Безплатно фактуриране без нужда от връзка с касов апарат и СУПТО

След промените в Наредба – Н 18 и новите изисквания към софтуерите за много фирми възникна въпросът: „Трябва ли да свържем софтуера си за фактурирате задължително с касовия апарат, както се изисква за СУПТО?

Определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е заложено в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18. Но чрез материалите, които НАП публикува на сайта си, приходната агенция на практика разширява понятието за СУПТО. Разбирането на НАП е, че софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО. Което означава, че СУПТО са по-голямата част от познатите ни софтуери за фактуриране.

Това се потвърждава от отговора на НАП (тук) на въпрос, който зададохме (стр. 4):
Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.


Следователно, за да не е СУПТО даден софтуер за фактуриране, респективно да не се налага свързването му касовия апарат, то той трябва да не обработва и не съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да не отразява тяхното предоставяне/заплащане.

Как можем да помогнем?

В платформата КиК Инфо създадохме безплатно онлайн приложение Фактуриране без нужда от СУПТО, което изпълнява посочените условия и не съхранява информация за вид, цени, количества на продаденото в бази данни, следователно не нужно да се регистрира като СУПТО при фактуриране на продажби в брой и свързва с касовия апарат.

Предимства при използването онлайн приложението Фактуриране без нужда от СУПТО:
  • Не се налага да се свързва с касовия апарат
  • Не се налага да се декларира/предекларира в НАП
  • Не се налага осигуряване на “одиторски профил” за данъчните
  • Проверка на ДДС номер на клиенти и попълване на данните
  • Не се налага инсталиране на софтуер
  • Достъпно от всяка точка и по всяко време онлайн
  • Издава фактури и известия в PDF - за печат или имейл
Приложението е подходящо за фирми, които нямат нужда да следят наличности, продажни цени и количества и да използват складова програма и друг СУПТО в обекта си.

Обръщаме внимание, че:
  • В търговския обект не може да има друг софтуер, чрез който да се обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да се отразява тяхното предоставяне/заплащане.
  • Ако все пак имате инсталиран СУПТО в обекта си, не можете да фактурирате с отделен софтуер за фактуриране, а трябва да фактурирате чрез Вашия СУПТО.
  • В случай, че в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да  управлява всички фискални устройства в този обект.
  • В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в приложение N 29 от Наредба Н–18.


kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

До 15 февруари счетоводните предприятия подават в ДАНС план за обучение на служителите си

В ДВ, брой 3, от дата 8.1.2019 г. бе обнародван новият Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП). Един от първите срокове, които се въвежда с правилника е 15 февруари на всяка година.

Счетоводните предприятия са задължени лица по ЗМИП като лица, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане, съгласно чл. 4, т. 13 от закона.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ППЗМИП задължените лица трябва да изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП и актовете по прилагането му. Така изготвения план се изпраща на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ в срок до 15-о число на месец февруари на годината, за която се отнася.

Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) проведе разговори с ДАНС, за да потвърди, че макар правилникът да е приет сравнително скоро, а примерните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането, да не са публикувани все още на страницата на ДАНС, то изпращането на плановете за тази година е задължително. Макар и неофициално потвърдихме, че е необходимо планове за 2019 г. да бъдат изпратени в срок до 15.02.2019 г.

При извършване на проверки на място задължените лицата трябва да представят на контролните органи от ДАНС тези плановете, като и отчетите по изпълнението им.

В плана се включва и текущо практическо обучение, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари.

Във връзка с кратките срокове АССП разработва безплатно за своите членове примерен „План за въвеждащо и продължаващо обучение съгл. чл.67, ал.1 ППЗМИП за 2019 г.“ с указания за изпращането му в ДАНС.

