Българска спопанска камара предлага 28 стъпки за по-малко бюрокрация

Вчера Българската стопанска камара (БСК) с председател Божидар Данев отправи до вицепремиера Даниела Бобева 28 свои предложения за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Предлагаме със съкращения идеите на БСК.

1. Облекчаване на процедурата на уведомление на ТД на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори чрез удължаване срока до 7 дни.

2. Разширяване на обхвата на срочния трудов договор, удължаване на максималната продължителност и поредност на неговото използване.

3. Регламентиране на правото на работодателите да сключват договори помежду си за временно или постоянно предоставяне на висококвалифицирани специалисти от едно предприятие на друго.

4. Либерализация на нормативната уредба на агенциите за временна работа (АВР), като отпадне ограничението за дела на работници, наети от АВР, в общия брой наети.

5. Премахване на неограничената отговорност на работодателя.

6. Облекчаване на разрешителния режим за работа на лица от 16 до 18 г. и намаляване на прага за
възраст на наетите лица от 16 г. на 15 г.

7. Отмяна на възможността за разпростиране на браншовите КТД, регламентиране на възможност за не прилагане на отделни клаузи или целия браншов КТД.

8. Регламентиране на възможност за размяна на документи между работодател и работник/служител по електронен път, в т.ч. връчване на заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, предизвестия, покани и др.

9. Увеличаване на периода, през който работодателят може да въведе непълно работно време по икономически причини, от 3 на 6 месеца в рамките на календарна година.

10. Регламентиране на възможност с КТД да се увеличава периодът за сумирано изчисляване на работното време от 6 месеца на до 12 месеца.

11. Преглед на забраната за полагане на извънреден труд, който се допуска по изключение само за сезонна работа, бедствия, аварии и война. Облекчаване на режима за извънреден труд в един от почивните дни.

12. Преразглеждане на правото на 20 дни платен годишен отпуск на майките за периода, за който са били в отпуск по майчинство.

13. Предоставяне на възможност чрез сключване на фирмен КТД да се въведе гъвкав режим на работното време.

14. Отмяна на възможността работници, достигащи пенсионна възраст, да получават обезщетение при освобождаване.

16. Отпадане на допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит.

17. Разширяване на възможността за работодателя да прекрати трудовия договор по негова инициатива и без съгласие на работника.

18. Отпадане на задължението на работодателя за искане на предварително разрешение, вместо уведомяване на ГИТ, за прекратяване на трудовото отношение при закриване на предприятието.

19. Възстановяване на възможността за работодателя да прекратява с предизвестие трудовия договор на работник и служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

20. Установяване чрез колективен или индивидуален трудов договор на реда за разрешаване на отпуск за повишаване на квалификация и за преквалификация.

21. Пълно или частично освобождаване на работодатели с над 50 работници от задължението им да определят от 4 до 10 % от общия брой на работните места за трудоустрояване.

22. Промяна на регламентирането на т.нар. ученическите отпуски за дадена календарна година, а не за учебна.

23. Прецизиране на правната регламентация на дистанционната форма на обучение.

24. Замяна на хартиената трудова книжка и трудовото досие на работника с електронни.

25. Въвеждане на специализирани трудови съдилища за разглеждане на индивидуални трудови спорове и на задължителни предварителни процедури за доброволно разрешаване (споразумяване) при индивидуални трудови спорове.

26. Отмяна на определянето по административен път или чрез браншово договаряне на прагове на минимален осигурителен доход по професии и квалификационни групи.

27. Отпадане на задължението на работодателя да изплаща 70% от брутното трудово възнаграждение за първите 3 дни от временната нетрудоспособност.

28. Обединяване на отчетните форми и регистрите на осигурените лица и сключените трудови договори.

Източник: СтандартНюз

Започнете днес да градите успешното си бъдеще с АССА Дипломата по МСФО (DipIFR)

Започнете днес да градите успешното си бъдеще с АССА Дипломата по МСФО (DipIFR) – най-престижната международна квалификация в областта


Смятате ли, че сте добре запознати с Международните Счетоводни Стандарти? А искате ли да получите международна квалификация? Сега е момента да се заемете сериозно с професионалното си развитие, за да подпомогнете кариерата си и да бъдете защитени от икономическата нестабилност.


Какво представлява АССА Diploma in International Financial Reporting (DipIFR)?

Дипломата на ACCA по Международни счетоводни стандарти (ACCA Diploma in International Financial Reporting - DipIFR) е единствената международно призната квалификация в областта.

