България защити позицията си пред ЕК срещу въведения от Гърция 26% данък

В сградата на Европейската комисия в Брюксел се проведе изслушване по жалбата по чл. 259 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) България срещу Гърция. Изслушването беше председателствано от Хайнц Зурек –генерален директор на ГД „Данъчнo облагане и митнически съюз“ и Йоханес Лайтенберг – заместник генерален директор на Правната служба на Комисията, в него участваха още 10 представители на ЕК, 4 представители на Гърция и 3 представители на България.

Българската страна представи позицията си по жалбата, както и основните мотиви за нарушението на правото на ЕС, и по-конкретно на основополагащите принципи, залегнали в ДФЕС. Това са принципите за свободно движение на стоки, услуги и капитали, за свободата на установяване, както и принципите за правна сигурност, недискриминация и пропорционалност. Бяха представени и допълнителни мотиви по проекта на Решение на Министерството на финансите на Гърция за прилагане на член 21 от Закон 4321/2015, тъй като с разпоредбите на решението се създава още по-голяма правна несигурност за лицата, както и значително увеличаване на административната тежест и разходите за бизнеса.

Гръцката страна представи позицията си по жалбата и причините, поради които е предприета тази данъчна реформа – защита на националната корпоративна данъчна основа и която е разработена на базата на различни документи (препоръки, съобщения), издадени от ОИСР и ЕК, свързани с въвеждане на мерки срещу намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби/BEPS, и счита, че не нарушава правото на ЕС. Позицията на гръцката страна не беше обоснована, като единствено се твърдеше, че се ползват най-добрите практики за борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, без да се посочат конкретни примери.

По позицията на Гърция България представи допълнителни аргументи, включително и по документи, разработени от ОИСР по плана BEPS, независимо че спорът е по отношение доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и не би следвало да се посочват като аргументи документи и становища на ОИСР. България посочи, че е включена в гръцкия списък единствено поради 10% ставка за корпоративен данък и Гърция е единствената държава, която е включила в списъка на държавите с преференциален данъчен режим държави членки на ЕС. Държавите членки са въвели национални списъци на държавите с преференциален данъчен режим в изпълнение на Препоръка 8805/2012 г. на Комисията, но в препоръката изрично се подчертава, че се отнася само до трети страни, които не спазват минималните стандарти за добро управление. Мерките, включително и по отношение на третите страни, трябва да бъдат съвместими с правото на ЕС и по специално със залегналите в ДФЕС основни свободи.     По допълнителните аргументи на България гръцката страна не представи мотиви, а посочи че мерките са насочени за борба с укриването на данъци.    

Европейската комисия зададе въпроси на представителите на двете страни и при изготвянето на мотивираното си становище ще се съобрази с писмените и устно изразените съображения. Становището на ЕК се очаква да бъде оповестено до 18.08.2015 година.

Представените в изслушването от българска страна мотиви и аргументи за жалбата можете да видите ТУК.

Всички билети ще се продават с касови бележки от 21 юли

Само билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници и талоните и фишовете за участие в хазартни игри са без фискален бон.

От 21 юли всички търговци и институции, които дават билети срещу своите услуги, ще трябва да регистрират и отчитат продажбите си чрез фискален касов апарат. Това означава, че касовите бележки ще са задължителни при продажбата например на билети за посещение на музей, спортни събития, концерти, за ползване на шезлонг, чадър на плажа и др. Това гласят последните промени в Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, публикувани миналата седмица в Държавен вестник.
 
Изключение от новото правило за издаване на касови бележки при продажба на билети срещу услуги се прави в случаите, когато става въпрос за продажба на билети, карти, абонаментни карти за превоз на пътници, когато издаването им е задължително съгласно нормативен акт, както и при продажбата на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри. Тези билети за транспорт или участие в хазартни игри обаче трябва да съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, както и да са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

До сега всички търговци и институции, които продаваха билети, отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, не бяха длъжни да ги регистрират и отчитат чрез фискален касов апарат. Сега всички те имат един месец от влизане в сила на промените в наредбата – до 21 юли, за да си закупят и регистрират в НАП своя касов апарат.

