Връщат ДДС за леки коли със задна дата и Проект ППЗДДС 2013

Връщат ДДС за леки коли със задна дата
Фирмите ще си възстановяват данъка само частично. Таксиметровите фирми са едни от тези, които могат да се възползват от връщането на ДДС със задна дата.

ДАРИНА КАХРАМАНОВА
28.01.2013


Фирмите, които са купили леки коли преди години, но не са се възползвали от правото си на данъчен кредит, ще могат да го направят сега. Компаниите ще могат да си възстановят ДДС, ако са променили предназначението на автомобилите и те вече се използват за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, рент-а-кар, куриерски услуги и за учебните коли. Не трябва да са минали и повече от 5 години от покупката на автомобила. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за ДДС, публикувани на сайта на Министерството на финансите.

Бизнесът обаче ще може да си възстанови платения данък само частично. „Нормално е сумата да е по-малка заради амортизацията" коментираха от Националната агенция за приходите (НАП). В този случай данъчният кредит с право на приспадане се определя по специална формула. Той се получава, като размерът на начисления данък при покупката на колата се умножи по една пета и след това по броя на годините от промяна на предназначението на автомобила, без годината, в която това е направено, до изтичане на 5-годишния срок от придобиването му.

Например ако една кола струва 9000 лв., начисленият ДДС е в размер на 1800 лв. Ако обаче от промяната на предназначението на колата до изтичане на 5-годишния срок от купуването є са минали 4 години, фирмата ще може да си възстанови 1440 лв. от платеното ДДС.

Доскоро лицата, регистрирани по Закона за ДДС, нямаха право да си приспадат данъчен кредит за леки автомобили, освен ако не ги използват за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, рент-а-кар, куриерски услуги и за учебните коли.

От 1 януари 2013 г. обаче влезнаха промени в закона, които позволяват ДДС да се възстановява частично със задна дата. Предишни години фирмите можеха да си възстановяват данъка само за коли с 6+1 места или 1+1. Това са товарни автомобили, ползвани от компаниите.
От началото на годината влизат още промени, свързани с възстановяването на ДДС, от които се очаква да раздвижат пазара на леки коли.

Вече фирмите имат право да ползват данъчен кредит за вноските, които дължат по оперативен лизинг. Това важи и за разходите при експлоатация на автомобилите. Така бизнесът ще може да пести 20% ДДС върху наема на колата, горивото, ремонтите, резервните части и всичко около ползването и поддръжката є. Тези плащания вече се признават като разход за дейността на фирмите и съответно за тях може да се ползва данъчен кредит.

Връща се и една стара възможност отпреди 2007 г. Тя позволява на фирмите да си регистрират транспортни дружества, чрез които всички коли и разходите по тях в групата ще ползват данъчен кредит.

Въвеждат облекчения при обработването на фактури

При доставки приемането на фактури от получателя в писмена форма или чрез мълчаливо съгласие вече се третира равнозначно. Това предвижда проект за промени на Правилника за прилагане на Закона за ДДС. Чрез него се предлагат облекчения и за случаите, в които клиентите издават фактури от името и за сметка на доставчика. Става въпрос за т.нар. самофактуриране, когато доставчикът и получателят се намират в България. Предвижда се доставчикът изрично да приема издадените при тези условия фактури след предварително споразумение. Той ще бъде задължен да уведомява НАП за направените споразумения в 7-дневен срок от сключването им. При прекратяването им се дава срок от 3 дни.

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=371014

Девет стъпки на ефективното годишно приключване (трета част)

Девет стъпки на ефективното годишно приключване: трета част




Цитат
Девет стъпки:
- Определяне на задачите на годишното счетоводно приключване
- Инвентаризации на активи и пасиви
- Отграничаване на периода на покупки и продажби
- Преразглеждане на приблизителните счетоводни оценки и оценки по справедлива стойност
- Преглед за обезценка на активи
- Оценка на приложимостта и уместността на принципа-предположение за действащо предприятие
- Преглед на събитията след отчетната дата
- Представяне на финансови отчети – класификация на активи и пасиви и специфични оповестявания
- Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет


Последната фаза на процеса на годишно счетоводно приключване е свързана с изготвянето на годишния финансов отчет (ГФО) и може да се сведе до изпълнението на финалните три стъпки, обобщени в поредицата от статии на тема ефективното годишно счетоводно приключване.

