НАП: До интрастат операторите

До интрастат операторите
20 Януари 2012

Във връзка с множество запитвания от търговци по отношение на годишно задължение по система Интрастат, моля да се има предвид следното.

Няма годишни декларации по система Интрастат.

Съществува понятието годишно задължение по система Интрастат.

Годишно задължение за деклариране по система Интрастат означава, че операторът има задължение през цялата следваща година (в случая 2012 г.) да подава ежемесечни Интрастат декларации по определения поток или по двата потока.

Годишно задължение за деклариране по система Интрастат поотделно за всеки търговски поток за дадена календарна година (в случая 2012) възниква, когато обемът на вътрешнообщностна търговия със стоки /ВОТС/ поотделно за всеки  търговски поток за предходната година (в случая 2011), надхвърли прага за съответния поток за дадената календарна година (в случая 2012) 

Пример:

От януари до ноември 2011 г. включително даден търговец е натрупал обем вътрешнообщностни придобивания  на стоки /ВОП/ в размер на 160 000 лв.

През декември 2011 г. същият търговец осъществява ВОП в размер на 45 000 лв.

Общо за календарната 2011 г. търговецът е осъществил ВОП в размер на 205 000 лв.

 В този случай за търговеца е възникнало текущо задължение за 2011 г. по поток пристигания с първи референтен период декември 2011 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 01. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. търговецът е надхвърлил прага за 2011 г. , който по поток пристигания е бил 180 000 лв.

Също така в този случай за търговеца е възникнало и годишно задължение за 2012 г. за ежемесечно подаване на Интрастат декларации по поток пристигания,  с първи референтен период януари 2012 г. и срок за подаване на първа декларация 10. 02. 2012 г. Това е така, защото през декември 2011 г. въпросният търговец е надхвърлил прага за 2012 г., който по поток пристигания е 200 000 лв. Търговецът има задължение да подава ежемесечно интрастат декларации по поток пристигания до края на 2012 г.

Аналогично е определянето на задължението по поток изпращания, като следва да се има предвид, че прагът за 2012 г. е 230 000 лв. При поток изпращания годишният обем  се получава от осъществените вътрешнообщностни доставки на стоки /ВОД/ за 2011 г.

От казаното дотук следва, че НЕ всички Интрастат оператори, които са получили текущо задължение през 2011 г. или са били годишно задължени за 2011 г., са годишно задължени за 2012 г, тъй като праговете за 2012 г. са завишени спрямо 2011 г. За  сравнение:

Пристигания :                                                                Изпращания :

2011 г. – 200 000 лв.                                                 2011 г. – 180 000 лв.

2012 г. – 230 000 лв.                                                  2012 г. – 200 000 лв.

От 01. 02. 2012 г. можете да проверявате актуалния си годишен статус по система „Интрастат” в Информационна система „Интрастат”, Модул събиращ орган /МСО/ ----> Задължения. Справка може да се прави само за фирми, които притежават квалифициран електронен подпис (КЕП), регистриран в НАП с права за подаване на справки декларации по ДДС.

ВАЖНО за операторите, чийто оборот за предходната година е спаднал под праговете за деклариране: Не се подава Искане за дерегистрация, ако при справка в "Задължения" след 01. 02. 2012 г. видите, че сте със статус Незадължен.

                             
Създаден на: 20.01.2012

http://www.nap.bg/news?id=1521

НАП: Без достъп до електронните услуги на НАП в неделя

Без достъп до електронните услуги на НАП в неделя

Електронните услуги на НАП няма да бъдат достъпни в неделя (от 8.00 часа на 22.01. до 8.00 часа на 23.01.), поради извършване на планирани технически дейности.

Предварително се извиняваме на клиентите ни за причинените неудобства.

       

http://www.nap.bg/news?id=1522

Новия законопроект за отнемане на незаконното имущество

Депутати от ГЕРБ внесоха новия законопроект за отнемане на незаконното имущество. Сред тях са председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов и шефката на правната комисия Искра Фидосова, пише "Сега".

Проектът предвижда да се проверяват имуществото и произходът на средствата за покупката му в рамките на определен период - в течение на 10-годишен давностен срок. По сега действащия закон тази давност е 25 г.
Това означава, че ако проектозаконът бъде приет, ще бъде узаконено престъпното имущество, придобито преди 2002 г.

Според мотивите на вносителите, целта на проекта е "да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите".

