Третиране по ЗДДФЛ на еднократна помощ, предоставена от работодателя при раждане

Третиране по ЗДДФЛ на еднократна помощ, предоставена от работодателя при раждане на дете

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор


   Моля да изясните от данъчно-осигурителна гледна точка еднократна помощ, предоставена от работодател за сметка на социалните разходи при раждане на дете в размер на 2400 лева, преведени по банков път, и по-конкретно:
1. Дали са необлагаеми по ЗДДФЛ по чл. 24, ал. 2, т. 11 за физическото лице?
2. Дали по чл. 205 от ЗКПО като социални разходи, които не са в натура, не се облагат с данък върху социалните разходи по ЗКПО?
3. Дали като не влизат в сумите като осигурителен доход по чл. 2, ал. 2 от наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, то върху тях не се дължат осигурителни вноски?

   По силата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лева за съответната календарна година. Ето защо, ако на съответния работник или служител му бъде изплатена еднократна помощ при раждане на дете в размер на 2400 лева, то съответната сума няма да се облага с данък по реда на ЗДДФЛ, при условие че същата е изплатена за сметка на социалните разходи. По този начин съответното физическо лице “ще изчерпи лимита си” за необлагаем доход от изплатени еднократни помощи за сметка на социалните разходи и при настъпване на друго събитие, изброено в чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ - съответният доход вече ще подлежи на облагане при работодателя.
Хипотезата на чл. 205 от ЗКПО в случая е приложима дотолкова, доколкото регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени от работодателя в натура, не се облагат по реда на ЗКПО, а следва да се облагат по реда на ЗДДФЛ. Ето защо за вас приложима ще бъде разпоредбата на ЗДДФЛ - чл. 24, ал. 2, т. 11 от материалния данъчен закон, уреждащ облагането на доходите на физическите лица (ФЛ).
Единствено за да се счита полученият доход в размер до 2400 лева годишно за необлагаем, трябва освен плащанията да имат еднократен характер при настъпване на точно определено събитие (раждане на дете, встъпване в брак, смърт на член от семейството), но и същите да се считат за социален разход по смисъла на ЗДДФЛ. Тъй като ЗДДФЛ няма своя дефиниция на понятието “социален разход”, следва да приложим смисъла на понятието, което се влага в друг материален данъчен закон - в случая ЗКПО (§ 1, т. 34 от допълнителните разпоредби), независимо че там се коментират социалните разходи в натура.
За да се счита разходът за социален, то същият следва да задоволява социални придобивки, изброени в чл. 294, т. 1 - 7 от Кодекса на труда (в случая става въпрос за т. 7 - задоволяване на други социално-битови и културни потребности). Също така, за да се счита разходът за социален, същият следва да бъде предоставян по начин, определен в чл. 293 от Кодекса на труда, а именно посредством:
а) решение на ръководството на отчитащото се предприятие; или
Б) решение на общото събрание на работниците и служителите.
Не на последно място следва да се знае, че така регламентираните средства за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели.
Според автора вие правилно сте разбрали, че на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.