Командироване на работник или служител от друго предприятие

Командироване на работник или служител от друго предприятие

Въпрос: Преди известно време изпратихме наш служител в командировка за 20 дни с обща задача между нас и още една фирма в града. Заповедта за командировка беше издадена от нашата фирма, но когато трябваше след отчета на лицето да му платим, управителят ни заяви, че половината от дължимата сума трябва да заплати другата фирма, тъй като задачата била обща и трябвало разноските да се понесат поравно. Как да постъпим, трябва ли да поправим нашата заповед за командировка, като командироването е за половината от дните, а от другата фирма да му издадат заповед за останалите дни и съответно да му платят за тях?

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Отговор: Чл. 5, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) установява изключение от принципа че работникът или служителят се командирова от предприятието, с което е в трудово правоотношение. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НКС по изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно съгласие между работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчни пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго. От тази разпоредба следва, че друг работодател може да командирова едно лице, което не е в трудово правоотношение с него, само ако за това има писмено съгласие между трите страни: работника или служителя и двамата работодатели. В писменото съгласие освен споразумението относно командироването на съответния работник или служител от другия работодател трябва да се постигне договореност и по отношение заплащането на разноските по командировката, а също и по други специфични условия, имащи отношение към проблема, като например вида на задачата, която ще се изпълнява, времетраенето на командироването и др. Ако в споразумението не е уговорено друго, командировъчните пари ще бъдат за сметка на командироващия.
 В конкретния случай служителят е изпратен в командировка със заповед на работодателя, с когото е в трудово правоотношение. Ако този работодател е считал, че разноските по командироването трябва да се понесат поравно от двете фирми, е трябвало предварително да се постигне съгласие между двамата работодатели и служителя съгласно изискването на чл. 5, ал. 1 от НКС, за да може лицето да бъде командировано за част от времетраенето на командировката от другия работодател. В писменото споразумение би трябвало да се уточни периодът от време, в който служителят ще бъде командирован от всеки един от двамата работодатели, а също и въпросът за заплащане на командировъчни за този период, и по-точно разпределението на заплащането на командировъчните между двамата работодатели за времето на командировката.
 В поставения въпрос липсва информация за постигнато споразумение между двамата работодатели относно разпределяне на заплащане на командировъчните. При това положение служителят е изпълнил задачата на командировката въз основа на заповедта на своя работодател и работодателят е длъжен да му заплати дължимите командировъчни. Ако той не направи това доброволно, за служителя съществува възможност да си ги потърси по съдебен ред. Отношенията между двамата работодатели в конкретния случай не засягат правото на служителя на командировъчни, които той следва да получи от този, който го е командировал.

Анкета:Лицензиране на счетоводителите чрез изпити отново на дневен ред

През юни 2013 г. Европейският парламент прие Директива 2013/34/ЕО, наричана още Новата счетоводна директива, която отменя до сега действалите Четвърта и Седма директива за счетоводството и одита в ЕС.

Новата счетоводна директива:
 - Въвежда единни критерии в държавите-членки за микро, малки, средни, големи и предприятия от обществен интерес.
 - Намалява изискванията към финансовите отчети на микро предприятията и дава възможност на държавите членки да определят и други облекчения за микро и малки предприятия.
 - Определя счетоводните принципи, изискванията за оповестяване на различните групи предприятия, изискванията за консолидация, съдържанието на доклада за дейността и други въпроси, от съществено значение за счетоводната отчетност и одита.

След транспорнирането на директивата в националното законодателство, което трябва да стане до 2016 година, в България би намалял драстично броят на предприятията, попадащи под изискването за задължителен финансов одит. Пълният текст на директивата на български език може да намерите тук.

На 30.10.2013 г. Министерство на финансите (МФ) организира първата среща на работната група с представители на одиторски и счетоводни организации. Целта на работната група в МФ е да даде становища и мнения за начина на въвеждане на директивата в българското законодателство.