Нов законопроект за изменения в ДОПК срещу неизрядните данъкоплатци

Солидарна отговорност на по-широк кръг лица, призовки от НАП, обявяване на недействителност на сделки, затягане на фискалния контрол и други промени предвижда законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Законопроектът е предложен от Министерство на финансите. В него се предвижда солидарна отговорност за кръг от лица, които са участвали в управлението на предприятието. Целта на предвидената с проекта промяна в разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е свързана с разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

В случаите, когато са укрили факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходите и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, то солидарна отговорност за задълженията за данъци и осигуровки заедно с предприятието ще носи:
•   член на орган на управление;
•   управител;
•   прокурист;
•   търговски представител;
•   търговски пълномощник;
•   упълномощено лице, осъществявало дейност по управление.

Практика при осъществяването на данъчните измами е използването на подставени лица без имущество, които не осъществяват дейност за задълженото лице, на което изцяло привидно са управители. Дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица, участници в данъчната измама. Съответно след натрупване на задължение от търговеца, възлагането на отговорност по чл. 19 от ДОПК е лишено от смисъл и практически ненужно, доколкото управителят не притежава имущество. Това силно снижава полезността на този институт и го прави на практика неизползваем в борбата срещу данъчните измами, изтъква като мотиви финансовото министерство.

Призовка за обяснения чрез непосредствено отговаряне на въпроси пред НАП

С предложението за създаване на нов чл. 59а от ДОПК се предвижда органът по приходите да може да изиска пояснения от страна в производството по реда на чл. 45 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Целта е да се осигури по-висока достоверност на даваните пояснения, както и тяхната непосредственост.

Предоставя се възможност на НАП да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняването на случая или за изпълнението на предприетите действия. В този случай се насрочва изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа по приходите.

При просрочени задължения по декларации, НАП да може да обявява недействителност на сделки

Предлага се промяна в чл. 216 от ДОПК съгласно която НАП ще има възможност да води искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след натрупани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация.

Промяната се налага и във връзка със съществуваща съдебна практика за отхвърляне на такива искове, основани на публични вземания, определени с декларации. (например: Решение № 166 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., ТК на ВКС, Решение № 228 от 20.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 530/2010 г. , ТК на ВКС, Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 308/2011 г., ГК на ВКС; Определение № 376/16.05.2014 г. по т.д. 4140/2013 г. на ВКС).

Разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е аналогична на исковото производство по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, така наречения Павлов иск. Същността на този иск е, че всеки кредитор по облигационно отношение, независимо от какъв договор е породено същото, може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. От значение в чл. 135 от ЗЗД е моментът на възникване на вземането, а не видът на договора, от който то произтича. Аналогично в чл. 216 от ДОПК моментът от значение за признаване правото на иск на държавата, в качеството й на кредитор, е моментът на установяване на публичното задължение.

ДОПК не прави разлика между публичните задължения в зависимост от начина, по който са установени. Глава четиринадесета от кодекса, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ въвежда освен установяване с ревизионен акт (чл. 108 от ДОПК), така и установяване чрез самоизчисляване в подадена от лицето данъчна декларация (чл. 105 от ДОПК). Действително установяването по чл. 105 от ДОПК е определено като предварително установяване, което обаче е с оглед факта, че определени с данъчна декларация, подадена от задълженото лице данъци и задължителни осигурителни вноски, подлежат на окончателно установяване с ревизионен акт. Ревизията, обаче не е общият случай на установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски.

Основен принцип на данъчното право, е че в общия случай, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се самоначисляват, чрез подаване на данъчни декларации. Разпоредбата на чл. 6 от ДОПК въвежда принципа на добросъвестност спрямо всички участници в производството, в това число и спрямо задълженото лице. Фактът, че за дадено вземане за данъци или задължителни осигурителни вноски не е възложена ревизия и не е издаден ревизионен акт, не означава, че това задължение не е възникнало или не е установено. То възниква по силата на съответния материален данъчен закон, а се установява в общия случай с подадената от задълженото лице данъчна декларация.

Връчване на документ чрез прилагане към досието без публикуване в Интернет

Предлага се промяна в процедурата по връчване чрез прилагане към досието. Съгласно досегашния ред, задължително е съобщението за връчването да се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и да се публикува в Интернет. Предложението е да отпадне императивното изискване на едновременно поставяне на съобщението на таблото и публикуването му в Интернет, като се предоставя възможност на органа на приходите да избере един от двата способа на оповестяване. В мотивите се посочва съществуващата практика на общинските органи в по-малките населени места, където не се използва масово Интернет.

