Разходи, включвани в данъчната основа на доставките при внос

Разходи, включвани в данъчната основа на доставките при внос

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант



   Част от промените в ЗДДС, произтичащи от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.), са свързани с реда за определяне на данъчната основа на доставките при внос. Те засягат разпоредбите на чл. 38 от ЗДДС, а тяхното практическо приложение се доизяснява с новите чл. 36а от закона и чл. 36а от ППЗДДС. Новите правила влизат в сила от 01.01.2014 г.
Оценена от позицията на европейската търговска практика и на Директива 2006/112/ЕС, които са съобразени с международните търговски и митнически правила, новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос. По същество тя само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им, и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми.
Според новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС “Данъчната основа при внос по чл. 16 от закона е митническата стойност, увеличена със:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.”
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС за тяхната доставка е пряко свързан с размера на тяхната митническа стойност и със сумите на направените за нея допълнителни разходи за транспортирането й до нейното първо местоназначение на територията на страната.
В тази връзка в § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 72, според която „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно на друго превозно средство на територията на страната.”
Това означава че при внос, за да бъде определена законосъобразно данъчната основа на една доставка, трябва да бъде направено разграничение между елементите, които формират нейната митническа стойност, и тези, които следва да бъдат добавени към нея, за да се формира данъчната основа на ДДС, дължим за вноса й.

   1. Елементи на митническата стойност
Елементите на разходите за внасяната стока, които се включват в нейната митническа стойност, са известни като “стойност - CIF митническа граница”. Тя представлява сумарната стойност на всички видове разходи, извършени “от” или “за сметка” на вносителя във връзка със стоката до граничното (входното) митническо учреждение, в което се декларира нейното въвеждане на територията на страната. Основа за определяне размера на тази стойност е стойността на стоката, посочена във фактурата на нейния доставчик, (т.нар. “реално платена или подлежаща на плащане цена”), към която са добавени регламентираните в чл. 36а от чл. 55 (ЗМ) разходи, извършени за доставянето й до митническата ни граница. Това означава, че когато тези разходи не са извършени от доставчика на стоката и съответно отразени в договорената или реално платена цена за стоката, а са разходи за доставки на стоки и/или услуги във връзка с вноса, извършени в полза на вносителя от друг доставчик, те следва да бъдат обявени от него и включени в митническата стойност на внасяната стока.

   Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Турция. Стоката се превозва от българска транспортна фирма за сметка на фирмата вносител. За нейна сметка са и разходите за транспортната застраховка на доставката. Поради това, че извършва превоз, свързан с международен стоков трафик, на основание чл. 30, т. 2 от ЗДДС транспортната фирма е приложила към доставката си нулева данъчна ставка, включително на основание чл. 30, т. 3 от закона за превоза от митническата граница до София. Какво следва да включва митническата стойност и какво данъчната основа на вноса при тези обстоятелства?
В случая митническата стойност на доставката следва да включва стойността на стоката, посочена във фактурата на доставчика, и разходите за превоза и застраховката й до митническата ни граница. Като “първо местоназначение” на внасяната стока в случая следва да се приеме мястото на нейното разтоварване и в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса следва да се включи стойността на превозната услуга до това местоназначение. Ако вносителят не посочи в митническата си декларация разходите за превоза и застраховката, няма основание към доставките на превозната и застрахователната услуги да се приложи нулева данъчна ставка (виж коментара по въпроса в т. 3 от изложението по-долу).

   2. Разходите за превоз на територията на страната като част от данъчната основа при внос
Когато първото местоназначение на дадена доставка съвпада с мястото на входното митническо учреждение, разходите за вътрешния превоз, евентуална транспортна обработка на стоката или други видове дейности и услуги, извършени на територията на страната, не са част от данъчната основа на ДДС за вноса й (освен ако при декларирането на вноса са добавени към митническата стойност на доставката или превозът до съответното местоназначение на територията на страната се осъществява от спедитор, който издава на получателя на доставката транспортен документ за комбиниран превоз, данните от който са посочени в митническата декларация).

