Назначаване на стажант, финасирано по ОП РЧР – лесно и успешно!

Ползите за работодателите, наемащи стажанти по схемата „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” по ОП РЧР

Знаете ли, че работодателите в България имат право да наемат стажанти без стаж по специалността и че разходите за заплати на тези стажанти се поемат изцяло от държавата за 6 месеца?

А знаете ли, че освен заплатата на стажанта, държавата стимулира и работодателя с половин минимална работна заплата за наставника на стажанта, който ще го въведе в работния процес?


Каква е целта на програмата?
Целта е да се осигури стаж по специалността на младите хора в България и да им се предостави добър старт в кариерата.

Коя програма финансира дейностите?
Програмата е оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, а схемата е bg051po001-1.1.06 „създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”.

Кой е органът, към който трябва да се обръщате?
Агенция по заетостта и регионалните бюра по труда към агенция по заетостта.

Какви са условията, на които трябва да отговарят стажантите, за да можете да ги наемете?

Вашите бъдещи стажанти трябва да са:
•   безработни
•   регистрирани в бюрото по труда
•   на възраст до 29 години
•   без стаж по специалността
•   да притежават диплома за завършено образование

Къде можете да получите допълнителна информация?
•   Съществува център за информация и услуги към агенция по заетостта, където можете да получите отговор на всички ваши въпроси, свързани със схемата.
•   Можете да задавате вашите въпроси на телефон 02/980 87 19 или да ги изпращате на email адрес az@az.government.bg
•   Информация можете да получите и в регионалните бюра по труда.
•   В офиса на криб – ще препратим въпросите ви до  консултантските фирми – наши членове.

Може ли да наемете студенти или стажанти със средно образование?
Ако решите да наемете студент, то трябва да вземете предвид неговото средно образование, тъй като той все още не притежава диплома за висше образование. Висшето образование не може да бъде взето предвид дори ако студентът е завършил, но все още не притежава диплома (например такава ще му бъде издадена след 2 или 3 месеца, но все още е в процес на изчакване).

Важна особеност е, че средното образование трябва да е профилирано, тоест не може да наемете стажант, завършил средното си образование в общообразователно училище или непрофилирана гимназия.

Каква е процедурата на кандидатстване?

За работодателя
•   Работодателят попълва и подава пакет документи в регионалното бюро по труда. В документите той посочва и своите изисквания относно образованието и уменията на стажанта.
•   Експертите в бюрото по труда изготвят списък с подходящи кандидати, които предлагат на работодателя.
•   Работодателят избира сред предложените му кандидати и сключва трудов договор с него.

За стажанта
•   Стажантът се регистрира в бюрото по труда.
•   Стажантът попълва пакет документи и ги подава в бюрото по труда като по този начин заявява своето желание за участие в програмата.
•   Експертите в бюро по труда предлагат на стажанта работодатели, на чиито изисквания той отговаря и му насрочват интервю.

Важно! Работодателите имат възможност да наемат и предварително избрани от тях стажанти, които отговарят на изискванията – процедурата е същата, но трябва да се уведомят експертите в бюро по труда, че вече имате предпочитания за кандидат, за да ви улеснят и дадат съвет какво да предприемете, за да не сте в разрез с правилата на програмата.

Кои са разходите, които се финансират?
•   заплатата и дължимите осигуровки на стажанта.
•   половин минимална работна заплата и дължимите осигуровки върху нея за наставника, който ще бъде определен на стажанта.

Как се определя заплатата на стажанта?
Заплатата на стажанта се определя според минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за съответната година. Взема се предвид кода на икономическа дейност, в който попада работодателя, както и позицията, на която ще бъде назначен стажанта. За повече информация, можете да посетите сайта на министерство на труда и социалната политика или да се обърнете към съответното регионално бюро по труда.

Кога приключва програмата?
Няма определена крайна дата за кандидатстване. Програмата е отворена до изчерпване на ресурса. 

Какво става след като приключат 6-те месеца стаж?
Имате две възможности – да се разделите със стажанта или да го наемете, ако сте го харесали.

Какво става ако договорът между стажанта и работодателя бъде прекратен преди изтичане на 6-месечния срок?
И двете страни по договора могат да го прекратят при възникване на обективни причини за това, без последици за която и да е от тях. 

Материалът  е предоставен от
ЕЛАНА Инвестмънт
Софарма Бизнес Тауърс
ул. Лъчезар Станчев 5, кула Б, София 1756
тел: +359 2 81 000 50, факс: +359 2 95 815 23
www.elana.net,   investment@elana.net, eufunds@elana.net

Оспорване на вписването в търговския регистър

Оспорване на вписването в търговския регистър .

1. Постановка на проблема

Въпросът за защитата срещу вписването в търговския регистър се поражда като последица от два фактора.

На първо място, това е естеството на регистърната процедура и начинът, по който е организирано воденето и съхраняването на информацията относно търговците. Производството по вписване на търговци и обстоятелства относно тях е едностранно, безспорно производство, при което длъжностното лице по регистрацията преценява дали представените пред него документи са редовни от външна страна и дали включват минимално изискуемото се съдържание. Когато приеме, че са изпълнени изискванията на закона, длъжностното лице по регистрацията въвежда данните относно заявеното за вписване обстоятелство по партидата на търговеца, открита в информационната система на търговския регистър - чл. 22, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР). С това информацията относно вписаното обстоятелство става публично достъпна. Ефектът на вписването настъпва едновременно с извършване на регистърното действие, който момент при електронния търговски регистър е и моментът на оповестяване на вписаните обстоятелства. Тъй като удовлетворява искането, депозирано пред компетентния орган, вписването в търговския регистър не подлежи на обжалване. Липсва и правен интерес от обжалването по отношение на участника в регистърното производство (заявителя по чл. 15 ЗТР), защото искането му е удовлетворено. На практика вписването в търговския регистър поражда незабавно своето действие. Или казано по друг начин - вписването и обявяването на обстоятелствата в търговския регистър подлежат на незабавно изпълнение.
На второ място, необходимостта от средство за оспорване на вписването в регистъра произтича от ефекта на регистрацията по отношение на лицата. Вписването дава гласност на определени обстоятелства относно търговците и в това се изразява оповестителното му действие. Вписаните обстоятелства се считат известни на третите добросъвестни лица от момента на въвеждането в регистъра, като само в първите 15 дни от вписването законът дава възможност предположението да бъде оборено, ако заинтересованият докаже, че му е било невъзможно да узнае за това вписване (чл. 7, ал. 1 ЗТР). Вписаните обстоятелства могат да се противопоставят на третите лица и обратно, по правилото за т.нар. „негативна публичност“ - невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите лица. В определени от закона случаи вписването в търговския регистър има и конститутивен ефект. В тези случаи вписването става елемент от правопораждащия фактически състав и е условие за настъпване на желаните правни последици1. Следователно - вписването е в интерес на лицата, които са задължени и заинтересувани да го поискат от търговския регистър, защото могат след това да противопоставят вписваните обстоятелства на всяко трето лице. Но също така вписването е в интерес и на третите за търговеца лица, защото им дава възможност да се позовават на обстоятелствата, които са отразени в регистъра2. Действието на вписването по отношение на търговеца и на третите лица продължава до неговото заличаване. Ако е допуснат съществен порок в регистърната процедура, или е вписано несъществуващо обстоятелство, вписването няма да заздрави недостатъка. Но до заличаването на вписването се създава привидност, че обстоятелството е валидно възникнало и редовно вписано. Законът не допуска заличаване на отразено в търговския регистър обстоятелство по инициатива на регистърния орган, освен ако се касае за отстраняване на грешки или непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър (чл. 28 ЗТР). За да бъде защитен публично-правният интерес от стабилност и доверие в търговския регистър, е необходимо средство за привеждане на информацията, съдържаща се в регистъра, в съответствие с действителното правно положение. Това средство е искът по чл. 29 ЗТР, във връзка с чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и във връзка с чл. 365, т. 3 ГПК.

