Изследване на Ърнст енд Янг във връзка новата счетоводна Директива 2013/34/ЕС

От името на Европейската комисия, Ърнст енд Янг провежда изследване във връзка с новата счетоводна Директива 2013/34/ЕС. Целта е да се проучат и да се разберат нуждите и очакванията на различните заинтересовани групи в 25 европейски страни, включително и България, за да се разработи ръководство по отношение на тези финансови отчети.

Изследването е фокусирано върху два вида групи:

1) Изготвящи финансови отчети - малки и средни предприятия. Линк към въпросника за съставителите на отчети: https://emeia2.ey-vx.com/survey/TakeSurvey.asp?PageNumber=1&SurveyID=3113nlLL7845G2
 
2) И потребители, използващи тези финансови отчети (т.е. собствениците на малки и средни предприятия, мениджъри на малки и средни предприятия, доставчици и клиенти от малки и средни предприятия, банки, данъчни органи, служители и представители на правителствени агенции). Линк към въпросника за потребителите на отчети: https://emeia2.ey-vx.com/survey/TakeSurvey.asp?PageNumber=1&SurveyID=4JJ6o9519o83G2

Запознайте със самата Директива (като цяло е една от лесните Директиви и материалът не е труден). Линк към Директива от сайта ЕС. Ако не се зарежда, може да я свалите и от тук.

Писали сме няколко пъти, но да напомня, че лицензирането, изпитването и регулирането на счетоводителите не е предмет на новата счетоводна Директива. Въпреки това някои лобита се опитват да използват предстоящите промени в Закона за счетоводството, за да прокарат тези свои намерения. Целта на евродирективата е облекчаване на малкия бизнес, намаляване на изискванията по отношение отчетността на предприятията, като дава възможност на държавите членки да определят и други облекчения за микро и малки предприятия.

С директивата се въвеждат единни критерии в държавите-членки за микро, малки, средни, големи и предприятия от обществен интерес. Тези критерии са споменати още в първия слайд от изследването в таблица, като за целите на изследването микро предприятията са разделени на две подгрупи само на база на числеността на персонала си. Сумите са в евро.


Зачитане на трудовия стаж при работа на различни длъжности в едно предприятие

Зачитане на трудовия стаж при работа на различни длъжности в едно предприятие

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика



   Счетоводител напуска предприятието и работи на същата длъжност в друго предприятие. След половин година се връща в първото предприятие на длъжността началник-склад, а след още една година пак заема длъжността счетоводител. Как следва да му се определи допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит?

   В съответствие с чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Поради това преназначаването на друга длъжност в предприятието не води до промяна на получаваното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

   В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионалния опит да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

ВАЖНО: Открита кръгла маса на счетоводителите. За лицензцирането с изпити.

Здравейте колеги,

Днес (17-ти март), като член на АССП, взех участие в дискусиите на кръгла маса на тема  “Проекции в развитието на нормативната уредба на счетоводството в Република България” в УНСС. Притеснена съм какво се готви и желая да ви информирам.

Беше ни представен анализ по проект по сключен договор за университетски научни поръчки „Възможности за развитието на организацията и нормативната уредба на счетоводството в България за малки и средни предприятия върху основата на континенталната счетоводна система” на проф. д-р Стоян Стоянов, катедра “Счетоводство и анализ” УНСС. Проектът беше презентиран от доц. Марина Михайлова. Не можах да намеря анализа публикуван онлайн, надявам се да го представят на всички, за да се запознаете и вие.

Съвсем накратко един от изводите от анализа, е че трябва да има организация с изпити на счетоводителите, например Институт. Представители на ИДЕС заявиха, че не искат ИДЕС да администрира този Институт, но настояват влизането на счетоводителите в него да става с 2-3 изпита - по счетоводство, данъчно и осигурително право. И само счетоводители положили тези изпити и взели съответните лицензи да имат право да съставят финансови отчети. Другите явно ще са оперативни счетоводители.

