справката по чл. 73 ЗДДФЛ

Нови моменти при подаване на справката по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатените през 2013 г. доходи на физически лица .

Както всяка година предприятията и самоосигуряващите се лица следва да информират приходните органи за изплатени през годината доходи на физически лица (местни и чуждестранни) до 30 април на следващата година, чрез подаване на известната справка по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Тази година обаче, при попълването на познатата от години справка, има заначителни промени.

Ще припомним, че до миналата година при посочване в справката по чл. 73 ЗДДФЛ на доходите, придобити от физически лица, се прилагаха две основни правила:

•посочваха се всички изплатени доходи през данъчната година на физически лица, които не са доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ или не са доходи от задължително социално осигурване;
•едновременно с това значителна част от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък не се посочваха (с цел избягване на дублиране в декларирането), доколкото бяха декларирани поименно в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г.
От 01.01.2013 г. подходът при деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ е противополажен:

•на деклариране подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи по смисъла на КСО, посочват изплатените през годината доходи на физически лица само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 ЗДДФЛ. По този начин обхватът на доходите, подлежащи на деклариране, е значително редуциран;
•от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък по реда на чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, няма да се посочават само тези, които са посочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подавана до 31 март на следващата година, т.е. преди подаване на справката по чл. 73 ЗДДФЛ. Става въпрос за доходи, изплатени в полза на чуждестранно физическо лице до 500 000 лв. годишно, за които платецът на дохода е приложил преференциалните разпоредби на СИДДО, свързани с прилагане на по-ниска данъчна ставка или освобождаване от облагане в България. Доходите, непосочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 ДОПК, се декларират.
Независимо от промяната в подхода при посочване на доходите на физическите лица общото в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана до миналата година, и тази, която предстои да се подава е, че:

•не се декларират доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Това значава, че както досега не следва да се декларират не само доходите по трудови договори по Кодекса на труда, но и доходите по договори за управление и контрол, както и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в съответното дружество;
•доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че както и досега доходите от дивиденти в полза на ЕТ, независимо че са обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, не се посочват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ - в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗДДФЛ изрично е посочено, че обект на деклариране са единствено дивидентите, регламентирани в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, т.е. тези в полза на местни и чуждестранни лица.
След като маркирахме основните прилики и разлики между спраката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана досега, и тази, която предстои да се подава до 30.04.2014 г., ще конкретизираме доходите, изплатени на местни и чуждестранни физически лица, които следва да се декларират в справката по чл. 73 ЗДДФЛ.

Това са изплатените доходи на физически лица:

•По чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. подлежащи на деклариране от получателя им в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Става въпрос за изплатени доходи от:
1. друга стопанска дейност. Имат се предвид само доходите, посочени в чл. 29 ЗДДФЛ1. Доходите от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, аналогично на едноличните търговци, не се посочват, тъй като техните доходи се третират обособено и не се включват в общата годишна данъчна основа, дефинирана в чл. 17 ЗДДФЛ. Задължително обаче (както и досега) се включват доходите на лица, упражняващи свободни професии, към които се отнасят адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители (ЧСИ), независимо от това дали са регистрирани по ЗДДС, или не, и независимо от това дали издават данъчна фактура, или не. Ако посочените лица са регистрирани по ЗДДС, в справката по чл. 73 ЗДДФЛ се посочва нетният доход (изплатеният доход без ДДС). Ще обърнем внимание, че според разяснение на приходните органи2 платец на дохода на ЧСИ е взискателят и съответно именно той следва да посочи изплатения доход в справката по чл. 73 ЗДДФЛ;
2. наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, включително и в случаите на регистрация на наемодателя по ЗДДС.
3. други източници (като правило доходи със случаен характер), посочени в чл. 35 ЗДДФЛ3 (т. 1 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ);

•По глава шеста от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, т.е. доходите, посочени в чл. 37 и 38 ЗДДФЛ (т. 2 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Това означава, че на деклариране подлежат доходите на:
1. чуждестранни физически лица, посочени в чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 ДОПК, както посочихме по-горе;
2. местни лица, посочени в чл. 38 ЗДДФЛ. Това са доходите от: дивиденти и ликвидационни дялове, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“; имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците; лихви по заеми към кооперацията, придобити от член на кооперация; облагаеми доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание; лихви по депозитни сметки.
Както отбелязахме още в началото, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ).

От прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ (т. 3 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че платецът на дохода декларира придобития от физическото лице доход, а не облагаемия му доход, т.е. не следва да посочва разликата между продажната и покупната цена, за която като правило не може да има информация.
Ще уточним, че изключението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ при деклариране на доходи от прехвърляне на права и имущество се отнася за необлагаемите доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ4, за които е въведен минимален праг на деклариране от 5000 лв. - доходите от разпореждане с финансови инструменти до 5000 лв. годишно не подлежат на деклариране.
Следователно обект на деклариране са всички доходи от прехвърляне на права или имущество - както облагаеми, така и необлагаеми доходи, независимо от размера им, с изключение на доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ, за които необходимост от деклариране възниква само при преминаване на прага от 5000 лв.
Следва да се има предвид, че в случаите на продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, доходите се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето им, т.е. независимо от това дали доходът е изплатен, или не (чл. 73, ал. 3, изречение второ от ЗДДФЛ). Това е така, защото за данъчни цели придобиването на дохода от прехвърляне на финансови активи е свързано с датата на прехвърлянето, а не с изплащането му (чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ).
По чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв. (т. 4 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 13 ЗДДФЛ визира само необлагаеми доходи. Става въпрос за доходи от:
1. разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ);
2. допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица (чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ);
3. лихви по банкови сметки в български банки или клонове на чуждестранни банки в страната, с изключение на лихвите по депозитни сметки, облагани с окончателен данък, които винаги подлежат на деклариране (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ);
4. лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации (чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ);
5. парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта (чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ);
6. парични и предметни печалби, получени от участие в игри, различни от хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, при които печалбата се определя на случаен принцип (чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗДДФЛ);
7. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя (чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид, че посочените доходи не подлежат на деклариране, ако са до 5000 лв. годишно.

Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1-4 ЗДДФЛ, той не подлежи на деклариране независимо от размера му.

Ако обобщим всичко казано до тук, то никога не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, независимо от размера им, следните доходи, изплатени на физически лица през данъчната година:

•доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. включително както и досега и доходите по договори за управление и контрол, и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в дружеството, в което имат дялово участие в капитала;
•доходите в полза на ЕТ и доходите на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ;
•;необлагаемите доходи, които не са сред посочените в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ и не са свързани с прехвърляне на права или имущество, независимо от размера им. В тази връзка ще обърнем внимание, че вече не подлежат на деклариране:
•получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, до двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения (т. 23 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ);
•лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела, изплатени на физически лица (т. 10 от чл.13, ал. 1 ЗДДФЛ);
•застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие (т. 14 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ), и
•всички останали необлагаеми доходи, които не са посочени в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, разгледана по-горе, и не са свързани с прехвърляне на права или имущество5.
Накрая ще посочим, че справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ се предоставя само на електронен носител при изплащане през данъчната година на доходи на повече от 5 физически лица (чл. 73, ал. 5 ЗДДФЛ). Срокът за представяне на справката е същият - до 30 април на следващата година (чл. 73, ал. 4 ЗДДФЛ). Не е променена и санкцията за несвоевременно представяне на справката, или за посочване на неверни или непълни данни в нея - до 250 лв., а при повторно нарушение до 500 лв., като, ако става въпрос за нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, санкцията се налага поотделно за всяко физическо лице (чл. 82 ЗДДФЛ).

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________
1 Това са доходите за производство на преработени и непреработени продукти от селско стопанство, от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство; авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители; доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси; доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
2 Вж. Разяснение № М-26-Н-25 от 22.06.2012 г. на ЦУ на НАП, публикувано в Системата „Въпроси и отговори“ от интернет-страницата на НАП.
3 Имат се превид доходи от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по депозитни сметки в полза на местни физически лица; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
4 Доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ са сделките: а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
5 Не подлежат на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, следните необлагаеми доходи: разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции; доходите от задължително осигуряване в България (б.а. тези доходи и досега не се декларираха, но това беше изрично посочено в текста на чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ, в редакцията му, в сила до 31.12.2012 г.); присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт; обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди; обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейните помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт; помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност; стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина; паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели; предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията; потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.

Сп. "Счетоводство, данъци и право"

Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение на служител, собственик на фир

Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение на служител, собственик на фирма

Изплаща ли се обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на съкратен служител, който е декларирал с документ, че има работеща фирма и си внася осигуровки като самоосигуряващо се лице?


Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика
 
В съответствие с чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако през този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, обезщетението е в размер на разликата между възнагражденията.

   Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца (или другия период). За целта лицето представя на работодателя трудовата си книжка, за да удостовери, че в този период не е работило по трудов договор при друг работодател или е работило на по-ниско възнаграждение. Без значение за изплащане на обезщетението е обстоятелството, че лицето е собственик на търговско дружество и се осигурява върху доходите от тази си дейност.

Ремонт на сграда

Ремонт на сграда

  Как трябва да се представи в ДАП и САП актив (сграда) след капитализация на разходите по завършен ремонт. Счетоводно намалявам амортизацията или отписвам натрупаната до момента амортизация и увеличавам със стойността на ремонта балансовата стойност на актива. Но в таблиците как трябва да се представи?

