Калкулатор: Слаба капитализация по ЗКПО при годишното приключване за 2015 г.

Данъчното регулиране на слабата капитализация се изразява в това, че част или всички лихвени разходи на дадено предприятие не се признават за данъчен разход в годината на отчитането и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат преди данъчно облагане.

Слабо капитализирано по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) е предприятие, чийто привлечен капитал е 3 пъти по-голям от собствения му капитал или когато:

ПК1 + ПК2 > 3 х (СК1 + СК2), където:
ПК1 е привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;
ПК2 е привлеченият капитал към 31 декември на текущата година;
СК1 е собственият капитал към 1 януари на текущата година;
СК2 е собственият капитал към 31 декември на текущата година.

Цитат
Правилата за регулирането на слабата капитализация са разписани в чл. 43 от ЗКПО. Съобразно тях създадохме Калкулатор за регулиране на слабата капитализация - един ценен помощник при попълването на данъчната декларация за 2015 г. и поредния нов изчислителен модул, част от абонаментния пакет в КиК Инфо.
Собственият капитал включва основния капитал, резервите, текущия финансов резултат (печалба/загуба), неразпределената печалба и непокритата загуба от минали години.

"Привлечен капитал" по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗКПО е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.

Следователно, ако горното неравенството е вярно, то при изготвянето на годишната данъчна декларация за 2015 година, трябва да се извърши регулиране на слабата капитализация по правилата на ЗКПО.

Това се изразява в непризнаването за данъчни цели в годината на отчитането им на разходите за лихви в размер, определен по следната формула:

НРЛ = РЛ - ПЛ - 0,75 x ФРПЛ, където:
НРЛ са непризнатите разходи за лихви;
РЛ са разходите за лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви.

Получената сума е данъчна временна разлика, която следва да намери обратно проявление в следващ данъчен период. Непризнатите разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула:

ПРЛ = 0,75 x ФРПЛ + ПЛ - РЛ, където:
ПРЛ са признатите разходи за лихви;
ФРПЛ е счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви;
ПЛ е общият размер на приходите от лихви;
РЛ са разходите за лихви, определени по реда на ал. 3 за текущата година.

Цитат
Чрез Калкулатора за изчисляването на слабата капитализация лесно и сигурно бихте могли, преди попълването на данъчната декларация на предприятието:

  • да проверите дали фирмата попада в обхвата на регулирането по чл. 43 от ЗКПО;
  • да изчислите непризнатите разходи за лихви, с които следва да увеличите финансовия резултат преди данъчно облагане (посочват се на ред 6 от увеличенията в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.);
  • да изчислите размера на признатите разходи за лихви за годината (посочват се на ред 7 от намаленията в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г.).
Важно е да се отбележи, че разходите за лихви (РЛ), които участват в регулирането, включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал, но без следните:
1. лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице;
2. наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки;
3. лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона;
4. лихви и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив.

Когато счетоводният финансов резултат преди всички разходи и приходи от лихви (ФРПЛ) е отрицателна величина, той не участва при определяне на размера на непризнатите (НРЛ) и признатите разходи за лихви (ПРЛ).

Регулирането на слабата капитализация по чл. 43 от ЗКПО не важи за разходите за лихви на кредитните институции.

Работодателски и счетоводни организаци с обща позиция за данък ‘уикенд’

Новият Закон за счетоводството и придобилият известност като „Данък уикенд“ бяха основни теми на проведената във вторник (02.02.2016 г.) в БСК дискусия с участието на представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал България (АИКБ), браншови организации и фирми.

По Закона за счетоводството:
Бе подчертано, че във връзка с изискванията на съответната евродиректива санкциите за непубликуване на годишни финансови отчети (ГФО) са значително завишени, но неуказването на горна граница за санкциите е прецедент в законодателството, който трябва да бъде коригиран.

Общо бе мнението, че премахването на изискването за публикуване на ГФО от микро- и малките фирми ще доведе до непрозрачност на дейността им, още повече че дейността им не подлежи на финансов одит. „Не трябва да се забравя, че 92% от всички фирми у нас попадат в категорията „микро- и малки“ и този процент продължава да се увеличава. Неподаването на годишни финансови отчети крие рискове по отношение на прозрачността“, подчерта Катя Крънчева (зам.-председател на АССП). Мнението й бе допълнено от Жечко Димитров (управител на БИК „Капиталов пазар“ и програмен директор в БСК), който отбеляза, че именно този клас фирми са и най-честите бенефициенти по европроекти, по които често има изискване за определен оборот през последните години. Така не са малко случаите, при които една фирма подава отчет към НСИ със занулен оборот, а при кандидатстване за европроект се декларира реален и дори завишен оборот. „В борбата за облекчаване на административната тежест, създаваме непрозрачност и условия за корупция. Трябва да се мисли и дискутира преди, а не след въвеждането на определени нормативни промени“, категоричен бе Жечко Димитров и допълни: „Парадоксално е, че се правят промени в полза на бизнеса, а всички са недоволни – това говори за качеството на законодателния процес и за това колко необходимо е да се прилага изискването за оценка на въздействието“.

