Данък уикенд за фирмите води след себе си допълнителни данъци и осигуровки и за самите служители

Повод за настоящата статия е публикуваният за обществено обсъждане през седмицата проект за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност. Справедливо ли е или не облагането с ДДС върху личното ползване, който медиите нарекоха "данък уикенд", не е обект на коментар в изложението по-долу. Целта е да изследваме облагането, в контекста и на другите данъчни закони.

Какво се промени във връзка с личното ползване?

Нека първо да изясним, че текстове за облагане с ДДС на личното ползване съществуват и в сега действащия закон. Именно последните промени в ЗДДС обаче дадоха възможност за всеобхватното облагане на личното ползване с ДДС, защото чрез тях се въведе пропорционално разделяне, в зависимо от дела за личното ползване. До момента текстовете касаеха по-скоро установимите стоки и услуги, които изцяло се ползват за лични нужди, но са отчетени за целите на ДДС в счетоводствата на фирмите. Новите текстове вече говорят за облагане, което да е “пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока и/или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност.”

Какви са проблемите с прилагането?

Проблемът, че липсва методика и процедура, по която ясно и точно да се установява личното ползване е само част от пейзажа. По-големият проблем е това, че компаниите които си “признаят” за целите на ЗДДС, че дадени техни служители ползват безплатно фирмени стоки и услуги и за лични нужди, то следва да ги посочат поименно в дневника си продажби със съответната данъчна основа. С това работодателят на практика ще обяви, че е предоставил непарични доходи на свои служители, което води след себе си включването на тези непарични доходи във ведомостта за заплати и облагането им по Закона за данъците върху доходите на физическите (ЗДДФЛ), както и с осигуровки, чиито проценти са дори по-високи от тези на данъка.

Потърсихме и данъчна практика по въпроса. В свое писмо Изх. № 24-39-58 от дата 03.09.2015 год. Национална агенция за приходите – Централно управление разглежда случай, при който компания е предоставила безвъзмездно акции от дружеството-майка на свои служители, като част от стратегията си за поощрение.

На въпросите на дружеството: “Считат ли се „безвъзмездно“ получените акции за придобит доход? Задължен ли е работодателят да удържа данък и задължителни осигурителни вноски?”, от НАП отговарят така:

І. По прилагане на данъчното законодателство:         
“Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай става въпрос за непаричен доход, тъй като работниците и служителите получават акции или опции за акции. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията (акциите или опциите за акции). Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ.”

ІІ. По прилагане на осигурителното законодателство
“Предвид обстоятелството, че акциите се предоставят при изпълнение на определени условия, свързани с трудовите задължения на служителите, считаме, че предоставените акции са част от трудовото възнаграждение на лицата в резултат на трудова дейност, поради което се дължат задължителни осигурителни вноски.”

Прилагаме още един данъчен отговор, който касае питане за платен от работодател наем на даден служител. Писмото е изх. № 23-29-161 от дата 13.09.2010г от НАП, дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” София. В своя отговор НАП прави следните изводи относно облагането с данък върху доходите, осигуровки и непризнаване на разхода за фирмени цели:

“Във връзка с гореизложеното, считаме, че стойността на заплатеният наем на Вашия служител е възнаграждение в натура и е част от месечния осигурителен доход на лицето.”, което означава, че върху този безплатен за служителя наем, се дължат осигуровки.

“Следователно изплатените суми за наем в конкретния случай трябва да бъдат включени в облагаемия доход на служителя съгласно чл. 24, ал.1 от ЗДДФЛ.”, което означава, че този доход се облага с 10%-ов данък върху доходите на физическите лица.

“Следователно този разход за целите на корпоративния данък се третира като несвързан с дейността по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.” се посочва още в писмото, което означава, че за самата компанията това не е данъчно признат разход и с него не може да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък.

Обръщаме внимание, че тези данъчни писма нямат задължителен характер за прилагане. Изводите, които се правят от НАП в тях са следствие от тълкуване на данъчно-осигурителното законодателство, съобразно конкретните случаи. Но те все пак дават насока за данъчната практика на НАП за сходни и подобни случаи, където безплатното ползване за лични нужди на стоки и услуги, платени от работодателя всъщност са непарични доходи за самите служители, като това ползване следва да се оцени по пазарна цена и да се обложи с данък върху дохода за служителя и осигуровки за служителя и работодателя.

Примери за непарични доход на служителя:
1. Стойността на безплатните за служителя лични разговори по служебния мобилен телефон е облагаема, освен с "данък уикенд" при работодателя, то и с данък общ доход при служителя и осигуровки при служителя и работодателя.

2. Безплатното представяне (като безплатен наем) за ползване от служител на служебен автомобил за лични цели, където сумата на това ползване ще се оценява по пазарна цена, за целите на облагането с данък общ доход, който е удръжка от трудовото възнаграждение на служителя, респ. и с осигуровки.

Липсата на ясни текстове по отношение на облагането на личното ползване допълнително ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, които биха платили "данък уикенд".

Какво е последното предложение в правилника за прилагане на ЗДДС?