Преди дни правосъдният министър Диана Ковачева представи подробности от проекта с обещанието, че законът ще е насочен срещу организираната престъпност и няма да засяга обикновените хора. 

Депутати от мнозинството обясниха вчера, че административните нарушения няма да бъдат основание за започване на процедура по отнемане на имущество. Това е една от основните разлики между новия и отхвърления законопроект. Възможността да се задейства законът при всяко административно наказание бе остро критикувана от цялата юридическа гилдия, припомня "Сега".

Проверките ще започват при повдигане на обвинение, каза Ковачева. Според проекта процедурата по отнемане ще се задейства само при образувани наказателни дела по обвинения за определени престъпления. Сред тях са тероризъм, участие в организирана престъпна група, отвличане, склоняване към проституция, трафик на хора, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, неизгодна сделка, наркотици, укрити данъци и др.
 
Няма да се чака обаче наказателните дела да приключат, за да се конфискува имуществото. Процедурата ще се задейства при несъответствие между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период - 10 г. назад.

Законопроектът предвижда и създаването на нова комисия за отнемане на имуществото, която ще има право само на един 5-годишен мандат.

Комисията е просто адвокат на държавата; ако прокуратурата си свърши работата, действаме и ние, затова казвам, че сме зависими от прокуратурата. Това заяви по БНР председателят на настоящата комисия Тодор Коларов.

Източник: http://dnes.dir.bg

Адвокати атакуват данъчна бюрокрация

Битка срещу данъчната бюрокрация, от която ще спечелят всички близо 170 000 самоосигуряващи се, поведоха адвокати от столицата, които наричат себе си “Гаранти на промяната”. Избраният за шеф на Софийската адвокатска колегия Петър Китанов и още 9 негови колеги атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) наредба на министъра на финансите. Според нея всеки месец и още веднъж на края на годината всички, които сами внасят осигурителните си вноски, подават декларации до Националната агенция за приходите (НАП).

Наредбата е приета през 2005 г., когато финансов министър бе Пламен Орешарски. От тогава до днес десетки адвокати са били глобени, защото не са подавали тези периодични декларации. Според юристите те са напълно излишни, защото всичко, което органите по приходите трябва да знаят за доходите и осигуровките им, се обявява в годишната данъчна декларация. “Обещах модерно управление на адвокатурата и част от това са реалните действия за защита правата и интересите на колегите, които косвено касаят интересите на гражданите и юридическите лица в България”, заяви Китанов пред “Труд”. Той и колегите му призовават всички свободни професии като нотариуси, счетоводители, медицински специалисти, дейци на културата, архитекти, журналисти да подкрепят жалбата им. “Не бива да оставяме бюрокрацията да пръска метастази”, заяви Китанов.

Адвокатите искат ВАС да обяви наредбата (Н-8/2005 г.) за нищожна. Според тях министърът на финансите на практика е дописал данъчните и осигурителните закони, като е въвел нови декларации и срокове за подаването им. Ако съдът уважи жалбата им, от това ще се възползват не само самоосигуряващите се, но и всички работодатели. Ако ВАС отмени наредбата само в частта й за тези, които сами внасят осигуровките си, ще падне бюрокрацията само за т. нар. свободни професии.

Според адвокатите изискването да подават данни в НАП за здравни и пенсионни осигуровки, за авансово удържан данък извън годишната им декларация е не просто поредната бюрокрация, а и нарушение на закона. Очевидна е волята на законодателя доходите на физическите лица да се облагат въз основа на годишна декларация, обясняват те в жалбата.

“Считаме наредбата за напълно законосъобразна”, каза говорителят на НАП Росен Бъчваров. Според приходната агенция регулярното подаване на данни от самоосигуряващите се и работодателите е необходимо, за да разполага Националният осигурителен институт с информация, въз основа на която да изчисли всички видове обезщетения - болнични, майчинство, безработица. “Намаляването на административната тежест е приоритет за НАП, но трябва да има баланс. Ако се подават декларации един път в годината, тогава и тези обезщетения ще се плащат веднъж в годината, а това може да създаде сериозни затруднения”, заяви Бъчваров.


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1174089

НОИ пусна нови 4 е-услуги

Още четири варианта за достъп до осигурителна информация пуска Института.

С нови четири варианта на справки през интернет е обогатен списъкът от електронни услуги на Националният осигурителен институт.

