ДДС за транспортни разходи при доставки от внос

ДДС за транспортни разходи при доставки от внос

Въпрос: Регистрирана по ЗДДС българска фирма закупува стока от Китай, която се превозва до България от чуждестранен морски превозвач до пристанище Солун и от гръцка транспортна фирма от Солун до Стара Загора. Стоката не се обмитява при пристигането й в Солун, а пристига в България под режим “транзит” и доставката й се декларира и обмитява у нас като “внос”. Разходите за превоза й са част от данъчната основа, посочена в декларацията, върху която митническите органи начисляват ДДС, дължим за вноса. В същото време фирмата получава фактури от двете транспортни фирми, осъществили правоза на стоката съответно от Китай до Солун и от Солун до Стара Загора, в които не е начислен данък, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС местоизпълнението на услугите им е на територията на България. Как следва да се третират данъчно тези фактури, защото, ако фирмата си самоначисли данък за тях, ще се получи двойно облагане на разходите за транспорт - веднъж като част от данъчната основа при вноса, посочена в митническата декларация, и втори път при самоначисляването на данъка с протокол?

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Въпросът очертава липсата на нормативна разпоредба в действащото ни закондателство по ЗДДС, която да не позволява двукратното облагане на едни и същи разходи - веднъж като задължителен елемент на данъчната основа за начисляване на ДДС при внос и втори път по силата на реда за определяне на задълженията на лицата във връзка с облагането на транспортните услуги.
В случая фирмата извършва внос на стоки по смисъла на чл. 16 от ЗДДС, при който дължимият ДДС за доставките се определя по реда на чл. 54- 61 от закона. В съответствие с него данъкът се начислява върху данъчна основа (ДО), която съгласно чл. 55 от закона е митническата стойност на внасяната доставка, увеличена със:
- т. 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължими при внос на територията на страната, и
- т. 2. разходите, присъщи на вноса, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС е пряко свързан с размера на митническата стойност на доставката им и със сумите на допълнителните разходи за превозването им до тяхното първо местоназначение на територията на страната. Това означава, че в митническата декларация (МД), с която е декларирана внесената от Китай стока, правилно са включени разходите за транспортирането й до Стара Загора.
В същото време по силата на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС е получила транспортни услуги с местоизпълнение на територията на страната, от доставчици, които не са установени на тази територия, и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона за нея възниква задължение за самооблагане. За целта тя следва да си самоначисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона за стойностите по двете фактури, издадени й от превозвачите. При това в зависимост от дестинациите на извършените превози при определяне размера на дължимия ДДС тя ще приложи различни данъчни ставки. На основание чл. 23, ал. 3 и 4 от ППЗДДС за доставката на услугата, предоставена й от морския превозвач за превоза от Китай до Солун, е приложима нулева данъчна ставка, а за тази, предоставена й от гръцкия превозвач за превоза от Солун до Стара Загора - 20 на сто. Независимо че на практика за услугата на морския превозвач няма да се начисли данък, на основание чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС фирмата е задължена да състави протокол и нея.
В резултат на това наистина се получава двойно облагане с ДДС на едни и същи разходи, но в действащото законодателство не е регламентирано изключение от горепосочения ред.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че в случая двойното облагане на транспортните разходи не поражда съществени проблеми за фирмата - вносител, тъй като е регистрирана по ЗДДС и ще може да приспадне (макар и на два пъти) сумата на начисления данък като упражни два пъти правото си на данъчен кредит - веднъж по МА и втори път по протокола за дължимия данък за услугата на гръцкия превозвач.
По различен начин стоят нещата, ако вносител на такава стока е лице, което няма право на данъчен кредит. Такова например може да е нерегистрирана по ЗДДС фирма или банка, както и данъчно незадължено юридическо лице – фондация или лечебно заведение. В този случай на тези лица ще бъде начислен данък при вноса и те ще си самоначислят такъв за получените превозни услуги, тъй като ще са задължени да се регистрират по реда на чл. 97а от закона, но нямат право на възстановяването му. Възможно решение за избягване на тези материални загуби е ползването на услугите на спедиторска фирма, която ще извърши превоза на стоката от Китай до необходимото местоназначение на територията на страната с единен транспортен документ и по силата на чл. 30, ал. 1 т. 2 от ЗДДС за доставката не целия превоз ще е приложима нулева данъчна ставка. В резултат на това разходите за транспорта ще бъдат обложени само като елемент на данъчната основа за вноса на стоката.