Гърция ще облага сделки с български фирми с 26% превантивен данък при източника

Данъкът от 26% ще се налага за всички транзакции и ще се връща, след като се докаже, че те не са фиктивни.

Гърция ще облага с 26% данък всички сделки между гръцки и български фирми, ако се окаже, че те са сключвани фиктивно. Проблемът е, че парите ще бъдат задържани превантивно за всички контрагенти и те ще бъдат отблокирани едва когато се докаже, че целта на сделките не е да се избягва плащане на данъци заради по-ниското облагане тук, съобщава в. "Капитал". Така всяка българска компания, която продава там на регистрирана в Гърция фирма продукция за 100 хил. евро например, ще получи парите си по фактура но с 26% по-ниска сума.

Това ще натовари административно българския бизнес, ще наруши ликвидността му, а освен това се дават и големи пълномощия на данъчната администрация в Гърция. За проблема съобщиха от Българската стопанска камара, като оттам вече са изпратили протестно писмо до Европейската комисия. Такова е изпратил и финансовият министър Владислав Горанов, като според министерството мярката ще свие стокообмена между двете страни с 20%.

Гърция е решила да предприеме тези действия по силата на законодателство, според което, ако данък печалба в съответната държава е с 50% по-нисък от този в Гърция (26% за Гърция при 10% в България), сделките подлежат на превантивно облагане и проверка. В писмото на БСК до Брюксел се посочва, че този данък "нарушава пряко както европейското право, включително основното право и принцип за свободно движение на стоки, капитали и хора в общността, така и международните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане", каквото Гърция има с България.

За новия данък се заговори в края на миналата седмица, когато премиерът Бойко Борисов бе принуден да опровергава твърдения в гръцки медии, че България на свой ред ще въведе наказателен данък за българите, летуващи в Гърция. Коментар по самото законодателно решение на гръцкия парламент тогава така и не бе даден. Самият закон все още не се прилага, защото тепърва ще се пише подзаконовата уредба към него. Вчера се разбра, че решението ще засегне целия стокооборот с Гърция и може да доведе до трайно влошаване на икономическите отношения между двете страни.

"Проблемът тръгва още през януари 2014 г., когато Гърция е решила да въведе допълнителен контрол върху сделки с офшорни компании и фирми, регистрирани в държави с ниски данъчни ставки. За твърде ниски се приемат данъци, при които разликата спрямо ставката в Гърция надхвърля 50%. По тази формула регистрираните в България, Ирландия и Кипър фирми са вкарани в един кюп с офшорките", обясни Менда Стоянова от ГЕРБ. През 2014 г. обаче данъкът от 26% се е налагал само върху доказано проблемни сделки. "Сега данъкът се въвежда превантивно върху всички транзакции, тоест се приема, че фирмите са виновни до доказване на противното", обясни Стоянова.

Според бизнеса подобен подход е скандален и представлява дискриминация и нарушение на европейското право. От БСК изтъкват, че въвеждането на подобен "превантивен" налог нарушава основния принцип за свободно движение на хора и капитали и е недопустимо спрямо държави - членки на ЕС, с които Гърция е сключила споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. БСК е категорично против и българските фирми и НАП да се товарят с предоставянето на доказателства за изрядност на сделките, за да бъде удържаният данък възстановен. "От българските фирми и НАП ще се изискват да предоставят документи, с които да доказват, че компаниите разполагат с необходимата инфраструктура за извършването на съответните сделки. Това представлява огромна административна тежест", обясняват от БСК. Освен това бизнесът се съмнява, че при тези проверки критериите ще са неясни и гръцките данъчни власти ще могат да тълкуват субективно обстоятелствата по отделните сделки. Всичко това ще доведе до забавяне на процедурите и излизане извън сроковете за възстановяване на средствата, изтъкват от БСК. От там вече са изпратили протестна позиция до МФ и Европейската комисия.

