ГФО на малки и микропредприятия – съдържание, изготвяне и публикуване до 30 юни

В срок до 30 юни задължените предприятия изготвят и публикуват годишните си финансови отчети, затова по това време на годината представяме нашите онлайн приложения, чрез които лесно можете да съставите:
Съкратен ГФО на микропредприятие
Съкратен Баланс на малко предприятие

Oбобщихме минималните изисквания към съдържанието и публикуването на ГФО на малките и микропредприятията, когато те са съставени на база на Националните счетоводни стандарти (НСС).

Цитат
Чрез ГФО на микропредприятие можете да създадете необходимите съкратени форми за публикуване в Агенцията по вписвания. Формите са съобразени с изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и Счетоводен стандарт № 1 – Представяне на финансови отчети (СС 1). Предвидени са и необходимите кратки допълнителни оповестявания по СС 1 за микропредприятие. Предвидихме и титулна страница с пояснения към Търговския регистър при публикуването.
Важно: Категорията на предприятието се определя по критериите на чл. 19 от Закона за счетоводството. Можете да ползвате следната проверка за определяне на категория предприятие по Закона за счетоводството.

Минимално съдържание на ГФО на микропредприятие, прилагащо НСС
 
Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗСч годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Тоест за тези предприятия няма задължение да съставят приложение с оповестяванията по всеки един от счетоводните стандарти. (Съгласно чл. 29, ал. 5 това не се отнася за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятие.)

Съгласно т. 16.24. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен баланс в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят баланс, който съдържа най-малко информация по раздели, обозначени с букви от Приложение № 1.

Съгласно т. 20.4. от СС 1 микропредприятията, избрали да съставят съкратен отчет за приходите и разходите в съответствие с чл. 29, ал. 4 от Закона за счетоводството, могат да съставят отчет за приходите и разходите, който съдържа най-малко следните статии:
Статия 1: Нетни приходи от продажби.
Статия 2: Други приходи.
Статия 3: Разходи за суровини, материали и външни услуги.
Статия 4: Разходи за персонала.
Статия 5: Разходи за амортизации и обезценки.
Статия 6: Други разходи.
Статия 7: Разходи за данъци.
Статия 8: Финансов резултат (печалба или загуба).


Обръщаме внимание, че използваният израз "най-малко" означава, че формите могат да съдържат и повече информация, която е предвидена в приложенията за баланс и отчет за приходите и разходите в СС 1. Нещо повече, съгласно т. 11.2. от СС 1 по-подробно подразделяне на статиите е допустимо, при условие че се спазва структурата на съответната форма. Нови статии могат да бъдат създавани, при условие че съдържанието им не е отразено в съществуваща статия.

Без нулеви редове в Баланс и ОПР

Следва да се отбележи, че съгласно т. 11.4. от СС 1 предприятието не посочва в съответната форма тези раздели, групи и статии, за които липсва информация за предходния и текущия отчетен период. Тоест изготвените Баланс и ОПР не следва да съдържат нулеви редове.

Кратки оповестявания под линията на Баланса

Съгласно т. 24.3. от СС 1 микропредприятията могат да не оповестяват цялата информация, изисквана от стандарта, при условие че условните задължения по т. 24.2, буква "г" и предоставените аванси и кредити по т. 24.2, буква "д", както и информация относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в бележка под линия към баланса на предприятието. В случаите на придобиване на собствени акции микропредприятията оповестяват:
а) причината за придобиването;
б) броя и номиналната стойност на придобитите и прехвърлените собствени акции през отчетния период, както и частта от записания капитал, която те представляват;
в) насрещната престация при придобиване или прехвърляне на собствени акции, когато то е възмездно;
г) броя и номиналната стойност на притежаваните собствени акции, както и дела, който те представляват в записания капитал.


Цитат
Всичко гореспоменато е предвидено в Приложението за съставяне на ГФО на микропредприятие.
Без доклад за дейността

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗСч микропредприятията, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не изготвят доклад за дейността, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс. Това не се прилага за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества, категоризирани като микропредприятия.

Цитат
Изискванията за задължителен одит са разписани в чл. 37 от ЗСч, а можете да използвате следната Проверка за задължителен одит от нашия сайт.
В Търговския регистър може да се публикува само Баланс
 
Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗСч малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, публикуват най-малко баланс/отчет за финансовото състояние и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Предвид това, че § 3 от допълнителните разпоредби на закона, казва че микропредприятията, извън облекченията за тях по този закон, се третират като малки предприятия, то посоченото облекчение важи и за тях. Тоест и микропредприятията, които не подлежат на одит, могат да публикуват само Баланс.

