За давността

Давността е институт, а не производство по ДОПК

Нуждата от знания за погасителната давност се поражда от обстоятелството, че тя не се прилага служебно. Органите по приходите имат право да установяват и погасени по давност задължения. Това означава, че ако по отношение на определени данъчни задължения е изтекла погасителната давност и няма искане или възражение на длъжника, това обстоятелство не намира отражение в акта, с който са установени тези "борчове". Ето защо, с цел избягване на неблагоприятните имуществени последици, с правилата за давността трябва да са запознати всички задължени лица. Независимо от това дали са юристи или не.

Времето играе съществена роля в живота ни. В правото то се нарича срок. Сроковете са различни видове – според това кой ги установява и какви са правните им последици. Отсъства законова дефиниция на понятието "погасителна давност", но същността му се изяснява въз основа на няколко разпоредби от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По същество давността е период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на

изтекла погасителна
давност се погасява
не дългът, а възможността той да бъде събран
принудително.

Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, ако... реши да изплати задължението си.
Установеното от чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) правило е, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Той започва да се брои от
1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено публичното задължение.

ДОПК установява и друг давностен срок – 10-годишен, след изтичането на който се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността – т.нар. абсолютна давност. С изтичането на давностните срокове се погасява правото за принудително събиране на публичните вземания, за които тези срокове са изтекли. Както вече отбелязахме обаче

самите вземания остават дължими и могат да бъдат платени доброволно.

В ДОПК са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на които и докато те съществуват, изтеклият период от време не се включва в погасителната давност. Става дума за т.нар. "спиране на давността", което настъпва при започнала ревизия, разсрочване или отсрочване на плащането, обжалването на ревизионния акт и т.н.

Периодът на спиране не се включва в срока на давността – с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.

При обстоятелства, от които личи, че приходната администрация, проявява активност да упражни правата си, но това не става по независещи от нея причини,

чрез правната уредба
на прекъсването на
давността се осуетява нейното изтичане.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв.

Следва да се подчертае, че съществува разлика в режима на прекъсването на давността по отменения Данъчнопроцесуален кодекс и действащия ДОПК.

Докато съгласно чл.141, ал.1 т.1 от ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане, то при действието на ДОПК

основание за прекъсва-
нето е издаването на
акта за установяване
на публичното вземане.

Заслужава да се отбележи, че е възможно давностният срок да е започнал да тече при действието на един закон, но преди изтичането му законът да бъде изменен или отменен.

Юридически принцип е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към вече започнали да текат срокове, освен ако за завършването им по отменения акт се изисква по-дълъг срок от предвидения в новия закон.

Така, относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчни задължения през периода от 1993 г. до началото на 2000 г., е приложим Законът за данъчното производство (отм.); от началото на 2000 г. до началото на 2006 г. е приложим Данъчнопроцесуалния т кодекс (отм.), а след 1 януари 2006 г. меродавен е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.

Тъй като

институтът на
давността е взаимстван от гражданското право,

той се прилага със съдържанието, което съществува в този клон на правото (доколкото в данъчното и осигурителното право няма специални норми). Поради това, по отношение на данъчните и осигурителните задължения, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него лихви, макар давността за тях да не е изтекла.

Коментирайки давността в данъчното право трябва да направим едно важно отграничение.

Съгласно чл.109 от ДОПК не се образува производство за установяване на дължими данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години oт изтичането на годината, в която е подадена (или е трябвало да бъде подадена) декларация. Този срок

не е давностен, а преклузивен и се прилага служебно,

а не по искане или възражение на лицето. С неговото изтичане се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Срокът се отнася единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци и е неприложим по отношение на производствата за установяване на осигурителни вноски и други публични вземания.

И още един задължителен нюанс.

Наред с данъците и осигуровките, вземанията за глоби също са публични държавни вземания по силата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. За тях обаче е установена друга давност.

Съгласно чл.82, ал.1 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административното наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли две години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок – т.е. след изтичането на тригодишен срок.

Въпросът с имущест-
вените санкции обаче
стои по разчличен начин.

Спрямо тях в ЗАНН не е предвиден изрично регламент относно давността. Следователно давността за имуществените санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания по ДОПК.

Читателите на "Правен свят" знаят правилото, известно още от римското право, което важи с пълна сила и днес: "Законът защитава бдящия, а не спящия." Тази максима с още по-голяма сила важи за погасителната давност. Давностните срокове трябва да бъдат обект на внимателен анализ от страна на данъчните субекти, защото

давността не е
производство по ДОПК,
тя е институт,

регламентиращ последиците по отношение на вземането, когато липсва достатъчна активност от страна на кредитора.

Поради това в подобни случаи е неприложимо регламентираното в чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК право на задължените лица да бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс. Органите по приходите прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника.

В случаите, когато в производство по ДОПК (ревизионно, административно-наказателно, по обжалване или събиране) служебно бъде установено, че по отношение на определени задължения на лицето, е изтекла погасителната давност, това обстоятелство не се отразява в акта, ако няма искане или възражение на длъжника. А на лицата не се разяснява правото им да искат прилагането на погасителната давност.

Искането за прилагане последиците на изтеклата погасителна давност

трябва да е в писмена
форма, ако е подадено
като възражение срещу
някой oт актовете
на приходните органи.

Когато искането бъде направено устно, лицето следва да се насочи да го направи в писмена форма. В тези случаи, ако лицето не подаде искане, но заяви, че желае да се възползва от последиците на погасителната давност, органът по приходите или публичният изпълнител трябва да изготви протокол по реда на чл.50 oт ДОПК, в който да бъде отразено направеното искане.

Когато в хода на ревизия бъде направено възражение за изтекла давност, ревизионният акт ще съдържа констатации относно основанието и размера на погасените по давност публични вземания, включително констатации относно юридическите факти, касаещи давностните срокове. (В рекапитулацията на акта съответните задължения се посочат на отделен ред като погасени по давност и датата, към която погасителната давност е изтекла.)