Преглед на събитията след отчетната дата

Събитията, които се случват след отчетната дата (31.12), често могат да наложат корекции в активите и пасивите на отчитащото се предприятие към 31.12. Поради тази причина е необходимо да се извършва преглед на събитията, случили се между отчетната дата и датата за одобрение за издаване на ГФО (датата на решението на съвета на директорите/надзорния съвет - за акционерните дружества или датата на подписване на ГФО от управителите – за дружествата с ограничена отговорност). Целта на този преглед е идентифицирането на съществени събития след отчетната дата и определянето им като коригиращи и некоригиращи събития в зависимост от това дали съответно потвърждават условия, съществували към отчетната дата, или индикират такива, възникнали след отчетната дата. Коригиращите събития (като решение на съдебно дело потвърждаващо задължения към отчетната дата; откриване на грешки в ГФО; банкрут на длъжник; решение за ликвидация на дружеството) следва да намерят отражение (да коригират) финансовия отчет. Добрите практики за идентифициране на съществени събития след отчетната дата включват:
- Ангажиране на ръководство на дружеството в дискусии по отношение на съществени обстоятелства и планове възникнали след отчетната дата; преглед на решенията на управлението и на собствениците на дружеството. Ангажиране на специалисти извън финансово-счетоводния отдел за актуализиране на информацията, свързана със съдебни искове и дела към датата на одобрение на ГФО, както и преглед на последващо развитие в приблизителните счетоводни оценки (обезценки на вземания, на материални запаси, провизии, оценки по справедлива стойност).

- Аналитичен преглед на измененията във финансовото състояние и резултати от дейността спрямо последния приключен междинен период следващ отчетната дата, както и развитието спрямо последния одобрен краткосрочен бюджет. Аналитичният преглед улеснява идентифицирането на сключени съществени нови договори, изменения в съществуващи договорености и поети ангажименти.

Представяне на финансови отчети

От особено важно значение при изготвянето на финансовия отчет е да се отдели достатъчно внимание на класификацията на активите и пасивите в баланса на дружеството. Тя не само е важен компонент на достоверното представяне, но и влияе на изчисляваните от дружеството финансови показатели във връзка със законови или регулаторни изисквания или във връзка с наложени финансови условия от сключени договори. Ако разгледаме класификацията на получен банков заем като краткосрочен или дългосрочен (или за определянето на краткосрочната и дългосрочната част), отчитащото предприятие трябва да вземе предвид както погасителния план и общия срок на договора за заем, така и да анализира специфичните изисквания на договора, например:

- Изпълнение на наложените в договора за заем финансови показатели (например за ликвидност, покритие на лихва/ дълг, ливъридж и др.) и нефинансови условия (например забрана за разпределение на дивиденти, забрана за продажба на дълготрайни активи, задължение за предоставяне на финансова информация и др.) преди и към отчетната дата и възможните последствия от тези неизпълнения. В тези ситуации следва да се вземат предвид и постигнати споразумения с кредитора да отмени спазването на ковенанти за определен период.

Ако например те дават право на кредитора да изиска предсрочно погасяване на дължимите суми по заема, тогава спазването или неспазването на условията по заема (т.нар. ковенанти) следва да се отрази при класификацията на получен заем. В случай че отчитащото предприятие е в неизпълнение на финансовите условия по дългосрочен заем към 31.12, което дава право на предсрочна изискуемост от страна на кредитора и съответно предприятието няма безусловно право да отложи погасяването за период по-дълъг от 12 месеца след 31.12, тогава заемът следва да бъде класифициран като краткосрочен. От друга страна, ако след отчетната дата е настъпило неизпълнение на наложените условия (например финансовите показатели за първото тримесечие на следващата година не са били изпълнени), обикновено това събитие се третира като некоригиращо такова и не влияе на класификацията на заема към отчетната дата.

Съществен ефект върху представянето както на отчета на доходите, така и на баланса би оказал и анализът на същността на договореностите на отчитащото предприятие по отношение на това дали то действа като принципал или агент. Ако дружеството действа като принципал (т.е. носи основната отговорност за доставените стоки и услуги, определя ценовата политика, носи кредитния и стоковия риск), би следвало всички свързани с договореността приходи и разходи да бъдат включени в отчета за доходите на брутна база.