Академичната общност в лицето на известни доценти, професори, преподаватели и одитори също се изказа в тази посока. От Комисията по етика на ИДЕС имаше едно единствено по-балансирано мнение за Институт, но без изпити. Но аз лично разговарях с председателя на ИДЕС и той ми каза, че не приема идеята за организация без изпити. Господинът участва в групата по писането на новия закон за счетоводството. Аз също съм в Работна група към МФ по писането на новия Закон за счетоводство, така че следя нещата отблизо.

Представителите на Министерство на финансите слушаха и казаха, че за тях е било много интересно и полезно да чуят мненията на всички. Не изразиха становище, но казаха, че явно въпросите се въртят, около създаването на организация на счетоводителите. Призоваха всички, които имат както да добавят и искат за изразят мнение да им пишат.

Припомням, че Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) и Съюза на счетоводителите в България (ССБ) са против силно регулиране на професията. Общо взето неща се представиха така, че ИДЕС и академичната общност искат да ни защитава и утвърждават имиджа на професията, и не са доволни, че ние счетоводителите се дърпаме и не искаме.

Зад  “защита” и “имидж” е маскирана силна регулация на счетоводната професия и затова тази идея не се споделя от счетоводителите, които реално упражняваме професията, които се сблъскаме с нелоялна конкуренция от данъчни и други лица, които съставят отчети в конфликт на интереси, или лица, които нямат необходимия стаж и образование по Закона за счетоводството. Да, ние имаме нужда от защита от тях, но не по този начин.

Най-разочароващото за мен, беше че изказванията и анализа нямаха нищо общо с новата счетоводна европейска директива.  Да припомним, че целта на Директива 2013/34/ЕС е намаляването на административна тежест на малките и средни предприятия и облекчаване на тяхната отчетност. Разписаните текстове дават възможност на държавите членки наистина да облекчат малките предприятия, а посланията на директивата в преамбюла са твърде  ясни. Европа апелира облекчете малките и "Мисли първо за малките". Сега виждаме неимоверни опити да се изкриви духа на една полезна европейска директива и аз, като счетоводител и собственик на малък бизнес, съм много разочарована от това. Европейско законодателство се променя в посока на намаляване на регулаторните режими във всички области, а ние обсъждаме точно обратното.

Накрая водещата проф. д-р Снежана Башева заключи, че днес на кръглата маса сме се съгласили, че трябва да има някакъв Институт на счетоводителите в бъдещия нов Закон за счетоводството, а пък в последствие, вероятно когато го пишем, то да се решава как ще се влиза в Института. Първо това не отговаря на истината – не се съгласихме всички, и второ Институт без ясни параметри - това е много опасно, защото утре могат да лобират за най-лошия за нас и бизнеса сценарий.

Ще видим дали ще се намери правителството в България, което да предложи на Парламента да гласува така, че да лиши хиляди хора да си упражняват професията, за която са учили, по-която имат солиден стаж, и които я упражняват до момента съвестно и с много труд и нерви, както и да елиминира нас - счетоводните предприятия с дългогодишен опит на база, на който сме създали системи на отчитане в счетоводните си предприятия, за да обслужваме качествено и сигурно нашите клиенти. Кой ще позволи да се парцелира и монополизира бизнеса на счетоводни услуги, маскирано зад “загриженост” за професията?



Още по темата:
Позиция на АССП: Относно регулиране на професията и транспонирането на Директива 2013/34/ЕС
Новини от АССП: Ще говорим за професията и новата счетоводна директива
Анкета: Лицензиране на счетоводителите чрез изпити отново на дневен ред

За счетоводната професия, новата счетоводна директива и предстоящи законодателни промени. Участие на АССП на 16-ти март (неделя) в икономическото предаване на България Он Еър. От тук можете да гледате предаването. В първия половин час от записа е: http://www.bgonair.bg/video/schetovodnata-profesiya-v-balgariya-i-obrazovanie-i-biznes-na-edin-ezik-li-govoryat

Документиране продажбата на лек автомобил

Документиране продажбата на лек автомобил

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.