В данъчното досие на субекта погасените по давност задължения се отразяват, като след това се извършва и отписване на основание на чл.173 от ДОПК. Погасените по давност задължения

не се включват в
размера на задълженията, за които може да се образува производство за принудително събиране.

Обръщаме вниманието на читателя, че съгласно чл.174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително и на отписаните по реда на чл.173 от същия кодекс.

01 юни 2009  | Росен Николов, адвокат |http://www.legalworld.bg

Назначаване на стажант, финасирано по ОП РЧР – лесно и успешно!

Ползите за работодателите, наемащи стажанти по схемата „Създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж” по ОП РЧР

Знаете ли, че работодателите в България имат право да наемат стажанти без стаж по специалността и че разходите за заплати на тези стажанти се поемат изцяло от държавата за 6 месеца?

А знаете ли, че освен заплатата на стажанта, държавата стимулира и работодателя с половин минимална работна заплата за наставника на стажанта, който ще го въведе в работния процес?


Каква е целта на програмата?
Целта е да се осигури стаж по специалността на младите хора в България и да им се предостави добър старт в кариерата.

Коя програма финансира дейностите?
Програмата е оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, а схемата е bg051po001-1.1.06 „създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж”.

Кой е органът, към който трябва да се обръщате?
Агенция по заетостта и регионалните бюра по труда към агенция по заетостта.

Какви са условията, на които трябва да отговарят стажантите, за да можете да ги наемете?

Вашите бъдещи стажанти трябва да са:
•   безработни
•   регистрирани в бюрото по труда
•   на възраст до 29 години
•   без стаж по специалността
•   да притежават диплома за завършено образование

Къде можете да получите допълнителна информация?
•   Съществува център за информация и услуги към агенция по заетостта, където можете да получите отговор на всички ваши въпроси, свързани със схемата.
•   Можете да задавате вашите въпроси на телефон 02/980 87 19 или да ги изпращате на email адрес az@az.government.bg
•   Информация можете да получите и в регионалните бюра по труда.
•   В офиса на криб – ще препратим въпросите ви до  консултантските фирми – наши членове.

Може ли да наемете студенти или стажанти със средно образование?
Ако решите да наемете студент, то трябва да вземете предвид неговото средно образование, тъй като той все още не притежава диплома за висше образование. Висшето образование не може да бъде взето предвид дори ако студентът е завършил, но все още не притежава диплома (например такава ще му бъде издадена след 2 или 3 месеца, но все още е в процес на изчакване).

Важна особеност е, че средното образование трябва да е профилирано, тоест не може да наемете стажант, завършил средното си образование в общообразователно училище или непрофилирана гимназия.

Каква е процедурата на кандидатстване?

За работодателя
•   Работодателят попълва и подава пакет документи в регионалното бюро по труда. В документите той посочва и своите изисквания относно образованието и уменията на стажанта.
•   Експертите в бюрото по труда изготвят списък с подходящи кандидати, които предлагат на работодателя.
•   Работодателят избира сред предложените му кандидати и сключва трудов договор с него.

За стажанта
•   Стажантът се регистрира в бюрото по труда.
•   Стажантът попълва пакет документи и ги подава в бюрото по труда като по този начин заявява своето желание за участие в програмата.
•   Експертите в бюро по труда предлагат на стажанта работодатели, на чиито изисквания той отговаря и му насрочват интервю.

Важно! Работодателите имат възможност да наемат и предварително избрани от тях стажанти, които отговарят на изискванията – процедурата е същата, но трябва да се уведомят експертите в бюро по труда, че вече имате предпочитания за кандидат, за да ви улеснят и дадат съвет какво да предприемете, за да не сте в разрез с правилата на програмата.

Кои са разходите, които се финансират?
•   заплатата и дължимите осигуровки на стажанта.
•   половин минимална работна заплата и дължимите осигуровки върху нея за наставника, който ще бъде определен на стажанта.

Как се определя заплатата на стажанта?
Заплатата на стажанта се определя според минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за съответната година. Взема се предвид кода на икономическа дейност, в който попада работодателя, както и позицията, на която ще бъде назначен стажанта. За повече информация, можете да посетите сайта на министерство на труда и социалната политика или да се обърнете към съответното регионално бюро по труда.

Кога приключва програмата?
Няма определена крайна дата за кандидатстване. Програмата е отворена до изчерпване на ресурса. 

Какво става след като приключат 6-те месеца стаж?
Имате две възможности – да се разделите със стажанта или да го наемете, ако сте го харесали.

Какво става ако договорът между стажанта и работодателя бъде прекратен преди изтичане на 6-месечния срок?
И двете страни по договора могат да го прекратят при възникване на обективни причини за това, без последици за която и да е от тях. 

Материалът  е предоставен от
ЕЛАНА Инвестмънт
Софарма Бизнес Тауърс
ул. Лъчезар Станчев 5, кула Б, София 1756
тел: +359 2 81 000 50, факс: +359 2 95 815 23
www.elana.net,   investment@elana.net, eufunds@elana.net

Оспорване на вписването в търговския регистър

Оспорване на вписването в търговския регистър .

1. Постановка на проблема

Въпросът за защитата срещу вписването в търговския регистър се поражда като последица от два фактора.