Но ако се прецени, че дружеството действа по-скоро като агент на свой контрагент, само резултатът от извършената сделка следва да се представи в отчета за доходите (т.е. приходите и разходите от договореността следва да се представят на нетна база, което отразява агентското възнаграждение). Важни източници на информация при този анализ са не само формалните договорености с контрагента, но и реалното им изпълнение съгласно намеренията на ръководството.

Специфичните за дружеството оповестявания във финансовия отчет, като например управление на финансовите рискове и капитала, са свързани с подобряване на уместността и разбираемостта на финансовата информация и подпомагане на оценката на елементите на несигурност. Нивото на детайлност на тези оповестявания трябва да е балансирано, за да не се натоварват потребителите с излишна информация и същевременно да не се правят значителни пропуски на информация.

Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет

Процесът на годишно счетоводно приключване и по-специално изготвянето на финансовия отчет често се случват в периоди на голяма натовареност и при сравнително кратки срокове за изпълнение. При тези обстоятелства не винаги финансово-счетоводните екипи успяват да направят проверка на всяка стъпка или преглед на всеки детайл. Това прави своевременното планиране и организация на процеса по годишно счетоводно приключване изключително важни. Затова в заключение на нашата поредица ще ви представим някои добри практики, които могат ви помогнат при финалната проверка и да бъдат добра база за ефективната организация на следващия процес по годишно счетоводно приключване.
Документиране на изготвянето на финансовия отчет  Документирането на процеса по изготвяне на финансовия отчет от оборотна ведомост (независимо дали е автоматична функция на счетоводната програма или не) и допълнителните корекции, свързани с представянето на отделните позиции (краткосрочна/дългосрочна класификация, рекласификации и др.) е от изключителна важност за постигане на последователност в представянето на ГФО. Също така документирането на отделните стъпки при изготвянето на основните отчети от ГФО би спестило време при изготвянето на следващия финансов отчет.

Извършването на аналитичен преглед на измененията на съществените статии от отчета за доходите, баланса и свързаните с тях бележки и документиране на причините за тези изменения са добра практика за финална проверка за разумност, пълнота и последователност в представянето на финансовата информация между отделните периоди. Използването на примерен финансов отчет и използването на въпросници относно пълнотата на оповестяванията съгласно приложимата финансова рамка минимизира риска от пропуск на съществена информация и оповестявания в ГФО. Също така използването на актуализирани въпросници улеснява оценката на приложимостта на новите изисквания на финансовата рамка.

Изготвянето на подробен график (специфичен за дейността на конкретното дружество), включващ основните стъпки/процедури и разпределение на задълженията между членовете на финансово-счетоводния екип и поставянето на крайни срокове за изпълнение, както и навременното ангажиране на ръководството на предприятието, са необходимо условие за организиране и провеждане на един ефективен процес по годишно счетоводно приключване.

----
Боряна Тодорова е мениджър на "Ърнст и Янг Одит" ООД
Източник: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/01/21/1988500_devet_stupki_na_efektivnoto_godishno_prikljuchvane/

Девет стъпки на ефективното годишно приключване (втора част)

Девет стъпки на ефективното годишно приключване: втора част




Цитат
Девет стъпки:
- Определяне на задачите на годишното счетоводно приключване
- Инвентаризации на активи и пасиви
- Отграничаване на периода на покупки и продажби
- Преразглеждане на приблизителните счетоводни оценки и оценки по справедлива стойност
- Преглед за обезценка на активи
- Оценка на приложимостта и уместността на принципа-предположение за действащо предприятие
- Преглед на събитията след отчетната дата
- Представяне на финансови отчети – класификация на активи и пасиви и специфични оповестявания
- Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет



Настъпването на новата календарна година даде старт на два ключови процеса, свързани с финансовото отчитане в предприятията – годишно счетоводно приключване на изминалата финансова година и преход към счетоводното отчитане на новата. Ефективната организация и протичане на тези процеси, като се следват най-добрите практики и насоки за това, са предпоставка за осигуряване на качествена финансовата информация. В първата част от поредицата статии на тема годишно счетоводно приключване (брой от 18.12.2012 г.) разгледахме кои са целите на този процес, както и две от основните му стъпки – инвентаризации на активи и пасиви и отграничаване на периода на покупки и продажби. За да подпомогнем още финансово-счетоводните екипи на предприятията в организирането на ефективно годишно счетоводно приключване, ще направим обзорен преглед на следващите важни стъпки (4, 5 и 6 от сивото каре) от този процес.