2. Разграничение на хипотезите по чл. 29 ЗТР

Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТР всяко заинтересовано лице, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство. Текстът възпроизвежда уредбата на исковата защита, действала и при воденето на търговския регистър от съда, при условията на чл. 498 ГПК (отм.). В тази връзка за тълкуването на разпоредбата относно естеството на пороците при вписването в търговския регистър могат да бъдат ползвани както правната доктрина и по-старата съдебна практика, така и разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., съответно приспособени към новия режим на търговската регистрация, новия регистриращ орган и новия механизъм на вписването.
От текста на чл. 29 ЗТР могат да бъдат извлечени трите групи пороци на вписването, срещу които законът предоставя искова защита - нищожно вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство.
Вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство е във всички случаи нищожно вписване3. Съгласно чл. 4 ЗТР в търговския регистър се вписват търговците, клоновете на чуждестранни търговци и тези обстоятелствата относно тях, за които е предвидено в закон, че подлежат на вписване. Вписването на допълнителни данни, като например - разпределението на дяловете между съдружниците в ООД, целта, с която се учредява дружеството, семейното положение на едноличния търговец и т.н., съставлява вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство и това влече нищожност на съответното регистърно действие.
В групата на нищожните вписвания в търговския регистър попада и вписването, което не отговаря на изискванията за валидност, които най-общо казано са свързани с компетентността на регистърния орган - дали е овластено лице и дали действа в пределите на правомощията си. Невалидно би било вписване, което е извършено от ненадлежен орган по водене на търговския регистър. Такива биха били случаите, при които регистрацията е извършена не от длъжностно лице по регистрацията, назначено по реда, предвиден в ЗТР, а от друг служител с юридическо образование в Агенцията по вписванията, или от длъжностното лице-регистратор, което приема и сканира документите, подавани от заявителите в регистъра. Не отговаря на изискванията за валидност и вписване, което е постановено извън пределите на компетентност на длъжностното лице по регистрацията. Например - вписване на юридическо лице с нестопанска цел, за което компетентен е съдът, или вписване на търговско дружество със седалище в друга държава членка на ЕС, което съответно попада под юрисдикцията на регистърния орган в тази държава.
При недопустимото вписване е налице порок на сезирането. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, което длъжностното лице по регистрацията е извършило, без да е сезирано. При първата хипотеза заявлението за вписване на обстоятелството е подадено от лице, което не е от категорията на лицата, посочени в чл. 15, ал. 1 ЗТР - търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените от закон случаи, адвокат с изрично пълномощно за представителство пред АВп, или пък искането за вписване не е направено от съд или орган, разполагащ с правомощията по смисъла на чл. 14 ЗТР. Във втората хипотеза длъжностното лице по регистрацията се е произнесло, без да е постъпило заявление за вписване, заличаване или обявяване на акт или се е произнесло по постъпило заявление, но оттеглено от заявителя преди да бъде разгледано и уважено.
В третата самостоятелна хипотеза на иска по чл. 29 ЗТР заявеното обстоятелство по принцип подлежи на вписване в търговския регистър, вписването е постановено от компетентния орган, по редовно от външна страна заявление, но е налице порок, засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. Възможно е обстоятелството въобще да не е възникнало валидно. Такова е например липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството. Следва да се направи разграничение между способите за защита при липсващо (невзето) решение, в зависимост от това дали решението подлежи на вписване в търговския регистър или подлежи само на отразяване в протокол от проведеното общо събрание. В първия случай защитата е с иска по чл. 29 ЗТР, а във втория случай - с установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК стар). Когато в търговския регистър е вписано обстоятелство, произтичащо от невзето решение на орган на дружество, е налице вписване на несъществуващо обстоятелство4. Правният интерес за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се определя от последиците на съдебното решение, предвидени в чл. 30 ЗТР. Успешно проведеният иск води не до отмяна на съответното решение, а до неговото заличаване от търговския регистър, което има действие занапред. Защита на това основание може да бъде получена, например, при представени в регистъра документи с невярно съдържание относно провеждането на общото събрание на съдружниците или акционерите5, относно взетите от общото събрание решения за освобождаване на съдружник, относно прехвърлянето на дружествени дялове и т.н. В хипотезата вписване на несъществуващо обстоятелство попада и вписването на увеличение на капитала на дружество с ограничена отговорност чрез апортна вноска, без апортът да бъде описан в дружествения договор. В този случай обстоятелството няма да е възникнало валидно, защото не е била спазена специалната форма по чл. 73, ал. 1 ТЗ - писмена форма, включваща описание на апорта в дружествения договор6.
Възможно е обстоятелството да е съществувало към момента на вписването в търговския регистър, но по-късно по исков ред да е прогласена недействителността му. Такива обстоятелства относно решения на органи на търговски дружества са например нищожността по чл. 75, ал. 2 ТЗ на повторно взетото решение на общо събрание на търговско дружество в противоречие със задължителните указания на съда, съдържащи се в отменителното решението на съда по чл. 74 ТЗ; недействителното решение по чл. 197, ал. 3 ТЗ, с което се нарушават правата на акционерите за участие в новата емисия акции и др. Освен произтичащи от решения на общи събрания на търговски дружества, налице са и други обстоятелства, които подлежат на вписване в търговския регистър и по отношение на които е налице потенциална възможност да се окажат недействителни. Например - вписването на прехвърляне на дружествен дял по чл. 129 ТЗ, което се осъществява чрез сделка, уредена по съдържание и форма в ТЗ, вписването на апортна вноска, извършването на която е сложен фактически състав и т.н. Недействителността на сделките и разпоредителните действия може да бъде предявена самостоятелно по исков път, но няма пречка да бъде релевирана инцидентно, като преюдициален въпрос в производството по чл. 29 ЗТР. Подобно разбиране, освен от естеството на иска, е подкрепено и от съображения за процесуална икономия. Предвид действието на вписването в търговския регистър, не е логично да се изисква най-напред провеждане на иска за недействителност на сделките, като условие за допустимост и основателност на иска за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като с това се удължава времето, в което ще бъде създавана за третите лица привидност, че вписаното обстоятелство в действителност съществува.
Мотивите на едно интересно определение на ВКС дават аргументи да бъде включена към тази група искове и защитата срещу постановено заличаване на търговско дружество, като резултат от съдебен акт по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Според решаващия състав при търсене на варианти за защита срещу вписване, свързано с процедура по несъстоятелност на търговеца, може да се обсъжда възможността за предявяване на иск за установяване на несъществуващо обстоятелство, нищожно или недопустимо вписване7.
Основанията за оспорване на вписването в търговския регистър са изчерпателно изброени в ТЗ и разширителното им тълкуване е неприложимо. По исков ред може да се установява недопустимост или нищожност на вписване, или вписване на несъществуващо обстоятелство, но не би могло, например, да се търси със същото процесуално средство заместване (възстановяване) на липсващо вписване в търговския регистър, т.е. - вписване на обстоятелство, за което се твърди че е съществуващо, но незаконосъобразно не е отразено в регистъра8.
Твърденията за недопустимо или нищожно вписване, или за вписване на несъществуващо обстоятелство могат да бъдат релевирани само по специалния исков ред на чл. 29 ЗТР. Не е допустимо навеждането им инцидентно, чрез възражение. Например - в производството по облигационен спор, ответникът не би могъл да оспорва иска, позовавайки се липса на правосубектност на ищеца, поради пороци на вписването в търговския регистър. Не е допустима и служебната констатация в този смисъл от съда, пред който е предявен другият иск. Ако е констатирано служебно в хода на производство по друг спор, че вписването в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство, то констатацията на съда не ангажира регистърния орган със задължението служебно да заличи вписаното обстоятелство9.

