Промени в ЗДДС за 2013 г. относно правото на данъчен кредит за леки автомобили

Валери КОЛЧЕВ – данъчен консултант

В ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., са обнародвани измененията и допълненията в ЗДДС, които ще влязат в сила от 01.01.2013 г. Много съществена промяна в ЗДДС е извършена по отношение на правото на данъчен кредит за доставки, свързани с леки автомобили. Видно от мотивите към законопроекта, това изменение е наложено във връзка с писмо на Европейската комисия EU Pilot 2781/11 за несъответствия на разпоредбите в закона с Директива 2006/112/ЕС. По същество извършената промяна възстановява правната уредба относно правото на данъчен кредит при доставки с мотоциклети и леки автомобили, както и последващите доставки, свързани с тях, действаща преди датата на присъединяването на България към ЕС, т.е. до 31.12.2006 г. Разпоредбите на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г., ограничаваха правото на приспадане за посочените доставки, което бе нарушение на чл.  176, ал.  2 Директива 2006/112/ЕС, поради което се наложи тяхната промяна.

Дефиниция на лек автомобил

С изменението на ЗДДС се заличава изречение трето от т.  18 на ДР на ЗДДС, което означава, че отпада изискването при определяне на броя на седалките в един автомобил да се взимат предвид само тези, които са поставени фабрично от производителя. От 01.01.2013 г. дефиницията в т.  18 от ДР на ЗДДС се изменя, както следва: Лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Това означава, че вече ще се взимат предвид и допълнително поставените седалки в автомобила, а не само тези, които са фабрични. Така например, ако автомобилът е произведен с 4+1 седалки и допълнително са поставени още 2 седалки, то от 01.01.2013 г. този автомобил не е лек за целите на ЗДДС.

Ограничения на правото на данъчен кредит за доставки с леки автомобили

1. Право на данъчен кредит за наети леки автомобили
С оглед промените в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС от 01.01.2013 г. няма да възниква право на приспадане на данъчен кредит, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Същественото различие спрямо действащата редакция до 31.12.2012 г. е, че е отпаднало ограничението за правото на данъчен кредит за наети леки автомобили. Тази промяна е продиктувана от обстоятелството, че в ЗДДС (отменен, в сила до 31.12.2006 г.) такова ограничение за наети леки автомобили не съществуваше.
Така например, ако след 01.01.2013 г. бъде сключен договор за наем на лек автомобил между две български дружества, дружеството наемател ще има право на данъчен кредит за начисления ДДС за наема, при спазване на общите изисквания на ЗДДС, а именно използването на автомобила за облагаеми доставки.
Като наем на лек автомобил би следвало да се третират договорите за оперативен (експлоатационен) лизинг на леки автомобили, защото по своята същност те представляват наемни договори, което означава, че за лизингополучателя по такъв лизингов договор възниква право на данъчен кредит за начисления ДДС.
По отношение на договорите за финансов лизинг, в които е договорена само опция за прехвърляне на правото на собственост, към днашна дата е налице практика на НАП, която ги приравнява на договори за наем - предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл.  6, ал.  2 от ЗДДС (писма Изх. № 20-00-3/28.03.2013 г., изх. № 20-00-32/14.02.2011 г., изх.№ 5_94-00-83/26.06.2009 г. и други), в които се приема, че лизиновите вноски се приравняват на наем. Ако през 2013 г. се запази това тълкуване на органите по приходите, то би следвало да възниква право на данъчен кредит за лизинговите вноски за лекия автомобил по договор за лизинг с опция, като, ако бъде упражнена опцията, да не възниква право на данъчен кредит за допълнителното плащане и последващите разходи за него.

