GDPR и кога не може да се ползва правото „да бъдеш забравен“ веднага

Какво означава правото „да бъдеш забравен”? 

Правото „да бъдеш забравен” или възможност за изтриване са уредени в Общия регламент за защита на данните или GDPR. Съгласно пар. 1 на чл. 17 от регламента, физическото лице може да поиска, а администраторът е длъжен да изтрие конкретните негови лични данни. Администраторът следва да отговори на това искане без ненужно забавяне и най-късно в рамките на един месец, както и да посочи причините, ако не възнамерява да се съобрази с тези искането.

На какви основания може лицето да поиска изтриването?

Възможност за изтриване би могла да бъде осъществена единствено при наличието на следните основания:
  • личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
  • лицето оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните;
    лицето възразява срещу обработването и няма преимуществено законово основание за продължаване на обработването;
  • личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
  • личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;
  • личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество на дете.

Кога администраторът може да откаже?

Регламентът предвижда ситуации, в които администраторът има възможност да откаже да изтрие данните, а именно когато обработването на конкретните данни е с цел:
  • да упражнява правото на свобода на изразяване и информация;
  • да изпълнява правно задължение или да изпълнява задача от обществен интерес или упражняване на публична власт;
  • за целите на общественото здраве;
  • архивиране за цели в обществен интерес, научноизследователски исторически изследвания или статистически цели; или
  • установяване, упражняване или защитата на правни претенции.

„Правото да бъдеш забравен” не е абсолютно право. Всеки субект на данни може да се възползва от това си право единствено при наличие на конкретно основание.

Два примера за основателен отказ от правото „да бъдеш забравен” или изтриване

Пример 1: Бивш служител се обръща към работодател за изтриване на всички лични данни, които работодателят има за него. Работодателят може да откаже да изтрие всички данни веднага, тъй като съгласно Закона за счетоводството ведомости за заплати се съхраняват 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Все пак работодателят трябва да прецени дали някои от данните за бившия служител могат да бъдат изтрити на този етап, поради причината, че за тях няма изискване да се пазят за толкова дълъг срок.

Пример 2: Физическо лице се обръща за изтриване на всички данни към компания, от която е получило стока или услуга, за което му е издадена фактура. Кампанията може да откаже да изтрие всички данни веднага, тъй като съгласно Закона за счетоводството счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, каквито са фактурите, одит и последващи финансови инспекции се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Компанията трябва да прецени дали няма лични данни на лицето, извън необходимите за данъчен контрол, които следва да бъдат изтрити без нужното забавяне до един месец.

КиК Инфо – форумни подаръци 2018!

И тази година отново искаме да благодарим на всички колеги, които търпеливо и компетентно съветваха толкова много хора във форума през изминалата година, даваха идеи за калкулаторите и приложения в сайта, и ни помогнаха да направим портала КиК Инфо едно по-приятно и полезно място за всички счетоводители!

По традиция 10 от най-изявените и полезни членове на форума имат подарък от нас - безплатен едногодишен абонамент и пълен достъп до всички приложения в сайта.

Това, по нашите статистики и изчисления, са обичайните заподозрени + свежи попълнения!  :-)

Честито на колегите:

delphine
ХХХХХ
bobo
marpan_64
n_alex76
Hrili
irenabrili
Pupeshche
P.G.H.R.
Catch-22


Абонаментите са вече активирани или за някои удължени. :-)

Полезно и приятно използване на сайта!
Екипът на КиК Инфо

ЕГН във фактура на физическо лице и практиката на КЗЛД

Следва ли да се включи ЕГН при издаване на фактура на физическо лице?

Кратък отговор: Да

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) фактурите задължително трябва да съдържат ЕГН или личен номер на чужденец (ЛНЧ), когато получателят е физическо лице.

Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) също засяга този момент. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗДДС, при издаване на фактура на физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС, фактурата задължително трябва да съдържа освен име и адрес на лицето, но и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК, идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез ЕГН, респективно ЛНЧ.

Задължително ли е издаването на фактура на физическо лице, което не желае?

Кратък отговор: Не

Издаването на фактура не е задължително, когато получателят е данъчно незадължено физическо лице, което не е поискало издаване на фактура (чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч и чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). В този случай законът е предвидил предприятието-доставчик да документира общо всички такива продажби без фактури чрез месечен или дневен Отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.

Често в практиката възниква проблем, когато физическото лице не е представило данните си за фактура при продажбата, продажбата е отчетена с Отчет за извършените продажби и след това лицето се върне и поиска от фирмата да му бъде издадена фактура. Когато предприятието съвсем законно откаже, с мотив че така оборотът по тази продажба ще се отчете двойно, то лицето много пъти остава с убеждението, че се случва нещо нередно. Затова в зависимост от конкретните бизнес процеси, някои компании предпочитат да издават фактура при всяка продажба, независимо че физическото лице не желае такава.

Има ли право предприятието да издаде фактура на физическо лице, което не желае?

Кратък отговор: Да

Съгласно ал. 6, на чл. 113 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

Горното означава, че ако данъчно-счетоводната политика на предприятието е да издава фактури за всяка своя доставка, то фактура следва да бъде издадена, дори и когато физическото лице не желае фактура. Тоест специалният данъчен закон дава право и на предприятието – доставчик да избере дали да издава фактури или не, когато продава стоки или услуги на физически лица. Нещо повече, физическото лице е длъжно да окаже необходимото съдействие, като предостави данните си.

