ДДС за транспортни разходи при доставки от внос

ДДС за транспортни разходи при доставки от внос

Въпрос: Регистрирана по ЗДДС българска фирма закупува стока от Китай, която се превозва до България от чуждестранен морски превозвач до пристанище Солун и от гръцка транспортна фирма от Солун до Стара Загора. Стоката не се обмитява при пристигането й в Солун, а пристига в България под режим “транзит” и доставката й се декларира и обмитява у нас като “внос”. Разходите за превоза й са част от данъчната основа, посочена в декларацията, върху която митническите органи начисляват ДДС, дължим за вноса. В същото време фирмата получава фактури от двете транспортни фирми, осъществили правоза на стоката съответно от Китай до Солун и от Солун до Стара Загора, в които не е начислен данък, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС местоизпълнението на услугите им е на територията на България. Как следва да се третират данъчно тези фактури, защото, ако фирмата си самоначисли данък за тях, ще се получи двойно облагане на разходите за транспорт - веднъж като част от данъчната основа при вноса, посочена в митническата декларация, и втори път при самоначисляването на данъка с протокол?

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Въпросът очертава липсата на нормативна разпоредба в действащото ни закондателство по ЗДДС, която да не позволява двукратното облагане на едни и същи разходи - веднъж като задължителен елемент на данъчната основа за начисляване на ДДС при внос и втори път по силата на реда за определяне на задълженията на лицата във връзка с облагането на транспортните услуги.
В случая фирмата извършва внос на стоки по смисъла на чл. 16 от ЗДДС, при който дължимият ДДС за доставките се определя по реда на чл. 54- 61 от закона. В съответствие с него данъкът се начислява върху данъчна основа (ДО), която съгласно чл. 55 от закона е митническата стойност на внасяната доставка, увеличена със:
- т. 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и тези, дължими при внос на територията на страната, и
- т. 2. разходите, присъщи на вноса, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС е пряко свързан с размера на митническата стойност на доставката им и със сумите на допълнителните разходи за превозването им до тяхното първо местоназначение на територията на страната. Това означава, че в митническата декларация (МД), с която е декларирана внесената от Китай стока, правилно са включени разходите за транспортирането й до Стара Загора.
В същото време по силата на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС е получила транспортни услуги с местоизпълнение на територията на страната, от доставчици, които не са установени на тази територия, и на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона за нея възниква задължение за самооблагане. За целта тя следва да си самоначисли данък с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона за стойностите по двете фактури, издадени й от превозвачите. При това в зависимост от дестинациите на извършените превози при определяне размера на дължимия ДДС тя ще приложи различни данъчни ставки. На основание чл. 23, ал. 3 и 4 от ППЗДДС за доставката на услугата, предоставена й от морския превозвач за превоза от Китай до Солун, е приложима нулева данъчна ставка, а за тази, предоставена й от гръцкия превозвач за превоза от Солун до Стара Загора - 20 на сто. Независимо че на практика за услугата на морския превозвач няма да се начисли данък, на основание чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС фирмата е задължена да състави протокол и нея.
В резултат на това наистина се получава двойно облагане с ДДС на едни и същи разходи, но в действащото законодателство не е регламентирано изключение от горепосочения ред.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че в случая двойното облагане на транспортните разходи не поражда съществени проблеми за фирмата - вносител, тъй като е регистрирана по ЗДДС и ще може да приспадне (макар и на два пъти) сумата на начисления данък като упражни два пъти правото си на данъчен кредит - веднъж по МА и втори път по протокола за дължимия данък за услугата на гръцкия превозвач.
По различен начин стоят нещата, ако вносител на такава стока е лице, което няма право на данъчен кредит. Такова например може да е нерегистрирана по ЗДДС фирма или банка, както и данъчно незадължено юридическо лице – фондация или лечебно заведение. В този случай на тези лица ще бъде начислен данък при вноса и те ще си самоначислят такъв за получените превозни услуги, тъй като ще са задължени да се регистрират по реда на чл. 97а от закона, но нямат право на възстановяването му. Възможно решение за избягване на тези материални загуби е ползването на услугите на спедиторска фирма, която ще извърши превоза на стоката от Китай до необходимото местоназначение на територията на страната с единен транспортен документ и по силата на чл. 30, ал. 1 т. 2 от ЗДДС за доставката не целия превоз ще е приложима нулева данъчна ставка. В резултат на това разходите за транспорта ще бъдат обложени само като елемент на данъчната основа за вноса на стоката.

