Европарламентът отново призовава за реформа на корпоративното данъчно облагане

В резолюция, гласувана в сряда, Европейският парламент представя идеите си относно как корпоративното данъчно облагане в Европа да стане по-справедливо. Евродепутатите искат мултинационалните компании да дават отделни финансови отчети за всяка страна, въвеждане на обща, консолидирана данъчна основа, общи определения на данъчните условия и повече прозрачност и отчетност за данъчните сделки на страните от ЕС.
Снимка: Европейски парламент

Резолюцията, изготвена от Елиза Ферейра (С&Д, Португалия) и Михаел Тойрер (АЛДЕ, Германия), беше приета с 508 гласа „за“, 108 „против“ и 85 „въздържал се“, съобщава пресслужбата на ЕП.
 
Специалната комисия на ЕП разгледа твърдения, че някои страни в ЕС дават възможност на компании да намалят общите си данъчни задължения в Европа, като насочат печалбите си към тях. Там те се облагат при преференциални условия или с по-ниски данъчни ставки.

Това помага на „някои страни в ЕС да увеличат собствената си данъчна основа за сметка на техните европейски партньори и с отрицателни последствия за обществото като цяло“, заявява Михаел Тойрер. „Недостигът на данъчни приходи води до ръст на данъците за други данъкоплатци – работещи на трудов договор, самоосигуряващи се, държавни служители и фирми“, допълва той.

Евродепутатите смятат, че мултинационалните компании следва да плащат данъците си там, където е създадена стойността. Те вярват също така, че днешната данъчна конкуренция е вредна, тъй като води до агресивно данъчно планиране и укриване на данъци без никаква договорена рамка. В допълнение към загубата на постъпления в хазната, също така не е честно големите фирми да не плащат почти никакви данъци върху приходите си, докато малките и средни предприятия, както и гражданите, плащат в пълен размер.

Финансови отчети за всяка страна и обща, консолидирана данъчна основа

Парламентът препоръчва въвеждането на задължителни финансови отчети за мултинационални компании във всяка страна, като тези отчети трябва да включват всички реализирани печалби, платени данъци и получени субсидии. Той настоява и за въвеждането на ясни определения на „икономическо значение“ и други фактори, които са определящи за корпоративните данъци.

Има нужда и от общо разбирателство относно това какво е разрешено по отношение на данъчните споразумения и предварителните споразумения за ценообразуване при трансфери (как се оценяват транзакции в рамките на една и съща компания). Най-добрият начин за постигане на това е чрез слагане на край на преференциалните режими, несъответствията между националните данъчни системи, както и въвеждането на обща европейска консолидирана данъчна основа. Това би елиминирало повечето от факторите, които водят до подкопаването на данъчната база на страните от ЕС.

Прозрачност

Евродепутатите призоваха страните членки систематично да споделят своите данъчни споразумения и друга данъчна информация, която има влияние върху другите страни членки. Те настояват Европейската комисия също да получава тази информация и да има възможност да изпълнява пълноценно своята роля на антимонополен орган, както в случаите със „Старбъкс“ и „Фиат“. През октомври Европейската комисия се произнесе, че Люксембург и Холандия са дали избирателно данъчни облекчения на съответно Фиат и Старбъкс. Това противоречи на европейските правила за отпускането на държавна помощ.

По-добра защита на информаторите

Според текста, вътрешните информатори, чиито разкрития са от обществен интерес, трябва да получават по-добра защита. Той подчертава, че разкритията „Люкслийкс“ бяха направени от разследващи журналисти на основата на информация, предоставена от бивш служител на Голямата четворка (Big Four) Антоан Делтур, който в момента е подсъдим в Люксембург.

Предпазливи реакции от бизнеса и страните-членки

Установяването на контакт с мултинационалните компании за уточняване на фактите относно техните договорености с данъчните власти в отделни държави не беше лесно, посочват двамата депутати. Много от фирмите, поканени да дадат разяснения, отказаха първоначално.

В крайна сметка, представители на компании като Amazon, Facebook, Google, IKEA, банковата група HSBC и други се явиха в ЕП в средата на ноември - дни преди разглеждането на доклада в пленарна зала.

„Можехме да се справим по-добре, ако нямаше силна съпротива от важни фактори, от някои страни-членки и от Комисията. Не можахме да получим много важни документи, а в много други част от информацията не бе достъпна“, посочва Тойрер.

Елиза Ферейра изразява надежда, че скандалът LuxLeaks за данъчните договорености на Люксембург с мултинационални компании и работата на специалната комисия ще доведат до „промени в начина, по който се отнасяме към данъчните въпроси“.