Общините погват длъжници с данъчни дългове над 1000 лева

Столична община взима на прицел и по-малките данъчни длъжници след акцията срещу големите си длъжници миналата година. През 2011-а от едри длъжници са събрани забавени данъци за 30.8 млн. лв. и 64.7 млн. лв. от неплатена в срок такса смет.

178 длъжници на общината вече са дадени на съдебен изпълнител за принудително събиране на дължимите суми.

Сега тръгват проверки за задълженията на юридически лица – по над 50 хиляди лева, и по над 1000 лева борчове на граждани. Първо обаче ще им се напомни чрез писма. Сред длъжниците на общината в момента, освен Софийският университет, магазини „Европа“, са и други частни фирми като „София аутлет център“ например, обявика от СО.

Общината отчита с четири процента по-голямо изпълнение на собствените й приходи в сравнение с 2010 г., съобщи зам.-финансовият кмет Дончо Барболов. Събраните суми от данъчни и неданъчни приходи са над 513 млн. лв. Увеличението от близо 40 млн. лв. при собствените приходи е от имуществените данъци. За миналата година е постигната оптимизацията на общите разходи на общината и те са били 475 млн. лв. до края на ноември при 566 млн. лв. за същия период на миналата година.

Сред най-големите оперативни разходи на кметството са тези за икономически дейности и услуги, жилищно строителство, благоустройство, образование, изпълнителни законодателни органи, почивно дело, култура и други. Сред разходите най-голямо е увеличението на тези в сектора „Отбрана и сигурност“, но това е заради изгражданото видеонаблюдение, отчете зам.-кметът. Спрямо 2010 г. разходите за образование са увеличени с 2.2 милиона лева, а за околна среда – с почти 8 млн лв.

Източници на финансиране на капиталовите разходи са за проекти, финансирани със средства от оперативни програми – „Транспорт”, „Регионално развитие” и „Околна среда” на обща стойност 362.2 млн. лв.

Към края на декември общината дължи около 21 млн. лв. на доставчици на услуги и за дейности към нея, което е по-малко от задължението, с което общината приключи 2010 година.

Източник: www.vsekiden.com

Декларация във връзка с прилагане на СИДДО се подава до 31 март

Декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК във връзка с прилагане на СИДДО за доходи в общ размер до 500 000 лева се подава до 31.03.2012 за деклариране от страна на платците на доходи на чуждестранни юридически и физически лица на размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения в случаите по чл. 142, ал. 1 от ДОПК.

Декларацията се подава на основание чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от платците на доходи на чуждестранни юридически или физически лица, които са задължени да удържат и внасят окончателни данъци съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и  Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато се ползва данъчно облекчение съгласно СИДДО (Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане) и общият размер на доходите, начислени на дадено чуждестранно лице, не надвишава 500 000 лева.

Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.

Съгласно чл. 275 от ДОПК, лице, което не подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК в установения срок, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба (за физическите лица) или с имуществена санкция (за юридическите лица и едноличните търговци) в размер от 500  до 1000 лева. При повторно нарушение наказанието е глоба или санкция в размер от 1000 до 10000 лева.  (повече информация вижте в указанията към декларацията).

Пример: Българско предприятие или място на стопанска дейност начисляват на чуждестранно лице доходи подлежащи на облагане с данък в България и за облагането на които е предвидено облекчение съгласно приложимата в случая СИДДО. Размерът на начислените доходи е под 500 000 лева, независимо от това дали същите са реализирани на едно и също или на различни основания. В този случай искане за прилагане на СИДДО по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава а основанията за прилагане на конкретната спогодба се доказват пред платеца на дохода, когато същият е задължен да удържа и внася данъка. За този и други подобни случаи платецът ще следва да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК с която да декларира размера на доходите реализирани от съответните чуждестранни лица и предоставените за тях данъчни облекчения до 31 март на следващата година.

Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица

Фирмите в България, които начисляват доходи на чуждестранни юридически лица, трябва да удържат и внасят данък при източника.