На първо място, това е естеството на регистърната процедура и начинът, по който е организирано воденето и съхраняването на информацията относно търговците. Производството по вписване на търговци и обстоятелства относно тях е едностранно, безспорно производство, при което длъжностното лице по регистрацията преценява дали представените пред него документи са редовни от външна страна и дали включват минимално изискуемото се съдържание. Когато приеме, че са изпълнени изискванията на закона, длъжностното лице по регистрацията въвежда данните относно заявеното за вписване обстоятелство по партидата на търговеца, открита в информационната система на търговския регистър - чл. 22, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР). С това информацията относно вписаното обстоятелство става публично достъпна. Ефектът на вписването настъпва едновременно с извършване на регистърното действие, който момент при електронния търговски регистър е и моментът на оповестяване на вписаните обстоятелства. Тъй като удовлетворява искането, депозирано пред компетентния орган, вписването в търговския регистър не подлежи на обжалване. Липсва и правен интерес от обжалването по отношение на участника в регистърното производство (заявителя по чл. 15 ЗТР), защото искането му е удовлетворено. На практика вписването в търговския регистър поражда незабавно своето действие. Или казано по друг начин - вписването и обявяването на обстоятелствата в търговския регистър подлежат на незабавно изпълнение.
На второ място, необходимостта от средство за оспорване на вписването в регистъра произтича от ефекта на регистрацията по отношение на лицата. Вписването дава гласност на определени обстоятелства относно търговците и в това се изразява оповестителното му действие. Вписаните обстоятелства се считат известни на третите добросъвестни лица от момента на въвеждането в регистъра, като само в първите 15 дни от вписването законът дава възможност предположението да бъде оборено, ако заинтересованият докаже, че му е било невъзможно да узнае за това вписване (чл. 7, ал. 1 ЗТР). Вписаните обстоятелства могат да се противопоставят на третите лица и обратно, по правилото за т.нар. „негативна публичност“ - невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите лица. В определени от закона случаи вписването в търговския регистър има и конститутивен ефект. В тези случаи вписването става елемент от правопораждащия фактически състав и е условие за настъпване на желаните правни последици1. Следователно - вписването е в интерес на лицата, които са задължени и заинтересувани да го поискат от търговския регистър, защото могат след това да противопоставят вписваните обстоятелства на всяко трето лице. Но също така вписването е в интерес и на третите за търговеца лица, защото им дава възможност да се позовават на обстоятелствата, които са отразени в регистъра2. Действието на вписването по отношение на търговеца и на третите лица продължава до неговото заличаване. Ако е допуснат съществен порок в регистърната процедура, или е вписано несъществуващо обстоятелство, вписването няма да заздрави недостатъка. Но до заличаването на вписването се създава привидност, че обстоятелството е валидно възникнало и редовно вписано. Законът не допуска заличаване на отразено в търговския регистър обстоятелство по инициатива на регистърния орган, освен ако се касае за отстраняване на грешки или непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър (чл. 28 ЗТР). За да бъде защитен публично-правният интерес от стабилност и доверие в търговския регистър, е необходимо средство за привеждане на информацията, съдържаща се в регистъра, в съответствие с действителното правно положение. Това средство е искът по чл. 29 ЗТР, във връзка с чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и във връзка с чл. 365, т. 3 ГПК.

