Счетоводно и данъчно третиране на наследяването на предприятие на ЕТ

Счетоводно и данъчно третиране на наследяването на предприятие на ЕТ

Отговаря д-р Али ВЕЙСЕЛ – д.е.с., регистриран одитор

   Собственик на ЕТ – действащо предприятие с персонал и регистриран по ЗДДС, почина внезапно на 07.10.2013 година. Неговият син пое фирмата след съответните търговски регистрации – решението в ТР излезе на 21.10.2013 (с нов ЕИК) и на същата дата получихме и регистрацията по ЗДДС. По отношение на персонала – преназначени са по съответния ред (чл. 123). Какви трябва да са началните салда на наследника ЕТ? Трябва ли да се осчетоводяват в наследника ЕТ салдата от наследодателя ЕТ все едно че е покупка през 498? Какво правим с авансовите вноски за данък печалба – както по отношение на разчетите с бюджета, така и по отношение на счетоводните записвания? Трябва ли резултатът от дейността на наследодателя да се обяви като друг доход от стопанска дейност от наследника при попълване на личната му декларация или по някакъв друг начин изобщо?

   Счетоводството на дейността на предприятието на едноличния търговец до датата на смъртта на физическото лице и след наследяването трябва да се води в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството. Според нас нищо не трябва да се променя при наследяване на предприятието. Счетоводната информация на предприятието на починалия собственик следва да продължава да съществува без промяна.
Когато починало лице е формирало доход от стопанска дейност като едноличен търговец през данъчната година, облагаем с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), наследникът му не следва да подава данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от негово име.

Според становище на Националната агенция за приходите (НАП) с изх. № 96-00-208/09.04.2012 г. липсва и правна възможност наследникът на починалото лице да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, получени от наследодателя за осъществяваната от него стопанска дейност до датата на смъртта.
Наследникът следва да подаде годишна данъчна декларация от свое име с новия си ЕИК, с която да декларира печалбата за периода от поемане на предприятието до края на годината. В тази връзка следва да се има предвид, че чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ предвижда, че по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Тук за счетоводни и данъчни цели възниква необходимостта да бъде извършено междинно счетоводно приключване за определяне на финансовия резултат на стопанската дейност на прекратения едноличен търговец към датата на смъртта на неговия собственик – физическото лице, и да бъде определен финансовият резултат за периода от поемане на предприятието до края на годината.

По отношение на авансовите вноски за данък печалба има становище на НАП с изх. № 24-33-89/09.06.2012 г. Според него универсалният правоприемник на предприятието е задължен да заплати публичните задължения на ЕТ за годината. Затова при определянето на годишното данъчно задължение на наследодателя, собственик на ЕТ за годината, следва да се приспадне данъкът, който той авансово е внесъл през данъчната година по реда на ЗКПО. В случай че авансовите вноски са по-високи по размер от дължимия годишен данък, разликата подлежи на възстановяване/прихващане на наследниците.
Но това становище не съответства на посочените горе тълкувания на нормативните изисквания, че наследникът няма право да подава декларация от името на починалото лице, както и няма правна възможност да включва дохода от починалия едноличен търговец в своята декларация.

Третиране по ЗДДФЛ на еднократна помощ, предоставена от работодателя при раждане

Третиране по ЗДДФЛ на еднократна помощ, предоставена от работодателя при раждане на дете

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор

   Моля да изясните от данъчно-осигурителна гледна точка еднократна помощ, предоставена от работодател за сметка на социалните разходи при раждане на дете в размер на 2400 лева, преведени по банков път, и по-конкретно:
1. Дали са необлагаеми по ЗДДФЛ по чл. 24, ал. 2, т. 11 за физическото лице?
2. Дали по чл. 205 от ЗКПО като социални разходи, които не са в натура, не се облагат с данък върху социалните разходи по ЗКПО?
3. Дали като не влизат в сумите като осигурителен доход по чл. 2, ал. 2 от наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, то върху тях не се дължат осигурителни вноски?