   Пример: Регистрирана по ЗДДС фирма внася от Австралия вълна, която се превозва до Варна с кораб. Покупко-продажбата на стоките е сключена при условие FOB австралийско товарно пристанище. Стоките са предназначени за предприятието на фирмата вносител в Сливен, докъдето ще бъдат превозени с камион.
В случая транспортните разходи за превоза на стоката до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за сметка на купувача. Следователно като митническа стойност в ЕАД на вносителя следва да бъде посочена стойността й по фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище Варна. Ако превозът от пристанището на натоварване до разтоварното пристанище е документиран с коносамент или морска товарителница, а този от Варна до Сливен – с товарителница за сухопътен превоз, транспортните разходи за правоза и в митническата декларация бъде посочена само стойността на морския превоз, то към превозната услуга от Варна до Сливен не е приложима нулева данъчна ставка. Данъкът за транспортната услуга от Варна до Сливен и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. В такъв случай, ако организирането на превоза е възложено на българска транспортна или спедиторска фирма, тя следва да начисли 20 на сто ДДС за този, осъществен на територията на страната. Основание за това е обстоятелството, че в случая в транспортния документ, с който се документира превозът на стоките до входното митническо учреждение (коносамент или морска товарителница), като местоназначение на доставката е посочено пристанище Варна. То съвпада с понятието “първо местоназначение” по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че превозът между Варна и Сливен е част от превоз между две места на територията на страната по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗДДС. Той би бил приет за такъв само ако за превоза по цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване в Австралия до гр. Сливен е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение на товара е посочен гр. Сливен. Тогава към превозната услуга до това местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса.

   3. Данъчната ставка, приложима към доставките на услуги във връзка с внос
Условията за прилагането на нулева данъчна ставка към доставките на услуги, свързани с вноса, са регламентирани в новия чл. 36а от ЗДДС. Според неговите разпоредби, когато стойността на доставките на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е включена в данъчната основа по чл. 38, те са облагаеми с нулева данъчна ставка. По аргумент на противното, когато не са включени в тази основа, към тях не е приложима нулевата ставка.

   Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Китай от доставчик, който е поел разходите за доставката й до пристанище Солун, т.е. доставката е сключена по условията на стандартните C&F, CPT, CIP, CIF или по взаимно договорени между участниците в сделката условия, които са подобни на техните. От Солун до Пазарджик, където е крайното местоназначение на доставката, превозът е осъществен от гръцка транспортна фирма, която е издала на получателя фактура без начислен ДДС. Каква данъчна ставка следва да се приложи при начисляването на ДДС за доставката на транспортната услуга, предоставена от гръцката фирма?

   При посочените обстоятелства в митническата стойност на доставката ще участват фактурната стойност на стоката, разходите за превоза й до пристанището в Солун и разходите за нейната карго застраховка. Доставката на гръцката фирма е с местоизпълнение на територията на страната и по силата на новия чл. 36а във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде облагаема с нулева данъчна ставка, разходите за нея следва да са включени в данъчната основа на вноса.

   Следователно в случая за българската фирма са възможни две хипотези за приложимата данъчна ставка към доставката на гръцката фирма:
- ако разходите за превоза на стоката до Пловдив бъдат посочени в митническата декларация и се включат в данъчната основа на ДДС за вноса, при изпълнението на задълженията си по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона тя ще състави протокол при условията на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, т.е. ще състави протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който ще приложи нулева данъчна ставка;
- ако разходите за този превоз не бъдат включени в данъчната основа на вноса, към доставката е приложима стандартната данъчна ставка и в протокола, с който се определя данъкът за доставката, ще се начисли съответният размер ДДС.
Същата логична конструкция е приложима и в случай че превозът от Солун до Пазарджик се осъществи от българска транспортна фирма. В такъв случай доставката е с местоизпълнение на територията на страната, но данъкът е изискуем от доставчика, т.е. от транспортната фирма. Ако разходите за нейната доставка не бъдат включени в данъчната основа на вноса, транспортната фирма следва да начисли на фирмата вносител 20 на сто ДДС. Ако стойността на услугата й бъде включена в размера на данъчната основа на вноса, към доставката й е приложима нулева данъчна ставка.

   4. Доказателства за прилагането на нулевата данъчна ставка към услугите, свързани с внос
Съгласно новия чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС, за да приложи първата хипотеза, посочена в горния пример, фирмата следва да разполага със:
- митническия документ или друг документ за вноса;
- фактура за доставката;
- товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.
В случаите, при които данъкът за съответната доставка е изискуем от доставчика на услугата, за да приложи нулева данъчна ставка към доставката си, той също следва да разполага с определени доказателства. Така например по силата на чл. 36а, ал. 2 от ППЗДДС, за да приложи тази ставка, транспортната фирма от горния пример следва да разполага със:
- копие от митническия документ или друг документ за вноса;
- фактура за доставката;
- товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.
Предвид възможността за разминаване на информацията относно включването на транспортните разходи в данъчната основа при вноса между доставчика на транспортната услуга и получателя й, в разпоредбите на чл. 36а от ЗДДС и чл. 36а, ал. 3 и 4 от ППЗДДС е предвиден ред за коригиране на дължимия ДДС. В съответствие с тях, когато преди настъпване на обстоятелствата по предишните две алинеии за доставката е издаден документ с начислен данък със стандартната ставка по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира, като за издадени фактури и известия се прилага редът на чл. 116 от ЗДДС, а издадени протоколи се анулират и съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС се издават нови протоколи, в които се прилага нулева данъчна ставка.

