Управляващите обмислят вдигане на осигуровките от 2015 г.

През последните месеци на тази година има видим ръст на икономиката и това означава, че от 2015 година можем да мислим бавно и поетапно за увеличение на осигурителните вноски. Това обяви социалният министър Хасан Адемов, който е в парламента за гласуването на промени в Кодекса за социално осигуряване.

„Трябва да има мерки, които да стабилизират приходната част на бюджета. Съветът на Световната банка е да се опитаме да увеличим осигурителната вноска през следващите години, когато това е благоприятно. Не казвам, че това трябва да се случи в следващата година, но в условия, в които се надяваме и в следващата година и през 2015 г. да има достатъчно сериозен ръст на икономиката, да се опитаме да балансираме бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО)”, уточни министърът.

По думите му осигурителните вноски ще се увеличават поетапно с 1 или с 2% на година.

„Осигурителната вноска е в съотношение 60 на 40. Друг проблем е, че така ще натоварим допълнително бизнеса с още по-голяма осигурителна вноска, което може да се отрази на пазара на труда. увеличаването на осигурителната вноска може да се случи бавно, само ако има подходящи икономически условия за това”, призна Адемов.

От години се говори и за необходимостта от увеличаване на 8-процентната вноска за здраве.

На днешното заседание на парламента беше отхвърлено предложението на лидера на БСП Сергей Станишев да се даде възможност за ранно пенсиониране при недостигащи 24 месеца възраст или/и стаж. Причината е, че не са предвидени средства в бюджета на ДОО за следващата година за подобна мярка.

Източник: http://offnews.bg/index.php/279207/upravlyavashtite-obmislyat-rast-na-osigurovkite-ot-2015-g

Съдружник и управител в ООД и трудов договор в същото дружество

Съдружник и управител в ООД и трудов договор в същото дружество

Въпрос: Съдружник в ООД е управител по търговския регистър. Може ли да бъде назначен за счетоводител по трудов договор, тъй като има необходимото за това образование и подготовка?

Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

Отговор: Обикновено един от съдружниците в ООД изпълнява и функциите на управител на дружеството, който по съответния ред се вписва в търговския регистър.
   В качеството си на управител на дружеството лицето е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Работодателят сключва, изменя и прекратява трудовите договори в дружеството, дава указания, приема оценки, разрешава отпуски, явява се страна при решаването на възникнали трудови спорове и т.н. Поради това не е възможно едно и също физическо лице едновременно да е работодател и нает от него работник или служител.
   В конкретния случай управителят на ООД не може да сключи трудов договор сам със себе си.

КиК Инфо в Топ 100 на БГ сайтовете, според tyxo.bg

С радост бихме искали да информираме, че КиК Инфо е в касацията на www.tyxo.bg за Топ 100 на българските сайтове.

В момента сме на 77-мо място, като измерването е в реално време. Според Класацията, КиК Инфо вече трайно е най-големият счетоводен портал в България.

Благодарим на всички за доверието! Без вас, това нямаше да е възможно.

от Екипа на КиК Инфо


Вписване на промяна в капитала на търговско дружество в Търговския регистър

Вписване на промяна в капитала на търговско дружество в Търговския регистър

   Въпрос: Акционерно дружество взема решение на общото събрание за увеличение на капитала от разпределяне на реализирана печалба за 2012 г. Запазва се общият брой акции и разпределението им между акционерите, а се увеличава тяхната номинална стойност.
   Нужна ми е информация относно начина на актуализиране на промяната в търговския регистър - в какъв срок, заплатени такси и необходими документи, както и подлежи ли тази промяна на съдебна регистрация?


Отговаря Христо Досев – регистриран одитор

   Отговор: Всяка една промяна в капитала на търговското дружество следва да бъда вписана по партидата на търговеца в търговския регистър. За целта съответният търговец следва да подаде предвидения образец на заявление за вписване на обстоятелството. За акционерното дружество това е заявлението – образец А5.

   Към заявлението следва да се приложат всички документи, имащи пряко отношение към променените обстоятелства: например решение на компетентния за целта орган (общо събрание на акционерите) за вдигане на капитала на дружеството, декларация за истинността на заявените обстоятелства, декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя, актуален устав, отразяващ променения размер на акционерния капитал (номиналната стойност на акциите), документ за внесена държавна такса.