3. Характеристика на иска по чл. 29 ЗТР

Искът с правно основание чл. 29 ЗТР е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. Предвидените три самостоятелни иска по чл. 29 ЗТР са допустими тогава, когато съставляват единствен способ за правна защита срещу допуснато от регистриращия орган вписване по партида на търговец. Например - порокът в учредяването на дружество, който води до недействителността му, може да бъде предявен само с иска по чл. 70 ТЗ и в краткия преклузивен срок по този текст, но не и безсрочно с твърдения за вписване на несъществуващо обстоятелство по чл. 29 ЗТР.
Исковете по чл. 29 ЗТР са установителни по характера си. Законодателят не е предвидил изрично възможността за съединяване за общо разглеждане с другите видове искове от материята на дружественото право, но това следва закономерно от естеството им. Допустимо е обективно съединяване на иск по чл. 29 ЗТР както с иск за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците или за защита на членствени права, така и с иск за установяване на нищожност на решението на общото събрание на търговско дружество10. При съединяването на иска по чл. 29 ЗТР с исковете по чл. 74 или 71 ТЗ, съотношението им е при условията на евентуалност на исковете по ТЗ11.
Ищец по исковете може да бъде всяко заинтересувано лице и прокурорът. В кръга на заинтересуваните лица могат да бъдат включени както съдружници и акционери, членове на органи за управление и контрол на дружеството, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, а с оглед на вида на търсената защита, няма да е налице такъв за лицето, което е имало качеството на страна в охранителното производство, по повод на което е извършено оспорваното вписване в търговския регистър. Отделно - предявеният иск следва да бъде единственият способ за защита на страната срещу допуснатото вписване. Във връзка с определянето на лицата, които са активно легитимирани да предявят иска по чл. 29 ЗТР, следва да бъде отбелязана точка 4 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗТР, според която заинтересовано лице е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Текстът е въведен със ЗИД ЗТР, публикуван в ДВ, бр. 34 от 2011 г. Тъй като целта на изменителния закон е била да уреди правните последици от пропускането на срока за пререгистрация и в тази връзка пререгистрацията по искане на заинтересовано лице, то очевидно е, че изброяването на заинтересованите лица е било подчинено на тази цел. Проблемът възниква от факта, че посоченото изброяване е оформено като текст в Допълнителните разпоредби на ЗТР и това, по аргумент от чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, го превръща в дефиниция на понятието „заинтересовани лица“. Така дефиницията става относима за всички случаи, в които това понятие е използвано в ЗТР, в т.ч. и относно лицата, които са носители на правото на иск по чл. 29 ЗТР. Така се стига до необосновано ограничаване на кръга на заинтересуваните лица по чл. 29 ЗТР. Правният интерес от съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение може да произтича от различни факти и правоотношения, те не се поддават на изчерпателно и стриктно уреждане, а и общ принцип е, че правният интерес подлежи на доказване по всяко конкретно дело. В този ред на мисли - изброяването на заинтересованите лица, при това, скрепено и със задължителни доказателства за това качество, изискващи се според второто изречение на т. 4 на § 1 ДР ЗТР, е неудачно и ще затрудни приложението на чл. 29 ЗТР. Недостатъчната прецизност на текста вече бе забелязана от законодателя, отново в контекста на уредбата на задължителната пререгистрация. Като коректив в § 5а на ПЗР ЗТР към заинтересованите лица бе добавен законният представител на търговеца12. Но все още общият проблем, произтичащ от неудачната дефиниция на понятието „заинтересувани лица“ по смисъла на ЗТР, е налице. Той би могъл да намери разрешение или с промяна на изброяването - от изчерпателно в неизчерпателно и примерно, или с цялостна отмяна на текста.
Надлежен ответник по исковете е лицето, ползващо се от вписването, т.е. самият едноличен търговец или дружество. Вписването е по партидата на търговеца и това вписване (респективно заличаване) интервенира в неговата правна сфера. Поради това е важно установяването на порока на вписването в хода на исковото производство да се извърши именно по отношение на търговеца. Лишено от правен интерес е оспорване на вписването в производство срещу физически или юридически лица, различни от търговеца, но имащи отношение към него, като например членове на съвета на директорите или управители. В този случай субективните предели на силата на присъдено нещо не биха се разпрострели по отношение на търговското дружество, поради което и не би могло да се разпореди заличаване на вписаното обстоятелство по неговата партида.
Исковете за защита срещу недопустимо, нищожно вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, са родово подсъдни като първа инстанция на окръжния съд по седалището на търговеца, или съответно - на клона на чуждестранния търговец. Подсъдността е изрично определена в специалния закон - чл. 29, ал. 2 ЗТР и е идентична с тази, действала преди промените в режима на търговската регистрация. Производството има спорен, състезателен характер. Особеното е, че се развива по специален процесуален ред. Според чл. 365, т. 3 ГПК, делата за установяване недопустимост или нищожност на вписването и несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър, са вид търговски спорове и подлежат на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Решението по иск с правно основание чл. 29 ЗТР има действие занапред и не засяга с последиците си действия и сделки, предприети от търговеца или от негови органи до момента на влизане в сила на решението. Например - с влязъл в сила съдебен акт е установено вписване на несъществуващо обстоятелство - овластяване на изпълнителен член на съвет на директорите на акционерно дружество и в резултат на това лицето е заличено от търговския регистър като представляващо дружеството. Това обстоятелство не се отразява на редовността и допустимостта на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, подадена от това лице преди установяването на порока на вписването13.
Правна последица от уважаването на иска е заличаването на вписването, на основание изричната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗТР. Текстът предвижда при уважаване на иска по чл. 29 ЗТР оспореното вписване да бъде заличено от Агенцията по вписванията. В ЗТР заличаването се разглежда като вид промяна на обстоятелства относно търговците, при която се извършва въвеждане на информация относно настъпилото обстоятелство заличаване по силата на съдебен акт - чл. 22, ал. 2 ЗТР. Процедурата е вид регистърно производство и би могла да бъде проведена едва след влизане в сила на решението по установителния иск, т.е. производството по чл. 29 ЗТР е предпоставка за допустимостта на заличаването на оспореното обстоятелство. Относно заличаването се прилагат съответно чл. 14 и 15 ЗТР. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде изпратен в Агенцията по вписванията служебно или да бъде представен за отразяване по партидата на дружеството от заинтересуваното лице или прокурора. Заличаването няма обратно действие и прекратява занапред ефекта от вписването, съгласно изричния текст на чл. 8 ЗТР.