Информация за разпределението на печалбата – незадължителна

По аргументът на противното от чл. 38, ал. 5 от ЗСч за микропредприятията, които не са предприятия от обществен интерес, вече не е задължително да публикуват информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Но все пак дори и за тези дружества остава публикуването на протокола с приемането на ГФО на предприятието на годишното ОС.

Срокове за публикуване на ГФО

Срокът за публикуване на ГФО е 30 юни на следващата година, както следва:
1) за всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър;
2) за юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3) за останалите предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.

В срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в необходимия срок. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения.



kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.

Промени в ЗМИП относно действителните собственици и правилата за мерките срещу изпирането на пари

Вчера на свое заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене ЗИД на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с който се правят изменения и в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Комисията предлага да се създаде в закона § 71, както следва:
§ 71. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 63 ал. 5 се изменя така:
„(5) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:
1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.
2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”. За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.“
б) в ал. 2 думите „и изпращат“ се заличават.“

Относно действителните собственици на капитала това означава например, че:

Не подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице (първо ЮЛ) е собственост на едно или няколко други български юридически лица и ако физическите лица, които се явяват крайните действителни собственици на капитала на първото ЮЛ, са вписани в Търговския регистър по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица.

Подлежат на вписване действителните собственици при следната хипотеза: Ако едно юридическо лице е собственост на едно или няколко други чуждестранни юридически лица.

Относно задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, като например счетоводните кантори:

Удължава се срокът за привеждане на вътрешни правила по ЗМИП, който е указан да бъде в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС, за което агенцията ще уведомява средствата за масово осведомяване.

Отпада изпращането в ДАНС на вътрешните правила, което в настоящата версия на закона следва да се извърши от лицата до 12 май 2019 г.

След гласуване днес посочените промени бяха приети и на второ четене в пленарна зала. Докладът от заседанието на Комисията можете да откриете в сайта на НС тук.

Публикувани са новите промени в Наредба Н-18

Днес в бр. 26 от 29.03.2019 г. на Държавен вестник са публикувани промени в Наредба Н-18 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изиск¬вания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Както предварително бе анонсирано от НАП, удължен е срокът за търговците, използващи СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обект), независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС. Те трябва да сменят или модифицират касовите си апарати, както и да приведат използвания от тях СУПТО в съответствие с наредбата в срок до 30.09.2019 г, а срокът за обявяване на използван СУПТО, чрез подаване на Приложение № 32 е удържен до 30.11.2019 г.

За търговците, които не използват СУПТО, сроковете за подмяна или модифициране на касовите апарати остават както следва: до 31.03.2019 г. за регистрираните по ЗДДС лица и до 30.06.2019 г. за нерегистрираните по ЗДДС лица.

Удължен е и срокът за подаване на Приложение № 33 за електронните магазини до 29.06.2019 г. (съгласно предишните текстове от наредбата той изтичаше днес). Отпадат и някои от данните, които бяха изискуеми при подаване на Приложение № 33.

Основни промени в Наредба № Н-18 от 2006 г., обнародвани на 29.03.2019 г.
29 Март 2019


  • Възможност за електронен фискален бон за търгуващите чрез електронен магазин. Електронната касова бележка може да се генерира изцяло в електронен вид и да се изпрати по имейл на потребителя, без отпечатване на хартия
  • Описани са правилата за вписване и заличаване в списъка на електронните магазини, който е достъпен на сайта на НАП
  • Удължен е срокът за лицата, използващи софтуери за управление на продажби, до 30.09.2019 г. в който да приведат дейността си в съответствие с наредбата
  • Възможност за отчитане с касови бележки от кочан при неизправност на СУПТО
  • Софтуерите, обслужващи само продажбите, реимбурсирани от НЗОК и чрез които не се управляват други продажби могат да отговарят  само на част от изискванията, предвидени в наредбата. Ползвателите на софтуера се освобождават от задължението да подават н НАП информация за него. Промяната засяга най-често малки аптеки в отдалечени населени места и неголеми медицински практики.
  • Личните данни и данните за медицинското състояние на лицата, обработвани в СУПТО няма да се експортират и предоставят на органите на НАП
  • Удължен е срокът за деклариране на собствените или наети електронни магазини (работещи отпреди 29.12.2018 г.)  до 29.06.2019 г.
  • Търговците, притежаващи или наели електронен магазин ще подават по-малко данни при декларирането на е-магазините.

Важни срокове по Наредба Н-18/2006 г.

31.03.2019 г.

Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

29.06.2019 г.

Собствениците и ползвателите на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

30.06.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

1. Всички търговци - независимо дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

31.12.2019 г.

Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата

Можете да свалите броя на ДВ от тук.