   На основание чл. 16а, ал. 3, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията, по заявления за промяна на вписани обстоятелства в търговския регистър, отнасящи се до капитала на търговските дружества, се събира такса в размер на 60 лева, а когато заявлението е подадено по електронен път посредством използването на квалифициран електронен подпис, таксата е в размер на 30 лева.

Данъчно третиране на доставка на услуга "кредитно посредничество"

Данъчно третиране на доставка на услуга "кредитно посредничество"

Въпрос: Българско ЕООД извършва по занятие кредитно посредничество, изразяващо се в създаване на контакти и участие в преговорите между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити. Посредническата услуга се извършва въз основа на договори, сключени с търговските банки, като възнаграждението за посредничеството се заплаща изцяло от съответната банка и се формира като процент от размера на кредитите, договорени с нея и отпуснати чрез участието на дружеството. Посредническите му услуги се изразяват в информиране на потенциалните кредитополучатели за условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка; съвети към тях при избора на вариант за сключване на договор за кредит при конкретните обстоятелства; осъществяване на контакт между клиента и банката; съдействие на банката и кредитополучателя за набавяне на необходимите документи и формуляри, тяхната проверка, подаване и приемане, както и други дейности, необходими с оглед на сключване на договор за кредит.
В тази връзка дружеството се интересува дали доставката на услугата, изразяваща се в посредничество между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити, представлява "договаряне на кредит" по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, която е освободена от облагане с ДДС.


Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС “договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставки на стоки при условията на договор за лизинг” е освободена доставка. Буквалният прочит на тази разпоредба води до извода, че:
- за да бъде освободена от облагане дадена доставка за договаряне, отпускане и управление на кредит, насрещната престация за нея следва да е лихва; и
- освободени от облагане са доставките от този вид, извършвани от лицето, което отпуска кредита.
Предвид спецификата на фактическата обстановка, изложена в запитването, и липсата на изрични нормативни разпоредби относно данъчното третиране на посредническите услуги от този вид коректният отговор на зададения въпрос налага да се потърси информация как е формулирана въпросната разпоредба в Директива 2006/112/ЕО и как се прилага тя в европейската съдебна практика.
Нормата на чл. 135, § 1, б. ”б” от Директива 2006/112/ЕО, уреждаща освободените доставки във връзка с кредити, не съдържа изискване относно характера на насрещната престация. Следователно текстът на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се тълкува като "включително лихва" или "лихва в широк смисъл", т.е. че изискването да е налице насрещна престация не е задължително, а престацията може да е лихва, но би могла да е уговорена и под формата на такса, комисиона или по друг начин. Такова впрочем е и последователното тълкуване на нашата приходна администрация относно едно по-широко съдържание на понятието "лихва" във връзка с приложението на СИДДО, при което освен уговорения лихвен процент за “лихва” се приемат и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионните възнаграждения и други подобни.
Що се отнася до израза "от лицето, което го отпуска", включен в текста на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, логически и в съответствие с Директива 2006/112/ЕО и със съдебната практика на СЕО по отношение на приложението на директивата, той следва да се отнесе към доставката "управление на кредит", а не към неговото договаряне и и отпускане. В този смисъл договарянето на кредита от лицето, което го отпуска, само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото отпускането на кредит, което става въз основа на договор, включва в себе си и самото договаряне. Следователно договарянето на кредита може да се разглежда като самостоятелна доставка само когато е осъществено от лице, различно от лицето, което го отпуска.
Това от своя страна дава основание да се направи заключение, че договарянето на кредит е освободена доставка, без нормата да въвежда ограничение относно лицата, които извършват договарянето. Този извод се подкрепя и при съпоставката между нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и тази на чл. 135, ал. 1, т. ”б” от Директива 2006/112/ЕО, според който “държавите членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска", т.е. изразът “лицето, което го отпуска” се отнася за управлението, а не за договарянето на кредита.
Това дава основание да се направи заключение, че договарянето за отпускане на кредит, извършвано от лице, различно от лицето, отпуснало кредита, е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
В случая обаче дружеството не е страна по договора за отпускането на кредит на потенциалните кредитополучатели, а само посредничи за сключването на такъв. Това означава, че дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като посредническа дейност, отделна от отпускането на кредита. Може ли това посредничество да се тълкува като “договаряне на кредит”?
Според разяснение № 5-20-00-424 от 26.07.2010 г. на НАП относно данъчното третиране на доставка на услуга "кредитно посредничество" не всяко посредничество между банка и потенциален клиент – кредитополучател, във връзка с договарянето на кредит може да се квалифицира като освободено от облагане. В тази връзка разяснението се позовава на решения на СЕО за изясняване на понятието “договаряне”, включено в текста на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно тълкуване на Съда на ЕО, изложено в § 23 от Решение № 435/05 относно понятието "договаряне", в контекста на т. 5 от чл. 13, Б, буква г) от Шеста директива (съответстваща на заменилата я Директива 2006/112/ЕО) има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да се сключи договор между две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес към съдържанието на договора. Това дава основание да се приеме, че в случаите, при които в резултат на посредничеството между банката и кредитополучателят бъде сключен договор за кредит, участието на посредника може да се квалифицира като “договаряне” и следователно ще е освободена от облагане (вж. в този смисъл т. 39 от Решение на СЕС по дело CSC Financial Services, C-235/00, от 13 декември 2001 г.).
Не така обаче се квалифицират дейностите, извършвани от посредника в случаите, при които едната от страните по договора възложи на подизпълнител част от материалнотехническ ите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл т. 40 от решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе).
В този смисъл следва да се прави ясно разграничаване на действията на посредника по договарянето и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена услуга по договаряне на кредит, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
В отправеното ни запитване е посочено изрично, че при изпълнението на кредитното си посредничество дружеството получава възнаграждение за услугите си от съответната банката и то се формира като процент от размера на кредитите, договорени и отпуснатие чрез неговото посредничество. Следователно получаваното от него възнаграждение не е свързано с доставка на услуга, която може да е облагаема, тъй като, ако при дадено посредничество не бъде сключен договор за кредит, банката не му дължи възнаграждение, т.е. липсва възмездна доставка, обект на ЗДДС.