1)   Кои доходи на чуждестранни юридически лица от източник в страната са облагаеми с данък при източника съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

С данък при източника се облагат следните доходи на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:
•   Дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица.
Това са доходи, които произтичат от участието на едно чуждестранно юридическо лице в капитала на местно юридическо лице, в качеството му на акционер или съдружник като:
- доход от дивидент е частта от паричното разпределение на балансовата печалба (т.е. след облагане с данъци) в полза на чуждестранно юридическо лице, съобразно неговият дял в капитала на конкретно местно юридическо лице;
- ликвидационен дял е разпределението на дял от имуществото на едно местно юридическо лице, в полза на чуждестранно юридическо лице в качеството му на съдружник/акционер, в случаите на прекратяване на местното лице, или при напускане на чуждестранното юридическо лице.
За дивидент се считат и доходите от дялови участия от неперсонифицирани дружества.

Изключение! – Не се облагат с данък при източника разпределените дивиденти и ликвидационни дялове в полза на чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

•   Доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
   Това могат да бъдат  доходи на чуждестранни юридически лица от лихви (премии) по облигации, ДЦК, съкровищни бонове и др.

•   Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, например:
- лихвите по кредити от финансови и нефинансови институции, когато кредитор е чуждестранно юридическо лице;
- лихвите по депозити на чуждестранни юридически лица в местни банки;
- доходите (премиите) от бонове и облигации, издадени от местни юридически лица;

•   Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество.
Това са доходи от наем на всякакъв вид движими вещи.

•    Авторски и лицензионни възнаграждения.
В обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения се включват плащанията, получени за:
- правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено, научно произведение, кинофилми, записи на радио-, телевизионно предаване, софтуер; или
- правото на използване на  патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;  или
- правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване; или
-  информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит (ноу-хау).

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

•   Възнаграждения за технически услуги.
В обхвата на възнагражденията за технически услуги се включват плащанията за монтаж или инсталиране на материални активи, както и плащанията за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

•   Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
Възнаграждения по договор за франчайз са плащания за предоставено право на ползване на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти.

Договора за факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.

•   Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
   Това са доходи, произтичащи от участието на едно чуждестранно юридическо лице в управлението и контрола на местно дружество.

ВАЖНО: - Авансовите плащания във връзка с изброените доходи не се облагат с данък при източника.

2)   Как се определя данъчната основа, върху която се дължи данък при източника, за отделните видове доходи?

•   Данъчна основа за доходите от: дивиденти, финансови активи, лихви, наем на движимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за  технически услуги, доходи по договори за франчайз и факторинг, и доходите от управление и контрол на местно лице, е брутният размер на тези доходи.

ВАЖНО: В случаите, когато при договори за финансов лизинг лихвата не е самостоятелно определена, се приема, че е пазарната лихва.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

•   Данъчна основа за доходите от  ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

3)   С каква данъчна ставка за облагат различните видове доходи на чуждестранни юридически лица според българското законодателство (ЗКПО)?

•   Данъчната ставка на данъка върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове е 5 на сто.
•   Данъчната ставка при определяне на данъка, за всички останали облагаеми доходи е 10 на сто.

Изключение (чл. 200а от ЗКПО)! – Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
-   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава - членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз;
-   Местното юридическо лице - платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.

За целите на прилагането на редуцираната данъчна ставка за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице

4)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на ЗКПО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Местните юридически лица удържат данъка при източника, когато начисляват съответните доходи.
При определяне на дължимия данък при източника за конкретен вид доход на чуждестранно юридическо лице, местното лице – платец на дохода, следва да се съобрази със специфичните разпоредби на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, ако е налице сключена такава със съответната държава, на която чуждестранното лице, получател на дохода е местно.

Облекченията по СИДДО се ползват след удостоверяване на основанията за това. Удостоверяването на основанията за прилагане на данъчните облекчения, предвидени в съответната СИДДО, може да се извърши:
-   в процедурата по чл. 135 от ДОПК;
-   в процедурата по прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК;
-   в хода на ревизионно производство на чуждестранното лице-притежател на дохода или на местното лице – платец на дохода.