В проектоправилника, публикуван през тази седмица виждаме ясно изразено желанието на държавата да събере данните и контролира кой плаща “данък уикенд”, както и да отчете приходите в хазната от него, получени чрез последните изменения в ЗДДС. За целта се предлага създаването на нови специални колони и клетки в месечните ДДС регистри, където да бъде посочван само начисления ДДС върху личното ползване за служебните стоки, услуги и активи. И въпреки, че в мотивите към проекта, финансовото министерство посочва, че промените “няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата”, то на практика разходът за бизнеса ще е голям, защото:

Първо: Всички компании трябва да поемат допълнителен разход по актуализацията на счетоводния си софтуер, във връзка с новия формат на Справка-декларация по ЗДДС и дневник продажби, независимо от това дали ще плащат “данък уикенд” или не.

Второ: Безспорно ресурсът по следенето и отчитането на така нареченото “пропорционално ползване” ще е доста сериозен, а процесът - трудоемък.

Трето: Самите преценките по изчисленията ще са много субективни, което ще породи данъчен риск за коректните данъкоплатци, тъй като сумите посочени от тях за “данък уикенд” ще могат лесно да бъдат оборени от данъчната администрация при проверки и ревизии.

Изчисленията показват, че е възможно “данък уикенд” плюс последващи данъци и осигуровки върху сумите, пресметнати за лично ползване, като общо да нахвърлят ползвания данъчен кредит за фирмените нужди, и тогава е възможно част от компаниите да се откажат да поискват фактури от контрагентите си, което ще увеличи сивата икономика. От друга страна не е целесъобразно, за да избегнем данък уикенд и последващи данъци и осигуровки, да се налага да ползваме по два телефона, два лаптопа, два автомобила и тн.

Какво е решението?

Преди да се подходи към такова стриктно и всеобхватно облагане на личното ползване, каквото желание виждаме по отношение на ЗДДС напоследък, то е необходимо въпросът да се разгледа, премисли и реши и в контекста на другите данъчни закони - ЗКПО, ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

И не на последно място в ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и осигурителното законодателство, трябва да се направи разлика между осчетоводените стоки и услуги, които са изцяло за лично ползване и такива, които са закупени за служебни цели, но частично се ползват и за лични нужди от служителите или собствениците на фирмите. Второто е нормална и често срещана практика, както при малките компании, така и при големите.

Проект за промени в Правилника за прилагане на ЗДДС от 01.01.2016 г.

Министерството на финансите публикува проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

Проектът може да бъде свален от тук:
Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност

В мотивите си към проекта, финансовото министерство посочва, че предложенията отразяват измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), обнародвани в бр. 95 от 2015 г. на „Държавен вестник” и някои редакционни промени, наложени от практиката по прилагане на ЗДДС и в съответствие с европейското законодателство в областта на облагането с данък върху добавената стойност (ДДС), посочени по-долу:

• С оглед събиране на данни и контрол от страна на органите по приходите се предлага изменение в справка-декларацията и дневника за продажбите, което предвижда в отделна клетка, съответно колона, регистрираните по ЗДДС лица да декларират начисления от тях данък във връзка с извършени безвъзмездни доставки на стоки и услуги за лични нужди, приравнени съгласно закона на възмездни.

В допълнение се предлага поради често допускани грешки от данъчно задължените лица в долния край на справка-декларацията със звездички да се допълнят пояснения относно доставките, които се декларират в клетките на справка-декларацията, в които по технически причини не може да се включи тяхното изчерпателно изброяване, както и относно начисления данък за доставките на стоки или услуги за лични нужди. По този начин информацията, която се декларира в посочените клетки от справка-декларацията, се пояснява и събирането на необходимите за последващ контрол данни се улеснява.

• С оглед практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), по-конкретно с оглед мотивите на Решение по дело С-210/04 FCE Bank, в Правилника за прилагане на ЗДДС, считано от 28 февруари 2013г., е предвидено предоставянето на услуги между лице, установено на територията на друга държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и предоставянето на услуги между лице, установено на територията на страната, и негови клонове и структурни звена, установени на територията на друга държава членка, да се приема за вътрешен оборот, а не за облагаема доставка. Това тълкуване е приложимо и за предоставянето на услуги между клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, и клонове или структурни звена в състава на едно и също лице, установени на територията на страната.

В допълнение на гореизложеното, в Решение по дело C-7/13 Skandia America, СЕС стига до извода, че когато централа или клон на един и същ правен субект участва в „ДДС група“, създадена на основание член 11 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС Директива), заедно с останалите членове на тази група формират едно ново данъчно задължено лице, различно от съставящите го лица, които прекратяват самостоятелното си съществуване от гледна точка на облагането с ДДС. В този смисъл, на 105-то си заседание ДДС комитета към Европейската комисия (ЕК) прие общи насоки, приложими за държавите членки относно случаите на доставка на стоки или услуги между централа и клон, съответно между два клона, на един и същ правен субект, които са физически разположени на територията на различни държави членки, и една от страните по доставката участва в „ДДС група“ в държавата членка, в която е разположена.

Съгласно насоките при предоставяне на услуга или прехвърляне на стока между централа и клон или между клонове на един и същ правен субект, когато една от страните (доставчик или получател) участва в „ДДС група“ в държавата членка, в която е установена, винаги ще е налице доставка, тъй като за целите на облагането с данък по ДДС Директивата, „ДДС групата“ представлява отделен данъчен субект. Предвид насоките на ДДС комитета и посочената съдебна практика е предложено допълнение към действащите разпоредби на правилника само относно трансграничните доставки на услуги между лице и негов клон или структурно звено, съответно между клонове и/или структурни звена в състава на едно лице, доколкото за целите на облагането с ДДС съгласно ДДС Директивата, съответно ЗДДС, при трансграничните доставки на стоки винаги е налице доставка на стока, докато предоставянето на услуги в някои случаи се третира като вътрешен оборот.

