Девет стъпки на ефективното годишно приключване (трета част)

Девет стъпки на ефективното годишно приключване: трета част




Цитат
Девет стъпки:
- Определяне на задачите на годишното счетоводно приключване
- Инвентаризации на активи и пасиви
- Отграничаване на периода на покупки и продажби
- Преразглеждане на приблизителните счетоводни оценки и оценки по справедлива стойност
- Преглед за обезценка на активи
- Оценка на приложимостта и уместността на принципа-предположение за действащо предприятие
- Преглед на събитията след отчетната дата
- Представяне на финансови отчети – класификация на активи и пасиви и специфични оповестявания
- Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет


Последната фаза на процеса на годишно счетоводно приключване е свързана с изготвянето на годишния финансов отчет (ГФО) и може да се сведе до изпълнението на финалните три стъпки, обобщени в поредицата от статии на тема ефективното годишно счетоводно приключване.

Преглед на събитията след отчетната дата

Събитията, които се случват след отчетната дата (31.12), често могат да наложат корекции в активите и пасивите на отчитащото се предприятие към 31.12. Поради тази причина е необходимо да се извършва преглед на събитията, случили се между отчетната дата и датата за одобрение за издаване на ГФО (датата на решението на съвета на директорите/надзорния съвет - за акционерните дружества или датата на подписване на ГФО от управителите – за дружествата с ограничена отговорност). Целта на този преглед е идентифицирането на съществени събития след отчетната дата и определянето им като коригиращи и некоригиращи събития в зависимост от това дали съответно потвърждават условия, съществували към отчетната дата, или индикират такива, възникнали след отчетната дата. Коригиращите събития (като решение на съдебно дело потвърждаващо задължения към отчетната дата; откриване на грешки в ГФО; банкрут на длъжник; решение за ликвидация на дружеството) следва да намерят отражение (да коригират) финансовия отчет. Добрите практики за идентифициране на съществени събития след отчетната дата включват:
- Ангажиране на ръководство на дружеството в дискусии по отношение на съществени обстоятелства и планове възникнали след отчетната дата; преглед на решенията на управлението и на собствениците на дружеството. Ангажиране на специалисти извън финансово-счетоводния отдел за актуализиране на информацията, свързана със съдебни искове и дела към датата на одобрение на ГФО, както и преглед на последващо развитие в приблизителните счетоводни оценки (обезценки на вземания, на материални запаси, провизии, оценки по справедлива стойност).

- Аналитичен преглед на измененията във финансовото състояние и резултати от дейността спрямо последния приключен междинен период следващ отчетната дата, както и развитието спрямо последния одобрен краткосрочен бюджет. Аналитичният преглед улеснява идентифицирането на сключени съществени нови договори, изменения в съществуващи договорености и поети ангажименти.

Представяне на финансови отчети

От особено важно значение при изготвянето на финансовия отчет е да се отдели достатъчно внимание на класификацията на активите и пасивите в баланса на дружеството. Тя не само е важен компонент на достоверното представяне, но и влияе на изчисляваните от дружеството финансови показатели във връзка със законови или регулаторни изисквания или във връзка с наложени финансови условия от сключени договори. Ако разгледаме класификацията на получен банков заем като краткосрочен или дългосрочен (или за определянето на краткосрочната и дългосрочната част), отчитащото предприятие трябва да вземе предвид както погасителния план и общия срок на договора за заем, така и да анализира специфичните изисквания на договора, например:

- Изпълнение на наложените в договора за заем финансови показатели (например за ликвидност, покритие на лихва/ дълг, ливъридж и др.) и нефинансови условия (например забрана за разпределение на дивиденти, забрана за продажба на дълготрайни активи, задължение за предоставяне на финансова информация и др.) преди и към отчетната дата и възможните последствия от тези неизпълнения. В тези ситуации следва да се вземат предвид и постигнати споразумения с кредитора да отмени спазването на ковенанти за определен период.