Местните лица са задължени да удържат и внасят данък при източника по реда на ЗКПО, когато е налице една от следните хипотези:
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България няма сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че за съответния вид доход не е налице данъчно облекчение.
•   Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и в спогодбата е регламентирано, че реализраният доход е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка, но чуждестранното лице не е доказало основанията за прилагане на облекченията по СИДДО по предвидения за това ред.

5)   В кои случаи местните лица трябва да удържат данък при източника по реда на съответната СИДДО за начислените от тях доходи на чуждестранни юридически лица?

Данъчната ставка, определена в конкретната СИДДО, се прилага, когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице, което е местно лице на държава, с която Република България има сключена СИДДО, и:
-   в спогодбата е регламентирано, че доходът е освободен от облагане в България или подлежи на облагане с редуцирана ставка; и
-   чуждестранното лице е удостоверило основанията за прилагане на облекченията по СИДДО.

6)   В какъв срок местните лица трябва да внесат удържания данък при източника?

Местните юридически лица, които удържат данъка при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове - за всички останали случаи.

   Местните лица са задължени да удържат и внесат данъка при източника върху всички други доходи на чуждестранни лица,  както следва:
   - в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
   - в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода - за всички останали случаи.

7)   Трябва ли местните лица да декларират пред НАП данни за внесения данък върху доходи на чуждестранни юридически лица и в какъв срок?

Местните лица, удържали и внесли данъка при източника за начислените от тях облагаеми доходи на чуждестранни юридически лица, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция по месторегистрация чрез декларация по образец.

Декларацията може да бъде изтеглена от web – сайта на НАП на адрес http://portal.nap.bg.
Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.     

В случаите, когато местно лице начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, същото е задължено да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

Източник: НАП

Специален идентификационен код ни осигурява достъп до информация в НАП

Персонален индентификационен код ще ни осигурява достъп до масивите на Националната агенция за приходите (НАП), където всеки ще може да провери какъв трудов договор е депозирал работодателят му и дали има такъв документ.

Това е една от възможностите, които от тази година агенцията ще предоставя на хора и фирми, съобщи на пресконференция Боряна Георгиева, директор на дирекция "Обслужване" в НАП.
Получаването на ПИК отменя необходимостта от покупката на електронен подпис. От сряда, 11 януари, ще могат да се подават заявления за получаване на кода във всеки офис на НАП.

Заявленията могат да не се подават лично, но получаването на кода е персонално. Услугата е безплатна. От НАП препоръчват кодът да се поиска и получи от офиса на НАП по постоянен адрес на потребителя.
Чрез ПИК ще можем да проверим също и осигурителния си доход, както и да получим информация за сумите, преведени по индивидуалните ни партиди за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

До няколко месеца с индивидуалния си код ще можем да подаваме искане за издаване на удостоверения, да се извършват плащания и да виждаме данните си от така наречената данъчно-осигурителна сметка.

Ще имаме възможност също чрез тонално набиране на кода да получаваме различна информация от кол-центъра на НАП.

Кодът е 12-разряден, той ще е известен само на притежателя и на системата, която го е генерирала, но не и на администрацията. При загубата или унищожаването му, НАП ще генерира нов и ще заличи стария код.

Всички хора, които са получили доходи, различни от трудовите, трябва да подадат годишни данъчни декларации, напомниха от Националната агенция за приходите. Който е бил безработен към края на годината, от тази година няма да има задължение да подава годишна декларация, при условие, че авансово внесеният данък е равен на данъка, който дължи, съобщи Боряна Георгиева.

Няма промяна в сроковете за подаване на декларациите - до 30 април. Поради това, че този ден е неработен, декларации ще могат да се подават и на 2 май. Декларациите са налични във всички офиси на НАП, има ги и на сайта на агенцията.