Конвергенция на счетоводните стандарти или МСФО?

Конвергенция на счетоводните стандарти или МСФО?
[/font][/size]

Емил ЕВЛОГИЕВ – д.е.с.

Както е известно, Комитетът по МСС е образуван през 1973 г. Неговите създатели са професионалните организации на Великобритания и САЩ. Те канят за свои съмишленици професионалните организации на Канада, Австралия, Мексико, Нова Зеландия, Япония, Франция, Германия и Холандия. По същото време в САЩ се създава и Бордът за федералните счетоводни стандарти. Подобна комисия се формира и във Великобритания. Все по това време вече и Европейската общност работи по свой собствен план за хармонизиране на счетоводството - готви се Четвъртата директива на ЕО за счетоводните отчети.
Комитетът по МСС (до 2001 г.) се установява в Лондон, където се намира и наследникът му днес – Съветът по МСС, от 2001 година насам. Както казва сър Дейвид Туиди, председател на СМСС: ”На нас ни беше възложено да изработим леснодостъпни, разбираеми и приложими в световен мащаб счетоводни стандарти, които да отговарят на нарастващите изисквания за информативна прозрачност на световните капиталови пазари.”.
Международните счетоводни стандарти, които ще наричаме МСФО/МСС, минават през няколко различни етапа от своето развитие и утвърждаване, които няма да бъдат разглеждани тук.
Но си струва да отбележим, че качествено нова роля и признание Комитетът по МСС получава през 2001, когато е договорено споразумение с Международната организация на висшите одиторски институции (МОВОИ). Това споразумение генерира качествени промени в МСС, отнасящи се до премахването на многобройните възможни алтернативни третирания на един и същ въпрос и така подобрявайки сравнимостта между отделните отчетни единици. Това събитие беше последвано от оптимистичното съобщение, че Европейският съюз е приел законодателни мерки, изискващи компаниите от ЕС, котирани на фондовата борса да прилагат МСФО/МССН за своите консолидирани финансови отчети. Директивата/1606/2002/ влезе в сила от 01.01.2005 г. и се отнася за около 9000 големи предприятия в Европейския съюз.
Счита се, че към този момент над 100 държави в света пряко прилагат МСФО/МСС, като големите отсъстващи са САЩ и Япония. От т.нар. група страни Г-20 две трети пряко прилагат МСФО/МСС.
През октомври 2002 г. Съветът по МСС сключи споразумение с Борда по Федералните счетоводни стандарти на САЩ, известно като Norwolk, обявявайки, че двата борда ще се стремят към премахване на различията и сближаване към висококачествени стандарти. Споразумението беше подкрепено както от краткосрочни инициативи - издаване на предварителни проекти и готови стандарти, така също и от дългосрочни цели – изготвяне на съвместни проекти.
Специалистите определиха конвергенцията като много полезен процес, който спомага за свободното движение на глобалните инвестиции и създава значителни ползи на всички участници на капиталовите пазари.
Допълнение на съществуващото споразумение беше сключено през 2006 г. - т.нар. Меморандум за сътрудничество между двете организации, като се създаде комитет с дневен ред, координиращ програмите им при обсъждане на въпроси с еднакво естество. Два пъти годишно се организират съвместни срещи между двете структури.
 През 2008 г. беше оповестена съвместна програма между двете организации, която е насочена към решаването на проблемите с финансовата отчетност на предприятията, породени от световната финансова криза. Двата съвета отбелязват като особено важни съвместната работа и координацията на действията, както и осигуряване на качеството и прозрачността на финансовите отчети – защото именно това може да възвърне доверието на участниците в световните финансови пазари.