2. Разграничение на хипотезите по чл. 29 ЗТР

Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТР всяко заинтересовано лице, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство. Текстът възпроизвежда уредбата на исковата защита, действала и при воденето на търговския регистър от съда, при условията на чл. 498 ГПК (отм.). В тази връзка за тълкуването на разпоредбата относно естеството на пороците при вписването в търговския регистър могат да бъдат ползвани както правната доктрина и по-старата съдебна практика, така и разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., съответно приспособени към новия режим на търговската регистрация, новия регистриращ орган и новия механизъм на вписването.
От текста на чл. 29 ЗТР могат да бъдат извлечени трите групи пороци на вписването, срещу които законът предоставя искова защита - нищожно вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство.
Вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство е във всички случаи нищожно вписване3. Съгласно чл. 4 ЗТР в търговския регистър се вписват търговците, клоновете на чуждестранни търговци и тези обстоятелствата относно тях, за които е предвидено в закон, че подлежат на вписване. Вписването на допълнителни данни, като например - разпределението на дяловете между съдружниците в ООД, целта, с която се учредява дружеството, семейното положение на едноличния търговец и т.н., съставлява вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство и това влече нищожност на съответното регистърно действие.
В групата на нищожните вписвания в търговския регистър попада и вписването, което не отговаря на изискванията за валидност, които най-общо казано са свързани с компетентността на регистърния орган - дали е овластено лице и дали действа в пределите на правомощията си. Невалидно би било вписване, което е извършено от ненадлежен орган по водене на търговския регистър. Такива биха били случаите, при които регистрацията е извършена не от длъжностно лице по регистрацията, назначено по реда, предвиден в ЗТР, а от друг служител с юридическо образование в Агенцията по вписванията, или от длъжностното лице-регистратор, което приема и сканира документите, подавани от заявителите в регистъра. Не отговаря на изискванията за валидност и вписване, което е постановено извън пределите на компетентност на длъжностното лице по регистрацията. Например - вписване на юридическо лице с нестопанска цел, за което компетентен е съдът, или вписване на търговско дружество със седалище в друга държава членка на ЕС, което съответно попада под юрисдикцията на регистърния орган в тази държава.
При недопустимото вписване е налице порок на сезирането. Недопустимо е вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, което длъжностното лице по регистрацията е извършило, без да е сезирано. При първата хипотеза заявлението за вписване на обстоятелството е подадено от лице, което не е от категорията на лицата, посочени в чл. 15, ал. 1 ЗТР - търговеца, прокуриста, друго лице в предвидените от закон случаи, адвокат с изрично пълномощно за представителство пред АВп, или пък искането за вписване не е направено от съд или орган, разполагащ с правомощията по смисъла на чл. 14 ЗТР. Във втората хипотеза длъжностното лице по регистрацията се е произнесло, без да е постъпило заявление за вписване, заличаване или обявяване на акт или се е произнесло по постъпило заявление, но оттеглено от заявителя преди да бъде разгледано и уважено.
В третата самостоятелна хипотеза на иска по чл. 29 ЗТР заявеното обстоятелство по принцип подлежи на вписване в търговския регистър, вписването е постановено от компетентния орган, по редовно от външна страна заявление, но е налице порок, засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. Възможно е обстоятелството въобще да не е възникнало валидно. Такова е например липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството. Следва да се направи разграничение между способите за защита при липсващо (невзето) решение, в зависимост от това дали решението подлежи на вписване в търговския регистър или подлежи само на отразяване в протокол от проведеното общо събрание. В първия случай защитата е с иска по чл. 29 ЗТР, а във втория случай - с установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК (чл. 97, ал. 3 ГПК стар). Когато в търговския регистър е вписано обстоятелство, произтичащо от невзето решение на орган на дружество, е налице вписване на несъществуващо обстоятелство4. Правният интерес за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се определя от последиците на съдебното решение, предвидени в чл. 30 ЗТР. Успешно проведеният иск води не до отмяна на съответното решение, а до неговото заличаване от търговския регистър, което има действие занапред. Защита на това основание може да бъде получена, например, при представени в регистъра документи с невярно съдържание относно провеждането на общото събрание на съдружниците или акционерите5, относно взетите от общото събрание решения за освобождаване на съдружник, относно прехвърлянето на дружествени дялове и т.н. В хипотезата вписване на несъществуващо обстоятелство попада и вписването на увеличение на капитала на дружество с ограничена отговорност чрез апортна вноска, без апортът да бъде описан в дружествения договор. В този случай обстоятелството няма да е възникнало валидно, защото не е била спазена специалната форма по чл. 73, ал. 1 ТЗ - писмена форма, включваща описание на апорта в дружествения договор6.
Възможно е обстоятелството да е съществувало към момента на вписването в търговския регистър, но по-късно по исков ред да е прогласена недействителността му. Такива обстоятелства относно решения на органи на търговски дружества са например нищожността по чл. 75, ал. 2 ТЗ на повторно взетото решение на общо събрание на търговско дружество в противоречие със задължителните указания на съда, съдържащи се в отменителното решението на съда по чл. 74 ТЗ; недействителното решение по чл. 197, ал. 3 ТЗ, с което се нарушават правата на акционерите за участие в новата емисия акции и др. Освен произтичащи от решения на общи събрания на търговски дружества, налице са и други обстоятелства, които подлежат на вписване в търговския регистър и по отношение на които е налице потенциална възможност да се окажат недействителни. Например - вписването на прехвърляне на дружествен дял по чл. 129 ТЗ, което се осъществява чрез сделка, уредена по съдържание и форма в ТЗ, вписването на апортна вноска, извършването на която е сложен фактически състав и т.н. Недействителността на сделките и разпоредителните действия може да бъде предявена самостоятелно по исков път, но няма пречка да бъде релевирана инцидентно, като преюдициален въпрос в производството по чл. 29 ЗТР. Подобно разбиране, освен от естеството на иска, е подкрепено и от съображения за процесуална икономия. Предвид действието на вписването в търговския регистър, не е логично да се изисква най-напред провеждане на иска за недействителност на сделките, като условие за допустимост и основателност на иска за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като с това се удължава времето, в което ще бъде създавана за третите лица привидност, че вписаното обстоятелство в действителност съществува.
Мотивите на едно интересно определение на ВКС дават аргументи да бъде включена към тази група искове и защитата срещу постановено заличаване на търговско дружество, като резултат от съдебен акт по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Според решаващия състав при търсене на варианти за защита срещу вписване, свързано с процедура по несъстоятелност на търговеца, може да се обсъжда възможността за предявяване на иск за установяване на несъществуващо обстоятелство, нищожно или недопустимо вписване7.
Основанията за оспорване на вписването в търговския регистър са изчерпателно изброени в ТЗ и разширителното им тълкуване е неприложимо. По исков ред може да се установява недопустимост или нищожност на вписване, или вписване на несъществуващо обстоятелство, но не би могло, например, да се търси със същото процесуално средство заместване (възстановяване) на липсващо вписване в търговския регистър, т.е. - вписване на обстоятелство, за което се твърди че е съществуващо, но незаконосъобразно не е отразено в регистъра8.
Твърденията за недопустимо или нищожно вписване, или за вписване на несъществуващо обстоятелство могат да бъдат релевирани само по специалния исков ред на чл. 29 ЗТР. Не е допустимо навеждането им инцидентно, чрез възражение. Например - в производството по облигационен спор, ответникът не би могъл да оспорва иска, позовавайки се липса на правосубектност на ищеца, поради пороци на вписването в търговския регистър. Не е допустима и служебната констатация в този смисъл от съда, пред който е предявен другият иск. Ако е констатирано служебно в хода на производство по друг спор, че вписването в търговския регистър е вписване на несъществуващо обстоятелство, то констатацията на съда не ангажира регистърния орган със задължението служебно да заличи вписаното обстоятелство9.

