Ново онлайн приложение за пресмятане на командировъчни в страната (+английски)

След Приложението за пресмятане и издаване на командировъчни в чужбина, представяме и

новото ни онлайн Приложение за пресмятане и издаване на командировъчни в страната.

Чрез него лесно и сигурно можете да издавате наведнъж документите на български и английски език, съобразени с Наредбата за командировките в страната (НКС) и Кодекса на труда (КТ). Приложението обхваща различните случаи, като издава съответните документи при дългосрочни и краткосрочни командировки и командировки на бременни служителки. Следвайте инструкциите и подсказките при въвеждането на данните автоматично и едновременно бихте могли да отпечатате:
  • Заповед за командировка по чл. 8 от НКС
  • Отчет от служителя по чл. 29 от НКС
  • Съгласие на служителя по чл. 121, ал. 2 от КТ
  • Съгласие на служителка по чл. 310 от КТ

Приложението издава всички документи на български език, на английски език, както и двуезично.

До 31 януари работодателят уведомява всеки служител с колко отпуск разполага

В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Това е залегнало в чл. 37а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, изменен през месец юли 2015 г.

В тази връзка създадохме в КиК Инфо приложение за по-лесно и по-бързо издаване не уведомленията по чл. 37a от Наредбата.

Приложение: Уведомление от работодателя по чл. 37а от НРВПО

Приложението може да издава уведомления за множество служители наведнъж чрез импорт от файл, както и служител по служител.

До 1 февруари самоосигуряващите се могат да променят вида на осигуряването си

До 1 февруари тази година самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Срокът изтича на 31 януари, но тъй като той е почивен ден, лицата ще могат да подадат декларация до 1 февруари 2016 г.

Самоосигуряващите се лица задължително трябва да се осигуряват във фонд "Пенсии", като по свой избор могат да се осигуряват и във фонд "Общо заболяване и майчинство".

В първия случай общият процент осигурителни вноски, включително и здравните е 25.8%, а във втория - 29.3%. Разликата е 3.5%, колкото е вноската за фонд "Общо заболяване и майчинство".

Калкулаторът осигуровки на самоосигуряващо се лице изчислява размера на социалните и здравни осигурителни вноски на самоосигуряващите се и при двата вида осигуряване.

Избралите да се осигуряват на по-високия процент, тоест и за фонд "Общо заболяване и майчинство", имат право на парични обезщетения от ДОО за времето, през което са били в болнични, бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

Лицата, които са избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии", дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, когато не са подали декларация в НАП за прекъсване на дейността.

Самоосигуряващите се лица могат да променят този свой избор за всяка календарна година в срок до 31 януари на съответната година. Това става чрез подаването на декларация по утвърден образец в НАП, лично, чрез  упълномощено лице или по пощата с обратна разписка.

Първоначално в 7-дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си чрез подаването на декларация по утвърден образец в офисите на НАП лично или чрез  упълномощено лице, по пощата с обратна разписка или по интернет с безплатния персонален идентификационен код на НАП. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година не може да се променя вече избрания и декларирания вид осигуряване.

Контролните органи обединяват усилията си срещу незаконната продажба на горива

На организирана от НАП среща представители на всички контролни органи се договориха да обединят усилията си в борбата срещу злоупотребите и незаконните практики в търговията с течни горива. В дискусията участие взеха представители на НАП, Агенция „Митници“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Български институт по метрология, Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, както и на Българска петролна и газова асоциация.

Заместник изпълнителният директор на НАП г-жа Галя Димитрова подчерта, че е много важно всички отговорни институции да подобрят координацията помежду си, така че да се прекратят порочните практики в сектора, за да бъдат спрени загубите, които търпи бюджетът. Представителите на институциите се обединиха около мнението, че в последните няколко години са предприети действия за засилване на сътрудничеството между различните контролни органи, но и че е необходимо то да бъде допълнително подсилено. На срещата бяха представени случаи на незаконни практики, които за някои от ведомствата не представляват проблем, но се оказват незаконни от гледна точка на друг контролен орган. Експертите от НАП дадоха примери за подобен случаи на продажба от мобилна цистерна с монтирана електронна система с фискална памет на стационарен обект с дистанционна връзка с НАП, който от фискална гледна точка няма нарушения, но в същото време  е в противоречие с редица разпоредби в областта на планирането и проектирането, строителството и др.

В края на срещата беше решено да бъде свикана междуведомствена работна група, която да направи преглед на законодателството, регулиращо търговията с течни горива, за да се набележат мерки за съвместни действия. Заместник изпълнителният директор на НАП г-жа Галя Димитрова подчерта, че с общите усилия на всички контролни органи, подобряване на координацията и подробни указания, могат да се решат по-голяма част от проблемите с незаконната продажба на горива и да се прекратят порочните практики, с които се ощетява бюджета.