Тази съвместна програма се състоеше от три основни пункта:
- Спешно назначаване на членовете на наскоро създадената глобална консултативна група по проблемите на финансовата криза.
- Провеждането на „кръгли маси” в САЩ, Европа и Азия. На тях се предвиждаше да бъде проучена реакцията на широката общественост по възникналите по време на кризата проблеми с финансовата отчетност.
- Намирането на дългосрочни решения, свързани с финансовите инструменти. Тук регулаторните органи предвиждаха краткосрочни проекти, свързани с преодоляването на негативните последици от кризата, и дългосрочни промени в стандартите за осигуряване на прозрачността на финансовите отчети.
Тук трябва да отворим една скоба и да представим и обективните трудности, които стоят пред процеса на сближаването (конвергенцията), които ще се опитаме да обобщим така:
- Известно е, че Бордът по федералните счетоводни стандарти работи при една специфична (на една държава – САЩ) законова рамка, докато при СМСС това не е така. МСФО/МСС не са обвързани с конкретна юрисдикция, те са професионални стандарти и тяхното прилагане или неприлагане е преди всичко политическо решение на ръководствата на съответната държава и/или обединение от държави – като ЕС.
- По един и същи начин и двете организации имат редица наследени т.нар. ”традиционни” подходи в отделни сфери, които не е много лесно да бъдат отстранени или изоставени.
- Бордът по федерални счетоводни стандарти има традицията да създава и публикува много подробно предписани стандарти на база „правила”, докато СМСС създава стандарти на база ”принципи”.
 Желанието за сближаване беше инициирано от факта, че международните инвестиции стават по-рискови, ако се използват различни отчетни бази, и всички специалисти считат, че международният капиталов пазар ще се облагодетелства от въвеждането на единна отчетна рамка. Не на последно място беше и обстоятелството, че европейските компании, желаещи да бъдат вписани в САЩ, трябваше да представят съгласуване (преизчисление) на техния Отчет за собствения капитал и Отчет за печалбите и загубите по реда на американските Общоприети счетоводни принципи (ОПСП). Спомняме се преди десетина години до какви промени доведе това в отчетите на „Даймлер” при бизнес комбинацията с „Крайслер”.
От края на 2007 година (15 ноември 2007) Комисията по ценните книжа и фондовите борси в САЩ обаче отмени това изискване за емитентите, прилагащи МСФО-МСС. За някои наблюдатели това е ясен знак и за предстоящо по-близко или по-далечно приемане на МСФО/МСС в САЩ, което пък от своя страна прави процеса на сближаване ненужен и дори излишен. В края на 2008 г. Комисията за ценните книжа и борсите в САЩ предложи така наречената „пътна карта” за фазите на приемане на МСФО/МСС, определяща четири етапа, които, ако бъдат спазени, ще доведат до приемане през 2014 г. на тези стандарти в САЩ.
Кои са причините, каращи ни да смятаме, че пълното приемане на МСФО/МСС в САЩ не е много далече:
- Глобализацията на икономиката води до необходимостта за изготвянето на „финансов отчет на един език”.
- Идеята за отчитане на малките компании по някакви други, например национални стандарти, ще се окаже неприложима на практика.
- Очаква се пакетът „МСС за МСП” да намерят добър прием сред малките американски компании - отчетни единици.
През март 2010 г. Комисията за ценните книжа и борсите определи, че трябва да се състави работен план относно усвояването на МСФО/МСС в САЩ, като се очаква те да бъдат узаконени за директно прилагане евентуално през 2015-2016 г.