Дипломата на ACCA по МСФО (ACCA DipIFR) е гаранция за задълбочено разбиране на концепциите и принципите, залегнали в основата на МСС/МСФО. Основната задача на квалификацията е да даде както теоритични знания за стандартите така и необходимите умения за практическото им прилагане.

Тази кратка квалификация е предназначена за практикуващи счетоводители, одитори и финансови мениджъри, на които ежедневно се налага да разбират и прилагат международните счетоводни стандарти.

DipIFR е изключително фокусирана квалификация, която се оценява от един три-часов изпит, и може да се завърши за шест месеца. При успешно преминаване на изпита, след името си ще можете да изписвате инициалите DipIFR.

БПП Профешънал Едюкейшън ЕООД е одобрена от АССА обучителна организация и единственият издател на учебни материали в света удостоен с най-високия платинен статус от АССА.

Учебната подготвителна програма за АССА Дипломата по МСФО, която БПП предлага в България е с продължителност 8 дни разделени в четири фази, цената на участник е 1199 евро без ДДС. Всеки, който се регистрира до 31.1.2014г. може да се възползва от 5% отстъпка от цената.


Изтеглете нашата брошура и се запознайте със съдържанието на модулите от учебната програма за АССА Дипломата по МСФО.

За повече информация, моля свържете се с нас на:
тел 02/ 960 79 18 или пишете на MariaBankova@bpp.com.


Публикацията е рекламна.

Осчетоводяване на фотоволтаици от финансов лизинг

Осчетоводяване на фотоволтаици от финансов лизинг

Въпрос: Фирма е получател на фотоволтаици чрез финансов лизинг за срок от 7 години. Всяка фактура получава с начислено ДДС. Прехвърлянето им ще стане на края на договора по остатъчна стойност. Как следва да се осчетоводи?
Отговаря Иван Симов – регистриран одитор
Отговор: Осчетоводяването на фотоволтаиците във вашия случай следва класическата схема за осчетоводяване на финансов лизинг.
   1. При сключване на договора:
Дт с/ки Съоръжения
Кт с/ка Задължения по финансов лизинг - със сумата на общия размер на лизинговите вноски без включената лихва и без ДДС, като тук се включи и последната вноска по погасителния план, след която се прехвърля собствеността

   2. При получаване на фактури за лизингови вноски от лизингодателя:
Дт с/ка Задължения по финансов лизинг
Кт с/ка Доставчици - с нето месечна вноска;
Дт с/ка ДДС при покупките
Кт с/ка Доставчици - с размера на ДДС върху вноската;
Дт с/ка Разходи за лихви по вноската
Кт с/ка Доставчици - с размера на лихвата по вноската

   3. При плащане на лизингова вноска:
Дт с/ка Доставчици
Кт с/ка Парични средства
След плащане на последната лизингова вноска юридически се прехвърля собствеността върху съоръженията, което не е свързано със счетоводни записи, тъй като по силата на МСС 17/СС 17 активът по финансов лизинг се вписва още в началото на договора като собствен по гр. 20.
След въвеждане на активите в експлоатация (предполага се още в началото на договор) същите започват да се амортизират по общия ред:
Дт с/ка Разходи за амортизация
Кт с/ка Амортизация на ДМА

Наредба № Н-8

Новото в Наредба № Н-8 и подаването на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица .
Коментар

В „Държавен вестник“, бр. 99 от 15.11.2013 г. беше публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, наричана за краткост „наредбата“.
Всички промени, извършени в наредбата, влизат в сила от 01.01.2014 година.