Кои годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит за 2015 г.

Една от процедурите, които трябва да се извършат в процеса на годишното счетоводно приключване, е проверката за това дали годишният финансов отчет задължително следва да бъде проверен и заверен от независим регистриран одитор.

Преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за счетоводството предвиждат, че съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството (ЗСч).

Следователно предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, според отменения ЗСч, не подлежат на задължителен финансов одит за 2015 г. Това са предприятията, които за 2014 г. или 2015 г. не надвишават показателите на два от следните три критерия:
  • балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн. лв.;
  • нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн. лв.;
  • средна численост на персонала за годината - 50 души.

Цитат
Чрез онлайн приложението Проверка за задължителен одит, след като нанесете стойностите на посочените по-горе показатели, лесно и сигурно може да определите дали годишният финансов отчет на дадено предприятие задължително следва да бъде проверен и заверен от независим регистриран одитор.
За следните видове предприятия горното изключение не важи, и техните годишни финансови отчети задължително подлежат на независим финансов одит, независимо от показателите им:
  • акционерни дружества и командитни дружества с акции;
  • предприятия, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
  • кредитни институции, застрахователни и инвестиционни предприятия, дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;
  • предприятия, за които това изискване е установено със закон.

Консолидираните финансови отчети и индивидуалните финансови отчети, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит също.

За юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), определени за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието, правилото е друго.

Цитат
Онлайн приложение за Проверка за задължителен финансов одит на ЮЛНЦ.
Техните годишни отчети подлежат задължително на независим финансов одит, когато за 2015 г. превишават един от следните три критерия:
  • балансова стойност на активите към 31 декември - 1 млн. лв.;
  • размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за текущата година - 2 млн. лв.;
  • обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди - 1 млн. лв.

В бележките към годишния финансов отчет за 2015 г. следва да бъдат оповестени начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори на предприятието, поотделно за:
  • независим финансов одит;
  • данъчни консултации;
  • други услуги, несвързани с одита.

В бележките на консолидирания финансов отчет, тази информацията се оповестява по аналогичен начин по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

Промени в Националните счетоводни стандарти от 01.01.2016 г.

В ДВ, бр. 3 от 12.01. 2016 г. е обнародвано Постановление на Министерски съвет № 394 от 30.12. 2015 г. за изменение допълнение на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, в сила от 01. 01.2016 г.

Изменения и допълнения на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) са изготвени във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, ОВ L 182, 29/06/2013.
 
Измененията засягат:
• Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети;
• Счетоводен стандарт 24 – Оповестяване на свързани лица;
• Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Изготвен е и нов, несъществуващ до сега Счетоводен стандарт – 42 за преминаване за първи път към национални счетоводни стандарти. Необходимостта от изготвянето му произтича от разпоредбите на новия Закон за счетоводството, предвиждащи възможността редица предприятия да преминат от прилагането на Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти.

Отразена е предвидената в новия Закон за счетоводството възможност големите предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти. Такава възможност за големите предприятия до сега не съществуваше, като те задължително прилагаха Международните счетоводни стандарти.

В тази връзка се налага въвеждането на промени в наименованието на стандартите на Националните счетоводни стандарти, доколкото същите ще се прилагат вече не само от малките и средните предприятия.

Общите разпоредби, даващи основни насоки за съставяне на финансовите отчети на предприятията, са значително разширени, като в тях са включени основните изисквания към отчетите, дадена е по-подробна информация и определения на елементите на финансовите отчети, признаването и оценяването им.

Цитат
Измененията и допълненията в Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети засягат формата и структурата на Баланса, Отчета за приходите и разходите и оповестяванията, които предприятията трябва да представят в писмени бележки към годишния финансов отчет.
В счетоводен стандарт 24 – Оповестяване на свързани лица е редактирано определението „Свързани лица“.

С промените в Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, значително се разширява обхвата на стандарта, като в него се въвеждат изискванията на Директива 2013/34/ЕС за определянето на предприятията, които съставят или не съставят консолидирани финансови отчети.

С въвеждания нов Счетоводен стандарт 42 – Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти, се дават насоките и процедурите за преминаване от международни към национални счетоводни стандарти.

НАП проверява 300 души на минимална заплата със скъпо имущество

Национална агенция за приходите проверява 300 души, които в последните години се осигуряват на минималния осигурителен доход, но едновременно с това са купили скъпо имущество като недвижими имоти и автомобили. Сред проверяваните има собственици на къщи в престижни райони и притежатели на луксозни лимузини.
От НАП припомнят, че всеки месец се извършва селекция на рискови физически лица, като анализът обхваща получаваните официални доходи и съпоставката им с данните за недвижимите имоти и превозни средства, които автоматично постъпват в НАП от полицията и общинските власти.