Какви изисквания могат да бъдат формулирани към обсъжданите стандарти, представляващи съвместни проекти на СМСС и БФСС?
 Проф. Снежана Башева, декан на Счетоводно-финансовия факултет на УНСС в София, обособява шест изисквания (виж ”Конвергенцията в счетоводството - същност и проблеми”, Годишник на ИДЕС - 2010г.), чиято цел е да послужат като рамка, върху която ще бъде възможно да започне процесът по създаването на принципнобазирани нови счетоводни стандарти:
1. Вярно представяне на икономическата реалност.
2. Стандартът да отговаря на нуждите на потребителите за яснота и прозрачност.
3. Последователност с определената концептуална рамка.
4. Да се основава на подходящо определен обхват, който засяга широка сфера на счетоводството.
5.  Да бъде написан на ясен, стегнат и достъпен език.
6. Да позволява използването на уместна преценка.
Тук е мястото да кажем и по кои съвместни проекти ще работят съвместно в близкото бъдеще СМСС и БФСС:
На първо място – новият МСФО 9 Финансови инструменти, чието влизане в сила е отложено за 01.01.2015 г. Според г-н Пол Пактър, член на СМСС и отговорник на проекта МССМСП, това е един надежден и функционален стандарт, но следва да се задълбочи работата по намаляване на ключовите различия с модела на БФСС за класифициране и оценяване. Работи се съвместено и в областта на обезценката на финансовите активи. Тук целта е да се премине от модела на понесената загуба към модела на очакваната загуба. Другото съвместно направление е счетоводното отчитане на хеджирането.
Друг общ проект между СМСС и БФСС е в областта на признаването на приходите, като целта е да се разработи единен, базиран на принципи стандарт и за МСФО, и за БФСС. В този бъдещ стандарт базовият принцип ще бъде: Приход се признава, когато стоките и услугите са прехвърлени на клиентите. Предвидени за изпълнение са пет конкретни стъпки от момента на идентифицирането на договора с клиента до момента на признаването на прихода.
Следващият съвместен проект е този за лизинга. Двете организации, СМСС и БФСС, разработиха общ модел, наречен „модел право на ползване” за лизингополучателя с последващо оценяване на актива, в зависимост от това дали последният придобива повече от незначителна част от основния актив. Счетоводното отчитане при лизингодателя също ще зависи от това.
Нов общ проект в начална фаза е „Застрахователни договори”, като разликата е, че докато вече СМСС е издал проект за обсъждане, то БФСС все още не е издал такъв проект.
На последно място в списъка на съвместните проекти бихме посочили този за инвестиционните предприятия. Той ще бъде приложим единствено за предприятия, ангажирани единствено с дейност по инвестирането, като например взаимните фондове.
На лекцията си в София през месец октомври тази година г-н Пол Пактър обобщи така задачите на СМСС в близко бъдеще :
- Довършване на четирите основни текущи проекта – финансови инструменти; приходи; лизинг и застраховане.
- Фокусиране в близкото бъдеще по-скоро върху поддържането, а не върху разработването на нови стандарти.
- Използване на изследванията на националните органи за въвеждането на стандарти в научните среди.
- Довършване на концептуалната рамка.
Като общ извод може да се каже:
- Европейската хармонизация на счетоводството, постигната чрез Четвърта директива на ЕС, се оказа първата, и то успешна, макар и само регионална хармонизация.
- На МСС/МСФО може да се гледа като на втора и световна хармонизация.
- А на вероятната конвергенция може да се гледа като на трета и глобална.
С това бизнесът ще получи единен световен език. Защото, както казват американците, „счетоводството е философията и езикът на бизнеса”.

Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ

Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ

Въпрос: Във фирма Х са начислявани, но не са плащани данъци за доходи, изплатени на физически лица (граждански договори) за 3 години – за 2010, 2011 и 2012 година.  До 10.01.2013 година подадохме декларация по чл. 55, в която посочихме само невнесения данък за изплатените доходи през декември 2012 г., защото по стария закон тези данъци трябваше да се платят до 10.01.2013 г.  В декларацията по чл. 55, която трябва да подаваме до 31.07, данъците за кой период трябва да се включат – за целия период,  в който не сме внасяли, т.е. за цялата 2010 г; за цялата 2011 г. и  до м. 11.2012 г. - включително (защото за м. 12.2012 вече сме подали до 10.01.2013)  или само тези за 2012 г. - от началото на 2012 г. до м.11.2012 г. включително. И в единия, и в другия вариант при попълване на декларацията кой период и година трябва да посочим, като, дори ако трябва да декларираме само 2012 г., месеците са 11 – от 01 до 11?

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор

Отговор: Във връзка със спазване на задължението ви по реда на § 60 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), обнародван в ДВ, брой 94 от 2012 г. и влизащ в сила считано от 01.01.2013 г., с който се правят съответните изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следва да съобразите следното. В случай че вашето предприятие е удържало авансов данък за доходи от стопанска дейност по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, но същевременно този данък не е внесен към 31.12.2012 г., въпреки че е бил дължим към 31.12.2012 година, следва да подадете в компетентната ТД на НАП декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО (образец 4001) в срок до 31 юли 2013 година. Изхождайки от утвърдения формуляр на данъчната декларация, можем да констатираме, че за всяка една данъчна година следва да се подаде отделна данъчна декларация. Видно от поставения въпрос, става ясно, че вашето предприятие е удържало, но не е внасяло в срок данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ за три данъчни години – 2010, 2011 и 2012 г.. От това следва да заключим, че в законно установения срок – 31.07.2013 г., вашето предприятие – платец на доходи от друга стопанска дейност на физически лица (възнаграждения по „граждански договори”), ще трябва да декларира с три данъчни декларации удържаните, но невнесени в срок дължими данъци за съответните три данъчни периода. В съответния формуляр на декларацията – образец 4001 в част I, клетка 3.3 следва да попълните месеците, за които се подава декларацията. При условие че за данъчните години 2010 и 2011 сте пропуснали да внесете удържания данък за цялата година, за съответните две декларации ще попълните всичките 12 месеца в клетка 3.3. За данъчната 2012 г. ще трябва да попълните само онези месеци, за които не сте внесли удържания данък и за които не сте подавали информация в ТД на НАП, че съответният данък е дължим. Тъй като за месец 12.2012 г. сте подали съответната декларация в срок до 10.01.2013 година, то за данъчната 2012 г. в клетка 3.3 на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001) сега в срок до 31.07.2013 година ще трябва да попълните клетките, съответстващи на първите 11 месеца на данъчната година.

Данъчни документи, подлежащи на отразяване в дневника за покупките

Данъчни документи, подлежащи на отразяване в дневника за покупките

Въпрос: Дружество извършва транспортна дейност в страни от Европейската общност, както и в страни извън нея. При осъществяване на дейността се извършват сделки в някои от държавите в Общността и извън нея, зареждане с гориво, смяна на резервни части, ремонти, пристанищни такси, фактури от услуги за превозване с ферибот и др.
В кои случаи получените документи следва да бъдат включвани в изготвения от нас дневник за покупките съгласно Закона за ДДС. За заплащаните такси и други подобни с нулева ставка следва ли да бъдат съставяни протоколи по чл. 117 от ЗДДС?


Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ – данъчен консултант

Отговор: С оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС на отразяване в дневника за покупките подлежат получените от регистрираното лице данъчни документи. Такива според нашия закон са фактурите, известията към тях и протоколите.
За да бъде една фактура (или известие към нея) данъчен документ, тя трябва да е издадена от данъчно задължено лице, действащо в това качество, по повод осъществена от него доставка на стока или услуга (по арг. от чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Същата трябва да бъде съставена в съответствие с правилата, съдържащи се в глава 11 от ЗДДС, съответно в чл. 217 и сл. от Директива 2006/112/ЕО.
Ето защо в дневника за покупките следва да намират отражение тези от издаваните на транспортната фирма документи в чужбина, които се явяват фактури по смисъла на ЗДДС, респ. на Директива 2006/112/ЕО. Такива например ще са фактурите, издавани от търговски дружества по повод доставки (зареждане) на горива, смяна на резервни части и ремонти, фактури за услуги по превоз с ферибот, съдържащи изискваните реквизити от чл. 114 от ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
Ако са налице оказвани на българската транспортна фирма услуги, които са с място на изпълнение в България и са облагаеми, като доставчикът е установен извън територията на нашата страна, то на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е нужно съставянето на протокол и самоначисляването на ДДС за стойността на услугата. Такава ще е например ситуацията при получени ремонтни услуги, независимо дали те физически са оказани на територията на държава членка или на трета страна, както и при фериботен превоз на товарния автомобил между две държави членки. За отбелязване е, че в такива случаи, тъй като местоизпълнението на услугата е в България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО), във фактурата не следва да има начислен чуждестранен ДДС.
Необходимост от издаването на протокол по чл. 117 от закона ще е налице и ако доставката на услуга с място в България, по която доставчикът е установен извън страната ни, е облагаема с нулева ставка (чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС). В този случай в протокола следва да се посочи и основанието за прилагане на ставката от нула на сто – съответната разпоредба от ЗДДС (глава трета) и/или от ППЗДДС (глава четвърта), съгласно която доставката се облага с посочената ставка. В такива ситуации е нужно транспортната фирма да разполага с относимите документи по глава четвърта от правилника, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка (чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС). Пример за подобна услуга е фериботният превоз на товарен автомобил на транспортната фирма, извършен в трети страни или между държава членка и трета страна (тук основанието за прилагане на нулевата ставка ще е съответната от четирите точки на чл. 23, ал. 3 от правилника).