Без касови бележки при онлайн плащания с карти и разширяване на определението за „електронен магазин“

Министерският съвет внесе пакета с промени в данъчното законодателство. В ЗДДС се предвижда да отпадне изискването за издаване на фискален бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта.

В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта продажби на стоки или услуги се допуска вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път друг документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство.

„Неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“ е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купува по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.

Условията за прилагане на това изключение, формата и съдържанието на тези документи, редът и начинът за издаването им и задълженията за предоставяне на данни от тях към НАП ще се определят допълнително в Наредба Н-18, която се очаква да бъде изменена в 3-месечен срок от влизането в сила на новите разпоредби. От мотивите става ясно, че това изключение се предвижда да се прилага, само при условие, че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

В същото време в Закона за НАП се предвижда банките и другите доставчици на платежни услуги да предоставят ежемесечно до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, информация на НАП за броя и стойността на транзакциите по платежна сметка, извършени чрез виртуален ПОС терминал, във формат, определен от изпълнителния директор на агенцията след консултация със заинтересованите страни.

Промяна се предвижда и в определението за електронен магазин. Новото разширено определение включва освен продажба от разстояние чрез потребителска кошница, но “или по друг начин”, както и като цяло малко по-общи постановки. 

Цитат
Ново определение: „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Настоящ текст: "Електронен магазин" е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
В мотивите за тези промени се изтъква, че въз основа на търговските практики, практиката на НАП и извършен анализ съвместно с представители на Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите, доставчици на платежни услуги, платежни системи, браншови и работодателски организации, организации, представляващи разработчиците на софтуер, дистрибуторите, производителите и вносителите на фискални устройства, Асоциацията за електронна търговия и др. е установена необходимост от преразглеждане на нормативната уредба, касаеща неприсъствените плащания, тъй като според икономическите оператори досегашната уредба създава предпоставки за ограничаване на неприсъствените плащания.

Предложените изменения се налагат, тъй като в ЗДДС не се прави разлика между присъствено и неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, като и при двата случая на плащане за продажба/доставка следва да бъде издадена касова бележка. От своя страна доставчиците на платежни услуги, участващи при извършването на картовите плащания по силата на законодателството, за целите на дейността си събират и разполагат със стандартизирана информация относно всяка осъществена транзакция при картово плащане, независимо дали плащането е присъствено или неприсъствено.

При продажби/доставки, по които се извършват плащания с кредитна или дебитна карта, към настоящия момент нормативната уредба изисква регистрирането и отчитането ѝ чрез издаване на фискален или системен бон. Електронната търговия не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект, дори по обем някои сектори от търговията в електронна среда изпреварват конвенционалните продажби. Характерният начин на плащане по продажби/доставки при електронната търговия е неприсъствено плащане чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача, когато предоставянето на стоките или на услугите се извършва на място, различно от търговските помещения на търговеца, на адрес, посочен от клиента, най-често домашен адрес.

Развитието на новите технологии и все по-големият дял на електронната търговия и като се вземе предвид, че плащанията не са в брой, а са неприсъствени, е наложително да се усъвършенстват и разпоредбите, регламентиращи изискванията за регистриране и отчитане на продажбите. На този етап освобождаване от задължението за документиране на продажбите и предоставяне на информация за тези продажби в НАП не може да бъде реализирано, тъй като този вид търговска дейност не се различава от конвенционалната търговия във физически търговски обект. В тази връзка се предлага алтернатива на задължението за използване на фискално устройство и издаване на фискална касова бележка, като се предоставя възможност на задължените лица да издават друг документ за продажбата на клиента, при условие че се подават информация и данни за продажбата на НАП.

Минималните изисквания към участниците в покупко-продажбата и информацията, която ще бъде предоставяна на НАП с цел защита на фиска, се предвижда да бъдат уредени в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата следва да се приведе в съответствие със закона в 3-месечен срок от влизането в сила на промените.

Предстои гласуване на промените на първо и второ четене в ресорните комисиите и пленарна зала.

Счетоводители, адвокати и консултанти ще са длъжни да докладват на НАП рискови чуждестранни договори и схеми на клиенти

Консултантите да докладват на НАП за рисковите данъчни трансгранични схеми на своите клиенти, предвижда проект на ДОПК, публикуван за обществено обсъждане тези дни.

Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива.

Промените са продиктувани от необходимостта от транспонирането в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености. Основна цел е засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, противодействие на пренасочването на печалби към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим и на практиките за цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задължените лица.

Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения, се посочва в мотивите на Министерството на финансите. Поради това високо се оценява ползата от предварително получаване на информация от данъчните органи за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани. Тази информация ще позволи на органите да противодействат на вредните данъчни практики, като извършват подходяща оценка на риска, предложат отстраняването на пропуски и недостатъци в нормативната уредба, и засилят данъчния контрол.

В изготвената оценка на въздействието се посочва, че използваните данъчни схеми обикновено се разработват в различни юрисдикции и се използват за пренасочване на облагаемата печалба към юрисдикции с по-благоприятен данъчен режим или водят до цялостно намаляване на данъчните задължения на данъчно задълженото лице.

Предвидено е законът да влезе в сила от 1 юли 2020 г., а консултантите, съответно данъчно задължените лица, в срок до 31 август 2020 г. да подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона. Данъчно задължените лица ще посочват в годишните си данъчни декларации дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата.

Предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми се отнася за случаите, в които участват повече от една държава членка или държава членка и трета държава и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане.

Кои са трансграничните рискови схеми, които подлежат на рапортуване в НАП?

Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, са следните категории:

1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;

2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:
а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или
б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;

3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;

4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;

5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;

6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;

7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:
а) получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;
б) въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на някоя юрисдикция, тази юрисдикция:
аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или
бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;
в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;
г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;

9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;

10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;

11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:

а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;

в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

д) използването на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

е) схеми, които заобикалят или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;

12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:

а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и

б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни 4 лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и

в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;

13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими;

14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага;

15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по т. 1 – 6 и т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“, информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство. Наличието на някое от условията по т. 7, буква „б“, подбуква „аа“, букви „в“ и „г“ не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.

Правилата за задължително разкриване на информация за данъчни схеми са насочени срещу консултантите и данъчно задължените лица, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци.

Кои лица имат задължение да подават информация в НАП??

Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Такива „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат счетоводители, адвокати, данъчни консултанти, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.

Информация подава консултант, който е местно лице за данъчни цели на Република България, или има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.

Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема.

Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.

Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:
1. деня, следващ деня, на който данъчната схема е предоставена за прилагане;
2. деня, следващ деня, на който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;
3. датата, на която е извършена първата стъпка за прилагането на данъчната схема.

Освен това консултантът предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни от датата, на която е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.

След първоначалното предоставяне на информация консултантът по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.

Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.

Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:
1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;
2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;
3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на НАП или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.

В случаите по т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива, данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.

Консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на НАП за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.

Информацията се предоставя в стандартизиран формат, като се предвижда създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефинирани полета.

Важно е да се отбележи, че в определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.

Каква информация се подава в НАП?

Информацията, която се предоставя на НАП, трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:

1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:
а) име;
б) дата и място на раждане (за физическите лица);
в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;
г) идентификационен номер за данъчни цели;
д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата, поради които тя подлежи на предоставяне;

3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;

4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;

6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;

7. действителния или прогнозния размер на очакваното данъчно предимство;

8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;

9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано. 

За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите на последващо подаване се предоставят данните по т. 1, 3, 5, 8 и 9. Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.

За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.

Уникалните номера, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство, че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.

Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.

Какви са глобите и санкциите?

Със законопроекта се предлагат и административнонаказател ни разпоредби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2018/822 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема, което предостави непълна или невярна информация, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

При повторни нарушения се налагат глоби или имуществени санкции в двоен размер.

Пълният текст на законопроекта можете да изтеглите от тук.

Дата на приключване на обществените консултации: 03.11.2019 г.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 след последните промени

Съгласно последните промени в Наредба №Н-18/2006 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 75/24.09.2019 г., всички търговци, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания до 31 януари 2020 г. Дотогава лицата, използващи СУПТО, ще могат да продължат да ползват старите си софтуери и старите си касови апарати. В тази връзка срокът за подаване на информацията, относно използвания от тях софтуер в търговските обекти, е до 31 март 2020 г.

До 31 март 2020 г се удължава и срокът, в който лицата, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и неизползващи друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, трябва да приведат тази си дейност в съответствие с всички изисквания на Наредбата. Тези лица трябва да подадат информация за използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18

30 септември 2019 г.

Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.

30 октомври 2019 г.

Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.

31 януари 2020 г.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.

Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.

Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.

Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет


До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.

30 април 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.

31 май 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Компании с ERP системи получават алтернатива по Наредба Н-18

Лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души (да са налице поне 2 от трите критерия) и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. Лицата, избрали алтернативния режим, трябва да изпращат в НАП стандартизирания си одиторски файл веднъж годишно, за всяка календарна година, в срок до края на януари на следващата година.

Това предвиждат последните промени в Наредба №Н-18/2006 г., обнародвани в Държавен вестник, брой 75/24.09.2019 г. За лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, срокът за привеждане в съответствие с изискванията на Наредбата е до 31 март 2020 г., а срокът за подаването на информацията от тях, относно използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.

За направения избор лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, трябва да уведомят НАП по електронен път до 31.01.2020 г.

НАП с нова порция въпроси и отговори за СУПТО, актуални към 02.09.2019 г.

На страницата са публикувани нови въпроси и отговори, касаещи СУПТО, актуални към 02.09.2019 г. По-долу можете да се запознаете с тях.

І. Фактическа обстановка и въпроси:

„………..“ ЕООД е специализирано счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и като такова има абонаментни договори за извършване на текущо счетоводно обслужване на различни дружества.

Въпрос №1

Дружество издава фактурите си от приложенията на Microsoft office-Word/Excel, по които получава плащания както по банков път, така и в брой. Данните за фактурите (контрагент, вид услуга, количество, цена) не се избират от менюта, а се въвеждат ръчно при самото издаване на фактурите. Трябва ли този начин на издаване на фактури да се третира като „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО)?