2. Право на данъчен кредит за транспортни услуги и таксиметрови превози с  леки автомобили
От 01.01.2013 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС няма да възниква право на данъчен кредит за стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Основната разлика спрямо 2012 г. е, че от ограничението на правото на данъчен кредит са отпаднали получените транспортни услуги или таксиметровите превози с мотоциклети или леки автомобили, тъй като в ЗДДС (отм.) такова ограничение не съществуваше.
С оглед отпадането на ограничението за възникване на правото на данъчен кредит за транспортни услуги с леки автомобили, ако след 01.01.2013 г. транспортна фирма извършва такива услуги на друга българска фирма, то за втората фирма ще възниква право на данъчен кредит за получените услуги. Обръщам внимание, че правото на данъчен кредит за транспортните услуги на фирмата получател ще възниква, ако тя ги използва за нейната икономическа дейност и облагаеми доставки, независимо каква точно е нейната дейност (търговска, консултантска и т.н.).
Аналогична е ситуацията и с получаваните таксиметрови превози. За периода 2007 – 2012 г. дружествата нямаха право на данъчен кредит за получени таксиметрови услуги с леки автомобили, а от 01.01.2013 г. това право ще възниква, при условие че са спазени общите изисквания на ЗДДС.
 

Изключения от ограничения на правото на данъчен кредит за доставки с леки автомобили

В чл. 70, ал. 2 ЗДДС също са извършени допълнения и от 01.01.2013 г. ще възниква право на данъчен кредит за придобиването и последващите разходи, свързани  леки втомобили, когато леките автомобили:
-   т. 1. - се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
-   т. 2. - са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
-   т. 3. - стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
-   т. 4. - стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.  1;
-   т.  5 (нова). превозните средства по чл. 70, ал.  1, т.  4 и стоките или услугите по чл. 70, ал.  1, т.  5 се използват и за дейности, различни от посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4, в случаите, когато една или повече от изброените в т.  1-4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
С оглед новата редакция на чл.  70, ал. 2 ЗДДС може да се направи изводът, че се запазват съществуващите изключения, които са действали до 31.12.2012 г. (т. 1-4) и се създава едно ново изключение – т.  5, когато доставките с леки автомобили представляват основна дейност на лицето. Новата т.  5 в чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС фактически въвежда изключенията, които се прилагаха до 31.12.2006 г. в ЗДДС (отм.).
Във връзка с промяната в чл. 70, ал. 2 ЗДДС е дадена и дефиниция на понятието „основна дейност”, като е създадена нова т. 18а от ДР на ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба „Основна дейност” по смисъла на чл.  70, ал.  2, т.  5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл.  70, ал.  2, т.  1-4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
Така например след 01.01.2013 г. ще се запази възможността да се ползва данъчен кредит за покупка на лек автомобил, който се ползва единствено за отдаване под наем, независимо че дейността от отдаване под наем формира минимален приход в сравнение с общите приходи на дружеството.
Новият момент от 2013 г. е, че ако приходите от отдаване под наем на леки автомобили и транспортни услуги с такива надвишават 50% от общите приходи на едно дружество (представляват основна дейност), то това дружество ще може да ползва данъчен кредит и за лек автомобил, който не се използва единствено и само за отдаване под наем или транспортни услуги. В случая ще възниква право на данъчен кредит и за последващите разходи за ремонти и горива, които се отнасят за лекия автомобил, който не се използва само за посочените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 ЗДДС дейности.
В заключение може да се направи изводът, че от 01.01.2013 г. ще са налице нови възможности за ползване на правото на данъчен кредит за доставки, свързани с леки автомобили, естествено ако тези леки автомобили се използват за извършваните от данъчно задължените лица облагаеми доставки. Обръщам внимание, че статията представлява лично мнение на автора и в нея са разгледани само законовите изменения, без да са взети предвид бъдещи евентуални промени в ППЗДДС, които биха могли да доведат до различно тълкуване и прилагане на закона.

Продажба на дружествени дялове и акции – данъчно и счетоводно третиране

Въпрос: "Купувач" ЕООД закупува 30% от дяловете на Продан Проданов в "Дружеството" ЕООД за 75 000 лв. Основният капитал на дружеството е 5000 лв. Въпроси:
1. Сделката облагаема ли е с ДДС?
2. За Продан възниква ли задължение да се регистрира по ДДС? Ако отговорът е положителен, веднага ли след това трябва да внесе 20% върху горницата над 50 000 лв.?
3. Тези 75 000 лв. разход ли са за „Купувач“ ЕООД. По какъв начин се осчетоводяват? Какво е становището на НАП за такъв случай?


Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с., регистриран одитор

Отговор: Продажбата на дружествени дялове и акции по силата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС представлява доставка на финансова услуга, която се счита за освободена доставка по смисъла на закона. Предвид гореизложеното, всяка една такава сделка, включително договарянето, свързана с продажбата на дружествени дялове, е дефинирана като освободена доставка, за която ДДС не следва да се начислява. В този смисъл без значение дали доставчикът (продавачът) на дружествените дялове – в случая физическото лице – Продан Проданов е регистрирано или не е регистрирано по ЗДДС лице – при прехвърляне правото на собственост на 30% от дружествените дялове в дружество „Дружество” ЕООД не следва да се начислява 20% ДДС при документиране на продажбата на купувача – „Купувач” ЕООД.
За всяко едно данъчно задължено лице, което е достигнало облагаем оборот 50 000 лева за последните 12 последователни календарни месеца преди текущия, възниква задължение по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – да подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по смисъла на закона в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период (месеца), през който е достигнат този оборот. В разглеждания случай физическото лице Продан Проданов продава дружествени дялове за сумата от 75 000 лева и в този случай резонно възниква въпросът – следва ли самото физическо лице да се регистрира по ЗДДС? За да можем ясно и категорично да отговорим подлежи ли физическото лице на задължителна регистрация по смисъла на ЗДДС, ще трябва да установим какво се включва в облагаемия оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от материалния данъчен закон. В този смисъл чл. 96, ал. 2 от ЗДДС определя, че облагаемият оборот включва данъчните основи на извършените от лицето:
а) облагаеми доставки, включително и тези с нулева данъчна ставка;
б) доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС;
в) доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Законът изисква при изчисляване на облагаемия оборот за задължителна регистрация да се вземат предвид не сумата на доставките, а тяхната данъчна основа, определена по реда на ЗДДС. В голяма част от хипотезите сумата на възнаграждението по извършената от доставчика доставка на стоки и услуги ще съвпадне със сумата на данъчната основа, но в други ситуации тя няма да е еквивалентна. Поради тази причина следва за всяка една извършена доставка да се определи и данъчната й основа по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС.
   Тъй като в запитването на нашия читател се говори за доставка на финансова услуга (продажба на дружествени дялове), следва още веднага да направим уточнението, че не всяка извършена от данъчно задълженото лице финансова услуга ще се включи в облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по реда на закона. Ал. 3 на чл. 96 от ЗДДС внася въпросната яснота, като определя, че само доставките на финансови услуги, когато са свързани с основната дейност на данъчно задълженото лице, са елемент на облагаемия оборот. При условие че физическото лице  Продан Проданов не извършва редовно и по занятие продажба на дружествени дялове и акции, то извършената продажба на финансови услуги в размер на 75 000 лева няма да се счита като част от неговия облагаем оборот, което автоматически го освобождава от задължението за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
   От гледна точка на купувача – „Купувач” ЕООД, платената сума в размер на 75 000 лева ще представлява цена на придобиване на финансов актив (дялове в ООД), чието счетоводно отчитане, класифициране и докладване във финансовите отчети ще зависи изцяло от приложимото счетоводно законодателство – Закона за счетоводството и счетоводните стандарти – МСФО или НСФОМСП.
    Така например по силата на националния счетоводен стандарт СС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия въпросният счетоводен стандарт се прилага, ако инвеститорът („Купувач” ЕООД) упражнява значително влияние в дружеството, където е инвестирало („Дружество” ООД – което след приемане на новия съдружник ще трябва да смени правната си форма от ЕООД на ООД), но което не представлява нито дъщерно предприятие, нито смесено предприятие на инвеститора. Счетоводният стандарт и добрите счетоводни практики приемат, че е налице значително влияние, когато инвеститорът („Купувач” ЕООД) притежава пряко или косвено чрез свои дъщерни предприятия 20 на сто или повече от правата на глас в инвестираното дружество. При условие че дружество „Купувач” ЕООД е придобило 30% от дяловете (респективно правата на глас) от дружество „Дружество” ООД, то следователно съгласно разпоредбите на СС 28 „Купувач” ЕООД упражнява значително влияние в „Дружество” ООД. По силата на параграф 6.1 от СС 28 в индивидуалния си финансов отчет инвеститорът в лицето на „Купувач” ЕООД следва да отчита своята инвестиция в асоциираното предприятие по себестойностния метод – в случая за 75 000 лева, или като финансов актив съгласно изискванията на СС 32 Финансови инструменти1 . Ако пък с тази си покупка дружеството „Купувач” ЕООД е станало предприятие майка на дружеството „Дружество” ООД, приложение ще намерят разпоредбите на приложимия счетоводен стандарт в лицето на СС 27 Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия2  например, ако дружеството е избрало НСФОМСП като своя счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети. За дружеството, изготвящо своите финансови отчети на база МСФО, ще бъдат приложими съответните международни счетоводни стандарти.