Нели МАДАНСКА, юрист

"ТЪРГОВСКО И КОНКУРЕНТНО ПРАВО"

Брой 05/2012
 ___________
1 Вж. Решение № 122/03.11.2009 г. по т.д. № 122/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 115/01.10.2009 г. по т.д. № 308/2009 г. на ВКС,. ТК, I т.о. (решения по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика). Вписването има конститутивен ефект, например при вписване на учредяване на търговско дружество (чл. 67 ТЗ), при вписване на преобразуване и свързаните с него последици - прекратяване на дружества, образуване на нови дружества, правоприемство в права и задължения и т.н. (чл. 263и, чл. 264з, чл. 265б ТЗ) и др.
2 Аргументи в тази посока - Решение № 3043/04.01.2006 г. по гражд. д. № 2293/2004 г. на ВКС, IV б.о.
3 Така Решение № 90/11.09.2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. по т.д. № 439/2008 г. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
4 В този смисъл Решение № 35/20.04.2010 г. по т.д. № 546/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
5 В този смисъл Решение № 201/07.03.2005 г. по т.д. № 869/2004 г. на ВКС, ТК, II т.о.
6 По такъв казус - Решение № 5/08.02.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
7 Определение № 50 от 23.02.2006 г. по ч. гражд. д. № 89/2005 г. на ВКС, II т.о.
8 Така - Решение от 03.05.2006 г. по т.д. № 488/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
9 По подобен казус - Решение № 257/10.04.2006 г. по т.д. № 551/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
10 В този смисъл - Решение № 171/16.02.2011 г. на ВКС, ТК (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
11 Подробно - ТР № 1/2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК (задължителна съдебна практика).
12 ДВ, бр. 25 от 2012 г.
13 По този конкретен казус - Решение № 383 от 16.06.2005 г. по т.д. № 33/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.

Законови възможности за възлагане на допълнителни функции в рамките на ТД

Законови възможности за възлагане на допълнителни функции в рамките на трудовото правоотношение .Коментар

Много често, притиснати от рецесията и опитвайки се да съхранят своя бизнес, работодателите принуждават служителите си да извършват и допълнителна работа срещу същите, или дори по-ниски възнаграждения. Дори формално заплатите да не бъдат намалявани, инфлацията намалява покупателната способност на парите. Така че, когато възнагражденията не се актуализират регулярно според реалностите на пазара, на практика намалява реалната им стойност.
От друга страна, усещането на работниците за ощетяване се засилва от постоянно нарастващия обем служебни задачи и трудови функции.
В настоящия коментар ще разгледаме какви са законовите възможности и механизми за възлагане на допълнителни трудови функции на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение. Кога, по какъв ред и на какво основание следва да се заплаща допълнително възнаграждение за новите задачи и каква е ролята на длъжностните характеристики в този процес. Разгледаните изисквания важат за всички работодатели, независимо от правноорганизационн ата форма - учреждение, търговско дружество, фондация, лечебно заведение и т.н., както и независимо от формата на собственост на предприятието - държавна, общинска, или частна собственост.

Легално определение на понятието „работодател“ е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ). Така по смисъла на трудовото право „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице, или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие - ползвател.

Възлагане на допълнителна работа при производствена необходимост, престой и непреодолими причини
Законът дава право на работодателя само в изрично посочени случаи едностранно да изменя мястото и характера на работата по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 120, ал. 1 КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност. Той може да прави едностранната промяна само за определено време - за срок до 45 календарни дни през една календарна година в случаите на производствена необходимост, а в случаи на престой - докато той продължава. Предмет на едностранно изменение в тези случаи могат да бъдат само мястото на работа, или само трудовата функция (характера на работата). А може да се наложи да се променят както мястото на работата, така и трудовата функция на работника или служителя. Изменение на мястото на работата е налице, когато работодателят променя първоначално уговореното в трудовия договор място на полагането на труда. Изменението на трудовата функция се изразява във възлагането на различна по съдържание работа.
Временното възлагане на друга работа при престой и производствена необходимост се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 2 КТ. Това става с писмена заповед на работодателя. Заповедта трябва да съдържа в какво се състои промяната и за какъв срок се въвежда тя.
Работникът или служителят е длъжен да изпълни заповедта, стига да са налице изискванията на закона, т.е. работата да съответства на неговата квалификация и здравословното му състояние и да е спазен максималният 45-дневен срок, определен в закона.
Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини по реда на чл. 120, ал. 3 КТ. В правната доктрина се приема, че непреодолими причини са такива събития или явления, настъпването на които не зависи от волята на страните по трудовото правоотношение. Такива могат да бъдат природни бедствия като пожар, земетресение, наводнение и др. подобни, както и обществени бедствия - епидемии, производствени аварии и др. Те създават ситуация на извънредна обстановка в предприятието или в негово отделно звено. Това налага работодателят да мобилизира голяма част или цялата работна сила за извършването на извънредни дейности, извън обичайния предмет на дейност на предприятието. Това може да са спасителни, възстановителни, ремонтни и други мероприятия. Целта на тези дейности е да се опази животът и здравето на хората и/или да се съхрани имуществото на предприятието. Законът приема, че в подобни извънредни ситуации е обществено оправдано квалификацията на работника или служителя да не се взема под внимание при възлагане на спешни работи от такъв порядък.
Във всички случаи обаче възложената работа трябва да съответства на здравословното състояние на работника или служителя.

Командироване
Според чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Командировката е промяна на мястото на работа, уговорено при сключването на трудовия договор и включено в неговото съдържание. Тя се извършва със заповед, т.е. представлява едностранно изменение на трудовото правоотношение. Ето защо, работодателят може да командирова работника без негово съгласие за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя въз основа на чл. 121, ал. 2 КТ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 310 КТ работодателят не може да командирова бременна жена, работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст, без нейното изрично писмено съгласие.
Добре е да се знае, че съгласно чл. 121, ал. 3 КТ, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.
А според новата разпоредба на чл. 121, ал. 4 КТ (ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 28.01.2012 г.) и в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в посочените държави, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Според чл. 121, ал. 5 КТ условията на заплащане в приемащата държава в тези случаи не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.

Изменение на длъжностната характеристика
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ наименованието на длъжността и характерът на работата са задължителен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Ето защо, още при сключване на трудовия договор страните следва да ги определят и запишат в договора.
Според чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. С нея изрично се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от заеманата длъжност. В нея се посочват още кодът по НКПД, образователните и квалификационните изисквания за заемане на длъжността, връзки и взаимодействия с други длъжности, които ще се осъществяват в предприятието при изпълнение на договора.
Длъжностната характеристика конкретизира обема и кръга на изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите трудови функции и задължения. Тя играе ключова роля и има важно значение не само за развитието на трудовото правоотношение, но и на цялостния трудов процес в предприятието. Коректно и прецизно изготвените длъжностни характеристики за всички длъжности в предприятието са в основата на добрата регламентация на трудовите отношения. Добре е още при провеждането на предварително интервю за дадена позиция работодателят да запознае кандидатите с основните елементи на длъжностната характеристика за тази позиция.
В законодателството няма ограничения относно броя и вида задължения, които могат да се възложат с длъжностната характеристика. Това обаче не означава да се злоупотребява с предоставената свобода при определяне на трудовите функции. Те следва да бъдат логически свързани с длъжността по своя характер, а по обем да не надхвърлят физическите човешки възможности за изпълнението им в рамките на нормалното работно време.

С оглед на това препоръчваме работодателят, още при възникването на трудовото правоотношение, да определи максимално пълно, точно и подробно характеристиката на длъжността, и всички свои изисквания към служителя, който я заема.