Линк към текста на НИД на Наредба Н-18 в Държавен вестник:
https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=136171

НАП: Електронен магазин, който не е задължен да издава на фискален бон, не е задължен да се обявява в НАП

В системата “Въпроси и отговори” на НАП е публикувано становище Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г., в което в отговор на шести въпрос (първи вариант) се посочва, че:

1) Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.

2) При положение, че плащанията от клиентите ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Преди няколко месеца от КиК Инфо зададохме подобен въпрос на НАП и получихме същия отговор, който публикувахме в нашия портал. Очевидно данъчната практика на НАП в това отношение е единна, което налага изводът, че електронните магазини, които нямат задължение да издават касов бон, не са задължени да се обявят в НАП.

Цялото становище с Изх. №: 201553 от 20.02.2019 г. можете да видите по-долу или свалите от сайта на НАП от тук, а отговорът на НАП към КиК Инфо от тук.



ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за ограничаване разплащанията в брой (ЗОРБ) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. №  …. 07.02.2019 г.

В запитването е посочено, че дружество планира да започне дейност, която ще бъде свързана с продажби на стоки посредством електронен сайт.

Първи вариант:
Дружеството ще закупува картини, малка пластика, авторски бижута (стоки) от физически лица.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако тези стоки спадат към произведенията на изкуството, какво следва от това обстоятелство от данъчна гледна точка?
2. Какъв документ следва да получи предприятието, ако те се продават от творците физически лица и не са изработени по поръчка на дружеството?
3. Какъв документ трябва да получи предприятието за закупените стоки, ако те се продават от юридически лица?
4. В кой момент картините трябва да бъдат закупени от художниците и творците, които може да са физически лица или юридически лица, ако те се намират в склада на дружеството (отговорно пазене) и ще бъдат заплатени от предприятието на доставчиците, само в случай, че дружеството ги продаде на клиент?
5. Трябва ли електронния сайт, чрез който ще се продават картини и други, да бъде регистриран в НАП в случай, че поръчките на клиентите се приемат чрез него и дружеството осъществява последваща доставка  на стоки чрез куриер?
6. Необходимо ли е дружеството да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта, както и издаване на касов бон, ако заплащането се осъществява по:
- банков път;
- чрез куриер Еконт с наложен платеж;
- чрез куриер Еконт в качеството ме на лицензиран пощенски оператор по банка.
7. Ако чрез същият сайт ще се продават изделия от сребро и злато, изработени от лице, назначено по трудов договор в дружеството, необходимо ли е дружеството да получи лиценз за търговия със златни и сребърни изделия от МФ?
8. В случай, че изделията от сребро и злато, както и картините и други ще се закупуват от свързано с дружеството лице, задължително ли е цените на доставките между дружеството да бъдат пазарните?

Втори вариант:
Дружеството ще предлага чрез свой сайт същите стоки, които са собственост на художници и майстори-бижутери, които са физически лица. Художниците ще продават картини директно на физически лица, а дружеството ще издава на художниците фактура за извършена посредническа услуга.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв документ трябва да издават художниците и бижутерите към клиентите на сайта?
2. Могат ли при това положение картините да се намират в склада на дружеството през периода на предлагането им чрез сайта или физически същите картини и други трябва да се съхраняват при художниците и бижутерите физически лица?
3. Може ли разплащането между страните да се осъществи като сумата за покупка ще бъде преведена от клиента по сметката на дружеството? Същото ще удържи възнаграждението си и ще изплати разликата на художниците.
4. Може ли разликата, дължима на художниците да бъде платена в брой (ако отговаря на ограничението, поставено в ЗОРБ) и какъв документ трябва да бъде предоставен от художниците за полученото от тях плащане при положение, че
-дружеството ще получи цялата дължима сума за разплащане от клиента по банка;
-чрез куриер Еконт с наложен платеж?
5. Трябва ли да има касов апарат, който да е свързан с продажбите от сайта?
6. Трябва ли да се маркира цялата получена стойност на плащането на него или само размера на възнаграждението на дружеството?

Предвид изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Относно описания от Вас първи вариант:

Първи въпрос:
Първият въпрос е поставен много общо, не е конкретизирано  по кой от данъчните закони следва да бъде разяснено данъчното третиране, поради което не може да се изрази становище.

Втори въпрос:
Ако предметите, които изкупувате са произведения на изкуството, следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

В чл. 10, ал. 1, т. 3 са посочени доходите от друга стопанска дейност, каквито са и доходите от продажба на цитираните стоки. В чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ, е уреден придобитият доход от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители.

Разпоредбите на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ, не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода, издава предвидения в този закон формуляр "Сметка за изплатени суми" или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста, както и за доходи по чл. 13, ал. 1, т. 24 от закона.