3. Характеристика на иска по чл. 29 ЗТР

Искът с правно основание чл. 29 ЗТР е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. Предвидените три самостоятелни иска по чл. 29 ЗТР са допустими тогава, когато съставляват единствен способ за правна защита срещу допуснато от регистриращия орган вписване по партида на търговец. Например - порокът в учредяването на дружество, който води до недействителността му, може да бъде предявен само с иска по чл. 70 ТЗ и в краткия преклузивен срок по този текст, но не и безсрочно с твърдения за вписване на несъществуващо обстоятелство по чл. 29 ЗТР.
Исковете по чл. 29 ЗТР са установителни по характера си. Законодателят не е предвидил изрично възможността за съединяване за общо разглеждане с другите видове искове от материята на дружественото право, но това следва закономерно от естеството им. Допустимо е обективно съединяване на иск по чл. 29 ЗТР както с иск за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците или за защита на членствени права, така и с иск за установяване на нищожност на решението на общото събрание на търговско дружество10. При съединяването на иска по чл. 29 ЗТР с исковете по чл. 74 или 71 ТЗ, съотношението им е при условията на евентуалност на исковете по ТЗ11.
Ищец по исковете може да бъде всяко заинтересувано лице и прокурорът. В кръга на заинтересуваните лица могат да бъдат включени както съдружници и акционери, членове на органи за управление и контрол на дружеството, така и всяко трето лице, което има правен интерес. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, а с оглед на вида на търсената защита, няма да е налице такъв за лицето, което е имало качеството на страна в охранителното производство, по повод на което е извършено оспорваното вписване в търговския регистър. Отделно - предявеният иск следва да бъде единственият способ за защита на страната срещу допуснатото вписване. Във връзка с определянето на лицата, които са активно легитимирани да предявят иска по чл. 29 ЗТР, следва да бъде отбелязана точка 4 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗТР, според която заинтересовано лице е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите, държавните органи, органите на местно самоуправление и ведомствата. Текстът е въведен със ЗИД ЗТР, публикуван в ДВ, бр. 34 от 2011 г. Тъй като целта на изменителния закон е била да уреди правните последици от пропускането на срока за пререгистрация и в тази връзка пререгистрацията по искане на заинтересовано лице, то очевидно е, че изброяването на заинтересованите лица е било подчинено на тази цел. Проблемът възниква от факта, че посоченото изброяване е оформено като текст в Допълнителните разпоредби на ЗТР и това, по аргумент от чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, го превръща в дефиниция на понятието „заинтересовани лица“. Така дефиницията става относима за всички случаи, в които това понятие е използвано в ЗТР, в т.ч. и относно лицата, които са носители на правото на иск по чл. 29 ЗТР. Така се стига до необосновано ограничаване на кръга на заинтересуваните лица по чл. 29 ЗТР. Правният интерес от съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение може да произтича от различни факти и правоотношения, те не се поддават на изчерпателно и стриктно уреждане, а и общ принцип е, че правният интерес подлежи на доказване по всяко конкретно дело. В този ред на мисли - изброяването на заинтересованите лица, при това, скрепено и със задължителни доказателства за това качество, изискващи се според второто изречение на т. 4 на § 1 ДР ЗТР, е неудачно и ще затрудни приложението на чл. 29 ЗТР. Недостатъчната прецизност на текста вече бе забелязана от законодателя, отново в контекста на уредбата на задължителната пререгистрация. Като коректив в § 5а на ПЗР ЗТР към заинтересованите лица бе добавен законният представител на търговеца12. Но все още общият проблем, произтичащ от неудачната дефиниция на понятието „заинтересувани лица“ по смисъла на ЗТР, е налице. Той би могъл да намери разрешение или с промяна на изброяването - от изчерпателно в неизчерпателно и примерно, или с цялостна отмяна на текста.
Надлежен ответник по исковете е лицето, ползващо се от вписването, т.е. самият едноличен търговец или дружество. Вписването е по партидата на търговеца и това вписване (респективно заличаване) интервенира в неговата правна сфера. Поради това е важно установяването на порока на вписването в хода на исковото производство да се извърши именно по отношение на търговеца. Лишено от правен интерес е оспорване на вписването в производство срещу физически или юридически лица, различни от търговеца, но имащи отношение към него, като например членове на съвета на директорите или управители. В този случай субективните предели на силата на присъдено нещо не биха се разпрострели по отношение на търговското дружество, поради което и не би могло да се разпореди заличаване на вписаното обстоятелство по неговата партида.
Исковете за защита срещу недопустимо, нищожно вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, са родово подсъдни като първа инстанция на окръжния съд по седалището на търговеца, или съответно - на клона на чуждестранния търговец. Подсъдността е изрично определена в специалния закон - чл. 29, ал. 2 ЗТР и е идентична с тази, действала преди промените в режима на търговската регистрация. Производството има спорен, състезателен характер. Особеното е, че се развива по специален процесуален ред. Според чл. 365, т. 3 ГПК, делата за установяване недопустимост или нищожност на вписването и несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър, са вид търговски спорове и подлежат на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК. Решението по иск с правно основание чл. 29 ЗТР има действие занапред и не засяга с последиците си действия и сделки, предприети от търговеца или от негови органи до момента на влизане в сила на решението. Например - с влязъл в сила съдебен акт е установено вписване на несъществуващо обстоятелство - овластяване на изпълнителен член на съвет на директорите на акционерно дружество и в резултат на това лицето е заличено от търговския регистър като представляващо дружеството. Това обстоятелство не се отразява на редовността и допустимостта на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, подадена от това лице преди установяването на порока на вписването13.
Правна последица от уважаването на иска е заличаването на вписването, на основание изричната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗТР. Текстът предвижда при уважаване на иска по чл. 29 ЗТР оспореното вписване да бъде заличено от Агенцията по вписванията. В ЗТР заличаването се разглежда като вид промяна на обстоятелства относно търговците, при която се извършва въвеждане на информация относно настъпилото обстоятелство заличаване по силата на съдебен акт - чл. 22, ал. 2 ЗТР. Процедурата е вид регистърно производство и би могла да бъде проведена едва след влизане в сила на решението по установителния иск, т.е. производството по чл. 29 ЗТР е предпоставка за допустимостта на заличаването на оспореното обстоятелство. Относно заличаването се прилагат съответно чл. 14 и 15 ЗТР. Влезлият в сила съдебен акт може да бъде изпратен в Агенцията по вписванията служебно или да бъде представен за отразяване по партидата на дружеството от заинтересуваното лице или прокурора. Заличаването няма обратно действие и прекратява занапред ефекта от вписването, съгласно изричния текст на чл. 8 ЗТР.