Отговор:

Съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. 

Предвид изложеното в запитването, ако софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и съхранява в база данни въведената информация, то същият представлява СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и ДР на Наредба № Н-18/2006 г.

Въпрос №2

Дружество издава фактурите към клиентите си за плащания по банков път от софтуер за издаване на фактури, нерегистриран в НАП, а фактурите за плащанията от клиенти в брой от ръчен кочан. Тази практика в съответствие ли е с новите изисквания на Наредба № Н-18/2006 г.?

Отговор:

Описаният във въпроса софтуер попада в обхвата на определението за СУПТО съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, тъй като се използва в обект, в който се извършват продажби, за които се изисква издаване на фискален бон. Софтуерът трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. вкл. да управлява фискалното/ите устройство/а в обекта.

Въпрос №3

В обекта на дружеството, което приема плащания в брой и по банков път, когато бъде изискана фактура от клиент, същата се издава от счетоводното предприятие, обслужващо дружеството и се изпраща по имейл на същото, а то я представя на клиента. Как се процедира в този случай?

Изложената във въпроса фактическа обстановка не е достатъчна да бъде даден еднозначен отговор.  Липсва информация относно наличието и използването на  софтуер в търговските обекти на клиентите на счетоводната къща, къде и от кого се издават фискални бонове и др.

ІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Дружество, което извършва продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, използва софтуер, чрез който се регистрират всички продажби, извършвани в този обект. Чрез софтуера се генерира поръчка и стоките автоматично се резервират. При експедиране на стоките по поръчката се отпечатва данъчна фактура. При фактурирането системата автоматично намалява наличността в склада.

Въпрос №1

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура за плащане в брой, но плащането в брой и издаването на фискален бон се извършва чрез мобилен касов апарат извън търговския обект на дружеството, на адреса на клиента, при доставка на стоката?

Отговор:

На база изложената фактическа обстановка категорично може да се направи заключение, че начинът, по който дружеството осъществява дейността си, попада в обхвата на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Това означава, че фискалната касова бележка (фискалният бон) трябва да се издаде на място в търговския обект и да съпровожда стоката до предоставянето й на клиента. В тази връзка използваният от Вашето дружество софтуер притежава характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) съгласно определението  в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а именно – същият се използва за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Въпрос №2

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки и/или услуги бива издавана фактура за плащане по банков път?

Отговор:

Софтуерът на дружество, извършващо продажби, които се заплащат единствено и само  с  банкови парични преводи, т.е. за които съгласно чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.  не се изисква издаване на фискален бон, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в  §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.

Въпрос №3

Използваният от дружеството софтуер представлява ли софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) по смисъла на §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, който следва да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18, в случай че за извършваните продажби на стоки бива издавана фактура, фактурата и стоката биват предавани на купувача чрез куриерска фирма, а заплащането на стоките се осъществява от клиента чрез куриерска услуга „наложен платеж”, след което куриерската фирма заплаща на дружеството получената сума по банков път?

Отговор:

Съдържащата се във въпроса Ви фактическа обстановка представлява разносна търговия по смисъла на определението за разносна търговия, съдържащо се в §1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., а именно „продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка“. При предаване на заявената стока на куриерското дружество – посредник при извършване на продажбата, стоката следва да се съпровожда от издаден фискален бон, който да бъде предоставен на клиента. Начинът, по който куриерското дружество ще предаде на търговеца-продавач събраните суми от клиентите, заплатили по метода „наложен платеж“, няма отношение към задължението за издаване на фискален бон.

ІІІ. Фактическа обстановка и въпрос: 

Програма единствено и само за писане на фактури – т.нар. софтуер за фактуриране, която генерира единствено и само данъчна фактура с всички задължителни реквизити съгласно чл. 114 от ЗДДС, както и дебитни и кредитни известия с всички задължителни реквизити съгласно чл. 115 от ЗДДС, синхронизирана за работа с новите фискални устройства по променената Наредба №Н-18. Ще бъде ли одобрена от НАП, ако базата й данни е с DBF файлове /таблици/, като софтуерът има изградена допълнителна защита срещу външна нерегламентирана намеса и опити за промяна на таблиците?

Отговор:

Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на базата данни, с която работи  даден софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО). В случай че функционалността на СУПТО отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и неговият производител/разпространител подаде декларация по чл. 52б, ал. 1, както и изискващата се информация за софтуера съгласно чл. 52в, ал. 2, софтуерът ще бъде включен в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал. 19 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

ІV. Фактическа обстановка и въпрос:

Електронен магазин Софтуер за управление на продажбите ли е? Самият електронен магазин е софтуер. Поддържа номенклатури, клиенти, информация за доставка, плащания и управлява процеса на продажба. Според Вашите посочени критерии то той би трябвало да е Софтуер за управление на продажбите. Това от своя страна автоматично води до заключението, че самият електронен магазин трябва:
1) да се лицензира като такъв със всичките му библиотеки код и т.н.
2) трябва да издава касови бонове.
Така поне излиза от прочетеното.

Бих искал еднозначно да потвърдите или отхвърлите тази хипотеза дали електронен магазин е Софтуер за управление на продажбите, нужно ли е да се сертифицира като Софтуер за управление на продажбите и самият електронен магазин ли трябва да разпечатва касовите бонове, при разплащания за които се изисква касов бон.
На практика търговецът използва обикновено още един софтуер, в който си генерира фактурите, поддържа склада и т.н., който също е Софтуер за управление на продажбите. Примерно, ……………….. (просто е популярен софтуер, но това е само пример) или подобен.

Бихте ли внесли малко яснота по този въпрос, тъй като и двата софтуера (електронният магазин и счетоводният софтуер) на пръв поглед отговарят на определението Софтуер за управление на продажбите. 

Ако електронният магазин е софтуер за управление на продажбите, какво правим с втория софтуер и как два софтуера едновременно управляват продажбите?

На практика е възможно да съществува и трети софтуер – например, освен счетоводния,  да има и друг например складов (различен от счетоводния) - той също отговаря на критериите за софтуер за управление на продажбите. Кой е по-валиден от всичките?

Отговор:

Софтуерите на електронните магазини като правило притежават характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект и трябва да бъдат надградени, така че да отговорят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г.
Наредбата не ограничава използването на повече от един  софтуер за управление на продажбите в търговски обект, но при условие, че всички софтуери отговарят на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и са включени в публичния електронен списък на НАП по чл. 118, ал .16 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В случай че търговецът използва за управление на продажбите си друг софтуер, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и различен от софтуера на електронния магазин, се допуска всички заявки за продажби, направени през електронния магазин, да се импортират в базата данни на другия софтуер. 

Възможните варианти са подробно описани в материали с наименования “Схеми е-магазини –  СУПТО“ и “Разяснения относно импорт в СУПТО на данни от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, СУПТО, електронни магазини“.

V. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1

Налице е складово-производствен софтуер, който не управлява фискални устройства и не разполага с вградена възможност да го прави. Част от възможните операции в софтуера са: следене на стоковите наличности, заявки към доставчици, доставки на стоки и материали, производствени операции, трансферни операции между обекти на фирмата, оферти, гаранционни карти, въвеждане на информация за извършени продажби към клиентите и издаване на свързаните с това фактури, известия и стокови разписки. Поддържа се номенклатура на стоките и контрагентите. Следва ли да се разбира в контекста на Наредба Н-18, че софтуерът, описан по-горе, се квалифицира като система за управление на продажбите (СУПТО) и попада ли той в обсега на изискванията й, според които е налице задължение той да управлява всички фискални устройства в обекта и да е одобрен от НАП?

Отговор:

На база описаната във въпроса Ви функционалност, посоченият софтуер отговаря на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и за да може да бъде използван след 30.09.2019 г., следва да бъде надграден, така че да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос №2

Необходимо ли е складовият софтуер (описан във въпрос №1) да е свързан към ФУ и да е одобрен от НАП при издаване на стокови разписки и фактури, по които е избрано банково плащане?

Отговор:

Софтуер, притежаващ характеристиките и деклариран като софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява всички фискални устройства в търговския обект, както и да генерира уникален номер на всяка продажба (УНП), независимо че плащането на някои от продажбите изисква издаване на фискален бон (ФБ), например в брой, с банкова дебитна или кредитна карта, с ваучер и др., а плащането на други не изисква издаване на ФБ, например продажбите, които ще бъдат платени по банков път.

Въпрос №3

Възможно ли е версии на същия складово-производствен софтуерен продукт, които не са сред одобрените от НАП, но според Наредба Н-18 се квалифицират като СУПТО, да се разпространяват и след 31.03.2019 г. към клиенти, които оперират единствено с банкови плащания, при положение, че продуктът бъде модифициран така, че да не позволява откриване и отпечатване на документи за продажба, за която е налице задължение за издаване на фискален бон (т.е. ще са възможни само продажби по банков път)?

Отговор:

В случай че даден софтуер, деклариран като СУПТО, бъде модифициран с оглед да бъде използван само от търговци, приемащи плащания единствено по банков път, той може да бъде разпространяван под друго наименование и друга версия. Този софтуер би бил извън обхвата на регулацията, въвеждана със ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г.   

Въпрос №4

Квалифицира ли се като система за управление на продажбите самостоятелен софтуерен продукт за фактуриране, който отговаря едновременно на всяко от следните изброени условия:
-   не е свързан по никакъв начин с регистрирането на плащанията и не може да управлява фискални устройства;
-   служи единствено за издаване на фактури и известия;
-   генерира/отпечатва опис на издадените фактури, без да включва в него информация за артикулите;
-   поддържа списък със стоки и услуги (респективно техните цени), но не  управлява тяхната наличност;
-   поддържа списък с клиенти, на които се издават фактури;
-   не е модул на друг софтуер, който се квалифицира като софтуер за управление на продажбите, нито обменя информация с такива софтуери.
По смисъла на Наредба Н-18 издаването на фактура от фактуриращ софтуер (независимо от начина на плащане по фактурата) счита ли се за “управление на продажби“? Необходимо ли е такъв софтуер (за фактуриране) да е свързан с ФУ, респективно и да е одобрен от НАП?

