Осигуряване на съдружник за работа и по трудов договор с дружеството

Осигуряване на съдружник за работа и по трудов договор с дружеството

Въпрос. Новорегистрирана българска транспортна фирма осъществява дейност по международен транспорт в рамките на ЕС, както и вътрешни курсове в страната. Съдружниците са взели решение да се осигуряват като самоосигуряващи се лица и тъй като нямат наети лица по трудов договор, които да изпълняват длъжността шофьор, те ще я упражняват и това е повод да се сключи договор за работа с личен труд. В нарушение ли ще бъдем или не? Като самоосигуряващо се лице, което работи като шофьор, необходимо ли е да се правят допълнителни вноски по фонд ДЗПО ППФ специално?
Притесненията ни са да не би от НАП да ни направят проблем и да не би да го разтълкуват като граждански договор, какъвто той не е. Когато попитахме в ДАИ, ни отговориха, че няма проблем.

   
Отговаря Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика

Отговор. В съответствие с чл. 84, ал. 1 от Търговския закон всеки съдружник има право да управлява дружествените работи, освен ако с дружествения договор управлението е възложено на един или няколко съдружници или на друго лице, което не е съдружник. Поради това към заявлението за вписване на дружеството в търговския регистър се прилага и учредителният договор, който съдържа клауза за начина на управление и представителство на дружеството.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те са самоосигуряващи се лица и се осигуряват за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигуряването им възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за която са внесени или са дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Така че вписването на лицето като съдружник в търговско дружество само по себе си не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Необходимо е съдружникът след вписването на дружеството в търговския регистър да упражнява трудова дейност във връзка с функционирането на самото дружество - преговори и сключване на договори, подписване на различни документи във връзка с прилагането на Закона за счетоводството, данъчните закони и т.н. Ако не извършва такава дейност и не получава доходи за нея, съдружникът не подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО.
Когато с учредителния договор или с решение на общото събрание един съдружник е посочен като управител на дружеството и с него е сключен договор за управление и контрол с определено по него възнаграждение, той подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на дружеството.
Съдружниците, които имат сключени трудови договори за работа в същото дружество, подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1 или ал. 2 от КСО върху договореното трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на дружеството и квалификационната група професии, в която попада заеманата длъжност.
Когато едновременно с трудовата си дейност по трудовия договор (в случая - като шофьор) такова лице упражнява и трудова дейност по управление на дружеството като съдружник или управител, то подлежи на осигуряване и на двете основания - като шофьор по трудови договори и като самоосигуряващ се съдружник, респективно като управител на същото.
В съответствие с чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които подлежат на осигуряване за доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителният доход се формира от сбора от осигурителните им доходи при спазване на поредността, регламентирана в същата алинея, но върху не повече от максималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. За 2013 г. максималният размер на осигурителния доход е определен на 2200 лв.

Транзитна продажба на стоки

Транзитна продажба на стоки

Въпрос: Българска фирма купува стоки от Китай, които плаща на китайската фирма и продава на фирма в Германия. Стоката пътува директно до Германия.
Българската фирма действа от свое име и за своя сметка и не е комисионер на германската. Счита ли се сделката за ВОД, подава ли се VIES декларация и следва ли да декларира в системата “Интрастат”?


Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: По смисъла на международните търговски правила операцията, в която участва българската фирма в случая, се квалифицира като “транзитна продажба на стока” и нейната доставка към германската фирма не представлява ВОД. За доставката си българската фирма не следва да подава VIES декларация, нито да я декларира в системата на Интрастат. Основания за това е обстоятелството, че при тази операция няма движение на стока между териториите на две държави членки, което да изисква деклариране за целите на европейската статистика на търговията със стоки по системата “Интрастат”, нито е налице доставка, данъкът за която се самоначислява от получателя й, което се контролира чрез VIES системата. При нея са налице две отделни доставки - едната от китайската фирма към българската и втора от последната към германската. По смисъла на ЗДДС и двете доставки са с местоизпълнение извън територията на страната. Местоизпълнението на първата доставка е на територията на Китай. За китайската фирма това е износ и по силата на международните правила към нея е приложима нулева данъчна ставка. Втората доставка е с местоизпълнение територията на Германия и подлежи на облагане с ДДС при осъществяването на митническите процедури, свързани с вноса. В тази връзка за българската фирма ще възникнат някакви задължения относно ДДС-то на внасяната стока единствено само ако нейната доставка е сключена по условията на търговски термин, която я задължава да поеме разноските и риска за стоките до определено местоназначание на немска територия и съответно тя е посочена в митническата декларация за вноса като вносител. В противен случай задълженията за ДДС при вноса на стоката са за немската фирма.
В такива случаи обикновено се казва, че доставката на българската фирма е извън обхвата на нашия ЗДДС. Това е вярно само дотолкова, доколкото при доставките с местоизпълнение извън територията на страната за доставвчика не възникват задължения за начисляването на ДДС. В същото време обаче на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС доставката на българската фирма й дава право на данъчен кредит. Доставките с местоизпълнение извън територията на страната участват и при определяне размера на чл. 73 от ЗДДС за целите на частичния данъчен кредит. В резултат на това фирмата следва да отрази данните за доставката си в колона 23 на дневника за продажби и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период.

Уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата

Уволнение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата
[/size]

Нина МАНОЛОВА – адвокат

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Това основание за уволнение е безвиновно и то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения. Обратното би направило заповедта за уволнение на това основание незаконна.
Основанието за уволнение по т. 5 трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед изискванията на определената трудова функция по конкретното трудово правоотношение, отразени в длъжностната характеристика на съответния работник или служител. Фактите, които обосновават наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, могат да бъдат изложени в доклад на атестационна комисия, към който заповедта за уволнение евентуално препраща. Но ако заповедта за уволнение само възпроизвежда законовия текст, тя е незаконна. Тъй като основанието за уволнение, както посочихме, е безвиновно, то не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения. Това според трайната съдебна практика прави уволнението на това основание незаконно. В своята практика ВКС приема, че ”с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 на работодателя е предоставена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на работника или служителя липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа. След тази преценка  работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника за изпълнение на трудовите си задължения” (решение № 84/20.02.2006 г. по гр.д. 1862/2003 г., 3-то г.о., бюл. ВКС, бр. 10/2005 г.) В този смисъл е и решение № 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г., 3-то г.о., в което освен това е посочено, че липсващите качества трябва да се в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения (бюл. ВКС, бр. 10 2006 г.).
Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява. Липсата на качества трябва да бъде установена. Тя трябва да е обективен факт, а не резултат от субективното отношение на работодателя към работника или служителя. Заповедта за уволнение трябва да съдържа конкретните липсващи качества, необходими за изпълнение на служебните задължения. В мотивите на решение № 84/20.02.2006 г. по гр.д. 1862/2003 г. на ВКС, 3-то г.о. е посочено, че “заповедта за уволнение е незаконна на формално основание защото в нея не са конкретизирани професионалните качества които липсват на ищеца” (бюл. ВКС, бр. 10/2005 г.).
В друго свое решение № 1626/23.10.2006 г. по гр.д. № 55/2004 г., 3-то г.о., ВКС приема, че “работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – бел. авт.) изисква посочване на необходимите качества за съответната работа, които работникът не притежава” (бюл. ВКС, бр. 10/2006 г.).
Важно е да се знае, че когато заповедта за уволнение не е подписана от работодателя, тя е незаконна, арг. от чл. 61, ал. 1 КТ (решение № 1935/ 13.02.2001 г. по гр.д. № 562/2000 г., 3-то г.о., бюл. ВКС, бр. 2). Съгласно цитираното решение ”Кодексът на труда не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор. Само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощоване, и то в определени от работодателя граници.” По–нататък в мотивите на същото решение се посочва, че “Заповедта за уволнение е незаконна, защото не е подписана от работодателя – арг. от чл. 61, ал. 1 КТ. Страна по трудовото правоотношение са работникът или служителят и работодателят. КТ не предвижда възможност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор. Това е така с оглед спецификата на трудовото правоотношение... Само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощаване от работодателя.”