Въпреки, че това не е предмет на новата счетоводна директива, то на срещата от одиторската гилдия е повдигната така обсъжданата преди време тема за лицензиране на счетоводителите чрез входящ изпит, изискване за поддържане на квалификацията чрез задължителни курсове и периодични изпити, контрол на качеството и други.

Затова питаме:
Считате ли, че е необходимо лицензирането на счетоводителите, като съставители на финансови отчети, чрез входящ изпит и изискване за поддържане на квалификацията чрез последващи периодични изпити?

Връщане на данък за тези, които получават МРЗ. Ще се приложи от 2015 г.

Около 150 млн. лв. ще струва връщането на данъка върху минимални заплати през 2015 г.

Правителството ще предложи схема за данъчно облекчение за хората, които получават минимална работна заплата. Ако влезе в сила догодина, промяната ще се приложи през 2015 г., когато тези хора ще получат обратно наведнъж данъка си за всичките 12 месеца на 2014 г., след като подадат данъчните си декларации.

Това ще струва около 150 млн. лв., които ще дойдат от на държавния бюджет за 2015 г., а бюджетът за догодина няма да има нужда да се коригира, обясни премиерът Пламен Орешарски след дискусия в парламента, посветена на борбата с бедността в България. До това решение се е стигнало след среща с парламентарните групи, които подкрепят кабинета, както и със синдикатите, уточни министър-председателят.

Българите в трудоспособна възраст, които получават доходи под 340 лв. са около 462 хиляди. Около 200 хиляди от тях са на минимална заплата, а останалите още по-ниско - например хора, които се осигуряват на намалено работно време, уточни социалният министър Хасан Адемов.

В бюджета за 2014 г. са предвидени повече средства за социална грижа, каза още премиерът Орешарски. Със 76.5 млн. лв. повече са предвидени за подкрепа на децата и семейства, 20 млн. лв. повече са отделени за хората в неравностойно положение, а за възрастните – над 200 млн. лв. повече спрямо тази година. "Усилията за повече заетост не може да обхванат всички наши съграждани. Днес държавата не е в състояние да покрие дори минималните критерии за подпомагане на всички домакинства, затова усилията ни са насочени към подкрепа към най-уязвимите групи", заяви Орешарски.

Източник: http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/11/19/2185601_okolo_150_mln_lv_shte_struva_vrushtaneto_na_danuka/

Право на пенсия на учител

Право на пенсия на учител

Въпрос: Имам 30 години педагогически стаж.  Родена съм на 27.02.1957 година. На коя дата ще придобия право на пенсия?

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по социално осигуряване

Отговор: Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПРЗ КСО предвижда до 31 декември 2020 г. включително учителите да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.
Това означава, че за да придобиете право на пенсия през 2013 г., за вас следва да са налице едновременно две условия:
- възраст - 57 г. и 08 м. за жените Няма да изпълните това условие до края на 2013 г., когато ще сте на 56 г. 10 м и 01 д.;
-  учителски осигурителен стаж 25 г. и 08 м. - изпълнявате това условие.
Ако нормативната уредба се запази в досегашния си вид, проверяваме за 2014 г.
1. Възраст 58 г. - няма да ги навършите до края на 2014 г., когато ще сте на 57 г., 10 м. и 01 д.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. - покривате това условие.
Проверяваме за 2015 г.
1. Възраст 58 г. и 04 м.- ще ги навършите на 27.06.2015 г.
2. Учителски осигурителен стаж от 26 г. и 04 м. - покривате това условие.
3. Това означава, че при запазване на настоящата уредба ще придобиете право на пенсия на 27.06.2015 г.