• Отстранено е несъответствието между въведеното в правилника правило за определяне на датата на данъчното събитие при доставка на услуга с нормата на член 63 от Директива 2006/112/ЕО.

В параграф 3 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-18/13 “Макс Пен” ЕООД е постановено, че ДДС Директивата не допуска национална разпоредба, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от съответната доставка.

• Във връзка с официално уведомително писмо на ЕК за откриване на процедура по нарушение на правото на Европейския съюз срещу Република България е направено изменение в правилника, което уточнява, че при формиране на данъчната основа на облагаеми с ДДС доставки не се включват такси, събирани за извършваните от нотариуси дейности. В писмото си Комисията критикува установената практиката на българските данъчни и съдебни органи, според която систематичното включване на нотариалните такси в данъчната основа на извършените доставки, изискващи действията на нотариус, не съответства на чл. 73 и 78 от ДДС Директивата. Доколкото разпоредбите на ЗДДС съответстват на директивата, то изменението следва да засегне само Правилника за прилагането му, което да доведе до промяна на данъчната практика, прилагана от националните данъчни и съдебни органи.

• С цел противодействие срещу измамите при трансгранични доставки и улесняване обмена на информация между Национална агенция за приходите и данъчните администрации на други държави членки се въвежда изискване за доказване на вътреобщностна доставка на стоки в писменото потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка, освен името на лицето, предало стоките, да се посочва и длъжностно му качество, както и името на лицето, получило стоките и длъжностното му качество.

• Прецизирана е разпоредбата от правилника, която регламентира упражняването на право на данъчен кредит по отношение на стоки или услуги, придобити по наследство или по завет от данъчно задължено по закона лице, за които не е било налице или не е упражнено право на данъчен кредит, в съответствие с разпоредба на закона, уреждаща липсата на доставка на стоки или услуги при правоприемство в резултат на наследство и завет.

• Предложено е в случаите на регистрация, на повторна регистрация и на правоприемство, когато описът на наличните стоки и услуги, за които данъчно задълженото лице може да упражни право на данъчен кредит, съдържа повече от 5 записа да се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Предложението е с цел значително намаляване времето за обработка на описите и минимизиране на риска от грешки при въвеждането на данните. В по-голяма част от случаите описите съдържат повече от 5 записа, което е пречка за своевременното им обработване и води до отлагане във времето на възможността за извършване на справки от страна на органите по приходите, осъществяващи контрол.

• Във връзка с проучвателно писмо на ЕК, получено по системата EU Pilot, относно възможността за откриване на процедура по нарушение срещу Република България е направено изменение в ЗДДС относно начина на закръгляване на коефициента за изчисляване на частичния данъчен кредит. В тази връзка се налага и изменение на приложимото съгласно Правилника за прилагане на закона правило за закръгляване на коефициента.

Съгласно новото правило коефициентът за изчисляване на частичния данъчен кредит ще се закръглява до втория знак след десетичната запетая в посока на следващото по-голямо число, като например при получено число от 0,120..1 до 0,129…9 коефициентът ще е равен 0,13.

• С цел проследимост и идентифициране на стоките и/или услугите, за които регистрираните по закона лица следва да коригират приспаднатия вече данъчен кредит чрез съставяне на протокол, се предлага в този протокол освен предвидената вече в правилника информация, свързана с корекцията, да се посочва и номера и датата на данъчния/те документ/и, по който/които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.

• С проекта се урежда и начисляването на данък, когато в международен договор, спогодба, споразумение, конвенция или друг подобен договор, по който Република България е страна, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено данъкът да се дължи от получател - установено в страната лице. С изменението се уточнява, че когато доставчикът има място на стопанска дейност на територията на страната и по правилата на ЗДДС данъкът се дължи от доставчика, получателят като регистрирано по ЗДДС лице ще поеме това задължение, като начисли данъка с протокол по приложимия ред за начисляване, деклариране и отчитане на начислен ДДС.

• Проектът съдържа и други промени от технически характер, направени с оглед прецизиране на действащите разпоредби. Посочва се още, че за прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост по осъществяване на правилника и няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. Очаква се те да окажат незначителен ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност. Ефектът ще се състои в увеличение на размера на ползвания частичен данъчен кредит, доколкото във всички случаи той вече ще се закръглява към по-голямото число до втория знак след десетичната запетая, както и в начисляване на данък върху по-малка данъчната основа, доколкото заплащаните нотариални такси при доставки, при които ще са необходими услугите на нотариус, няма да се включват в нея. С проекта на правилник не се въвеждат в националния правен ред нови норми на правото на Европейския съюз.

Предлага се правилникът да влезе в сила в деня на обнародването му с оглед измененията и допълненията, които отразяват измененията и допълненията в ЗДДС, обнародвани в бр. 95 от 2015 г. на „Държавен вестник”, в сила от 1 януари 2016 г.