   Следва ли при продажба на лек автомобил във фактурата да се посочват на отделен ред местният данък и нотариалната такса, както е при недвижимите имоти? В случай че в нотариалния договор изрично е упоменато, че местният данък и нотариалните такси по прехвърлянето са за сметка на клиента, т.е. доставчикът няма документи за платения данък и нотариална такса, следва ли доставчикът отнова да ги посочва във фактурата за продажбата? По този начин клиентът би платил два пъти ДДС върху нотариалната такса.

 
Правилата и изискванията за изготвяне на данъчния документ - фактура за продажба, са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 11 - 14 от цитираната разпоредба във фактурата следва да се посочат: данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, размерът на данъка и сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. Посочването на данъка на отделен ред във фактурата е условие (по реда на чл. 71, т. 1) за упражняване на правото на данъчния кредит от страна на получателя по доставката.

   В същото време данъчната основа на облагаемите доставки се формира по реда на чл. 26 от ЗДДС, според който тя представлява сумата, която включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката и увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. При условие че за прехвърлянето на моторни превозни средства се изисква плащането на данъци и такси, то със стойността им следва да бъде увеличена данъчната основа по облагаемата доставка.

   Независимо кой е платецът на данъците и таксите по прехвърляне на превозното средство (това се отнася и до недвижимите имоти), с размера на същите следва да се увеличи данъчната основа на облагаемата доставка. Това, че не разполагате с документ, не означава, че нямате информация за дължимите данъци и такси по прехвърлителната сделка. Същите са отбелязани на първата страница на нотариално заверения договор по покупко-продажбата.

   На практика наистина една и съща сума се облага 2 пъти с ДДС, но тъй като такива са изискванията на ЗДДС, считам, че най-удачно е те да се изпълнят във вида им, в който са разписани в приложимия материален данъчен закон (ЗДДС).

Новини от АССП: Ще говорим за професията и новата счетоводна директива

На 16-ти март (неделя) от 16:30 до 18 часа Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия  ще участва в икономическото предаване на телевизия България Он Еър. Ще говорим за счетоводната професия, новата счетоводна директива и предстоящи законодателни промени.

От АССП ще участват:
г-жа Мадлена Леви-Примо – Председател на АССП и
г-жа Катя Крънчева, управител на Счетоводна Кантора К и К  – редовен член на АССП.

От тук можете да гледате предаването. В първия половин час е: http://www.bgonair.bg/video/schetovodnata-profesiya-v-balgariya-i-obrazovanie-i-biznes-na-edin-ezik-li-govoryat

д.е.с. Христо Досев: За новото Приложение № 4 към ГДД по чл.92 от ЗКПО

Попълване на Справка 1 от Приложение 4 на ГДД по чл. 92 от ЗКПО

В Приложение № 4 (обр. 1014) от образеца на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2013 година – обр. 1010 данъчно задължените лица следва да декларират сумата на сделките със свързани лица и/или с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим (Справка 1) и сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата (Справка 2).

По отношение попълването на Справка 2 можем да кажем, че за нея лицето само следва да прецени сумите, които съгласно ЗКПО имат характер на скрито разпределение на печалбите и съответно да ги посочи на един ред като впоследствие сумата ще се пренесе при преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение - ред 23 от колона А на Приложение № 1.

По силата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО за скрито разпределение на печалбата се приемат:
а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по § 1, т. 4, букви "а" и "б" от ДР на ЗКПО;
б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

Попълването на Справка 1 е свързана с два момента. Първият момент има чисто декларативен характер. За целта данъчно задълженото лице, съобразявайки се с предвидената номенклатура на видовете сделки (от № 1 до № 6), следва да впише сумарно (на един ред) осъществените от предприятието сделки със свързани лица и с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим на 6 отделни реда.

Вторият момент е свързан с това, попълвайки данните на ред 7, данъчно задълженото лице само да определи частта от сумата, декларирана на редове от 1 до 6, която представлява отклонение от данъчното облагане (т.е. тук следва да се посочат сумите, с които извършените сделки се отклоняват от пазарните равнища и условия за съответните сделки, които биха се осъществили между несвързани по между си лица).    С въпросната сума от ред 7 следва да се увеличи счетоводния финансов резултат по реда на глава четвърта от ЗКПО.