Командироване на работник или служител от друго предприятие

Командироване на работник или служител от друго предприятие

Въпрос: Преди известно време изпратихме наш служител в командировка за 20 дни с обща задача между нас и още една фирма в града. Заповедта за командировка беше издадена от нашата фирма, но когато трябваше след отчета на лицето да му платим, управителят ни заяви, че половината от дължимата сума трябва да заплати другата фирма, тъй като задачата била обща и трябвало разноските да се понесат поравно. Как да постъпим, трябва ли да поправим нашата заповед за командировка, като командироването е за половината от дните, а от другата фирма да му издадат заповед за останалите дни и съответно да му платят за тях?

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Отговор: Чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) установява изключение от принципа че работникът или служителят се командирова от предприятието, с което е в трудово правоотношение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НКС по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно съгласие между работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчни пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. От тази разпоредба следва, че друг работодател може да командирова едно лице, което не е в трудово правоотношение с него, само ако за това има писмено съгласие между трите страни: работника или служителя и двамата работодатели. В писменото съгласие освен споразумението относно командироването на съответния работник или служител от другия работодател трябва да се постигне договореност и по отношение заплащането на разноските по командировката, а също и по други специфични условия, имащи отношение към проблема, като например вида на задачата, която ще се изпълнява, времетраенето на командироването и др. Ако в споразумението не е уговорено друго, командировъчните пари ще бъдат за сметка на командироващия.
 В конкретния случай служителят е изпратен в командировка със заповед на работодателя, с когото е в трудово правоотношение. Ако този работодател е считал, че разноските по командироването трябва да се понесат поравно от двете фирми, е трябвало предварително да се постигне съгласие между двамата работодатели и служителя съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от НКС, за да може лицето да бъде командировано за част от времетраенето на командировката от другия работодател. В писменото споразумение би трябвало да се уточни периодът от време, в който служителят ще бъде командирован от всеки един от двамата работодатели, а също и въпросът за заплащане на командировъчни за този период, и по-точно разпределението на заплащането на командировъчните между двамата работодатели за времето на командировката.
 В поставения въпрос липсва информация за постигнато споразумение между двамата работодатели относно разпределяне на заплащане на командировъчните. При това положение служителят е изпълнил задачата на командировката въз основа на заповедта на своя работодател и работодателят е длъжен да му заплати дължимите командировъчни. Ако той не направи това доброволно, за служителя съществува възможност да си ги потърси по съдебен ред. Отношенията между двамата работодатели в конкретния случай не засягат правото на служителя на командировъчни, които той следва да получи от този, който го е командировал.

