Данък „адвокат“ за бизнеса заради лобисткия Закон за адвокатурата (становища)

Историята накратко

В текстовете за изменения в Закона за адвокатурата, одобрени на първо четене в правна комисия, в чл. 24, ал. 1 се изброяват различни дейности по възлагане от клиент, които биват определени като адвокатски. Факт е, че тези дейности в момента по възлагане от клиент се извършват от много и най-различни специалисти от други професии и браншове – счетоводители, ТРЗ специалисти, нотариуси, ЧСИ, брокери на недвижими имоти, тясноспециализирани консултанти от множество браншове, неправителствени организации, синдикати, дори архитекти и инженери видяха свои дейности в изброените. След това в чл. 150 се казва, че се налагат огромни глоби за извършването на тези дейности от неадвокати.

Реакцията на бизнеса

Бизнесът се разгневи, че ще трябва да възлага само на адвокати консултиране, регистриране и представителство пред институциите. Десетки негативни становища затрупаха парламента. БСК изчислява, че по този начин бизнесът ще понесе нови близо милиард допълнителни разходи на година, като отсече "проектът за адвокатската тирания е лобистки и абсурден" тук.

Всички ли криво разбраха адвокатурата

Подобни са и над 30-те отрицателни становища внесени в парламента по скандалния законопроект. Въпреки това Висшият адвокатски съвет отрича да има подобно ограничение, а отделни адвокати твърдят, че организациите и техните експерти не разбират текстовете. Несъмнено става ясно едно – предложените текстове са толкова некачествени, че още преди първо четене предизвикаха остри реакции на десетки работодателски организации, синдикати и браншови съсловия.

Какво казва КЗК в решението си, касаещо законопроекта

"КЗК е на мнение, че тази разпоредба е с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Както бе установено по-горе, адвокатите могат да се конкурират с лица, упражняващи други професии, при предоставянето на услугите по чл. 24, ал. 1 от ЗАдв. За да се постигне ефективен и работещ процес на конкуренция между всички участници на пазара, не бива да съществуват ограничения, които могат да подействат възпиращо за част от пазарните агенти."

"Разширяването обхвата на адвокатската професия посредством включване като адвокатски услуги на дейности, които попадат в сферата и на други професии, не е от естество да ограничи конкуренцията само при условие, че не се препятства възможността различните доставчици на тези услуги да се конкурират свободно при предлагането им на потребителите."

"КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга."

Какво казва Министерство на финансите в становището си
(стр. 18-20 от протокола)

"Посоченият конституционен статут на адвокатурата обаче не е основание законодателят да приеме законодателни решения, които поставят под съмнение и накърняват правото на свободно упражняване на професии от професионалисти в различни сфери на обществения живот - юристи, икономисти и др."

"Въвеждането на твърде широка, дори неизчерпателна по своя характер дефиниция за упражняване на адвокатска дейност, и скрепяването на нормата със съответна администрагивнонаказател на отговорност за лица извън системата на адвокатурата крие сериозни рискове за свободната стопанска инициатива и за еднаквите правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Част от услугите, посочени в предлаганата нова редакция на ал. 1 на чл. 24 от Закона за адвокатурата, като даването на устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси, изготвянето на договори и пр., дори да са присъщи в някаква степен на адвокатската дейност, не предполагат изключително право на това съсловие за тяхното упражняване."

"В съвременните обществено-икономически условия и при тенденция за свръхрегулация на обществените отношения подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. За прилагането на определени нормативни актове са необходими по-скоро икономически, инженерни или други експерти познания, отколкото юридически, поради което е обяснимо консултации, становища и пр. да могат да се дават и от други лица."

"В коментираната по-горе част предвидените промени в Закона за адвокатурата са несъгласувани с редица други закони до степен създаваща правна несигурност и застрашаваща конституционно установени начала и принципи."

"Законодателните мерки са явно непропорционални на преследваните от съставителите на проекта цели (заявени в мотивите към законопроекта) и не могат да бъдат оправдани от по-висш обществен интерес. Спорно е и съдържащото се в мотивите към законопроекта твърдение, че същият е съобразен с релевантното право на Европейския съюз, доколкото то не обхваща и други относими европейски норми в областта на свободното установяване и предоставяне на услуги."