При попълване на Справка 1 следва да имате предвид, че за свързани лица се приемат тези, определени по реда на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Изрично в указанието за попълване на справката е уточнено, че в нея не се попълват данни за осъществени сделки между предприятието и следните свързани лица:
-   съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство (§ 1, т. 3, буква „а”);
-   работодател и работник (§ 1, т. 3, буква „б”);
-   лицата, едното, от които е направило дарение на другото (§ 1, т. 3, буква „л”).

Във връзка с предвидената номенклатура на сделките следва да кажем, че декларираните суми следва да се групират по следните видове сделки:
1 - покупки/продажби на стоки и продукция, имоти или други активи;
2 – покупки/продажби на услуги;
3 – покупки/продажби, свързани с нематериално имущество (търговска марка, патент, права по лицензионни споразумения, ноу-хау и др.);
4 – получени/предоставени заеми – главница;
5 – възнаграждения за вътрешногрупови услуги (посочената по този код сума не се включва към сумата по код 2);
6 – други, в т. ч. разходи/приходи от лихви.

Събирайки в себе си понятието „други” – номенклатурата на код 6 е дотолкова неясна, че едва ли не всичко каквото не е обхванато като сделки от първите 5 кода следва да се включи тук. Не бива обаче да забравяме, че все пак в номенклатура 6 следва да се отразят преди всичко сделки, а не просто взаимоотношения със свързани лица. В този смисъл (без да знаем какво е становището на НАП по този въпрос, макар че се очаква именно приходната администрация да излезе с официално становище – указание за попълване на справката) отношения като:
•   разпределяне на дивидент;
•   разпределяне на ликвидационен дял;
•   даване и/или връщане на допълнителна парична вноска по реда на чл. 134 от Търговския закон;
•   внасянето на непарична вноска (апорт) не следва да се третират като сделка между дружеството и техните собственици, поради което нямат място в нито една от предвидените номенклатури на Справка 1.

По отношение на код 2 не считаме за необходимо определението на понятието „услуги” да трябва да се разглежда далече по-широко, отколкото законодателят е вложил смисъл при попълване на въпросната справка от страна на данъчно задължените лица. По реда на материалния данъчен закон в лицето на ЗКПО, нямаме самостоятелна дефиниция на понятието „услуга”. По смисъла на ЗДДС обаче услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство (чл. 8). Въпреки това обаче „услуги” като например:
-   предоставени по договори за управление и контрол;
-   предоставени по извън трудови правоотношения за работа с личен труд в търговското дружество
не следва да се включват в Справка 1, тъй като по своята същност те не могат да се квалифицират като „сделки”, а като възможност на свързаното лице да работи в своето дружество, за което получава и дължимото възнаграждение.

Второто основание за изключване на възнагражденията, платени по силата на договори за управление и контрол или по граждански договори за полагане на услуги с личен труд от страна на собствениците в търговските дружества (които несъмнено се считат за свързани с дружеството лица) е факта, че съгласно указанията за попълване на Справка 1 от Приложение 4 на ГДД, в нея не следва да се попълват сделките между свързаните лица работодател – работник.

ЗКПО няма своя собствена дефиниция на понятието „работодател”, затова ще се съобразим със смисъла, който е вложен в текста на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Според цитираната норма, „работодател” е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. ЗКПО няма свое собствено тълкуване на понятието „трудови правоотношения”, затова считаме, че значението на това понятие следва да се търси в друг материален данъчен закон – в случая ЗДДФЛ. Според § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения” са освен тези, сключени по реда на Кодекса на труда, но и:
•   правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия (буква „з”);
•   правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери (буква „и”).