Обезценка на ДМА

Обезценка на ДМА

Въпрос: Направихме обезценка на ДМА с отчетна стойност 500 000 лева, набрана амортизация 200 000 лева, балансова стойност 300 000 лева. По направената оценка справедливата пазарна стойност е 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Счетоводните записвания, които съм направила, са:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи
   Кт с/ка 241 Амортизация   450 000
Но в този случай балансовата стойност стана отрицателна.
Правилно ли изчислявам разхода, или трябва да извадя от балансовата стойност 300 000 справедливата пазарна цена и тогава разходът от обезценка ще бъде 250 000 лв.?


Отговаря д-р Николай НИКОЛОВ - д.е.с.

Отговор: За да се отговори правилно на така поставения въпрос, е необходимо да се знае основата, върху която се съставя годишният финансов отчет на дружеството - Националните стандарти за малки и средни предприятие (НСФОМСП) или Международните счетоводни стандарти (МСС).
Ако дружеството прилага НСФОМСП, след първоначалното признаване като актив според СС 16 всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации. От началото на 2008 г. допустимият алтернативен подход, който позволяваше преоценка на дълготрайните активи, е неприложим.
Ако дружеството прилага МСС (МСС 16 Имоти, машини и съоръжения), е възможно след първоначалното признаване за актив всеки имот, машина и съоръжение, чиято справедлива стойност може да се оцени надеждно, да се отчита по преоценена стойност. В стандарта е пояснено, че справедливата стойност на актива е стойността към датата на преоценката минус всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.
Ако е възприет подходът на справедливата стойност, е необходимо преоценките да се правят достатъчно редовно, за да се гарантира, че балансовата сума не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на счетоводния баланс.
Справедливата стойност на машини и съоръжения обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка.
След като предприятието избере модела на цената на придобиване  или модела на преоценка като своя счетоводна политика, то е длъжно да прилага тази политика към цял клас имоти, машини и съоръжения. Освен това този модел се прилага ежегодно.
В примера, който посочвате, разходът от обезценка е в размер на 250 000. С разликата между възстановимата стойност на дълготрайния актив, когато е по-ниска от балансовата стойност, се намалява балансовата стойност на актива. При условие че дълготрайният материален актив се отчита по преоценена стойност и съществува резерв от преоценки, със стойността на обезценката се намалява резервът по с/ка Резерв от оценки на дълготрайни материални активи.
Следва да се има предвирд, че според чл. 61 от ЗКПО стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка).
Ако съставяте годишния финансов отчет на основата на МСС и извършвате ежегодни преоценки според условията на стандартите и нямате натрупани резерви от преоценки от минали години, счетоводните записвания могат да бъдат:
Дт с/ка 241 Амортизации на ДМА   200 000
   Кт с/ка от гр. 20 Дълготрайни материални активи   200 000
И за размера на преоценката:
Дт с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи   250 000
   Кт с/ка гр. 20 Дълготрайни материални активи   250 000

ГВРС

Промените в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя .
(ДВ, бр. 84 от 27.09.2013 г.)

Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), обнародван в ДВ, бр. 37 от 2004 г., урежда условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания и определя техния размер. С него към Националния осигурителен институт (НОИ) е създаден специализиран гаранционен фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, от който се гарантира изплащането на дължимите на работниците и служителите трудови възнаграждения за положения от тях труд в момент, в който изпадналият в неплатежоспособност работодател не е в състояние да плати работните заплати. В ДВ, бр. 84 от 27.09.2013 г. е обнародван Закон за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Същият е в сила от 01.10.2013 г.
Задълженията на работодателите по прилагане на закона, свързани с упражняване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, както и процедурата по отпускането и изплащането им, са регламентирани с Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), приета с постановление на Министерския съвет № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.

По смисъла на чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда (КТ);
3. парични обезщетения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които работодателят изплаща за първия, съответно за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност. Тези обезщетения, представляващи по своята същност трудови възнаграждения, ако са начислени във ведомостта за работни заплати, също се включват в гарантираното вземане.