 1 Отчитането на инвестициите (дяловете в ООД) като финансови активи по реда на СС 32 зависи от тяхната класификация според намерението на ръководството. Т.е. според това дали те ще бъдат класифицирани като държани за търгуване или като обявени за продажба, стандартът изисква първоначалната оценка на финансовите инструменти да бъде по цена на придобиване, а последващата оценка да бъде по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по бъдещата им продажба - като измененията следва да се отразяват или в текущия финансов резултат, или в изменение на резерва от преоценки на финансови инструменти. За всички финансови активи СС – 32 изисква да подлежат на проверка за обезценка.
2  По силата на параграф 12 от СС 27, инвестициите в дъщерни предприятия се отчитат в индивидуалния финансов отчет на инвеститора - майка („Купувач” ЕООД) или по себестойностния метод, описан в СС 28 или като финансов актив съгласно изискванията на СС 32.

Възможности за финансиране на мерки за енергийна ефективност от предприятията

В средата на 2012 г. стартира една от последните схеми за безвъзмездна помощ по ОП „Конкурентоспособност” за периода 2007 – 2013 г. към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Самата схема – „Енергийна ефективност и зелена икономика”, се отличава в няколко аспекта от класическите грантови схеми, като разликите са свързани най-вече с процеса на кандидатстване и одобряване на проектните предложения.
Това е и схемата с най-голям бюджет до момента – 150 милиона евро, като всяка фирма кандидат може да кандидатства за безвъзмездна помощ до 2 милиона лева, които обаче трябва да съставляват от 30 до 50% от общите разходи по проекта. Т.е. самите фирми самофинансират от 50 до 70% от всички планирани разходи. В случай че кандидатът например иска максимален размер на безвъзмездна помощ от 2 милиона лева, той ще трябва да осигури собствено финансиране също от не по-малко от 2 милиона и ще изпълнява проект на обща стойност от 4 милиона.
Основната цел на схемата е да се подпомогнат фирмите от почти всички икономически сектори да извършат инвестиции в собствените си предприятия, които да допринесат за реализиране на енергийни спестявания.
Ключови моменти
Основен елемент, свързан с участието в тази схема, е необходимостта от извършване на обследване за енергийна ефективност от страна на потенциалния кандидат. Това, освен че дава възможност за получаване на по-висок процент безвъзмездна помощ, служи и като изходна точка за изчисляване на ефективността, която предприятието следва да постигне. В този смисъл извършването на такъв енергиен одит (обследване) представлява основополагаща дейност за разработването и одобрението на почти всеки проект. Възможно е да не се извършва такъв одит само ако предприятието – кандидат, възнамерява да закупи оборудване от предварително одобрен списък с типове оборудване. Списъкът е публично достъпен на интернет страницата на схемата.
Друга особеност на схемата е предвиденото условие, че кандидатите трябва да докажат, че разполагат с минимум 80% от всички планирани разходи по проекта си. В тази връзка определяща е ролята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която в случая е партньор на МИЕТ. ЕБВР работи с пет банки в страната, които могат да дадат на фирмите предварителна оферта за предоставяне на кредит. В случай че кандидатът работи с друга банка, той следва да осигури чрез нея или самостоятелно необходимия ресурс, след което банката – партньор на ЕБВР, му издава писмено потвърждение за това. Основната разлика при тези два подхода е, че в първия случай банките, които са официални партньори на ЕБВР, издават само предварителна оферта, т.е. самият кредит още не е отпуснат, докато при другия вариант – фирмата, ако не разполага с тези средства по сметките си, ще бъде принудена ефективно да вземе кредит още преди проектът й да е подаден и одобрен.