   Важно: Нормативните правила относно формирането на данъчната основа при внос и приложението на нулевата ставка към свързаните с него доставки на услуги са приложими и към доставките от внос, при който внасяната стока е предназначена директно за друга държава членка. Редът за прилагането им ще бъде коментиран допълнително.

Министерство на финансите: Публична консултация за авансовото облагане по ЗКПО

Министерството на финансите започва публична консултация за подобряване на режима на авансово облагане с корпоративен данък в Закона за корпоративното-подоходно облагане.

Чрез въпросник, който е публикуван на интернет сайта на Министерството, заинтересованите страни могат да дадат предложения за подобряване на сегашното законодателство в тази област, като по този начин се цели усъвършенстването и отстраняването на възникнали трудности по прилагането му.

Чрез въпросника ще бъдат събрани аргументирани становища и предложения във връзка с режима, с които да се постигне минимизиране на разходите и увеличаване на ползите за всички засегнати страни. Събирането на мнения и информация е съществена част от процеса на повишаване на прозрачността и обезпечаването на практическата приложимост на режима за авансово облагане с корпоративен данък от гледна точка на попадащите под неговия обхват.

Министерство на финансите приканва заинтересованите страни да изразят своето мнение като участват в публичната консултация и отговорят на въпросника.

Въпросник: http://www.minfin.bg/document/14747:5
Моля, попълненият въпросник да бъде изпращан по електронен път на адрес: taxpolicy@minfin.bg в срок до 10.08.2014 година.

Публична информация - консултация: http://www.minfin.bg/document/14746:1

Тристранно споразумение при финансов лизинг на автомобил

Тристранно споразумение при финансов лизинг на автомобил

Отговаря Иван СИМОВ - регистриран одитор



   Имаме финансов лизинг на автомобил, който с тристранно споразумение между две ЮЛ и лизинговата компания е прехвърлен от едното на другото ЮЛ. Прехвърлят се всички права и задължения, както и опцията за придобиване в края на лизинговия договор. Фактура никой не е издал. Въпросът е трябва ли да се издаде фактура? Kак се осчетоводява тази операция?

   Правилно в случая не е издадена фактура за прехвърлянето на договора. Това би било необходимо, ако лизинговият договор не съдържаше опция, а задължение за придобиване на вещта в края на договора (виж чл. 13 от ППЗДДС). Въз основа на тристранното споразумение трябва да отпишете актива срещу намаление на задължението по лизинговия договор. Остатъчното салдо по сметката за задължението се приключва на разход/приход. В ГДД следва в увеличение да посочите счетоводната балансова стойност на отписания актив, а в намаление данъчната му балансова стойност.

НАП съветва да сте внимателни при избора на търговските си партньори

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Уважаеми госпожи и господа,

Често в рамките на ЕС и на територията на страната се засичат схеми на ДДС измами. Случайното или съзнателно участие в такива схеми води до неблагоприятни последици за търговците, а освен това носи загуби за бюджета и обществото като цяло.

НАП Ви съветва да сте внимателни при избора на търговските си партньори. Силно препоръчително е да сключвате договорите си винаги в писмена форма и да извършвате разплащанията по сделки по банков път. Важно е да проучите правния и фактически статус на Вашия контрагент като изследвате информацията, налична в публичните регистри и други общодостъпни източници. 

Обърнете внимание на някои конкретни параметри, които ще ви помогнат да не бъдете въвлечени в  данъчна измама:
- Информация в публичното пространство за недобросъвестно поведение на Вашите търговски партньори;
- Могат ли Вашите доставчици и клиенти да бъдат лесно открити на посочените от тях адреси на офиси, складови помещения и др.;
- Наличие на диспропорции на плащанията и несъответствия в сравнение с обичайната търговска практика;
- Икономическа и търговска логика при осъществяване на сделките (понякога особено изгодните цени може да са индикатор за риск от ДДС злоупотреби);
- Дали в преобладаващия брой от доставки фактическият получател на стоката е различен от получателя съгласно сключените договорености;
- Има ли търговецът интернет сайт, оповестил ли е дейността си по друг общодостъпен начин.

