Данъчно третиране и счетоводно отчитане при напускане на съдружник

Данъчно третиране и счетоводно отчитане при напускане на съдружник

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с.

   ООД е с двама съдружници, единият напуска. Определен му е дружествен дял на стойност 120 хил. лв. Като част от тях се изплащат в пари, а за останалата получава земя, определена за 70 000 лв. Съгласно § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗКПО дружественият дял е приравнен на ликвидационен дял. Аналогично определение има и в § 1, т. 6, буква “д” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. На паричната сума се удържа 5% данък и се изплаща остатъкът, обаче как се процедира със земята? Там тези 5% удържат ли се? Какви са счетоводните записвания?

   Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. В случая според ал. 3 от същия член имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Получените доходи от дял при напускането на съдружник се облагат като ликвидационен дял. Това става ясно от определенията за ликвидационен дял в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в параграф 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

   По силата на чл. 38, ал. 1, т. 2, буква “а” от ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България.
Окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството (чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ). Това се отнася както за плащане в парични средства, така и за други активи като земята.
Данъкът за доходите от ликвидационни дялове се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял (чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ) . Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката за данъка е 5%.

   Специфично е и данъчното третиране по ЗКПО на изплатените дялове в предприятието. Нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗКПО изисква разпределените като ликвидационен дял активи да се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и да се отписват.
Съгласно чл. 165, ал. 2 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял. Разпоредбата на ал. 3 от същия член изисква счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи, да не се признават за данъчни цели.
Плащането на ликвидационен дял на напускащия дружеството съдружник под формата на движимо и недвижимо имущество се определя като доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като има прехвърляне на собственост. Затова според Националната агенция за приходите тази сделка представлява облагаема доставка (вж. становище с изх. № 96-00-168/11.06.2009 г.).
Счетоводните записвания за отразяване намалението на дружествения дял на напуснал съдружник трябва да се извършват съгласно индивидуалния сметкоплан. Според нас са подходящи следните записвания:
Дт с/ка Основен капитал
Кт с/ка Задължения по съучастия
При уреждането на задължението може да се състави статията:
Дт с/ка Задължения по съучастия
Кт с/ка за отчитане на парични средства, дълготрайни материални активи или материални запаси.

Особености при отчитането на дълготрайните и краткотрайните активи в бюджетните

Особености при отчитането на дълготрайните и краткотрайните активи в бюджетните предприятия

Иван ЗЛАТКОВ – д.е.с., регистриран одитор



   1. Особености в отчитането на дълготрайните активи
Този отчетен обект се отразява текущо в значителна степен така, както и в небюджетните предприятия. Различията не са големи. Поради това ще отделим внимание само на особеностите на отчитането в бюджетните предприятия.
Първата и най-съществена особеност е, че бюджетните предприятия не начисляват амортизации на материалните и нематериалните дълготрайни активи. Тази особеност е определена в Закона за счетоводството – чл. 15, т. 3. В тази норма е регламентирано, че бюджетните предприятия начисляват амортизации по решение на Министерския съвет. Такова решение не е приемано досега. Правилото да не се начисляват амортизации е утвърдено и в Указанията за прилагане на НСФО за МСП от бюджетните предприятия, утвърдени с ДДС 20 от 14.12.2004 г. В т. 4 на това ДДС е определено, че разпоредбите на НСС 4 Отчитане на амортизациите не се прилагат от бюджетните предприятия.