Анкета:Лицензиране на счетоводителите чрез изпити отново на дневен ред

През юни 2013 г. Европейският парламент прие Директива 2013/34/ЕО, наричана още Новата счетоводна директива, която отменя до сега действалите Четвърта и Седма директива за счетоводството и одита в ЕС.

Новата счетоводна директива:
 - Въвежда единни критерии в държавите-членки за микро, малки, средни, големи и предприятия от обществен интерес.
 - Намалява изискванията към финансовите отчети на микро предприятията и дава възможност на държавите членки да определят и други облекчения за микро и малки предприятия.
 - Определя счетоводните принципи, изискванията за оповестяване на различните групи предприятия, изискванията за консолидация, съдържанието на доклада за дейността и други въпроси, от съществено значение за счетоводната отчетност и одита.

След транспорнирането на директивата в националното законодателство, което трябва да стане до 2016 година, в България би намалял драстично броят на предприятията, попадащи под изискването за задължителен финансов одит. Пълният текст на директивата на български език може да намерите тук.

На 30.10.2013 г. Министерство на финансите (МФ) организира първата среща на работната група с представители на одиторски и счетоводни организации. Целта на работната група в МФ е да даде становища и мнения за начина на въвеждане на директивата в българското законодателство.

Въпреки, че това не е предмет на новата счетоводна директива, то на срещата от одиторската гилдия е повдигната така обсъжданата преди време тема за лицензиране на счетоводителите чрез входящ изпит, изискване за поддържане на квалификацията чрез задължителни курсове и периодични изпити, контрол на качеството и други.

Затова питаме:
Считате ли, че е необходимо лицензирането на счетоводителите, като съставители на финансови отчети, чрез входящ изпит и изискване за поддържане на квалификацията чрез последващи периодични изпити?

Връщане на данък за тези, които получават МРЗ. Ще се приложи от 2015 г.

Около 150 млн. лв. ще струва връщането на данъка върху минимални заплати през 2015 г.

Правителството ще предложи схема за данъчно облекчение за хората, които получават минимална работна заплата. Ако влезе в сила догодина, промяната ще се приложи през 2015 г., когато тези хора ще получат обратно наведнъж данъка си за всичките 12 месеца на 2014 г., след като подадат данъчните си декларации.

Това ще струва около 150 млн. лв., които ще дойдат от на държавния бюджет за 2015 г., а бюджетът за догодина няма да има нужда да се коригира, обясни премиерът Пламен Орешарски след дискусия в парламента, посветена на борбата с бедността в България. До това решение се е стигнало след среща с парламентарните групи, които подкрепят кабинета, както и със синдикатите, уточни министър-председателят.

Българите в трудоспособна възраст, които получават доходи под 340 лв. са около 462 хиляди. Около 200 хиляди от тях са на минимална заплата, а останалите още по-ниско - например хора, които се осигуряват на намалено работно време, уточни социалният министър Хасан Адемов.

В бюджета за 2014 г. са предвидени повече средства за социална грижа, каза още премиерът Орешарски. Със 76.5 млн. лв. повече са предвидени за подкрепа на децата и семейства, 20 млн. лв. повече са отделени за хората в неравностойно положение, а за възрастните – над 200 млн. лв. повече спрямо тази година. "Усилията за повече заетост не може да обхванат всички наши съграждани. Днес държавата не е в състояние да покрие дори минималните критерии за подпомагане на всички домакинства, затова усилията ни са насочени към подкрепа към най-уязвимите групи", заяви Орешарски.