Кръгът на правоимащите лица е определен с текста на чл. 4 от закона. Съгласно този текст, право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, включително наетите на работа до 40 часа месечно, осигурени за инвалидност, старост и смърт и трудова злополука и професионална болест по чл. 4, ал. 2 КСО и работещите по програми за насърчаване на заетостта, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. второ от КСО и на които правоотношението:
1. не е прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението.

Правото на двете групи лица е свързано с едно допълнително условие с обективен характер. За да се възползват от правото си на гарантирани вземания работниците и служителите, е необходимо техният работодател да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособност та, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. С промяната в текста на чл. 4, ал. 2 от закона, в сила от 01.10.2013 г., минималният изискуем период, през който работодателят е упражнявал дейност, като условие за възникване право на гарантирано вземане за работниците и служителите, е удължен на 12 месеца. С тази промяна законодателят създава своеобразна защита срещу злоупотреби със средствата на фонда от страна на некоректни работодатели. Това обстоятелство, както и досега, се установява от контролните органи на Националния осигурителен институт при извършване на проверката при работодателя по реда на Наредбата.
Не се изплаща гарантирано вземане на лицата, изброени в чл. 7 от Закона. Това са следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособност та, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:
1. съдружници в търговското дружество;
2. членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.

Задължението за подаване на информация за тези лица е вменено на работодателя в чл. 7 от наредбата. Съгласно неговия текст, работодателят подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, приложение № 3 към чл. 7, за работниците и служителите, притежаващи качествата по чл. 7 от закона, както и при промяна в съответните качества в следните срокове:
1. за работници и служители, които притежават съответното качество към момента на сключване на договора - в тридневен срок от сключването му;
2. при придобиване или изгубване на това качество след сключване на трудовия договор - в тридневен срок от придобиването или изгубването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение на окръжния съд по седалище на работодателя, с което се постановява:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност и прекратяване на производството по несъстоятелност поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.

Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 от наредбата, което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в 30-дневен срок от вписване на решението в Търговския регистър за откриване на производство по несъстоятелност. С влязлата от 01.10.2013 г. в сила промяна, този срок е удължен на 2 месеца. При изчисляването му се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс - срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.
Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или по пощата с обратна разписка. Към него се прилагат:

•документ за самоличност - за справка;
•изготвена от работодателя справка по образец, Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от наредбата, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
•копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка, по която ще се преведат сумите за гарантираното вземане;
•пълномощно - когато документите се подават чрез пълномощник.
В разпоредбите на чл. 22 и 23 от закона е регламентиран начинът, по който се определя размерът на гарантираното вземане. Законодателят е поставил периодът, за който се изплаща гарантираното вземане и неговият размер в зависимост от продължителността на съществуващото/съществувалото трудово правоотношение и от условието дали то е прекратено и кога.
В зависимост от статута на работника или служителя към датата на вписване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, законът е разделил правоимащите лица на две основни групи:

•работници и служители, на които трудовото правоотношение не е прекратено;
•работници и служители, на които трудовото правоотношение е прекратено.
Обстоятелството, в коя от двете групи попада правоимащото лице, определя периодът, за който се гарантират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения.
Следва да се има предвид, че право на гарантирано вземане възниква не за всички работници и служители с прекратени правоотношения, а само за тази част от тях, на които трудовите договори са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение.
Законодателят е диференцирал правоимащите лица от посочените две групи и по друг показател - продължителността на съществуващото или съществувалото (за прекратените към датата на вписване на решението) трудово правоотношение. Принадлежността на лицето към едната или другата група, обособени по този показател, определя размера и максималния допустим размер на дължимите гарантирани вземания.
В групата на лицата с прекратени правоотношения е обособена отделна подгрупа, в която се включва тази част от тях, които към датата на прекратяване на правоотношението имат дължими от работодателя само начислени, но неизплатени парични обезщетения по КТ и/или по КСО и са били в трудово правоотношение с работодателя повече от три месеца. За тези лица законът установява различни правила за определяне както на периода, за който се гарантират начислените им, но неизплатени вземания (включващи само парични обезщетения), така и максималният им размер.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната за съответната година. От 01.07.2010 г. този размер е 1000 лв., а от 01.10.2013 г. - 1200 лв.
Конкретните правила за определяне периода и размера на гарантираното вземане на отделните групи лица, са уредени с разпоредбите на чл. 22 и 23 ЗГВРСНР. От 01.10.2013 г. тези правила са променени в посока увеличаване на периода, за който се гарантират начислени, но неизплатени заплати, следователно и към увеличаване размера на гарантираното вземане само на тази категория работници и служители, които са или са били в трудови правоотношения с работодателя не по-малко от три месеца.
1. Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания. От 01.10.2013 г. се гарантират последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението.
2. Гарантираните вземания на работниците и служителите с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение, които към тази дата са в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото трудово правоотношение.
3. Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател не по-малко от три месеца, са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи месеца, в който е прекратено правоотношението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания. От 01.10.2013 г. се гарантират последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е прекратено правоотношението.
4. Гарантираните вземания на работниците и служителите, чиито правоотношения са прекратени през последните три месеца преди датата на вписване на съдебното решение, които са били в трудово правоотношение с този работодател по-малко от три месеца, са в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществувалото трудово правоотношение.

Казаното дотук може да бъде илюстрирано със следния ПРИМЕР:

•Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 01.01.2009 г. (повече от три месеца), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:
- за декември 2012 г. - 900 лв.
- за май 2013 г. - 980 лв.;
- за януари 2013 г. - 880 лв.;   
- за юни 2013 г. - 890 лв;
- за февруари 2013 г. - 880 лв.

А) Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя е вписано в Търговския регистър на 16.09.2013 г., следователно за него са приложими действащите до 01.10.2013 г. разпоредби.
Периодът от 6 месеца, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, е от март 2013 г. до август 2013 г. включително.
Отпуснатото гарантирано вземане е:
- за май - 980 лв.;
- за юни - 890 лв.

Общият размер от 1870 лв. се намалява с удръжките за дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.

Б) Съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя е вписано в Търговския регистър на 10.10.2013 г. следователно за него са приложими действащите от 01.10.2013 г. разпоредби.
Периодът от 12 месеца, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, е от октомври 2012 до септември 2013 г. включително.
Прилагайки текста на новите разпоредби, на лицето се гарантират начислените, но неизплатени възнаграждения за всички посочени в примера месеци в общ размер 4530 лв., който се намалява с удръжките за дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.
Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност повече от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават - гарантират им се еднакъв брой начислени, но неизплатени месечни възнаграждения и максималният месечен размер на гарантираното вземане е еднакъв. Разликата е в отправната дата: за лицата с непрекратени правоотношения това е датата на вписване на решението, а за лицата с прекратени правоотношения - датата на прекратяване на правоотношението.

•Лице, което е в трудово правоотношение с работодателя от 22.07.2013 г. (по-малко от три месеца към датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение), има начислени и неизплатени следните трудови възнаграждения:
- за юли - 100 лв.;
- за август - 480 лв.

Отпуснатото гарантирано вземане е:
- за юли - 100 лв.;        - за август - 210 лв.

Общият размер от 310 лв. (една минимална работна заплата), се намалява с удръжките за дължими за сметка на лицето осигурителни вноски и данъци.

Работниците и служителите, работили при работодателя с открито производство по несъстоятелност по-малко от три месеца, ползват еднакви права по закона, независимо от обстоятелството, дали правоотношенията им към датата на вписване на решението са прекратени или продължават - гарантираното им вземане е с максимален размер една минимална работна заплата към датата на вписване на съдебното решение за целия период на съществуващото/съществувалото трудово правоотношение.

5. Когато вземанията на работниците и служителите с прекратени правоотношения през последните три месеца, предхождащи месеца на вписване на съдебното решение, се състоят само от начислени, но неизплатени парични обезщетения, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четири минимални работни заплати, установени за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение с този работодател повече от три месеца.