Отговор:

Характеристиките на СУПТО, изведени на база на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г., са подробно обяснени в публикувания на сайта на НАП материал с наименование “Какво е софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО)“.

Когато т.нар. „фактуриращ софтуер“ предоставя възможност за въвеждане на  извършваните от даден търговец продажби на стоки/услуги по вид и продажна цена, осигурява автоматизирана обработка на информацията и я съхранява в база данни, той притежава характеристиките на СУПТО и следва да отговори на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос №5

Ако дадена фирма приема само плащания по банков път, не разполага с фискално устройство и издава единствено фактури от софтуер за фактуриране, задължително ли е софтуерът за фактуриране, с който работи, да отговаря на изискванията на Наредба Н-18 и да е одобрен от НАП?

Отговор:

Софтуерът, използван от дружество, което не приема плащания, изискващи издаване на ФБ, е извън обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект, съдържащо се в §1, т. 84 от ДР на ЗДДС.

Въпрос №6

Ако в бъдеще разработим и нов продукт (или модифицираме съществуващ), който попада в хипотезата за “софтуер за управление на продажбите“ и е съобразен с изискванията на Наредба Н-18, възникват следните въпроси:

А) В приложение №29 към Наредба Н-18 е записано, че “При въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП)“ . Пояснено е, че част от този номер е индивидуалният номер на фискално устройство. Как следва да се реализира това в случаите, при които се издава фактура или стокова разписка за продажба, за която плащането ще бъде извършено по банков път, а фирмата не приема плащания в брой и не разполага с фискално устройство, чийто индивидуален номер да се запише в УНП?

Б) Допустимо ли е вместо наименование на артикул във фискален бон да се запишат номерът и датата на фактурата (или на стоковата разписка), по която е издаден той (с количество = 1 бр. и цена, отговаряща на крайната сума по фактурата)?

Отговор:

А) Моля вижте отговора на Въпрос №2 по-горе.

Б) Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредба №Н-18/2006 г. (в сила от 29.03.2019 г.), при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането. Задължителните реквизити на фактурите са определени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.

VІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1

Чл.52а – Когато Front-End-а на софтуера може да се копира/мести/изтрива свободно или се използва браузер за Front-End. В тези случаи конкретизирането на код на определено работно място е невъзможно. Работното място може да се обвърже с потребител, но един потребител може да работи в много обекти на различни машини. На всяко място може да се укаже ФУ, но не и уникален код и да се следи инсталиране/деинсталиране.

Отговор:

Задължителното изискване, което Наредба №Н-18/2006 г. въвежда, е всеки потребител/оператор да има уникален код и софтуерът да съхранява структуриран лог на всички негови действия – вж. т. 15 и 16 от Приложение №28. Този уникален код е 2-ри компонент в уникалния номер на продажбата съгласно т. 9 от същото приложение.

Въпрос №2

Чл.52а – Какво се прави, когато поради спецификата на софтуера, операциите (действията) не се водят като номенклатура, която може да се създава/редактира/трие и нямат изброените данни? Може ли да се дефинират операциите, които трябва да бъдат записвани?

Отговор:

Съгласно т. 18.9 от Приложение №29 се допуска предоставянето на алтернативни номенклатурни, които като обхват на съдържащата се в тях информация съответстват на посочените номенклатурни таблици в същата точка.

Въпрос №3

Възможно е два софтуера да използват един и същи фискален апарат. Тук възникват два въпроса: Как вторият софтуер ще заприходи копираните продажби от първия, без да дублира фискалния бон? Как двата различни софтуера ще следят уникалния брояч на продажбите във фискалния апарат без да се дублират номера на продажби? Възможно е и софтуерите да са повече от 2 в зависимост от различните дейности, които компанията извършва.   

На база приложимата нормативна уредба и в съответствие с публикуваните на официалната страница на НАП разяснения (www.nra.bg, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, електронни търговци, СУПТО“),  в случай че в един търговски обект се ползва повече от един софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите (СУПТО), то всички софтуери трябва да отговарят на изискванията съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и да са включени в публичния електронен списък на НАП. Не се допуска два СУПТО да работят с едно фискално устройство.

Въпрос №4

Във връзка с т.8 от Приложение № 29 към чл. 52а – „Софтуерът осигурява свързаност с ФУ по начин, позволяващ получаване в реално време на информация за статуса на ФУ. Софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба в случаите, когато статусът на ФУ не позволява издаване на ФБ. Когато в търговския обект има повече от едно работно място, софтуерът блокира операциите по откриване/приключване на продажби и подаване на команда към ФУ за генериране на Дневен отчет (Z-отчет) за конкретното работно място, за което са установени посочените обстоятелства“ - Фискалният бон е обвързан конкретно с плащането, а не със самата продажба, поради това би трябвало на работното място да се блокират само продажбите в брой. Потребителите би трябвало да имат възможност да издават продажби, които са по банка или с отложено плащане.

Отговор:

Обръщаме внимание, че в цитираното от Вас изискване в т. 8 от Приложение №29 не се прави разграничение между различните начини, по които може да бъде извършено плащане по продажба. Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързаното с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриването на такава, вкл. да генерира уникален  номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон или по начин, който не изисква издаване на такъв.

Въпрос №5

Когато в софтуера за управление на продажби методите на плащане се въвеждат като номенклатура, която се настройва, тогава за всеки един метод на плащане и обект, създаден от потребителите, може да се настройва дали е „в брой“ или не.   
При приключване на продажба софтуерът проверява в нея дали избраният метод на плащане е от тип „в брой“ и заедно с продажбата прави плащане в брой и пуска ФБ. 
Аналогично, когато правим плащания по стари документи, програмата прави проверка според настройките дали е от тип „в брой“ и пуска касов бон.     

Въпросът в този случай е, кой носи отговорност, ако клиентът е настроил всички методи на плащане да не са „в брой“, а ги разплаща като банкови, без да пуска касов бон? 

Отговор:

Издаването на фискален бон при посочване на начин на плащане, който изисква издаването на такъв съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не може да бъде предмет на настройка. Недопустимо е производител/разпространител на софтуер, който от една страна декларира пълно съответствие на софтуера с изискванията на Наредба №Н-18/2019г., а от друга - предоставя на клиентите си (търговците, ползватели на софтуера) възможности за настройки, чрез които да се заобикалят изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. При подобна хипотеза има основание да се счете, че производителят/разпространителят е подал декларация с невярно съдържание, за което той носи административно-наказателна отговорност.

Въпрос №6

Налице е ситуация, при която един софтуер се използва като „софтуер за управление на продажбите“ в обектите на дадена фирма и задължително трябва да пуска касов бон при плащане в брой. В същото време се ползва от счетоводството на фирмата с отделна база, в която се прехвърлят направените от всички обекти продажби и трябва да се приключват без да се пуска повторно касов бон. Това означава ли, че производителят на софтуера трябва да поддържа паралелно два почти идентични софтуера, разликата в които е само задължителното издаване на касов бон? 

Отговор:

Не се допуска софтуер, деклариран като СУПТО,  да работи в режим „СУПТО“ в един търговски обект и в режим „не СУПТО“ – в друг търговски обект.

При посочените от Вас обстоятелства, в случай че счетоводството е физически отделен търговски обект, в него може да се ползва софтуер, който не отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и за който не е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Този софтуер трябва да  е с различно наименование и версия, отличаващи се от наименованието и версията на декларирания като СУПТО софтуер. Допълнително условие е между двата софтуера да няма свързаност, позволяваща въвеждане на информация за продажби в софтуера „не СУПТО“, някои от които да се заплащат в софтуер „СУПТО“.

Въпрос №7

Ако софтуерът на даден производител е изменен за всеки клиент и на много места промените са значителни, възможно ли е, вместо да се регистрира общо софтуерът, модификацията за всеки клиент да се регистрира като отделен продукт и да си води собствени версии? 

Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на описания във въпроса начин на регистрация на софтуер за управление на продажбите в търговски обект.

VІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1


По т. 5 от Приложение № 29: Достатъчно ли е в софтуера да има проверка дали датата и часа на компютъра и фискалното устройство са еднакви? Каква е допустимата разлика, в случай че има такава? Трябва ли софтуерът задължително да я актуализира? Кое според Вас е „надежден източник на точно астрономическо време“?

Отговор:

От софтуера се изисква да осигурява точно астрономическо време, което означава, че при наличие на интернет-свързаност той трябва да се обръща към световно признат сайт за точно астрономическо време, с което да синхронизира своя часовник и часовниците на всички фискални устройства, които управлява. Наредба №Н-18/2006 г. не допуска наличие на разлика между времето на софтуера и времената на фискалните устройства, които софтуерът управлява. 

Въпрос №2

Какво се разбира под понятието „работно място“ и какво е отношението му към работата с ФУ?

Този въпрос възниква, тъй като при нас лицензирането на софтуера е на база конкурентна работа с базата данни, т.е. работните места са динамични. В някои случаи нямаме фиксирани работни места с каси като в хипермаркет например. Това може да е офис/склад, в който има няколко компютъра (персонални или лаптопи), които работят в мрежа или през интернет и само едно фискално устройство, на което се издават/печатат фискални бонове, когато има задължение по закон за това.

Отговор:

В случай, че софтуерът не използва идентификатор на работно място за целите на идентифициране на мястото, от което  се въвежда информация за продажба и/или се приключва продажба, то не е необходимо въвеждането му специално за целите на наредбата. Достатъчно е да се използват уникални идентификатори на потребителите/операторите на софтуера. 

Въпрос №3


Към т. 9 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: УНП (уникален номер на продажба) е само за продажбите в брой или е необходимо да се генерира за всички продажби, т.е. и за тези, които са отложени по банка? Ако разгледаме случай, когато фактура за услуга се създава в Централния офис на дадена компания, където няма фискално устройство, то какъв УНП следва да се генерира, след като не е известен индивидуален № на ФУ (в т.9 от приложение № 29 е казано, че „При въвеждане на в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажба (УНП)“)?  Реално погледнато, клиент може да плати в брой този документ в друг обект на компанията, където има фискално устройство и би следвало при извършването на плащане СУПТО да подаде към ФУ и УНП, по която се извършва плащането. В кой момент се генерира УНП? При стартиране на продажба, при запис или при приключване на продажбата? 