Екземпляр от длъжностната характеристика се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис, като задължително се отбелязва датата на връчването съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ. Така се удостоверява обстоятелството, че работодателят е изпълнил задължението си да изготви и връчи на новоназначения работник или служител длъжностна характеристика с определено съдържание при сключване на трудовия договор. От този момент надлежно връчената длъжностна характеристика става неразделна част от трудовия договор. Всеки служител писмено декларира, че е запознат с длъжностната си характеристика и е съгласен с нейното съдържание. В случай че новоназначеният на работа не е съгласен с предложената му от работодателя длъжностна характеристика, не се сключва трудов договор с него. След като се запознае с нея и я подпише, служителят е длъжен да изпълнява всяко от посочените трудови задължения, включително и задълженията по нормативни актове и етични норми, засягащи длъжността му.
Законът не ограничава работодателя да променя длъжностната характеристика в хода на трудовото правоотношение. Следователно той може многократно и по различни съображения да изменя нейното съдържание. Всяка утвърдена от работодателя промяна в длъжностната характеристика се довежда до знанието на работника или служителя. Той съответно дава съгласието си за промяната, като я подписва и отбелязва датата, на която се е запознал с нея. Всички екземпляри от длъжностни характеристики, които съдържат датата на връчване и подписа на работника или служителя, удостоверяващи че той се е запознал към даден момент с актуалното съдържание на документа, се пазят в неговото трудово досие.
При разработването на длъжностните характеристики следва да се има предвид, че всяка длъжност се индивидуализира не само със своето наименование, а предимно с вида и естеството на включените в нея трудови задължения. Съобразяването с това обстоятелство при изготвяне на длъжностните характеристики в предприятието има голямо практическо значение.
Така например при трудов спор във връзка с правилното провеждане на подбор при съкращение съдът решава дали две длъжности са различни или сходни помежду си, като сравнява обема и съдържанието на трудовите задължения, и всички изисквания, включени в техните характеристики.
Какво е записано в характеристиката на длъжността е от решаващо значение и при сключване на допълнително споразумение за вътрешно заместване или за съвместителство.
При заместването според чл. 259, ал. 1 КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права обаче не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
Съгласно чл. 110 КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Това е т.нар. вътрешно съвместителство.
Именно въз основа на длъжностната характеристика при заместване и вътрешно съвместителство ще се извърши преценката за това, дали по длъжност служителят е заместник на отсъстващия, кои трудови задължения са включени в длъжностната му характеристика и кои са изцяло нови за него. А това е от съществено значение, за да може заместникът да встъпи в правата на замествания и да получава съответно допълнително заплащане, ако продължи освен заместването да изпълнява и досегашната си работа. Както и за да се определят обемът и кръгът на допълнителните задължения при вътрешното съвместителство - а оттам и заплащането на допълнителния труд.
Често работниците и служителите не са съгласни с направените от работодателя изменения или допълнения в длъжностната характеристика в хода на трудовото правоотношение, особено когато с него се възлагат допълнителни или различни трудови функции, без да се предвижда увеличение на възнаграждението. Работникът не е длъжен да приеме промените, ако счита, че чрез тях работодателят всъщност цели да подмени основно съдържанието на длъжността или да му възложи нови трудови функции, които не съответстват на уговорената работа или водят до свърхнатоварване и то без овъзмездяване.
Ако страните не постигнат съгласие по промените, възниква трудов спор между тях по изпълнение на трудовото правоотношение. В такъв случай работникът или служителят има право да се обърне към съда, който е компетентен да се произнесе по трудовия спор. А ако счита, че измененията в длъжностната характеристика представляват нарушение на трудовото законодателство, той може да сигнализира и контролните органи на инспекцията по труда.

Едностранно установяване от работодателя на непълно работно време
Едностранната промяна на трудовото правоотношение от страна на работодателя може да се извърши и в обратна посока - към свиване на трудовите задължения на работника или служителя срещу съответно по-ниско трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 138а КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време. Едностранната промяна става след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
В тези случаи продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Установяването на непълно работно време по този ред става едностранно от работодателя. То се въвежда с акт на работодателя - заповед. Не се подписват допълнителни споразумения по чл. 119 КТ, тъй като липсва съгласие на работника или служителя за промяната. Такива допълнителни споразумения към трудовия договор се правят при постигнато съгласие и на двете страни по трудовото правоотношение.
Обикновено непълното работно време се въвежда против съгласието на работника или служителя, тъй като е свързано със съответно намаляване на трудовото възнаграждение. Често то се прави именно с цел да се намалят разходите за издържане на работната сила поради недостиг на финансови средства в предприятието. Както и за да се избегнат съкращения и да се запазят кадрите като обучен и работещ трудов екип.
Поради непопулярността на мярката, законът задължава работодателя да направи необходимото, така че към непълно работно време по възможност да преминат работници и служители, които искат, или са склонни да приемат такава промяна.
Според чл. 138а, ал. 3 КТ, с оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратното, работодателят взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието.
От друга страна, той трябва да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време, или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност. Работодателят предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време, или обратно. Тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
Освен това работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Промяна на работата при трудоустрояване
Накрая само ще споменем, че и при трудоустрояване може да се наложи изменение на трудовото правоотношение независимо от това, дали работникът или служителят е съгласен да бъде преместен на друга работа. Определящо тук е предписанието на здравните органи за изменение на трудовата функция или мястото на работа, съобразно здравословното състояние на лицето. Предписанието е задължително за изпълнение както за работодателя, така и за трудоустроения работник или служител, и преместването на друга, подходяща работа не зависи от тяхната воля.

Въпросът за трудоустрояването на работниците и служителите е разгледан по-подробно в отделна статия в този брой.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист
"ТРУД И ПРАВО"
Брой 05/2012

НАП към абитуриентите: Вече сами плащате здравни осигуровки

Завършилите средното си образование през учебната 2011-2012 година, трябва да платят здравните си вноски за своя сметка до започване на работа или на учебната година във висшето учебно заведение, в което ще продължат обучението си. През месеците юли, август и септември те не се осигуряват от републиканския бюджет и може да имат пропуски в здравните вноски, напомнят от НАП. При повече от три неплатени вноски бъдещите студенти ще се окажат с прекъснати здравни права, предупредиха от приходната агенция.

За да продължат да ползват безплатно здравните услуги, които се осигуряват от Националната здравноосигурителна каса, те трябва да подадат еднократно декларация образец № 7 в офисите на НАП по местоживеене и да внесат дължимите вноски. Декларацията може да се изпрати и по пощата с обратна разписка. Декларация № 7 се подава в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на обстоятелството за самоосигуряване. Образецът на декларацията може да се изтегли от страницата на НАП, или да се получи от гишетата в офисите на НАП Варна.

През тази година хората, които сами внасят здравноосигурителни те си вноски и са трайно безработни, дължат по 16,80 лева на месец. Те се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. При попълване на преводни нареждания за внасяне на здравно осигурителните вноски, е необходимо да се напише точната сума, кодът за вид плащане (код 560405 - „Вноски от лица, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание по ЗЗО” и код 560101 - „Наказателни лихви по просрочени осигурителни вноски за НЗОК”), като задължително се посочва периодът, за който се отнася вноската, и ЕГН.

Декларация 7 тук

Лошите работодатели в черен списък


75% от договорите за половин работен ден са фиктивни.

Работодатели, които бавят заплати, ще влизат в черен списък от началото на юли. Главната инспекция по труда (ГИТ) вече изработва софтуера за негативния регистър. Инспекторите ще гледат под лупа за какъв период и на колко служители се забавят възнагражденията. "Ще следим каква промяна се случва, изплащат ли се, или пак се натрупват нови задължения, тъй като досега няма такава статистика", обясни главният секретар на ГИТ Георги Милчин. Само за една седмица от инспекцията са установили 115 нарушения на заплащането на труда.