Въвеждане на комплексно административно обслужване

С предложеното допълнение се създава допълнителна възможност информацията от данъчно-осигурителната сметка на лицето, съответно удостоверението за наличие на задължения да се получава от лице, различно от задълженото лице, когато задълженото лице изрично е посочило получателя пред орган по приходите.

МФ посочва, че предоставянето на тази възможност ще облекчи изключително много клиентите на НАП, ще намали разходите им (свързани с издаването на нотариално заверени пълномощни на трети лица), като едновременно с това ще се уеднакви редът за предоставяне на данъчна и осигурителна информация, независимо от това дали същата е част от данъчно-осигурителната сметка.

Друга промяна е свързана с предоставянето на възможност на компетентните административни органи от различните ведомства за целите на административното обслужване да изискват и да получават от органите по приходите удостоверения за наличие или липса на задължения на лицето.

След извършените промени в Административнопроцесуал ния кодекс и Наредбата за административното обслужване и въвеждането на комплексното административно обслужване, при предоставяне на административни услуги от административни органи, за същите възникна задължение да осигуряват по служебен път информацията и доказателствените средства, необходими за издаването на  съответния административен акт.

Удостоверението за наличие или липса на задължения е документ, изискуем  за значителен брой административни производства. Понастоящем ДОПК не дава възможност удостоверенията да бъдат издавани по искане на други държавни органи/администрации, нито за предоставянето им по служебен път на съответните органи. Предлаганата промяна цели създаването на такава възможност и ще доведе до оптимизиране на процеса по събиране на информация от компетентните органи, както и до намаляване на административната тежест за клиентите на НАП при получаване на административни услуги, предоставяни от други администрации във връзка, с които се изисква предоставяне на удостоверение за наличие или липса на задължения. Не на последно място, създаването на възможност за служебен обмен на удостоверения между органите на власт  ще намали разходите на гражданите и бизнеса и ще повиши доверието в администрацият&#1072

Еврокомисията пак настоява за обща данъчна основа за облагане на печалбите в ЕС

Катя Крънчева, K&K Accounting
member of INTEGRA INTERNATIONAL
www.kik.bg

Днес Европейската комисията представи своя план за действие за цялостна реформа на корпоративното данъчно облагане в ЕС. Чрез него ще се промени генерално данъчната система за компаниите, които развиват дейност в повече от една държава в ЕС.

Снимка: Европейски парламент

Действащата понастоящем нормативна уредба за корпоративното данъчно облагане в ЕС изостава от развитието на съвременната икономика, посочва Комисията. Някои дружества се възползват от некоординираните мерки на национално равнище, за да избегнат данъчното облагане в ЕС. Това води до значителни загуби на постъпления за държавите членки, до по-голяма данъчна тежест за гражданите и до нарушаване на конкуренцията за предприятията, които плащат своя дял от данъците. За да се преодолее тази ситуация ЕС предлага Пакета от мерки за прозрачност в данъчното облагане.

Налагане на общата данъчна основа за облагане на печалбите в ЕС

Основните действия в плана включват въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), с която да се гарантира данъчно облагане на печалбата там, където е генерирана.

Идеята е печалбата от дейността на една мултинационална компания да бъде разпределена между всички страни членки, в които компанията има клонове, на база на формула за разпределение и обложена от всяка държава със съответната национална ставка на данък печалба. Във формулата, предложена от ЕК, участват три фактора – продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Това ще замени сегашната система, при която всяка страна членка облага корпоративните печалби според собствените си правила. Тъй като директивата не предвижда хармонизация на ставките, всяка страна прилага националната си ставка върху своя дял, получен от формулата.

За разлика обаче от предложението за ОКООКД през 2011 година, когато се предвиждаше незадължително въвеждане на общата данъчна основа за облагане на печалбите, днес ЕК представи своя план за поетапно въвеждане на задължителна ОКООКД. Като целта е държавите членки по-бързо да осигурят въвеждането на общата данъчна основа. Консолидацията ще започне като втора стъпка, тъй като тя е най-трудната до момента точка от преговорите. Комисията ще представи това ново предложение възможно най-рано през 2016 г.

Въпросът е доколко това разпределение всъщност ще е преразпределение и някои страни ще загубят за сметка на други, особено в толкова тежък момент за повечето национални бюджети.