"Предвид всичко изложено, може да се очаква предлаганите законодателни мерки да доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета при евентуално негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии."

Както казва Върховна касационна прокуратура в становището си

"В § 12 се въвеждат запазени права за предоставяне на услуги от страна на адвокатите, по отношение на изброените дейности в чл. 24. На практика, така се създава монополно право за адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пък противоречи на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, според който: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, което предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.“ Нормата влиза в колизия и с чл. 16 ЗЗК, съгласно който монополно положение може да се предоставя само със закон в случаите, в които то е предоставено на държавата по чл. 18, ал. 4 от Конституцията. Недопустимо е всяко друго предоставяне на монополни права, извън посочената хипотеза."

"С предлаганото изменение се нарушава и правото на избор на потребителите на услуги, предвид въвеждането, съгласно § 19, чл. 150, на административно-наказателна отговорност по отношение на лица, които извършват или предлагат извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатската колегия."

Ето и самите текстове от скандалния законопроект

“Чл. 24, ал. 1 се изменя така:
(1) Упражняването на адвокатска професия е дейност по възлагане от клиент, която включва:
1. представителство и защита на правата и законните интереси на лица пред органите на съдебната власт, разследващите органи, административните органи и служби, физически и юридически лица и др.;
2. изготвяне на заявления, искови молби, тъжби, жалби, отговори, молби, спогодби и др.;
3. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси;
4. справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях;
5. изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни;
6. изпълнение на завещания;
7. управление на имущество, пазене на описано или дадено в обезпечение имущество;
8. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри;
9. извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица.“

"Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко  наказание.
(2) При повторно нарушение наказанието е глоба от 2 000  до 5 000 лева или имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лева."

Предстоящо

Бизнесът и обществото очакват, ако проектът не бъде отхвърлен на първо четене в пленарна зала, то на второ четене трябва да има сериозни поправки и отпадане на всички спорни текстове. Такива намерения заявиха редица депутати от различните парламентарни групи в Народното събрание. Предстои да видим.

Още по темата:
Бизнесът ще трябва да наема само адвокати за консултиране, регистриране и подаване документи в институциите
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат

Бизнесът ще трябва да наема само адвокати за консултиране, регистриране и подаване документи в институциите

Това предвиждат текстове за изменение на Закона за адвокатурата, който късно вчера бе одобрен от Комисията по правни въпроси към Народното събрание.

На самото заседание председателят на правната комисия Данаил Кирилов съобщи, че има над 30 внесени отрицателни становища по този законопроект, но въпреки това той ще го подкрепи. Всички присъстващи организации (АССП, ИДЕС, Нотариална камара, Съюз на юрисконсултите, КРИБ, БКС, АИКБ и други) се изказаха негативно за проекта, внесен от Данаил Кирилов и група депутати. Въпреки това законопроектът беше приет единодушно на първо гласуване от ресорната комисия. Депутатите от комисията, които бяха в залата декларираха до един, че са и адвокати, защото това се изисква по правилник на НС, като бе съобщено, че според настоящото законодателство, те не са в конфликт на интереси и имат право да гласуват поправките в закона, които бизнесорганизации определиха като лобистки. Депутатите обясниха, че между двете четения ще се коригират редица текстове, като за целта ще се създаде работна група.

Опасенията на счетоводните организации относно това какво ще бъде коригирано по текстовете са големи, тъй като вчера стана ясно, че депутатите-адвокати не приемат, че чл. 24 и чл. 150 от законопроекта си кореспондират и ограничават правата на други професии и ощетяват бизнеса, особено малкия. Наложи се четене на текстове на глас, а от бизнес организациите попитаха дали четем един и същи законопроект. В крайна сметка в хода на дискусиите от ИДЕС бе цитирано част от решението на КЗК, където се подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги. Това, макар и трудно доведе до съгласие от адвокати и депутати, че има проблем точно в тези текстове. От АССП напомниха и за протокола със становището (стр. 18) на Министерство на финансите, представено на тристранката, в което се казва, че тези законодателни мерки ще доведат до допълнителни разходи за бизнеса и за гражданите, както и за бюджетния сектор, а също крият рискове и за приходната част на бюджета, заради негативно въздействие на промените върху редица други свободни професии.