Производството по отпускане на гарантираните вземания започва в ТП на НОИ, където е подадено заявлението-декларация, с разглеждане на приложените към него документи и съпоставяне на данните от тях с данните от информационната система на НОИ.
Въз основа на тези данни и след направената преценка, ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той е оправомощеният от закона орган, който, след преценка на всички установени факти и обстоятелства и запознаване с наличната документация, издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане.
Едновременно с изплащане на гарантираното вземане, фондът превежда дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване. Вноските се дължат върху размера на изплатеното гарантирано вземане в частта му само за трудово възнаграждение.
Работодател или длъжностно лице, който не изпълни задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежи на административнонака зателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или от органите по приходите на Националната агенция за приходите, които съставят актове за административно нарушение, съобразно правомощията си. За събиране на сумите по влезли в сила актове, ръководителят на ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице или органите по приходите на Националната агенция за приходите издават наказателни постановления.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Кина КОЙЧЕВА-ЛУКАРСКА, държавен експерт по осигуряването в НОИ
"Информационен бюлетин по труда"
Брой 10/213

Справка по чл 73 ЗДДФЛ

Нови моменти при подаване на справката по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатените през 2013 г. доходи на физически лица

Както всяка година предприятията и самоосигуряващите се лица следва да информират приходните органи за изплатени през годината доходи на физически лица (местни и чуждестранни) до 30 април на следващата година, чрез подаване на известната справка по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Тази година обаче, при попълването на познатата от години справка, има заначителни промени.

Ще припомним, че до миналата година при посочване в справката по чл. 73 ЗДДФЛ на доходите, придобити от физически лица, се прилагаха две основни правила:

•посочваха се всички изплатени доходи през данъчната година на физически лица, които не са доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ или не са доходи от задължително социално осигурване;
•едновременно с това значителна част от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък не се посочваха (с цел избягване на дублиране в декларирането), доколкото бяха декларирани поименно в декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г.
От 01.01.2013 г. подходът при деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ е противополажен:

•на деклариране подлежат само изрично изброени доходи, т.е. предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи по смисъла на КСО, посочват изплатените през годината доходи на физически лица само ако са изрично изброени в ал. 1 на чл. 73 ЗДДФЛ. По този начин обхватът на доходите, подлежащи на деклариране, е значително редуциран;
•от доходите на чуждестранните лица, обложени с окончателен данък по реда на чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, няма да се посочават само тези, които са посочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подавана до 31 март на следващата година, т.е. преди подаване на справката по чл. 73 ЗДДФЛ. Става въпрос за доходи, изплатени в полза на чуждестранно физическо лице до 500 000 лв. годишно, за които платецът на дохода е приложил преференциалните разпоредби на СИДДО, свързани с прилагане на по-ниска данъчна ставка или освобождаване от облагане в България. Доходите, непосочени в декларацията по чл. 142, ал. 5 ДОПК, се декларират.
Независимо от промяната в подхода при посочване на доходите на физическите лица общото в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана до миналата година, и тази, която предстои да се подава е, че:

•не се декларират доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. Това значава, че както досега не следва да се декларират не само доходите по трудови договори по Кодекса на труда, но и доходите по договори за управление и контрол, както и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в съответното дружество;
•доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че както и досега доходите от дивиденти в полза на ЕТ, независимо че са обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, не се посочват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ - в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗДДФЛ изрично е посочено, че обект на деклариране са единствено дивидентите, регламентирани в чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, т.е. тези в полза на местни и чуждестранни лица.
След като маркирахме основните прилики и разлики между спраката по чл. 73 ЗДДФЛ, подавана досега, и тази, която предстои да се подава до 30.04.2014 г., ще конкретизираме доходите, изплатени на местни и чуждестранни физически лица, които следва да се декларират в справката по чл. 73 ЗДДФЛ.

