Данъчно третиране на дивидентите по реда на ЗДДФЛ

Данъчно третиране на дивидентите по реда на ЗДДФЛ .

За целите на данъчното третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), според получателя и източника си, доходите от дивиденти могат да бъдат разграничени в четири групи:
1. дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България, т.е. дивиденти, разпределени от местни юридически лица;
2. дивиденти в полза на чуждестранно физическо лице от източник в България;
3. дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в чужбина, т.е. дивиденти, разпределени от чуждестранни юридически лица;
4. дивиденти в полза на едноличен търговец (ЕТ), като източникът на дохода е без значение (чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ).

И в четирите случая под „дивидент“ се разбират доходите, дефинирани в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ, а именно:

•доходи от акции;
•доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
•скрито разпределение на печалбата по смисъла на дефиницията, ползвана в ЗКПО (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
И в четирите случая на облагане подлежи брутната сума на дивидентите, определена с решението за разпределяне на дивидент1, като облагането е с окончателен (а не авансов) данък 5 на сто (чл. 38, ал. 2 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ).
Едновременно с това при всеки от случаите има известна специфика.

Целта на настоящата статия е да се разгледат особеностите при данъчното теритране на дивидентите за всеки от посочените случаи.

1. Данъчно третиране на дивидентите, разпределени в полза на местно физическо лице от източник в България
При получаване на доходи от дивиденти, разпределени от местни юридически лица, следва да се има предвид, че обект на облагане с окончателен данък 5 на сто са придобитите доходи от дивиденти както в пари, така и в натура.
В случай на изплащане на дивиденти в натура, например под формата на апартаменти, обект на облагане е пазарната стойност на вещта, предоставена като дивидент към момента на вземане на решението за разпределяне на дивиденти в натура (чл. 10, ал. 2 и 4 ЗДДФЛ2). В този смисъл е и Разяснение № 24-34-177 от 24.11.2010 г. на ЦУ на НАП.
Облагането на доходите от дивиденти може да се отложи, ако дивидентите се капитализират, т.е. ако дивидентите са разпределени не под формата на пари или вещи, а под формата на:

•нови дялове и акции, печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и
•под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции.
В този случай, според изричната разпоредба на т. 4 на чл. 13 ЗДДФЛ, не се извършва облагане. Така че, ако местно физическо лице получи:

•парична сума в размер на 10 000 лв. под формата на дивидент - тя ще бъде обект на облагане с данък 5 на сто;
•вещ, представляваща дивидент в натура, чиято пазарна цена към момента на вземане на решението за разпределяне на дивиденти е 10 000 лв. - тя ще бъде обект на облагане с данък 5 на сто;
•дивидент под формата на нови дялове или акции за сметка на печалбата (респективно увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции) на стойност 10 000 лв. - към момента на придобиването им - няма да има облагане. Облагането ще се отложи във времето:
- към момента на продажбата на акциите или дяловете, или
- към момента на получаването им под формата на ликвидационен дял. При това то ще бъде по различен ред - в първия случай обект на облагане с данък 10 на сто ще бъде продажната цена (пазарната цена) на акциите дяловете, а във втория случай - получените под формата на ликвидацонен дял акции или дялове ще се обложат с данък 5 на сто.

По отношение на данъчното третиране на дивидентите, разпределени в полза на местни физически лица, ще припомним, че:

•ако не попадат в случаите на капитализиране, посочени по-горе, окончателният данък от 5 на сто се удържа и внася от местното юридическо лице - платец на доход, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент (чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ). Тъй като юридическото лице - платец на дохода от дивидент, е задължено да удържа и внася данъка, то се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗДДФЛ. Поради това в платежното нареждане за внасяне на данъка се попълват неговите данни3;
•ЗДДФЛ не поставя изискване изплащането на дивидентите да се документира със специален документ нито от получателя, нито от платеца на дохода. Ще обърнем внимание, че Служебната бележка по чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ няма отношение към доходите от дивиденти;
•доходите от дивиденти се включват в Справката по чл. 73 ЗДДФЛ за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, независимо от това дали са капитализирани, или не, или дали са в брой, или в натура (чл. 73, ал. 2 ЗДДФЛ);
•самият получател на дивидентите не ги декларира в годишната си данъчна декларация (чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ).
Тук ще обърнем внимание на един често задаван в практиката въпрос:
Какво ще бъде третирането, ако с решение на Общото събрание на търговско дружество бъде определено да се изплати дивидент само на един от съдружниците?