Сред новостите по отношение на данъчните облекчения за младите семейства е това, че тази година ще се изисква само един документ, за да се възползват от правото на това облекчение.

Ако хората не са получавали доходи през годината или доходи различни от трудовите, но през годината са предоставяли или ползвали заеми - различни от банкови, също трябва да подадат годишната декларация.

На пресконференцията в НАП Диана Янчева, директор на дирекция "Бизнес-статистика" в НСИ, съобщи, че фирмите, които не са работили през миналата година, вече ще представят само декларация за икономическа неактивност. По този начин бизнесът няма да бъде нужно да представя така нареченият нулев годишен отчет.

Месечните бизнес-анкети в промишлеността, строителството, услугите, търговията вече ще бъдат приемани и по електронен път, каза Янчева. Системата работи от 3 януари и ще е активна до 16 януари. На тези дати ще е може да се подават данните всеки месец.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4458171

Данъчните влизат във Фейсбук

Данъчните влизат в социалната мрежа Фейсбук (Facebook). Целта не е да дебнат данъкоплатците за покупки на луксозни вещи и укрити доходи, а да бъдат по-близо до хората.
Националната агенция за приходи планира да има своя страница във Фейсбук, където да организира форум за данъчни въпроси. Ще има служители на агенцията, които ще дават професионални отговори на всички поставени във форума проблеми. По този начин контактът на всички граждани и фирми с НАП ще бъде много по-лесен и удобен.

Разрешаването на данъчните казуси няма да бъде сложно, а ще става сякаш общуваш с най-добрия си приятел. На сайта на НАП във Фейсбук ще се качват любопитни клипчета, свързани с плащането на данъците, както и полезна и интересна информация. Планира се всичко това да стане в рамките на настоящата година. От НАП са предвидили още няколко начина, с които да се доближат до всеки човек. Планира се да се направи данъчна игра за мобилни телефони, които работят с операционната система Андроид (Android). По този начин ще може да се забавлявате на работното си място, като събирате данъци на смартфона си.

От Националната агенция за приходи планират да влязат и в училищата, за да разясняват данъчната система на децата. Идеята е още преди да са започнат сами да изкарват хляба си, децата да научат защо е необходимо плащането на данъци, както и какви са различните видове налози. За малките деца ще се организират забавни игри, свързани с данъците. С по-големите ученици ще се разискват сериозни теми. Наученото ще бъде от голяма полза за младежите, след като започнат работа и се налага да подават данъчни декларации, да обявяват доходите си и сами да плащат осигуровките си.

http://news.burgas24.bg/318667.html

Индийци пуснаха 40 змии в данъчното в знак на протест

40 змии бяха пуснати в данъчно управление в Северна Индия. Така двама фермери от град Басти протестираха срещу искан от тях подкуп.
Двамата индийци изсипали 3 торби с влечуги, които плъзнали из офиса и накарали служители и посетители да се покатерят по бюрата. Други панически избягали навън, предаде АФП.

Сред плетеницата от змии със сигурност били забелязани и 4 смъртоносни кобри.

Двамата фермери от селцето Нархапур в щата Утар Прадеш отдавна настоявали чиновниците от съседния град да направят данъчна оценка на нивите им. Но служителите се ослушвали, защото искали да получат подкуп, за да свършат работата си. Тогава селяните решили да им отмъстят.

"Областният управител ни каза, че е уважил молбата ни, но служителите на по-ниско ниво не я придвижват. Те постоянно ми искат подкуп, който аз не мога да им дам. Къде тогава да държа тези змии? Просто нямам място", обяснява единият от фермерите Хакул, който бил и змиеукротител, предаде БНТ.

Няма пострадали вследствие на инцидента. Властите успели да заловят пуснатите на свобода влечуги. 

Поуката за корумпираните данъчни в индийския град Басти вече е ясна. Следващия път те няма да искат подкуп от змиеукротител. Защото едва ли желаят подобна сцена да се повтори в управлението им.

http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-zmii-indiytzi-10041246?nt=13