АССП: Относно регулиране на професията и транспонирането на Директива 2013/34/ЕС

Позиция на АССП

ОТНОСНО: Транспонирането на Директива 2013/34/ЕС и „Концептуални въпроси за обсъждане пред представителите на работната група по Закона за счетоводството представители на ИДЕС“, поставени от г-н Бойко Костов - Председател на УС на ИДЕС


Целта на новата счетоводна Директива 2013/34/ЕС е да се намали административната тежест и да се подобри бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия. Директивата се основава на принципа „Мисли първо за малките“, като се подчертава централната роля, която изпълняват малките и средни предприятия (МПС) в икономиката на Съюза и необходимостта малките предприятия да бъдат облекчени от твърде обременителните изисквания, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) е категорично против силното регулиране на професионалната дейност на съставителите на финансови отчети чрез създаването на организация, в която членуването да става на база входящи изпити.

Ние считаме, че силното регулиране на професията и по-специално на съставителите на финансови отчети, няма да увеличи качеството на финансовите отчети и няма да бъде от полза за бизнеса, а напротив ще доведе до повече разходи, като в дългосрочен план ще намали качеството на счетоводните услуги като цяло. При въвеждането на една такава силна регулация административни тежести и разходите ще са непропорционални на ползите за бизнеса.

Негативните ефекти от високото ниво на контрол и регулиране са:
-> намаляване броя на участниците на пазара,
-> по-малко конкуренция,
-> по-ниска продуктивност,
-> по-високи цени,
-> възможности за „координация” между упражняващите професията,
-> картелизиране на гилдията,
-> ограничаване на въвеждането на нови технологии,
-> ограничаване на предприемчивостта.

Европейската комисия изготвя редица доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии и посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора. (Виж Източници [1])

Емпиричните проучвания в Европейския съюз показват, че прекаленото регулиране може да има отрицателни последици за конкуренцията и качеството на услугите. Поради все още високото регулиране на професионалните услуги в по-голямата част от страните, Европейската комисия предупреждава за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии. При повечето проучвания не се намира връзка между качеството на услугите и наличните ограничения, при някои обстоятелства дори лицензионните ограничения са оказали отрицателен ефект върху качеството на услугите. От друга страна, намаляването на ограниченията в някои страни-членки е довело до по-ниски цени, без всякакви явни негативни ефекти за качеството. (Виж Източници [2])

Нещо повече, през месец октомври 2013 г. Европейската комисия прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии. Мотивите за тази инициатива са, че прекомерните регулации са бариера за навлизане в една професия, което пречи на младите специалисти да упражняват професията си и спъва конкуренцията. Планът е в следващите две години държавите-членки да извършат оценка на съществуващите пречки, които ограничават достъпа до определени професии. Това е продиктувано от заключенията на Европейския съвет от 2012 г., където се посочва проблемът с непропорционалната тежест при достъпа до регулираните професии и се призовава за премахване на регулаторните пречки. (Виж Източници [3] и [4])

Затова АССП счита, че подобно силно регулиране на нашата професията е в ущърб на бизнеса, на професията като цяло и е в разрез с новите Европейските директиви и в частност с Директива 2013/34/ЕС.

Във връзка с транспонирането на Директива 2013/34/ЕС АССП счита, че това трябва да стане чрез изменение и допълнение на настоящия Закон за счетоводството (ЗСч), вместо със създаването на изцяло нов ЗСч. Изискванията на докладите за прозрачност на предприятията от добивната индустрия следва да се регулира с отделна глава от закона.

Директива 2013/34/ЕС въвежда единни критерии в държавите-членки за микро-, малки, средни, големи предприятия и предприятия от обществен интерес. Затова считаме, че в ЗСч и националното ни законодателство следва да бъдат въведени точно тези основни критерии за предприятията, заедно с праговете им по смисъла на новата Европейска счетоводна директива. Различни от тях или отделни критерии за предприятия (като например “предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност”) следва да бъдат напълно изключени, за да не се изкриви духа на Директивата и нейното транспониране в националното законодателство.

АССП счита, че микро- и малките предприятия следва да прилагат НСФОМСП, изменени във връзка с изискванията на новата директива, вместо нови стандарти разработени на база Международния стандарт за финансови отчети за малки и средни предприятия (МСС за МСП). Аргументите ни са, че препращането на МСС за МСП към МСФО значително усложнява отчетността на МСП. Предлагаме да се следва не само „буквата“, но и духът на Директива 2013/34/ЕС, а именно облекчаване отчетността на микро- и малките предприятия, което се очаква да даде позитивни резултати в развитието на бизнеса. Считаме, че средните и големи предприятия по смисъла на Директивата следва да прилагат МСФО.

Очакваме от законодателя чрез транспонирането на Директивата 2013/34/ЕС, максимално да бъде облекчена отчетността на малките предприятия чрез предвидените в нея възможности, като:

1. За микропредприятията:
1.1 освобождаване от задължението за съставяне на бележки към финансовите отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква б) от Директивата, тоест когато информация по чл. 16, параграф 1, букви г) и д),  и информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.2 освобождаване от задължението за изготвяне на доклад за дейността при условията на чл. 36, параграф 1, буква в) от Директивата, тоест когато информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.3 освобождаване от задължението за публикуване на годишни финансови отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква г) от Директивата, тоест ако съответният годишен отчет е представен най-малко на един компетентен национален орган. Същият този орган, когато това не е Търговския регистър, е длъжен да представи тази информация на Търговския регистър.

2. За малките предприятия - минимални изисквания към оповестяването към финансовите отчети, съгласно чл. 16, параграф 1  от Директивата.

3. Създаването на единната точка за подаване на отчети и счетоводни данни към НАП, НСИ и Търговски регистър, съгласно настойчивата препоръка от параграф 39 от Преамбюла и точка 175 от План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса.

АССП счита че, праговете за задължителен одит трябва да бъдат увеличени в унисон с новата Директива, така че малките предприятия по смисъла на Директивата да бъдат освободени от финансов одит. Като изключение от това допускаме само за малките предприятия, които са в обществен интерес.

Малките и средните предприятия са двигателят на всяка икономика в Европейския съюз и по света. По тази причина е от изключителна важност националната политика в тяхна подкрепа особено, когато работят в условията на икономическата и финансова криза. Затова считаме, че трябва да се приложат адекватно възможностите дадени от Директива 2013/34/ЕС за максимално облекчаване на отчетността на малките и средни предприятия в България.


               
Източници:
[1] EUR-Lex-достъп до правото на Европейския съюз, част от сайта на Евроопейския съюз:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2004:0083:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0405:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005SC1064R(01):EN:HTML
[2] Анализ на ИПИ “Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България: ОДИТОРИ, АРХИТЕКТИ, ИНЖЕНЕРИ, ФАРМАЦЕВТИ”: http://ime.bg/uploads/887b01_Svobodni_Proffesii_IPI.pdf
[3] Институт за Пазарна Икономика: http://ime.bg/bg/articles/shte-stanat-li-po-svobodni-svobodnite-profesii/
[4] Сайта Европейска комисия – представителство в България: http://ec.europa.eu/bulgaria/focus/021013-professions_bg.htm



Линк към позицията от сайта на АССП: http://apac-bg.org/UserFiles/APAC-position-MF-final.pdf