Считаме, че ако това не е изрично забранено с дружествения договор, търговското дружество би могло да изплати дивидент само на един от съдружниците и съответно описаната по-горе процедура на облагане да се приложи към получения само от него дивидент. В този смисъл е и Разяснение № 2-1052 от 07.07.2011 г. на Дирекция „ОУИ“ - Варна.

2. Данъчно третиране на дивидентите, разпределени в полза на чуждестранни физически лица
По отношение на данъчното третиране на дивидентите, разпределени в полза на чуждестранни физически лица, следва да се има предвид, че:

•в случаите на капитализиране на дивидентите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, според нас, дивидентите не подлежат на облагане. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ няма уточнението, вмъкнато в предходната разпоредба на на чл. 37 ЗДДФЛ, че облагането с окончателен данък е приложимо във всички случаи, даже посочените в чл. 37 ЗДДФЛ доходи на чуждестранни лица да са освободени от облагане по реда на чл. 13 ЗДДФЛ, и освен това изрично е посочено, че обект на облагане са само облагаемите доходи от дивиденти;
•за разлика от ЗКПО, в ЗДДФЛ липсва разпоредба, предвиждаща освобождаване от облагане на доходите от дивиденти, разпределени в полза на чуждестранни физически лица - местни за данъчни цели на страна от Европейския съюз или Европейското икономическо пространство (ЕИП). Така че окончателният данък от 5 на сто се прилага при облагаеми доходи от дивиденти на лица както от трета страна (например Русия, Македония, Турция и др.), така и от държави - членки на ЕС (например Германия, Франция, Холандия и др.), и държави - страни по Споразумението за ЕИП (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия).
Единствената възможност за освобождаване от облагане на дивиденти в полза на чуждестранни лица, които не са капитализирани, е наличие на преференциална разпоредба в дадена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Разпоредбите относно данъчното третиране на дивидентите в почти всички СИДДО обаче не са по-благоприятни от тези в ЗДДФЛ.
Изключенията от това правило са малко, например дивиденти, разпределени в полза на лица - местни на Катар, които предвиждат облагане единствено в страната, на която чуждестранното лице е местно.
Затова при изплащане на дивиденти на чуждестранно физическо лице, местно на страна, с която има подписана СИДДО, като правило следва да се прилага изцяло българското данъчно законодателство и съответно данъчният размер, приет в ЗДДФЛ. Прилагане на преференциалните разпоредби на СИДДО ще има характер на изключение.

Процедурата на облагане е следната:

•Данъкът се удържа и внася от платеца на дохода:
- в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България няма влязла в сила СИДДО (чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ);
- в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти - в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО (чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ). За да се приложи удълженият срок, не се изисква да е налице СИДДО, която има по-благоприятни разпоредби от ЗДДФЛ, и съответно да са предприети процедури за прилагане на СИДДО. Това, което приходните органи обаче обикновено изискват, е удостоверение от физическото лице, изготвено от данъчната администрация от съоветната страна, че то е местно лице на страна, с която РБългария има подписана СИДДО. Ако платецът на дохода приложи тримесечния срок без наличие на такова удостоверение, е възможно да се наложи да плати лихви за закъснение.

•Доходите от дивиденти се декларират, ако:
- са обложени с окончателен данък - в декларацията по чл. 55 ЗДДФЛ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл. 56, ал. 1 ЗДДФЛ);
- не са обложени с окончателен данък (например, защото са освободени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ или по реда на някоя СИДДО (например по реда на СИДДО с Катар) - в справката по чл. 73 ЗДДФЛ за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента (чл. 73, ал. 3 ЗДДФЛ).