Становища могат да бъдат изпращани в срок до 29.12.2015 г. на имейла на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите: taxpolicy@minfin.bg.

Абонамент 2016: Онлайн приложенията са актуализирани, подготвили сме и нови

Уважаеми потребители,

Верни на традицията в КиК Инфо, и тази година сме първи с актуализациите. Малко след обявените промени в Държавен вестник, бяха актуализирани за 2016 г. калкулаторите за:
•  заплати по трудови договори;
•  калкулатор граждански договори;
•  калкулатор ДУК;
•  самоосигуряващо се лице.

В Справочник добавихме:
•  Осигуровки и данъци за 2016 (таблица);
•  МОД и ТЗПБ 2016.

А от тук може да изтеглите календара на КиК Инфо с работни и почивни дни за 2016 г.


Цитат
Препоръчваме Ви платения ни абонамент, който ще Ви позволи да използвате, не само безплатните, но и всички калкулатори и приложения в КиК Инфо на цена от

96 лева с ДДС за цяла година.

Нашите качествени online продукти са лесни за разбиране и ползване, както и винаги съобразени с актуалната нормативна база. Затова към днешна дата КиК Инфо има над 125 хил. регистрирани членове, а сред тях хиляди абонирани потребители.

Потребителите на КиК Инфо са счетоводители, счетоводни компании, управители на фирми, финансисти, мениджъри от различни нива, ТРЗ и HR специалисти, както и граждани, които лесно и удобно намират решения на своите счетоводни, данъчни и осигурителни изчисления при нас.


Какво ново сме подготвили от 01.01.2016 г.?

От 2016 година за абонираните ни потребители сме подготвили:
Приложение за калкулиране и издаване на Заповеди за командировка в чужбина на български и английски език, заедно със съпътстващи документи, чието изготвяне винаги е забавяло работния процес и пораждало въпроси сред счетоводителите и мениджмънта.

Чрез приложението удобно и бързо можете да издавате наведнъж необходимите документи, съобразени с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Наредбата) и Кодекса на труда (КТ), със съответните калкулации, в зависимост от броя на дните, сумата на дневните, включитлено и за облагаемата им част по ЗДДФЛ. Приложението обхваща различните случаи, като издава съответните документи при дългосрочни и краткосрочни командировки, при командировки на бременни служителки и документи за информирането по чл. 127, ал. 4 и ал. 5 от Кодекса на труда. Следвайки инструкциите и подсказките при въвеждането на данните, то автоматично и едновременно бихте могли да отпечатате:
•  Заповед по чл. 5 и сметка по чл. 35 от Наредбата
•  Отчет и доклад по чл. 38 от Наредбата
•  Съгласие на служителя по чл. 121, ал. 2 от КТ
•  Съгласие на служителка по чл. 310 от КТ
•  Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 5 от КТ
•  Писмено информиране от работодателя по чл. 127, ал. 4 от КТ

Приложението издава всички документи на български език, на английски език, както и двуезично.



Как да направите своя абонамент в КиК Инфо?







Безплатно:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Плащания в брой се ограничават до 10 000 лева от 2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Промените в ЗДДФЛ от 01.01.2016 г.

В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения, включително и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
 
Измененията са свързани с въвеждане на авансово облагане на доходите от други източници, прецизиране и разширяване на разпоредбите за приспадане на задължителни здравноосигурителни вноски и други промени. Публикуваме за КиК Инфо нашето резюме. Промените влизат в сила от 01.01.2016 година.




Авансово облагане на доходите от други източници
Изменения: чл. 45, ал . 7 , чл. 65, ал. 12 и нов чл. 44а

Въвежда се авансово облагане на доходите със случаен и нерегулярен характер (обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, които не се облагат с окончателен данък и т.н.) по чл. 35 от ЗДДФЛ.

Досега тези доходи се облагат само годишно, като дължимият данък се определя от физическото лице с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Авансовият данък ще се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Предвидено е когато получател на дохода е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, данъкът да се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. В тези случаи лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и да внася данъка.

Авансовият данък се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66, тоест в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи удържаният данък се внася от платеца на дохода в срок до 31 януари на следващата година. Предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.

Приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски
Изменения: чл. 30, чл. 32, чл. 34, чл. 36

С промените се дава възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, включително и за доходите от доходи от прехвърляне на права или имущество. Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Други промени

Предоставя се възможност на дипломатическите представителства в България да удържат и да внасят данък за доходите от трудови правоотношения на местните физически лица, които работят при тях по трудови правоотношения. В действащите досега текстове тези лица трябва сами да определят и да внасят дължимия от тях данък, независимо от факта, че през годината са получили доходи единствено от трудови правоотношения, затова се предвижда се възможност (не задължение) данъкът да се удържа и внася от дипломатическото представителство.

Не се облагат с окончателен данък доходите по чл. 38, ал. 8, съответстващи на частта от вноските/премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение, освен  по реда на чл. 19, то и по реда на чл. 24, ал. 2, т. 12. Това са направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка "Живот", отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност.

От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти". Промяната е в т. 11, буква “а“ от § 1 на ДР на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък, тъй като ще са необлагаем доход по чл. 13, ал.1, т. 3 от ЗДДФЛ.

Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg



Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.