Нели МАДАНСКА, юрист

"ТЪРГОВСКО И КОНКУРЕНТНО ПРАВО"

Брой 05/2012
 ___________
1 Вж. Решение № 122/03.11.2009 г. по т.д. № 122/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 115/01.10.2009 г. по т.д. № 308/2009 г. на ВКС,. ТК, I т.о. (решения по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика). Вписването има конститутивен ефект, например при вписване на учредяване на търговско дружество (чл. 67 ТЗ), при вписване на преобразуване и свързаните с него последици - прекратяване на дружества, образуване на нови дружества, правоприемство в права и задължения и т.н. (чл. 263и, чл. 264з, чл. 265б ТЗ) и др.
2 Аргументи в тази посока - Решение № 3043/04.01.2006 г. по гражд. д. № 2293/2004 г. на ВКС, IV б.о.
3 Така Решение № 90/11.09.2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. по т.д. № 439/2008 г. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
4 В този смисъл Решение № 35/20.04.2010 г. по т.д. № 546/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
5 В този смисъл Решение № 201/07.03.2005 г. по т.д. № 869/2004 г. на ВКС, ТК, II т.о.
6 По такъв казус - Решение № 5/08.02.2011 г. по т.д. № 271/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
7 Определение № 50 от 23.02.2006 г. по ч. гражд. д. № 89/2005 г. на ВКС, II т.о.
8 Така - Решение от 03.05.2006 г. по т.д. № 488/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
9 По подобен казус - Решение № 257/10.04.2006 г. по т.д. № 551/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.
10 В този смисъл - Решение № 171/16.02.2011 г. на ВКС, ТК (решение по чл. 290 ГПК - задължителна съдебна практика).
11 Подробно - ТР № 1/2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК (задължителна съдебна практика).
12 ДВ, бр. 25 от 2012 г.
13 По този конкретен казус - Решение № 383 от 16.06.2005 г. по т.д. № 33/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о.

Законови възможности за възлагане на допълнителни функции в рамките на ТД

Законови възможности за възлагане на допълнителни функции в рамките на трудовото правоотношение .Коментар

Много често, притиснати от рецесията и опитвайки се да съхранят своя бизнес, работодателите принуждават служителите си да извършват и допълнителна работа срещу същите, или дори по-ниски възнаграждения. Дори формално заплатите да не бъдат намалявани, инфлацията намалява покупателната способност на парите. Така че, когато възнагражденията не се актуализират регулярно според реалностите на пазара, на практика намалява реалната им стойност.
От друга страна, усещането на работниците за ощетяване се засилва от постоянно нарастващия обем служебни задачи и трудови функции.
В настоящия коментар ще разгледаме какви са законовите възможности и механизми за възлагане на допълнителни трудови функции на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение. Кога, по какъв ред и на какво основание следва да се заплаща допълнително възнаграждение за новите задачи и каква е ролята на длъжностните характеристики в този процес. Разгледаните изисквания важат за всички работодатели, независимо от правноорганизационн ата форма - учреждение, търговско дружество, фондация, лечебно заведение и т.н., както и независимо от формата на собственост на предприятието - държавна, общинска, или частна собственост.

Легално определение на понятието „работодател“ е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ). Така по смисъла на трудовото право „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице, или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие - ползвател.

Възлагане на допълнителна работа при производствена необходимост, престой и непреодолими причини
Законът дава право на работодателя само в изрично посочени случаи едностранно да изменя мястото и характера на работата по трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 120, ал. 1 КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност. Той може да прави едностранната промяна само за определено време - за срок до 45 календарни дни през една календарна година в случаите на производствена необходимост, а в случаи на престой - докато той продължава. Предмет на едностранно изменение в тези случаи могат да бъдат само мястото на работа, или само трудовата функция (характера на работата). А може да се наложи да се променят както мястото на работата, така и трудовата функция на работника или служителя. Изменение на мястото на работата е налице, когато работодателят променя първоначално уговореното в трудовия договор място на полагането на труда. Изменението на трудовата функция се изразява във възлагането на различна по съдържание работа.
Временното възлагане на друга работа при престой и производствена необходимост се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя, съобразно изискванията на чл. 120, ал. 2 КТ. Това става с писмена заповед на работодателя. Заповедта трябва да съдържа в какво се състои промяната и за какъв срок се въвежда тя.
Работникът или служителят е длъжен да изпълни заповедта, стига да са налице изискванията на закона, т.е. работата да съответства на неговата квалификация и здравословното му състояние и да е спазен максималният 45-дневен срок, определен в закона.
Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини по реда на чл. 120, ал. 3 КТ. В правната доктрина се приема, че непреодолими причини са такива събития или явления, настъпването на които не зависи от волята на страните по трудовото правоотношение. Такива могат да бъдат природни бедствия като пожар, земетресение, наводнение и др. подобни, както и обществени бедствия - епидемии, производствени аварии и др. Те създават ситуация на извънредна обстановка в предприятието или в негово отделно звено. Това налага работодателят да мобилизира голяма част или цялата работна сила за извършването на извънредни дейности, извън обичайния предмет на дейност на предприятието. Това може да са спасителни, възстановителни, ремонтни и други мероприятия. Целта на тези дейности е да се опази животът и здравето на хората и/или да се съхрани имуществото на предприятието. Законът приема, че в подобни извънредни ситуации е обществено оправдано квалификацията на работника или служителя да не се взема под внимание при възлагане на спешни работи от такъв порядък.
Във всички случаи обаче възложената работа трябва да съответства на здравословното състояние на работника или служителя.

Командироване
Според чл. 121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Командировката е промяна на мястото на работа, уговорено при сключването на трудовия договор и включено в неговото съдържание. Тя се извършва със заповед, т.е. представлява едностранно изменение на трудовото правоотношение. Ето защо, работодателят може да командирова работника без негово съгласие за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя въз основа на чл. 121, ал. 2 КТ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 310 КТ работодателят не може да командирова бременна жена, работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст, без нейното изрично писмено съгласие.
Добре е да се знае, че съгласно чл. 121, ал. 3 КТ, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.
А според новата разпоредба на чл. 121, ал. 4 КТ (ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 28.01.2012 г.) и в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в посочените държави, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Според чл. 121, ал. 5 КТ условията на заплащане в приемащата държава в тези случаи не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство.