Основните промени въвеждат ново задължение на осигурителите при подаването на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“. Това е задължението тези декларации да се подават едновременно, като се обвържат изчислените суми за дължимите осигурителни вноски, декларирани с декларация образец № 1 за всяко лице поотделно, с тези, вписани в декларация образец № 6 общо за осигурените лица.
Нормативното основание за посоченото изменение е разпоредбата на новата ал. 4 на чл. 2 от наредбата, по смисъла на която всяко от декларираните месечни задължения на общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за всички лица, подлежащи на осигуряване, трябва да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, от подадените декларации образец № 1.
С изискването за равенство между изчислените суми в декларация образец № 1 и сумите в декларация образец № 6 трябва да се съобразят работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения (лицата по чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата), които подават данни за осигурените при тях лица. Това изискване няма да се прилага, когато се подават ежемесечни данни от самоосигуряващи се лица.
Проверка за това, дали необходимото равенство съществува, или не, ще се извършва още при подаването на декларациите в офисите на Националната агенция за приходите (НАП). Когато равенството не е налице, декларациите няма да се приемат (чл. 8, ал. 2 от наредбата).
За да може посочената проверка за равенство на сумите да бъде извършена, декларация образец № 6 задължително се подава едновременно с декларация образец № 1. Това задължение е регламентирано с промяната на чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата, съгласно която декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - едновременно с подаване на декларация образец № 1, а когато с декларацията се подават данни само за дължим данък по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ.
С измененията в наредбата е пояснен начинът, по който трябва да става изчисляването на осигурителните вноски за всяко осигурено лице по данните от декларация образец № 1. За целта е създаден нов § 2а в Допълнителните разпоредби на наредбата.

Изчислението се извършва по следния начин:
1. от осигурителния доход в т. 19 от декларацията и размерите на осигурителните вноски, поотделно за осигурителя и осигуреното лице, за фонд „Пенсии“ в т. 20 от декларацията;
2. от осигурителния доход в т. 21 от декларацията и размерите на осигурителните вноски в т. 22 от декларацията, поотделно за осигурителя и осигуреното лице, за фондовете на държавното обществено осигуряване, без размера на вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест“;
3. от осигурителния доход в т. 21 от декларацията и размера на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на държавното обществено осигуряване в т. 22.2 от декларацията;
4. от осигурителния доход в т. 21 от декларацията и размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд в т. 23 от декларацията;
5. от сумата на осигурителния доход в т. 19 и 21 от декларацията и размерите на осигурителните вноски, поотделно за осигурителя и осигуреното лице, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд в т. 26 от декларацията;
6. от сумата на осигурителния доход в т. 19 и 21 от декларацията и размера на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд в т. 25 от декларацията;
7. от сумата на осигурителния доход в т. 17 и 17.1 от декларацията и размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване в т. 18 от декларацията;
8. от сумата на осигурителния доход в т. 19 и 21 от декларацията и размерите на осигурителната вноска, поотделно за осигурителя и осигуреното лице, за здравно осигуряване в т. 22.1 от декларацията;
9. от осигурителния доход в т. 27 от декларацията и размера на осигурителната вноска за здравно осигуряване в т. 28 от декларацията;
10. от брутното трудово възнаграждение в т. 29 от декларацията и размера на вноската за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в т. 30 от декларацията.

Така изчислените размери на осигурителните вноски се закръгляват поотделно, по реда на чл. 2а от Наредбата за реда за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
На основание чл. 2а от горепосочената наредба, задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се изчисляват до втория знак след десетичната запетая за всяко осигурено лице поотделно, като закръгляването им се извършва по следния начин:
1. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 0 до 4, втората цифра след десетичната запетая остава непроменена;
2. когато третата цифра след десетичната запетая е в интервала от 5 до 9, се прибавя единица към втората цифра след десетичната запетая.

Така изчислените и закръглени вноски от всяка деклараци образец № 1 за всяко осигурено лице, се сумират по вида на задълженията, така, както са декларирани в декларация образец № 6 за:
1. държавното обществено осигуряване;
2. Учителския пенсионен фонд;
3. допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд;
4. допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд;
5. здравно осигуряване;
6. Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