Източник: http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/11/19/2185601_okolo_150_mln_lv_shte_struva_vrushtaneto_na_danuka/

Право на пенсия на учител

Право на пенсия на учител

Въпрос: Имам 30 години педагогически стаж.  Родена съм на 27.02.1957 година. На коя дата ще придобия право на пенсия?

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по социално осигуряване

Отговор: Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПРЗ КСО предвижда до 31 декември 2020 г. включително учителите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.
Това означава, че за да придобиете право на пенсия през 2013 г., за вас следва да са налице едновременно две условия:
- възраст - 57 г. и 08 м. за жените Няма да изпълните това условие до края на 2013 г., когато ще сте на 56 г. 10 м и 01 д.;
-  учителски осигурителен стаж 25 г. и 08 м. - изпълнявате това условие.
Ако нормативната уредба се запази в досегашния си вид, проверяваме за 2014 г.
1. Възраст 58 г. - няма да ги навършите до края на 2014 г., когато ще сте на 57 г., 10 м. и 01 д.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. - покривате това условие.
Проверяваме за 2015 г.
1. Възраст 58 г. и 04 м.- ще ги навършите на 27.06.2015 г.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. и 04 м. - покривате това условие.
3. Това означава, че при запазване на настоящата уредба ще придобиете право на пенсия на 27.06.2015 г.

Обезценка на ДМА

Обезценка на ДМА

Въпрос: Направихме обезценка на ДМА с отчетна стойност 500 000 лева, набрана амортизация 200 000 лева, балансова стойност 300 000 лева. По направената оценка справедливата пазарна стойност е 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Счетоводните записвания, които съм направила, са:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи
   Кт с/ка 241 Амортизация   450 000
Но в този случай балансовата стойност стана отрицателна.
Правилно ли изчислявам разхода, или трябва да извадя от балансовата стойност 300 000 справедливата пазарна цена и тогава разходът от обезценка ще бъде 250 000 лв.?


Отговаря д-р Николай НИКОЛОВ - д.е.с.

Отговор: За да се отговори правилно на така поставения въпрос, е необходимо да се знае основата, върху която се съставя годишният финансов отчет на дружеството - Националните стандарти за малки и средни предприятие (НСФОМСП) или Международните счетоводни стандарти (МСС).
Ако дружеството прилага НСФОМСП, след първоначалното признаване като актив според СС 16 всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации. От началото на 2008 г. допустимият алтернативен подход, който позволяваше преоценка на дълготрайните активи, е неприложим.
Ако дружеството прилага МСС (МСС 16 Имоти, машини и съоръжения), е възможно след първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, да се отчита по преоценена стойност. В стандарта е пояснено, че справедливата стойност на актива е стойността към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.
Ако е възприет подходът на справедливата стойност, е необходимо преоценките да се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата сума не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния баланс.
Справедливата стойност на машини и съоръжения обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка.
След като предприятието избере модела на цената на придобиване  или модела на преоценка като своя счетоводна политика, то е длъжно да прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения. Освен това този модел се прилага ежегодно.
В примера, който посочвате, разходът от обезценка е в размер на 250 000. С разликата между възстановимата стойност на дълготрайния актив, когато е по-ниска от балансовата стойност, се намалява балансовата стойност на актива. При условие че дълготрайният материален актив се отчита по преоценена стойност и съществува резерв от преоценки, със стойността на обезценката се намалява резервът по с/ка Резерв от оценки на дълготрайни материални активи.
Следва да се има предвирд, че според чл. 61 от ЗКПО стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка).
Ако съставяте годишния финансов отчет на основата на МСС и извършвате ежегодни преоценки според условията на стандартите и нямате натрупани резерви от преоценки от минали години, счетоводните записвания могат да бъдат:
Дт с/ка 241 Амортизации на ДМА   200 000
   Кт с/ка от гр. 20 Дълготрайни материални активи   200 000
И за размера на преоценката:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи   250 000
   Кт с/ка гр. 20 Дълготрайни материални активи   250 000