10 причини за твоето членство в АССП



Асоциация на счетоводителите и счетоводните предприятия
Tel.: +359 2 980 27 05
Mob.: +359 886 777 099
E-mail: office@apac-bg.org
www.apac-bg.org
За контакт: Весела Динева - Главен секретар

Очаква се удължаване на сроковете по Наредба Н-18 за СУПТО и касовите апарати

Вчера в Централно управление на НАП се състоя заседание на Консултативния съвет към НАП. Основна и единствена тема бяха новите изисквания на Наредбата Н-18 във връзка с касовите апарати, софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) и електронните магазини.

От изминалото заседание стана ясно, че НАП ще обмисли предложение към финансовото министерство да бъдат удължени сроковете за привеждането в съответствие с изискванията на наредбата на касовите апарати и СУПТО от страна на търговците.


Прессъобщението от НАП за изминалото заседание

Национална агенция за приходите, работодателските и браншови организации, финансово-счетоводната общност и членовете на Консултативния съвет (КС) към НАП ще оценят съвместно мащаба на необходимите промени, произтичащи от Наредба Н-18. Предстои през идната седмица да бъдат идентифицирани производителите на софтуер за управление на продажбите, клиентите на този софтуер и спецификите на техния бизнес, както и необходимото време за смяна на фискалните устройства, адаптирането на компютърните системи и обучение на персонала, стана ясно на вчерашното разширено заседание на КС при изпълнителния директор на НАП.

По данни на приходната агенция към момента около 20 000 касови апарата и фискални принтера подават данни според новите изисквания. Наредба Н-18 задължава всички регистрирани по ДДС лица до 31 март да приведат в съответствие касовите си апарати и софтуерите за управление на продажбите с новите правила, целящи да намалят възможностите за укриване на обороти.

По данни на НАП, изнесени на заседанието, към края на 2018 г. регистрираните по ДДС са използвали 185 000 касови апарата и 40 000 фискални принтера. Поради липсата на законови изисквания досега, няма данни за броя на производителите и дистрибуторите на софтуер за управление на продажбите, нито за броя клиенти, които го ползват. Тази информация ще бъде събрана и анализирана в идните дни.

На  срещата представителите на бизнеса  заявиха подкрепата си към инициативите на НАП за намаляване на сивата икономика в страната и създаване на конкурентна среда, като изразиха опасения, че предвиденият срок може да се окаже недостатъчен за изпълнение се налага изясняване на спорни текстове в Наредба Н-18. 

Електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявят в НАП

КиК Инфо отправи запитване към НАП във връзка с електронните магазини и Наредба Н-18.

Търсехме потвърждение за това дали са задължени да се обявяват в НАП електронните магазини, които приемат плащания само по банков път или само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.




На нашите два въпроса:

1)   Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само по банков път, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?

2)   Електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, счита ли се за „Лице по чл. 3” във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18 и задължен ли е да подава Приложение № 33?

Отговорът от Националната агенция за приходите е следния:

„Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например, банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.

Следва да се отбележи, че по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП ще поддържа и ще бъде достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.“ (курсивът е на редакцията)

Писмото с целия отговор от НАП можете да изтеглите от тук.

Важно е да се отбележи, че при доставка или продажба на стоки или услуги, за които се плаща с банкова карта, също се издава фискален бон. По силата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба или доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Вижте също темата Относно електронните магазини и декларирането им в НАП.

Излезе брой 4 на списанието на НАП

Излезе от печат брой 4 на списанието, което Националната агенция за приходите разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица и може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП.

Можете да изтеглите списанието от тук.

Относно електронните магазини и декларирането им в НАП

По смисъла ЗДДС и Наредба Н–18 "електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.

Последните промени в Наредба Н–18 изискват лице, което е задължено да издава касови бележки, и което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. Това важи независимо дали лицето използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет.

Информацията се подава отделно за всеки електронен магазин, чрез който се извършват продажби. При промяна на данните актуална информация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

При прекратяване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин информация за това обстоятелство се подава по същия ред в 7-дневен срок от прекратяване на дейността.

Изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, влизат в сила от 29 декември 2018 г. Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин към тази дата трябва да подадат информация за това в срок до 29 март 2019 г.

НАП ще поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, чрез които български задължени лица извършват търговска дейност в интернет, с цел защита на потребителите при пазаруване в интернет и намаляване на сивия сектор в интернет търговията.

Лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са длъжни да съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

Да припомним тези срокове от ДОПК:

Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители - 5 години.

След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за същите периоди независимо от съхранението им на друг носител. Тези задълженията имат и правоприемниците на задължените лица.

Цитат
Какви са глобите и санкциите?

Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на тези правилата се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат  глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите са в двоен размер.
Каква информация подават в НАП електронните магазини?

Информация, която следва да подадат търговците с електронни магазини съгласно приложение № 33 към чл. 52м, ал. 1 от Наредбата:

1. Наименование на електронния магазин.

2. Наименование на домейна на електронния магазин.

3. Информация за лицето, извършващо продажби чрез електронния магазин:
а) за ЮЛ и ЕТ: ЕИК; наименование; седалище и адрес на управление; адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС;
б) за ФЛ: име, презиме, фамилия; постоянен адрес; адрес, на който се упражнява дейността; електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС.

4. Продажбите се извършват чрез:
4.1. Ползване на услуга за продажба на стоки/услуги в интернет (онлайн платформа):
- наименование на онлайн платформата;
- уеб адрес на онлайн платформата;
- оператор на онлайн платформата – наименование, ЕИК/идентификационен номер, държава на установяване, адрес, електронен адрес.

4.2. Собствен/нает електронен магазин:

4.2.1. Информация за собственика на домейна:
а) за лица, установени на територията на страната:
- за ЮЛ и ЕТ: ЕИК; наименование; седалище и адрес на управление; адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС;
- за ФЛ: име, фамилия; адрес, на който се упражнява дейността; електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС;

б) за чуждестранни лица: наименование, държава на установяване, адрес, номер от търговски и/или данъчен регистър, електронен адрес.

4.2.2. Къде е хостван уеб сайтът на електронния магазин:
i. на собствена инфраструктура – местонахождение на оборудването;
ii. използва се външна хостинг услуга:

А) вид на използваната хостинг услуга – описание;
Б) информация за доставчика на хостинг услугата:
а) за лица, установени на територията на страната:
- за ЮЛ и ЕТ: ЕИК; наименование; седалище и адрес на управление; адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС;
- за ФЛ: име, презиме, фамилия; постоянен адрес; адрес, на който се упражнява дейността; електронен адрес за кореспонденция; телефон за връзка; наличие на регистрация по ЗДДС;
б) за чуждестранни лица: наименование, държава на установяване, адрес, номер от търговски и/или данъчен регистър, електронен адрес.

4.2.3. Поддръжка на сайта на електронния магазин:
i. поддръжката се осъществява от собственика на електронния магазин;
ii. поддръжката е възложена на друго лице – данни за лицето: наименование/имена, ЕИК/ЕГН.

4.2.4. Наименование и версия на софтуера/ите на електронния магазин.

4.2.5. Къде се съхранява БД на софтуера на електронния магазин:
i. на собствена инфраструктура – местонахождение на оборудването;
ii. на наета инфраструктура – наименование (ЕИК, уеб адрес) на лицето, от което е наето оборудването;
iii. хостинг компания – наименование (ЕИК, уеб адрес) на хостинг компанията;
iv. ползване на „облачна услуга“ – наименование (ЕИК, уеб адрес) на доставчика на услугата.

5. Вид на продаваните стоки/услуги – по номенклатура.

6. Начало на работа на електронния магазин – дата.

7. Прекратяване на работата на електронния магазин – дата.

8. Дата на подаване на информация в НАП.

Свързани теми:
Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП
Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати




kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП

Последните промени в Наредба № Н–18 поставят нови срокове и изисквания към търговците използващи софтуерите за управление на продажбите в търговските обект (СУПТО).

Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в одобрен от НАП списък. Националната агенция за приходите поддържа публичен списък със софтуерите, за които е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Списъкът ще е достъпен на интернет страницата на НАП. Всяко лице, производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП определени обстоятелства, за да бъде включен в този списък.

Софтуер за управление на продажби в търговски обект е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. По смисъла на наредбата "управление на продажбите" чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Това означава, че софтуер, който е само за фактуриране не попада под тези изисквания, но складовите софтуерите, ERP, CRM и други системи при които автоматизирано обработват информация по процеса на продажбите, следва да бъдат одобрени и включени в списъка на НАП, за да могат да бъдат използвани от търговците. Важно е да се отбележи, че правилата за СУПТО важат само за софтуери, отчитащи продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Какво трябва да направите?

В срок до 7 дни от инсталирането на софтуер за управление на продажбите в търговския обект трябва да подадете информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 32 от наредбата.

При промяна на данните от приложението трябва да подадете актуална информация в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

Цитат
Сроковете за заварените случаи:

Регистрираните по ЗДДС лица, които използват СУПТО, привеждат дейността си в съответствие с наредбата в срок до 31 март 2019 г. Тези лица трябва да подадат в НАП информация за използвания от тях  софтуер в срок до 31.05.2019 г.

Нерегистрираните по ЗДДС лица, които използват СУПТО, привеждат дейността си в съответствие с наредбата в срок до 30 юни 2019 г. Тези лица трябва да подадат в НАП информация за използвания от тях  софтуер в срок до 31.08.2019 г.
Лицата, които използва СУПТО могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в приложение №29 от наредбата изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект. Те нямат право без оторизация от производителя/разпространителя на софтуера да променят функционалността му или да добавят външни модули към него. Създаваната от софтуера база данни може да бъде съхранявана само на територията на Република България или на държава - членка на Европейския съюз.

При извършване на проверка в търговски обект лицата са длъжни по искане от орган по приходите незабавно да осигурят достъп до всички устройства, които работят с използвания в обекта софтуер- сървъри, работни станции, фискални устройства и др. В случай че местонахождението на част от устройствата е извън проверявания обект, до тях следва незабавно да се осигури отдалечен достъп.

Когато софтуерът е инсталиран в среда на задълженото лице (собствена или наета) и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, същото е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, независимо от местонахождението на базите данни.

Когато софтуерът се ползва като облачна услуга, предоставена от производител/разпространител, и при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури:
1. достъп до конфигурирания в софтуера "одиторски профил";
2. достъп до инсталирани локални софтуерни компоненти;
3. директен достъп с пълни права за четене и експорт на информацията от текущата и
архивните бази данни на използвания в обекта софтуер за управление на продажбите, в случай че се използва локална база данни.

Задължените лица са отговорни за целостта и интегритета на информацията, съдържаща се в базата данни на софтуера (текуща база данни и архивни копия на базата данни), както и за съхранението ѝ в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК, независимо от нейното местонахождение.

Също така лицата са длъжни при поискване да осигурят на органите по приходите достъп до тази информация с възможност за експорт и копиране през потребителския интерфейс на софтуера. Когато софтуерът е част от или е свързан с интегрирана информационна система за управление на продажбите/търговската дейност и използваната технология за реализацията му не позволява изпълнението на всички или на част от изискванията, изпълнението на тези изисквания следва да бъде осигурено чрез функционалността на интегрираната система.

Когато работата на софтуера е свързана с получаване или подаване на информация от или към други софтуери или модули от информационни системи, лицата съхраняват информацията, създавана чрез тези софтуери (модули от информационни системи), в сроковете по чл.38, ал.1 от ДОПК и при поискване предоставят достъп до нея с пълни права за четене и експорт на данни.

Въведено е и задължение в софтуера да въвеждате имената за всеки от ползвателите (операторите) на софтуера съгласно сключените с тях трудови или граждански договори, присвоената роля/роли и периода на активност за всяка от присвоените роли.