В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО. Измененията за 2016 година в Закона за корпоративно подоходно облагате не са много, освен промените в механизма на прилагане на държавна помощ за регионално развитие.

Това са промени, основно налагани от правото на ЕС в областта на държавните помощи, които са необходими, за да бъде одобрено данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие.





Изменения, свързани с общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки
Изменения:
В чл. 27, ал. 2 се създава т. 3
В чл. 47а, ал. 4 се създава т. 4


С новата т. 3 на чл. 27, ал. 2 изрично се регламентира, че подлежат на облагане: начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Създава се и нова т. 4 на чл. 47а, ал. 4, с която се регламентира, че счетоводният финансов резултат не се намалява: с дивиденти в резултат на разпределени суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

Промените са въведени с цел избягване на случаи на двойно данъчно необлагане, произтичащи от различията в данъчното третиране на разпределените печалби в различните държави членки. Държавата членка на дружеството майка не следва да позволява освобождаването от данък, прилагано към получени разпределени печалби, доколкото тези печалби подлежат на приспадане от дъщерното дружество на дружеството майка, установено в друга държава членка.

Промяна в определението за „юрисдикции с преференциален данъчен режим”

„Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са държавите/териториите, които не са държави – членки на Европейския съюз, и не обменят информация с Република България на основание Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ, L 64/1 от 11 март 2011 г.) и нейните последващи изменения и допълнения и отговарят на две от следните условия:

а) няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация при поискване между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия;

б) налице е влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и съответната държава/територия или влязло в сила двустранно или многостранно споразумение за обмен на информация между Република България или Европейския съюз и съответната държава/територия, но съответната държава/територия отказва или не е в състояние да обменя информация при поискване;

в) дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.

Списъкът на държавите/териториите се утвърждава със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обнародва в „Държавен вестник“.

Деклариране и внасяне на данъка при прекратяване

Допълнен е чл. 160 с изискването за деклариране на корпоративния данък при прекратяване на дружество. Дължимият корпоративен данък по чл. 159 се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.

Сделки с държавни ценни книжа

От 01.01.2016 г. сделките с държавни ценни книжа се третират като "разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196. Промяната е в. т. 21, буква от а) от допълнителните разпоредби на закона. По този начин сделките с държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти няма да се облагат с данък при източника, съгласно чл. 196 от ЗКПО.

Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg



Свързани теми:
Промените в ЗКПО от 01.01.2016 г.
Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Изменения ЗДДС 2016 г. Употребата за лични и служебни нужди се облага с данък

Катя Крънчева, Счетоводна Кантора К и К
www.kik.bg


В Държавен вестник, бр. 95, от 8.12.2015 г. е обнародван ЗИД на ЗКПО, с който се правят изменения и допълнения в ЗДДС.

И въпреки, че текстът за облагане на автомобили и имоти, които се ползват едновременно за лични и служебни нужди, така наречения данък “уикенд”, бе отхвърлен от Комисията по бюджет и финанси, а въпросните предложения не влязоха в закона, то все пак употребата за служебни и лични цели на стоки и услуги се облага с ДДС. Предлагаме в КиК Инфо нашия експертен коментар. Измененията влизат в сила от 01.01.2016 г.


Употребата на стоки и услуги и за лични нужди се облага с ДДС
Изменени:
Чл. 6, ал. 4 се създава т. 3
Чл. 9, ал. 4 се създава т. 5
Чл. 25, ал. 3, т. 7
Чл. 27, ал. 2 и ал. 6


С ДДС се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. За възмездна доставка за целите на закона се смята и:
  • отделянето или предоставянето на стока за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
  • предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.

Изключения са единствено случаите, в които това предоставяне е предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила. Това е прецизирано в новата т. 3 на чл.6, ал. 4. и новата т. 5 на чл. 9, ал. 4.

Чрез измененията и допълненията на текстове на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 и ал. 6, законодателят определя изрично данъчната основа за дълготрайни активи, стоки и услуги, използвани изцяло или отчасти за лични нужди, и датата на възникването на данъчното събитие.

В общия случай данъчната основа при доставките на такива услуги е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. В случаите за използвани услуги изцяло за лични цели или при едновременно използване на стоки или услуги и за икономическата дейност на лицето, то за целите на определянето на преките разходи, данъчната основа се разпределя пропорционално в зависимост от степента на използване на съответната стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност. Данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през който е предоставена услугата, а за стока данъчното събитие възниква на датата на предоставянето й за лично ползване.

При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните дълготрайни активи (по смисъла на ЗКПО), се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години за движими вещи, а за недвижимите вещи – 20 години.

Разходът за изхабяване при учредено вещно право върху стока се определя за периода, за който е учредено правото, но не повече от съответните години по горните условия.

Как става начисляването на ДДС в случаите на лично ползване?

В случаите предоставянето на стока или услуга за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от икономическата дейност на лицето, то начисляването на ДДС се извършва чрез издаването на протокол по чл. 117, ал.1, т. 3.

Протоколът се включва в дневника за продажбите за съответния данъчен период, в
Колона 11 – Данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20%, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната и
Колона 12 – Начислен ДДС за доставки 20%. В справка декларацията данните се натрупват съответно в клетки 11 и 21.



По-долу са разгледани другите промени в ЗДДС, влизащи в сила от 01.01.2016 г.