Посредничество между купувач и продавач за покупко-продажба на стоки

Посредничество между купувач и продавач за покупко-продажба на стоки

Въпрос: Предстои да бъде сключен договор между българска фирма (регистрирана по ЗДДС) и фирма в Китай за доставка на стоки. Стоките ще се продават чрез поръчка по електронен път посредством създадена за целта интернет страница на българската фирма. Стоките няма да пристигат в България, а ще бъдат доставяни на купувачите (физически лица от Европейския съюз и трети страни) директно от фирмата доставчик (от Китай) посредством куриерска фирма. Сумите от физическите лица ще постъпват в банковата сметка на българската фирма, а българската фирма от своя страна ще извърши превод към фирмата в Китай. Всички плащания ще се извършват през PayPal системата.
Въпроси:
1.   Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките?
2.   Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?
3.   Какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?
4.   Как следва да бъде отразена описаната доставка в дневник покупки, дневник продажби и справка-декларацията по ЗДДС?
5.   Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица?
6.   Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?
7.   Какви следва да бъдат счетоводните записвания на описаната доставка?


Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: Според посочените обстоятелства на българската фирма предстои да извършва продажби на стоки, които няма да са нейна собственост. В резултат на това при тази си дейност тя фактически ще осъществява посредничество между купувачите на въпросните стоки и техния собственик - китайската фирма. По правило в случаите, при които дадена фирма посредничи между купувача и продавача за покупко-продажбата на стоки, посредничеството бива пряко или косвено. В зависимост от случая при прякото посредничество той действа от името и за сметка на продавача или на купувача на стоката, а при непрякото - в качеството си на комисионер, който не придобива собственостт върху стоката, обект на продажбата, като я продава от свое име, но за сметка на собственика й.
В запитването си не давате информация на каква база и с каква периодичност ще бъде договорено възнаграждението, което ще получава за дейността си фирмата ви от китайския собственик на стоката. Това не дава възможност да се определи еднозначно от кой тип е посредничеството, което ще осъществява тя в случая. Особеност, която затруднява това, е и обстоятелството, че продажбите се договарят по електронен път и липсва движение на стоката, с което да е свързана тя директно.
Въпреки това данните от запитването дават основание да се направи заключение, че във вашия случай е по-вероятно посредничеството на фирмата ви да се квалифицира като такова, извършвано в качеството й на комисионер, т.е. като лице, осъществяващо продажби от свое име, но за сметка на друго лице. Основният аргумент за това е обстоятелството, че собственикът на продаваната стока - китайската фирма, и нейните купувачи - физическите лица, нямат пряк договорен контакт. Договарянето на условията за продажбата, изпращането на стоката и плащанията за нея се извършват от фирмата ви, т.е. от комисионера, който при тези продажби действа от свое име, но за сметка на собственика на стоката. Последният от своя страна само осъществява доставките на поръчките, които е приел комисионерът. Поради това не може да се приеме, че в случая българската фирма осъществява само пряко посредничество, като договарянето и осъществяването на продажбите се извършва между купувача и продавача на стоките. Аргумент против наличието на комисионерска сделка е обстоятелството, че между двете фирми не се предвижда прехвърляне на собственост върху търгуваната стока. При комисионните сделки обаче нейното прехвърляне (т.нар. отчетна доставка) е само документално, поради което приемаме, че това не е пречка отговорите на зададените ни въпроси да бъдат дадени в контекста на тази хипотеза.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от свое име, но за чужда сметка, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС.
В съответствие с него при сделката в случая възникват три доставки, както следва:
- първа възниква сделката между българската фирма – комисионер, и физическото лице, купувач на стоката. При нея тя осъществява доставка на стока с местоизпълнение извън територията на страната. Следователно за фирмата това е доставка извън обхвата на нашия ЗДДС. По смисъла на чл.127 на закона това е доставката по т. 1 между комисионера и третото лице;
-   втора е т.нар. отчетна доставка, при която търговецът (в случая китайската фирма) прехвърля собствеността на продадената стока на комисионера, т.е. тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона. Местоизпълнението на тази доставка също е извън територията на страната (на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС  то е там, където се намира стоката преди изпращането й). В резултат на това тя също е извън обхвата на нашия закон. Следователно във фактурите, които издава на българската фирма, китайският доставчик няма да начислява данък;
-   трета е доставката на комисионната услуга, оказвана от комисионера на комитента – тази по чл. 127, ал. 2, т. 3 от закона. Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, нейното местоизпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и също е извън територията на България. В резултат на това във фактурата, която издава на китайската фирма, българската няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.