Приблизителни счетоводни оценки

Най-често срещаните приблизителни счетоводни оценки са провизии (например задължения по гаранции, съдебни искове, преструктуриране на дейност), обезценки на материални запаси и дълготрайни материални и нематериални активи (ДА), обезценки на финансови активи (например търговски вземания, предоставени заеми), оценки по справедлива стойност (на ДА, инвестиционни имоти). В процеса на годишно счетоводно приключване следва да се предвидят процедури, свързани както с актуализация на съществуващите приблизителни оценки, така и с идентифициране и измерване на такива, които следва да бъдат признати за пръв път към отчетната дата. Тези процедури включват преглед и анализ на вътрешни и външни източници на информация, като например:

- Обезценки на ДА – икономически, законодателни, технологични промени с негативен ефект върху бизнеса, анализ на фактическите спрямо планираните финансови показатели, в т.ч. негативни оперативни резултати, производствен капацитет под планирания. Установяването на индикатори за обезценка или пък извършването на годишен тест за обезценка на репутация изисква определянето на възстановимата стойност на съответните активи. Ключови източници на информация в тази връзка са дългосрочни бизнес планове и стратегии, прогнозни парични потоци и оценки по справедлива стойност.

- Обезценки на вземания и заеми – прегледът обичайно се базира на възрастов анализ и анализ на платежоспособността на клиентите, становище на търговския отдел относно състоянието и последни споразумения с клиентите, анализ на адвокатите относно изхода от заведени съдебни дела срещу длъжници, стойност и реализируемост на обезпечения, последващи уреждания и др.

- Провизии – основните източници за тяхното идентифициране и актуализация могат да бъдат: анализ от адвокатите относно заведени съдебни дела срещу предприятието, преглед на спазването на договори и регулации, решения и планове на ръководството за преструктуриране на дейност и др.

- По отношение на оценки по справедлива стойност някои основни въпроси, на които трябва да се отговори, са: Каква е възприетата политика по отношение на регулярност на оценките (всяка година, веднъж на 3-5 г.) и налице ли са съществени промени в пазарните условия спрямо последната оценка? Ако се изисква актуализация или нова оценка по справедлива стойност, важно е да се формулира подходящо заданието към външния или вътрешен оценител съобразно спецификата на оценяваните обекти и приложимите счетоводни изисквания за оценка (които в общия случай не се припокриват изцяло с оценителските стандарти).

Също така предвид степента на несигурност, свързана с различните допускания при оценяването по справедлива стойност, е добре да се предвиди изготвянето и оповестяването на анализ на чувствителността на оценката спрямо техни разумни изменения.

Преразглеждането на приблизителните счетоводни оценки изисква да бъде ангажиран ръководният екип на предприятието, който да даде своята най-добра преценка за тяхното развитие и оценка (например за очакваните парични потоци от употребата на група ДА, за събираемостта на просрочено вземане или за вероятен краен изход от спор с контрагент). При тази преценка следва да се вземат предвид възможно най-актуални източници на информация, в т.ч. да се прегледат и настъпилите събития/развития след отчетната дата (31 декември) до датата на одобрение за издаване на финансовия отчет.

Оценка за действащо предприятие

Оценката за действащо предприятие като част от процеса по годишно счетоводно приключване включва два основни аспекта. Първият е уместност на принципа-предположение за действащо предприятие. Това е факт, когато в обозримо бъдеще (например 12-месечен период след отчетната дата), предприятието се очаква да бъде в състояние да продължи дейността си, като реализира своите активи и урежда пасивите си в нейния нормален ход. Ако обаче е налице необходимост от или решение на собствениците за ликвидация/прекратяване на дейността или предприятието няма друга алтернатива да уреди задълженията си освен чрез съществено свиване на мащаба на дейността си или принудителна реализация на активи, тогава заключението би било, че принципът-предположение за действащо предприятие не е уместен.

В такъв случай финансовото отчитане би следвало да се извърши на база, различна от действащо предприятие, например ликвидационна база, СС 13 – Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. Промяната на базата на отчитане от "действащо предприятие" на "ликвидационна база" би имала ефект върху класификацията и представянето на активите и пасивите на предприятието (по-скоро стават с краткосрочен характер), както и върху тяхната оценка (нетна реализируема/ликвидационна стойност). Също така базата за изготвяне и съпътстващите обстоятелства би следвало да бъдат подходящо оповестени в годишния финансов отчет на предприятието.