   По силата на чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството – общо до 2400 лева за съответната календарна година. Ето защо, ако на съответния работник или служител му бъде изплатена еднократна помощ при раждане на дете в размер на 2400 лева, то съответната сума няма да се облага с данък по реда на ЗДДФЛ, при условие че същата е изплатена за сметка на социалните разходи. По този начин съответното физическо лице “ще изчерпи лимита си” за необлагаем доход от изплатени еднократни помощи за сметка на социалните разходи и при настъпване на друго събитие, изброено в чл. 24, ал. 2, т. 11 от ЗДДФЛ – съответният доход вече ще подлежи на облагане при работодателя.
Хипотезата на чл. 205 от ЗКПО в случая е приложима дотолкова, доколкото регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени от работодателя в натура, не се облагат по реда на ЗКПО, а следва да се облагат по реда на ЗДДФЛ. Ето защо за вас приложима ще бъде разпоредбата на ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 11 от материалния данъчен закон, уреждащ облагането на доходите на физическите лица (ФЛ).
Единствено за да се счита полученият доход в размер до 2400 лева годишно за необлагаем, трябва освен плащанията да имат еднократен характер при настъпване на точно определено събитие (раждане на дете, встъпване в брак, смърт на член от семейството), но и същите да се считат за социален разход по смисъла на ЗДДФЛ. Тъй като ЗДДФЛ няма своя дефиниция на понятието “социален разход”, следва да приложим смисъла на понятието, което се влага в друг материален данъчен закон – в случая ЗКПО (§ 1, т. 34 от допълнителните разпоредби), независимо че там се коментират социалните разходи в натура.
За да се счита разходът за социален, то същият следва да задоволява социални придобивки, изброени в чл. 294, т. 1 – 7 от Кодекса на труда (в случая става въпрос за т. 7 – задоволяване на други социално-битови и културни потребности). Също така, за да се счита разходът за социален, същият следва да бъде предоставян по начин, определен в чл. 293 от Кодекса на труда, а именно посредством:
а) решение на ръководството на отчитащото се предприятие; или
Б) решение на общото събрание на работниците и служителите.
Не на последно място следва да се знае, че така регламентираните средства за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели.
Според автора вие правилно сте разбрали, че на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Важни моменти при преобразуването на дружества по реда на Закона за корпоративно

Важни моменти при преобразуването на дружества по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане

Галина НИКОЛОВА – юрист

   Преобразуването на дружества по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) представлява специфичен режим на преобразуване. Приложното му поле обхваща следните видове преобразуване на търговски дружества:
– вливане (чл. 126 от ЗКПО);
– сливане (чл. 127 от ЗКПО);
– разделяне (чл. 128 от ЗКПО);
– отделяне (чл. 129 от ЗКПО);
– прехвърляне на обособена дейност (чл. 130 от ЗКПО);
– замяна на акции/дялове (чл. 131 от ЗКПО);
– преустройство на кооперативни организации, включително такива от други държави – членки на Европейския съюз, когато са налице условията по раздел II на глава деветнадесета от ЗКПО.
Този специфичен режим се прилага както при преобразуване на местни дружества, така и при преобразуване, в което участва чуждестранно дружество от страна – членка на Европейския съюз (ЕС).
Главната особеност при преобразуването по ЗКПО е, че за извършването му се издават акции (дялове), т.е. не се осъществяват парични плащания. По смисъла на ЗКПО издаване на акции или дялове е налице, когато се предоставят новоиздадени или притежавани собствени акции или дялове от новоучредено, приемащо или придобиващо дружество. Това обстоятелство се регламентира от чл. 133 от ЗКПО. Допустимо е парично плащане на акционерите или съдружниците в преобразуващите се или придобитите дружества само до 10% от номиналната стойност на издадените акции или дялове в резултат на преобразуването. Съгласно чл. 132, ал. 2 от ЗКПО в случаите на вливане, разделяне и отделяне може да не се издават акции, когато това се допуска от Търговския закон.

   За да се осъществи едно преобразуване на дружество по смисъла на ЗКПО, е необходимо да са изпълнени точно определени законови изисквания както от преобразуващите се дружества, така и от получаващите дружества.
Преобразуващи дружества по смисъла на чл. 135 от ЗКПО са:
– местно преобразуващо се дружество;
– преобразуващо се дружество от друга държава – членка на Европейския съюз;
– място на стопанска дейност в страната на преобразуващото се дружество от друга държава – членка на Европейския съюз.
Преобразуващите се дружества прехвърлят активи и пасиви в резултат на преобразуването (вливащо, сливащо се дружество).
Получаващи дружества по смисъла на чл. 136 от ЗКПО са:
– местно новоучредено или приемащо дружество;
– новоучредено или приемащо дружество от друга държава – членка на Европейския съюз;
– място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава – членка на Европейския съюз.
Получаващите дружества са новоучредени или съществуващи дружества, които получават прехвърлените активи и пасиви от преобразуващите се дружества.