От 17 януари на официалния сайт на НОИ (www.noi.bg) са достъпни допълнителен набор от възможности за онлайн проверка на осигурителна информация. С тях се допълва кръгът от справочни данни относно изплащаните от институцията обезщетения и пенсии.

Услугите за осигурените лица са допълнени с две нови справки - за издадени разпореждания и актуално състояние на регистрацията като безработен с право на обезщетение от НОИ и за изплатени парични обезщетения за безработица.

Другата новост е облекченият достъп до обединения осигурителен архив на НОИ. Чрез него вече може да се прави онлайн справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ разплащателни ведомости. Услугата предлага търсене на осигурител по зададено наименование или по изписана само част от него. Като резултат излиза списък с всички намерени осигурители по зададените критерии, промените в наименованията през периода на дейността им и периодите, за които има предадени в НОИ разплащателни ведомости. Досега услугата представляваше общ списък на осигурителите без правоприемник, който се обновяваше периодично.

Работодателите и самоосигуряващите се вече могат по зададен диапазон за търсене да получават по интернет информация за подадените от тях декларации за социално осигуряване. Справките им включват достъп до основната информация, съдържаща се в подаваните декларации за социално осигуряване, по която се определят правата и изчисляването на обезщетенията на осигурените от тях лица. Включена е и информация за дохода, от който са изчислени паричните обезщетения от НОИ.

Допълнително е улеснен и достъпът на работодателите и самоосигуряващите се до справките за съответствие между декларираните и внесените от тях осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване. Досега той беше възможен само за притежатели на валиден цифров сертификат за електронен подпис, регистриран на сайта с потребителско име и парола.

Новите е-услуги са разработени в съответствие със стратегията на НОИ за повишаване качеството на обслужване и улесняване достъпа на лицата до осигурителна информация. Те предоставят справочна информация с удобен, безплатен и същевременно защитен достъп. Той се осъществява чрез използването на ЕГН и добре познатия Персонален идентификационен код (ПИК) за осигурените лица и ЕИК (БУЛСТАТ) и Идентифационен код на осигурител (ИКО) за работодателите. Услугите са достъпни в рубриките “Е-услуги” и “Справки” на сайта на НОИ, където са групирани по начина на достъп и бенефициентите, към които са ориентирани.

Източник: НОИ www.noi.bg

Кое уволнение е най-изгодно

Икономическата криза и масовите съкращения в някои сектори накараха все повече хора да се замислят дали няма да са следващите, които ще загубят работата си.

Работодатели, които не искаха чрез съкращаване на щата да признаят публично, че бизнесът им има сериозни затруднения, принуждаваха служителите си да напускат по взаимно съгласие. Други предлагаха на работниците си обезщетение, за да напуснат работа.

Когато служителят научи, че уволнението му е неизбежно и има избор как да бъде оформено освобождаването му от работа, трябва да знае кое е най-изгодно за него. Вариантите за прекратяване на трудовия договор са: съкращение, раздяла с работодателя по взаимно съгласие или срещу обезщетение.

По взаимно съгласие

Прекратяване на договора по взаимно съгласие (по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда) може да предложи всяка една от страните по трудовото правоотношение. То определено е най-неизгодният начин за служителя да се раздели с работодателя си, особено ако е по инициатива на самия работник.

Когато предлага прекратяване на договора по взаимно съгласие, работодателят не дължи предизвестие. Не плаща и компенсация за оставане без работа, а обезщетението за безработица от бюрото по труда е в минимален размер и се плаща само 4 месеца.

Така при заплата от 500 лв. напусналият по взаимно съгласие работник ще получава обезщетение за безработица не 300 лв., каквото му се полага в останалите случаи, а минималното. То е по 7,20 лв. за работен ден или при 21 дни работни дни в месеца - 151,20 лв. За 4 месеца това са 604,80 лв.

Към тази сума се добавя и обезщетението за неизползвания размер на платения годишен отпуск на служителя (ако има такъв). Но неизползваният отпуск се плаща при всички случаи.

Съкращаване на щата

При уволнение поради съкращаване на щата служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

В този случай се полага и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

С акт на Министерския съвет, с колективния трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение и за по-дълъг срок. Ако уволненият служител е постъпил на работа в този срок (стандартно 1 месец), но с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата в заплатите за същия срок.