От инспекцията настояват за законодателни промени в Наредбата за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията за регистриране на трудови договори в Националната агенция за приходите (НАП). Предложението е работодателите да посочват продължителността на работния ден, а в случаите, когато тя се променя, шефовете да са задължени да изпращат ново уведомление. „С вписването на продължителността на работния ден и промяната на работното време ще можем да осъществяваме по-ефективен контрол и върху осигуряването на междудневните и междуседмичните почивки на работещите“, обясни Милчин.

Три нарушения на трудовото законодателство бяха констатирани по време на проверка на ГИТ и НАП в столична пицария в петък. Инспекторите спипаха готвачите без трудов договор и непълнолетна сервитьорка без договори и разрешение за работа. Проверяващите ще сезират за нея прокуратурата, а на работодателя ще бъде наложена глоба между 1500 лв. и 15 000 лв.,

През изминалата седмица 60 инспектори и 30 данъчни са проверили 530 обекта в сферата на търговията, ресторантьорството и услугите. Установени са 80 души без трудови договори.
Най-много нарушения са регистрирани с работното време – 345.

“Един от куриозните случаи беше на охранител, нает на договор за 2 часа, който на практика работеше по 12 часа”, обясни пред „Монитор“ шефката на столичната инспекция по труда Стефка Диксокова. Проверките показват, че нарушенията са главно в сферата на трудовото за сметка на данъчното законодателство. „Единствените установени нарушения са свързани с несъответствия в касовите наличности. Отчетени са 1000 лв., а в касата има 1200 лв.”, даде пример пък  говорителят на НАП Росен Бъчваров. По данни на приходната агенция за последната половин година близо 30 хиляди служители са преминали от 4- на 8-часов работен ден. Проверките на данъчните са установили, че 75 на сто на договорите за половин работен ден са фиктивни.

Щетата, нанесена на държавата от невнесените осигуровки на тези служители, е близо половин милион лева.

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=340500

НАП пуска брошура за данъчен кредит при покупка на кола

Брошурата ще се разпространява в салона за клиенти в офиса на НАП в Русе.

От понеделник офисът на НАП в Русе започва да разпространява в региона брошура "Кога имаме право да приспаднем данъчен кредит за закупени стоки и услуги?".

Тя е разработена от експерти в Централното управление на агенцията и има за цел да изясни в кои случаи възниква това право конкретно при закупуването на лек автомобил, ruse24.bg.

Данъчен кредит е сумата на ДДС по получени доставки или авансови плащания за бъдещи покупки, която регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне от дължимия данък за внасяне по извършени от него облагаеми доставки. В брошурата се обяснява какво е "лек автомобил" по смисъла на данъчния закон, кой може да ползва право на приспадане на данъчен кредит и други нормативни условия.

Брошурата ще се разпространява в салона за клиенти в офиса на НАП в Русе и в големите автокъщи в региона. Русенци могат да потърсят информация по темата за конкретни случаи и на телефон 0700 18 700 на цената на един градски разговор.

http://rousse.dir.bg/news.php?id=11181775

Без достъп до ел. услуги – от 14:00 ч. в събота, 19.05. до 20:00ч. в неделя

Без достъп до електронните услуги в периода от 14:00 ч. в събота, 19.05. до 20:00 ч. в неделя, 20.05.

18 Май 2012


Уважаеми клиенти,
 
За да подобрим работата на електронните услуги, ще извършим профилактика на информационните системи на НАП в периода от 14,00 ч. в събота, 19.05.2012 г. до 20,00 ч. в неделя, 20.05.2012. В това време достъпът до е-услуги ще бъде ограничен или преустановен, за което молим за извинение. Вярваме, че промените ще доведат до по-качествена и стабилна работа на софтуерните приложения. За допълнителна информация в посочения период можете да се обръщате към информационния център на телефон             0700 18 700       или чрез електронна поща infocenter@nra.bg.

http://nap.bg/

Да Ви зарадвам, че в събота кой работил работил до 14 часа и да се изнасяте  ;D

Родителски отпуск

Промени в трудовото законодателство, свързани с ползването на родителския отпуск Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 7 от 24.01.2012 г. бе обнародван приетият от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ).
С този закон бяха направени промени в Кодекса на труда, свързани с ползването на родителския отпуск. Така в българското трудово законодателство се въвеждат разпоредбите на Директива 2010/18/ЕС от 08.03.2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск. Промените влязоха в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“, т.е. от 28.01.2012 г.

С допълнението на чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се създаде възможност всеки от родителите (осиновителите) на дете до 8-годишна възраст да може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие.
От 01.01.2007 г. до влизането в сила на ЗИДКТ правото на неплатен родителски отпуск беше лично право и не можеше да се прехвърля. Възможността отпускът със съгласието на единия родител да се ползва изцяло от другия родител съществуваше до 31.12.2006 г. (§ 39 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн. ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Сега, след приетата промяна в чл. 167а, ал. 1, всеки от родителите (осиновителите) на детето ще може да прехвърля на другия родител (осиновител) до 5 месеца от 6-те месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, на който има право.
В „Държавен вестник“, бр. 19 от 06.03.2012 г. е обнародвано Постановление № 47 от 01.03.2012 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. С приетото изменение разпоредбите на наредбата, които регламентират реда за ползване на родителския отпуск, са приведени в съответствие с промените в Кодекса на труда.
Със създадената нова ал. 5 в чл. 49 от наредбата се регламентира изискването родителят (осиновителят), който желае да ползва част от отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер до 5 месеца, да приложи към заявлението за ползване на отпуска писменото съгласие на другия родител.
Във връзка с приетите промени както от страна на работодателите, така и от страна на работниците и служителите е важно да се знае каква е процедурата за ползване на неплатения отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ, т.н. родителски отпуск.

1. Ползване на родителския отпуск
Съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 КТ след използване на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ всеки от родителите, ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване, има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Право на такъв отпуск, при наличие на определени условия, имат и други лица.
Отпускът може да се ползва само след като са изтекли сроковете за ползване на отпуските за гледане на дете по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ и най-късно до датата, на която детето навършва 8-годишна възраст.

Право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст имат:
- родителите на детето;
- осиновителите на детето;
- настойникът;
- когато родителите на детето са починали - някой от родителите на бащата или майката на детето (бабата или дядото по майчина или по бащина линия);
- родител, който сам се грижи за отглеждане на детето.

Поради това в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са предвидени разпоредби, които установяват условията и изискванията за ползването на отпуска от всяко едно от посочените лица. И тъй като случаите са различни, в наредбата са установени някои изисквания, които са еднакви при ползването на отпуска от всички посочени лица. Също така се посочват и изискванията, които са специфични за отделните случаи.

Документите, които се изискват и се отнасят до всички случаи, установени в чл.167а КТ, са:

Заявление За да се ползва отпускът по чл. 167а КТ, е необходимо лицето да подаде писмено заявление. Няма установен образец на заявлението, приложение към наредбата. Тъй като условие за ползване на отпуска е детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, това обстоятелство следва задължително да се декларира в заявлението.
Заявлението трябва да се подаде най-малко 10 работни дни преди датата, посочена като начало на ползването на отпуска.
Затова от особена важност е т. нар. „датиране на заявлението за отпуск“, с оглед установяване на обстоятелството, че е спазено изискването да е подадено 10 работни дни предварително. Поради това длъжностните лица при работодателя, когато получат такова заявление, следва точно да отбележат датата на подаването му. Обикновено това става при завеждането му във входящ дневник в деловодството на предприятието.
Работодателят е длъжен да осигури ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението. Това задължение за работодателя възниква само ако са спазени всички изисквания на закона относно правото да се ползва отпускът: молбата да е подадена в законоустановения срок и да са приложени необходимите документи за всеки отделен случай. В противен случай работодателят не може законосъобразно да разреши ползването на отпуска.