Вторият аспект от оценката за действащо предприятие е установяването на значителни несигурности, които биха могли да поставят под съществено съмнение принципа-предположение за действащо предприятие. При положение че последният е уместен, оценката за действащо предприятие изисква да се продължи с преглед и анализ на вътрешни и външни обстоятелства и събития, които биха индикирали съществуването на значителни несигурности, като например неспазване на условия по съществени финансиращи и други споразумения и регулации, значителни оперативни загуби, отрицателен собствен и оборотен капитал, отрицателни парични потоци от оперативна дейност, загуба на ключов клиент, негативен ефект от законодателни промени и др.

В такъв случай би следвало в годишния финансов отчет да се направят подходящи оповестявания на характера на значителните несигурности относно принципа-предположение за действащо предприятие, както и плановете на ръководството за тяхното смекчаване (например подкрепа от собственици и кредитори).

От гореизложеното можем да направим извода, че с оглед постигане на ефективност и своевременност годишните процедури по оценка за действащо предприятие и приблизителни счетоводни оценки трябва да се планират и координират добре, тъй като обичайно изискват значително време и принос на специалисти извън финансово-счетоводния отдел – оценители, финансови анализатори и консултанти, адвокати, специалисти от търговски, производствен и други отдели, висшето ръководство и понякога дори собствениците.

-----
 *Даниела Петкова е управител на "Ърнст и Янг Одит" ООД
Източник: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2013/01/07/1980058_devet_stupki_na_efektivnoto_godishno_prikljuchvane/

Девет стъпки на ефективното годишно приключване (част първа)

Девет стъпки на ефективното годишно приключване - първа част




Цитат
Девет стъпки:
- Определяне на задачите на годишното счетоводно приключване
- Инвентаризации на активи и пасиви
- Отграничаване на периода на покупки и продажби
- Преразглеждане на приблизителните счетоводни оценки и оценки по справедлива стойност
- Преглед за обезценка на активи
- Оценка на приложимостта и уместността на принципа-предположение за действащо предприятие
- Преглед на събитията след отчетната дата
- Представяне на финансови отчети – класификация на активи и пасиви и специфични оповестявания
- Най-добри практики при изготвяне на годишен финансов отчет

С наближаването на края на календарната година финансово-счетоводните екипи на предприятията се изправят пред допълнителни задачи и отговорности, свързани с годишното счетоводно приключване. За някои от тях този процес е свързан с дълги часове, прекарани на работното място, докато за други това в голяма степен представлява поредният цикъл от регулярно приключване на месечна или тримесечна база.

Но какво всъщност представлява процесът по годишно счетоводно приключване и кои са основните му задачи? Защо той е от изключително значение както за самите дружества, така и за потребителите на финансова информация (собственици/акционери, инвеститори, кредитори, регулаторни органи)? Кои са добрите практики, които могат да помогнат за по-ефективната организацияна процеса по годишно счетоводно приключване? Как да избегнем неприятните изненади в последния момент и дългите часове,прекарани в офиса, за да приключим с годишния финансов отчет? Ще се опитаме да потърсим отговорите на тези въпроси в поредица от статии на тема ефективното годишно счетоводно приключване.

Какви са задачите на годишното счетоводно приключване?

Крайната цел на този процес е да се изготви годишен финансов отчет (ГФО), който е достоверно представен съобразно приложимата финансова рамка (МСФО, НСФОМСП). Тази крайна цел поставя няколко ключови задачи пред процеса на годишното счетоводно приключване, а именно:

- да осигури отчитането само на съществуващи активи и пасиви и реални транзакции за отчетния период правилната оценка на активите и пасивите към отчетната дата, в т.ч. разумност и неутралност на приблизителни счетоводни оценки осигуряване на пълнота на отчетените транзакции (липса на съществени пропуски и признаване в правилния период) правилната класификация и представяне в ГФО.

В изложението по-долу ще се спрем на основните стъпки, които всяко предприятие следва да извърши в хода на годишното счетоводно приключване, за да осигури съществуване и пълнота на отчетените обекти.