В примера със заплата от 500 лв. при неспазено предизвестие работодателят ще дължи поне 500 лв. и ако съкратеният не си намери работа до един месец - още 500 лв.

Обезщетението за безработица, което ще му плаща бюрото по труда е 60% от заплатата му или 300 лв. Колко дълго ще го получава, зависи от осигурителния му стаж (виж по-долу),като минимумът е 4 месеца (1200 лв.) , а максимумът - 12 месеца (3600 лв.) Така при съкращение, в зависимост от стажа си, работникът накрая ще получи общо от 2200 лв. до 4600 лв., а при предизвестие от над един месец - и по-голяма сума. Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение (по чл. 331 от Кодекса на труда) много прилича на това по взаимно съгласие. И в двата случая не е нужно страните да мотивират желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, нито да сочат конкретни причини за това. Достатъчно е да бъде отправено предложение за прекратяване на договора от едната страна и то да бъде прието от другата. И в двата случая се изисква безусловното взаимно съгласие на работника и работодателя. То трябва да е изразено писмено, и то в рамките на 7 работни дни, за да се смята, че предложението за прекратяване е прието от другата страна.

Уволнението срещу обезщетение обаче има някои особености, които съществено го отличават от това по взаимно съгласие и го правят по-приемлив начин за раздяла с работодателя.

Обещетение от четири заплати

При него работодателят плаща поне 4 заплати, а може и повече - зависи как ще се договорят страните. Горна граница на обезщетението няма. С изплащането му процедурата по уволнението завършва. Ако то не бъде платено в едномесечен срок от прекратяването на трудовия договор, се приема, че прекратяване изобщо няма. В такъв случай трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало.

За работника със заплата от 500 лв. компенсацията би била 2000 лв. Той ще има право и на обезщетение от бюрото по труда. Както и в случая със съкращаването на щата, размерът му ще е 60 на сто от заплатата, или 300 лв. А продължителността на изплащането му ще зависи от осигурителния стаж.

Уволнението поради съкращение на щата, както и прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение, стават само и изключително по инициатива на работодателя. Ето защо обезщетението за безработица в тези два случая се полага в пълен размер и за целия период, за който се дължи по закон в зависимост от осигурителния стаж на лицето.

Стажът и плащанията от бюрото по труда

Ако работникът има до 3 години стаж (като осигурен за безработица), той получава обезщетението в продължение на 4 месеца. При стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се плаща в продължение на 8 месеца. Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, бюрото по труда плаща 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години - 11 месеца, а при над 25 години - 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден (чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.)

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването. Условията са две - заявлението да е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето да се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта. Вписването в бюрото по труда трябва да стане до 7 работни дни от уволнението.

АТАНАС ЙОРДАНОВ

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1182828

15 фирми ще се състезават за изграждането на електронно правителство



15 фирми и консорциуми са подали документи за участие в процедурата по проекта за електронното правителство.

Офертите бяха отворени в Министерството на транспорта в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Проектът е съфинансиран от Оперативна програма „Административен капацитет“ и бюджетът му е 18 милиона лева.

Създадена е комисия в министерството на транспорта, която ще има 35 работни дни да разгледа и оцени постъпилите оферти.

Фирмите са: Консорциум Интрасофт-БН, Хюлет-Пакард България, Технологика ЕООД, Консорциум Сиела ГТ&К ДЗЗД, Консорциум Сиенсис-Абати ДЗЗД, Обединение е-България, Стемо ООД, Ай Би Ес България ЕООД, Аксиор ООД, Дружество по ЗЗД обединение електронни административни услуги за държавна и общинска администрация, ДЗЗД Матерна И-гавърмънт, Консорциум Сдружение за електронно управление ДЗЗД, Консорциум Сирма-Интерконсулт, Консорциум ДЗЗД РАО Електорн, Атос Ай Ти Солушънс енд Сървисис ЕООД.

“Ползите от системата ще са за хората, на които вече няма да се налага да висят на опашки, да ходят в няколко различни администрации за един вид документ. Това ще бъде много сериозна крачка в интегрирането на България в процеса на електронизация на административните услуги в цяла Европа“, каза министър Московски.

Източник: http://www.vsekiden.com

Общините погват длъжници с данъчни дългове над 1000 лева

Столична община взима на прицел и по-малките данъчни длъжници след акцията срещу големите си длъжници миналата година. През 2011-а от едри длъжници са събрани забавени данъци за 30.8 млн. лв. и 64.7 млн. лв. от неплатена в срок такса смет.