„Луксозните покупки без официални доходи са гарантирано грешен ход. Въпросът е не дали, а кога това ще бъде открито от НАП и ще трябва да се плащат данъци с лихвите за години назад. Разполагаме с надеждна система за оценка на имущество и доходи на гражданите и я използваме постоянно“, коментира по повод на проверките заместник-изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.

В случаите, в които няма логично обяснение за произхода на средствата за скъпите покупки инспекторите на НАП извършват проверки и ревизии, облагайки недекларирания доход за 5 години назад заедно с лихвите, а в случаите, в които сумата на укритите данъци е значителна, данните се изпращат на прокурор за търсене на наказателна отговорност. За укриване на данъци в особено големи размери Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 8 години.

Вече близо година от НАП ежемесечно търсят по телефона или се срещат лично с работници, чиито заплати са били в размер равен или близък до минималния осигурителен праг за съответната длъжност и са напуснали или са били уволнени.

Целта на данъчните е да разберат при какви условия са работили служителите, докато са били наети, били ли са принудени да подпишат договор на по-ниско от реалното възнаграждение, за да се избегне плащане на данъци и осигурителни вноски, както и дали са забелязали при бившия работодател отклонения от данъчно облагане. Често напусналите работници разкриват схеми за укриване на данъци и осигуровки, като тези данни са в основата на  проверки и ревизии със значителни разкрития.

АССП с нови три члена – счетоводни предприятия

През последния месец на годината нови три счетоводни предприятия се присъединиха към Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия.

АССП най-сърдечно приветства фирмите присъединили се към организацията в края на 2015г. „Даниса” ООД – редовен член, „Деметра” ООД  и „ДВТ” ЕООД – асоциирани членове.

„Даниса” ООД, гр. Разград е създадена през 2005г., с управители Савина Славова и Йордан Дяков. Фирмата се занимава със счетоводно обслужване на предприятия от всички икономически отрасли, обработка на заплати на персонала, данъчни и осигурителни консултации.

„Деметра” ООД, гр. Велико Търново е създадена през 1997г. със съдружници Веска Ангелова  и Димитър Ангелов. Основната й дейност е предоставяне на счетоводни услуги на фирми и юридически лица с нестопанска дейност. Успешно си партнира с Бюрото по труда в града и работи по програми за наемане на безработни лица с икономическо образование до 29 год.възраст.

„ДВТ” ЕООД, гр. Пазарджик е създадена през 2010г. с управител Десислав Трончев. Дейността на фирмата е свързана с организиране на счетоводно отчитане и съставяне на финансови отчети, конуслтантска дейност, разработване и управление на проекти, компютърни услуги и кредитно консултиране. Сайт: www.dvt.bg .

Ново онлайн приложение за издаване на командировъчни в чужбина (+английски)

Чрез приложението за командировъчни в чужбина можете да издавате наведнъж документите на български и английски език, съобразени с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и Кодекса на труда (КТ). Приложението издава съответните документи при дългосрочни и краткосрочни командировки, при командировки на бременни служителки и документи за информирането по чл. 127, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда. Следвайте инструкциите и подсказките при въвеждането на данните автоматично и едновременно бихте могли да отпечатате:
  • Заповед по чл. 5 и сметка по чл. 35 от НСКСЧ
  • Отчет и доклад по чл. 38 от НСКСЧ
  • Съгласие на служителя по чл. 121, ал. 2 от КТ
  • Съгласие на служителка по чл. 310 от КТ
  • Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 4 от КТ
  • Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 5 от КТ

Приложението е обвързано с общия случай на командироване и с командировъчните от Приложение № 2 от Наредбата, тоест не важи за командироване на персонала на сухоземни транспортни и специални средства, екипажите на въздухоплавателните средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, екипажите на "Авиоотряд 28", екипажи на кораби, плаващи по море под чуждо и българско знаме, екипажите на корабите, плаващи по р. Дунав.

Издаваните документи са на български език, на английски език, както и двуезично.

http://www.kik-info.com/dokumenti/zapoved-za-komandirovka-v-chujbina.php
 
Приложението е част от платения абонамент в КиК Инфо.

Данък уикенд за фирмите води след себе си допълнителни данъци и осигуровки и за самите служители

Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.

Какво се промени във връзка с личното ползване?

Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”

Какви са проблемите с прилагането?

Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да ги посочат поименно в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.

Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.

На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:

І. По прилагане на данъчното законодателство:         
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”

ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”

Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:

“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.

“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че този доход се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица.

“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.

Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.

Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.

2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.

Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".

Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?

В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:

Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.

Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.

Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.

Изчисленията показват, че е възможно “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за лично ползване, като общо да нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем данък уикенд и последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.

Какво е решението?

Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ЗДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.