Отговор:

Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързано с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриване на такава, вкл. да генерира уникален  номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон, или по начин, неизискващ издаването на такъв. Продажба, информация за която е въведена от работно място, свързано с определено фискално устройство (с УНП, съдържащ като 1-ви компонент индивидуалния номер на това фискално устройство), може да бъде платена, респективно да бъде издаден фискален бон от друго фискално устройство, на друго работно място и от друг оператор.

Въпрос №4


Към т. 12 от Приложение 29 от Наредба №Н-18/2019 г.: Какво означава „открита, но неприключена продажба“? Когато се стартира една продажба е възможно да не е ясен начина по който тя ще бъде платена.  Как се процедира в случаите, когато една продажба е възможно да бъде платена отложено и то част от сумата е в брой, а остатъкът -  по банка или обратното? Към настоящия момент повечето софтуери, обслужващи продажби в търговски обект, работят по следния начин: отваря се документ за продажба и стоките се избират от номенклатура; възможно е да бъдат променени количества, цени, да се извлекат конкретни ценови условия за съответния клиент и т.н.; след това се приключва продажбата и се печата фискален бон. Противоречи ли този начин на работа на Наредбата?

Отговор:

Съгласно т. 9 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. и определението за управление на продажбите, съдържащо се в §1, т.19 от Допълнителните Разпоредби (ДР) на Наредба №Н-18/2006 г., откриването на продажба е първото въвеждане в софтуера на информация за нея, което в редица случаи е моментът на въвеждане на заявка за предоставяне на стока/услуга. Приключването на продажба се свърза с предоставянето на стоката/услугата на клиента или с нейното заплащане. Наредба №Н-18/2006 г. не изисква в момента, в който в софтуера се въвежда информация за продажба и се генерира уникалният й номер (УНП), да е известен начинът, по който продажбата ще бъде заплатена. Няма ограничения и по отношение на броя и вида на плащанията по дадена продажба – те могат да бъдат повече от едно и от различен вид – в брой, чрез банков превод, с дебитна или кредитна карта и др. Всички промени, които могат да настъпят в хода на изпълнението на една продажба, вкл. и извършените плащания по нея, следва да бъдат отнасяни към УНП, генериран при първото въвеждане на информация за продажбата в софтуера. 

Въпрос №5


В повечето от случаите СУПТО управлява фискалното устройство през драйвер (изпълним файл или библиотека), предоставен от производителя на фискални устройства. На няколко места в отговорите, поставени от други колеги, споменавате използването на протокол за комуникация на ниско ниво. Означава ли това, че не е разрешено управлението му чрез драйверите, разработени от производителите на ФУ? Оставаме с впечатлението, че се задължават разработчиците на СУПТО да пишат собствени драйвери за всеки един модел ФУ.

Отговор:

Съгласно т. 8 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. от софтуерите се изисква да осигуряват свързаност с фискалните устройства по начин, позволяващ получаване на реално време информация за статуса на фискалното устройство.

Въпрос №6

Към т. 20 от Приложение №29: От търговска гледна точка и за целите на маркетинга и продажбите, как се предполага, че трябва да подходим, т.е. как ако нямаме демо версия на софтуера бихме убедили клиента, че нашият продукт е най-подходящият за неговата дейност? В повечето случаи потенциалният клиент иска да получи достъп до демонстрационна версия с цел сам да тества възможностите на софтуера. Достатъчно ли е да има гриф „Демонстрационна версия“, който се отпечатва по диагонал на всички документи, които се създават през демо периода? Също така, ако е забранена опцията за печат на фискално устройство, т.е. тя не e лицензирана (разрешена) в демо версията?

Отговор:

Демонстрационна версия на софтуера би могла да се предлага с наименование и версия, различни от наименованието и версията, за които производителят на софтуер е декларирал съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. Този софтуер обаче не може да бъде използван в реална среда в търговския обект предвид изискването на     чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност.

Въпрос №7

По отношение на „Одиторския профил“ възникват няколко въпроса: Профилът (username и password) е създаден от нас и е еднакъв за всеки клиент или е индивидуален? Кой трябва да предостави данните за одиторския профил на проверяващия орган на НАП?

Отговор:

Съгласно т. 19 от Приложение №29 се изисква софтуерът да има вграден одиторски профил, като осигуряването на тази функционалност е ангажимент на производителя на софтуера. Негово решение е дали профилът ще бъде еднакъв за всички клиенти – потребители на софтуера, или не.  Съгласно чл. 52и, ал. 2 и ал. 3  от Наредба №Н-18/2006 г. при поискване от орган по приходите в хода на извършване на контролни действия в търговски обект, задълженото лице е длъжно незабавно да осигури достъп до конфигурирания в софтуера „одиторски профил“.

VІІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос №1

Производител на софтуер за продажби, който няма възможност за връзка с касови апарати и фискални принтери, длъжен ли е да изпълни новите изисквания в Наредба Н-18 за софтуер за управление на продажби, както и да го декларира съгласно чл. 118, ал. 14  от ЗДДС? 

Производителите на софтуер за управление на продажбите в търговски обект са длъжни да надградят (адаптират) разработваните от тях софтуери с цел да бъдат съобразени всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52б, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице,  производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да декларира в НАП обстоятелствата, посочени в чл. 118, ал. 14 от Закона за  данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Въпрос №2

Ако производителят на такъв софтуер за продажби (без възможност за връзка с касови апарати) е длъжен да покрие новите изисквания и да декларира софтуера, но няма възможност да го направи, необходимо ли е да спре продажбите на този софтуер на територията на Република България, за да избегне нарушаване на наредбата и евентуални глоби?

Съгласно чл. 52з, ал. 3 лицата по чл. 118 ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение №29 изисквания. Софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект с изключение на софтуер по чл. 52а, ал. 2.
Изключението по чл. 52а, ал. 2 се отнася за софтуери за управление на продажби, чрез които се управляват само продажби на стоки или услуги, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса и когато с тези софтуери не се управляват други продажби. Тези софтуери трябва да отговарят само на няколко от изискванията, посочени в Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г.  В ЗДДС е предвидена санкция за лицата, използващи софтуер за управление на продажби, който не е включен в поддържания от НАП публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажбите в търговски обект.

ІХ. Фактическа обстановка и въпроси:

Въпрос: Как точно трябва да изглежда софтуерът, с който НАП ще извършва контролната си дейност с конфигурирания „одиторски профил“ съгласно т. 19 от Приложение №29 към чл. 52а ?

Одиторският профил трябва да бъде вградена функционалност в софтуера за управление на продажбите (СУПТО). Конфигурираният одиторски профил трябва да  осигури достъп до информацията, посочена в т.19 от Приложение №29 на Наредба
№Н-18/2006 г., а именно:
   Визуализация с възможност за филтриране и експорт на записаната информация за действията на потребителите (структуриран лог на действията) – съгласно т. 16 от Приложение №29;
   Визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид при прилагане на филтри, посочени в т. 18 от Приложение №29. В т.18.1 – 18.9 са посочени наименованията и съдържанието на таблиците, които трябва да бъдат визуализирани.
   Достъп и визуализация на конфигурационните параметри на софтуера;
   Пълен достъп до справочната част, т.е. всички справки, които софтуерът осигурява;
   Достъп до създаваната чрез софтуера информация в сроковете по чл. 38, ал. 1 от ДОПК.

Потребителско име и парола за одиторския профил следва да бъдат предоставяни от задълженото лице, потребител на софтуера, на органите по приходите при извършване на проверка в търговски обект.

Освен одиторския профил производителят на софтуера следва да разработи и предостави изпълним файл (отделен софтуер), чрез който да се достъпва и експортира информация директно от базата данни на СУПТО – съгласно чл. 52в, ал. 2, т. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. Изисква се и предоставяне на source-кода, от който е генериран изпълнимият файл. 

Х. Фактическа обстановка и въпроси:

……….. АД е производител и търговец на едро на бира. Търговската дейност на дружеството е организирана чрез дистрибутиране посредством трети лица – Дистрибутори на едро, които заплащат стоките, които купуват от ………… 100% по банков път.

Единственият касов апарат, с който разполага дружеството, се намира в Пивоварния завод в гр. ……….. Оборотът от плащания в брой е съставен от плащания за закупване на пивоварна каша, най- често от физически лица и земеделски производители, която каша се използва за храна в животновъдството. За ……….. АД тя е суб-продукт, който е остатъчен в технологичния процес от производството на пиво, като приходите от продажба на тази каша съставляват едва 1,5% от общите приходи на дружеството за изминалата година. ………… АД използва ERP-система ………… за отчитане и управление на своята дейност, чрез която са свързани процесите посредством различни модули, от производство до осчетоводяване. Касовия апарат не е директно свързан с ERP- системата към момента.

Въпрос №1


1.   Като имате предвид по-горното, ERP-системата, която използва дружеството, квалифицира ли се като ИАСУТД или остава извън обхвата на определението?

Отговор:

На база описаната в писмото Ви фактическа обстановка не може да се направи заключение, че използваната от използваната от „………“ АД ERP-система е интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). За да бъде такава, тя трябва да отговаря на редица изисквания, подробно разписани в Глава осма от Наредба №Н-18/2006 г. и да бъде изпитана и одобрена в Български институт по метрология.

2.   Може ли да се счете, че дружеството попада в хипотезата на регистрирано по ДДС лице, което не използва софтуер за управление на продажбите, съгласно новите изисквания на Наредба Н-18?

Отговор:

ERP-системата, с която управлявате продажбите, включително тези на пивоварна каша, заплащането на които изискват издаване на фискален бон (ФБ), попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) , съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). 