За лицата, производители/разпространители на СУПТО:

От 1 декември 12.2018 г. производител/разпространител на софтуер за управление на продажбите може  да  декларира съответствие на програмен продукт с изискванията на Наредба Н-18/2006 г., като това ще става с квалифициран електронен подпис чрез електронна-услуга, достъпна на интернет страницата  на НАП.

Софтуерите, за които е декларирано съответствие, ще бъдат включени в публичен списък, достъпен на интернет страницата на НАП. Информацията към НАП  се подава с квалифициран електронен подпис чрез е-услуга, достъпна в портала на НАП.

Цитат
Какви са глобите и санкциите?

На лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка на НАП се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобата е от 2000 до 6000 лв., а на имуществената санкция - от 10 000 до 20 000 лв.

Освен това се налага и санкция запечатване на търговския обект в срок до 30 дни.
Каква информация подават в НАП, използващите СУПТО?

Информация, подавана от лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС за използвания софтуер в търговски обект (приложение № 32 към чл. 52з, ал. 1 от Наредбата)

1. ЕИК, наименование и електронен адрес за кореспонденция на лицето по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС.

2. Вид, наименование и адрес на обекта.

3. Наименование и версия на софтуера.

4. Номер на софтуера от списъка на НАП.

5. Наличие на интернет свързаност в обекта.

6. Лице, от което е закупен софтуерът:
а) вид:
- лице, производител на софтуера;
- лице, разпространител на софтуера;
- лице, оторизирано от производител/разпространител да разпространява софтуер;
- друг (описание);
б) ЕИК;
в) наименование/имена.

7. Вид инсталация - локална, локална мрежа, web приложение, SaaS, др.

8. Дата на инсталация/инициализация.

9. Лице, извършило инсталацията/инициализацията:
а) имена;
б) представител на:
• производител;
• дистрибутор;
• оторизирано лице;
• друг (пояснение).

10. Физическо местоположение на данните, създавани от софтуера.

11. Логически адрес на БД или точка на достъп до програмния интерфейс (различен според ползваната технология: IP адрес, комуникационен порт, домейн име и/или домейн адрес, име на инстанция, местоположение на компютърен файл, друго).

12. Транспортен протокол за комуникация с БД или достъп до програмния интерфейс (TCP/IP, Named Pipes, ...).

13. Топология на връзката с БД или точката на достъп до програмния интерфейс (local network, vpn, DirectAccess, WAN).

14. Наличие на договор за поддръжка на софтуера, вкл. ЕИК и наименование на изпълнителя по договора за поддръжка.

15. Фискални устройства, свързани към софтуера - индивидуални номера на ФУ.

16. Нефискални печатащи устройства, свързани към софтуера - по видове, брой и предназначение.

17. Свързаност на използвания софтуер с други модули и/или програмни системи - складово стопанство, счетоводен софтуер, други - посочват се с наименование, версия, лице, от което са придобити, и начало на използването им (месец, година).

18. Информация относно инсталирани допълнителни компоненти и разширения към софтуера (plug-ins) - посочват се наименование, версия, наличие на оторизация от производителя/разпространителя на софтуера.

19. Когато софтуерът не разполага с функционалност за изпълнение на изискванията по т. 16, 17, 18 и 19 от приложение № 29 - информация за системата/модула, в който тя е реализирана, и адрес на обекта, в който може да бъде достъпвана от органите по приходите.

20. Преустановяване ползването на софтуера в търговския обект - дата.

21. Преустановяване на извършването на дейност в търговския обект - дата.