   Втората особеност е свързана с изискванията за признаване на даден ресурс като дълготраен (нетекущ) материален или нематериален актив. В небюджетните предприятия ръководствата сами определят стойностния праг на същественост, над който даден ресурс се признава за дълготраен актив (материален или нематериален). За данъчни цели е определен и максимален стойностен праг на същественост от 700 лева. В посоченото по-горе Указание за прилагане на МСФО за МСП от бюджетните предприятия е записано, че за признаване на даден актив като дълготраен в бюджетните предприятия се прилагат два прага: минимален от 500 лева и максимален от 1000 лева. В системата на един и същи първостепенен разпоредител следва да се прилага един и същ праг на същественост. Той се определя със счетоводната политика на предприятието, което е първостепенен ръководител с бюджетни кредити и се прилага задължително от всички бюджетни предприятия – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата. При определяне на стойностния праг на същественост не се смята данъкът върху добавената стойност, когато той е включен в стойността на актива.
Третата особеност се изразява в това, че някои активи, въпреки че отговарят на всички изисквания за признаване като ДМА или НМА, се изписват като разход още при придобиването им и се завеждат по задбалансови сметки. Тези активи са посочени изчерпателно в споменатото вече ДДС 20 (т. 16.3):
- земи, гори и трайни насаждения;
- инфраструктурни обекти;
- ДМА и НМА, които са предназначени за специални дейности, свързани с отбраната на страната (без ДМА или НМА, които са с възможна двойна употреба и следва да се отчитат като дълготрайни, ако отговарят на условията);
- ДМА с художествена и историческа стойност, паметници на културата, музейни експонати и др. подобни;
- книги в библиотеките.
Има и други особености, но те са несъществени, поради което ще се ограничим с коментара на посочените по-горе три.
2. Особености на отчитането на краткотрайните активи
Ще отделим място само на особеностите в отчитането на краткотрайните нефинансови активи, тъй като отчитането на краткотрайните финансови активи (парични средства, заеми и др. подобни) бяха вече разгледани.
По-съществени са особеностите в отчитането на запасите на държавния резерв, изкупената селскостопанска продукция, конфискуваните активи и придобитото от обезпечения имущество.
В сметкоплана за бюджетните предприятия са обособени самостоятелни групи сметки за отчитането на тези краткотрайни активи. Те са:
В група 32 Запаси на държавен резерв и изкупена продукция с две сметки с четирицифрен номер:
- 3210 Запаси на държавния резерв;
- 3220 Изкупена продукция.
В група 33 Конфискувани активи и придобито имущество от обезпечения със следните сметки:
- 3310 Конфискувани и придобити от обезпечения ДМА;
- 3320 Конфискувани и придобити от обезпечения НМА;
- 3330 Конфискувани и придобити от обезпечения материални запаси.
Всички тези сметки са активни балансови сметки. Дебитират се за отразяване увеличението на отчитаните чрез тях обекти, а се кредитират за отразяване на намалението им. В края на отчетния период могат да имат дебитно салдо или да останат без салдо (ако няма такива активи в наличност в края на периода).
Сметките се използват от ограничен кръг бюджетни предприятие - тези, на които са възложени дейности по формирането на запаси от държавен резерв или конфискация на активи.
Сметка 3220 Изкупена продукция се използва за отчитане на придобитата продукция от даден сектор на икономиката с цел подпомагане или регулиране на производството, търговията или закрила на конкуренцията.

Промените в ЗЗБУТ

Промените в Закона за здравословни и безопасни условия на труд .
Коментар

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗИДЗЗБУТ), приет от Народното събрание на 11.03.2014 г. (обн. ДВ, бр. 27 от 25.03.2014 г.), има за цел:

•да създаде основание в закон за получаване на разрешение за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи, както и да намали административната тежест за лицата, които ще извършват тези работи; и
•да повищи качеството на контрола на професионалните рискове чрез определяне на конкретни права, задължения и отговорности на заместник-председателя на комитета по условия на труд (КУТ) и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в групата по условия на труд (ГУТ) в предприятията.
Съгласно мярка 227 от Плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса „липсва основание в специален закон за издаване на разрешение за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи“, тъй като тези разрешения се издават от съответните дирекции „Инспекция по труда“ на основание Правилника по безопасността на труда при взривните работи, утвърден със Заповед № 294 от 28.12.1996 г. на министъра на труда и социалната политика (обн. ДВ, бр. 3 от 10.01.1997 г.). Това противоречи на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД), съгласно който всички лицензионни и регистрационни режими за извършване на стопанска дейност, както и изискванията за издаване на разрешение и удостоверение, или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие, се установяват със закон.
В тази връзка, чрез разпоредбите на чл. 13а-13ж ЗИДЗЗБУТ се постига съответствие със ЗОАРАКСД, т.е. условията и редът за получаване на разрешение за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи са определени в закон. Съгласно закона:

•специални взривни работи са взривни работи в населени места, промишлени и строителни площадки, както и в други места и обекти, изискващи защита от вредните въздействия при взривните работи;
•технологични (повтарящи се) взривни работи са взривни работи, които се извършват във връзка с определена технология на работа в добивната промишленост, хидротехническото строителство и при строителството на други обекти.
Право да извършват специални и технологични (повтарящи се) взривни работи имат всички юридически или физически лица, регистрирани като търговци, след получаване на разрешение от директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“, на чиято територия ще се извършват, или от упълномощено от него длъжностно лице.
Не се изисква разрешение по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд по отношение на въоръжените сили на Република България (чл. 13а, ал. 3 ЗЗБУТ).
С оглед намаляване на административната тежест за лицата, които ще извършват специални и технологични (повтарящи се) взривни работи, е отменено задължението за предоставяне в съответната дирекция „Инспекция по труда“ на документи, които могат да бъдат осигурени по служебен път, а именно:

•копие от разрешителното за проектиране на специални взривни работи;
•копие от съдебното решение за регистрация на заявителя;
•копия от свидетелствата за правоспособност на лицата, участвали при изработването на проекта, копие от трудовия договор на ръководителя на взривните работи;
•копие от свидетелствата за правоспособност на взривниците, участващи във взривните работи, и на ръководителя на взривните работи.
Документите, които са необходими за получаване на разрешение за извършване на специални взривни работи, се подават в съответната дирекция „Инспекция по труда“. Техният обхват е определен в чл. 13б ЗЗБУТ, както следва:

•заявление по образец;
•проект за извършване на специални взривни работи;
•инструкция за безопасна работа с взривни материали;
•копие от документ, удостоверяващ правото за ползване на склад за взривни материали;
•заповед за определяне на ръководителя на взривните работи;
•списък на лицата, имащи достъп до взривни материали.
Поставени са специални изисквания към заявлението и проекта за извършване на специални взривни работи.
Заявлението трябва да съдържа данни за:

•наименованието на юридическото или физическото лице;
•целите, характера, методите и сроковете за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ;
•ръководителя на взривните работи;
•склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
Проектът за извършване на специални взривни работи трябва да бъде изработен от проектант първа степен или група от проектанти с поне един проектант първа степен, като титулната страница и чертежите към него трябта да са подписани от проектанта първа степен. Задължително е проектът да се съгласува със собствениците на обектите, които са в границите на опасната зона, и с кмета на общината, когато взривните работи ще се извършват в населени места.
За получаване на разрешение за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи лицата, които желаят да ги извършват, трябва да подадат в съответната дирекция „Инспекция по труда“ заявление по образец и технологичен проект за извършване на технологични (повтарящи се) взривни работи. В заявлението трябва да бъдат посочени:

•наименованието на юридическото или физическото лице;
•характерът и методите за извършване на взривни работи, включително опасността от взривяване на прах и газ;
•данни за ръководителя на взривните работи;
•данни за склада, в който ще се съхраняват взривните материали, относно принадлежността, типа и местонахождението му.
Процедурата за издаване на разрешения за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи определя срокове и отговорности за длъжностните лица на съответната дирекция „Инспекция по труда“ и за подателите на заявление за извършване на специални и технологични (повтарящи се) взривни работи, с оглед отстраняване на констатирани непълноти и нередовности, издаване на съответното разрешение или на мотивиран отказ.
При непълнота и при нередовност на посочените документи директорът на съответната дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице, в срок от 5 работни дни от датата на подаване на заявлението, писмено трябва да уведоми подателя за констатираните непълноти и нередовности, като с уведомлението следва да определи срок, не по-кратък от 10 дни, за отстраняването им.
В срок от 5 работни дни от подаване на заявлението или от датата на отстраняване на констатираните непълноти или нередовности директорът на дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице следва да издаде разрешение за извършване на специални или технологични (повтарящи се) взривни работи или да направи мотивиран отказ.
Отказ за издаване на разрешение се прави, в случаите, когато непълнотите и нередовностите в документите не са отстранени в срока, определен с уведомлението, или при несъответствие с изискванията за издаване на разрешение.
В случаите, когато се налага смяна на ръководителя на взривните работи:

•лицата, получили разрешение, в срок от три работни дни от смяната, трябва да уведомят писмено директора на съответната дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице, като приложат сведения за новия правоспособен ръководител на взривните работи;
•директорът на дирекция „Инспекция по труда“ или упълномощеното от него длъжностно лице в срок три работни дни от подаване на уведомлението за смяна на ръководителя на взривните работи е длъжен да отрази промените в разрешението за извършване на взривни работи или да направи мотивиран отказ.
При временно отсъствие на ръководителя на взривните работи работодателят трябва да определи друг правоспособен ръководител, като в срок от три работни дни от определянето му трябва да уведоми писмено директора на дирекция „Инспекция по труда“, или упълномощеното от него длъжностно лице, както и да предостави сведения за него.
Разрешенията за извършване на специални взривни работи се издават еднократно за срока на извършване на взривните работи, а разрешенията за технологични (повтарящи се) взривни работи - до края на календарната година (чл. 13ж ЗЗБУТ).
Със ЗИДЗЗБУТ се предвижда условията и редът за извършване на взривни работи да се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика (чл. 13а, ал. 2). Определен е и срокът, в който това следва да се направи - 6 месеца от влизането в сила на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че с новата наредба ще бъде отменен действащият в момента Правилник по безопасността на труда при взривните работи.
Втората цел на ЗИДЗЗБУТ е свързана с ролята на социалния диалог в предприятията за повишаване качеството на контрола на професионалните рискове, тъй като КУТ/ГУТ е мястото, където напълно равнопоставено работодателят или неговите представители и представителите на работниците и служителите обсъждат цялостната дейност по опазване на здравето и осигуряване на безопасността на работещите, като предлагат и мерки за подобряването й.
С промените в ал. 3 на чл. 30 ЗЗБУТ се разширяват правата на заместник-председателя на КУТ и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в ГУТ в предприятията, като освен правата, които имат като членове на КУТ/ГУТ, е предвидено те да имат право и:

•на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;
•да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси в областта на здравето и безопасността;
•да участват в разследването на трудови злополуки и при установяване на причините за професионални болести;
•да участват при разработването на проектите на вътрешни правилници и наредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд, за което работодателят задължително ги поканва;
•да изискват от работодателя или органа по безопасност и здраве при работа в предприятието временно да спрат работата на работното оборудване и да забранят използването на опасни химични вещества и смеси.
Задълженията към заместник-председателя на КУТ и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в ГУТ са определени в ал. 4 на чл. 30. Съгласно разпоредбата посочените лица трябва:

•да познават нормативните актове в областта на безопасността и здравето и да следят за спазването им;
•при констатиранe нa нарушения или неизпълнение на задължения за осигуряване на безопасност и здраве при работа - да информират работодателя и да предложат съответни мерки;
•да информират работниците и служителите за резултатите от дейностите, които извършват;
•да не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията, станала им известна при или по повод осъществяване на дейността им, която представлява производствена и търговска тайна, както и личните данни на работещите, освен ако те не са дали своето изрично съгласие за разгласяването им;
•да подписват декларация за неразгласяване на информация и личните данни, която остава в сила и след прекратяване на техните правомощия.
С оглед превенция на трудовите злополуки и професионалните болести, са определени задължения и отговорности на заместник-председателя на КУТ и на представителя на работещите по безопасност и здраве при работа в ГУТ, когато те са констатирали непосредствена опасност за здравето и живота на работещите, и няма друг начин да се сведе до минимум риска (чл. 30а и 30б).
В тази връзка е отделено специално внимание на задълженията и отговорностите при временното спиране на работата на работното оборудване и при забраната да се използват опасни химични вещества и смеси, а именно:

•заместник-председателят на КУТ и представителят на работещите по безопасност и здраве при работа в ГУТ трябва да са констатирали непосредствена опасност за здравето и живота на работещите и риск, който не може да се сведе до минимум по друг начин;
•те трябва незабавно писмено да уведомят отговорното длъжностно лице и/или работодателя за констатираната опасност, с оглед предприемане на необходимите мерки за предотвратяването й, в т.ч. могат да изискат временно да забранят използването им;
•заместник-председателят на КУТ и представителят на работещите по безопасност и здраве при работа в ГУТ могат да сигнализират контролните органи, ако работодателят нареди да се използва спряното работно оборудване или химичните вещества и смеси, без да е отстранил опасността.
За да се гарантира ефективното изпълнение на функциите и задачите, определени със закона, ЗИДЗЗБУТ предвижда специална закрила за работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 от Кодекса на труда за времето, докато има такова качество - въведена е закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ. Следователно работодателят ще може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай представителите на работещите по безопасност и здраве в предприятията:

•при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
•при намаляване на обема на работата;
•при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
•при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
•при дисциплинарно уволнение.

Калина ПЕТКОВА, началник на отдел „Условия на труд“ в МТСП

Закон за офшорките

ЗАКОН
за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.

Основна цел

Чл. 2. Икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици се основават на недопускане до усвояване на публични средства и управление на финансов ресурс от тези дружества в противоречие с обществения интерес и предотвратяване отклонението от данъчно облагане.

Забрани

Чл. 3. На дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на свързаните с тях лица се забранява пряко или косвено:

1. участие в процедура за получаване на лиценз за кредитна институция по Закона за кредитните институции или участие в такава институция, независимо от процента на участие и броя на акциите, които желае да придобие;

2. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност по Кодекса за застраховането или участие в дружество, което извършва дейност по Кодекса за застраховането, независимо от процента на участие и броя на акциите или дяловете, които желае да придобие;

3. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като пенсионноосигурител но дружество по Кодекса за социално осигуряване или участие в такова дружество, независимо от процента на участие и броя на акциите, които желае да придобие;

4. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на услуга или дейност по Закона за пазарите на финансови инструменти или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете, които желае да придобие;

5. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране или участие в дружество, което притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете;

6. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция по Закона за платежните услуги и платежните системи или участие в такава институция, която притежава лиценз по същия закон, независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете;

7. участие в процедура за получаване на концесия или разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми;

8. участие в процедура по обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му, независимо от характера и стойността на обществената поръчка, включително и чрез гражданско дружество/консорциум, в което участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим;

9. участие в приватизационни сделки, включително и на общинско имущество;

10. придобиване на държавно или общинско имущество при продажба и/или замяна на държавна и/или общинска собственост;

11. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове;

12. учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, лицензиран от съответната федерация;

13. кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите;

14. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за енергетиката;

15. участие в процедура за предоставяне на лиценз по Закона за хазарта;

16. участие в процедура за предоставяне на лиценз за търговия със стоки с двойна употреба;

17. участие в процедура за предоставяне на лиценз за мобилен оператор по Закона за електронните съобщения, съответно придобиване на участие в такъв оператор;

18. участие в процедура за получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност по доставяне и/или отвеждане на води;

19. участие в процедура по получаване на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване;

20. учредяване или придобиване на участие в лице, което кандидатства или е получило лиценз за радио- и телевизионен оператор по Закона за радиото и телевизията;

21. учредяване или придобиване на участие в лице, издател на периодични печатни произведения;

22. участие в публично-частно партньорство;

23. учредяване или участие в социологическа агенция или в лице, което изготвя и предоставя публично изследвания на общественото мнение;

24. учредяване или участие в лице, което извършва дейности по Закона за независимия финансов одит;

25. учредяване или участие в лице, което извършва дейности по Закона за независимите оценители;

26. учредяване или участие в лице, което извършва дейност по Закона за енергията от възобновяеми източници;

27. участие в търговско дружество с държавно или общинско участие;

28. придобиване на собственост върху земи и гори от държавния горски фонд.