Ето защо възнагражденията по договорите за управление и контрол и договорите за полагане на личен труд между предприятието и съдружниците в търговското дружество със сигурност нямат място в Справка 1 на приложение 4 от ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Пак по наше мнение (без да имаме становището на НАП по този въпрос), изплатените суми за пътни, дневни, нощувки във връзка със заповедите за командировки на управителите – свързани с дружеството лица не следва да намерят отношение в Справка 1, тъй като не касаят възнаграждение за предоставени услуги, а са по скоро обезщетение за направени разходи, които свързаното лице е направило във връзка с изпълнение на своите служебни задължения (без оглед дали тези задължения са възникнали на основание трудови правоотношения или извън трудови правоотношения – ДУК или договор за полагане на личен труд от съдружниците/акционерите с притежание над 5% от капитала).

В справката обаче ще намерят такива сделки между свързаните лица – предприятие и техните собственици изразяващи се в: предаване/получаване на активи под наем, покупко/продажби на стоки, предоставяне/получаване на заеми, предоставяне/получаване на счетоводни, адвокатски, инженерни, технически, маркетингови услуги.”

Христо Досев, д.е.с., регистриран одитор

Важни моменти при извършването на отсрочване и разсрочване на публични задължени

Важни моменти при извършването на отсрочване и разсрочване на публични задължения

Галина НИКОЛОВА – юрист


   Производствата по отсрочване и разсрочване на публични задължения са изключително важни, тъй като имат за цел да защитят имуществото на длъжника от действия по принудителното изпълнение. Отсрочването и разсрочването предпоставят установени и дължими по безспорен начин от длъжника суми, които той не е в състояние да погасява чрез плащане. Редът, предпоставките, компетентните за отсрочването или разсрочването органи имат изрична законова регламентация в разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отсрочването и разсрочването следва да бъдат извършвани при стриктно спазване на предвидената в закона процедура с оглед пораждане на предвидените в него техни последици.
За отсрочване се говори в случаите на определяне на нов цялостен краен срок за плащане на цялото публично задължение.
При разсрочването става въпрос за плащане на публичното задължение на части, като за различните части се определят и различни срокове за плащане на задължението (т.нар. падежи).

   Последиците на отсрочването/разсрочването са уредени в чл. 183, ал. 4 от ДОПК - при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай се постановява отмяна на отсрочването/разсрочването, като последователността на погасяванията на публичните вземания не се прилага.

   Компетентността на органа се определя от наличието на два критерия:
- размер на задължението;
- срок, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Съгласно чл. 184, ал. 1 от ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор - за задължения за данъци с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

   В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това.
Органът, който ще извършва отсрочването/разсрочването, следва да притежава компетентност както относно размера на задължението, така и относно срока, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Извън горните случаи разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

   Съгласно чл. 184, ал. 4 от ДОПК, когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.
Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 11 от ДОПК може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК.
Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване са регламентирани в чл. 183, ал. 8 от ДОПК. Същите са кумулативно дадени, т.е. само едновременната им наличност е основание за издаване на разрешение. Всяка една предпоставка следва да бъде доказана от длъжника към момента на подаване на искането за отсрочване или разсрочване. Искането за отсрочване или разсрочване се подава до компетентния орган, придружено с доказателства за:
- финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
- семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;
- декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
- декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК.

   Съгласно чл. 183, ал. 2 от ДОПК разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, е изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9 на чл. 183 от ДОПК;
3. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
Извън горните случаи отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

   Съгласно чл. 183, ал. 5 от ДОПК отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 от ДОПК за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.
Трети лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК са лицата, различни от данъчния субект, които по силата на закон удържат и внасят данъка - така например съгласно чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъкът по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от от същия закон се внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
В този случай предприятието и самоосигуряващо се лице - платец на доход, са лицата, които „по закон“ удържат и внасят данъка съгласно чл. 18 от ДОПК. В този смисъл същите се явяват трети задължени лица, спрямо които на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 4 от ДОПК отсрочване или разсрочване на невнесените в срок заплати и/или други възнаграждения е недопустимо.
Горните забрани не се прилагат в случаите по чл. 188 и 189 от ДОПК - при обединяване на публични задължения и при наличие на оздравителен план при разсрочване или разсрочване.
Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 от ДОПК (в случаите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии, нанесли значителни материални щети на длъжника) и влезли в сила ревизионни актове (чл. 183, ал. 7 от ДОПК).

