Предлага се НАП да може да привиква граждани и шефове на фирми на разпит

Националната агенция за приходите (НАП) е на път да разшири още повече правомощията си, съобщава в. Сега. Промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат служителите на агенцията да могат да привикват граждани и собственици на фирми за даване на пояснения. В момента обяснениета пред данъчните се входират писмено. Промените отварят врата за увеличаване на административния произвол, отколкото да помогнат за събираемостта на публичните вземания. За това предупредиха депутати и Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП), след като промените в ДОПК бяха гласувани без никакъв дебат на първо четене.

Според одобрените от парламента текстове НАП ще може да събира доказателства по нов ред - чрез получаване на пояснения на място в данъчната администрация. В момента данъчните могат да събират доказателства по ред други начини - чрез изземване на вещи и документи, изискване на справки, даване на писмени обяснения. В официалните мотиви към законопроекта обаче се твърди, че за повече достоверност е добре да се въведе и ред за даване на устни пояснения, т.е. разпит. При обсъждането на текстовете в ресорната бюджетна комисия от НАП обясниха, че писмените становища се готвели от счетоводители и било хубаво данъчните да могат да искат лични обяснения директно от собствениците на фирми. Идеята за разпитите била взета от административнопроцесуал ния кодекс, който обаче се отнася за спорове по издаването и изпълнението на административни актове.

"Не споделяме тези мотиви. Малките фирми се представят пред НАП от счетоводни предприятия, които водят цялото счетоводство изнесено и дистанционно. Обясненията към НАП се предоставят след необходимите проверки и преглед на документацията. Една такава разпоредба би наложила много от малките фирми изплашени да плащат и на адвокат, а това ще оскъпи чувствително тяхното данъчно обслужване, като ще повиши разходите на бизнеса ненужно. Всъщност това ще е тежест за коректните данъкоплатци. Обръщаме внимание, че поради ниската ставка на данъка в България има много фирми, които са регистрирани от чужди граждани. Те пък ще имат нужда от преводач, ако се явят лично.

Считаме, че такива разпитващи функции не следва да са присъщи на приходната администрация. Подобни разпоредби са ненужни и даващи сигнали за натиск към бизнеса. Считаме, че това по-скоро би увеличило административния произвол, отколкото да спомогне за събираемостта на публичните вземания.
 
Предложената нова разпоредба не спомага за подобряването на икономическата свобода на бизнеса в България, индекс по който страната ни изостава. Държавната администрация следва да така да организира и върши работата си, че да не е необходимо присъствието на гражданите лично, като всички дейности следва да се извършват електронно, затова и се говори за повече електронни услуги, за електронно гласуване, електронно правителство"
, изтъкна Катя Крънчева от АССП на заседанието на Бюжетна комисия в Народното събрание.

От АССП са категорични, че съществуващото в момента задължение за предоставяне на писмени обяснения е работеща процедура и няма нужда данъчните да получават допълнителни правомощия за провеждане на разпити.

Категорично против тези текстове са и депутати от Реформаторския блок, както и опозицията. "Признавам си, че с огромно усилие и след изрично уверение от председателя на бюджетната комисия подкрепихме тези текстове, но с изрична уговорка, че до второ четене всички спорни клаузи ще бъдат премахнати", коментира Петър Славов от Реформаторския блок.

"С тези промени данъчната администрация може съвсем да спре да работи. Няма нужда от въвеждане на устни пояснения, това по същество е въвеждане на нова данъчна тояга", коментира Георги Търновалийски от БСП. Резерви срещу тези текстове имат и депутати от ГЕРБ.

Сред спорните текстове са и предложените промени в срокове, свързани с прилагането на давността. Съгласно сега действащите разпореди давността спира да тече при започнало производство за установяване на вземането до издаването на съответния акт, но за не повече от 1 година. Сега се предлага ограничението за издаване на акта в срок до 1 година да отпадне. Според мотивите този срок трудно можел да се спазва, защото част от данъчните производства са свързани и с наказателни производства и 1-годишното ограничение се надхвърля. "Това е проблем на администрацията, не може да има безкрайни производства", коментира Търновалийски. Според Петър Славов предложението де факто премахва давността.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пък лично предупреди за друг сериозен риск в проекта - въвеждане на нов ред за установяване на недействителност на прехвърлителни сделки. Занапред НАП ще може да води тези искови производства не само на базата на задължения, установени след ревизия, а и на базата на подадените пред нея данни в декларации на фирми и физически лица. "Не е редно да се допуска установяване на недействителност само на база на декларация", счита Менда Стоянова.

От АССП не са съгласни и с премахването на поканите за доброволно изпълнение. МФ предлага те да отпаднат, защото връчването им затруднява данъчните, а самите покани като информация дублират съобщенията за доброволно изпълнение, които се пращат от публичен изпълнител преди принудителното събиране. От бранша обаче изтъкват, че покрай въвеждането на единната сметка данъчно задължените лица в редица случаи не са наясно със съществуващи задължения и разбират това за пръв път именно от поканите за доброволно изпълнение. Асоциацията оспорва и даването на право на данъчните да решават къде да публикуват съобщения, когато получателят им не е бил открит на адреса. В момента това се прави задължително на табло в данъчната администрация и в интернет, а занапред се дава възможност за избор. Това ще доведе до хаос и различни практики, изтъкват от бранша.

Резерви към предложените промени има и Националната агенция за приходите. НАП категорично отхвърлят искането на Реформаторския блок обжалването на актове да може да става по постоянен адрес на лицето, ако той е различен от този на органа, издал акта. От РБ аргументират промяната с прекомерна натовареност на съдилищата в големите градове, но според НАП и след смяна на подсъдността най-натоварени ще си останат съдилищата в големите градове заради концентрацията на фирмите в тях. В същото време от НАП изтъкват, че промяната в подсъдността крие риск от възникване на противоречива съдебна практика и оскъпяване и забавяне на процедурите по обжалване. Реформаторите предлагат и промяна в реда за приключване на върнати след обжалване заради нарушения ревизии, като се предвижда изрична забрана в новия ревизионен акт да се установява по-висок от първоначалния размер на задълженията. И в момента има подобен текст в ДОПК, но той не е достатъчно ясен и позволява тълкуване в ущърб на жалбоподателя, изтъкват от РБ.