В разпоредбата на чл. 45, ал. 4 на ЗДДФЛ е казано, че предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платец на доходи по чл. 29 или чл. 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и чл. 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

Следователно „Г……..“ ЕООД, като дружество платец на доходи по реда на чл. 29 от закона, изплатени на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО е задължено да издава сметка за изплатена сума по образец при изплащане на доходите при покупката на картини. В този случай, както бе посочено по – горе лицата – художници не са задължени да издават документ при получаването на дохода.

При условие, че лицата са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, тогава сметка за изплатени суми и служебна бележка не се издават, а лицата издават документ с реквизити на първичен счетоводен документ (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Трети въпрос:
Когато доставчици на коментираните стоки са юридически лица е необходимо за осъществените сделки да се изготвят и предоставят на дружеството първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Наличието на първичен счетоводен документ и касов бон (при плащане в брой) са необходимо условие, за да бъде изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. При плащане по банков път не е необходимо да има фискален бон.

Четвърти въпрос:
Въпросът, който е поставен не е относим към прилагането на ЗКПО. Отговорът на този въпрос се съдържа в условията на договорите, с които се уреждат отношенията между дружеството и неговите доставчици, които са физически и/или юридически лица. Счетоводното отчитане е в зависимост от клаузите на договорите. Когато са спазени принципите и изискванията на счетоводното отчитане на сделките (ЗСч и приложимите счетоводни стандарти) между лицата, и когато дружеството отчита правилно приходите и разходите, данъчният закон е неутрален и не предвижда преобразуване на счетоводния финансов резултат.

Пети въпрос:
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по    чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане.

Видно от изложеното в запитването, дружеството ще продава стоки (картини, малка пластика-скулптори, авторски бижута-уникати) чрез електронен сайт, чрез който ще се приемат поръчките от купувачите. За доставките дружеството ще използва куриер. Считам, че Вашият сайт напълно отговаря на определението за електронен магазин съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение 33 на Наредба № Н-18/2006г.

Шести въпрос:
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, "наложен платеж" е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.

„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ).

Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.

По седми въпрос:
Регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите (МФ) чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от Министъра на финансите. Извършването на търговия със злато се регулира от МФ, Валутния закон и Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Нормативните актове, които дават отговор на този въпрос не са от компетентността на Националната агенция за приходите (НАП), поради което не може да се изрази становище. За да получите отговор на този въпрос следва да насочите запитването си към Министерство на финансите.

По осми въпрос:
С разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО е регламентирано, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Изпълнението на нормата от закона, изисква цените, на които се реализират сделките да се определят по реда на пазарните цени. Съгласно определението за пазарна цена, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО "пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Методи за определяне на пазарните цени са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите. На основание чл. 65 от наредбата за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

От посоченото дотук е ясно, че цените на сделките между дружеството и свързаните с него лица е нужно да са пазарните такива.

Относно описания от Вас втори вариант:

Първи въпрос:
Въпросът, който задавате не е относим към дейността на дружеството. Същият засяга права и задължения на трети лица, които се формират при уреждане на техните взаимоотношения. НАП изготвя становища в рамките на своята компетентност и ги адресира до лицата, чиито интереси се засягат, поради което заинтересуваните лица следва да поставят индивидуално запитване като се идентифицират по реда определен с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Втори въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, четвърти въпрос.

Трети въпрос:
Данъчните закони не регулират начините на разплащане между страните по сделките. Същите се уговарят в зависимост от решенията на страните. За целите на ЗКПО от значение е сделките да бъдат документирани със съответните първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от ЗСч и да бъдат отчетени правилно разходите и приходите при спазване на принципа за начисляване. Съгласно принципа на начисляване - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Четвърти въпрос:
Съгласно ЗОРБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., както и на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000 лв.

Тези правила се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българска народна банка в деня на плащането.

Във връзка с издаването на документ от художниците по-горе е изразено становище в настоящия отговор.

Пети въпрос:
На този въпрос е отговорено по-горе в частта Първи вариант, пети и шести въпрос.

