България защити позицията си пред ЕК срещу въведения от Гърция 26% данък

В сградата на Европейската комисия в Брюксел се проведе изслушване по жалбата по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) България срещу Гърция. Изслушването беше председателствано от Хайнц Зурек –генерален директор на ГД „Данъчнo облагане и митнически съюз“ и Йоханес Лайтенберг – заместник генерален директор на Правната служба на Комисията, в него участваха още 10 представители на ЕК, 4 представители на Гърция и 3 представители на България.

Българската страна представи позицията си по жалбата, както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС, и по-конкретно на основополагащите принципи, залегнали в ДФЕС. Това са принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали, за свободата на установяване, както и принципите за правна сигурност, недискриминация и пропорционалност. Бяха представени и допълнителни мотиви по проекта на Решение на Министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21 от Закон 4321/2015, тъй като с разпоредбите на решението се създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и значително увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса.

Гръцката страна представи позицията си по жалбата и причините, поради които е предприета тази данъчна реформа – защита на националната корпоративна данъчна основа и която е разработена на базата на различни документи (препоръки, съобщения), издадени от ОИСР и ЕК, свързани с въвеждане на мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби/BEPS, и счита, че не нарушава правото на ЕС. Позицията на гръцката страна не беше обоснована, като единствено се твърдеше, че се ползват най-добрите практики за борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, без да се посочат конкретни примери.

По позицията на Гърция България представи допълнителни аргументи, включително и по документи, разработени от ОИСР по плана BEPS, независимо че спорът е по отношение доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и не би следвало да се посочват като аргументи документи и становища на ОИСР. България посочи, че е включена в гръцкия списък единствено поради 10% ставка за корпоративен данък и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС. Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012 г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се отнася само до трети страни, които не спазват минималните стандарти за добро управление. Мерките, включително и по отношение на третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по специално със залегналите в ДФЕС основни свободи.     По допълнителните аргументи на България гръцката страна не представи мотиви, а посочи че мерките са насочени за борба с укриването на данъци.    

Европейската комисия зададе въпроси на представителите на двете страни и при изготвянето на мотивираното си становище ще се съобрази с писмените и устно изразените съображения. Становището на ЕК се очаква да бъде оповестено до 18.08.2015 година.

Представените в изслушването от българска страна мотиви и аргументи за жалбата можете да видите ТУК.