Няма да бъдат нарушени разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. ако продажбите на пивоварна каша се извършват в отделен търговски обект (например магазин), в който не функционира ERP-системата, а друг софтуер, отговарящ на всички изисквания съгласно Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. (СУПТО). В него следва да се въвежда информация за всички продажби, извършвани в търговския обект, независимо че част от тях могат да бъдат платени и по начин, неизискващ издаване на фискален бон.

НАП пусна приложението, което информира какви лични данни са изтекли

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени, вследствие на хакерската атака през юли. Електронната услугата е качена в специално разработен сайт,  чрез който НАП ще продължи да информира засегнатите лица. Справка можете да получите по следните начини :

•  По електронен път - достъпът до автоматичната електронна справка за клиенти се осъществява на адрес - https://check.nra.bg/. Справката е достъпна с ПИК, издаден от НАП, или с електронен подпис. Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН.

•  В офис на НАП – справка може да бъде направена във всеки един офис на НАП. Услугата се предоставя след идентифициране с документ за самоличност. В случаите, в които желаете справка за друго лице, е необходимо да предоставите пълномощно.

•  По телефона – българските граждани, които не разполагат с ПИК и КЕП, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП, могат да получат информация на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – +359 2 9859 6801. След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация.

Обща информация за чуждестранните лица е публикувана в английската версия на създадения по темата сайт: https://check.nra.bg/. Чуждестранните лица, за които има разпространени лични данни, ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.

Новата надградена услуга, предоставяща информация за неправомерно достъпените и незаконно разпространени лични данни, замества съществуващата досега проверка, която се извършваше с ЕГН и телефонен номер.

Министерство на финансите предлага мерки срещу избягване на регистрацията по ЗДДС

МФ публикува предложенията си за промени в данъчното и счетоводното законодателство за 2020 г.

Проектът предвижда изменения в ЗДДС, така че при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица".

Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.

В чл. 96 от ЗДДС се създава нова ал. 10:
(10) При последователното извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/и, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца включително текущия месец и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта/тите от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

В Допълнителните разпоредби е дадено определение за привидно несвързани лица:
93. „Привидно несвързани“ са лица, които не отговарят на критериите за свързаност по т. 3 на § 1 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но в управлението, контрола и/или капитала на лицата, извършващи еднородната дейност, участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, както и когато между тях съществува икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност, поради която между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.“

Предвижда се измененията да влязат в сила от 01.01.2020 г., а преходният режим се урежда по следния начин:
§ 17. Лице, което към датата на влизането в сила на този закон извършва еднородна дейност по чл. 96, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност и отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон.

Предложения за промени в данъчното и счетоводното законодателство от 01.01.2020 г.

Министерството на финансите публикува проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Проектът е изготвен във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за счетоводството.

Законопроектът може да изтеглите от тук. Запознайте с мотивите към предложените промени:

С разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952 се въвеждат на ниво Европейски съюз (ЕС) правила за данъчно третиране, насочени срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. С директивите се въвеждат и основните мерки по плана на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).

С въвеждането на двете директиви в националното данъчно законодателство Република България ще изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС и за изпълнение на международно приети стандарти и препоръки на ОИСР във връзка с предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Със законопроекта се предлага въвеждането на данъчни правила в съответствие с тези, установени с Директива (ЕС) 2016/1164 и Директива (ЕС) 2017/952, ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане, както следва:

Данъчно облагане при напускане

Данъчното правило за облагане при напускане е разписано в чл. 5 на Директива (ЕС) 2016/1164.Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 5 на Директивата, държавите членки следва да приемат и публикуват законовите разпоредби, въвеждащи правилото за облагане при напускане в срок до 31 декември 2019 г., като те ще започнат да се прилагат от 1 януари 2020 г.

Предвид това, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага данъчният финансов резултат на данъчно задължено лице, което извършва трансфер на активи към друга част на същото предприятие, разположена извън страната, да се преобразува с разликата между пазарната цена на актив и неговата стойност за данъчни цели в случаите на трансфер на активи към друга юрисдикция, промяна на държавата, на която данъчно задължено лице е местно лице за данъчни цели и при прехвърляне на дейност, извършвана от място на стопанска дейност в друга юрисдикция.

Целта на предложената мярка е да се гарантира, че когато данъчно задължено лице трансферира активи извън страната или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, то капиталовата печалба, създадена, но не реализирана на територията на страната, ще бъде обложена.

В обхвата на предложението попадат случаите, когато данъчно задължено лице трансферира активи от централното си управление в страната към свое място на стопанска дейност извън страната; когато данъчно задължено лице трансферира активи от свое място на стопанска дейност в страната към друга част на предприятието извън страната; когато данъчно задължено лице става местно лице за данъчни цели на друга юрисдикция; и когато се прехвърля дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в страната към друга юрисдикция.

Извън обхвата на предложението са всички случаи на трансфери на активи, включително на парични средства, между дружество майка и негови дъщерни дружества, т.е. предложеното облагане касае само трансфери между части на едно и също предприятие и не се прилага при промяна на собствеността на актива. Също така, извън обхвата на облагане са и случаите, когато трансферирани активи бъдат върнати обратно в страната в срок от 12 месеца (временен трансфер), при условие че трансферът на активи е свързан със сделки за финансиране на ценни книжа или с активи, предоставени като обезпечение, или се извършва с цел изпълнение на пруденциални капиталови изисквания или управление на ликвидността.

В изпълнение на Директива (ЕС) 2016/1164 се предлага и въвеждане на възможност за разсрочване на вноски на внасянето на частта от дължимия корпоративен данък, свързан с осъществен трансфер на активи или дейност на място на стопанска дейност. Разсроченото внасяне е възможно само в случаите на трансфери към друга държава-членка на ЕС или към държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, като за последната разсрочването се прилага само доколкото е налично сключено и влязло в сила с Република България или с ЕС Споразумение за взаимна помощ при събиране на данъчни вземания, равностойна на взаимната помощ, предвидена в Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки.

Хибридни несъответствия и несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция

Разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/952 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, както и за изменение на чл. 9 от Директива (ЕС) 2016/1164, следва да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2019 г., а в частта на обърнатите хибридни несъответствия - до 31 декември 2021 г., предвид което с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага въвеждане на специфична данъчна регулация за неутрализиране на случаите на хибридни несъответствия и на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция.

Хибридни несъответствия са тези несъответствия при хибридни образувания и инструменти, които могат да доведат до:
- приспадане без включване, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца без да е налице увеличение на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на получателя, или
- двойно приспадане, което означава намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на платеца и едновременно с това намаление на данъчния финансов резултат в юрисдикцията на инвеститора.

Хибридни несъответствия могат да възникнат в случаите на:
- плащане по финансов инструмент, плащане към и от хибридно образувание, плащане към образувание с едно или повече места на стопанска дейност или към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност, условно плащане между централно управление и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание, и
- двойно приспадане.

Извън обхвата на правилата за третиране на хибридните несъответствия остават плащанията, представляващи базова възвръщаемост на прехвърлен финансов инструмент, които са получени от финансов търговец в хода на неговата дейност по занятие, доколкото същите са включени в неговия данъчен финансов резултат. Правилата за хибридните несъответствия се прилагат само доколкото при изчисляването на данъчния финансов резултат на платеца плащане е възможно да бъде приспадано срещу сума, която не е двойно включен доход.

Хибридни несъответствия могат да възникнат между:
- данъчно задълженото лице и негово свързано предприятие;
- между свързани предприятия, които не са свързани с данъчно задълженото лице;
- между централното управление на образувание и негово място на стопанска дейност;
- между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание; или
- в рамките на структурирана договореност.

По отношение дефиницията за свързани предприятия, с проекта на ЗИД на ЗКПО се предлага да се направи допълнение за целите на хибридните несъответствия, съгласно което да се въведе изискване свързаното предприятие да има в данъчно задълженото лице или в друго свързано предприятие или те да имат в свързаното предприятие участие от 50 на сто или повече чрез правата на глас, собствеността върху капитала или чрез правото да получи печалба. Свързано предприятие е и образувание, което е част от същата консолидирана група за целите на счетоводното отчитане, предприятие, в което данъчно задълженото лице има значително влияние в управлението, и обратно - предприятие, което има значително влияние в управлението на данъчно задълженото лице.

В зависимост от възникналото хибридно несъответствие и от това, дали данъчно задълженото лице е платец или получател, се предлага да не се признават за данъчни цели направените разходи или платени суми (включително когато суми не представляват счетоводен разход) при плащане, доколкото водят до двойно приспадане или до приспадане без включване, или доколкото пряко или непряко финансират подлежащ на приспадане разход, водещ до хибридно несъответствие.

Като вторично защитно правило се предлага в случаите, в които данъчно задължено лице е получател на плащане при хибридно несъответствие, което води до приспадане без включване (т.е. до намаляване на данъчния финансов резултат в едната юрисдикция и в същото време до липса на увеличаване на данъчния финансов резултат във втората юрисдикция), размерът на полученото плащане да се включва в данъчния финансов резултат, доколкото същото е приспаднато в юрисдикцията на платеца. Предлага се това правило да не се прилага при хибридни несъответствия, водещи до приспадане без включване в случаите на плащания към хибридно образувание, към образувание с едно или повече места на стопанска дейност, към непризнато за данъчни цели място на стопанска дейност и при условни плащания между централно управление на образувание и негово място на стопанска дейност или между две или повече места на стопанска дейност на едно и също образувание.

Директива (ЕС) 2017/952 третира и случаите на несъответствия с данъчно задължено лице, което е местно лице за данъчни цели на повече от една юрисдикция, като се въвеждат изрични правила.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредбите на закона и улесняване на практическото му прилагане

Със законопроекта са направени предложения за изменение и допълнение на ЗКПО, свързани с избягване на разнопосочна практика при тълкуването и прилагането му в случаите, когато е установено неизпълнение на изискванията при преотстъпване на корпоративен данък.

С предложението се цели изрично и ясно да се посочи целта на разпоредбата, за да се избегне неправилното й тълкуване. Предлага се допълнение, което изрично да указва, че при неизпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък за съответната помощ, същият данък се дължи в пълния му размер и не може да се прилага възстановяване на преотстъпен данък само в размер на неизпълнената част от ангажимента за инвестиране.

