Митниците събраха 500 млн. по-малко

Около 1 млрд. лв. ще бъде неизпълнението на приходите на митниците до края на годината, ако не се промени картината, заяви директорът на Агенция "Митници" Ваньо Танов. За първите седем месеца на годината митниците са събрали 4,354 млрд. лв., което е с 496 млн. лв. по-малко от плана на агенцията и с 87,4 млн. лв. по-малко спрямо миналата година.

Подобряване на приходите ще се забележи от октомври, заяви Ваньо Танов, като се очаква повишаване на приходите от ДДС и акцизи. Само от акцизи за седем месеца са събрани 2,195 млрд. лв., което е със 155 млн. лв. по-малко от плана. За сравнение Танов показа справка, според която приходите, събрани от агенцията в периода 2010-2013 г., растат с 10-11% годишно. За 2014 г. планирането на приходите е грешно, каза Танов. Било е планирано митниците да съберат 52% от приходите от ДДС, или повече от НАП. Не са отчетени и ваучерите за евтини горива за фермерите.

"В момента е много важно какъв ще бъде бюджет 2015", заяви Танов. Очакванията на хората за по-добър живот, по-високи пенсии не могат да се сбъднат, ако не се направи всичко възможно до края на тази година да се стабилизират нещата в приходната агенция, продължи той. По повод това, че е обвиняван в "непрозрачност", Танов обясни, че за годините, през които ръководеше агенцията, всички наети служители са минавали през конкурси и тестове.

"Сега само за тази година са назначени голям брой служители, взети отвън, без никаква процедура. В мобилните групи за проверка има служител с присъда, а оплакванията на фирмите за рекет растат", заяви Танов.

"Пагубно е, че наредба номер 3 беше отменена и издадена наредба номер 1. Стъпка по стъпка вървяхме да се създаде електронна система и от излизането на продукта да има пълен контрол и то не от митнически служител, който има сърце, душа и джобове, а от система, на която не може да й се обадят по телефона и да й нареждат", заяви още Танов. Най-лоши резултати, според него, в момента отчитат митниците във Варна, Бургас, Пловдив и Югозападната митница.

Назначиха двама заместници на Танов

За зам.-директори на Агенция "Митници" са назначени Божидар Алексов и Розалия Димитрова. Те са предложени от директора на митниците Ваньо Танов, а заповедта за назначението им е подписана от министъра на финансите Румен Порожанов. Досегашният зам.-директор Чавдар Васев е освободен от длъжност по негова молба. Божидар Алексов е магистър по икономика от УНСС със специалност счетоводство и контрол и следдипломна квалификация международни икономически отношения и митническа политика. Той е експерт с дългогодишен опит в митническата и данъчната материя. Започнал е професионалния си път през 1991 г. в Столична митница, а от 1998 г. до 2008 г. заема различни ръководни длъжности в РМД София. От 2009 г. до момента заема ръководни позиции в Агенция "Митници" като например директор на дирекция "Акцизи". Ръководи проекта за Изграждане на Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС).

Розалия Димитрова е магистър по неорганични и електрохимични производства в Химикотехнологичен и металургичен университет - София със следдипломна квалификация МИО и митническа политика в УНСС. От 1991 г. досега работи в митническата администрация, като преминава през всички длъжности от стажант до директор на дирекция. От 2011 г. е директор на дирекция "Митнически режими и процедури" в ЦМУ на Агенция "Митници". Участва в работата на Комитета по Митническия кодекс и групи на ниво Европейска комисия. Координира работата на митническата администрация на национално ниво. Награждавана е за постигнати резултати в подготовката на митническата администрация за присъединяването на България към ЕС и за принос към Световната митническа организация.

Източник: standartnews.com

Над 1 млрд. лева е дупката в бюджета, оставена от правителството на Орешарски

Над 1 милиард лева дефицит в държавния бюджет още през юли. Това е резултатът от ревизията на служебния кабинет.
 