Очакваме от Вас да предприемете всичко необходимо, за да се уверите в добрите намерения на своите контрагенти, за да избегнете риска да станете участник в схема за данъчни измами или от Вас да бъде търсена солидарна отговорност за дължим и неплатен данък на някой от Вашите търговски партньори.

Искаме още да Ви информираме, че законодателството* допуска прилагане на солидарна отговорност за неплатен данък, когато данъчно задължено лице, което доставя стоки или услуги, е знаело или е трябвало да знае, че част или целият ДДС, дължим във връзка с тази доставка, няма да бъде платен. В тези случаи от търговците се е очаквало да предприемат всички разумни мерки, за да предотвратят възможността да се окажат част от т.нар. „верижна измама“ с данък върху добавената стойност.

Вярваме, че допълнителното внимание при избора на търговски партньори и осъществяването на стопанската Ви дейност ще Ви помогне да се предпазите от данъчни рискове.  Екипът на НАП остава на Ваше разположение на телефон 0700 18 700, както и на имейл адрес infocenter@nra.bg за допълнителна информация.

Зам. изпълнителен директор на НАП
Г. Димитрова


*Директива на Съвета 2006/112 ЕО, Чл. 177 ЗДДС

При уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ няма закрила

При уволнение по чл. 71, ал. 1 КТ няма закрила

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат


   Преди известно време назначихме служител на основание чл. 70 от Кодекса на труда със срок за изпитване в полза на работодателя. Може ли сключен трудов договор по чл. 70 КТ да бъде прекратен на основание чл. 71 КТ преди изтичане срока на изпитване по времето, когато лицето ползва отпуск по болест?

   По принцип трудов договор със срок за изпитване на основание чл. 70, ал. 1 КТ се сключва в полза на работодателя. Той има право на преценка дали да сключи такъв договор преди окончателното приемане на работника или служителя на работа. Договор за изпитване може да се сключи и в полза на работника или служителя, когато той желае да провери дали работата е подходяща за него.
В трудовия договор със срок за изпитване се посочва в чия полза е уговорено изпитването. Ако това не е изрично посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

   Максималният срок за изпитване, независимо в чия полза е уговорен, е 6 месеца. Страните по трудовия договор могат да определят и по-кратък срок по тяхна преценка.
Срокът за изпитване е допълнително условие, което може да се включи както в трудов договор за неопределено време, така и в срочен трудов договор. Правното основание за сключване на трудовия договор за изпитване е чл. 70, ал. 1 КТ. Когато клаузата за изпитване е включена в съдържанието на трудов договор за неопределено време, в него трябва да се впише като основание “чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ”. В случай че се уговаря срок за изпитване при срочен трудов договор, правното основание е ”чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ” (в зависимост от вида на срочния трудов договор). Срок на изпитване може да се сключи и на основание чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. При сключване на трудов договор със срок за изпитване трябва да се има предвид и ал. 5 на чл. 70 КТ, съгласно която за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорено изпитването, може да прекрати договора, без да дължи предизвестие на другата страна на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Страната, която прекратява трудовия договор на посоченото основание, не е длъжна да мотивира решението си за прекратяването му. Волеизявлението за прекратяване на договора със срок за изпитване на основание чл. 71, ал. 1 КТ може да се направи най-късно до края на работния ден, в който изтича изпитателният срок.
При прекратяване на трудовия договор по чл. 71, ал. 1 КТ не се прилага закрилната норма на чл. 333 КТ. Това означава, че трудовият договор може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 КТ и по времето, когато работникът или служителят ползва някакъв законоустановен отпуск - платен, неплатен, отпуск поради временна неработоспособност и пр.

   Времето, през което работникът или служителят е бил в някакъв законоустановен отпуск, в това число и за временна неработоспособност или поради други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, не се включва в срока за изпитването (чл. 70, ал. 4 КТ). Или с други думи, в уговорения срок за изпитване се включва само действително отработеното време, през което работодателят е могъл да проверява годността на работника или служителя за работата, за която се е договорил. Тази разпоредба не е пречка до изтичане срока на изпитване трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ и когато работникът или служителят ползва някакъв законоустановен отпуск.