В наредбата е създаден нов чл. 6а, който изяснява начина на коригиране на подаваните по реда на наредбата декларации.
Съгласно чл. 6а, ал. 10 от наредбата, когато се коригира декларирано задължение по чл. 2, ал. 2, т. 2, се подават и декларации образец № 1, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4.
Разпоредбата означава, че във всички случаи, в които осигурителите установят, че е необходимо да се промени декларираното задължение за осигурителни вноски общо за осигурените лица, трябва да се направи и корекция в декларациите, подадени за някои от осигурените или само за един от тях, тъй че да се запази равенството на сумите в двете декларации.
Алинеи 12 и 13 на чл. 6а задължават осигурителите при всяка корекция на декларация образец № 1 за осигурено лице да се извършва съответната промяна в общо декларираното задължение с декларация образец № 6.
Текстовете на двете разпоредби са следните:
Алинея 12: „Когато подадените декларации образец № 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4“.
Алинея 13: „Когато подадените декларации образец № 1 за коригиране/заличаване на данни водят до намаляване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец № 6 с попълнен код за корекция, с която намаляват размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4“.
Алинея 13 на чл. 6а не се прилага, когато коригирането на данни за осигурителен доход, брутно трудово възнаграждение и размерите на осигурителните вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъка по чл. 42 ЗДДФЛ с декларация образец № 1, е във връзка с установени задължения за същите вноски от органите по приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Важно е да се знае, че както и досега, декларация образец № 6, подадена от осигурителите, може да се коригира до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.
Всички промени, разгледани дотук, се прилагат за периоди след 31.12.2013 г. Посочените изисквания се отнасят и за осигурителните каси, които подават декларации образец № 1 и № 6 за своите членове.
Съществуват изключения, в които е допустимо декларации образец № 1 и № 6 да не се подават едновременно. Това може да се случи тогава, когато например корекциите в декларации образец № 1 не водят до промяна на размера на осигурителните задължения.
Например за някои от осигурените лица е извършена корекция в декларация образец № 1, която променя само броя на дните в осигуряване, декларирани в нея, но осигурителният доход и размерът на осигурителните вноски не се променят.
Декларация образец № 6 например се подава самостоятелно, без да е придружена от декларация образец № 1 в случаите, в които се подават данни само за удържан данък при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Декларация образец № 6 не се подава от осигурителите, които прилагат схемата на централизирано разплащане на осигурителните вноски.
В чл. 3 от наредбата е създадена нова ал. 10, която е във връзка с разпоредбата на предходната алинея 9. Съгласно ал. 9 за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се подава декларация образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
Считано от 01.01.2014 г.,  това правило няма да се прилага за лицата, осигурени на основание чл. 4, ал. 1 КСО за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и са получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец. Разпоредбата е насочена към улесняване на работата на осигурителите, които подават данни за осигуряването на лицата, работещи по договори без трудово правоотношение. За лицата, които работят например по трудови правоотношения на пълното установено за длъжността им работно време и са осигурени върху максималния осигурителен доход, осигурителни вноски не се дължат, в случаите когато те едновременно работят и по граждански договори. За тези лица не се зачита и допълнителен осигурителен стаж, тъй като такъв е зачетен по трудовото правоотношение в пълен размер.
Видно е, че подаването на декларация образец № 1 за работата без трудово правоотношение в случая е безпредметно. Поради това задължението на възложителите по гражданския договор да подават такива декларации вече отпада.
Съгласно новата редакция на ал. 1 на чл. 5 от наредбата, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 7 КСО и по чл. 17 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, внесли авансово осигурителни вноски за здравно осигуряване, за фонд „Пенсии“, за фонд „Пенсии“ и Универсален пенсионен фонд за определени от тях периоди през календарната година, могат да подават данни за осигуряването с декларация образец № 5. За лицата, изброени в тази алинея, е създадена възможност да внасят авансово, за избран от тях период, осигурителните си вноски и съответно да подават за това декларация образец № 5. От кръга на лицата, имащи право да подават тази декларация, отпадат тези, които са изпратени на работа в чужбина чрез български посредник.
От 01.01.2014 г. българските посредници са длъжни да подават данните за изпратените от тях лица на работа в чужбина, които са пожелали да се осигуряват, ежемесечно с декларация образец № 1.
След изменението на чл. 6, ал. 2, т. 2 от наредбата осигурителите, клоновете и поделенията, които имат месечно повече от 10 осигурени лица, подават декларации образец № 1, № 3 и № 6 само по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Преди изменението това задължение се отнасяше за осигурители, които подават данни за повече от 30 лица месечно.
Чрез създаването на нова ал. 3 към чл. 6 от наредбата се изяснява начинът на подаване на декларации образец № 1 и № 6 от осигурителните каси. Съгласно новата разпоредба декларации образец № 1 и № 6 за членовете на осигурителни каси се подават по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. В случаите по чл. 3, ал. 1, т. 5 от наредбата, и/или когато задълженията за задължителни осигурителни вноски, вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по чл. 42 ЗДДФЛ са установени от органите по приходите по реда на ДОПК, съответните декларации се подават на електронен или хартиен носител. Случаи по чл. 3, ал. 1, т. 5 са тези, в които декларациите се подават след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят данните, и за това са дадени задължителни предписания от органите на НОИ.
Със създаването на нов чл. 6а от наредбата се регламентират начините за корекция на различните видове осигурителни декларации и някои общи положения, свързани с това. Като цяло голяма част от създадените разпоредби същесвуваха като такива в указанията за попълването на различните видове декларации. Тъй като вече бяха изяснени задълженията на осигурителите, на които се налага да извършат корекция на декларация образец № 1 или декларация образец № 6, ще се спрем на другите допълнения на наредбата.
Текстовете на първите пет алинеи на чл. 6а от наредбата изясняват някои общи положения, отнасящи се до всички видове декларации.
Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица могат да коригират подадените данни с декларации за всяко осигурено лице поотделно, като подават декларация с коректните данни и попълнен код за корекция.
Съществуват обаче и данни, за корекцията на които не може да се използва посоченият способ. С код за корекция не се коригират данните:
1. в декларации образец № 1 и 3 - месец и година, код на задълженото лице, единният граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид осигурен; датата на раждане и код за пол, когато е попълнен личен номер на чужденец или служебен номер в декларация образец № 1;
2. в декларация образец № 5 - периодът, за който се отнасят данните; код на задълженото лице, единният граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер) на лицето, за което се подава декларацията, и код за вид осигурен; датата на раждане и код за пол, когато е попълнен личен номер на чужденец или служебен номер.