Отговаря д-р Николай НИКОЛОВ - д.е.с.

   Ремонтът представлява възстановяване на загубени качества на даден актив и е дейност по извършване на разходи, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално стандартна ефективност на този актив. Ремонтът може да бъде предизвикан от конкретна ситуация, но независимо от причините, периодичността и др. с ремонта се възстановяват експлоатационни качества, характерни за съответния актив при придобиването му. Разходите за тези ремонти независимо от стойността им следва да се отчитат като текущи разходи и да се отразяват в текущия финансов резултат.

   Друг е въпросът, когато се цели подобряване на бъдещи икономически изгоди: удължаване на полезния срок на годност на актива, увеличаване на производителността му; подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
От зададения въпрос се подразбира, че капитализацията на направените разходи цели подобряване на бъдещи икономически изгоди от използването на сградата.
Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е разрешено както от НСФОМСП 16, така и от МСС 16.

   В конкретния казус направените разходи са капитализирани.
Допускам, че начисляването на счетоводни и данъчни амортизации не е преустановявано. Според чл. 59 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца.
Капитализираните последващи разходи, които увеличават балансовата стойност на ДМА, могат да бъдат отчетени по два начина: а) като се отпише цялата набрана амортизация и балансовата стойност се увеличи с направените разходи и б) като с тези последващи разходи се намали амортизацията. Ако размерът на амортизацията не е достатъчен, с разликата се увеличава отчетната стойност на актива.

   Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована, например за целта е съставен протокол.
Според чл. 57 ал. 2 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност на актив (какъвто е вашият случай) се определя, като историческата цена на ДМА се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди. Считаме, че по отношение на конкретния актив не са правени провизии и дарения. В този случай начислената данъчна амортизация на актива е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана с последващите разходи.

   Относно понятията за “ремонт” и “подобрения” е добре да се вземат предвид и определенията, дадени в т. 31 и 32 от параграф 1 на ДР на ЗДДС, както и определението за “текущ ремонт”, дадено в Закона за устройството на територията.

Министър Чобанов разпореди 20% съкращения в НАП

20% съкращения в НАП

Финансовият министър Петър Чобанов е разпоредил 20% съкращения в Националната агенция за приходите (НАП). Това стана ясно на редовното заседание на Министерски съвет в сряда.

Той е поставил задача пред изпълнителния директор на приходната администрация с ресурса, който ще бъде спестен с оптимизацията, да бъдат засилени контролните й функции.

Приходите от данъците през януари са по-големи от същия месец миналата година, а дефицитът е по-нисък, заяви министърът на финансите, без да цитира конкретни числа.

Управляващите са критикувани от опозицията, че събираемостта на данъци и акцизи е слаба, което било причината за взимането на държавни заеми.

Според Чобанов обаче при нормални обстоятелства актуализация на бюджета не се очаква. "Предварителните резултати за януари показват, че сме събрали повече приходи, отколкото януари 2013 година, дефицитът през януари ще бъде под дефицита, реализиран през януари 2013 година", съобщи той.

Общото неизпълнение на приходите е под 200 милиона лева и в това число няма грешка, обяви Чобанов. "На неизпълнението на данъчните приходи се отразяват няколко неща. Първо, през 2013 година възстановените средства по отменени неправилно наложени актове от данъчната администрация са в размер на 150 милиона лева, това са актове издадени през предходните години. Следващият фактор, който влияе на неизпълнението на данъчните приходи, са 90 милиона лева лихви за невнесени данъци в срок, които до 2012 година се отчитат като данъчни приходи, но през 2013 година се отчитат като неданъчни приходи", обясни той.

Министерството на финансите чака решението на Конституционния съд за отпадането на единната сметка за приходите и мотивите към него, каза още Чобанов.

Ведомството има разработени варианти, но са възможни и бързи законодателни промени, за да не се допусне хаос в системата на данъчната администрация.

Източник: bTV Новините

Единната сметка е отменена от Конституционния съд

Падна единната сметка за приходите

Конституционният съд (КС) е отменил единната сметка за приходите, с която отпадна възможността гражданите и фирмите да посочват кое от задълженията си към данъчните погасяват, а с вноските им автоматично се покриваше най-старото, научи “Труд”.

Решението на КС е било взето днес с 8 на два гласа. Против отмяната на въведената по искане на бившия финансов министър Симеон Дянков единна сметка са били само съдиите Румен Ненков и Благовест Пунев. КС е решил казуса в отсъствието на Пламен Киров и Красен Стойчев.

Точните мотиви на съда се очаква да бъдат публикувани утре, но “Труд” научи какви са основните аргументи.
Според КС с единната сметка се създава заплаха за правата на осигурените у нас и се нарушава принципът на правовата държава. Това става, тъй като човек може да внесе пари за пенсия, безработица и болест, а всъщност със сумата да бъдат погасени данъчни задължения. Според КС така се застрашава осигурителната система.