Шести въпрос:
Видно от изложеното във вариант втори в запитването, дружеството ще продава чрез електронният си сайт картини и други на художници и творци, като поръчките на клиентите ще се приемат чрез него и дружеството ще осъществява последващата доставка на стоките чрез куриер. В така описания случай дружеството се явява посредник при продажбите на картини и други на художници и творци чрез електронния си сайт, като извършва продажбите „от чуждо име и за чужда сметка” срещу комисионно възнаграждение. В този случай фискална касова бележка следва да бъде издадена за всяка от изброените в т. 1 до т. 3 доставки, за която плащането не се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискалната касова бележка на стойността на извършената доставка. Както се посочи по-горе, при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от интернет търговеца при окомплектоване на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

След като в запитването е посочено, че дружеството при продажбата на картини и други ще издава фискална касова бележка от фискално устройство, то за документирането с касова бележка чрез фискално устройство на извършената продажба следва да се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на тази норма, когато задълженото лице извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на доверителя, или чрез ФУ на комисионера. Когато регистрирането на продажбите се извършва чрез ФУ на доверителя, продажбите се регистрират по общия ред. Когато продажбите се регистрират чрез ФУ на комисионера, ФУ се програмират така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. В този случай в дневния финансов отчет на комисионера се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца комисионера сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители. Договорът, сключен между доверителя и комисионера за извършване на продажби от чуждо име и за чужда сметка е документът, доказващ при необходимост основанието за прилагане на цитирания ред. Изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводни операции, следва да се обърне внимание, че в тежест на дружеството остава доказването на регистрирания чрез фискалното устройство оборот и този, отразен в счетоводството на дружеството чрез сключен писмен договор или друг писмен документ между двете страни, в който да са отразени изложените от същото обстоятелства.



НАП: Фактуриране при договор за счетоводно обслужване, плащане в брой и СУПТО

В системата “Въпроси и отговори” на НАП е публикуван отговор Изх. №: 3_140/21.01.2019 на запитване, в който накратко се посочва, че:

Доставките по предоставения договор за счетоводното обслужване са с непрекъснато изпълнение. В случая е договорено месечната такса да се заплаща до 10-то число на следващия месец, следователно фактурата трябва да бъде в 5-дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент. НАП подчертава, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.

При плащания в брой, ако в обекта се използва СУПТО, то софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. Тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на Наредба Н-18 следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане.

Вижте цялото разяснение:

ОТНОСНО: данъчно третиране на доставки на услуги съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), регистриране и отчитане на разплащанията по тези доставки

Според изложеното в писменото запитване, „А“ ООД извършва счетоводни услуги. За целта със своите клиенти сключва писмени договори, с които урежда какви услуги ще извършва, по какъв начин, с каква честота, отговорности и задължения на страните, включително и размер на месечното възнаграждение, дата, до която то е дължимо за заплащане и др. Договорите за счетоводно и консултантско обслужване са стандартни за всички клиенти по отношение на условията, правата и задълженията на страните, включително и реда за заплащане на предоставените услуги. Дружеството подава информация в НАП, НОИ и Инспекцията по труда единствено с електронни подписи.

„А“ ООД издава фактурите си със софтуер, който използва единствено за съставяне и отпечатване на същите като по този начин не се издават ръчно от кочан. Този софтуер не е част от счетоводството на дружеството, не е свързан по никакъв начин с него и информация, касаеща проследяване на услугите и/или плащанията им не се обработват с него. Някои от клиентите заплащат в брой дължимото възнаграждение в офис на дружеството, а други – по банков път. Клиент, който заплати фактура в брой, получава фискален бон от фискално устройство по реда на Наредба № Н-18/2006 г. На клиентите, които не заплатят в срок предоставената услуга, също се издават фактури, поради обстоятелството, че е предоставена услугата. Съгласно дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, посочена в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС се посочва, че софтуерът, с който се издават фактурите за извършените услуги, попада в това определение. Обаче, по силата на понятието „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. се смята, че не следва да се счита, че се използва софтуер за управление на продажбите, защото дружеството не обработва информация за извършване на продажби на услуги, включваща проследяване на движението им от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Във връзка с горното са поставени следните въпроси:

1.    Предвид това, че счетоводните услуги се предоставят постоянно и непрекъснато за периоди по-дълги от една календарна година, следва ли да се счита, че изпълнението на договорените услуги е доставка с периодично или непрекъснато изпълнение?

2.    Ако отговорът на първия въпрос е положителен, то налице ли е задължение за издаване на данъчен документ - фактура, поради настъпило данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС?

3.    Следва ли дружеството при така описаната фактическа обстановка да използва само софтуер, отговарящ на изискванията в Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г., съответно да е свързан с фискално устройство и ако отговорът е положителен, за фактурите, за които не се знае по какъв начин ще бъдат заплатени (в брой и/или по банков път), как следва да се процедира, тъй като при отпечатването им плащане е възможно да не се извършва?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 3 от 8 януари 2019 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г.) e изразено следното становище:

Данъчно третиране по ЗДДС:

На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички възмездни облагаеми доставки, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната.

По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка, като разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от закона задължава, всяко регистрирано по ЗДДС лице, за което данъкът е станал изискуем да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
- посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона.