   Разпоредбата на чл. 137 от ЗКПО регламентира условията, на които трябва да отговаря едновременно дружеството, за да се квалифицира като дружество от друга държава – членка на Европейския съюз, а именно:
– правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 3 от ЗКПО;
– дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
– печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 4 от ЗКПО или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък.

   Ред за прехвърляне на особена дейност
Обособената дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, на базата на които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.
Прехвърлянето на обособена дейност е регламентирано с чл. 130 от ЗКПО. Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.
Съгласно чл. 131 от ЗКПО замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.
Категория активи и пасиви, които са предмет на преобразуване:
– активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО (чл. 139, т. 1). За тези активи и пасиви се изготвя справка по реда на чл. 141 от ЗКПО със следното съдържание: вид и наименование на актива/пасива, счетоводна стойност, данъчна временна разлика, резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв). В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му. Копие от справката се предава на получаващите дружества и на органа по приходите в срок до края на месеца, следващ месеца на преобразуването;
– активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО – чл. 139, т. 2 от ЗКПО;
– активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО – чл. 139, т. 3 от ЗКПО.
При преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

   Данъчни последици при прехвърлящите дружества
1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО
Счетоводните печалби и загуби, възникнали при отписване на активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО в резултат на преобразуването, не се признават за данъчни цели. Това означава, че разликата между пазарната стойност на прехвърлените активи/пасиви и тяхната данъчна стойност не се облага. Всички данъчни временни разлики, свързани с прехвърлените активи/пасиви и възникнали преди преобразуването, не се обръщат (признават) към момента на преобразуването и се считат за възникнали при получаващите дружества. Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО и тези активи не са данъчни амортизируеми активи, се прехвърля от преобразуващото се дружество и се смята за възникнал при получаващото дружество. Преобразуващото дружество не прилага чл. 45 от ЗКПО (увеличение на счетоводния финансов резултат с резерв от последваща оценка на неамортизируеми активи), т.е. преобразуващото дружество не увеличава счетоводния финансов резултат със стойността на отписания преоценъчен резерв при отписването на активите, които не са данъчни амортизируеми активи. Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка, която се смята за възникнала по отношение на новопридобитите акции или дялове и се признава за данъчни цели по общия ред на закона. Когато акциите или дяловете са държани от преобразуващото се дружество непрекъснато за срок не по-кратък от 5 години, данъчната временна разлика не се признава за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.
2. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО
На основание чл. 142, ал. 1 от ЗКПО възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО, свързани с място на стопанска дейност на местно дружество в друга държава – членка на Европейския съюз, не се признават за данъчни цели. Данъчните временни разлики, които са свързани с тези активи и пасиви, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и през следващите години.
Изключение за случаите извън чл. 142, ал. 1 от ЗКПО:
– за данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват;
– при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО (преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчни амортизируеми активи).
3. При прехвърлянето на активи и пасиви по чл. 139, т. 3 от ЗКПО не се наблюдават данъчни последици за преобразуващите се дружества.

   Данъчни последици при получаващите дружества
1. Данъчни последици, свързани с прехвърлени активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО
Данъчните временни разлики, които са свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО, възникнали при преобразуващите се дружества преди преобразуванетo, се считат за възникнали при получаващите дружества. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗКПО, когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност, различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка или с нея се коригира горепосочената данъчна временна разлика. В този случай съгласно чл. 141, ал. 3 от ЗКПО се изготвя нова справка от получаващото дружество и копие от нея се предава на органа по приходите заедно с годишната данъчна декларация. Справката съдържа следната информация за всеки актив или пасив: вид и наименование на актива/пасива, счетоводна стойност, данъчна временна разлика преди преобразуването, данъчна временна разлика след преобразуването, резерв от последваща оценка (преоценъчен резерв). В справката се посочват данни, които идентифицират преобразуващите се и получаващите дружества, както и датата на преобразуването и съдебното решение за вписването му.
Когато след подаване на посочената справка в резултат на преобразуването се извършат корекции съгласно счетоводното законодателство в стойностите на активите и паси&#