Акт за раждане на детето Този документ се представя винаги, когато се иска отпуск за отглеждане на дете. По принцип, ако е ползван при този работодател отпуск за отглеждане на дете до навършването на 2-годишната му възраст, във всички случаи такъв документ е бил изискван и длъжностните лица са съхранили в трудовото досие на работника или служителя фотокопие от него.
Има случаи, в които трудовото досие на работника или служителя няма да съдържа такъв документ, тъй като не е ползван друг отпуск за отглеждане на дете, има промяна на местоработата, настойникът ползва за пръв път отпуск и т.н. Поради това във всеки конкретен случай длъжностните лица следва да изискват акта за раждане, да направят копие, което да съхранят в досието, а оригиналния документ да върнат на лицето, което го е представило.

Декларация, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка Тази декларация, както беше посочено по-горе, според чл. 49, ал. 1 НРВПО е предвидено да се прави в заявлението, което се подава, за да бъде разрешено ползването на отпуска. Няма пречка обаче декларацията да бъде отделен документ и да се прилага към заявлението.
Обстоятелството, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка е важно и то е едно от условията за правото на отпуск по чл.167а КТ. Посещаването от детето на детска ясла или детска градина не е пречка за ползването на отпуска, тъй като това не е настаняване на пълна държавна издръжка. При посещение на детска ясла или детска градина родителите заплащат съответните такси.

2. Ползване на родителски отпуск със съгласието на другия родител (осиновител) на детето; форма и съдържание на съгласието
Освен „своите“ 6 месеца неплатен отпуск, всеки от родителите (осиновителите) на детето може да ползва до 5 месеца от неплатения отпуск на другия родител (осиновител).
На практика максималният размер на неплатения отпуск, който може да ползва единият от родителите (осиновителите), е 11 месеца.
Другият родител (осиновител) няма право да даде съгласието си за ползване на неплатен отпуск в размер, по-голям от 5 месеца. Ползването на останалия един месец е негово лично право.
Съгласието задължително се дава в писмена форма. Няма установен образец на съгласието, приложение към НРВПО, но от него трябва да става ясно по категоричен начин, че единият родител (осиновител) дава съгласие част от неговия отпуск (до 5 месеца) да се ползва от другия родител. Задължително следва да се посочи конкретният размер на отпуска, за който се дава съгласие.
Няма пречка родителят (осиновителят) да даде „еднократно“ съгласие за целия размер (5 месеца) или пък „многократно” - например първо за един месец, впоследствие за още един месец и т.н. до изчерпване на 5-те месеца.

Даването на съгласие за ползване на част от отпуска от другия родител е правна възможност, а не задължение. Според конкретните обстоятелства родителите (осиновителите) на детето преценяват дали и в какъв размер да бъде отпускът, съгласие за ползването на който да дадат. Възможно е всеки от родителите (осиновителите) да използва изцяло правото си на отпуск, или пък да не даде съгласие за максимално допустимия от закона размер (5 месеца), а само за част от него (например за 2 месеца).
Когато се ползва отпуск на другия родител (осиновител), писменото съгласие задължително се прилага към заявлението за ползване.
Забележка: Виж примерния образец на писменото съгласие.

С постановлението са направени и други изменения в наредбата, свързани с необходимостта от преномерация на някои разпоредби, поради създаването на нова ал. 5 в чл. 49.
Със ЗИДКТ бе приета нова разпоредба - чл. 167б, която урежда правата на работника и служителя, който се завръща на работа след отпуск по чл. 163-167а.
Работниците и служителите, които имат права по чл. 167б КТ,

ПРИМЕРЕН ОБРАЗЕЦ
на писмено съгласие от другия родител
(чл. 167а, ал. 1, изречение второ от КТ)

;

СЪГЛАСИЕ

 

Подписаният/а ……………...............................................…

(трите имена по документ за самоличност)

ЕГН …..........................…….
адрес …............................................................................................
родител (осиновител) на...

(трите имена на детето и ЕГН)

В съответствие с чл. 167а, ал. 1, изречение второ от Кодекса на труда и във връзка с чл. 49, ал. 5 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските

Заявявам, че съм съгласен/сна ...

(посочват се трите имена на другия родител/осиновител
по документ за самоличност и ЕГН)

да ползва част от моя отпуск по чл. 167а, ал. 1 КТ в размер на

...

(посочва се продължителността на отпуска в календарни дни, но не повече от 5 месеца)

за отглеждане на детето ...

(трите имена на детето и ЕГН)

 

 
 Подпис: ................... ..
 

гр. (с.) ................... ............
Дата: ................... ..............
 

се завръщат на работа след изтичане на срока или поради прекъсване ползването на някой от следните видове отпуски:
- отпуск по чл. 163, ал. 1-6 и 8 КТ поради бременност, раждане и осиновяване;
- отпуск по чл. 163, ал. 7 КТ - 15-дневен при раждане на дете;
- отпуск по чл. 164 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- отпуск по чл. 164а КТ за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини, или в приемно семейство;
- неплатен отпуск по чл. 165 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- отпуск по чл. 166 КТ за кърмене и хранене на малко дете;
- отпуск по чл. 167 КТ при смърт или тежко заболяване на родител;
- неплатен отпуск по чл. 167а КТ за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

Работникът и служителят, който се завръща на работа поради изтичане на някой от посочените видове отпуск или поради прекъсване на ползването му, има право:
- да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок; или
- други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа.

Изменението на продължителността на работното време е изменение, което води до намаляване на неговата продължителност. Ако работата по трудовото правоотношение се извършва при уговорена между страните пълна продължителност на работното време, работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине на непълно работно време (например от 8 часа на 4 часа). Възможно е работникът или служителят, още преди да му бъде разрешено ползването на съответния вид отпуск, да е работил при условията на непълно работно време и да предложи на работодателя да продължи да работи при намаляване на тази продължителност (например от 4 часа на 2 часа).

Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Според организацията си, работното време може да бъде фиксирано или променливо.
Фиксираното работно време има определени начало и край. Работникът или служителят може да предложи на работодателя промяна на началото на работното време, като така неговият работен ден може да започва по-рано или по-късно от часа, определен за начало на работния ден за всички останали работници и служители (т.е. да идва по-рано или по-късно на работа и съответно да си тръгва по-рано или по-късно от колегите си).
Променливото работно време представлява такава организация на работното време, при която има точно фиксирана от работодателя част от него, през която работникът или служителят е длъжен да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения, а разпределението на другата част - се определя от самия работник или служител. Работникът или служителят може да предложи на работодателя промяна на фиксираната част от работното време, като определи друго време на т.нар. задължително присъствие. Ако например фиксираната част от работното време е от 10.00 до 12.00 ч. и от 14.00 до 16.00 ч., работникът или служителят може да предложи на работодателя тя да бъде от 13.00 до 17.00 ч.
Работното време може да бъде разделено на две или три части. При разпределянето на работното време на части законът е установил следните изисквания:
а) броят на прекъсванията през работния ден не може да бъде повече от две, като не се брои обедната почивка (тя задължително се осигурява от работодателя и е минимум 30 минути);
б) определена е и продължителността на всяко прекъсване - не по-малко от 1 час;
в) спазване на установените с КТ междудневна и междуседмична почивка.