Преотстъпването на корпоративния данък представлява отклонение от общия режим на облагане. По тази причина законът изчерпателно и императивно е уредил както лицата, които имат право на преотстъпване на данъка, така и условията, които трябва да са налице, за да може да се ползва преотстъпването.

От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗКПО се очаква ограничаване на случаите на данъчно планиране, водещи до данъчно необлагане или до значително по-ниско облагане, съответно до намаляване на възможностите за злоупотреби и отклонение от данъчно облагане.

Тъй като към момента не съществуват правила, еквивалентни на разписаните в Директива 2016/1164/ЕС и Директива 2017/952/ЕС, свързаните с това финансови резултати засега не могат да бъдат определени.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове, които са, както следва:

Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Промени, свързани с облекчаване на административната тежест

Направено е предложение за намаляване на административната тежест и улесняване при ползване на данъчните облекчения за лица с намалена работоспособност, за деца с увреждания и за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, с което да отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и копия от документи, удостоверяващи направените вноски по реда на чл. 9а от КСО. Националната агенция за приходите (НАП) разполага с достъп до регистър "Единна информационна система на медицинската експертиза", поради което прилагането на копие от решението на ТЕЛК/НЕЛК не е необходимо. Не е необходимо да се прилагат и копия от документи за направените вноски по реда на чл. 9а от КСО, тъй като те се правят в НАП.

По този начин ще се облекчи подаването на годишната данъчна декларация по електронен път, тъй като няма да е необходимо да се сканират и прикачват описаните документи и като цяло ще се съкрати времето за попълването й.

За по-голяма яснота при прилагането на разпоредбата относно основата, върху която се изчислява дължимият данък в случаите на скрито разпределение на печалбата, е предложена промяна, като текстът се синхронизира с този на кореспондираща разпоредба в ЗДДФЛ и с дефиницията на понятието "скрито разпределение на печалбата" в ЗКПО. По този начин се допринася за коректното определяне на дължимия данък във всички случаи на скрито разпределение на печалбата, включително когато въпросните суми не са начислени, и се избягва разнопосочната данъчна практика.

Със законопроекта са предлага да отпадне задължението на предприятията и самоосигуряващите се лица да включват в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ наградите във вид на допълнителна игра и предметните печалби с незначителна стойност (до 100 лв.), които са необлагаеми. Предвид малкия им размер съществуващото изискване да се подава информация за тях, когато годишният им размер превиши 5000 лв., е неизпълнимо и не се прилага на практика.

Целта на предложената корекция в разпоредбата е, освен да прецизира закона, да се намали административната тежест за лицата, които предоставят награди, освободени от облагане съгласно ЗДДФЛ.

Други промени

Направени са предложения за промяна в дефинициите за "ликвидационен дял" и "данъчен кредит", така че да се синхронизират и уеднаквят със същите понятия в ЗКПО.

Сегашният текст в ЗДДФЛ създава редица пречки като "ликвидационен дял" да се определят доходи, които са облагаеми по този закон и които биха се определили като такъв доход по ЗКПО. С промяната не се разширява кръга на облагаемите доходи, а само се изяснява, че същите ще се облагат като "ликвидационен дял", а не с данък върху общата годишна данъчна основа.

Потенциален проблем с настоящата редакция на параграфа с дефиницията от Допълнителните разпоредби е изричното споменаване само на търговски дружества/кооперации, поради което в случай на прекратяване на дружество, което не може да се определи като "търговско" по смисъла на българското законодателство, възниква проблем и за определяне на дохода като "ликвидационен дял".

Уеднаквяването на дефиницията с тази, дадена в ЗКПО, ще улесни прилагането на закона по отношение на данъчното третиране и облагане на доходите от ликвидационен дял, получени от местните физически лица от източници в чужбина.

Идентични са основанията за предложението за уеднаквяване на дефиницията за "данъчен кредит" в ЗДДФЛ спрямо тази в ЗКПО. Целта е да се да улесни приложението на разпоредбата, като се избегне неяснота в случаите на използване на данъчен кредит от физическите лица при платен от тях данък в чужбина върху печалби и доходи от източник в страната или чужбина.

С проектозакона се предлага и коригираща разпоредба относно отмяната на текст, уреждащ приравняването на доходите на специализантите на доходи от трудови правоотношения. Съгласно направени изменения и допълнения (ДВ бр. 58 от 23.07.2019 г.) в новата Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването със специализантите вече се сключва трудов договор по Кодекса на труда, което прави излишно наличието на специална разпоредба в ЗДДФЛ, която да ги приравнява на трудови доходи.

Предвиден е преходен режим относно случаите, в които е възможно да се изплащат доходи по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и изобщо за всички случаи на изплатени доходи на специализанти преди влизането в сила на цитираните изменения от 2019 г., които попадаха в обхвата на предложения за отмяна параграф в ЗДДФЛ. Предлага се приравняване на доходите на спортисти и треньори по договори със спортни клубове на доходи от трудови правоотношения.

Предложението е във връзка с влизането в сила на нов Закон за физическото възпитание и спорта от януари 2019 г. и цели да изясни данъчното третиране на договорите, предвидени по този закон.

От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗДДФЛ се очаква намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.

С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Промени, свързани с деклариране на обстоятелства

С цел прецизност и обхващане на всички случаи, при които е невъзможно определянето на данъка при придобиване на имущества, се предлага възстановяване на предишни разпоредби, съгласно които при безвъзмездно придобиване на имущества, различни от недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти и моторни превозни средства, да се подава данъчна декларация за облагане с данък. В тези случаи в общината ще има информация за придобитото имущество, като органите по приходите ще могат да определят данъка и да упражняват контрол.

Предвижда се при наличие на основания за ползване на данъчно облекчение собствениците на автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, да уведомяват общината като подават данъчна декларация в двумесечен срок от настъпване на обстоятелствата.

Промени, свързани с облекчаване на административната тежест

Във връзка с автоматизирания обмен на данни между регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и съответната община, с посредничеството на Министерството на финансите, се предлага да отпадне задължението собственикът да представя документ от компетентен орган в общината при прекратяване на регистрацията на превозното средство. С това предложение се цели да се облекчи административната тежест за собствениците и за общинските служители, като данните за пътното превозно средство ще се предоставят автоматизирано от регистъра на пътните превозни средства.

Във връзка със започване на реалното функциониране на Единната система за туристическа информация се предвижда промяна в начина на определяне на туристическия данък за календарния месец, като се предлага това да става въз основа на данните за броя на предоставените нощувки през календарния месец, съдържащи се в Единната система за туристическа информация. Обменът на данните между системата, поддържана от Министерството на туризма, и общините се предвижда да се осъществява с посредничеството на системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от закона.

Други промени

Предлага се физически лица, включително еднолични търговци, които са задължително регистрирани при доставки на услуги, и данъкът, за които е изискуем от получателя по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), да могат да осъществяват дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности) към ЗМДТ, съответно да се облагат с годишен патентен данък за доходите от тези дейности. Задължението за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя по реда на ЗДДС, не е обвързано с наличие на облагаем оборот и при осъществяване на патентна дейност тези лица ще са задължени да подават данъчна декларация за облагане с патентен данък и приходите от данъка ще постъпват в местния бюджет. С оглед естеството и обема на дейността на тези лица, облагането по реда на ЗМДТ с патентен данък би представлявало намаляване на административната тежест за тях.

Предлага се общинските служители да определят данъчна оценка за недвижими имоти на предприятия в случаи на установено умишлено занижаване на отчетните им стойности с цел намаляване или неплащане на данъка за тях. С направеното предложение се увеличават правомощията на общинските служители да определят данъчна оценка на недвижими имоти на предприятия.

Предложено е също така да отпадне разпоредба, която в голяма част дублира друга разпоредба. Промяната цели еднозначно прилагане на закона, определяне на точното систематично място, както и избягване на противоречие по отношение на начина за определяне на данъка върху недвижимите имоти, придобити по наследство.

От въвеждането на предлаганите изменения и допълнения в ЗМДТ се очаква прецизирането на нормите да доведе до предотвратяване съществуващи неясноти, както и намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица.

С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (ОВ, L 311/3 от 7 декември 2018г.)

Предлага се въвеждане на "режим складиране на стоки до поискване", с който се цели облекчаване и опростяване на действащите правила за вътреобщностна търговия на стоки между лица от различни държави членки на ЕС, в случаите когато прехвърлянето на разпореждането със стоката като собственик се случва след пристигането им в друга държава членка в един по-късен момент. Опростяването се изразява в това, че към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката за лицето, прехвърлило стоката от една в друга държава членка, ще е налице освободена вътреобщностна доставка в държавата членка на тръгване на стоката, а за данъчно задълженото лице, за което стоката е предназначена, ще е налице вътреобщностно придобиване в държавата членка на пристигането й, като отпада необходимостта лицето, което прехвърля стоката, да се регистрира за целите на ДДС в държавата членка на пристигане на стоката. Прилагането на този режим налага изпълнение на определени условия, които да гарантират събираемостта на дължимия ДДС в държавата членка на пристигане на стоката - собствеността върху стоката да бъде прехвърлена в рамките на 12 месеца от пристигането й в съответната държава членка; към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоката от едната към другата държава членка, доставчикът е необходимо да знае кой е потенциалният клиент, и да посочи идентификационния му номер в държавата членка на пристигане на стоката във VIES декларацията си за периода на изпращането или транспортирането; стоката е вписана в регистър към момента, в който започва изпращането или транспортирането от данъчно задълженото лице, което прехвърля стоката. В тази връзка, когато се изпращат стоки под този режим от територията на Република България до територията на друга държава членка, лицето, което ги изпраща, следва да води регистър за наличностите от такива стоки. Съответно, когато под този режим на територията на страната пристигат стоки от територията на друга държава членка, потенциалният получател също следва да води такива регистри.

Предлага се въвеждане на правило, въз основа на което при верига от последователни доставки на стока, предмет на един-единствен вътреобщностен транспорт между две държави членки, извършен от или за сметка на междинен доставчик във веригата, да се определя транспортът към коя от доставките се отнася за целите на прилагане на освобождаването (облагане с нулева ставка за ДДС), предвидено за вътреобщностните доставки.