Когато е допусната грешка в горепосочените данни, те трябва да се заличат. Заличаването на подадените данни се извършва по реда на ал. 2 на чл. 6а от наредбата, съгласно която, работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица, могат да заличават подадените данни с декларация по ал. 1, като подават декларация с попълнен код за заличаване.
След като се заличи подадена декларация, се подава нова декларация с коректни данни. След като е приета основна декларация за осигурено лице за него може да се подаде само съответната декларация с попълнен код за корекция или код за заличаване.
Важно е да се знае, че е недопустимо за едно и също лице, за един и същи месец и за едно и също правоотношение осигурителите да подават повече от една основна декларация за осигурените лица.
Декларации за осигурените лица не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Текстовете на ал. 6 и 7 на чл. 6а от наредбата възпроизвеждат отменените ал. 8 и 9 на чл. 4 от нея. Те уреждат коригирането на декларациите, подадени от самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват само за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и едновременно с това са осигурени по трудов договор на максималния месечен осигурителен доход, и чийто осигурителен стаж се зачита по реда на чл. 9, ал. 8 КСО и декларациите, подадени от самоосигуряващите се лица еднократно в началото на годината или когато започват да упражняват трудовата си дейност. По същество промяна в начина на корекция в посочените случаи няма, поради което те няма да бъдат коментирани в настоящия материал.
На основание § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на наредбата, работодателите, осигурителите, и техните клонове и поделения и осигурителните каси - за своите членове-осигурители, подават декларация образец № 6, отнасяща се за месеци преди януари 2014 г., в срока за подаване на декларация образец № 1, а когато с декларацията се подават данни само за дължим данък по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от същия закон.
Тази разпоредба означава, че за месеците преди януари 2014 г. данните, подадени с декларации образец № 1 и образец № 6 се подават по съществуващия досега ред и е допустимо да не се подават едновременно.
Във връзка с едновременното подаване на декларации образец № 1 и образец № 6 с направени изменения в Приложение № 5 към чл. 6, ал. 6 от наредбата - това е протоколът, който се попълва при подаването на декларациите от всеки осигурител или самоосигуряващо се лице. В него е предвидена възможност да се декларират случаите, в които не се прилага чл. 2, ал. 4 и не се налага декларациите да се подават едновременно, а се подава само една от тях.
В указанията за попълване на декларации образец № 1, 3, 5 и 6 са редактирани и прецизирани текстовете, касаещи коригирането и заличаването на декларациите. Както беше споменато вече по-горе, по същество начинът на коригиране и заличаване на осигурителните декларации не се променя.

Поради отменената възможност на работещите в чужбина чрез български посредник да подават декларация образец № 5 за авансово внесени от тях осигурителни вноски, в нея е заличен код за вид осигурен 87.

Вержиния ЗАРКОВА, началник отдел в НОИ
"Труд и право" брой 12/2013г.