Изключения

Чл. 4. Член 3 не се прилага, когато:

1. акциите на дружеството, в което пряко или косвено участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, се търгуват на регулиран пазар в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на пазар, включен в списъка по Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа или Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и действителните собственици – физически лица, са обявени по реда на съответния специален закон;

2. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация;

3. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици – физически лица, са известни или се търгува на регулиран пазар в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

4. дружеството, в което пряко или косвено участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е издател на периодични печатни произведения и е представило информация за действителните собственици – физически лица, по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Прилагане на чл. 4 въз основа на неверни данни

Чл. 5. Когато въз основа на неверни данни е приложено изключение по чл. 4, в случаите по:

1. член 3, т. 1 – 6 – отказва се издаване на лиценз, разрешение за извършване на дейност или разрешение за придобиване на участие, съответно се отнемат, когато са издадени;

2. член 3, т. 7 – отстранява се кандидатът за участие в концесия или от получаване на разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми, съответно прекратява се договорът за концесия или се отнема разрешението, когато е издадено;

3. член 3, т. 8:

а) кандидатът се отстранява от участие в процедурата по обществена поръчка;

б) прекратява се договорът за обществена поръчка без предизвестие, като не се дължи нито връщане на депозита, нито заплащане на извършените работи, а получените плащания подлежат на незабавно възстановяване ведно със законната лихва;

в) възстановяват се всички получени суми ведно със законната лихва, ако обществената поръчка е изпълнена, като възложителят на обществената поръчка не дължи компенсации и обезщетения;

4. член 3, т. 9 – отстранява се кандидатът от участие в приватизационната процедура; при сключен приватизационен договор сделката се смята за недействителна, освен ако са изтекли 5 години от сключването на договора; при обявяване на сделката за недействителна възложителят не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения;

5. член 3, т. 10 – обявява се недействителност на продажбата, съответно замяната; при обявяване на сделката за недействителна възложителят не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения;

6. член 3, т. 11 – отказва се предоставяне на лиценз, съответно се отнема, когато е издаден;

7. член 3, т. 12 – отказва се предоставяне на лиценз на клуба, съответно се отнема лицензът, когато е издаден;

8. член 3, т. 13 – отказва се обявяването на инвестиционния проект като приоритетен, съответно се отнема статутът на проекта, обявен като приоритетен;

9. член 3, т. 14 – 17 – отказва се предоставяне на лиценз, съответно се отнема в случаите, когато е издаден;

10. член 3, т. 18 – 19 – отстранява се кандидатът от участие в концесия или се отказва възлагане на договор за извършване на дейност, съответно се прекратява, когато съответният договор е сключен;

11. член 3, т. 20 – отказва се предоставяне на лиценз за радио- и телевизионен оператор, съответно отнема се лицензът, когато е издаден;

12. член 3, т. 22 – отстранява се участникът от процедурата за определяне на частен партньор, съответно се прекратява договорът за публично-частно партньорство;

13. член 3, т. 27 – обявява се недействителност на участието; при обявяване на участието за недействително не се дължи връщане на полученото по придобиването, както и компенсации и обезщетения;

14. член 3, т. 28 – обявява се недействителност на продажбата; при обявяване на сделката за недействителна продавачът не дължи връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения.