Инвентаризация на активи и пасиви

Провеждането на инвентаризация на активите и пасивите на отчитащото предприятие е много съществена процедура, позволяваща да се потвърди, че активите и пасивите, които са записани в счетоводните книги, наистина съществуват към отчетната дата. На инвентаризации подлежат активи като дълготрайни материални активи, материални запаси, вземания от контрагенти, парични средства, както и пасиви като задължения към търговски предприятия и задължения по заеми.

Съгласно изискванията на Закона за счетоводството инвентаризации трябва да бъдат провеждани през всеки отчетен период, но датата и честотата на тези процедури зависят от спецификата на дейността и регулярността на изготвянето на финансовия отчет. Датата на инвентаризацията следва да бъде определена съгласно спецификата на активите и пасивите, тяхната обращаемост, обем и наличие на ресурси в отчитащото се предприятие. За някои предприятия подобни проверки на активите се извършват на месечна или тримесечна база, т.е. така наречените циклични инвентаризации.

Цикличните инвентаризации са предпочитани в много сектори (например фармация, търговия на дребно, различни видове производства), тъй като те не възпрепятстват другите процеси в дружеството и не отнемат голяма част от човешкия ресурс на дружеството за определен период от време. Аналогичен подход би могъл да се следва и по отношение на инвентаризацията на вземанията и задълженията, т.е. изпращане на писма за потвърждения към контрагентите на регулярна база.

За да изпълни основната си цел, инвентаризацията следва да бъде подходящо организирана, проведена и резултатите от нея – документирани. Добрите практики в това отношение са свързани с

- изготвянето на инструкции за провеждане на инвентаризацията (в това число заповед за провеждане, инструкция за идентифициране на активи в лошо техническо състояние и неизползваеми такива, инструкция за извършване на преглед на оставащите полезни животи на дълготрайните активи съобразно техническото им състояние и степента им на изхабяване) - определяне на членовете на комисиите при спазване на принципа за разделение на отговорностите (например включването на специалисти с контролни функции, различни от тези, имащи отговорност за обектите на инвентаризация) - определяне на периода и метода на броене.

Последната стъпка от инвентаризацията е извършването и документирането на равнението между данните по счетоводните регистри и тези от протоколите от инвентаризациите/получените потвърждения от контрагентите. При провеждането на инвентаризации на дати, различни от отчетната, е препоръчително да се направи анализ на количествените движения на артикулите/разчетните сметки от датата на проверката към отчетната дата.

Всички съществени изменения (добавяне на нови артикули, съществено увеличение/намаление на количеството от даден артикул) трябва да бъдат обяснени и документирани. Резултатите от това равнение трябва да бъдат анализирани подробно и да се предприемат необходимите действия преди отразяването им в счетоводните регистри (повторно броене/потвърждение с контрагента, компенсиране на липси и излишъци, идентифициране на залежали активи и др.).

Отграничаване  на периода на покупки и продажби

Важна стъпка в процеса на годишното счетоводно приключване е процедурата по отграничаването на периода, т.е. включването както на всички покупки и продажби, извършени през отчетния период, така и само на такива покупки и продажби, които са се случили през отчетния период.

За регулярни разходи и приходи, като например наеми, комуникации, комунални услуги, отграничаването на периода означава преглед, че всички транзакции са начислени за периода, за които се отнасят, независимо от плащането/постъплението и фактурирането. При покупка или продажба на материалните запаси водещ принцип при отграничаването на периода е установяване на момента, в които се прехвърлят съществените рискове и ползи от собствеността върху запасите. Това е свързано с анализ на специфичните договорености с контрагентите.

Обикновено тези клаузи следват международно признатите условия за доставка Incoterms. Включването на такива условия в договорите и/или във фактурите от/към контрагентите може да повлияе при отграничаването на периода. Например при условия на доставка EX Works (EXW) рисковете и изгодите върху стоките се прехвърлят на купувача, в момента, в който стоките напуснат склада на доставчика, т.е. това е моментът, в който доставчикът трябва да признае приход, а купувачът да признае покупката, като отчете стоки на път. Моментът на признаване на покупките и продажбите би бил различен при условия на доставка Deliver Duty Paid (DDP), когато рисковете върху стоките се прехвърлят, когато стоките пристигнат в склада на купувача.