Свързани теми:
Относно електронните магазини и декларирането им в НАП
Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати




kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати

Промените в Наредба № Н–18 относно касовите апарати са свързани основно с това, че:
1. Всяка касова бележка трябва най-късно до пет минути след издаването си да бъде изпратена на сървърите на НАП чрез касовия апарат.
2. При повреда в касовия апарат, вече няма да се пишат сторно-касови бележки от кочан, защото сторнирането трябва да се случва през апарата.
3. Касовите апарати не трябва да имат възможност да издават „служебен бон“ в рамките на поръчка, преди да е завършила продажбата.
4. Всички фискални бонове, трябва да съдържат отпечатан QR-код, чрез който купувачите да могат да проверят, дали касовата бележка е отчетена на сървърите на НАП, приложение на НАП, което може да свали от Appstore или Googleplay.

Всички касови апарати трябва да отговарят на новите изисквания и затова е необходимо да се подменят/или обновят според следните срокове:

Регистрираните по ДДС лица (с изключение на лицата, ползващи ЕСФП и ИАСУТД) трябва да сменят или  модифицират (чрез производители/вносители на фискални устройства), използваните от тях фискални устройства най-късно до 31 март 2019 г., а нерегистрираните по ДДС лица – до края на месец юни 2019 г.

Във връзка с последните изменения и допълнения на наредбата са актуализирани и всички образци на различните видове бонове.

Ако Вашето фискално устройство не е в списъка на одобрените за преработка касови апарати, то ще трябва да закупите ново. Списък на фискалните устройства, които могат да отговорят на наредбата е публикуван на сайта на НАП тук.

Какво трябва да направите?


Всички търговци, които използват касов апарат, трябва да се свържат с производителите на касови апарати или със сервизните организации, за да извършат необходимите промени, за да изпълнят новите изисквания в горецитираните срокове.

Цитат
Какви са глобите и санкциите?

1)   На лице, което не издаде документ касова бележка се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

2)   Извън горното лице, което извърши или допусне извършването на правилата се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по т. 1).

3)   Освен това се налага и санкция запечатване на търговския обект в срок до 30 дни при неотчитане на продажбите или при нарушения на някои от правилата.


Свързани теми:
Относно електронните магазини и декларирането им в НАП
Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП




kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.


Безплатeн семинар на НАП „Данъци и осигуряване 2019“

За трета поредна година НАП организира безплатен годишен семинар, посветен на предстоящите промени в данъчното и осигурителното законодателство. В събитието участие ще вземат Александър Георгиев – заместник изпълнителен директор на НАП, Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно осигурителна методология“, водещи експерти по преки и косвени данъци и осигуряване и Росен Бъчваров, директор на дирекция „Комуникации и протокол“ в НАП. Събитието ще се състои на 14 декември (петък) 2018 г. от 10:00 до 16:30.



Можете да проследите семинара на живо в сайта на КиК Инфо от настоящата публикация.

ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА

10:00 – 10:10
Откриване
Александър Георгиев, заместник-изпълнителен директор на НАП

10:10 – 10:50
Промени в ЗДДФЛ
Евгения Попова

11:05 – 11:20
Кафе пауза

11:20 – 12:00
Промени в ЗКПО
Цветана Янкова

12:00 – 12:45
Промени в ЗДДС
Ганка Петрова

12:45 – 13:45
Обяд

13:45 – 14:30
Проектът за изменение на ДОПК, предложения за промени на НАП
Росен Иванов

14:30 – 15:30
Изисквания към бизнеса на Наредба – Н 18
Катя Гущерска, Веселин Трифонов

15:30 – 15:45
Кафе пауза

16:30 – 16:40
Промени в осигурителното законодателство
Катя Кашъмова

15:45 – 16:30
Закриване на семинара

Приятно гледане!


*

Календар за 2019 с работните, почивните и празничните дни

Календарът с работните и почивните дни за 2019 година в сайта е актуализиран.

Годината ще има 249 работни дни, които стандартно са 1992 работни часа. Почивни ще бъдат 116 дни.

Правило за определяне на почивните дни:
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и неделя, те се ползват в първите работни дни след тях.


От тук можете да изтеглите
календара на КиК Инфо за 2019 г.








*