Според източници на "Сега" правителството ни вече е влязло в контакт и с Ирландия, които са поставени в същата ситуация. Демаршът на кабинета идва на фона на течащи преговори между Гърция и останалите членки на еврозоната за одобряване на допълнителна помощ за Атина, която ще изчерпа ресурсите си за покриване на текущи задължения още през април. По данни на икономическото министерство за 2013 г. стокообменът между България и Гърция е близо 3 млрд. евро.

В тази връзка, министърът на финансите Владислав Горанов изпрати писмо до европейския комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз Пиер Московиси, съобщиха от пресцентъра на Министерство на финансите.

Позицията на България е категорична - въведеният данък при източника ще се отрази изключително негативно върху дружествата, регистрирани в България, които осъществяват внос от Гърция (независимо дали са с гръцко дялово или капиталово участие, или са изцяло български). Гръцките контрагенти ще бъдат принудени да заплащат по-висока данъчна ставка при заплащане на стоки или услуги от България. Същото важи и за гръцките фирми, които внасят от България. Те ще трябва да заплащат предварително данък в размер на 26% върху всеки разход. Българските фирми, осъществяващи транспортни услуги към и в Гърция, също ще бъдат засегнати от промените. Всички тези неблагоприятни последици ще влошат търговско-икономическите отношения между двете страни, като гръцките дружества ще трябва да преустановят или да се въздържат от поддържане на търговски и финансови отношения с български компании.

От Министерството на финансите посочват още, че на практика се получава възможност гръцката държава да бъде безлихвено кредитирана за периода от 3 месеца, в който се дължи възстановяване на данъка. Промените ще създадат проблем и за банките в България, собственост на гръцки групи – при транзакции към банките собственици в Гърция средствата ще бъдат облагани с 26% данък. Ако в краткосрочен план не се променят тези разпоредби, стокообменът между България и Гърция ще намалее с над 20%, изчисляват от Министерството на финансите. Гръцките дружества няма да искат да закупуват или изнасят стоки и услуги от и за България. От това ще пострада и инвестиционната активност.

Друг проблем, който се посочва в изводите на Министерството на финансите, е възможността за злоупотреби и субективно прилагане на данъчното законодателство от страна на гръцката данъчна администрация. Причината е, че според законовите промени събраният данък подлежи на връщане в пълен размер, ако дружеството докаже, че транзакциите са реално извършени и са по текущи пазарни цени. И двата критерия са неясни и е невъзможно да бъде предвиден начинът, по който ще бъдат прилагани.

Министър Горанов изразява силното си безпокойство, че приетите от Гърция данъчни разпоредби са несъвместими с правото на Европейския съюз и нарушават основополагащите принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз. Той посочва в писмото, че въвеждането на данъчно облагане с 26% данък при източника на всички сделки и трансакции с източник България, както и Ирландия и Кипър, е дискриминационна и непропорционална на преследваната цел мярка. Така по презумпция се приема, че сделките се осъществяват с цел данъчна измама или отклонение от данъчно облагане, само на основание на това, че данъчните режими на облагане с корпоративен данък в тези три страни са по-благоприятни в сравнение с режима на облагане на Гърция.

Корпоративното подоходно облагане не може да се разглежда изолирано, тъй като представлява част от модела на данъчната система, който всяка държава членка определя съобразно национални и общоевропейски цели и приоритети, при спазване на правото ЕС. Допускането на подобна практика от една държава членка на ЕС би имало изключително силен негативен ефект и би подкопало цялостното функциониране на вътрешния пазар на общността, се посочва още в писмото.

От сдружението "Произведено в България - съюз на малкия и средния бизнес" също излязоха с декларация, че възстановяването на този данък в рамките на три месеца след проверка на пазарните цени на сделките е очевидно неизпълнимо условие заради финансовото състояние на Гърция, както и практиката да се бави възстановяването на ДДС на бизнеса въпреки действащите закони и правила. От сдружението твърдят, че това е вид забрана за бизнес, която ще спре българския износ за Гърция, както и че гръцкият бизнес също се противопоставя на тези мерки. В декларацията си още сдружението настоява българската администрация да е подготвена и за ответни мерки, в случай че Гърция въведе в сила дискриминационната мярка.