Предложено е общо правило, съгласно което транспортът да се отнася само към доставката на стоки, извършена към междинния оператор от неговия доставчик. То няма да е приложимо, когато междинният оператор, който изпраща или транспортира стоките сам или чрез трето лице, действащо от негово име, е съобщил на своя доставчик идентификационния си номер по ДДС, издаден му от държавата членка, от която стоките са изпратени или транспортирани. В тези случаи транспортът ще се отнася само към доставката на стоки, извършена от междинния оператор към неговия клиент. Такова правило е необходимо, за да се избегнат различни подходи сред държавите членки, което води до двойно данъчно облагане или до необлагане на някои от доставките във веригата, и за да се гарантира правната сигурност за данъчно задължените лица. Предвид че останалите доставки във веригата, различни от освободената вътреобщностна доставка, ще подлежат на облагане (с различна от нулева ставка за ДДС) в държавата членка на изпращане на стоките, или в държавата членка на пристигането им, е възможно за някои от доставчиците на тези доставки да възникне задължение за идентифициране за целите на ДДС в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на съответната доставка.

Предлага се въвеждане на изискване за наличие на валиден идентификационния номер по ДДС на получателя на стоките в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или транспортът на стоките, като материалноправно условие за прилагане на освобождаване (нулева ставка за ДДС) при извършване на вътреобщностна доставка. В този смисъл, получателят следва да е предоставил идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от последния на неговата VIES декларация, което се превръща в материалноправното условие за прилагане на освобождаването при вътреобщностна доставка. Освобождаването няма да се прилага при неподаване на VIES декларация или при неправилното отразяване в нея на точната информация за извършената вътреобщностна доставка, освен когато доставчикът може да оправдае по надлежен начин допуснатата от него нередност.

Предлага се за доказване на извършения превоз от територията на страната до друга държава членка при осъществяването на вътреобщностна доставка на стоки да се прилага презумпцията, предвидена в чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки. Когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз. Съответно ако стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от получателя или от трето лице за негова сметка, ще се приема, че този превоз е реално осъществен, когато доставчикът разполага с най-малко две от посочените в регламента непротиворечащи си доказателства за извършения превоз и с писмена декларация от получателя. Чрез прилагане на презумпцията се цели по-голяма правна сигурност за данъчно задължените лица, като доказателствената тежест за оборването й се прехвърля на данъчните органи.

Предложения за промени в ЗДДС, свързани с транспониране на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО, с които се постига по-пълно съответствие на националното с европейското право

В съответствие с предвиденото в чл. 15, пар. 2, б. "в" от Директива 2006/112/ЕO право на избор за държавите членки се предлага да се дефинира като доставка на стока "прехвърлянето на акции или дялове, еквивалентни на акции в дружества, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост върху недвижим имот или част от него". С разпоредбата се цели да се премахне често практикувано от някои данъчно задължени лица заобикаляне на закона, при което чрез изповядване на сделки за прехвърляне на акции и дялове фактически се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, предназначени да бъдат използвани за жилищни нужди на физически лица, като по този начин се избягва възникването на задължения за ДДС.

Предложения за промени, свързани с привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на ЕС.С оглед съобразяване с практиката на Съда на ЕС (СЕС), постановена в Решение по дело С-326/11 и в Решение по дело С-308/16, се предлага разширяване обхвата на понятието за "нови сгради" със случаите, при които в резултат на направено подобрение или е обособен самостоятелен обект, който след преустрояване, пристрояване и/или надстрояване на съществуваща сграда е придобил статут на нова сграда и може да бъде обект на отделна доставка, или съществуващата вече сграда е претърпяла толкова съществени изменения, че се изменя употребата й или се променят значително условията за ползването й, което води до промяна на статута й на нова сграда. За целите на облагането с ДДС за доставката на такава "нова сграда" се запазва условието към датата, на която данъкът за доставката й е станал изискуем, да не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Доколкото по ЗУТ, според категорията на строежа за някои сгради се издава разрешение за ползване, а за други - удостоверение за въвеждане в експлоатация, този пропуск в ЗДДС е отстранен и в действащото понастоящем понятие за "нова сграда".

Предвид разширяването на понятието за "нова сграда" са допълнени разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи извършването на корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение, съгласно които корекции на ползвания, съответно неползвания, данъчен кредит за новата сграда ще се извършват в 20 годишен срок, считано от годината на ползване, съответно неползване на данъчния кредит.

Предложения за промени, свързани с намаляване на разходите за данъчната администрация и на административната тежест за гражданите и бизнеса

Предлага се заявените електронни адреси за кореспонденция да се считат за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложението цели да се гарантира законосъобразността на връчването на съобщения на електронния адрес за кореспонденция, който данъчно задължените лица, които подлежат на регистрация по ЗДДС, са длъжни да посочат пред Агенцията по вписванията или пред НАП. С правната норма се намалява административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица, които няма да се налага да декларират повторно адрес за получаване на съобщения, и се намаляват разходите за данъчната администрация и за лицата при съдебни производства за оспорване на връчването.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона

Проектът съдържа и предложение за допълване на разпоредбата, дефинираща доставка на стока по смисъла на ЗДДС. С предложението се цели по-пълно съответствие с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО и премахване на разнородната съдебна практика.

Предлага се, в съответствие с разпоредбата на чл. 283, пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО, данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната, да подлежат на регистрация по закона от извършване на първата облагаема доставка с място на изпълнение в страната.

Предлага се също освен дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, да не се счита за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и дейността, извършвана от физическо лице по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. Така се постига прецизиране на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и привеждането му в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО.

Предлага се въвеждане на правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, предвид, че към момента в ЗДДС не е предвиден ред за начисляване на данък в тези случаи.

В проекта е направено предложение и за прецизиране на ЗДДС по отношение освобождаването на доставки на стоки и услуги по силата на международни договори. Прецизирането се основава на освобождаване от облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги, предназначени за командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор и въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, т.е. не само когато тези лица са преки получатели по доставките на стоки и услуги. Предложението съответства на разпоредбата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО и във всички случаи изисква за целите на освобождаването да се докаже предназначението на стоките и услугите за използване от посочените лица.

Проектът предвижда при последователно извършване на еднородна дейност от две или повече свързани или привидно несвързани лица в един и същ обект/едни и същи обекти, в облагаемия оборот на всяко следващо лице да се включва оборотът, реализиран от всички лица, извършвали дейността в обекта/ите преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. За целите на тази регистрация е предложен разясняващ текст кога извършваната от лицата дейност се приема за "еднородна", съответно в допълнителните разпоредби на закона е дефинирано понятието "привидно несвързани лица". Предложението цели подобряване на данъчния контрол чрез предотвратяване на практиката по избягване на регистрация по ЗДДС от данъчно задължени юридически самостоятелни, но свързани или привидно несвързани лица, чрез формална смяна на субекта, извършващ еднородна независима икономическа дейност.

Предложени са и промени с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на разпоредбите.

За прилагане на предложените промени в ЗДДС не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

С проекта в ЗДДС се въвеждат нови норми на правото на Европейския съюз.

Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Промени, свързани с намаляване на административната тежест

Опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и намаляване на административната тежест за икономическите оператори чрез предоставяне на възможност за лицата да посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които да се установи информацията по служебен път, чрез справка в средата за междурегистров обмен. В тази връзка са направени допълнения в разпоредбите на чл. 24а, ал. 6, чл. 48, ал. 2, т. 6, т. 6а и т. 7, чл. 55в, ал. 2, чл. 57, ал. 3, т. 3 и т. 6, чл. 57б, ал. 6, т. 6, чл. 57в, ал. 2, т. 3 и т. 4, и чл. 58а, ал. 2, т. 3 и т. 4 от проектозакона.

Други промени

Предложени са изменения в разпоредбата на чл. 21 от ЗАДС във връзка с прилагането на реда за възстановяване на акцизни стоки с платен акциз, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили. Предвид, че редът за освобождаване от заплащане на акциз е уреден в правилника за прилагане на закона, по целесъобразно е и редът за възстановяване на платения акциз да се определи в същия нормативен акт, а не чрез друг акт, каквато е в момента законовата делегация към междуведомствена наредба.

С цел избягване на затруднения във връзка с връчването на актовете, издадени от директора на Агенция "Митници", които подлежат на предварително изпълнение, както и различните тълкувания относно датата, на която влиза в сила действието на предварителното изпълнение на актовете, а именно - датата на издаване, са предложени съответните изменения в чл. 24е, ал. 2, чл. 58, ал. 2, чл. 58з, ал. 2, чл. 90ж, ал. 4, и чл. 93 ал. 14 от законопроекта.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 25 от закона в съответствие с установената съдебна практика във връзка с отмяна на ревизионни актове с констатации за липси на акцизни стоки, в резултат на неприлагането на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им.

Предложението за промяна на чл. 91б от закона е с цел обхващане на повече хипотези, при които е възможно отклоняване от движение под режим отложено плащане на акциз, както и движението на акцизни стоки, изпратени към освободени от акциз крайни потребители. С промяната всички водачи на транспортни средства, превозващи акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз или изпратени към освободени от акциз крайни потребители, ще трябва да доставят стоките до мястото на получаване посочено в е-АД, е-АДД или мястото на директна доставка. В случаите на претоварване (промяна на транспортното средство преди доставката на стоките до получателя), превозвачът или изпращачът ще следва да уведомят предварително компетентната териториална митница. В тази връзка в чл. 114а на закона са предложени съответните санкционни норми.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 99а от ЗАДС в съответствие с утвърждаването на все по-доброто взаимодействие на митническите органи с пощенските оператори. Задължението за изпращачите да декларират пред пощенските оператори, че акцизни стоки, които се изпращат чрез куриерски служби, са с платен, начислен или обезпечен акциз по реда на чл. 99а от закона, не постигна очаквания ефект, тъй като подателите намират начин да заобиколят декларирането на тези обстоятелства. С предстоящата промяна в Закона за пощенските услуги, пощенските оператори ще следва да поддържат широк набор от данни, които могат да бъдат от много по-голяма полза на митническите органи. С оглед на това се въвежда забрана за лицата да изпращат и получават акцизни стоки чрез пощенски пратки, с изключение на случаите, посочени в закона.