Основните стъпки, които могат да бъдат следвани, за да се извърши процедурата по отграничаване на периода, са:

- преглед на покупки/продажби през последните месеци на текущия отчетен период - преглед на покупки/продажби през първите месеци на следващият отчетен период - регулярните разходи (например разходите за наем, месечните абонаменти, др.) следва да се начисляват съгласно сключените договори, като при извършване на аналитичен месечен преглед може да се осигури тяхната пълнота.

-----
Боряна Тодорова е мениджър на "Ърнст и Янг Одит" ООД
Източник: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2012/12/18/1988512_devet_stupki_na_efektivnoto_godishno_prikljuchvane_-/

Трудов стаж по основен и допълнителен договор

Трудов стаж по основен и допълнителен договор

Въпрос: Наш служител работи по основно трудово правоотношение на пълен работен ден 8 часа. Същият служител работи 4 часа по допълнителен трудов договор извън установеното работно време по основния трудов договор. При това положение какъв ще бъде общият за работата по двата договора трудов стаж на този служител?

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

Отговор: Кодексът на труда (КТ) допуска полагането на труд освен по основен трудов договор, така също и по допълнителен трудов договор - при същия работодател (чл. 110 КТ), а също и допълнителен труд при друг работодател (чл. 111 КТ). В поставения въпрос не се съдържа информация по кой от тези видове трудови договори работи служителят. И в двата случая работникът или служителят трябва да извършва работа по допълнителното трудово правоотношение в извънустановеното за него работно време по основния трудов договор. В този смисъл логично се поставя въпросът какъв ще е размерът на общия трудов стаж по двете трудови правоотношения.

Чл. 113, ал. 1 КТ установява максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, която не може да бъде повече от 40 часа седмично за ненавършилите 18 години работници и служители и 48 часа седмично за останалите. При изричното им писмено съгласие навършилите 18 години работници и служители могат да работят повече от 48 часа седмично. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена в КТ. Непрекъснатата междудневна почивка не може да бъде по-малко от 12 часа (чл. 152 КТ). Седмичната почивка при петдневна работна седмица е в размер на 48 часа и се ползва в два последователни дни, от които единият е поначало в неделя (чл. 153, ал. 1 КТ). При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 КТ).

Изчисляването на трудовия стаж и при посочената във въпроса продължителност на работното време е установена с чл. 355 КТ. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. Изчисляването на трудовия стаж, положен по основния трудов договор и по трудовите договори за допълнителен труд, се извършва по реда на чл. 355, ал. 2 КТ. Съгласно тази алинея за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него време по едно или няколко трудови правоотношения. Следователно, когато лицето работи по основен трудов договор на пълен работен ден (8 часа) и по допълнителен трудов договор на 4-часов работен ден, това време му се признава за 1 ден трудов стаж по смисъла на КТ. Щом като лицето работи по основен трудов договор при условията на пълно работно време и едновременно с това работи и по допълнително трудово правоотношение, то времето, изработено по допълнителното трудово правоотношение, което надхвърля минимално установената от закона продължителност на времете, необходимо за зачитане на един ден трудов стаж по чл. 355, ал. 2 КТ, не се признава за допълнителен трудов стаж за деня и не следва да се отрази в трудовата книжка на това лице. Такъв е и смисълът на чл. 355, ал. 5 КТ, съгласно която за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщането на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя. Или с други думи, законът изрично забранява да се дублира един и същ трудов стаж, изработен от работника или служителя по две трудови правоотношения. Освен това с тази разпоредба законодателят изрично е отграничил трудовия от осигурителния стаж, като не позволява признаването на цялото време, признавано за осигурителен стаж, да бъде признато и за трудов стаж по трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория труд се зачита времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Осигурителният стаж по тази алинея се зачита само за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Този осигурителен стаж се отразява в УП-3.

Източник: Български законник ЕООД
www.zakonnik.net

Счетоводно и данъчно третиране на подобренията на нает актив

Счетоводно и данъчно третиране на подобренията на нает актив


Въпрос: Фирмата във връзка с работата си ползва цех под наем от 2005 г. Договорите се сключват за по 3 години. През м. 11.2012 г. направихме основен ремонт и сменихме дограмата, тъй като беше много остаряла и изгнила. Поставени са алуминиеви врати и PVC прозорци. В договора за наем са посочени само разходите за покрива и фасадата да са за сметка на наемодателя.
1. Направените разходи като дълготраен нематериален актив ли трябва да се осчетоводят и да се амортизират за 3 години?
2. След пълното амортизиране може ли да се отпишат?
3. Имаме ли право на данъчен кредит по ЗДДС?