Медицинска помощ от медицинско лице е освободена доставка

С новата т. 8, на чл. 39 от 01.01.2016 г. предоставянето на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето е дефинирано, като освободена доставка от ДДС, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

Промяна, свързана с коефициента на частичен данъчен кредит

В сега действащите разпоредби на ЗДДС, сумата с право на данъчен кредит се умножава с коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, а в правилника към закона е уточнено, че коефициент от 0,120 до 0,124 да се закръглява на 0,12, а при коефициент от 0,125 до 0,129 - на 0,13.

Съгласно писмо на Европейската комисия текстът на Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува по начин, който предполага закръгляването да става винаги към по-голямата цифра (дори и ако следващата цифра е по-малка от 5), но без да се надхвърля следващото цяло число. В тази връзка в чл. 73, ал. 2 думите „с точност“ се заличават. При отпадането на думите „с точност“ от ЗДДС това тълкуване ще може да се приложи като закръгляването на коефициента ще става винаги към по-голямата цифра. В допълнение, ще се направи изменение на правилото, залегнало в правилника към закона за закръгляване на коефициента.

Дистанционни продажби

В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 се прецизират условията за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на стоки във връзка с обстоятелствата, свързани с мястото на започване и приключване на транспорта на стоките.

Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато заедно с другите условия е налице и условието - стоките да се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато заедно с другите условия е налице и условието - транспортът приключва на територията на страната.

С отменянето на чл. 114, ал. 2 се премахват задължителните реквизити в издадена фактура за дистанционна продажба на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, а именно отпада задължителното посочване на ДДС номера, издаден от другата държава членка, ставката и размера на данъка, приложима за доставката в другата държава членка.

Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7

Отменя се режимът по чл. 118, ал. 7 от закона по отношение на петролните бази като мярка за осъществяване на цялостен и ефективен контрол върху доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител. Във връзка с това е отменено и определението за „петролна база“ съгласно § 1, т. 68 от Допълнителните разпоредби на закона.

Въведен е шестмесечен преходен период за лицата, ползващи режима, да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 118 от ЗДДС, т.е. да прилагат общия режим за регистриране и отчитане на доставките/продажбите на течни горива в търговския обект чрез фискални устройства (електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход) и да предават данни по дистанционната връзка на НАП, включително и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Относно режимите за обслужване от типа „мини едно гише“
Изменени:
Чл. 156, ал. 3, т. 2
В чл. 159е се създава ал. 5


За доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път под режимите за обслужване от типа „мини едно гише“ е предвидена възможност при регистрация за целите на прилагането на режим в Съюза доставчиците, установени в Република България, да могат да декларират освен банкова сметка в евро и такава в лева под задължителното условие сметката да е в българска банка или клон на чуждестранна банка в страната. Изрично е регламентирано, че при надвнесен данък от доставчик, регистриран за прилагане на режим извън Съюза в Република България (неустановено на територията на ЕС лице) или регистриран за прилагане на кой да е от двата режима за обслужване през „мини едно гише“ в друга държава членка, банковите такси за превод и превалутиране са за сметка на лицето, когато доставчикът е посочил за целите на възстановяването банкова сметка в банка извън страната. 

Промени в наказателните разпоредби в чл. 180

В случаите на начислен данък след законоустановения срок е удължен времевият диапазон, в който се прилага намалена имуществена санкция или глоба, както и е намален размерът на санкцията. При доброволно начисляване на ДДС до шест месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията, съответно глобата, се намалява от 25 на сто от данъка на 5 на сто от данъка, а минималният й размер се намалява от 250 на 200 лв, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Предвидена е и още една намалена имуществена санкция, съответно глоба, която е по-малка от санкцията в случай на неначисляване, но е по-голяма от случаите на доброволно начисляване в шестмесечния срок, а именно при начисляване след шестмесечния срок, но не по-късно от осемнадесет месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, санкцията е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.



Свързани теми:
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Новини от гилдията: ИДЕС и АССП с обща позиция по новия Закон за счетоводството

Новият Закон за счетоводството е обнародван днес в Държавен вестник, брой 95 от 08.12.2015г.

В тази връзка Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) излязоха с обща позиция. Публикуваме я в цялост.






Новият Закон за счетоводството:
да си сверим часовника – начало 01.01.2016 г.



автори:

Институт на дипломираните експерт-счетоводители и
Асоциация на специализираните счетоводни предприятия,


4 декември 2015 г.



В края на календарната година – време наситено с много законодателни промени – 43-то Народно събрание прие изцяло нов Закон за счетоводството, който влиза в сила от 01.01.2016 г.

В основата на създаването на нов счетоводен закон е прилагането в националното законодателство на изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия.

Постигнатите резултати в закона посредством транспониране изискванията на новата  европейска рамка, при съобразяване със спецификите на предприятията в българската икономика и при отчитане на националните особености и потребности, свързани с финансовата отчетност, са:

Кое е новото? Ключови акценти - поглед към стрелките:

>>   въвеждане на облекчения за микро- и малки предприятия във връзка с изготвяне и представяне на финансова информация;
>>   въвеждане на хармонизирани на европейско равнище критерии за категоризация на предприятията;
>>   по-широко приложение на национална отчетна рамка – национални счетоводни стандарти, като прилагането на международните счетоводни стандарти остава задължително само за предприятията от обществен интерес;
>>   въвеждане на изисквания за изготвяне и представяне на нефинансова декларация и доклад за плащанията към правителствата;
>>   разширяване на административните санкции, които следва да са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Отговорът на професията:

Институтът на дипломираните експерт-счетоводители и Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия вярват, че повишаването на качеството на финансовите отчети /индивидуални и консолидирани/ е в основата на подобряване на инвестиционния климат в страната. Повишаването на доверието на обществото и бизнеса чрез постигане на по-прозрачна и съпоставима финансова информация е от съществено значение за икономическия прогрес в Република България.