Изменение на длъжностната характеристика
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ наименованието на длъжността и характерът на работата са задължителен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Ето защо, още при сключване на трудовия договор страните следва да ги определят и запишат в договора.
Според чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. С нея изрично се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от заеманата длъжност. В нея се посочват още кодът по НКПД, образователните и квалификационните изисквания за заемане на длъжността, връзки и взаимодействия с други длъжности, които ще се осъществяват в предприятието при изпълнение на договора.
Длъжностната характеристика конкретизира обема и кръга на изискванията към работника или служителя за изпълнение на длъжността, неговите трудови функции и задължения. Тя играе ключова роля и има важно значение не само за развитието на трудовото правоотношение, но и на цялостния трудов процес в предприятието. Коректно и прецизно изготвените длъжностни характеристики за всички длъжности в предприятието са в основата на добрата регламентация на трудовите отношения. Добре е още при провеждането на предварително интервю за дадена позиция работодателят да запознае кандидатите с основните елементи на длъжностната характеристика за тази позиция.
В законодателството няма ограничения относно броя и вида задължения, които могат да се възложат с длъжностната характеристика. Това обаче не означава да се злоупотребява с предоставената свобода при определяне на трудовите функции. Те следва да бъдат логически свързани с длъжността по своя характер, а по обем да не надхвърлят физическите човешки възможности за изпълнението им в рамките на нормалното работно време.

С оглед на това препоръчваме работодателят, още при възникването на трудовото правоотношение, да определи максимално пълно, точно и подробно характеристиката на длъжността, и всички свои изисквания към служителя, който я заема.

Екземпляр от длъжностната характеристика се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис, като задължително се отбелязва датата на връчването съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ. Така се удостоверява обстоятелството, че работодателят е изпълнил задължението си да изготви и връчи на новоназначения работник или служител длъжностна характеристика с определено съдържание при сключване на трудовия договор. От този момент надлежно връчената длъжностна характеристика става неразделна част от трудовия договор. Всеки служител писмено декларира, че е запознат с длъжностната си характеристика и е съгласен с нейното съдържание. В случай че новоназначеният на работа не е съгласен с предложената му от работодателя длъжностна характеристика, не се сключва трудов договор с него. След като се запознае с нея и я подпише, служителят е длъжен да изпълнява всяко от посочените трудови задължения, включително и задълженията по нормативни актове и етични норми, засягащи длъжността му.
Законът не ограничава работодателя да променя длъжностната характеристика в хода на трудовото правоотношение. Следователно той може многократно и по различни съображения да изменя нейното съдържание. Всяка утвърдена от работодателя промяна в длъжностната характеристика се довежда до знанието на работника или служителя. Той съответно дава съгласието си за промяната, като я подписва и отбелязва датата, на която се е запознал с нея. Всички екземпляри от длъжностни характеристики, които съдържат датата на връчване и подписа на работника или служителя, удостоверяващи че той се е запознал към даден момент с актуалното съдържание на документа, се пазят в неговото трудово досие.
При разработването на длъжностните характеристики следва да се има предвид, че всяка длъжност се индивидуализира не само със своето наименование, а предимно с вида и естеството на включените в нея трудови задължения. Съобразяването с това обстоятелство при изготвяне на длъжностните характеристики в предприятието има голямо практическо значение.
Така например при трудов спор във връзка с правилното провеждане на подбор при съкращение съдът решава дали две длъжности са различни или сходни помежду си, като сравнява обема и съдържанието на трудовите задължения, и всички изисквания, включени в техните характеристики.
Какво е записано в характеристиката на длъжността е от решаващо значение и при сключване на допълнително споразумение за вътрешно заместване или за съвместителство.
При заместването според чл. 259, ал. 1 КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права обаче не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
Съгласно чл. 110 КТ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Това е т.нар. вътрешно съвместителство.
Именно въз основа на длъжностната характеристика при заместване и вътрешно съвместителство ще се извърши преценката за това, дали по длъжност служителят е заместник на отсъстващия, кои трудови задължения са включени в длъжностната му характеристика и кои са изцяло нови за него. А това е от съществено значение, за да може заместникът да встъпи в правата на замествания и да получава съответно допълнително заплащане, ако продължи освен заместването да изпълнява и досегашната си работа. Както и за да се определят обемът и кръгът на допълнителните задължения при вътрешното съвместителство - а оттам и заплащането на допълнителния труд.
Често работниците и служителите не са съгласни с направените от работодателя изменения или допълнения в длъжностната характеристика в хода на трудовото правоотношение, особено когато с него се възлагат допълнителни или различни трудови функции, без да се предвижда увеличение на възнаграждението. Работникът не е длъжен да приеме промените, ако счита, че чрез тях работодателят всъщност цели да подмени основно съдържанието на длъжността или да му възложи нови трудови функции, които не съответстват на уговорената работа или водят до свърхнатоварване и то без овъзмездяване.
Ако страните не постигнат съгласие по промените, възниква трудов спор между тях по изпълнение на трудовото правоотношение. В такъв случай работникът или служителят има право да се обърне към съда, който е компетентен да се произнесе по трудовия спор. А ако счита, че измененията в длъжностната характеристика представляват нарушение на трудовото законодателство, той може да сигнализира и контролните органи на инспекцията по труда.

