Промените в ДОПК от 01.01.2016 година

В брой 94 на “Държавен вестник” от 04.12.2015 г. е изменен и допълнен Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Представяме за КиК Инфо резюме на по-важните промени. Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда създаване на нов раздел ІІІа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.

Солидарна отговорност

Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник, който:
  • укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или
  • недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

Отпада изпащането на покани за доброволно изпълнение

Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публично задължение от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудителното събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може:
  • да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
  • ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Автоматичен обмен на данни

Въвежда си изискване за обмен на информация между българската данъчна администрация и данъчните администрации на държавите от ЕС. Промените се въвеждат във връзка с изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки, както и с подписаното между България и САЩ Споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.

Предвижда се включително НАП да получава данни за наличните суми по банковите сметки на българските граждани от държавите от ЕС. Приходната агенция ще получава информация като адрес, телефон, дата и място на раждане, както и наличност по сметката към края на съответната календарна година за всеки титуляр, който е български гражданин. Ако сметката е била закрита през годината, НАП ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. НАП ще получава данни и за изплатените дивиденти и лихви на българи в страните от ЕС.

Съгласно промените Българската народна банка ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. Достъп до информация от системата ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Други промени

Въвежда се краен срок за извършване на дадена данъчна проверка, който ще бъде не по-дълъг от шест месеца. Ако шестмесечният  срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен с още 6 месеца. За резултатите от проверката ще се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.

Предвижда се за разноските по съдебно обжалване на ревизионни актове за всяка съдебна инстанция да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на администрацията, което ще е в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

С целия текста на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да се запознаете от тук.



Свързани теми:
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година