Това са изплатените доходи на физически лица:

•По чл. 10, ал. 1, т. 3, 4 и 6 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, т.е. подлежащи на деклариране от получателя им в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Става въпрос за изплатени доходи от:
1. друга стопанска дейност. Имат се предвид само доходите, посочени в чл. 29 ЗДДФЛ1. Доходите от стопанска дейност на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ, аналогично на едноличните търговци, не се посочват, тъй като техните доходи се третират обособено и не се включват в общата годишна данъчна основа, дефинирана в чл. 17 ЗДДФЛ. Задължително обаче (както и досега) се включват доходите на лица, упражняващи свободни професии, към които се отнасят адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители (ЧСИ), независимо от това дали са регистрирани по ЗДДС, или не, и независимо от това дали издават данъчна фактура, или не. Ако посочените лица са регистрирани по ЗДДС, в справката по чл. 73 ЗДДФЛ се посочва нетният доход (изплатеният доход без ДДС). Ще обърнем внимание, че според разяснение на приходните органи2 платец на дохода на ЧСИ е взискателят и съответно именно той следва да посочи изплатения доход в справката по чл. 73 ЗДДФЛ;
2. наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, включително и в случаите на регистрация на наемодателя по ЗДДС.
3. други източници (като правило доходи със случаен характер), посочени в чл. 35 ЗДДФЛ3 (т. 1 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ);

•По глава шеста от ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с окончателен данък, т.е. доходите, посочени в чл. 37 и 38 ЗДДФЛ (т. 2 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Това означава, че на деклариране подлежат доходите на:
1. чуждестранни физически лица, посочени в чл. 37 и чл. 38 ЗДДФЛ, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 ДОПК, както посочихме по-горе;
2. местни лица, посочени в чл. 38 ЗДДФЛ. Това са доходите от: дивиденти и ликвидационни дялове, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот“; имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците; лихви по заеми към кооперацията, придобити от член на кооперация; облагаеми доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание; лихви по депозитни сметки.
Както отбелязахме още в началото, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове се включват в справката по чл. 73 ЗДДФЛ не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, респективно начисляване на сумите при случаите на скрито разпределение на печалбата или ликвидационен дял (чл. 73, ал. 3, изречение първо от ЗДДФЛ).

От прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ (т. 3 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Ще обърнем внимание, че платецът на дохода декларира придобития от физическото лице доход, а не облагаемия му доход, т.е. не следва да посочва разликата между продажната и покупната цена, за която като правило не може да има информация.
Ще уточним, че изключението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ при деклариране на доходи от прехвърляне на права и имущество се отнася за необлагаемите доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ4, за които е въведен минимален праг на деклариране от 5000 лв. - доходите от разпореждане с финансови инструменти до 5000 лв. годишно не подлежат на деклариране.
Следователно обект на деклариране са всички доходи от прехвърляне на права или имущество - както облагаеми, така и необлагаеми доходи, независимо от размера им, с изключение на доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ, за които необходимост от деклариране възниква само при преминаване на прага от 5000 лв.
Следва да се има предвид, че в случаите на продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, доходите се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето им, т.е. независимо от това дали доходът е изплатен, или не (чл. 73, ал. 3, изречение второ от ЗДДФЛ). Това е така, защото за данъчни цели придобиването на дохода от прехвърляне на финансови активи е свързано с датата на прехвърлянето, а не с изплащането му (чл. 11, ал. 2 ЗДДФЛ).
По чл. 13, ал. 1, т. 3, 7, 8, 9, 20, 21 и 24 ЗДДФЛ, в случаите, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв. (т. 4 от чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ). Разпоредбата на чл. 13 ЗДДФЛ визира само необлагаеми доходи. Става въпрос за доходи от:
1. разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ);
2. допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия; доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; доходите от инвестиции на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица (чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗДДФЛ);
3. лихви по банкови сметки в български банки или клонове на чуждестранни банки в страната, с изключение на лихвите по депозитни сметки, облагани с окончателен данък, които винаги подлежат на деклариране (чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ);
4. лихви и отстъпки от български държавни, общински и корпоративни облигации (чл. 13, ал. 1, т. 9 ЗДДФЛ);
5. парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта (чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ);
6. парични и предметни печалби, получени от участие в игри, различни от хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, при които печалбата се определя на случаен принцип (чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗДДФЛ);
7. доходите, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя (чл. 13, ал. 1, т. 24 ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид, че посочените доходи не подлежат на деклариране, ако са до 5000 лв. годишно.