На основание изложената нормативна постановка даваме следните отговори на зададените ни въпроси:
Въпроси № 1 и 3: Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките и какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?
Доставките по чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, които извършва българската фирма, са предназначени за данъчно незадължени физически лица и на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, независимо от това къде са установени тези лица, за тях може да не се издават фактури. По силата на чл. 119, ал. 1 от закона за тези доставки регистрираните лица са задължени да съставят отчет за продажбите по реда и с данните, определени от чл. 112 от ППЗДДС.
Въпрос № 2: Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?
В случая китайската фирма прехвърля собственост само върху стоките, които са продадени за нейна сметка от българската фирма. В условията на комисионните продажби прехвърлянето на собствеността е само документално и се оформя чрез документиране на т. нар. отчетна сделка (тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС). В случая придобиването на стоката от фирмата не е свързано с внос, тъй като те се придобиват от лица, установени в ЕС или трети страни, поради което е извън обхвата на нашия закон и не е свързано с начисляване на ДДС. Сделката се документира с фактура, в която не се начислява ДДС нито в Китай (където по силата на международнте правила ставката следва да е нулева), нито у нас, тъй като е с местоизпълнение извън територията на страната. Съобразно договореното между двете фирми документирането може да става след продажбата на определено количество, стойност или друг параметър на продажбите или на определен период от време - месец, тримесечие и т.н.
В същата периодичност или период от време българската фирма следва да фактурира на китайската фирма доставката на своята комисионна услуга. За целта тя издава фактура без начислен данък на основание чл. 21, ал. 2 от закона, данните от който отразява в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период. На основание чл.18 от Регламент 282/2006/ЕС обаче, за да има право да приложи този ред за облагане, българската фирма следва да разполага с доказателства, че получателят на доставката й е данъчно задължено лице по смисъла на регламента. За целта тя следва да получи от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган в Китай, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС (съгласно чл. 18, ал. 3, б. “а” от регламента); да разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от китайската държава, с друго доказателство за това, че китайската фирма е данъчно задължено лице, или с проверена информация по въпроса, получена при проверка, подобна на тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания.
Въпрос № 6: Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?
В случая фирмата извършва доставки на стоки и на услуга с местоизпълнение извън територията на страната. Ако бяха с местоназначение на наша територия, тези доставки биха били облагаеми и по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и за целите на чл. 69 от закона те се приемат за облагаеми. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3, т. 3 от закона те се приемат за облагаеми и за целите на коефициента по чл. 73 от закона.
Въпрос № 5: Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица? Да, в случай че получател на стоката е данъчно незадължено лице, установено в България, фактически възникват обстоятелства на внос, който следва да бъде обявяван пред митническите власти от съответната куриерска фирма и облаган с ДДС в зависимост от наличието или отсъствието на условията за освобождаване от облагане с ДДС при внос, регламентирани в чл. 58 от ЗДДС.