Едностранно установяване от работодателя на непълно работно време
Едностранната промяна на трудовото правоотношение от страна на работодателя може да се извърши и в обратна посока - към свиване на трудовите задължения на работника или служителя срещу съответно по-ниско трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 138а КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време. Едностранната промяна става след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
В тези случаи продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Установяването на непълно работно време по този ред става едностранно от работодателя. То се въвежда с акт на работодателя - заповед. Не се подписват допълнителни споразумения по чл. 119 КТ, тъй като липсва съгласие на работника или служителя за промяната. Такива допълнителни споразумения към трудовия договор се правят при постигнато съгласие и на двете страни по трудовото правоотношение.
Обикновено непълното работно време се въвежда против съгласието на работника или служителя, тъй като е свързано със съответно намаляване на трудовото възнаграждение. Често то се прави именно с цел да се намалят разходите за издържане на работната сила поради недостиг на финансови средства в предприятието. Както и за да се избегнат съкращения и да се запазят кадрите като обучен и работещ трудов екип.
Поради непопулярността на мярката, законът задължава работодателя да направи необходимото, така че към непълно работно време по възможност да преминат работници и служители, които искат, или са склонни да приемат такава промяна.
Според чл. 138а, ал. 3 КТ, с оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратното, работодателят взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието.
От друга страна, той трябва да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време, или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност. Работодателят предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време, или обратно. Тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
Освен това работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Промяна на работата при трудоустрояване
Накрая само ще споменем, че и при трудоустрояване може да се наложи изменение на трудовото правоотношение независимо от това, дали работникът или служителят е съгласен да бъде преместен на друга работа. Определящо тук е предписанието на здравните органи за изменение на трудовата функция или мястото на работа, съобразно здравословното състояние на лицето. Предписанието е задължително за изпълнение както за работодателя, така и за трудоустроения работник или служител, и преместването на друга, подходяща работа не зависи от тяхната воля.

Въпросът за трудоустрояването на работниците и служителите е разгледан по-подробно в отделна статия в този брой.

Жанет БОГОМИЛОВА, юрист
"ТРУД И ПРАВО"
Брой 05/2012

НАП към абитуриентите: Вече сами плащате здравни осигуровки

Завършилите средното си образование през учебната 2011-2012 година, трябва да платят здравните си вноски за своя сметка до започване на работа или на учебната година във висшето учебно заведение, в което ще продължат обучението си. През месеците юли, август и септември те не се осигуряват от републиканския бюджет и може да имат пропуски в здравните вноски, напомнят от НАП. При повече от три неплатени вноски бъдещите студенти ще се окажат с прекъснати здравни права, предупредиха от приходната агенция.

За да продължат да ползват безплатно здравните услуги, които се осигуряват от Националната здравноосигурителна каса, те трябва да подадат еднократно декларация образец № 7 в офисите на НАП по местоживеене и да внесат дължимите вноски. Декларацията може да се изпрати и по пощата с обратна разписка. Декларация № 7 се подава в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на обстоятелството за самоосигуряване. Образецът на декларацията може да се изтегли от страницата на НАП, или да се получи от гишетата в офисите на НАП Варна.

През тази година хората, които сами внасят здравноосигурителни те си вноски и са трайно безработни, дължат по 16,80 лева на месец. Те се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. При попълване на преводни нареждания за внасяне на здравно осигурителните вноски, е необходимо да се напише точната сума, кодът за вид плащане (код 560405 - „Вноски от лица, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание по ЗЗО” и код 560101 - „Наказателни лихви по просрочени осигурителни вноски за НЗОК”), като задължително се посочва периодът, за който се отнася вноската, и ЕГН.

Декларация 7 тук

Лошите работодатели в черен списък


75% от договорите за половин работен ден са фиктивни.

Работодатели, които бавят заплати, ще влизат в черен списък от началото на юли. Главната инспекция по труда (ГИТ) вече изработва софтуера за негативния регистър. Инспекторите ще гледат под лупа за какъв период и на колко служители се забавят възнагражденията. "Ще следим каква промяна се случва, изплащат ли се, или пак се натрупват нови задължения, тъй като досега няма такава статистика", обясни главният секретар на ГИТ Георги Милчин. Само за една седмица от инспекцията са установили 115 нарушения на заплащането на труда.

От инспекцията настояват за законодателни промени в Наредбата за съдържанието и реда за изпращане на уведомленията за регистриране на трудови договори в Националната агенция за приходите (НАП). Предложението е работодателите да посочват продължителността на работния ден, а в случаите, когато тя се променя, шефовете да са задължени да изпращат ново уведомление. „С вписването на продължителността на работния ден и промяната на работното време ще можем да осъществяваме по-ефективен контрол и върху осигуряването на междудневните и междуседмичните почивки на работещите“, обясни Милчин.

Три нарушения на трудовото законодателство бяха констатирани по време на проверка на ГИТ и НАП в столична пицария в петък. Инспекторите спипаха готвачите без трудов договор и непълнолетна сервитьорка без договори и разрешение за работа. Проверяващите ще сезират за нея прокуратурата, а на работодателя ще бъде наложена глоба между 1500 лв. и 15 000 лв.,

През изминалата седмица 60 инспектори и 30 данъчни са проверили 530 обекта в сферата на търговията, ресторантьорството и услугите. Установени са 80 души без трудови договори.
Най-много нарушения са регистрирани с работното време – 345.

“Един от куриозните случаи беше на охранител, нает на договор за 2 часа, който на практика работеше по 12 часа”, обясни пред „Монитор“ шефката на столичната инспекция по труда Стефка Диксокова. Проверките показват, че нарушенията са главно в сферата на трудовото за сметка на данъчното законодателство. „Единствените установени нарушения са свързани с несъответствия в касовите наличности. Отчетени са 1000 лв., а в касата има 1200 лв.”, даде пример пък  говорителят на НАП Росен Бъчваров. По данни на приходната агенция за последната половин година близо 30 хиляди служители са преминали от 4- на 8-часов работен ден. Проверките на данъчните са установили, че 75 на сто на договорите за половин работен ден са фиктивни.

Щетата, нанесена на държавата от невнесените осигуровки на тези служители, е близо половин милион лева.

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=340500