Припомняме, че редица дейности, които до момента се извършват по възлагане от клиенти на счетоводители и различни тясноспециализирани консултанти са изброени в забранителния списък за извършване от неадвокати, според законопроекта. Така например счетоводителите няма да имат право да дават устни и писмени консултации на своите клиенти. Нито ще имат право да изготвят за НАП, НОИ и други институции заявления, отговори и молби. Това означава, че редица документи като Заявления за регистрация по ЗДДС, отговори по данъчни проверки и дори най-елементарни молби до НАП, НОИ, НСИ и други институции, с които всеки счетоводител комуникира при нормалната си дейност по възлагане от клиент ще трябва да бъдат задължително изготвяни и подавани само от адвокати.

Бизнесът ще трябва отделно да наема адвокати за гореизброените дейности. Ако се приемат текстовете в настоящия им вид, то с учудване бизнесът ще разбере, че счетоводителят му няма да има право да състави дори трудов договор. От АССП подчертаха, че е невъзможно всяка малка фирма да плаща на адвокат за изготвянето и подаването на всеки трудов договор в НАП, какво изискване предвиждат текстовете от законопроекта.

Отпада и правото на всеки, който не е адвокат по възлагане от клиент да изготвя и дори подава каквито и да било документи в Търговския Регистър, Имотния регистър, както и в други регистри в България. Сега например счетоводителите имат право да подават годишния финансов отчет в Търговския регистър.

По този начин редица дейности от търговския живот на една фирма, които по принцип бизнесът обичайно възлага на счетоводители или други тясноспециализирани консултанти, са наречени “адвокатски” и са забранени за извършване от неадвокати.

Цитат
Глобите са солени. Според чл. 150 лице, което не е адвокат, но извършва или предлага извършването на гореспоменатите дейности, които са подробно изброени в чл. 24 от законопроекта, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева. Алинея втора предвижда двойна глоба при повторно нарушение.
Вменяват се и задължения за доноси от всички

Чл. 153 изисква от всички физически и юридически лица, като и от органите на съдебната и на изпълнителната власт, нотариусите и частните съдебни изпълнители да донасят на съответната адвокатска колегия за извършване на изброените услуги от неадвокати. Нещо повече сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции ще се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет, а не в държавата, посочва чл. 152, ал. 2 от законопроекта.

Всичко по темата:
Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат

Лобистките промени в Закона за адвокатурата на първо четене в правната комисия в парламента

На предстоящото свое заседание на 22 юни Комисията по правни въпроси в парламента е включила като последна шеста точка в дневния си ред "Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 23.01.2015 г."

Законопроектът предвижда глоби за всеки, който по възлагане консултира, регистрира, подава заявления, представлява клиенти пред държавната администрация, но не е адвокат.

Заплашен със сериозни глоби, стигащи до 10 хил. лева, е всеки, които не е вписан адвокат и извършва следните административни, консултантски, счетоводни, дори секретарски и куриерски дейности:
1. представителство пред всякакви административните органи и служби, включително например във връзка с ревизии и проверки от НАП, НОИ, НСИ и тн.;
2. устни и писмени консултации, устни и писмени становища по правни въпроси, включително и по счетоводно-данъчни закони, осигурителното законодателство, финансовото законодателство и др.;
3. справки в административни органи и получаване на документи от тях, включително от данъчни служби, офиси на НОИ, НСИ, Инспекция по труда и всякакви институции, които бизнесът традиционно възлага на счетоводните кантори;
4. изготвяне на договори, включително и трудови, дори обикновени пълномощни;
5. изготвяне и подаване на книжа за вписване в имотния, търговския и други регистри, независимо, че няколко правителства декларираха готовност да опростят процедурата по регистрации на фирми, в което България изоставаше в сравнение с другите държави-членки на ЕС.