Може ли ЕГН във фактура да се замени с клиентски номер?

Кратък отговор: Да, ако лицето е предоставило ЕГН преди това в друг документ.

Алинея 5 на чл. 6 от Закона за счетоводството допуска, че може да липсва част от изискуемата информация за фактурите, ако за тази информация има документи, които я удостоверяват.

Например когато предприятието има сключен договор с физическото лице, в който вече е записано ЕГН-то на лицето, а във фактурата е записан номера на договора или клиентския номер на лицето по договора, то тогава в фактурата може да не се включва ЕГН. Такава е практиката на някои от доставчиците на комунални услуги, които изпращат фактурите си по пощата. Обръщаме внимание, че тази практика отново предполага представяне на ЕГН от лицето за целите на договора.

Коректно ли е да се включи във фактурата 999999999999999 вместо ЕГН?

Кратък отговор: Не

Включването на "999999999999999" вместо ЕГН e често сещана практика, когато лицето не е предоставило ЕГН-то си за целите на издаването на фактурата.

Тази практика обаче не е правилна, защото съгласно Правилника за прилагане на ЗДДС, полето за Идентификационен номер се попълват с код "999999999999999" в случаите, когато контрагентът е чуждестранно лице (физическо или юридическо), което няма регистрация по ДОПК и ЗДДС или няма ДДС номер, с който лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

С други думи, попълването на "999999999999999" вместо ЕГН не е коректна практика, за което обаче, редно е да се посочи, че няма предвидени глоби и санкции в  административнонаказател ните разпоредби на ЗДДС.

Каква е практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) до момента?

Кратък отговор: В няколко свои решения комисията потвърждава, че е законосъобразно компаниите за изискват ЕГН във връзка с издаването на фактури, поради изискванията на данъчното и счетоводното законодателство.

От РЕШЕНИЕ № 31, гр. София, 23.07.2012 г. разбираме, че жалбоподателката е клиент на “Б.М.Е.Б“ ЕАД. Във всяка месечна фактура, която получава по пощата фигурира нейният единен граждански номер. Считайки това за нарушение, г-жа А.С.С. подава жалба до дружеството. В жалбата си заявява, че не желае единният й граждански номер да фигурира във фактурата й, а да бъде индивидуализирана като потребител единствено с клиентски номер, както и всичките й лични данни да бъдат заличени от базата данни на дружеството.

КЗЛД заключва, че от своя страна “Б.М.Е.Б“ ЕАД е задължен да спази и Закона за счетоводството, в чл.7, ал.1, на който изрично са посочени минимума реквизити, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ (фактура). В чл.7, ал.1, т.3 на ЗСч е записано, че той трябва да съдържа наименованието, адреса и номера за идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя. Съгласно чл.84, ал.2 от ДОПК идентификацията на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Следователно тези лични данни се обработват законосъобразно и добросъвестно от администратора “Б.М.Е.Б“ ЕАД.

При случая по РЕШЕНИЕ № 597/2011 г., гр. София, 28.10.2011 г. г-жа И.Д.Д. e притеснена, че личните й данни, съдържащи се в месечните фактури, са станали достояние на неизвестни лица и може за бъде злоупотребено с тях. Счита практиката да се изписва ЕГН върху фактурите за неправилна и желае да бъде преустановена.

Мнението на КЗЛД обаче е, че: “В чл. 7 от Закона за счетоводството са определени реквизитите, които следва да съдържа фактурата, която е първичен счетоводен документ. Оспорването на факта, че във фактурите се съдържа ЕГН на потребителя са несъстоятелни. ”

Разглеждаме и РЕШЕНИЕ № 51/17.09.2008 г. Според него жалбоподателят И.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че г-жа П.Т. - счетоводител в Комисията за защита на конкуренцията обработва неправомерно неговите лични данни в нарушение разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, като твърди че бил принуден да представи ЕГН- то си при извършено от него плащане по фактура № 0000003577.

Комисията счита, че КЗК е обработвала законосъобразно личните данни на жалбоподателя на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗС и чл. 84, ал. 2 от ДОПК, поради което оставя без уважение жалбата.

Данъчни проверки в пунктовете за технически прегледи

НАП започва масови данъчни проверки в пунктовете за годишни технически прегледи (ГТП). Освен за издаването на касови бележки и отчитането на оборота, инспекторите ще следят и за спазването на осигурителното законодателство.
Обобщените данни за извършените прегледи, които всички пунктове за ГТП подават към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са анализирани в приходната администрация, като са съпоставени с данните от фискалните им устройства.

При 326 пункта са установени значителни разлики между подадената информация за прегледаните автомобили и отчетените приходи на касовите апарати. Първоначалните оценки сочат, че общата сума на укритите приходи е в размер на 19,4 млн. лв. Ако тези несъответствия се потвърдят, на фирмите, които стопанисват пунктовете, могат да бъдат възложени и ревизии, допълват от НАП.

От приходната администрация напомнят на клиентите на пунктове за ГТП, че за всяка заплатена от тях такса за преглед задължително трябва да получат и касова бележка. За нарушения на данъчните изисквания могат да се подават сигнали на телефона на НАП 0700 18 700.