Трета специфика на схемата е „обърнатият подход” по отношение на кандидатстване и изпълнение на проектите. В общия случай одобрените кандидати провеждат тръжни процедури и избират своите доставчици, след като проектът им е одобрен. При тази схема тръжните процедури за избор на доставчици следва да бъдат проведени предварително и съответно самите процедури се одобряват на етап кандидатстване. Т.е. участва се с един наполовина изпълнен проект, като след одобрението му остава само осъществяването на физическата доставка или изпълнение на съответната дейност или услуга.
Схема и модел на проектите, с които може да се кандидатства
В настоящата схема могат да бъдат идентифицирани четири ключови участника:
- ЕБВР – която чрез своите банки – партньори в страната, участва в схемата по отношение доказването на финансовите възможности на кандидатите;
- асистент по проекта – специализирано звено, което проверява цялата техническа, тръжна и проектна документация, преди самият проект да е подаден в МИЕТ. Асистентът по проекта на практика гарантира, че самият проект отговаря на всички условия и правила по схемата (т.е. неговата техническа допустимост) и може да бъде финансиран;
- МИЕТ – в качеството си на управляващ орган по програмата, който одобрява проектите минали вече през асистента;
- асистент по верификацията – външен консултант, който верифицира законосъобразността на всички разходи, направени по проекта.
Проектите на фирмите могат да включват комплекс от дейности, които са групирани в три компонента:
Компонент 1 е по режим на държавна помощ „де минимис“ и съответно не може да надхвърля като стойност 200 000 евро. Схемата предвижда, че е задължително да се включат във всеки проект дейности по компонент 1. Такива дейности биха могли да бъдат: материали и оборудване по списък, одобрен от МИЕТ, с изключение на тези съоръжения, които са за производствени цели; СМР, водещи до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд; когенерационни инсталации за собствени нужди; системи за отопление и вентилация от ВЕИ за собствени нужди.
Компонент 2 е под режим на регионална помощ и допуска закупуването на машини, оборудване и съоръжения, включително и за производствени цели, които допринасят за намаляване на енергоемкостта на производството. Могат също така да бъдат закупувани и дълготрайни нематериални активи. Осъществяването на дейности по компонент 2 е пряко обвързано с извършването на енергиен одит, който да покаже, че в резултат от тези дейности ще се постигне енергийно спестяване над 10% в рамките на съответния елемент от системата. Това е валидно в случаите, когато се планира закупуване на оборудване, което не е включено в списъка по програмата.
На практика в този списък са включени две категории оборудване, като производственото попада в компонент 2, а непроизводственото в компонент 1. И в двата случая това е оборудване, което се счита за енергийно ефективно и за което е предвиден облекчен ред на тръжните процедури и няма нужда от енергиен одит, но за двата компонента се прилага различен режим на държавни помощи.
Компонент 3 отново е по режим „де минимис“ и включва възможност за извършване на консултантски услуги по стандарт ISO 50001, както и присъщите на всеки проект дейности по визуализация и одит. В рамките на този компонент попадат и разходите за извършване на дейността по енергиен одит, като те са ограничени като сума до не повече от 20 000 лева.