При това положение прекрояването на бюджета трудно ще се избегне, казва финансовият министър Румен Порожанов. Според него предишните управляващи ясно са виждали, че приходите не се изпълняват, но са предпочели да харчат все едно събират повече пари, а не да спестяват.
 
Отчетът показва 16.8 млрд. лева приходи и почти 18 млрд. лева разходи. Това, което притеснява новите управляващи е, че предишните управляващи са виждали проблемите, но не са положили усилия да харчат по-малко, за да може тази дупка да не се превръща в кратер.

Актуализацията на бюджета няма да ни се размине. Дефицитът няма да е под 2%, както планираха предишните управляващи. Ще ни се наложи да влезем и в обяснителен режим с Еврокомисията. Надеждата е да не трябва да бъдем глобявани, ако дефицитът надскочи забранените от Брюксел 3%.
 
Въпреки тази картина, управляващите решиха да отпуснат допълнително 16 млн. лева за справяне с проблемите след наводненията в страната.
 
На фона на информациите, че БНБ е дала заявка за печатане на пари, изненадващото е, че и финансовият министър, и премиерът научиха от медиите за това.

ВИДЕО

Източник: НОВА ТВ

БНБ спешно печата 1.3 милиарда лева, разпределени в 60 милиона броя банкноти

БНБ обяви спешна нужда от отпечатване на банкноти. Заради кризата в банковата система от края на юни, Централната банка обяви обществена поръчка за отпечатване на 60 млн. броя български банкноти по 10, 20 и 50 лв. Общата стойност на новите банкноти е 1,3 млрд. лева.

Парите няма да бъдат пускани в обращение, освен в случай на нужда. Това коментира Калин Христов, подуправител на БНБ. Целта на отпечатването е да бъде попълнен стратегическият резерв на банката. Той е намалял през юли, когато се появи повишено търсене на банкноти и наличните резерви намаляха. На 20 юни Българската народна банка обяви, че поставя под специален надзор Корпоративна търговска банка - един от големите трезори в страната. Банката беше затворена.

По същото време възникна напрежение и при третата по големина банка - Първа инвестиционна банка. От нея само за един ден, на 26 юни, бяха изтеглени над 800 млн. лв. Това накара държавата да се намеси спешно и в банката бяха налети пари след разрешение от Европейската комисия.

Решението на БНБ от 18 август 2014 година е да обяви обществена поръчка за печатане на банкноти чрез договаряне без обявление. Банката аргументира избора на този вид процедура с форсмажорните обстоятелства от края на месец юни. В мотивите е записано: „Възникналите изключителни обстоятелства имат характера на непредвидими събития и съществено затрудняват нормалното изпълнение на нормативно установените задължения на БНБ да осигурява български банкноти необходими за паричното обращение в България. Тази извънредна ситуация съвпада и с традиционното значително повишаване на търсенето на банкноти предвид настъпването на летния активен туристически сезон.”

В момента дружеството „Обертюр Фидюсиер” АД е единственото на територията на страната, което разполага с производствен капацитет и опит в областта на производството на банкноти, подходящи машини, служители с висока квалификация и опит в производството на български банкноти, както и организация за опазване на класифицирана информация за изпълнение на обществената поръчка. Това се посочва още в текста на обществената поръчка.

Печатането на новите банкноти е стъпка за управление на запасите, обясниха от банката. Те нямало да променят обема на парите в икономиката.

Източник: бТВ Новините

ДДС за далекосъобщителни, радио-телевизионни и услуги по електронен път от 2015г

От 1 януари 2015 г. ще влезе в сила специална схема за облагане с ДДС – „съкратено обслужване на едно гише“  или т. нар. „mini-One-Stop-Shop“ (MOSS). Той ще позволи на данъчно задължените лица, предоставящи далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на крайни клиенти в други държави членки, да декларират ДДС, дължим върху предоставянето на такива услуги, в държавата членка, в която са идентифицирани.