Начисляване на ДДС за закупена стока от държава-членка на ЕС и продажбата й в съ

Начисляване на ДДС за закупена стока от държава-членка на ЕС и продажбата й в същата държава

Въпрос: Какво трябва да бъде третирането по ЗДДС, в случай че българско юридическо лице закупува стока от друга държава членка (напр. Румъния или Франция), но тази стока не пристига в България и се продава директно на клиент от същата друга държава членка (напр. Румъния или Франция)? На основание кой член от ЗДДС не се начислява ДДС на нашия клиент?
Отговаря Лиляна Панева – данъчен консултант
Отговор: На основание член от законодателството на държавата членка, от която се закупува стоката, съответстващ на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, при посочените обстоятелства българското юридическо лице придобива стока с местоизпълнение на територията на съответната държава членка - Румъния или Франция. Следователно доставчикът й следва да му начисли за нея ДДС по данъчната ставка, приложима в тази държава. От своя страна лицето извършва със стоката последваща доставка, която също е с местоизпълнение в тази държава, при което формира там облагаем оборот. Това означава, че в зависимост от стойността на доставката за българското лице може да възникне задължение за регистрация в тази държава. В случая и двете доставки са извън обхвата на нашия ЗДДС, което изисква лицето да се запознае с данъчното законодателство на съответна държава.

АССП: Относно регулиране на професията и транспонирането на Директива 2013/34/ЕС

Позиция на АССП

ОТНОСНО: Транспонирането на Директива 2013/34/ЕС и „Концептуални въпроси за обсъждане пред представителите на работната група по Закона за счетоводството представители на ИДЕС“, поставени от г-н Бойко Костов - Председател на УС на ИДЕС


Целта на новата счетоводна Директива 2013/34/ЕС е да се намали административната тежест и да се подобри бизнес средата, по-специално за малките и средните предприятия. Директивата се основава на принципа „Мисли първо за малките“, като се подчертава централната роля, която изпълняват малките и средни предприятия (МПС) в икономиката на Съюза и необходимостта малките предприятия да бъдат облекчени от твърде обременителните изисквания, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия (АССП) е категорично против силното регулиране на професионалната дейност на съставителите на финансови отчети чрез създаването на организация, в която членуването да става на база входящи изпити.

Ние считаме, че силното регулиране на професията и по-специално на съставителите на финансови отчети, няма да увеличи качеството на финансовите отчети и няма да бъде от полза за бизнеса, а напротив ще доведе до повече разходи, като в дългосрочен план ще намали качеството на счетоводните услуги като цяло. При въвеждането на една такава силна регулация административни тежести и разходите ще са непропорционални на ползите за бизнеса.

Негативните ефекти от високото ниво на контрол и регулиране са:
-> намаляване броя на участниците на пазара,
-> по-малко конкуренция,
-> по-ниска продуктивност,
-> по-високи цени,
-> възможности за „координация” между упражняващите професията,
-> картелизиране на гилдията,
-> ограничаване на въвеждането на нови технологии,
-> ограничаване на предприемчивостта.

Европейската комисия изготвя редица доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии и посочват емпирични доказателства за намаляването на качеството и оскъпяването на услугите, както и за затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора. (Виж Източници [1])

Емпиричните проучвания в Европейския съюз показват, че прекаленото регулиране може да има отрицателни последици за конкуренцията и качеството на услугите. Поради все още високото регулиране на професионалните услуги в по-голямата част от страните, Европейската комисия предупреждава за негативните ефекти от прекомерното регулиране на т. нар. свободни професии. При повечето проучвания не се намира връзка между качеството на услугите и наличните ограничения, при някои обстоятелства дори лицензионните ограничения са оказали отрицателен ефект върху качеството на услугите. От друга страна, намаляването на ограниченията в някои страни-членки е довело до по-ниски цени, без всякакви явни негативни ефекти за качеството. (Виж Източници [2])

Нещо повече, през месец октомври 2013 г. Европейската комисия прие съобщение, с което обяви започването на оценка на националните разпоредби за достъп до свободните професии. Мотивите за тази инициатива са, че прекомерните регулации са бариера за навлизане в една професия, което пречи на младите специалисти да упражняват професията си и спъва конкуренцията. Планът е в следващите две години държавите-членки да извършат оценка на съществуващите пречки, които ограничават достъпа до определени професии. Това е продиктувано от заключенията на Европейския съвет от 2012 г., където се посочва проблемът с непропорционалната тежест при достъпа до регулираните професии и се призовава за премахване на регулаторните пречки. (Виж Източници [3] и [4])

Затова АССП счита, че подобно силно регулиране на нашата професията е в ущърб на бизнеса, на професията като цяло и е в разрез с новите Европейските директиви и в частност с Директива 2013/34/ЕС.