Провеждане на тръжни процедури
Основно разграничение по отношение на тръжните процедури следва да се направи от гледна точка на това, дали чрез съответната процедура се договаря доставка на оборудване (независимо по кой компонент), включено в списъка или не. В случай че се предвижда само доставка на оборудване, включено в списъка, както и извършване на услуги по компонент 3 – тогава кандидатът трябва да събере три оферти по реда, описан в указанията за изпълнение по схемата.
За всички други дейности по компонент 1 и 2 кандидатът следва да проведе процедура по реда на ПМС № 55/12.03.2007г. И в двата случая процедурите подлежат на проверка от страна на асистента по проекта. Възможно е обаче най-напред да бъде поискано от асистента по проекта да извърши проверка само на техническата допустимост на проектното предложение, която допустимост ще се базира или на проверка, че даденото оборудване е включено в списъка, или на проверка на база на извършен вече енергиен одит (т.е. тази дейност при всички положения трябва да бъде изпълнена), и едва след получаването на потвърждение за допустимостта на проекта кандидатът може да проведе останалите си процедури за доставка на оборудване и да избере своите подизпълнители.
Процес на кандидатстване и изпълнение
Като първа стъпка в подготовката на своя проект кандидатът следва да определи дейностите, които иска да осъществява в рамките на своя проект – какъв тип оборудване му е необходимо, нужно ли е извършване на СМР и т.н.
Във всички случаи, когато проектът предвижда реализиране на дейности, които не попадат в списъка с допустимо оборудване, кандидатът следва да докаже, че ще достигне енергийно спестяване – посредством заключението от извършен енергиен одит. Т.е. тази дейност обикновено следва да бъде осъществена в самото начало на подготвителния етап. Впоследствие разписаният проект, придружен от документация за проведени тръжни процедури за избор на изпълнител/и, подлежи на проверка от страна на асистента по проекта. Получаването на такова потвърждение, както и на потвърждение от страна на банка за осигурен финансов ресурс по проекта създава необходимите предпоставки за подаване на проекта в МИЕТ. МИЕТ следва да установи, че кандидатът е извършил всички необходими стъпки до този момент, като на тази база одобрява окончателно проекта и сключва с кандидата договор за безвъзмездна помощ. След сключването на договора за безвъзмездна помощ следва да бъдат осъществени всички останали дейности по проекта, като това трябва да се случи за период от не повече от 12 месеца. Кандидатът има право на свой риск да започне да изпълнява проекта си и преди той да е одобрен от МИЕТ, но след като е подаден там.
Примерни модели на проекти и срок за кандидатстване
Вариант 1: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и компонент 2, но само по отношение на доставка на оборудване, включено в списъка.
Вариант 2: Проектът включва дейности по компонент 1 (задължително) и по компонент 2 и 3, като се предвиждат и други дейности освен тези, които са включени в списъка. При този вариант задължително се осъществява и енергиен одит (по компонент 3) за дейностите извън списъка и извън компонент 3.
Проектни предложения по схемата могат да се подават в МИЕТ до 31.10.2013 г. Това е крайният срок, в който съответно следва да бъдат извършени и всички подготвителни действия по отношение на: енергиен одит, одобрение от страна на асистента по проекта, както и потвърждение от страна на банкова институция.
Мартин ПЕТКОВ – юрист, консултант по европейски програми и проекти

