълномощника – няма характер на надлежно подписан удостоверителен документ и остава без разглеждане;
  • документ - сканирано копие на нотариално заверено пълномощно, който е подписан с КЕП на упълномощителя или упълномощеното лице, представлява заверено копие на нотариално заверено пълномощно. За да бъде приет и разгледан като нотариално заверено пълномощно, съответният акт за упълномощаване с нотариална заверка следва да бъде представен в НАП в оригинал, което се осъществява чрез изпращане по пощата или посещение в офис на приходната агенция. Ако не бъде предоставен оригиналът на съответния акт за упълномощаване, въз основа на постъпилото сканирано копие на нотариално заверено пълномощно, подписано с КЕП на упълномощителя или упълномощеното лице, може да се предостави достъп до услуги, за които се изисква обикновено пълномощно.

Работа от вкъщи и гъвкаво работно време като предпазна мярка срещу пандемията COVID-19 препоръчва МТСП

Гъвкавo работно време и дистанционен труд могат да въвеждат работодателите като предпазна мярка за служителите си срещу разпространението на вируса COVID-19. Това са част от препоръките за организиране на работния процес, които Министерството на труда и социалната политика изпрати днес до всички национално представителни работодателски организации.

За да защитят здравето на персонала си, работодателите могат да превърнат всички свободни помещения в нови работни места и да поставят вътрешни прегради между отделните работни станции. Препоръчва се общите събрания, конференциите, семинарите и обученията да бъдат отложени или да бъдат организирани чрез онлайн платформи. Променливото работно време може да се съчетае с дистанционна работа, като по този начин ще се избегне струпването на работници и няма да се прекъсне ефективният работен процес.

За да се организира надомна работа, шефовете на компании трябва да създадат условия за възлагане и отчитане на положения труд и да осигурят оборудване. Особено внимание те трябва да имат към хората с увреждани. Редовно трябва да се провеждат инструктажи, да се осигурят лични и колективни средства за защита и дезинфекция на помещенията. Служителите с болничен лист за поставяне под карантина не трябва да се допускат до работните им места. Пълният текст на препоръките на МТСП може да видите по-долу.

ПРЕПОРЪКИ КЪМ РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ СРЕЩУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА CОVID-19

Използвайте възможностите на трудовото законодателство, за да създадете организация на работата, която не позволява събирането на множество хора на едно място в предприятието, с оглед намаляване на прекия контакт както между работниците и служителите, така и между тях и клиентите на работодателя. Помислете за отлагане на дейности, като провеждане на общи събрания, конференции, семинари, обучения и други подобни.

Помислете за въвеждане на надомна и/или дистанционна работа.

Според особеностите на работата в предприятието е възможно да организирате трудовия процес така, че наетите лица да изпълняват определени дейности от дома си. Например за определени периоди е възможно да се възложи изготвяне на проучвания, доклади, осъществяване на кореспонденция и други подобни задачи, за изпълнението на които не е необходимо присъствието на работника в помещенията на работодателя.

Обмислете организация, при която работниците ще извършват дистанционно своята работа чрез използването на информационни технологии. Според спецификата на дейността е възможно работникът да извършва работата си без да има пряк контакт с други работници или клиенти на предприятието (напр. да се организират on-line срещи, заседания, консултации, услуги за клиенти и т.н.)

Когато прецените, че е възможно работата да се извършва надомно и/или дистанционно е необходимо да:
  • създадете подходящи условия за възлагането и отчитането на работата на работниците и съответната организация за извършването й;
  • осигурите необходимото работно оборудване, съответните материали и средства за извършването й;
  • постигнете съгласие с работника за извършване на надомна и/или дистанционна работа, като за целта се подписва допълнително споразумение.
Ако не е възможно работата да се извършва изцяло извън помещенията на работодателя, създайте подходяща организация на работата, включително въвеждане на променливо работно време, използване на свободни работни помещения, и др.

Когато се въвежда променливо работно време, определете различни за работниците и служителите фиксирани периоди от време, в които те да бъдат на работните си места. В този случай е възможно да съчетаете променливото работно време с дистанционна и/или надомна работа. Така, от една страна, ще се избегне едновременното присъствие на всички работници в работните помещения, а от друга - няма да се прекъсне ежедневната връзка с работодателя с оглед ефективно изпълнение на работата.

При въвеждане на променливо работно време следва да се издаде заповед и да се запознаят работниците с нея. Промяната следва да се отрази в правилника за вътрешния трудов ред.

Ако в предприятието има свободни помещения, обособете нови работни места за работниците и служителите си, така че да се ограничи възможността голям брой работници и служители да полагат труд в едно помещение и да се осигури достатъчно пространство с оглед намаляване на контактите между тях. Възможно е да се ограничи прекия контакт между работещите в едно помещение чрез поставяне на вътрешни прегради.

С повишено внимание и контрол изпълнявайте задълженията за осигуряване на безопасност и здраве при работа, в т.ч. провеждането на инструктажи, чрез които се поставя акцент върху превенцията от разпространението на СО\/Ю-19. Обърнете внимание върху осигуряването и правилното използване на лични предпазни средства и колективни средства за защита. Освен това, за предприемане на адекватни мерки и намиране на подходящите решения за превенция следва да се обърнете за съдействие към службата по трудова медицина.

Погрижете се уязвимите групи заети лица да бъдат задължително обхванати от мерките за превенция срещу разпространението на СОVID-19. Следва да имате предвид, че с увеличаването на възрастта нараства и рискът от по-тежко прекарване на заболяването. В тази връзка по-възрастните работещи са по-застрашени, както и тези с отслабена имунна система, с диабет, сърдечно-съдови, хронични респираторни и белодробни заболявания, хипертония и терапии, които отслабват имунната система.

Създайте организация на работата, която не допуска да се явяват на работа лица, на които е издаден болничен лист за поставяне под карантина. Болничният лист, издаден от компетентен здравен орган, създава задължение за работника да спазва установения режим, а за работодателя - да не го допуска до работа. В този случай работникът или служителят има право на обезщетение от държавното обществено осигуряване.

Препоръките на Световната здравна организация може да видите тук.