ИДЕС и АССП считат, че подобряването и усъвършенстването на нормативната рамка на финансовата отчетност е непрекъснат процес на разумен диалог между държавните институции и професионалните организации и следва да е приоритет и на двете страни, за да се постигнат възможно най-високи професионални резултати.

Промените в ДОПК от 01.01.2016 година

В брой 94 на “Държавен вестник” от 04.12.2015 г. е изменен и допълнен Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Представяме за КиК Инфо резюме на по-важните промени. Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвижда създаване на нов раздел ІІІа в дял втори, глава шестнадесета, който регулира осъществяването на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането й, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация.

Солидарна отговорност

Освен от задълженото лице, се предвижда да се търси отговорност от член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник, който:
  • укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски или
  • недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски

Отпада изпащането на покани за доброволно изпълнение

Отпада изпращането на покани за доброволно изпълнение на публично задължение от страна на НАП, като данъчните направо ще могат да предприемат действия за принудителното събиране чрез публичен изпълнител. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може:
  • да уведоми длъжника по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
  • ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.

Автоматичен обмен на данни

Въвежда си изискване за обмен на информация между българската данъчна администрация и данъчните администрации на държавите от ЕС. Промените се въвеждат във връзка с изискванията на европейска директива за автоматичен обмен на данни между данъчните администрации на държавите-членки, както и с подписаното между България и САЩ Споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.

Предвижда се включително НАП да получава данни за наличните суми по банковите сметки на българските граждани от държавите от ЕС. Приходната агенция ще получава информация като адрес, телефон, дата и място на раждане, както и наличност по сметката към края на съответната календарна година за всеки титуляр, който е български гражданин. Ако сметката е била закрита през годината, НАП ще получи данни за размера на сумата, която е била изтеглена. НАП ще получава данни и за изплатените дивиденти и лихви на българи в страните от ЕС.

Съгласно промените Българската народна банка ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. Достъп до информация от системата ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Други промени

Въвежда се краен срок за извършване на дадена данъчна проверка, който ще бъде не по-дълъг от шест месеца. Ако шестмесечният  срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен с още 6 месеца. За резултатите от проверката ще се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването й.

Предвижда се за разноските по съдебно обжалване на ревизионни актове за всяка съдебна инстанция да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на администрацията, което ще е в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

С целия текста на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс може да се запознаете от тук.



Свързани теми:
Промените в ДОПК от 01.01.2016 г.
Как ще се осигуряваме през 2016 г.
МРЗ, пенсии, детски от 01.01.2016 г.
Почивни и празнични дни през 2016 година

Често задавани въпроси за данъчните облекчения за деца и отговорите от НАП

Отговорите от НАП на често задавани въпроси във връзка с данъчните облекчения за деца и деца с увреждания

Въпрос: Ако ползвам данъчното облекчение за едно дете, 200 лв. ли ще ми бъдат възстановени?
Отговор: Не. С 200 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи. В най-често срещания* случай, ако ползвате данъчното облекчение за едно дете, размерът на дължимия от Вас данък върху доходите реално ще се намали с 20 лв., респективно ще ви бъдат възстановени 20 лв.
*Ако се ползва само това облекчение и са реализирани само доходи от трудови правоотношения през годината

Въпрос: Ако ползвам данъчното облекчение за дете с увреждане, 2000 лв. ли ще ми бъдат възстановени?
Отговор: Не. С 2 000 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи. В най-често срещания случай, ако ползвате данъчното облекчение за дете с увреждане, размерът на дължимия от Вас данък върху доходите ще се намали с 200 лв., респективно ще ви бъдат възстановени 200 лв.

Въпрос: Родители на дете с увреждане могат ли да ползват и двете облекчения или трябва да избират само едно от тях?
Отговор: Да. Могат да се ползват едновременно и двете облекчения. Тоест можете да намалите сумата от годишните данъчни основи с общо 2200 лв. - веднъж с 200 лв. заради данъчното облекчение за деца и още веднъж с 2000 лв., за данъчното облекчение за деца с увреждания. Важно е да се знае, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Въпрос: Родители на две деца с увреждания, какво данъчно облекчение за деца с увреждане могат да ползват?
Отговор: Родители на две деца с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане могат да намалят сумата от годишните данъчни основи с два пъти по 2000 лв., за всяко дете, тоест с 4 000 лв. Важно е да се знае, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Въпрос: Данъчното облекчение за деца с увреждания може ли да се ползва в годината на навършване на 18 години на детето?
Отговор: Да, може да се ползва в годината, в която детето навършва 18 години, стига да има валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Въпрос: Ако родители имат четири деца, може ли единият от тях да ползва облекчението за трите деца, а другият – за последното?
Отговор: Не. С 600 лв. се намалява сумата от годишните данъчни основи за три и повече ненавършили пълнолетие деца. Ако и четирите деца отговарят на условията за ползване на данъчното облекчение, максималният размер, който може да се ползва е 600 лв.