Следователно при разделянето на работното време на части то може да се прекъсва максимум три пъти - обедна почивка (минимум 30 минути) и други две почивки, всяка от които по минимум 1 час.
Работникът или служителят би могъл да предложи на работодателя да работи при условията на работно време, при което има само едно прекъсване - това, предназначено за хранене (обедната почивка).
Работодателят може да е установил задължение за дежурство (дневно и нощно) и за разположение. Работникът или служителят би могъл да предложи на работодателя да го освободи от задължението „да дава нощни дежурства“ или „да стои на разположение“.

В някои случаи е възможно да се предложи изменение, което води както до промяна на продължителността на работното време, така и до неговото разпределение.

Други изменения на трудовото правоотношение:

Ако работата е организирана на смени, е възможно предложението на работника или служителя е той „да бъде само първа смяна“. Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време (при продължителност на работното време 12 часа), работникът или служителят би могъл да направи предложение на работодателя да премине на подневно отчитане на работното време (с дневна продължителност 8 часа). Работникът или служителят може да предложи на работодателя да го преназначи на друга длъжност. Преминаването на надомна работа или изпълнение на работата от разстояние (дистанционна работа) също е форма на изменение на трудовото правоотношение, което може да бъде предложено от работника или служителя. Каква е целта на изменението на трудовото правоотношение?
Правото на работник или служител, който се завръща на работа след изтичане на срока или поради прекъсване ползването на някой от посочените видове отпуски, да предложи на работодателя си изменение на трудовото правоотношение е с цел създаването на предпоставки по-успешно да се съчетават трудовите и семейните му задължения. В тези случаи, обикновено свързани с продължително отсъствие от работа, е необходимо работникът или служителят да се адаптира. Изменението на трудовото правоотношение улеснява завръщането на работа и осигурява възможност за плавен преход към настъпилите промени в условията на труд и заетост.

Измененията, които работникът или служителят предлага на работодателя, са за определен срок.
Преценката за продължителността на срока се прави от работника или служителя в зависимост от конкретните обстоятелства. Този срок е време с определена продължителност, през което ще действа промяната в трудовото правоотношение на работника или служителя. След изтичането му работникът или служителят ще продължи да работи при условията, действали преди изменението.

Работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението на работника или служителя, когато съществува такава възможност в предприятието.
Законът не предвижда писмена форма на предложението, но имайки предвид задължението на работодателя да се запознае с предложението и да обмисли възможностите за неговото удовлетворяване, то в интерес на работника или служителя би било да го направи писмено. Така в предложението, освен конкретните изменения в трудовото правоотношение, работникът или служителят може да изложи подробно и мотивите си за направеното предложение. Няма пречка работодателят да обсъди с работника или служителя неговото предложение.
Винаги, когато съществува възможност в предприятието, работодателят ще е длъжен да приеме предложението на работника или служителя. Има случаи, когато спецификата на осъществяваната от работодателя дейност, организацията на работното време в предприятието, характера на конкретната работа, извършвана от работника или служителя, или други фактори биха направили невъзможно приемането на предложението.

При постигане на съгласие за изменение на трудовото правоотношение, страните следва да подпишат допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда. В това споразумение се посочва в какво конкретно се изразява изменението (промяна на продължителността и/или разпределението на работното време, на длъжността и др.), както и срокът на действие на изменението.
Съгласието за изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 от Кодекса на труда може да бъде постигнато между работника или служителя и работодателя и по време на ползването на посочените по-горе отпуски, т.е. преди работникът или служителят да се е завърнал на работа. В този случай датата на подписване на допълнителното споразумение ще предхожда датата на завръщане на работника или служителя на работа. Изменението на трудовото правоотношение, обективирано в сключеното писмено споразумение, ще произведе своето правно действие от момента на завръщането на работа.
Възможността да бъде постигнато „предварително“ съгласие за изменение на трудовото правоотношение е в интерес и на двете страни. Така работникът или служителят още по време на ползването на отпуска ще бъде наясно кога ще се завърне на работа и при какви условия, а работодателят ще знае какви мерки е необходимо да предприеме, за да оптимизира дейността, свързана с изпълнението на трудовите задължения за конкретната длъжност и работно място.

Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

ИК "ТРУД И ПРАВО" -
МАРТ 2012

Законът за конфискацията мина на първо четене

Парламентът прие на първо четене спорния законопроект за конфискация на незаконно придобито имущество. За закона гласуваха 121 депутати, 70 бяха против, а 10 се въздържаха.

Това е вторият опит за прокарване на закона. Предишният път такъв законопроект бе внесен от тогавашния правосъден министър Маргарита Попова, но мнозинството на ГЕРБ в парламента го бламира, предаде capital.bg.

Опозицията се разграничи от сегашния законопроект, като заяви, че така се създават рискове за преследване и репресии на неудобни политически опоненти или на икономически субекти, които трябва да отстъпят своето място в полза на други.

Гражданска конфискация

Законът ще разреши да се отнема имущество без окончателна присъда от съда, а само на базата на повдигнати обвинения от прокуратурата. Отнемането на имущество ще става от Комисията за установяване на незаконно придобитото имущество, известна в миналото като комисията "Кушлев", а сега като "Коларов".

При т.нар. гражданска конфискация доказателствената тежест е обърната - не държавата (в лицето на комисията) трябва да доказва, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а обвиняемият трябва да се аргументира, че го е придобил със законни доходи. Законът не се интересува какво се случва с наказателното производство - дали прокуратурата е снела обвинението и е прекратила делото, или например съдът е произнесъл оправдателна присъда.

Проектът, внесен от управляващите, предвижда проверката да започва, когато доходите и реалното имущество на човек се разминават с най-малко 250 хил. лева. Втората промяна спрямо предишния проект е свалянето на минималния проверяем срок, в който имуществото е придобито - от 25 на 10 години.

Според опозицията обаче и в този проект не се създават достатъчно гаранции, че чрез новият закон властта няма да атакува всеки български гражданин. В същото време опонентите на управляващите смятат, че по друг въпрос текстове са твърде либерални, тъй като няма да обхванат незаконно забогателите "бели якички", натрупали имущество при приватизационни сделки и в следствие на административни нарушения, информира "Дневник".

Тодор Коларов: Не е вярно, че законът ще засегне всеки втори българин

Председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов коментира по БНР, че трябва да се преосмисли балансът между разминаването от 250 000-те хиляди и 10-те години срок, ако очакванията са да се увеличи броят на спечелените дела и отнетото имущество. "Ако очакванията са за дела до 4-5 на година, законопроекът е добър. В никакъв случай не може да се говори, че всеки втори български гражданин ще попадне в полезрението на този закон. Напротив, много малко българи ще попаднат в полезрението на закона. Комисията не получава правомощия за самосезиране, прокуратурата е тази, която ще сезира комисията и само тогава тя ще може да действа", каза Коларов.

На въпрос дали комисията може да се използва за политически цели, той обясни, че комисията не е юрисдикция, тя не взема решения сама, това се решава от гражданския съд.

Другият важен елемент според Коларов е, че в комисията се предвижда да има представители на Народното събрание, на президента и на премиера. "Ако тези органи не изберат подходящите хора, достойни да вземат тези длъжности, тогава няма на кого да се сърдят, освен на самите себе си", подчерта Коларов.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/16/1768046_zakonut_za_konfiskaciia_mina_na_purvo_chetene/