Интервю със зам. министъра на финансите Л. Петкова за в. Банкер

31.08.2013
| в. „Банкеръ" | 31.08.2013|

Г-жо Петкова, на каква фаза е подготовката на мобилните групи за проверка на транспортирането на рискови стоки във вътрешността на страната
- В момента подготвяме промени в Данъчноосигурителни я процесуален кодекс, с които ще се регламентира целият режим за фискален контрол на стоки с висок фискален риск. В проекта са включени и предложения за новите правомощия на органите за фискален контрол и за начина на осъществяването му. Мобилните групи и регионалните екипи ще бъдат част от новата дирекция, която се предвижда да започне да действа от началото на следващата година. Дирекция „Фискален контрол" ще бъде с компетентност на територията на цялата страна. Мобилните групи ще осъществяват контрол на фискалните контролни пунктове, разположени в непосредствена близост до граничните контролнопропускате лни пунктове с Гърция и Румъния. Регионалните екипи ще осъществяват контрол във вътрешността на страната.
 
Какви конкретни задачи ще изпълняват и как ще се синхронизират?
- Мобилните групи ще имат правомощия да спират превозни средства и да проверяват документите, съпровождащи превозваната стока. Ако се превозва стока с висок фискален риск, ще се поставя пломба на превозното средство - обикновена или с GPS устройство. С GPS пломбите ще може да се проследява траекторията на движение на товара. С тях ще пътуват много рискови стоки или стоки на „познат" на органите по приходите рисков доставчик. Регионалните екипи ще „причакват" превозното средство до мястото на разтоварване на стоката. Там те ще отстраняват техническото средство за контрол - пломбата. Те, като последна фаза на контрола, ще проверяват документите и фактическите количества. Един вид ще засичат декларираните стоки с реалната им наличност.
 
Как ще избегнете рецидива „нашта смяна"? Публична тайна беше, че контрабандата минаваше с помощта на наши хора митничари. Мобилните групи може да се сраснат с граничния контрол и контрабандисти.
- Да, тази опасност съществува. Затова предвиждаме една мобилна група да контролира примерно около Кулата един месец, а след това да бъде преместена около Русе например. Тези нови формирования ще бъдат под шапката на централната дирекция на НАП и ще имат правомощия на територията на цялата страна.
 
Става дума и за регионалните екипи, и за мобилните групи. Те ще се командват от третия заместник-шеф на НАП ли?
- В момента обсъждаме йерархичната подчиненост на специализираната дирекция за фискален контрол.
 
Бихте ли изброили максимално изчерпателно рисковите стоки. Как на една стока й се лепва етикет „рискова"?
- НАП всяка година ще изготвя списък на стоките с висок фискален риск. Това ще се прави на база на констатирани схеми за данъчни измами, установени при проверките и ревизиите. Ще се засича честотата на нарушенията. Обикновено става дума за бързооборотни стоки, с които най-лесно може да се реализира данъчна измама. Сред високорисковите стоки са плодове и зеленчуци, зърнени и технически култури, месо, захар и захарни изделия, метали. Това са стоки, които могат да се реализират в много кратки срокове - за около месец, месец и половина.
 
Има ли вече подобен контрол, какво е направено за техническата съоръженост на екипите?
- Не, фискалният контрол ще започне да функционира от първи януари 2014 година. В момента подготвяме законодателните промени, предстои провеждане на обществени поръчки, след което и структуриране на дирекцията и определянето на екипите.
 
Защо режимът за обратно начисляване на ДДС ще се прилага само при търговията със скрап, зърнени и технически култури, а не се разпростре върху повече стоки?
- По принцип обратното начисляване е изключение от общия режим на ДДС и Европейската комисия решава за кои стоки и услуги може да се прилага. Възможността да се прилага обратно начисляване е залегнала в последните промени на Директива 2013/43/ЕС, с която се направи промяна на ДДС Директивата (Директива 2006/112/ЕО). За скрапа възможността е от 2007 година. В последната директива са определени много малко групи от стоки, за които може да се прилага този режим.
 
Има ли още стоки, за които можем да приложим този, според мен, перфектен режим, при който ДДС не се разхожда по цялата верига с риск на всяка следваща фаза да бъде откраднат, и в края на веригата търговецът не дължи ДДС на държавата, нито пък тя на него данъчен кредит, който може да задържа произволно дълго?
- Да, има. Директивата предвижда обратно начисляване на ДДС да се прилага за мобилни телефони, таблети и лаптопи, далекосъобщителни услуги, както и доставки на непреработени или полуобработени метали. Всяка държава членка преценява с кои групи от стоки има проблеми с данъчни измами и точно за тях предлага режим за обратно начисляване на ДДС. В много държави има проблеми с данъчните измами при търговията с мобилни телефони. При нас такъв проблем не е идентифициран. Ако една държава реши да въведе този механизъм, тя трябва да информира Европейската комисия за началната дата и срока за прилагане на механизма, обхвата на мярката - за кои стоки и доставки ще се прилага, заедно с вида и характеристиките на идентифицираните измами, както и описание на придружаващите мерки, за да не се пренасочат измамите към други сектори.
 