Припомняме, че десетки организации се обявиха против лобисткия законопроект на адвокатите. В обща декларация АССП, Национален съюз на юрисконсултите, КТ "Подкрепа", Нотариална камара на Р. България, Българска фасилити мениджмънт асоциация, Камара на частните съдебни изпълнители, Национално сдружение за недвижими имоти и Сдружение "Брокери на имоти" се обединиха против монополизирането на консултантските и административните услуги в полза на адвокатите. Организациите определиха внесения проект за изменения в Закона за адвокатурата от категорията на т.н. "златни законопроекти", т.е. такива, които са лобистки, без обществена необходимост от тях и са насочени единствено към удовлетворяване на частни, корпоративни интереси.

Отделни остри негативни становища изразиха и редица други организации - КРИБ, Българска стопанска камара, АИКБ, ИДЕС, КНСБ, БТПП, Български хелзинкски комитет, Български център по нестопанско право, Институт за пазарна икономика и други.

В свое заседание членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество единодушно не подкрепят въпросния законопроект. На това заседание, видно от протокола, становището на Министерството на финансите по предложенията на адвокатите също е крайно негативно.

През месец април миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с решение по скандалните предложения за изменения и допълнения в Закона за адвокатурата. Производството е образувано по сигнал на Българска стопанска камара. В своето решение КЗК счита, че предложеният проект на ЗИД на Закон за адвокатурата съдържа редица проблематични от гледна точка на правилата на конкуренцията правни разрешения, които са от естество както да засегнат по неблагоприятен начин конкурентния процес на пазара на адвокатски услуги, така и да окажат вредно въздействие върху конкуренцията на други, свързани или съседни, пазари, като в крайна сметка биха довели до намаляване на благосъстоянието на потребителите на адвокатски услуги. Комисията подчертава, че разпоредбите на чл. 150 от законопроекта са с ограничителен характер и на практика забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените в чл. 24, ал. 1 от ЗАдв услуги (част от които са изброени в точките по-горе). Посочва се още, че за да се постигне ефективен и работещ процес на конкуренция между всички участници на пазара, не бива да съществуват ограничения, които могат да подействат възпиращо за част от пазарните агенти. КЗК е на мнение, че клиентите и потребителите следва да са в състояние да избират свободно между лицата, упражняващи различни професии, за извършването на желаната от тях комплексна услуга. Цялото решение на КЗК може да свалите от тук.

В свое становище Върховна касационна прокуратура изтъква, че на практика, така се създава монополно право на адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пък противоречи на чл. 19 ал. 2 от Конституцията, който гласи: “Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

АССП възрази срещу предложените лобистки промени в Закона за адвокатурата веднага след внасянето на законопроекта в деловодството на Народното събрание. Счетоводната асоциация счита, че се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от счетоводителите и други професии, в полза на адвокатите. АССП обръща внимание, че над 70% от дейността на счетоводните компании е консултиране (устно и писмено), работа с данъчни, осигурителни и финансови нормативни актове, представителство на клиенти пред различни институции и други дейности, за които се прави опит да бъдат окачествени, като изцяло адвокатски и съответно да бъдат забранени за извършване от счетоводители и счетоводни кантори.

На 22 юни предстои обсъждане за първо гласуване на скандалния законопроект в Правната комисия, на чието заседание се очаква да присъстват и десетките заинтересовани работодателски, синдикални и браншови организации.

Всичко по темата:
КЗК отсече: Проектозаконът за адвокатурата е вреден за свободната конкуренция
Десетки организации са против лобисткия законопроект на адвокатите (видео)
КЗК образува производство по готвените лобистки промeни в Закона за адвокатурата
Дори депутатите, вносители на Закона за адвокатурата имат резерви към него
Среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата
БСК: Проектът за промени в Закона за адвокатурата е лобистки!
АССП за права на счетоводителите и срещу лобисткия проектозакон за адвокатурата
Адвокатите отговориха на счетоводителите по спорния законопроект
Глоби за всеки, който консултира, регистрира, подава заявления, но не е адвокат

От НАП: Правила за публикуване на годишни финансови отчети и годишни доклади

Изискването за публикуване на годишните финансови отчети и годишните доклади се съдържа в чл. 38 от новия Закон за счетоводството (ЗСч). На основание § 10 от ПЗР на ЗСч, съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството, а публикуването им – по реда на новия ЗСч.