Този режим не е задължителен, а представлява мярка за опростяване вследствие на промяната на правилата, уреждащи мястото на доставка за целите на ДДС, в смисъл, че доставката се осъществява в държавата членка на клиента, а не в държавата членка на доставчика. Режимът дава възможност на въпросните данъчно задължени лица да избегнат необходимостта от регистриране във всяка държава членка по потребление. Съкратеното обслужване на едно гише отразява режима, в сила до 2015 г., за доставки на услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица от доставчици, които не са установени в Европейския съюз.

На практика съгласно режима данъчно задължено лице, което е регистрирано за съкратено обслужване на едно гише в дадена държава членка (държавата членка по идентификация), всяко тримесечие представя по електронен път справки-декларации за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише, в които се описват доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги, извършвани по електронен път, на данъчно незадължени лица в други държави членки (държава(и) членка(и) по потребление), заедно с дължимия ДДС. След това тези справки-декларации, заедно с платения ДДС, се предават от държавата членка по идентификация на съответните държави членки по потребление по безопасна съобщителна мрежа.

Справки-декларациите за ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише са в допълнение към справки-декларациите за ДДС, които данъчно задълженото лице представя на своята държава членка съгласно националните си задължения за ДДС.

Съкратеното обслужване на едно гише може да се използва от данъчно задължени лица, които са установени в ЕС (режим в Съюза), както и от данъчно задължени лица, които не са установени в ЕС (режим извън Съюза). Без съкратеното обслужване на едно гише доставчикът би трябвало да се регистрира във всяка държава членка, в която доставя услуги на клиентите си. Режимът за съкратено обслужване на едно гише не е задължителен за данъчно задължените лица.

Материали:
•   Проект за изменение на ЗДДС във връзка с новия режим за облагане с ДДС, в сила от 2015 г.
•   Директива 2008/8/ЕО за мястото на доставка на услуги
•   Регламент 967/2012 за специалните режими за неустановели лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица
•   Регламент 1042/2013 за определяне вида и мястото на доставката на услуги
•   Ръководство за деклариране на ДДС по режим за съкратено обслужване на едно гише

Източник: НАП

НАП София постави под наблюдение 3600 фирми по съмнения за скрити обороти

3600 фирми в София са получили писма от НАП, че фискалните им устройства и дейността им са поставени под наблюдение заради значително по-нисък от обичайния оборот. Това обявиха от Националната агенция за приходите. Сред тях са търговци на хранителни и промишлени стоки, заведения и ресторанти, медицински практики, паркинги, фризьори и козметици.

Причината е, че инспекторите са се натъквали на "парадоксални" ситуации, като например заведение в центъра на София с над 70 места, в което работят 5 души персонал, а среднодневният му оборот за последните 5 месеца е по 60 лв.

Засичането на оборотите им е извършено дистанционно с помощта специализиран софтуер. Благодарение на него данъчните имат възможността да анализират постъпващата информация и да виждат при кои търговци има значително отклонение от средните обороти на съпоставими с тях бизнеси.

НАП предупреждава, че изпратените писма са първата, при това партньорска стъпка към собствениците на тези обекти, за да започнат те да отчитат реални обороти. Освен това, че ако ниските обороти продължават и няма икономически и пазарни причини за това, търговците ще бъдат проверени, включително на принципа "таен клиент", при която инспекторите извършват покупка, за да установят дали за всяка продажба се издава касова бележка.

При селекцията на рискови фирми от НАП използват данни не само за оборотите, но и такива за дълги периоди без продажби и концентрирането им в края на деня или месеца.

От НАП напомнят, че софтуерът за дистанционна връзка на всеки касов апарат в страната със сървърите на НАП следи издаването на над 400 милиона касови бележки всеки месец. Към момента активните касови апарати в България са близо 400 000. Само в София за това, дали се издават касови бележки, следят 1600 ревизори. Броят им бе увеличен значително преди месец, тъй като специализираният данъчен софтуер регистрира спад на оборотите при определена група търговци след 17:30 ч. в делничните и почивните дни, когато търговците очакват, че рискът от проверки е по-малък.

32 млн. лева забавени плащания събра НАП Пловдив

Близо 32 милиона лева забавени данъци и осигуровки събра НАП Пловдив само за два месеца в резултат на двете си кампании – чрез лични срещи със задължените лица и чрез напомняне по телефона, съобщава Дарик Пловдив.