178 длъжници на общината вече са дадени на съдебен изпълнител за принудително събиране на дължимите суми.

Сега тръгват проверки за задълженията на юридически лица – по над 50 хиляди лева, и по над 1000 лева борчове на граждани. Първо обаче ще им се напомни чрез писма. Сред длъжниците на общината в момента, освен Софийският университет, магазини „Европа“, са и други частни фирми като „София аутлет център“ например, обявика от СО.

Общината отчита с четири процента по-голямо изпълнение на собствените й приходи в сравнение с 2010 г., съобщи зам.-финансовият кмет Дончо Барболов. Събраните суми от данъчни и неданъчни приходи са над 513 млн. лв. Увеличението от близо 40 млн. лв. при собствените приходи е от имуществените данъци. За миналата година е постигната оптимизацията на общите разходи на общината и те са били 475 млн. лв. до края на ноември при 566 млн. лв. за същия период на миналата година.

Сред най-големите оперативни разходи на кметството са тези за икономически дейности и услуги, жилищно строителство, благоустройство, образование, изпълнителни законодателни органи, почивно дело, култура и други. Сред разходите най-голямо е увеличението на тези в сектора „Отбрана и сигурност“, но това е заради изгражданото видеонаблюдение, отчете зам.-кметът. Спрямо 2010 г. разходите за образование са увеличени с 2.2 милиона лева, а за околна среда – с почти 8 млн лв.

Източници на финансиране на капиталовите разходи са за проекти, финансирани със средства от оперативни програми – „Транспорт”, „Регионално развитие” и „Околна среда” на обща стойност 362.2 млн. лв.

Към края на декември общината дължи около 21 млн. лв. на доставчици на услуги и за дейности към нея, което е по-малко от задължението, с което общината приключи 2010 година.

Източник: www.vsekiden.com

Декларация във връзка с прилагане на СИДДО се подава до 31 март

Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева се подава до 31.03.2012 за деклариране от страна на платците на доходи на чуждестранни юридически и физически лица на размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения в случаите по чл. 142, ал. 1 от ДОПК.

Декларацията се подава на основание чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от платците на доходи на чуждестранни юридически или физически лица, които са задължени да удържат и внасят окончателни данъци съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и  Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато се ползва данъчно облекчение съгласно СИДДО (Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане) и общият размер на доходите, начислени на дадено чуждестранно лице, не надвишава 500 000 лева.

Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Съгласно чл. 275 от ДОПК, лице, което не подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба (за физическите лица) или с имуществена санкция (за юридическите лица и едноличните търговци) в размер от 500  до 1000 лева. При повторно нарушение наказанието е глоба или санкция в размер от 1000 до 10000 лева.  (повече информация вижте в указанията към декларацията).

Пример: Българско предприятие или място на стопанска дейност начисляват на чуждестранно лице доходи подлежащи на облагане с данък в България и за облагането на които е предвидено облекчение съгласно приложимата в случая СИДДО. Размерът на начислените доходи е под 500 000 лева, независимо от това дали същите са реализирани на едно и също или на различни основания. В този случай искане за прилагане на СИДДО по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава а основанията за прилагане на конкретната спогодба се доказват пред платеца на дохода, когато същият е задължен да удържа и внася данъка. За този и други подобни случаи платецът ще следва да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК с която да декларира размера на доходите реализирани от съответните чуждестранни лица и предоставените за тях данъчни облекчения до 31 март на следващата година.

Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица

Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника.

1)   Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
•   Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:
- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;
- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.
За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение! – Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

•   Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
   Това могат да бъдат  доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

•   Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:
- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;
- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;
- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

•   Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

•    Авторски и лицензионни възнаграждения.
В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:
- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или
- правото на използване на  патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;  или
- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или
-  информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

•   Възнаграждения за технически услуги.
В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

•   Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.

Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

•   Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
   Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО: - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2)   Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?

•   Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за  технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО: В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

•   Данъчна основа за доходите от  ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3)   С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?

•   Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
•   Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
-   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
-   Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.
При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:
-   в процедурата по чл. 135 от ДОПК;
-   в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;
-   в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
-   в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
-   чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6)   В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?

Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

   Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица,  както следва:
   - в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
   - в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7)   Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?

Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.

Декларацията може да бъде изтеглена от web – сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.
Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.     

В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

Източник: НАП