В  предходните обсъждания, българската позиция е била априори против всякакви опити за данъчна координация и хармонизация в ЕС. Българската позиция през 2011 година гласи, че предложението ще създаде допълнителна административна и финансова тежест за държавите-членки (защото трябва да обслужват на практика две данъчни системи – националната си и ОКООКД); ще лиши страната от важни конкурентни предимства; ще намали инвестициите и в крайна сметка ще допринесе за „разтварянето на ножицата“ между държавите-членки. Някои страни тогава също обявиха, че са твърдо против общата данъчна основа – Холандия, Швеция, Обединеното Кралство, Полша, Малта, Словакия, Ирландия, Румъния и България.

В интервю от същия период икономистът обясни формулата, предложена от ЕК, така:

Цитат

“Идеята е печалбата ще се изчислява на общо европейско ниво и по една елементарна формула ще се определя в коя държава каква част от печалбата да се облага. А формулата включва например размер на разходите за заплати. Това означава, че държави с по-ниски равнища на доходите ще получават по-малка част от печалбата. Друг показател във формулата е размерът на продажбите – ако фирмата има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата данъчна основа ще отиде в Германия, понеже там оборотите са повече. Тежест във формулата има и цената на активите – и понеже у нас земята и сградите са по-евтини, България ще получи по-малък дял от печалбата, който да облага с ниската си ставка. Така и 5% да направим корпоративния данък, ако печалбата се облага основно в други държави, фирмите няма да имат особен стимул да идват в България. И едно от малкото успешни неща, които сме направили – данъчната реформа, ще се обезсмисли.”

Институтът за пазарна икономика цитира анализа на Ърнст и Янг, според който дългосрочните ефекти от подобна стъпка, ще са изключително неблагоприятни за българската икономика. Българската икономика ще отбележи най-голям спад спрямо останалите страни от ЕС. Също така, както се виждаше от предходните анализи, по-голямата интеграция между страните членки води до преразпределение на ресурси в полза на една икономика за сметка на друга. Без прилагането на нужните реформи, България рискува да остане в „групата на ощетените”.

В момента преговорите се намират в застой на етап обсъждане на предложението на Комисията за ОКООКД от 2011 г. Като се имат предвид обаче значителните ползи от ОКООКД, като цяло е налице консенсус относно необходимостта преговорите да бъдат подновени, посочва Комисията.

Предприятията да плащат данъците в държавата, където реализират печалбите си

В плана за действие се проправя пътят за ефективно данъчно облагане в ЕС. Това понятие означава, че предприятията следва да плащат справедлив дял от данъците в държавата, където реализират печалбите си.

Това може да се постигне по няколко начина, които не налагат хармонизиране на ставките на корпоративния данък между държавите от ЕС. Например, Комисията предлага мерки, чрез които наред с другото да се сложи край пропуските в законодателството, да се подобри системата за трансферно ценообразуване и да се прилагат по-стриктни правила за преференциалните данъчни режими. Тези инициативи би следвало да спомогнат за активизиране на продължаващия между държавите членки дебат за определяне и съгласуване на подход на ЕС за ефективно данъчно облагане.

Списък с трети държави, включени в черен списък от държавите членки

Комисията публикува първия за целия Европейски съюз списък с данъчни юрисдикции от трети държави, които не оказват съдействие, и започва обществена консултация относно необходимостта предприятията да оповестяват публично определен вид данъчна информация. Това са държави и територии, включени в черен списък от държавите членки  Списъкът ще се използва, за да се идентифицират данъчните юрисдикции, които не оказват съдействие, и да се разработи обща стратегия на ЕС за противодействие.

Днес Комисията започна също така обществена консултация, за да събере информация относно необходимостта дружествата публично да оповестяват определена данъчна информация, включително чрез отчитане по държави (ОПД). Тази консултация, както и резултатите от извършваната в момента от Комисията оценка на въздействието, ще изиграят роля при вземането на предстоящите решения в тази област на политиката. 

Режат социалните помощи за малолетните родилки

Месечната помощ за отглеждане на дете ще се спира до завършване на средно образование във всички случаи, в които детето, за което се получава, стане родител. Това реши парламентът на първо четене с промени в Закона за семейни помощи за деца, предложени от Министерския съвет. Народите представители приеха законопроекта на МС с 115 гласа „за“, 21 „против“ и 4 „въздържал се“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Мотивите: Заради необходимостта от подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане, както и по-голяма социална справедливост при предоставяне на семейни помощи.