През юни и юли бяха селектирани за разговор по телефона 6 800 лица в Южна България с декларирани през тази година, но неплатени в срок данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. 2 625–ма от тях са с постоянен адрес в Пловдив, а останалите са от Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян. Телефонният контакт е ефективен и евтин метод за насърчаване на клиентите да покрият дълговете си към бюджета, показва практиката. Сегашната такава кампания на НАП Пловдив реализира за хазната повече от 1,8 милиона лева декларирани, но забавени дължими суми.

По същото време се осъществиха срещи с 445 дружества със задължения над 100 000 лева, като 64 от срещите проведе лично териториалният директор на НАП Пловдив. В резултат, фирмите внесоха 30 милиона лева данъци и осигуровки.

Общо за първите седем месеца на годината чрез доброволно плащане и след намесата на публични изпълнители, НАП Пловдив събра за бюджета 514 милиона лева просрочени задължения. 325 милиона лева от тях са данъци, а 189 милиона лева са задължителни осигурителни вноски.

НАП Кърджали ударно събира забавени данъци

Акцията продължава с напомняния по телефона, лични срещи и писма.

Близо 2,8 млн. лева забавени данъци и осигуровки събра НАП в Кърджали само за два месеца, акцията продължава с напомняния по телефона, лични срещи и писма.

От местния офис на приходната агенция съобщиха, че през юни и юли са били селектирани за разговор по телефона 601 длъжници с постоянен адрес в област Кърджали. Те са декларирали през тази година доходи, но не са платили в срок данъци и задължителни осигурителни вноски.

Според данъчните телефонният контакт е ефективен и евтин метод за насърчаване на клиентите да покрият дълговете си към бюджета. Кампанията на НАП е събрала за хазната повече от 78 700 лева забавени дължими суми.

Проведени са и срещи с 19 фирми със задължения над 100 000 лева, като с дружествата с особено големи задължения се е срещнала лично директорът на офиса на НАП в Кърджали Елван Гюркаш. Впоследствие фирмите внесоха 2 742 000 лева данъци и осигуровки, подчерта говорителят на местния офис Вили Милкова. Тя допълни, че общо за първите 7 месеца на годината чрез доброволно плащане и след намесата на публични изпълнители,

НАП събра за бюджета 27,8 млн. лева просрочени задължения. 14,7 млн. лева от тях са данъци, а 13,1 млн. лева са задължителни осигурителни вноски. Милкова уточни още, че длъжниците с временни финансови затруднения, могат да търсят за съдействие публичните изпълнители от дирекция "Събиране" за изготвяне на индивидуални погасителни планове.

Източник: pariteni.bg

Работодателите трябва да съобразят режима на работа с високите летни температури

Главната инспекция по труда напомня на работодателите да съобразят режима на работа с високите летни температури и да предприемат конкретни действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съобщават от инспекцията.
 
Възможните опасности за живота и здравето на работещите могат да бъдат намалени чрез предприемане на технически и организационни мерки.
 
Техническите мерки включват средства за охлаждане на помещенията и осигуряване на свеж въздух в тях. Допълнително могат да се осигурят подходящи сенници и щори, както и оборудване на климатизирани помещения за почивка в производства, които не позволяват климатизиране на работните помещения.
 
Организационните мерки, които могат да се предприемат, са промяна на работното време, така че да се избягва работата на открито в най-горещите часове на деня, осигуряване на по-чести почивки, подходящо работно облекло и разхладителни напитки. Работодателят трябва да има готовност за оказване на помощ в случай на инцидент - топлинен или слънчев удар.
 
Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е основно задължение на работодателя. В оценката на риска на работните места е необходимо да бъдат предвидени мерки, които се предприемат в случаи на настъпване на неблагоприятни климатични условия, каквито са високите температури през лятото.
 