Ако даден доход не е сред изброените в чл. 73, ал. 1, т. 1-4 ЗДДФЛ, той не подлежи на деклариране независимо от размера му.

Ако обобщим всичко казано до тук, то никога не подлежат на деклариране в справката по чл. 73 ЗДДФЛ, независимо от размера им, следните доходи, изплатени на физически лица през данъчната година:

•доходите от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, т.е. включително както и досега и доходите по договори за управление и контрол, и доходите на съдружници/собственици, свързани с полагане на личен труд в дружеството, в което имат дялово участие в капитала;
•доходите в полза на ЕТ и доходите на физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, избрали да се облагат по реда на чл. 29а ЗДДФЛ;
•;необлагаемите доходи, които не са сред посочените в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ и не са свързани с прехвърляне на права или имущество, независимо от размера им. В тази връзка ще обърнем внимание, че вече не подлежат на деклариране:
•получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, до двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения (т. 23 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ);
•лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела, изплатени на физически лица (т. 10 от чл.13, ал. 1 ЗДДФЛ);
•застрахователните обезщетения, когато е настъпило застрахователно събитие (т. 14 от чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ), и
•всички останали необлагаеми доходи, които не са посочени в т. 4 на чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, разгледана по-горе, и не са свързани с прехвърляне на права или имущество5.
Накрая ще посочим, че справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ се предоставя само на електронен носител при изплащане през данъчната година на доходи на повече от 5 физически лица (чл. 73, ал. 5 ЗДДФЛ). Срокът за представяне на справката е същият - до 30 април на следващата година (чл. 73, ал. 4 ЗДДФЛ). Не е променена и санкцията за несвоевременно представяне на справката, или за посочване на неверни или непълни данни в нея - до 250 лв., а при повторно нарушение до 500 лв., като, ако става въпрос за нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, санкцията се налага поотделно за всяко физическо лице (чл. 82 ЗДДФЛ).

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
__________
1 Това са доходите за производство на преработени и непреработени продукти от селско стопанство, от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство; авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители; доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси; доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
2 Вж. Разяснение № М-26-Н-25 от 22.06.2012 г. на ЦУ на НАП, публикувано в Системата „Въпроси и отговори“ от интернет-страницата на НАП.
3 Имат се превид доходи от обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по депозитни сметки в полза на местни физически лица; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
4 Доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ са сделките: а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала; б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
5 Не подлежат на деклариране от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, следните необлагаеми доходи: разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции; доходите от задължително осигуряване в България (б.а. тези доходи и досега не се декларираха, но това беше изрично посочено в текста на чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ, в редакцията му, в сила до 31.12.2012 г.); присъдените обезщетения и други плащания при средна и тежка телесна повреда, професионална болест или смърт; обезщетенията за принудително отчуждаване на имущество за държавни и общински нужди; обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи; помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейните помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт; помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност; стипендиите, получени от физически лица за обучението им в страната и в чужбина; паричните суми и подаръците, получени на основание на нормативен акт от донори на кръв, кръвни съставки и биопродукти за хуманни цели; предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията; потребителските дивиденти от кооперации, създадени по Закона за кооперациите.
"Счетоводство, данъци и право"
Брой 10/2013