В случаите, когато е налице доставка с периодично изпълнение, т.е. в течение на определено време се извършват редица еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време, на основание чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо, освен ако не е извършено цялостно или частично авансово плащане по доставката преди да е възникнало данъчното събитие – тогава данъкът става изискуем при получаване на плащането.

Доставки с непрекъснато изпълнение за целите на чл. 25, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДС са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва редица еднакви по същество престации - продължително да прави или да не прави нещо. За тези доставки с непрекъснато изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Посочената разпоредба не се прилага при доставки по договор с продължителност повече от една година, за които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от една година. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС в тези случаи се приема, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването на доставките.

Видно от приложения към писменото запитване договор от 18.11.2018 г. с предмет извършване на финансово-счетоводни и консултантски услуги, в т.4.2.4. от същия, е договорено месечната такса да се заплаща до десето число на следващия месец.

В случая за доставките на услуги по посочения договор, извършвани от „А“ ООД, предвид характера на същите и договорената месечна такса за услугите, следва да се приеме, че тези доставки са с непрекъснато изпълнение. От изложеното следва, че е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 4, изречение първо от ЗДДС и в пет дневен срок от датата, на която плащането е станало дължимо по доставката в случай, че не е осъществено такова от клиент до този момент, дружеството е задължено да издаде данъчен документ – фактура с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от закона, тъй като данъкът става изискуем на тази уговорена дата за плащане – датата на възникване на данъчното събитие. Следва да се има предвид, че проблемите в разплащанията между контрагентите не могат да се отразяват на законосъобразното документиране на настъпилото данъчно събитие.

Регистриране и отчитане по Наредба № Н-18/2006 г. на разплащанията по доставки на финансово-счетоводни и консултантски услуги:

Въведените през месец септември на 2017 г. и през 2018 г. изменения и допълнения на наредбата регламентираха изисквания за нови функционални възможности на фискалните устройства. В тази връзка бяха въведени и нови критерии и правила по отношение на софтуерите за управление на продажбите в търговския обект и тяхното функционално свързване с фискално устройство (ФУ).

Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Речниковото значение на думата „процес“ е последователна смяна на състоянието в развитието на нещо (ход-развой). Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/заплащане. Точно тази автоматизирана обработка и наличието на посочената информация дава възможност на търговеца да проследи връзката между извършваните продажби и използваните за тях ресурси (напр. стоки, материали, видове услуги, човекочасове, заетост на стаи и др.).

В зависимост от спецификата на осъществяваната дейност, моментът на заявяването и предоставянето на стоката/услугата могат да съвпадат като време, но е възможно да има времеви интервал между заявяването и предоставянето.

В случаите, в които за целите на дейността на задълженото лице се използват отделни софтуери/модули, обезпечаващи цялостната дейност и организация на работа на лицето, например изчислителни програмни продукти, програми за управление на човешките ресурси, статистически и анализаторски софтуери и др., за СУПТО ще се считат тези от тях, които притежават посочените по-горе характеристики. Няма пречки СУПТО да има и други функционалности, извън посочените, както и да подава/получава информация към/от други софтуерни модули/продукти.

От описанието и характеристиките на използвания от дружеството софтуер, който е изложен във фактическата обстановка на запитването не може да бъде изразено категорично становище попада ли той в обхвата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006г., респективно представлява ли същият СУПТО. Следва да се има предвид, че в случай, че посоченият софтуер обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.

Във връзка с горното следва да се има предвид, че по силата на чл. 118, ал. 16 от ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, за които са декларирани данни и обстоятелства по ал. 14, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Лице, което използва софтуер за управление на продажби в търговски обект, е длъжно да използва само софтуер, който е включен в списъка по ал. 16 (чл. 118, ал. 18 от ЗДДС). Предвид цитираната нормативна уредба представляващият на дружеството може сам да провери дали използваният от същото софтуерен продукт е включен в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти, поддържан от НАП.

Обърнато е внимание на това, че нито ЗДДС, нито Наредба № Н-18/2006 г. задължават лицата да използват СУПТО при отчитане на извършените от тях продажби на стоки и услуги в търговските обекти. Извършените промени в нормативната уредба са насочени към въвеждането на изисквания спрямо подобни софтуерни продукти, с цел елиминиране на възможностите за манипулиране на ФУ и неотчитане на продажби на стоки или услуги от лицата, които ги използват в дейността си.   

По отношение на поставения въпрос как да се отчитат и регистрират извършените продажби на счетоводни услуги следва да се има предвид следното:

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, извършвана от лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Предвид горното, при положение, че бъдат извършени плащания в брой и не се използва СУПТО, който управлява ФУ, то за дружеството съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите на извършените счетоводни услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Такова задължение няма да е налице при условие, че разплащането по дадена услуга е извършено изцяло по банков път. 