Вписване в търговския регистър

Чл. 6. (1) В търговския регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър се вписват обстоятелствата по чл. 4 от този закон, както следва:

1. по т. 1 и 2 – по партидата на дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим; ако дружеството не подлежи на вписване на друго основание, наличието на обстоятелства по чл. 4 е основание за вписване в търговския регистър;

2. по т. 3 и 4 – по партидата на търговското дружество.

(2) В търговския регистър, освен обстоятелствата по чл. 4, се вписват и идентифициращите данни за действителните собственици – физически лица, съгласно нотариално заверена декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(3) Лицата, уведомили съответния компетентен орган по реда на чл. 28а от Закона за кредитните институции, чл. 16а от Кодекса за застраховането, чл. 121ж от Кодекса за социалното осигуряване и чл. 145 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, вписват в търговския регистър и идентифициращи данни за действителните собственици – физически лица, съгласно декларацията по ал. 2.

(4) Съответният компетентен орган по чл. 3 извършва проверка за наличието на вписване по ал. 1, 2 и 3.

(5) В случай че обстоятелствата по ал. 1, 2 и 3 не са вписани в търговския регистър, съответният компетентен орган прилага чл. 3.

Административнонаказателна отговорност

Чл. 7. (1) Който представи документи с невярно съдържание, за да удостовери обстоятелствата по чл. 4, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 50 000 до 100 000 лв.

(2) На дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим или свързано с него лице, което учреди или придобие участие в юридическо лице – издател на периодични печатни произведения, и за което не се прилагат изключенията по чл. 4, се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата е в размер от 100 000 до 200 000 лв., съответно имуществената санкция е в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.

Установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания

Чл. 8. Административните нарушения се установяват от органите на съответната компетентна администрация по чл. 3, а административните наказания се налагат от ръководителя на компетентната администрация или оправомощени от него длъжностни лица.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Дружество“ е всяко юридическо лице, неперсонифицирано дружество и друга структура, получаваща статута си от законодателството на държавата, в която е регистрирано, без оглед на формата на сдружаване, учредяване, регистрация или друг подобен критерий.

2. „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са юрисдикциите по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

3. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

4. „Земи“ са всички земи от поземления фонд.

Заключителни разпоредби

§ 2. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 116:

а) алинея 3 се отменя;

б) в ал. 4 думите „2 и 3“ се заменят с „и 2“;

в) в ал. 6 думите „ал. 3“ се заменят с „§ 1, т. 3, буква „н“ от допълнителните разпоредби“.

2. В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби са създават букви „н“ и „о“:

„н) местно и чуждестранно лице, с което местното лице е сключило сделка, ако:

аа) чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна – членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако местното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар, и

бб) държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.

За чуждестранно лице по смисъла на тази разпоредба се смята и всяко юридическо лице, независимо дали е местно за Република България, или не, върху което контрол упражнява лице, отговарящо на условията по букви „аа“ и „бб“.

За местни лица по смисъла на тази разпоредба се смятат и чуждестранните юридически лица, извършващи дейност в страната чрез място на стопанска дейност, и чуждестранните физически лица, реализиращи доходи от източник в страната чрез определена база за сделки, осъществени чрез мястото на стопанска дейност или определената база;

о) собствениците на местното юридическо лице и чуждестранното лице в случаите по буква „н“.“

§ 3. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г. и бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г.) в чл. 8 ал. 11 се изменя така:

„(11) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.“

§ 4. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г. и бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г.) в чл. 12 ал. 9 се изменя така:

„(9) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.“

§ 5. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г.) в § 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 101 от 2013 г.) накрая се добавя „и на § 21 относно ал. 10 и 11 и § 22, които влизат в сила от 1 април 2014 г.“.

§ 6. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г. и бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г.) в чл. 118, ал. 3 изречение второ се изменя така: „В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.“

§ 7. (1) Лицата, за които се прилагат забраните по чл. 3, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в 6-месечен срок от влизането му в сила.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 за лицата, които не са привели дейността си в съответствие с изискванията на закона, се прилага чл. 5.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Законът е приет от 42-то Народно събрание на 20 декември 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.