   На основание чл. 185, ал. 1 от ДОПК по направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
- представените доказателства;
- съгласието на Националния осигурителен институт;
- положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
Разрешение не се издава, когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 от ДОПК:
- съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства, или
- не съответстват на пазарните цени и условия.
Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Нормата на чл. 185 от ДОПК регламентира няколко срока, свързани с издаването на разрешението за отсрочване/разсрочване на публичното задължение, неговото действие и съобщаване на заинтересованото лице, а именно:
- Разрешението за отсрочване/разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК (за задължения над 300 000 лв. или когато отсрочването/разсрочването се иска за повече от две години) - в срок до 4 месеца след получаване на искането е необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт, както и положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
- Срокът на издаденото разрешение за отсрочване/разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК.
- Срок за съобщаване на издаденото разрешение - разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
- Срок за съобщаване на отказа за издаване на разрешение - съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
На обжалване подлежат:
- решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването;
- непроизнасянето в срок, т.е. мълчаливият отказ - съгласно чл. 185, ал. 6 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.
Обжалване на решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването, следва да бъде извършено в определения от чл. 187, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, броен от датата на връчването му.
Обжалването на мълчаливия отказ също следва да се извърши в 14-дневен срок, считано от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо (т.е. от изтичане на тримесечния срок за издаване на разрешение).
Следва да бъде прието, че сроковете за обжалване са срокове от категорията на преклузивните, т.е. изтичането им преклудира правото на жалба от страна на длъжника.
Обжалването се извършва чрез органа, който е издал разрешението/респ. е следвало да го издаде. Компетентният за разглеждането на породилия се спор съд е:
а) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК;
б) Върховният административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
в) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 от ДОПК извън случаите по б. „б“.

   Задължително при разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят. Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроц есуалния кодекс.
Тъй като обаче подаването на жалба се извършва чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, същият има право да се самосезира и да преразгледа случая. На основание чл. 187, ал. 3 от ДОПК органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.
По общото правило на чл. 183, ал. 3 от ДОПК при институтите на разсрочването и отсрочването се дължат лихви:
- за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план;
- за периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване (основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта).

   Случаите, в които за периода на отсрочването или разсрочването не се начисляват, съответно не се дължат лихви, касаят случаи на така наречената непреодолима сила (виж § 1, т. 10 от отменения ДПК и чл. 306, ал. 2 от Търговския закон). Тези случаи имат нормативна регламентация в чл. 186 от ДОПК, уреждаща случаите на отсрочване/разсрочване без лихви. Съгласно чл. 186, ал. 1 и 2 от ДОПК при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението. В тези случаи от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.
Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства, а когато това не е възможно, органът сам събира необходимите доказателства. Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 - 185 от ДОПК.
По-надолу в настоящия материал ще се спрем на някои особени случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения по ДОПК.

   Особените случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения съгласно разпоредбите на ДОПК са следните:
- обединяване на публични задължения;
- предлагане на оздравителен план.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ДОПК в особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за допустимостта и съвместимостта на предложението са принципите на свободната конкуренция. Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

   Правомощията на Министерския съвет са посочени в чл. 188, ал. 3 от ДОПК. Според тях Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ДОПК установява забрана за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичното задължение. С други думи, не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за недопустимост на държавната помощ.
Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.
Предлагането на оздравителен план е хипотеза, която се прилага при наличието на производство по несъстоятелност, открито срещу длъжника и достигнало до етап предлагане на оздравителен план. Възможно е оздравителният план да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения. Съгласно разпоредбите на ДОПК отсрочване или разсрочване може да се даде при спазване на следните изисквания:
1. Оздравителният план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
2. Министърът на финансите не дава съгласие, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори.
3. Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения.
4. Намаляване на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
За да произведе действие оздравителният план, същият трябва да бъде одобрен от съда по несъстоятелността. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ДОПК при неизпълнение на горепосочените изисквания съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите.

   При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.