В хипотезата, при която в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да е функционално свързан и да управлява ФУ. При плащане на счетоводните услуги по дадена фактура в брой, тази продажба следва да бъде въведена в софтуера, за което съгласно изискванията на настоящата наредба следва да бъде издаден ФБ, софтуерът задължително подава към фискалното устройство уникалния номер на продажбата за включването му в него. Когато плащанията по продажбата са повече от едно, уникалният номер на продажбата се включва в издавания ФБ за всяко плащане. По силата на чл. 52а от Наредба № Н-18/2006 г. софтуерът за управление на продажби в търговски обект трябва да отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29. В т. 18 на Приложение № 29 е разписано, че софтуерът следва да осигурява чрез потребителски интерфейс визуализация и експорт на данни от базата данни в табличен вид, като в т. 18.2. „Таблица - Данни за плащанията по продажбите“ като елемент от структурните данни е предвидено „вид на плащането - съгласно номенклатурата в софтуера“. Освен това в т. 18.6. „Таблица - Обобщени данни за доставки (ако софтуерът разполага с функционалност за регистриране на доставки)“ е предвидено да се съдържат същия вид данни, т.е. данни за вид плащане - съгласно номенклатурата в софтуера. От посочените нормативни функционални изисквания за данните, с които е необходимо да разполага, оперира и поддържа СУПТО следва, че СУПТО, който се използва, би трябвало да има техническа възможност за отразяването на различни варианти за плащане – по банков път, отложено, частично, смесено – в брой и по банков път и др.

3_140/21.01.2019 г.                             
 
ЗДДС чл. 25, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, § 1, т. 84 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г.,чл. 25, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52а;
Наредба № Н-18/2006 г., § 1, т. 19 от ДР
                                                       

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 (след предстоящите промени)

Срокът за всички търговци (регистрирани и нерегистрирани по ДДС), използващи софтуер за управление на продажбите в търговските си обекти (СУПТО), в който трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба Н-18, ще бъде удължен до края на септември 2019 г. потвърди министърът на финансите вчера.

Всички търговци, независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите имат срок до края на септември 2019 г. в който трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Те ще могат да продължат да ползват старите си касови апарати до 30.09.2019 г., като от началото на октомври няма да се допуска едновременната употреба в един търговски обект на касов апарат и софтуер за продажбите, ако те не са свързани, допълват от НАП.

За лицата, които не използват софтуер за управление на продажбите, сроковете остават непроменени. Регистрираните по ДДС компании, които не ползват софтуер, а отчитат продажбите си само на касов апарат, са длъжни да го сменят или модифицират до края на март 2019 г. Фирмите без регистрация по ДДС и не ползващи софтуер за управление на продажбите трябва да сменят или модифицират касовите си апарати до края на юни 2019 г.

До 29 март 2019 г. е срокът, в който собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, трябва да подадат информация в НАП за електронните си платформи.
 
Търговците на горива до края на март 2019 г. трябва да започнат  да отпечатват на всяка касова бележка данни за покупната цена, дължимия акциз, ДДС и продажната цена на горивата, които продават. До края на юни 2019 г. търговците на горива трябва да приведат в съответствие с изискванията и електронните си системи с фискална памет.

В следващите дни предстои да бъде публикуван проект за изменение и допълнение на Наредба Н-18, в който ще бъдат регламентирани новите срокове. Проектът ще бъде предложен за обществено обсъждане, като междувременно продължават срещите на експерти на НАП и представители на бизнеса за изясняване на спорните моменти в наредбата.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 (след предстоящите промени)

29.03.2019 г.
Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г.
1. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

30.06.2019 г.
1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.
2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.
Всички търговци - независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

31.12.2019 г.
Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често ползвани в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата


Вижте още:
Безплатно фактуриране без нужда от връзка с касов апарат и СУПТО

НАП съобщи, че търси варианти за отлагане на срока за касовите апарати

От НАП търсят вариант за отлагане на сроковете за касовите апарати, съобщиха за КиК Инфо. До края на идната седмица ще докладват на министъра на финансите. Окончателното решение по казуса ще бъде на финансовото министерство, уточниха от НАП. 

Фирмите, ползващи софтуер за продажбите са повече от очакваното, съобщават от агенцията.

До края на следващата седмица експертите на НАП ще докладват в Министерството на финансите готовността на бизнеса да изпълни изискванията за смяна на касовите апарати и софтуера за управление на продажбите.