Прехвърляне на предприятието на едноличен търговец – данъчно третиране

Въпрос: Предстои прехвърляне на предприятие ЕТ на новоучредено ЕООД, еднолична собственост на едно и също физическо лице. И двете фирми не са регистрирани по ЗДДС. 1. При определяне на облагаемия оборот 12 месеца назад за регистрация по ЗДДС на ЕООД-то взема ли се предвид и оборотът на ЕТ-то за съответния интервал месеци до 12? 2. Ако прехвърлянето на ЕТ-то е без заличаване от ТР, по същия начин ли ще се третират оборотите?

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

Отговор: 1. Прехвърлянето на предприятието на ЕТ е уредено правно в чл. 15 ТЗ и се третира данъчно както по ЗКПО, така и по ЗДДС. Но преди всичко следва да имате предвид, че в 7-дневен срок преди подаване на заявлението за вписване на прехвърлянето в Агенцията по вписванията трябва да подадете уведомление до НАП за прехвърлянето, като НАП издава удостоверение за това уведомяване, което трябва да приложите към заявлението за вписване на прехвърлянето и което е условие за неговото разглеждане от Агенцията по вписванията. След вписване на прехвърлянето на предприятието ще са налице някои данъчни последици както за прехвърлителя (ЕТ), така и за ЕООД (придобиващ), независимо че едноличният собственик и на двете е едно и също лице.
Върху цената на сделката не се начислява ДДС, тъй като в чл. 10 от ЗДДС изрично е посочено, че за целите на облагането при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ липсва доставка.
Въпросът относно влиянието на облагаемия оборот на ЕТ при определяне на облагаемия оборот на данъчно задълженото лице, възникващо при преобразуването, не е уреден изрично в закона. В тази връзка в чл. 73, ал. 4 от ППЗДДС обаче е определено, че в случаите на чл. 107, т. 3, б. “а” от закона при определяне на облагаемия оборот на лицата за целите на регистрацията (ал. 1 на същия член от правилника) се включва и облагаемият оборот, формиран от ЕТ до заличаването му от търговския регистър. Следователно при обстоятелствата, посочени в запитването, облагаемият оборот на новосъздаденото ЕООД за 12 последователни месеци ще се формира, като към него се добавя този, формиран от ЕТ до момента на заличаването му от регистър.
2. Както бе отбелязано по-горе относно прехвърлянето на облагаемия оборот на прехвърляния ЕТ формиран преди прехвърлянето му на ЕООД, не е регламентиран изрично в закона. Но, докато за прехвърлянето на оборота в случаите на заличаване има разпоредба в ППЗДДС, за този при прехвърляне без заличаване няма такава. В този смисъл отговорът е лично становище и може да не бъде споделен изцяло от данъчната администрация. Според него, ако ЕТ не бъде заличен от търговския регистър, облагаемият оборот на физическото лице, притежател на ЕТ-то, не се прехвърля на ЕООД-то. Не следва да се забравя обаче, че при ЕТ данъчно задължено е не предприятието, а физическото лице, регистрирало предприятие. Ето защо лицето следва да има предвид, че задълженията за евентуална регистрация, които поражда този оборот, ще продължат да съпровожда съществуването на незаличения ЕТ и ако в качеството си на физическо лице извършва дейност (например облагаеми доставки на услуги за отдаване под наем) и в рамките на добавените последователни месеци след прехвърлянето оборотът му формира 50 000 лв., ще следва да се регистрира за целите на облагането.
В тази връзка заслужава внимание и разликата в данъчното третиране на доходите на лицето от прехвърлянето по ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ при прехвърляне на предприятието на ЕТ без заличаване във финансовия резултат от прехвърлянето се включва при определянето на облагаемия доход от стопанската дейност като ЕТ. Съгласно същата разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е данъчната печалба, формирана по реда на ЗКПО.
Доходите от прехвърляне на предприятието на ЕТ със заличаване са в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество. Съгласно чл. 33, ал. 11 от ЗДДФЛ при такова прехвърляне облагаемият доход на лицето е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. По смисъла на ЗДДФЛ "собствен капитал на предприятието" е „разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието" (§ 1, т. 32 от ДР). На основание чл. 11, ал. 4 от ЗДДФЛ доходът от прехвърлянето на предприятието се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето със заличаване на ЕТ.
Освен това не бива да се пренебрегват и обстоятелството, че предприятието на ЕТ се прехвърля на ЕООД със същия собственик, и последствията от приложението на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16 от ЗКПО. При тези обстоятелства последствията от поемането на облагаемия оборот на заличен ЕТ от новото ЕООД едва ли са най- неблагоприятният вариант за физическото лице - техен собственик.