Законодателят дава възможност, ако непълнолетният родител продължи да посещава редовно училище, да има право на еднократна помощ в размер, съответстващ на размера на прекратената помощ. Те обаче ще бъдат връщани в случай, че до навършване на 2-годишна възраст на детето, то бъде настанено за отглеждане извън семейството, поради виновно поведение на родителя или лицето, което го отглежда. Също така помощите при раждане на първо, второ и трето дете ще са с по-висок размер от сумата за четвърто и следващо.

Родителите, които не полагат грижи за децата си, не използват помощите по предназначение или не оказват съдействие при прилагане на мерки за закрила по смисъла на Закона за закрила на детето, пък ще получават помощи в натура.

Рестрикции са въведени и при изплащането на еднократната помощ на майките-студентки, която е в размер на 2880 лева. Тя ще изплаща на две равни части, като майките трябва да са записани редовна форма на обучение към датата на раждане на детето, да не са осигурени и да не получават обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.

„Разпоредбата за майките студентки трябва да се прилага преди новата академична година, а останалите текстове ще бъдат предвидени в закона за държавния бюджет за 2016 г.“, обясни вицепремиерът Ивайло Калфин.

Въвежда се и санкция – лишаване от месечни помощи на лицата, които недобросъвестно са ги получили, но за срок, не по-дълъг от една година.

Предлага се законът да влезе в сила от 1 юли 2015 г., с изключение на няколко разпоредби, които ще влязат в сила от началото на 2016 г., тъй като финансовото им отражение трябва да намери място в закона за държавния бюджет за следващата година.

България ще се присъедини към Конвенцията за сътрудничество по данъчни въпроси

Правителството одобри днес Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, открита за подписване през януари 1988 г., и Протокола за изменението й, открит за подписване през май 2010 г.

До 31 декември 2015 г. България трябва да въведе в националното си законодателство разпоредби, регламентиращи осъществяване на задължителен автоматичен обмен на финансова информация за данъчни цели, в съответствие с Директива 2014/107/ЕС за изменение на Директива 2011/16/ЕС за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Основата за въвеждане на такъв задължителен автоматичен обмен на информация е Общият стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки (Стандартът CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той е основата на подготвеното от ОИСР Многостранно споразумение за автоматичен обмен на финансова информация между компетентните органи – MCAA.

Присъединяването на България към многостранната Конвенция, което ще се осъществи след ратификацията й от Народното събрание, е изискване преди присъединяването впоследствие към МСАА, респективно – прилагането от страна на България на Стандарта CRS. В Европейския съюз България е единствената държава-членка, която не се е присъединила към Конвенцията.

Влизането в сила на двата многостранни международни акта ще даде възможност на България да участва в общата борба срещу трансграничното укриване на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, като разходите за държавите и финансовите институции ще бъдат минимални.Страната ни ще може да участва в автоматичния обмен на финансова информация в световен мащаб, като получава информация за финансови сметки, притежавани от български местни лица и чуждестранни образувания, контролирани от български местни лица, в държавите-страни по Конвенцията и Споразумението. Същевременно, присъединяването към многостранните международни договорености ще допринесе за третирането на България като прозрачна данъчна юрисдикция с всички произтичащи от това положителни последици, включително стимулиране на инвестициите и положителен ефект върху българския финансов пазар и финансови институции.

Законопроектът на Реформаторите за увеличение на прага за регистрация по ДДС е неработещ

Катя Крънчева, K&K Accounting
member of INTEGRA INTERNATIONAL
www.kik.bg

В края на януари от Реформаторския блок обявиха, че ще внесат предложения за промени в Закона за данъка върху добавената стойност за увеличаване на прага за задължителната регистрация по закона.

Този седмица, шест месеца по-късно, депутатите Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев от Реформаторския блок внесоха кратък законопроект за изменение на ЗДДС, съдържащ два единствени параграфа:

Цитат

§1. В чл. 96 числото „50 000“ се заменя с „200 000“
§2. В чл.101, ал. 7 цифрата „7“ се заменя с „3“

Чрез законопроекта те предлагат да се увеличи прагът за задължителна регистрация по ДДС от 50 000 лева на 200 000 лева. По сега действащата уредба, при достигане на 50 000 лева облагаем оборот, данъчно задълженото лице следва задължително да се регистрира по ДДС. Мярката обхваща както фирми, така и граждани.