Същевременно лицата ще бъдат задължени да представят документ за самоличност на пощенския оператор при изпращане и получаване на стоките, както и да представят пратките за преглед и проверка от негова страна. Предвидени са и съответните санкции в разпоредбата на чл. 123в на закона.

Целта на направените допълнения в чл. 103, ал. 8 и 9 от закона е да се създаде възможност в случаите на изземване и последващо съхранение на акцизни стоки, които представляват веществени доказателства, митническите органи да определят техен пазач, който е длъжен да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното запазване като доказателства. В чл. 126в от закона е предвидено и въвеждане на съответните санкционни норми.

Промените в чл. 103, ал. 10-12 от законопроекта имат за цел да възпрепятстват прехвърлянето на собственост и други действия от страна на проверяваните лица, при които митническите органи са установили данни за нарушение на ЗАДС и са предприели действия за обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки. При осъществяване на акцизния контрол, в хода на проверка, митническите органи обезпечават доказателства (чрез тяхното изземване или запечатване на обекта) с цел събирането и запазването им за едно последващо административнонаказател но производство. В практиката са установени случаи, при които проверяваните лица, с цел възпрепятстване събирането на бъдещите държавни вземания (акциз и глоби/санкции), прехвърлят своето имущество на други лица.

Прецизиран е текстът на разпоредбата на чл. 112а, ал. 4 от закона, като се въвежда административна санкция за физическите лица, които изпращат или пренасят/превозват акцизни стоки с търговски характер за друга държава членка в количества, превишаващи нормативно регламентираните за лична употреба.
Прилагането на предложените промени в ЗАДС не е свързано с допълнителни разходи/трансфери и други плащания.

С промените по ЗАДС не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не е приложена справка за съответствие с европейското право.

Закон за счетоводството (ЗСч)

Предложенията за изменение и допълнение на ЗСч са изготвени във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите, както от предприятията, така и от администрацията:

Редакцията на чл. 34, ал. 5 има за цел да избегне двусмисленото тълкуване на разпоредбата. Предлаганият текст конкретизира, че предприятията, прилагащи Международни счетоводни стандарти, с изключение на посочените в ал. 2, могат да преминат към Национални счетоводни стандарти.

Допълнението в чл. 34, ал. 6 е свързано с прецизиране на цялата разпоредба във връзка с приетите изменения на ЗСч, в сила от 07.05.2019 г., за задължителното прилагане на Международните счетоводни стандарти от предприятия, изрично изброени в чл. 34, ал. 2. Предходните редакции на закона разрешаваха тези предприятия да прилагат Националните счетоводни стандарти, а с ал. 6 се забранява смяна на счетоводната база повече от веднъж. С допълнението "освен когато това се изисква от закон" се премахва противоречието между разпоредбите на ал. 2 и ал. 6 на чл. 34 от закона.

Целта на допълнението в чл. 38, ал. 9, т. 1 е категорично да се освободят едноличните търговци, които не са осъществявали дейност, от задължението да декларират това обстоятелство в Търговския регистър. Изменението на т. 2 от същите член и алинея цели облекчения за предприятията, които не осъществяват дейност, като предложението предвижда това обстоятелство да се декларира еднократно, а не както досега - ежегодно. Предвижда се декларирането да се осъществява с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, за улеснение, както за предприятията, така и за Агенцията по вписванията.

Останалите изменения и допълненията в чл. 38 са редакционни, с цел по-ясното им разбиране.

От въвеждането на предлаганите изменения в ЗСч не се очакват допълнителни разходи, както за бюджета, така и за предприятията.

С предложенията за промени не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

Служебно съобщение: Проблем с достъп до сайта от Виваком

Уважаеми потребители на сайта КиК Инфо,

От тази сутрин абонати на интернет от Виваком изпитват затруднения с достъпа до сайта. Проведохме необходимите разговори с Виваком, които работят по отстраняването на проблема.

Проблемът е в DNS сървърите на Виваком. Решението е да подмените DSN сървърите на Виваком, с тези на Гугъл (8.8.8.8 и 8.8.4.4). Ако не знаете как да ги промените сами, моля, обадете се в техническата поддръжка на Виваком и те могат да Ви ги променят.

С уважение,
Екипът на КиК Инфо

ГФО на малки и микропредприятия – съдържание, изготвяне и публикуване до 30 юни

В срок до 30 юни задължените предприятия изготвят и публикуват годишните си финансови отчети, затова по това време на годината представяме нашите онлайн приложения, чрез които лесно можете да съставите:
Съкратен ГФО на микропредприятие
Съкратен Баланс на малко предприятие

Oбобщихме минималните изисквания към съдържанието и публикуването на ГФО на малките и микропредприятията, когато те са съставени на база на Националните счетоводни стандарти (НСС).

Цитат
Чрез ГФО на микропредприятие можете да създадете необходимите съкратени форми за публикуване в Агенцията по вписвания. Формите са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводен стандарт № 1 – Представяне на финансови отчети (СС 1). Предвидени са и необходимите кратки допълнителни оповестявания по СС 1 за микропредприятие. Предвидихме и титулна страница с пояснения към Търговския регистър при публикуването.
Важно: Категорията на предприятието се определя по критериите на чл. 19 от Закона за счетоводството. Можете да ползвате следната проверка за определяне на категория предприятие по Закона за счетоводството.

Минимално съдържание на ГФО на микропредприятие, прилагащо НСС
 
Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Тоест за тези предприятия няма задължение да съставят приложение с оповестяванията по всеки един от счетоводните стандарти. (Съгласно чл. 29, ал. 5 това не се отнася за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятие.)

Съгласно т. 16.24. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен баланс в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят баланс, който съдържа най-малко информация по раздели, обозначени с букви от Приложение № 1.

Съгласно т. 20.4. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен отчет за приходите и разходите в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят отчет за приходите и разходите, който съдържа най-малко следните статии:
Статия 1: Нетни приходи от продажби.
Статия 2: Други приходи.
Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги.
Статия 4: Разходи за персонала.
Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки.
Статия 6: Други разходи.
Статия 7: Разходи за данъци.
Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).


Обръщаме внимание, че използваният израз "най-малко" означава, че формите могат да съдържат и повече информация, която е предвидена в приложенията за баланс и отчет за приходите и разходите в СС 1. Нещо повече, съгласно т. 11.2. от СС 1 по-подробно подразделяне на статиите е допустимо, при условие че се спазва структурата на съответната форма. Нови статии могат да бъдат създавани, при условие че съдържанието им не е отразено в съществуваща статия.

Без нулеви редове в Баланс и ОПР

Следва да се отбележи, че съгласно т. 11.4. от СС 1 предприятието не посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период. Тоест изготвените Баланс и ОПР не следва да съдържат нулеви редове.

Кратки оповестявания под линията на Баланса

Съгласно т. 24.3. от СС 1 микропредприятията могат да не оповестяват цялата информация, изисквана от стандарта, при условие че условните задължения по т. 24.2, буква "г" и предоставените аванси и кредити по т. 24.2, буква "д", както и информация относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в бележка под линия към баланса на предприятието. В случаите на придобиване на собствени акции микропредприятията оповестяват:
а) причината за придобиването;
б) броя и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените собствени акции през отчетния период, както и частта от записания капитал, която те представляват;
в) насрещната престация при придобиване или прехвърляне на собствени акции, когато то е възмездно;
г) броя и номиналната стойност на притежаваните собствени акции, както и дела, който те представляват в записания капитал.


Цитат
Всичко гореспоменато е предвидено в Приложението за съставяне на ГФО на микропредприятие.
Без доклад за дейността

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗСч микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. Това не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.

Цитат
Изискванията за задължителен одит са разписани в чл. 37 от ЗСч, а можете да използвате следната Проверка за задължителен одит от нашия сайт.
В Търговския регистър може да се публикува само Баланс
 
Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Предвид това, че § 3 от допълнителните разпоредби на закона, казва че микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия, то посоченото облекчение важи и за тях. Тоест и микропредприятията, които не подлежат на одит, могат да публикуват само Баланс.

Информация за разпределението на печалбата – незадължителна

По аргументът на противното от чл. 38, ал. 5 от ЗСч за микропредприятията, които не са предприятия от обществен интерес, вече не е задължително да публикуват информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Но все пак дори и за тези дружества остава публикуването на протокола с приемането на ГФО на предприятието на годишното ОС.

Срокове за публикуване на ГФО

Срокът за публикуване на ГФО е 30 юни на следващата година, както следва:
1) за всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър;
2) за юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3) за останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.

В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в необходимия срок. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения.



kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Промени в ЗМИП относно действителните собственици и правилата за мерките срещу изпирането на пари

Вчера на свое заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене ЗИД на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с който се правят изменения и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Комисията предлага да се създаде в закона § 71, както следва:
§ 71. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 63 ал. 5 се изменя така:
„(5) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”. За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.“
б) в ал. 2 думите „и изпращат“ се заличават.“

Относно действителните собственици на капитала това означава например, че:

Не подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице (първо ЮЛ) е собственост на едно или няколко други български юридически лица и ако физическите лица, които се явяват крайните действителни собственици на капитала на първото ЮЛ, са вписани в Търговския регистър по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица.

Подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице е собственост на едно или няколко други чуждестранни юридически лица.

Относно задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, като например счетоводните кантори:

Удължава се срокът за привеждане на вътрешни правила по ЗМИП, който е указан да бъде в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС, за което агенцията ще уведомява средствата за масово осведомяване.

Отпада изпращането в ДАНС на вътрешните правила, което в настоящата версия на закона следва да се извърши от лицата до 12 май 2019 г.

След гласуване днес посочените промени бяха приети и на второ четене в пленарна зала. Докладът от заседанието на Комисията можете да откриете в сайта на НС тук.