Към момента оптималните и допустимите стойности на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха (трите компонента на микроклимата на работното място) се определят от български и европейски стандарти и зависят от естеството и натовареността на вида работа и периода на годината – дали е студен или топъл. При задължителната оценка на риска на работното място работодателите се ръководят от тези стандарти.
 
Според Българския държавен стандарт допустимата норма на температурата на въздуха на постоянни работни места в работните помещения е не по-висока от 28 градуса – за лека и среднотежка физическа работа и не по-висока от 26 градуса – за тежка физическа работа. При определени условия тези стойности могат да нарастнат до 31 градуса.
 
При работа на открито се използват основно организационни мерки за избягване полагането на труд в най-горещите часове, което може да стане чрез промяна на работното време. Други ефективни мерки при работа навън са осигуряването на повече почивки, сенници за работното място, когато това е възможно, например на сергии, климатизирани помещения за почивка и достатъчно разхладителни течности.

От 1 ноември влиза в сила специална Наредба за минималните изисквания на микроклимата на работните места, която беше обнародвана в Държавен вестник на 1 август. Текстовете в нея са много близки до действащия стандарт, но някои от тях са по-детайлно разписани. Очакванията са наредбата да улесни работодателите при изготвянето на оценката на микроклимата на работното място, тъй като всички изисквания за нея, начинът за контрол и оптималните долни и горни стойности на показателите на практика са събрани в един нормативен документ. А ако трябва да се спазва друг нормативен акт, наредбата препраща конкретно към него.

Източник: Главна инспекция по труда

Нов спад на осигурителния доход за юни влияе върху новоотпуснатите пенсии

Средният осигурителен доход у нас продължава да пада и през юни за пореден месец. През юни той възлиза на 671,28 лв., сочат данните на НОИ. Сравнителните данни за средния осигурителен доход са:

   •   за месец април 687,91 лева ↓
   •   за месец май 681,99 лева ↓
   •   за месец юни 671,28 лeва ↓

Това сочат официалните данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

От НОИ напомнят, че определените средномесечни осигурителени доходи за страната за посочените периоди служат при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии през май, юни и юли 2014 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Над 2 млрд. лв. от дълга трябва да се платят през следващите месеци

До края на годината трябва да бъдат платени от бюджета над 2 млрд. лв. само по вътрешния дълг на страната, сочат данните на БНБ.

Падежите на две емисии Държавни ценни книжа (ДЦК) в размер на 300 млн. лв. и 400 млн. лв. са съответно на 4 септември и 29 октомври.

Падежът на облигациите в размер на 1,128 млрд. лв., които бяха пласирани в края на юни, за да се обезпечи безусловна подкрепа на ликвидността в българската банкова система,  е на 30 ноември.

Към размера на настоящите плащания трябва да се прибавят и лихвите по ДЦК с падеж през следващите години.

Така се оказва, че общата сума, която трябва да се плати по вътрешния дълг до Коледа, е над 2 млрд. лв. 

Още в началото на следващата година (на 15 януари) трябва да се плати сумата 1,086 млрд. долара (1,555 млрд. лв.) по падежа на доларовите облигации, които бяха пласирани на международните капиталови пазари по времето, когато министър на финансите беше Милен Велчев.

Оказва се, че през следващите шест месеца хазната трябва да плати над 3,6 млрд. лв. само за обслужване на дълга на страната, пише „Стандарт“.  За да продължи нормалното функциониране на държавата, до края на годината вероятно ще трябва да се пускат нови ДЦК на вътрешния пазар.

Основни инвеститори в ДЦК на вътрешния пазар са банките, пенсионните фондове и застрахователите. Данните на БНБ сочат, че към края на юни от общо 8,076 млрд. лева, 67% или 5,4 млрд. лв. размер на вътрешния дълг, се държат от банки. Пенсионните фондове и застрахователите държат 22% от ДЦК (1,76 млрд. лв.).
Едва 1% от ДЦК на вътрешния пазар (85 млн. лв.) се държат от чуждестранни инвеститори.  Небанкови финансови институции и граждани държат 10% (825 млн. лв.) от ДЦК на вътрешния пазар.

Източник: economic.bg