Сроковете за публикуване:

Всички търговци по смисъла на Търговския закон:
• Чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
• В срок до 30 юни  на следващата година


Юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност:
• Чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерство на правосъдието, при условията и по реда на ЗЮЛНЦ   
• В срок до 30 юни  на следващата година


Всички останали предприятия:
• Чрез икономическо издание или чрез интернет   
• В срок до 30 юни  на следващата година


Правила и облекчения:

Предвидени са следните правила и облекчения по отношение документите, подлежащи на публикуване, в т.ч. за 2015 г.:

1. Едноличните търговци, чиито финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит, са освободени от задължението за публикуване на финансовите си отчети.
2. Микропредприятия, съгласно чл. 19, ал. 2 от новия ЗСч, са предприятията, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: балансова стойност на активите - 700 000 лв.; нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 10 души. Те са длъжни да публикуват в ТР информация с различен обем.

Това са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч (§ 1, т. 15 от ДР на ЗСч /отм./). За тях са разграничими следните две хипотези по отношение на публикуването на финансовите отчети за 2015. г:

2.1.Микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние, и
• приложение/пояснителни приложения.

2.2. Микропредприятията, които подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

3. Малки предприятия, съгласно чл. 19, ал. 3 от новия ЗСч, са предприятията, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя: балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.; нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.; средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Малките предприятия, по смисъла на новия ЗСч, обективно могат да бъдат предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч и такива, надхвърлящи тези показатели, поради което не отговарят на тези изисквания. В тази връзка са разграничими три хипотези:

3.1. Малки предприятия, които са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч и не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние, и
• приложение/пояснителни приложения.

3.2. Малки предприятия, които са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч, но подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

3.3. Малки предприятия, които не са предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по отменения ЗСч, публикуват за 2015 г.:
• баланс/отчет за финансовото състояние;
• отчет за приходите и разходите/отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за периода;
• отчет за паричните потоци;
• отчет за собствения капитал/отчет за промените в собствения капитал;
• приложение/пояснителни приложения;
• годишния доклад за дейността;
• одиторския доклад.

4. Средни предприятия, големи предприятия и предприятия от обществен интерес съставят и публикуват пълен годишен финансов отчет.

Санкции при непубликуване:

• за ръководителя на предприятието – глоба в размер от 200 до 3000 лв.;
• за предприятието – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

Няма санкция, когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуване по Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване. Тогава се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.

Законови промени въвеждат нови мерки срещу кражба на фирми

Смяната на управители и прехвърлянето на дялове ще става с усложнена заверка при нотариус.

Нови мерки в борбата срещу опитите за кражби на фирми се въвеждат с промени в Търговския закон, които бяха одобрени на правителственото заседание и ще бъдат предложени за приемане от Народното събрание.

За смяна на управители, прехвърляне на дружества и на дружествени дялове, както и за разпореждане с недвижими имоти на дружества вече ще се изисква не само нотариална заверка на подписа, но и на съдържанието на вписвания документ. Това се прави с цел да се даде сигурност на гражданския оборот на третите добросъвестни лица, черпещи права.

С усложнена нотариална заверка – на подпис и на съдържание, ще бъдат вписвани и решенията на общите събрания на дружествата с ограничена отговорност във връзка с удостоверяване на обстоятелства за промяна на дружествения договор и приемане и/или изключване на съдружници; намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител; решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията ще бъдат длъжни да проверяват заверените документи в електронната система „Единство” в Нотариалната камара, до която те ще имат достъп.

По изрично настояване на бизнеса, в чл. 90 се допълва нова алинея 2, която предвижда при заверка на подпис и съдържание да се събира проста нотариална такса.

Новите разпоредби предлагат Агенцията по вписванията да отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В действащия закон липсва подобна разпоредба.

Като отговор на препоръките на Европейската комисия от март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага и възможност за предприемане на по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност. Създадена е нова част пета в Търговския закон с наименование „Производство по стабилизация на търговец”, в която се регламентира възможността за постигане на споразумение преди откриване на производството по несъстоятелност. Целта е да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му.

В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация и са посочени търговците, които ще имат право да използват процедурата. Изключена е възможността стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, както и към публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба.

Производство по стабилизация се открива след подаване на молба от търговеца до съда. Той я разглежда и ако констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в Търговския регистър заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството.

С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.