Значи основната цел на този механизъм, въпреки че изглежда като облекчителен за бизнеса, е да се бори с данъчните измами.
- Да, така е. Европейската комисия отчита, че механизмът за обратно начисляване на ДДС е една от най-ефективните мерки за борба с данъчните измами. Механизмът е краткосрочна мярка, а за трайното решаване на проблема са необходими по-дългосрочни мерки като засилване на контролната дейност не само в отрасъл производство и търговия със зърнени и технически култури, но и в отраслите, свързани с тяхната преработка, за да не се пренасочат данъчните измами в преработвателната индустрия.
 
Да се върнем на традиционното облагане с ДДС. То създава едни добри възможности държавата да оперира с пари под формата на данъчен кредит, които да управлява и сама да решава кога, колко и на кого да връща? Най-крещящият пример е ексфинансовият министър Дянков, който добре използваше този лост.
- Това се правеше, но не е правилно. Държавата трябва навреме да възстановява ДДС, защото, от една страна, задържането на данъчен кредит лишава бизнеса or оборотни средства. От друга - нарушаването на срока за възстановяване на ДДС води до начисляването на лихви, които хазната плаща, което ощетява бюджета. От трета страна, дружествата са свързани и забавянето на връщането на една фирма води до невнасяне на ДДС от друго дружество. По закон това трябва да става в срок до 30 дни. Нашият стремеж е, първо, да спазваме този срок и, второ, по-голяма част от връщанията на данъчния кредит да стават около средата на този срок.
 
Можем ли да кажем, че вашата цел е връщането на ДДС до две седмици.
- За тази година целта ни е да няма просрочени връщания на ДДС. Но стремежът ни е да се връща колкото е възможно по-бързо, примерно средният срок за възстановяване да е около 15-20 дни.
 
Един много важен въпрос. След като разцепихте единната сметка на главници и лихви, защо не направихте и следващата стъпка - да разклоните главниците и лихвите, всяка от тях - на данъци и осигуровки, за което настояваха работодателите?
- Първоначално предложението беше за разделение на данъци и осигуровки. Но, ако се раздели на две, тя вече няма да е единна сметка. На среща на работна група в Министерството на финансите, в която участват и представители на работодателите, се дискутираха проблемите, свързани с единната сметка, и се стигна до извода, че една част от тях са технически и ще бъдат отстранени от НАП, а за друга част от тях са необходими законодателни промени. Лицата , които нямат финансови затруднения и погасяват редовно задълженията си за данъци и осигуровки, нямат проблеми с единната сметка. Лицата във временно финансово затруднение срещат затруднения с погасяването на задълженията си. С предложените законодателни промени в ДОПК се подпомагат финансово затруднените лица чрез промяна в поредността на погасяване на задълженията - първо главници, после лихви, за да не се натрупват нови задължения.
 
Да, но ако имам просрочил и по данъци, и по осигуровки, при всеки превод ще ми се погасяват главници, но няма да знам кои от тях - по данъци или по осигуровки.
- Защо, ясно е. Задълженията се погасяват по поредност на възникването им. В момента се разработва нова електронна услуга, която ще бъде внедрена от първи септември. Става дума за SMS-известяване, с което НАП ще уведоми съответното лице, че е постъпило плащане в бюджета за погасяване на неговите задължения.
 
Тази обратна връзка е много практична, но вие не можете да пишете конкретни суми, защото ще застрашите данъчноосигурителна та тайна.
- Да, така е. Съобщението няма да съдържа данни, които представляват данъчноосигурителна информация.
 
Е, нали има един персонален идентификационен код, с който проверяваме задълженията си в НАП, не може ли с него да се „пита" какво е станало с погашението.
- С ПИК може да се проверява цялата информация, която се съдържа в данъчноосигурителна та сметка на лицето - както за възникналите задължения, така и за плащанията по тях.
 
Нямате ли чувството, че въпросите с изтеклата давност на държавните вземания се решават някак си на парче? Защо не може при изтекла давност задълженията да се зануляват автоматично, за което длъжникът само да се информира? Нали държавата служи на хората, а не те - на нея.
- По принцип за всички би било по-лесно автоматично да се приложи давността. Защо не се прави? Погасителната давност не може да се прилага служебно от НАП. Погасителната давност е институт както на гражданското, така и на публичното право и може да бъде приложен само по искане на заинтересованата страна, в случая по искане на длъжника.
 
Каква сума на изтеклите по давност задължения към хазната „стискате" в момента?
- По последни данни общо непогасените просрочени задължения, възникнали от 1991 до края на 2012 г., са кръгло към 19 млрд. лева. Статистиката за изтеклите по давност задължения се води от Националната агенция за приходите.
 
Людмила Петкова завършва магистратура по „Икономика и управление на търговията" в УНСС. От април 2010 г. е директор на дирекция „Данъчна политика" в Министерството на финансите. В периода април 2007 -април 2010 г. заема длъжността началник на отдел „Данъчна методология" в ЦУ на НАП. Преди това е директор на офис „Средни данъкоплатци и осигурители" - София, и заместник-директор на дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители".  Владее английски и руски език.

Източник: https://www.minfin.bg/bg/pubs/4/8047