Въпрос: Може ли единственият ми работодател по трудово правоотношение да откаже да приеме декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца или данъчно облекчение за деца с увреждане?
Отговор: Работодателят е длъжен да извърши годишно изравняване на данъка върху доходите на свой служител, когато той е работил само по трудов договор и има право на данъчно облекчение. За да стане това обаче, работникът трябва да предостави на работодателя си всички необходими документи в срок от 30 ноември до 31 декември на съответната година.

Въпрос: Какви документи се представят заедно с декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца (Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ – образец 2005)?
Отговор: Данъчното облекчение се ползва при условие, че се представи писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва намалението за конкретната данъчна година. Може да се ползва образеца, който е приложен към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца, или документ със същото съдържание на отделен лист.

Въпрос: Какви документи се представят заедно с декларацията за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ – образец 2006)?
Отговор: Данъчното облекчение се ползва при условие, че се представят:
- писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва намалението за конкретната данъчна година. Може да се ползва образеца, който е приложен към декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания, или документ със същото съдържание на отделен лист и
- копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Въпрос: Прилага ли се декларация и от другия родител, че няма да ползва облекчението, ако родителите нямат сключен брак?
Отговор: Да, ако родителят е припознал детето е необходимо прилагането на писмена декларация, че няма да ползва данъчното облекчение.

Въпрос: Кога не се прилага декларация от другия родител, че няма да ползва облекчението за деца и облекчението за деца с увреждания?
Отговор: В Закона за данъците върху доходите на физическите лица изрично са изброени случаите, в които не се прилага декларация от другия родител:
- Когато е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
- Когато другият родител не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (доходи от: трудови правоотношения; друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ; наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; прехвърляне на права или имущество и други доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ) или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ (доходи от стопанска дейност като едноличен търговец или като регистриран земеделски стопанин в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ).

Въпрос: Ако ползвам данъчното облекчение за деца и/или данъчното облекчение за деца с увреждания чрез работодател, но съм задължен да подам годишна данъчна декларация за облагане на доходите (по чл. 50 от ЗДДФЛ), трябва ли да приложа към нея и декларация за ползване на данъчните облекчения?
Отговор: Да, в случай, че данъчните облекчения са ползвани чрез работодател, но физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към нея задължително трябва да се приложи отново и декларация за ползване на съответното данъчно облекчение, както и задължителните документи към нея.

Проект на Националните счетоводни стандарти от 01.01.2016 г.

Министерство на финансите представи за разглеждане измененията и допълненията на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), които са изготвени във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, ОВ L 182, 29/06/2013.
 
Анализът на финансовото министерство показва, че не е необходимо да се изменят всички счетоводни стандарти, тъй като измененията засягат само:
• Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети и
• Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

Изготвен е и нов, несъществуващ до сега Счетоводен стандарт – 42 за преминаване за първи път към национални счетоводни стандарти. Необходимостта от изготвянето му произтича от разпоредбите на новия Закон за счетоводството, предвиждащи възможността редица предприятия да преминат от прилагането на Международните счетоводни стандарти към Националните счетоводни стандарти.

Такава възможност не съществуваше в отменения Закон за счетоводството, като съответно нямаше разписани счетоводни процедури за промяна на счетоводната база за финансово отчитане от международни към национални счетоводни стандарти.

С предложеният проект се отразява предвидената в новия Закон за счетоводството възможност големите предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти. Такава възможност за големите предприятия до сега не съществуваше, като те задължително прилагаха Международните счетоводни стандарти.

В тази връзка се налага въвеждането на промени в наименованието на стандартите на Националните счетоводни стандарти, доколкото същите ще се прилагат вече не само от малките и средните предприятия.

Общите разпоредби, даващи основни насоки за съставяне на финансовите отчети на предприятията, са значително разширени, като в тях са включени основните изисквания към отчетите, дадена е по-подробна информация и определения на елементите на финансовите отчети, признаването и оценяването им.

Цитат
Измененията и допълненията в Счетоводен стандарт 1 – Представяне на финансови отчети засягат формата и структурата на Баланса, Отчета за приходите и разходите и оповестяванията, които предприятията трябва да представят в писмени бележки към годишния финансов отчет.
С промените, които се предлагат в Счетоводен стандарт 27 – Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия, значително се разширява обхвата на стандарта, като в него се въвеждат изискванията на Директива 2013/34/ЕС за определянето на предприятията, които съставят или не съставят консолидирани финансови отчети.

С въвеждания нов Счетоводен стандарт 42 – Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти, се дават насоките и процедурите за преминаване от международни към национални счетоводни стандарти.

Националните счетоводни стандарти дават насоки за отчитането на активите, пасивите, приходите и разходите на предприятията и не са свързани с увеличаване на разходите за бизнеса и бюджета.

Прилагаме текста на проекта:
Проект на ПМС за изменение и допълнение на НСФОМСП.

Становища могат да бъдат изпращани в срок до 16.12.2015 на имейла на дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите: taxpolicy@minfin.bg.