В мотивите си съдът посочвал още, че не може задължението да се плащат данъци да се противопоставя на правото на осигуряване. Ненков и Пунев не били съгласни с тази теза, защото това, че нечии вноски в НОИ не са преведени, не го прави неосигурен, а е достатъчно работодателят само да е декларирал задължението. Останалите им колеги обаче са били на мнение, че с декларации пенсиите не се плащат, научи “Труд”.

Единната сметка в Националната агенция за приходите (НАП) бе въведена с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в края на 2012 г. С тях бе отменено и задължението на данъчните да разпределят вноските на бизнеса по осигурителните фондове и в здравната каса до края на всеки работен ден (виж мнението на НАП по-долу). Липсата на срок поставя в риск правата на гражданите, е решил единодушно КС и е обявил за противоконституцион но отпадането на този текст от кодекса. С решението му той автоматично се връща. Не така лесно е положението с единната сметка. Според юристи, след като КС я е отменил, старата разпоредба, която позволяваше на хората да избират кое от задълженията си погасяват, не придобива отново сила. На нейно място парламентът ще трябва да гласува друг текст.

Данъчните: Имаме готовност за реакция

От Националната агенция за приходите заявиха, че имат готовност за реакция, каквото и да бъде решението на Конституционния съд. Данъчните ще излязат и с официална позиция по решението.

Управляващите ще имат 2-3 седмици, за да предотвратят правния вакуум, който се създава с решението. Толкова ще отнеме влизането му в сила. То трябва да бъде публикувано в “Държавен вестник” след 15 дни и ще произведе ефекта си три дни след това.

Въвеждането на единната сметка в края на 2012 г. бе по настояване на бизнеса, който от години се оплакваше, че харчи по 100 - 150 млн. лв. годишно за банкови такси заради попълване на купища отделни платежни нареждания. Разпоредбата, според която погасяването на задълженията трябва да става по реда на настъпването им, обаче бе допълнителна мярка, която финансовото министерство въведе, за да се облекчи проблемът с натрупаните огромни просрочени задължения на бизнеса и гражданите в НАП.

От началото на 2014 г. единната сметка бе допълнително усъвършенствана, като главницата на дълга вече може да се плаща с предимство, за да не се трупат лихви. Освен това самоосигуряващите се, които до края на м.г. губеха осигурителни права, заради единната сметка вече имат право да платят с предимство осигурителните си вноски. С това на практика основните проблеми с единната сметка бяха решени. Произнасянето на КС обаче връща проблема в началната му точка.

Източник: в. Труд

Цитат
Министерството на финансите чака решението на Конституционния съд за отпадането на единната сметка за приходите и мотивите към него, каза още Чобанов.

Ведомството има разработени варианти, но са възможни и бързи законодателни промени, за да не се допусне хаос в системата на данъчната администрация.


Източник: bTV Новините

Осчетоводяване на фотоволтаици от финансов лизинг

Осчетоводяване на фотоволтаици от финансов лизинг

   Въпрос: Фирма е получател на фотоволтаици чрез финансов лизинг за срок от 7 години. Всяка фактура получава с начислено ДДС. Прехвърлянето им ще стане на края на договора по остатъчна стойност. Как следва да се осчетоводи?


Отговаря Иван Симов – регистриран одитор


   Отговор: Осчетоводяването на фотоволтаиците във вашия случай следва класическата схема за осчетоводяване на финансов лизинг.

   1. При сключване на договора:
Дт с/ки Съоръжения
Кт с/ка Задължения по финансов лизинг - със сумата на общия размер на лизинговите вноски без включената лихва и без ДДС, като тук се включи и последната вноска по погасителния план, след която се прехвърля собствеността

   2. При получаване на фактури за лизингови вноски от лизингодателя:
Дт с/ка Задължения по финансов лизинг
Кт с/ка Доставчици - с нето месечна вноска;
Дт с/ка ДДС при покупките
Кт с/ка Доставчици - с размера на ДДС върху вноската;
Дт с/ка Разходи за лихви по вноската
Кт с/ка Доставчици - с размера на лихвата по вноската

   3. При плащане на лизингова вноска:
Дт с/ка Доставчици
Кт с/ка Парични средства
След плащане на последната лизингова вноска юридически се прехвърля собствеността върху съоръженията, което не е свързано със счетоводни записи, тъй като по силата на МСС 17/СС 17 активът по финансов лизинг се вписва още в началото на договора като собствен по гр. 20.
След въвеждане на активите в експлоатация (предполага се още в началото на договор) същите започват да се амортизират по общия ред:
Дт с/ка Разходи за амортизация
Кт с/ка Амортизация на ДМА