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор

Отговор: За да можем коректно да отговорим на поставения въпрос, ще трябва да го разгледаме през призмата на счетоводното законодателство, ЗКПО и съответните разпоредби на ЗДДС. По принцип при наем на вещи чл. 232 от Закона за задълженията и договорите изисква от наемателя, освен да си служи с вещта съобразно нейното предназначение или договорно споразумение, да заплаща наемната цена, включително и всички разходи, свързани с ползването на вещта. Видно от поставения въпрос обаче, вашето дружество е извършило такива разходи, които водят до получаване на икономическа изгода от ползването на недвижимия имот над първоначално определения. Т.е. вашето дружество е извършило подобрение на производствения цех безвъзмездно в полза на наемодателя, който, видно от двустранното споразумение за наем, няма да се приспада от бъдещите наемни вноски.

Според автора напълно погрешно е схващането направените подобрения на нает актив да се отчитат счетоводно като дълготраен нематериален актив (ДНМА). За да може даден разход, направен от отчитащото се предприятие, да се признае в баланса на дружеството като ДНМА, същият следва да отговаря на съответните изисквания на приложимия счетоводен стандарт СС 38 Нематериални активи, респективно МСС 38 Нематериални активи (за предприятията, избрали МСФО като своя база за изготвяне на финансовите отчети). Според параграф 2 от СС 38 нематериален актив представлява установим нефинансов ресурс, придобит и контролиран от предприятието, който няма физическа субстанция, е със съществено значение при неговата употреба и от използването му се очаква икономическа изгода. Според приложимия национален счетоводен стандарт очакваната икономическа изгода следва да се реализира посредством упражняването на контрол върху ДНМА отделно от другите активи на отчитащото се предприятие така, че предприятието да има възможност да го изведе от патримониума си отделно от другите активи. В разглежданата хипотеза не считаме, че извършените подобрения на наетото производствено помещение покриват критериите на установимост, поради което считаме, че тяхното представяне като ДНМА не е в съответствие с приложимото счетоводно законодателство. Ето защо, обръщайки се към параграф 4.5 от общите разпоредби на НСФОМСП, можем да заявим, че направеното подобрение на наетия актив представлява намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активи или увеличаване на пасиви, водещо до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, затова следва счетоводно да се докладва във финансовия отчет като текущ счетоводен разход.

Фактът, че извършеното подобрение върху наетия актив следва да се докладва като счетоводен разход, не означава, че за целите на материалния данъчен закон същият следва да се признае като данъчно признат разход. В този смисъл чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) изисква начислените суми за подобрение (т.е. за увеличаване на икономическата изгода) на наети активи да формират данъчен дълготраен нематериален актив. Същият следва да се включи в категория VI на данъчния амортизационен план (ДАПл) и да се амортизира с годишна данъчна норма изчислена на база договорно определения срок на ползване на актива, но не повече от 33,33%.

От казаното дотук можем да обобщим, че направеното подобрение на нает актив следва да се отчете като счетоводен разход, който за данъчни цели формира данъчен дълготраен нематериален актив с годишна амортизационна норма, определена съобразно уговорения срок на ползване на актива, но не повече от 33,33%.

От гледна точка разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) съгласно последната му редакция, обнародвана в ДВ, брой 94 от 30.11.2012 г. и в сила от 01.01.2013 г. - чл. 9, ал. 3, т. 3 определя безвъзмездното извършване на подобрение на нает актив от страна на наемателя като възмездна доставка на услуга. Данъчното събитие на тази приравнена на възмездна услуга възниква на датата на връщане на актива с подобрението при прекратяване на договора за наем или при преустановяване ползването на актива (чл. 25, ал. 3, т. 6). Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа следва да се определи на база сумата на направените преки разходи, свързани с извършване на подобрението (а не на база пазарната стойност на подобрението към датата на връщане на наетия актив, каквато бе постановката на закона, в сила до 31.12.2012 г.). От своя страна чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС не въвежда ограничения в правото на ползване на данъчен кредит в случай на безвъзмездни доставки, свързани с извършване на подобрение на нает актив, затова данъчно задълженото лице ще има право да приспада данъчен кредит за стоките и услугите, използвани при извършване на подобрението на наетия актив.

Източник: Български законник ЕООД
www.zakonnik.net