Васил Велев (председател на АИКБ) отбеляза, че бизнес организациите лобират пред поне три правителства и два парламента за нов Закон за счетоводството, но приетият закон е незадоволителен, вкл. въвеждането на преференциите за микро- и малки предприятия е направено в осакатен вид. Г-н Велев направи предложение да се въведе автоматично публикуване на годишните финансови отчети, като се ползва информацията от НСИ и НАП. По този начин, от една страна, фирмите няма да бъдат натоварвани допълнително (т.е. няма да им се налага да подават отчети освен в НСИ и НАП, и в Търговския регистър), от друга страна – ще има по-висок контрол по достоверността на подаваната информация и ще се избегне липсата на прозрачност, за която вече беше споменато по-горе. Бойко Костов (председател на ИДЕС) подкрепи предложението и допълни, че създаването на „Единна входна точка“ е препоръчано и в евродирективата, но е възможно, само ако НАП и НСИ обявят срок за подаване на отчетите до 30 юни, а не до 31 март, както е в момента, тъй като голяма част от фирмите са задължени да преминават през финансов одит, който пък практически е невъзможно да се вмести в срока 31 март.

По т.нар. „данък уикенд“:
Бе подчертано, че и промените в Правилника за прилагане на ЗДДС, и Указанията на НАП за прилагане на ЗДДС не са преминали през необходимия процес на обществено обсъждане и в не малка част фактически дописват закона, което е недопустимо. Липсата на значим праг за същественост практически води до отчитане и облагане на всички активи, а това само по себе си създава изключително висока административна тежест за данъчно задължените лица.

Велин Филипов (зам.-председател на ИДЕС) подчерта, че практически се въвежда сериозна допълнителна данъчно-осигурителна тежест, тъй като освен 20-те процента ДДС непризнат данъчен кредит върху ползваните за лични цели активи, следва да се имат предвид 10-те процента данък върху доходите на физическите лица, получател на непаричен доход, и около 30% осигурителни вноски. Освен това, налице е прекалена детайлизация за следенето актив по актив, въвежда се трети вид амортизация и т.н., респективно - има и скрити разходи за поддържане на персонал, който да следи всичко това. „Ние не сме против данъка, а сме против начина на администрирането му и объркващите указания на НАП. Отчетността трябва да е на ниво скъпи активи, а не на ниво телефони, лаптопи или таблети“, каза Велин Филипов.

Катя Крънчева (АССП) отбеляза, че този данък удря коректният бизнес, който ще понесе допълнителна данъчно-осигурителна и административна тежест, достигаща до 60%, а некоректният бизнес ще продължи да укрива счетоводна информация и данъци.

Станислав Попдончев (финансов директор в БСК) допълни, че освен коректният бизнес, от „данък уикенд“ най-силно ще пострадат микро- и малките предприятия, където много често активите се ползват едновременно и за търговска дейност, и за лични нужни.

Николай Петков (член на УС на АССП) припомни, че по време на предходни дискусии по темата представителят на Министерството на финансите Людмила Петкова многократно е декларирала, че данъкът няма да се прилага върху евтините активи, а ще се отнася само до тези, надвишаващи значителна стойност.

Според Васил Велев (АИКБ) „данък уикенд“ е нова възможност за неравно третиране, изнудване и тормоз над бизнеса от страна на недобросъвестни представители на данъчната администрация. Освен това, данъкът създава допълнителни административни прегради пред бизнеса. „Ако цялата ни енергия отива за това да правим отчети, кога ще работим за създаването на нови пазари, нови продукти, нови работни места?“, реторично попита Васил Велев. Той предложи въвеждането на праг на стойност на облагаемите активи в размер на 50 000 лв. (а не 700 лв.), какъвто е прагът за регистрация по ЗДДС, и разпределение на ползването на активите за служебни и лични нужди в пропорция 80:20.

Емил Евлогиев (зам.-председател на ИДЕС) представи информация за европейския опит по отношение облагането на активите с ДДС. В Полша, например, за леките автомобили (освен ако не са за лизинг или за таксиметрова дейност) се признава данъчен кредит в размер на 50%. В Ирландия критерий за приспадане на данъчния кредит върху леките автомобили са емисиите СО2. В Унгария се признават 70% за ползване на телефон за служебни цели и 30% за ползване на хотел, и т.н.

Участниците в срещата поставиха въпроса относно признаването на данъчен кредит и за личните автомобили. „След като ще се следи личното потребление, редно е да се даде данъчен кредит върху всички автомобили“, каза Велин Филипов, като допълни: „При въвеждането на данъчна практика трябва да се отчита народопсихологията, а българинът обича да лъже държавата, тъй като я смята за нещо различно, отделно от себе си“.

Участниците в срещата се обединиха около необходимостта от изработване на обща позиция на всички работодателски и професионални организации, която да съдържа конкретни искания и предложения към представителите на законодателната и изпълнителната власт, така че всички натоварващи бизнеса процедури, с неясен и неубедителен като обем фискален ефект за държавата, да бъдат отстранени.

Съвместната позиция ще бъде изготвена, координирана и разпространена публично до края на настоящата седмица, а на 9 февруари предстои да се проведе среща с ръководството на НАП, както и с екипа, изготвил Указанията за данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди.

Източник: БСК
Снимка: БСК