Девет стъпки на ефективното годишно приключване (втора част)

Девет стъпки на ефективното годишно приключване: втора част




Цитат
Девет стъпки:
- Определяне на задачите на годишното счетоводно приключване
- Инвентаризации на активи и пасиви
- Отграничаване на периода на покупки и продажби
- Преразглеждане на приблизителните счетоводни оценки и оценки по справедлива стойност
- Преглед за обезценка на активи
- Оценка на приложимостта и уместността на принципа-предположение за действащо предприятие
- Преглед на събитията след отчетната дата
- Представяне на финансови отчети – класификация на активи и пасиви и специфични оповестявания
- Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет



Настъпването на новата календарна година даде старт на два ключови процеса, свързани с финансовото отчитане в предприятията – годишно счетоводно приключване на изминалата финансова година и преход към счетоводното отчитане на новата. Ефективната организация и протичане на тези процеси, като се следват най-добрите практики и насоки за това, са предпоставка за осигуряване на качествена финансовата информация. В първата част от поредицата статии на тема годишно счетоводно приключване (брой от 18.12.2012 г.) разгледахме кои са целите на този процес, както и две от основните му стъпки – инвентаризации на активи и пасиви и отграничаване на периода на покупки и продажби. За да подпомогнем още финансово-счетоводните екипи на предприятията в организирането на ефективно годишно счетоводно приключване, ще направим обзорен преглед на следващите важни стъпки (4, 5 и 6 от сивото каре) от този процес.

Приблизителни счетоводни оценки

Най-често срещаните приблизителни счетоводни оценки са провизии (например задължения по гаранции, съдебни искове, преструктуриране на дейност), обезценки на материални запаси и дълготрайни материални и нематериални активи (ДА), обезценки на финансови активи (например търговски вземания, предоставени заеми), оценки по справедлива стойност (на ДА, инвестиционни имоти). В процеса на годишно счетоводно приключване следва да се предвидят процедури, свързани както с актуализация на съществуващите приблизителни оценки, така и с идентифициране и измерване на такива, които следва да бъдат признати за пръв път към отчетната дата. Тези процедури включват преглед и анализ на вътрешни и външни източници на информация, като например:

- Обезценки на ДА – икономически, законодателни, технологични промени с негативен ефект върху бизнеса, анализ на фактическите спрямо планираните финансови показатели, в т.ч. негативни оперативни резултати, производствен капацитет под планирания. Установяването на индикатори за обезценка или пък извършването на годишен тест за обезценка на репутация изисква определянето на възстановимата стойност на съответните активи. Ключови източници на информация в тази връзка са дългосрочни бизнес планове и стратегии, прогнозни парични потоци и оценки по справедлива стойност.

- Обезценки на вземания и заеми – прегледът обичайно се базира на възрастов анализ и анализ на платежоспособността на клиентите, становище на търговския отдел относно състоянието и последни споразумения с клиентите, анализ на адвокатите относно изхода от заведени съдебни дела срещу длъжници, стойност и реализируемост на обезпечения, последващи уреждания и др.

- Провизии – основните източници за тяхното идентифициране и актуализация могат да бъдат: анализ от адвокатите относно заведени съдебни дела срещу предприятието, преглед на спазването на договори и регулации, решения и планове на ръководството за преструктуриране на дейност и др.

- По отношение на оценки по справедлива стойност някои основни въпроси, на които трябва да се отговори, са: Каква е възприетата политика по отношение на регулярност на оценките (всяка година, веднъж на 3-5 г.) и налице ли са съществени промени в пазарните условия спрямо последната оценка? Ако се изисква актуализация или нова оценка по справедлива стойност, важно е да се формулира подходящо заданието към външния или вътрешен оценител съобразно спецификата на оценяваните обекти и приложимите счетоводни изисквания за оценка (които в общия случай не се припокриват изцяло с оценителските стандарти).

Също така предвид степента на несигурност, свързана с различните допускания при оценяването по справедлива стойност, е добре да се предвиди изготвянето и оповестяването на анализ на чувствителността на оценката спрямо техни разумни изменения.

Преразглеждането на приблизителните счетоводни оценки изисква да бъде ангажиран ръководният екип на предприятието, който да даде своята най-добра преценка за тяхното развитие и оценка (например за очакваните парични потоци от употребата на група ДА, за събираемостта на просрочено вземане или за вероятен краен изход от спор с контрагент). При тази преценка следва да се вземат предвид възможно най-актуални източници на информация, в т.ч. да се прегледат и настъпилите събития/развития след отчетната дата (31 декември) до датата на одобрение за издаване на финансовия отчет.

Оценка за действащо предприятие

Оценката за действащо предприятие като част от процеса по годишно счетоводно приключване включва два основни аспекта. Първият е уместност на принципа-предположение за действащо предприятие. Това е факт, когато в обозримо бъдеще (например 12-месечен период след отчетната дата), предприятието се очаква да бъде в състояние да продължи дейността си, като реализира своите активи и урежда пасивите си в нейния нормален ход. Ако обаче е налице необходимост от или решение на собствениците за ликвидация/прекратяване на дейността или предприятието няма друга алтернатива да уреди задълженията си освен чрез съществено свиване на мащаба на дейността си или принудителна реализация на активи, тогава заключението би било, че принципът-предположение за действащо предприятие не е уместен.

В такъв случай финансовото отчитане би следвало да се извърши на база, различна от действащо предприятие, например ликвидационна база, СС 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. Промяната на базата на отчитане от "действащо предприятие" на "ликвидационна база" би имала ефект върху класификацията и представянето на активите и пасивите на предприятието (по-скоро стават с краткосрочен характер), както и върху тяхната оценка (нетна реализируема/ликвидационна стойност). Също така базата за изготвяне и съпътстващите обстоятелства би следвало да бъдат подходящо оповестени в годишния финансов отчет на предприятието.

Вторият аспект от оценката за действащо предприятие е установяването на значителни несигурности, които биха могли да поставят под съществено съмнение принципа-предположение за действащо предприятие. При положение че последният е уместен, оценката за действащо предприятие изисква да се продължи с преглед и анализ на вътрешни и външни обстоятелства и събития, които биха индикирали съществуването на значителни несигурности, като например неспазване на условия по съществени финансиращи и други споразумения и регулации, значителни оперативни загуби, отрицателен собствен и оборотен капитал, отрицателни парични потоци от оперативна дейност, загуба на ключов клиент, негативен ефект от законодателни промени и др.

В такъв случай би следвало в годишния финансов отчет да се направят подходящи оповестявания на характера на значителните несигурности относно принципа-предположение за действащо предприятие, както и плановете на ръководството за тяхното смекчаване (например подкрепа от собственици и кредитори).

От гореизложеното можем да направим извода, че с оглед постигане на ефективност и своевременност годишните процедури по оценка за действащо предприятие и приблизителни счетоводни оценки трябва да се планират и координират добре, тъй като обичайно изискват значително време и принос на специалисти извън финансово-счетоводния отдел – оценители, финансови анализатори и консултанти, адвокати, специалисти от търговски, производствен и други отдели, висшето ръководство и понякога дори собствениците.

-----
 *Даниела Петкова е управител на "Ърнст и Янг Одит" ООД
Източник: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/01/07/1980058_devet_stupki_na_efektivnoto_godishno_prikljuchvane/