Ако например те дават право на кредитора да изиска предсрочно погасяване на дължимите суми по заема, тогава спазването или неспазването на условията по заема (т.нар. ковенанти) следва да се отрази при класификацията на получен заем. В случай че отчитащото предприятие е в неизпълнение на финансовите условия по дългосрочен заем към 31.12, което дава право на предсрочна изискуемост от страна на кредитора и съответно предприятието няма безусловно право да отложи погасяването за период по-дълъг от 12 месеца след 31.12, тогава заемът следва да бъде класифициран като краткосрочен. От друга страна, ако след отчетната дата е настъпило неизпълнение на наложените условия (например финансовите показатели за първото тримесечие на следващата година не са били изпълнени), обикновено това събитие се третира като некоригиращо такова и не влияе на класификацията на заема към отчетната дата.

Съществен ефект върху представянето както на отчета на доходите, така и на баланса би оказал и анализът на същността на договореностите на отчитащото предприятие по отношение на това дали то действа като принципал или агент. Ако дружеството действа като принципал (т.е. носи основната отговорност за доставените стоки и услуги, определя ценовата политика, носи кредитния и стоковия риск), би следвало всички свързани с договореността приходи и разходи да бъдат включени в отчета за доходите на брутна база.

Но ако се прецени, че дружеството действа по-скоро като агент на свой контрагент, само резултатът от извършената сделка следва да се представи в отчета за доходите (т.е. приходите и разходите от договореността следва да се представят на нетна база, което отразява агентското възнаграждение). Важни източници на информация при този анализ са не само формалните договорености с контрагента, но и реалното им изпълнение съгласно намеренията на ръководството.

Специфичните за дружеството оповестявания във финансовия отчет, като например управление на финансовите рискове и капитала, са свързани с подобряване на уместността и разбираемостта на финансовата информация и подпомагане на оценката на елементите на несигурност. Нивото на детайлност на тези оповестявания трябва да е балансирано, за да не се натоварват потребителите с излишна информация и същевременно да не се правят значителни пропуски на информация.

Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет

Процесът на годишно счетоводно приключване и по-специално изготвянето на финансовия отчет често се случват в периоди на голяма натовареност и при сравнително кратки срокове за изпълнение. При тези обстоятелства не винаги финансово-счетоводните екипи успяват да направят проверка на всяка стъпка или преглед на всеки детайл. Това прави своевременното планиране и организация на процеса по годишно счетоводно приключване изключително важни. Затова в заключение на нашата поредица ще ви представим някои добри практики, които могат ви помогнат при финалната проверка и да бъдат добра база за ефективната организация на следващия процес по годишно счетоводно приключване.
Документиране на изготвянето на финансовия отчет  Документирането на процеса по изготвяне на финансовия отчет от оборотна ведомост (независимо дали е автоматична функция на счетоводната програма или не) и допълнителните корекции, свързани с представянето на отделните позиции (краткосрочна/дългосрочна класификация, рекласификации и др.) е от изключителна важност за постигане на последователност в представянето на ГФО. Също така документирането на отделните стъпки при изготвянето на основните отчети от ГФО би спестило време при изготвянето на следващия финансов отчет.

Извършването на аналитичен преглед на измененията на съществените статии от отчета за доходите, баланса и свързаните с тях бележки и документиране на причините за тези изменения са добра практика за финална проверка за разумност, пълнота и последователност в представянето на финансовата информация между отделните периоди. Използването на примерен финансов отчет и използването на въпросници относно пълнотата на оповестяванията съгласно приложимата финансова рамка минимизира риска от пропуск на съществена информация и оповестявания в ГФО. Също така използването на актуализирани въпросници улеснява оценката на приложимостта на новите изисквания на финансовата рамка.

Изготвянето на подробен график (специфичен за дейността на конкретното дружество), включващ основните стъпки/процедури и разпределение на задълженията между членовете на финансово-счетоводния екип и поставянето на крайни срокове за изпълнение, както и навременното ангажиране на ръководството на предприятието, са необходимо условие за организиране и провеждане на един ефективен процес по годишно счетоводно приключване.

----
Боряна Тодорова е мениджър на "Ърнст и Янг Одит" ООД
Източник: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/01/21/1988500_devet_stupki_na_efektivnoto_godishno_prikljuchvane/