Два примера за задължителна регистрирация по ЗДДС на физически лица

Цитат

1) Физическо лице отдава под наем свои офиси за общата сумата от 5100 лева на месец. В резултат на това, след десетия месец физическото лице ще е задължено да се регистрира по ЗДДС.

2) Адвокат извършва облагаеми услуги за сумата от 4700 лева на месец. След дванадесетия месец, адвокатът ще е задължен да се регистрира по ЗДДС.

Регистрацията в посочените примери е задължителна, защото оборотите за последните 12 последователни месеца назад надвишават прага за регистрация от 50 000 лева.

Този праг да стане 200 000 лева предлагат реформаторите Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев. В своите мотиви депутатите посочват, че регистрацията по ЗДДС е свързана със завишени изисквания към счетоводна отчетност, подаване на ежемесечни справки-декларации и дневници за покупките и продажбите по ДДС. В резултат, много търговци предпочитат да се „задържат“ под установения праг от 50 000 лева оборот, за да не се регистрират по ДДС и не отчитат част от приходите си, се казва още в мотивите.

Министерство на икономиката също лансира тази идея

Предложението на Реформаторите идва на фона на широко рекламираната идея на икономическия министър Божидар Лукарски за увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС. По думите на Лукарски обаче, финансовото министерство на Владислав Горанов се застъпва за запазване на сегашния праг, докато икономическото министерство иска той да е по-висок, за да бъдат изкарани „фирмите на светло“. Министър Лукарски посочва, че прагът по европейска директива бил 100 000 евро. Той не посочи конкретни числа, но коментира, че една от идеите е прагът плавно да достигне средните нива за ЕС.

100 000 евро ли е прагът по европейската директива обаче?

Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност дава възможност за прагови освобождавания, които да се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия. Член 287, параграф 17 от евродирективата посочва, че това прагово освобождаване за България е 25600 евро. За Румъния, Словакия, Чехия и Унгария е 35 000 евро, Естония – 16 000 евро, Гърция – 10 000 евро, Португалия – 10 000 евро и тн.

Въпреки това, всяка държава членка в съответствие с член 395, параграф 1 от директивата,  може да поиска от Европейската комисия разрешение да въведе специални мерки за дерогация от посочените разпоредби, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или да се предотвратят определени форми на отклонение от данъчно облагане.

Точно по тази процедура и България може да поиска разрешение за увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС. За целите на това България трябва да докаже, че това облекчение, няма да засегне общия размер на данъчните приходи, събрани на етапа на крайно потребление, освен в незначителна степен.

Каква е процедурата?

Държава-членка, която желае да въведе мярката изпраща заявление до Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация. Ако Комисията счита, че няма цялата необходима информация, тя се свързва със съответната държава-членка в срок от два месеца от получаването на заявлението и конкретизира каква допълнителна информация е необходима.

След като Комисията вече е получила цялата информация, която тя счита за необходима за оценката на искането, в срок от един месец тя нотифицира искащата държава-членка в този смисъл и препредава искането на оригиналния език, на който е изготвено, на другите държави-членки. В срок от три месеца от изпращането на съобщението, Комисията представя пред Съвета или подходящо предложение, или ако има възражения по отношение на исканата дерогация – съобщение, в което са изложени нейните възражения.

Процедурата, предвидена в директивата, при всички случаи следва да се приключи в срок от осем месеца от получаването на заявлението от Комисията.

Разрешение от ЕК, разбира се, е удачно да бъде получено преди такъв законопроект въобще да бъде разглеждан или гласуван от Народното събрание.

Примери за дерогация

Полша

По евродиректива Полша може да освободи от ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от 10 000 EUR по обменния курс в деня на присъединяването на страната към ЕС. Въпреки това, прагът за регистрация по ДДС в Полша е 30 000 евро.

През 2009 г. Полша поиска дерогация с цел опростяване на задълженията по ДДС на дребните търговци и улесняване на събирането на данъка от националната данъчна администрация. Със своето Решение 2009/790/ЕО от 20 октомври 2009 г. Съветът упълномощи Полша да освободи от ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на 30 000 EUR, до 31 декември 2012 г. С Решение № 2012/769/ЕС на Съвета тази дерогация бе удължена до 31 декември 2015 г. А през 2015 Полша отново получи разрешение за допълнително удължаване на мярката до края на 2018 година.