Доходите от дивиденти, придобити от чужестрнни лица от ЕС или ЕИП, не подлежат на годишно преизчисляване по реда на чл. 37а ЗДДФЛ.

3. Данъчно третиране на дивидентите, разпределени в полза на местно физическо лице от източник в чужбина
Както посочихме в началото, дивидентите, начислени на местни физически лица, са обект на облагане с окончателен данък 5 на сто още към момента на начисляването им и не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.
Съществува обаче едно изключение - за дивиденти, получени от местни физически лица с източник в чужбина, т.е. когато дивидентите не са разпределени от местни юридически лица, а от чуждестранни лица. В този случай дивидентите подлежат на деклариране (чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ).
В тази връзка ще уточним, че при получаване на дивиденти с източник чужбина лицето следва да се самообложи - да внесе върху брутния им размер окончателен данък 5 на сто (чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 2 ЗДДФЛ, и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ). Данъкът е дължим до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, през което дивидентите са придобити (чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 46, ал. 4 ЗДДФЛ).
Ако дивидентите са обложени в чужбина, лицето би могло да избегне двойното им данъчно облагане, когато:

•не е налице СИДДО и приложи методът на обикновения данъчен кредит, т.е. приспадне платения в чужбина данък до размера на данъка, дължим в България (чл. 76, ал. 1-3 ЗДДФЛ). Например, ако върху брутния размер на дивидентите, чиято левова равностойност е 1000 лв., в чужбина е удържан данък 10 на сто, т.е. 100 лв. данък, то данък в България не се дължи, тъй като дължимият у нас данък върху същата сума би бил 50 лв., но ако е удържан данък 3 на сто, т.е. 30 лв., лицето следва да довнесе 20 лв. данък до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, в който доходът е придобит;
•е налице СИДДО и приложи съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане, заложени в съответната СИДДО (най-често методът на обикновения данъчен кредит, описан по-горе).
Независимо че ЗДДФЛ предвижда данъчното задължение върху дивиденти с източник в чужбина да бъде уредено окончателно в рамките на годината, тези дивиденти следва да се декларират чисто информативно в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Особеността е, че те се декларират в декларацията образец 2001а - за лица, получили доход/и с източник в чужбина (Приложение № 8). (В този смисъл е и Разяснение № 1_4 от 24.02.2011 г. на Дирекция „ОУИ“ - Бургас“.) Така че лице, което формира изцяло доходите си от източник в България, но има доходи от дивиденти с източник в чужбина, независимо от това, следва да попълни декларация образец 2001а за лица, получили доход/и с източник в чужбина, за всичките си доходи, като накрая посочи получените през 2011 г. доходи от дивиденти с източник чужбина в част I на Приложение № 8 чисто информативно (както е посочено в началото на самото Приложение № 8, данните, декларирани в него, не се взимат предвид за целите на данъчното облагане).

4. Данъчно третиране на дивидентите, разпределени в полза на ЕТ
Дивидентите, разпределени в полза на ЕТ като самостоятелен случай, бяха добавени в чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ, със ЗИД на ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2012 г.4 Дивидентите разпределени в полза на ЕТ, според автора, би следвало да бъдат винаги обект обект на облагане с 5 на сто данък, доколкото в чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ изрично е посочено, че разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 ЗДДФЛ, регламентиращи необлагаемост на определени доходи, включително и случаите на капитализиране на дивиденти, не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като ЕТ.

Формираните приходи от дивиденти се третират по реда, регламентиран в ЗКПО. Затова само ще посочим, че при формиране на облагаемия доход на ЕТ:

•не се признават (приспадат се) приходите, формирани в резултат на разпределение на дивиденти от:
- местни юридически лица;
- чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП (чл. 27 ЗКПО);

•признават се (облагат се) по общия ред приходите, формирани в резултат на разпределение на дивиденти от чуждестранни лица извън ЕС и ЕИП.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
ИК "Труд и право", Дайджест "Счетоводство, данъци и право", 2012 г., кн. 06