Във връзка с транспонирането на Директива 2013/34/ЕС АССП счита, че това трябва да стане чрез изменение и допълнение на настоящия Закон за счетоводството (ЗСч), вместо със създаването на изцяло нов ЗСч. Изискванията на докладите за прозрачност на предприятията от добивната индустрия следва да се регулира с отделна глава от закона.

Директива 2013/34/ЕС въвежда единни критерии в държавите-членки за микро-, малки, средни, големи предприятия и предприятия от обществен интерес. Затова считаме, че в ЗСч и националното ни законодателство следва да бъдат въведени точно тези основни критерии за предприятията, заедно с праговете им по смисъла на новата Европейска счетоводна директива. Различни от тях или отделни критерии за предприятия (като например “предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност”) следва да бъдат напълно изключени, за да не се изкриви духа на Директивата и нейното транспониране в националното законодателство.

АССП счита, че микро- и малките предприятия следва да прилагат НСФОМСП, изменени във връзка с изискванията на новата директива, вместо нови стандарти разработени на база Международния стандарт за финансови отчети за малки и средни предприятия (МСС за МСП). Аргументите ни са, че препращането на МСС за МСП към МСФО значително усложнява отчетността на МСП. Предлагаме да се следва не само „буквата“, но и духът на Директива 2013/34/ЕС, а именно облекчаване отчетността на микро- и малките предприятия, което се очаква да даде позитивни резултати в развитието на бизнеса. Считаме, че средните и големи предприятия по смисъла на Директивата следва да прилагат МСФО.

Очакваме от законодателя чрез транспонирането на Директивата 2013/34/ЕС, максимално да бъде облекчена отчетността на малките предприятия чрез предвидените в нея възможности, като:

1. За микропредприятията:
1.1 освобождаване от задължението за съставяне на бележки към финансовите отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква б) от Директивата, тоест когато информация по чл. 16, параграф 1, букви г) и д),  и информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.2 освобождаване от задължението за изготвяне на доклад за дейността при условията на чл. 36, параграф 1, буква в) от Директивата, тоест когато информацията, изисквана по член 24, параграф 2 от Директива 2012/30/ЕС, е оповестена в бележките под линия към баланса.

1.3 освобождаване от задължението за публикуване на годишни финансови отчети при условията на чл. 36, параграф 1, буква г) от Директивата, тоест ако съответният годишен отчет е представен най-малко на един компетентен национален орган. Същият този орган, когато това не е Търговския регистър, е длъжен да представи тази информация на Търговския регистър.

2. За малките предприятия - минимални изисквания към оповестяването към финансовите отчети, съгласно чл. 16, параграф 1  от Директивата.

3. Създаването на единната точка за подаване на отчети и счетоводни данни към НАП, НСИ и Търговски регистър, съгласно настойчивата препоръка от параграф 39 от Преамбюла и точка 175 от План за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса.

АССП счита че, праговете за задължителен одит трябва да бъдат увеличени в унисон с новата Директива, така че малките предприятия по смисъла на Директивата да бъдат освободени от финансов одит. Като изключение от това допускаме само за малките предприятия, които са в обществен интерес.

Малките и средните предприятия са двигателят на всяка икономика в Европейския съюз и по света. По тази причина е от изключителна важност националната политика в тяхна подкрепа особено, когато работят в условията на икономическата и финансова криза. Затова считаме, че трябва да се приложат адекватно възможностите дадени от Директива 2013/34/ЕС за максимално облекчаване на отчетността на малките и средни предприятия в България.


               
Източници:
[1] EUR-Lex-достъп до правото на Европейския съюз, част от сайта на Евроопейския съюз:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2004:0083:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0405:FIN:EN:PDF
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52005SC1064R(01):EN:HTML
[2] Анализ на ИПИ “Ефекти от регулирането на избрани свободни професии в България: ОДИТОРИ, АРХИТЕКТИ, ИНЖЕНЕРИ, ФАРМАЦЕВТИ”: http://ime.bg/uploads/887b01_Svobodni_Proffesii_IPI.pdf
[3] Институт за Пазарна Икономика: http://ime.bg/bg/articles/shte-stanat-li-po-svobodni-svobodnite-profesii/
[4] Сайта Европейска комисия – представителство в България: http://ec.europa.eu/bulgaria/focus/021013-professions_bg.htm



Линк към позицията от сайта на АССП: http://apac-bg.org/UserFiles/APAC-position-MF-final.pdf