Италия

През 2013 г. Италианската република получи разрешение от ЕК да продължи да освобождава от облагане данъчно задължените лица, чийто оборот е под определен праг, и да увеличи този праг от 30 000 EUR на 65 000 EUR.

Разрешения за увеличаване на прага са поискали например и Люксембург, Латвия, Белгия и други.

Съществуващи разпоредби в европейското право в тази област

През октомври 2004 г. Европейската комисията направи предложение за Директива за опростяване на свързаните с ДДС задължения и наред с другото включи разпоредби, с които прагът на годишния оборот, който може да бъде прилаган от държавите членки за освобождаване от ДДС на данъчно задължените лица, да бъде увеличен на 100 000 EUR, като се допуска ежегодното актуализиране на този таван. В средносрочен план Комисията счита, че приемането на предложението би било по-подходящо решение, отколкото подхода „на парче“, основаващ се на индивидуални дерогации.

Досега обаче Съветът не е постигнал споразумение прагът да бъде увеличен до 100 000 евро, както посочи министър Лукарски. Всъщност това предложение продължава да се обсъжда в Еврокомисията.

Какви са средните нива в ЕС?

Нивата за прагово освобождаване за малки предприятия от ДДС в другите държави членки са различни. Например за Германия е 17 500, Австрия – 30000, Естония – 16 000 евро, Кипър – 15 600, Литва – 50 000 евро, Словения – 50 000 евро.

Прилагаме по-долу сравнителна таблица за Европейския съюз, като третата колона в нея е за праговото освобождаване, което прилагат различните държави-членки.

На първо четене: Промени в Кодекса на труда. Отпада графикът за отпуските.

На днешното си заседание Парламентът реши да отпадне задължението за предварителните графици за отпуските. Депутатите гласуваха на първо четене изменения и допълнения на Кодекса на труда.

Освен отпадането на графиците за отпуск, гласуваните на първо четене промени предвиждат:

1) Увеличение на срока за изпращане на уведомление до НАП за всеки сключен трудов договор от 3 на 7 дни;

2) При дисциплинарно уволнение да отпадне закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 от КТ;

3) Дисциплинарните наказания да се налагат само от длъжностни лица в предприятието, които са с ръководни функции;

4) Отпадане на задължението на работодателя да разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като това е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

5) Работодателят да води трудово досие на всеки работник или служител, което се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Служителят ще има право заверени копия от досието.

6) Отпадане на задължението на микропредприятията и малките фирми предварително да изпращат писмено уведомление до инспекцията по труда за удължено работно време и предварителното съгласуване със синдикатите на временното установяване на непълно работно време и издаването на правилник за вътрешния трудов ред;

7) Възстановява се действащата до 2012 г.  възможност работодателят да прекратява с предизвестие трудовото правоотношение с лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

8) Сключването на еднодневни трудови договори в селското стопанство. Еднодневните трудови договори засега ще могат да се сключват в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ само за прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят. Такива трудови договори ще могат да бъдат сключвани с един работник общо за не повече от 90 работни дни в календарна година. Предвидено е за тези договори да не се изпращат уведомления в НАП, а за изпълнението на работата по тях да не се връчва длъжностна характеристика, както и да не се издава заповед за прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока. Предлага се тези работници да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ и фонд „Трудова злополука и професионална болест“.  Прослуженото времето по този трудов договор не се признава за трудов, а само за осигурителен стаж.

9) Въвеждане на работно време с променливи граници. По предложение на Министерския съвет депутатите разрешиха въвеждането на гъвкаво работно време като се спазва 40-часовата работна седмица. С промяната на работодателите ще бъде дадена възможност да определят работното време с променливи граници, а работникът да може да отработва в рамките на седмица часовете, в които е отсъствал по лични причини.

10) Друго предложение на МС, което бе одобрено, е майката да има право на допълнителен отпуск за отглеждането на детето докато то навърши 2 години за всяко дете, след използване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение.  Сега за четвърто, пето и следващо дете майката ползва допълнителен отпуск в размер на 6 месеца.

Проектозакон предвижда прагът за регистрация по ДДС да се вдигне на 200 000 лв.

От 50 000 лв. на 200 000 лв. да се вдигне прагът за регистрация по ДДС предлагат във внесен в парламента вчера законопроект. Вносители са депутати от Реформаторския блок – Петър Славов, Вили Лилков и Нестимир Ананиев.

Другата предлагана промяна е съкращаване на срока за произнасяне по заявление за регистрация по ДДС от 7 на 3 дни, с което общият срок от подаване на заявление за регистрация по ДДС до произнасяне на органа по приходите ще намалее на 10дни общо от сегашния 14-дневен срок.

Предлаганите промени целят въвеждане на облекчения от задължителния режим за регистрация по ДДС  за микро- и малките предприятия, пишат в своите мотиви депутатите. Мерки за насърчаване на тези предприятия, които понесоха основния удар от икономическата криза, са предвидени и в управленската програма на правителството.

По сега действащата уредба, при достигане на 50 000лв.  облагаем оборот, данъчно задълженото лице следва задължително да се регистрира по ДДС. Последното е свързано със завишени изисквания към счетоводна отчетност, подаване на ежемесечни справки-декларации и дневници за покупките и продажбите по ДДС. В резултат, много търговци предпочитат да се „задържат“ под установения праг от 50 000лв. оборот, за да не се регистрират по ДДС и не отчитат част от приходите си, се казва още в мотивите.

Като аргумент депутатите изтъкват още, че в чл. 100 в ЗДДС е предвидена възможност за регистрация по избор, т.е. и при облагам оборот, по-нисък от установения в чл. 96, ал. 1. В този смисъл предлаганите промени няма да повлияят негативно на онези предприятия, които желаят да ползват регистрация по ДДС и нямат облагаем оборот над 200 000лв, се казва още в мотивите.

Зачестиха сигналите в НАП от измамени от агенции за имоти

През последните месеци от НАП отчитат повече сигнали от клиенти на агенции за недвижими имоти, съобщиха от приходната агенция.

Сигналите обикновено са за това, че за платените комисиони не е издадена касова бележка или друг счетоводен документ. По всички сигнали са възложени проверки, като практиката показва, че в по-голяма част от случаите нарушенията се потвърждават.

Завишеният брой на сигналите срещу агенциите за недвижими имоти, обясняват от НАП, се дължи най-вероятно на сезона и на отчетеното от брашна „раздвижване“ на този пазар.

Цитат

От НАП напомнят, че санкцията за неиздаване на касова бележка от физически лица, които не са търговци е до 500 лева, а при едноличните търговци и юридическите лица санкцията е от 500 лева до 2000 лв., но може да достигне и до 10 000 лв. в случаите, в които се извършва дейност без касов апарат.

Дейността на нередовните агенции за недвижими имоти отдавна е в полезрението на данъчните. Анализ на риска от неотчитане на приходите от посредническа дейност на агенции за недвижими имоти и нерегистрирани брокери сочи, че средно-годишната щета за бюджета възлиза на 26,2 млн. лв. а относителния дял на рисковите лица е 83 на сто. Затова през 2013 г. и 2014 г. от приходната агенция започнаха контролни действия към агенции и брокери на имоти, които имат рисково поведение. През 2013 година бяха ревизирани 53 лица, при които са установени допълнителни задължения от неплащане на данъци и осигуровки общо за 800 хил. лева. В средата на 2014 г. стартираха нови 390 проверки и ревизии на агенции за недвижими имоти и физически лица брокери, за които данните на НАП са показали риск от неплащане на данъци. Ревизиите и проверките продължават и през 2015 г., заради незначителното повлияване в поведението на рисковите лица от бранша, отчетено при оценката на риска през 2014 г.

В допълнение на контролните мерки, НАП и Национално сдружение „Недвижими имоти” издадоха информационна брошура, която дава практически съвети на гражданите как да действат при покупка, продажба или наемане на имот и какво да изискват от агенция-посредник, ако са решили да ползват такава. Брошурата подробно описва и данъчното облагане на доходите от продажба или наем на имот. Дипляната може да бъде видяна в електронен формат на интернет страницата на НАП. Предстои информационната брошура да бъде допълнена и преиздадена и през 2015 г.

Сигнали от клиенти на некоректни посредници при покупко-продажба или наемане на недвижими имоти  могат да се подават на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор или чрез електронна поща infocenter@nra.bg при гарантирана конфиденциалност на подателя.