Досега данните на приходната агенция сочат, че повечето регистрирани по ДДС фирми ползват софтуер за продажбите, а относително по-малък дял използват само касов апарат, без софтуер.

Според НАП компаниите, които имат само фискални устройства, но не и софтуер напредват в изпълнението на новите изискванията, като над 70 % от тях вече оперират по новите правила.

Не такова е положението обаче при фирмите, които работят със софтуер за продажбите, за които сегашните срокове могат да се окажат предизвикателство, казаха на пресконференция днес представители на приходната агенция.

Мобилно приложение на НАП позволява всеки гражданин да проверява валидността на касовите бележки, които получава със сканирането на QR код, беше съобщено още на брифинга. Приложението е достъпно безплатно за устройства с операционни системи Андроид и IOS.

Росен Бъчваров, говорителят на НАП, направи следното уточнение: "Казахме 2 важни неща: 1. ползващите софтуер за продажби са много повече от очакваното и вероятно няма да се справят. По тази причина ще докладваме на финансовия министър, който ще прецени дали да увеличи срока. 2. тези, които ползват само касов апарат, без софтуер вече са напреднали. Има над 30 000 касови апарата от новия тип и за тях срокът вероятно ще е достатъчен."

Очаквайте подробности.

Пресконференция на НАП на тема Наредба Н-18 (редактирана)

Днес в Централно управление на НАП, приходната агенция организира пресконференция на тема промените в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

От НАП търсят варианти за отлагане на сроковете. Окончателното решение по казуса обаче ще бъде на финансовото министерство.

Повече подробности тук: НАП съобщи, че търси варианти за отлагане на срока за касовите апарати

Цитат
Вижте още:
Безплатно фактуриране без нужда от връзка с касов апарат и СУПТО

Четете тук: Какво трябва да направите относно новите изисквания за касовите апарати.

Свързани теми:
Относно софтуерите за управление на продажбите и декларирането им в НАП
Относно електронните магазини и декларирането им в НАП

В сайта на НАП има нова електронна услуга за подаване на информация за СУПТО

В Портала за електронни услуги на НАП е внедрена нова електронна услуга – „Информация, подавана от лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, за използвания софтуер за управление на продажбите в търговски обект“.

Чрез новата електронна услуга, задължените лица могат да подадат информация за софтуера за управление на продажбите, използван в търговските им обекти, съгласно изискванията на чл. 52з, ал. 1 и Приложение №32 от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Електронната услугата е достъпна с квалифициран електронен подпис за юридически и физически лица. Достъп до нея е предоставен автоматично на задължени лица с право на пълен или частичен достъп до е-услугите на НАП, както и на упълномощени лица с пълен или частичен достъп до групата услуги "Декларации, документи или данни подавани от юридически лица"/“Декларации, документи или данни подавани от физически лица".

Безплатно фактуриране без нужда от връзка с касов апарат и СУПТО

След промените в Наредба – Н 18 и новите изисквания към софтуерите за много фирми възникна въпросът: „Трябва ли да свържем софтуера си за фактурирате задължително с касовия апарат, както се изисква за СУПТО?

Определението за софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) е заложено в § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС и §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18. Но чрез материалите, които НАП публикува на сайта си, приходната агенция на практика разширява понятието за СУПТО. Разбирането на НАП е, че софтуер, който обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО. Което означава, че СУПТО са по-голямата част от познатите ни софтуери за фактуриране.

Това се потвърждава от отговора на НАП (тук) на въпрос, който зададохме (стр. 4):
Въпрос: Софтуер за фактуриране, който не следи наличности, но с който са фактурирани продажби, които са платени и в брой, счита ли се за СУПТО?
Отговор: В случай, че софтуерът обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане, следва да се счита за СУПТО.


Следователно, за да не е СУПТО даден софтуер за фактуриране, респективно да не се налага свързването му касовия апарат, то той трябва да не обработва и не съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да не отразява тяхното предоставяне/заплащане.

Как можем да помогнем?

В платформата КиК Инфо създадохме безплатно онлайн приложение Фактуриране без нужда от СУПТО, което изпълнява посочените условия и не съхранява информация за вид, цени, количества на продаденото в бази данни, следователно не нужно да се регистрира като СУПТО при фактуриране на продажби в брой и свързва с касовия апарат.

Предимства при използването онлайн приложението Фактуриране без нужда от СУПТО:
  • Не се налага да се свързва с касовия апарат
  • Не се налага да се декларира/предекларира в НАП
  • Не се налага осигуряване на “одиторски профил” за данъчните
  • Проверка на ДДС номер на клиенти и попълване на данните
  • Не се налага инсталиране на софтуер
  • Достъпно от всяка точка и по всяко време онлайн
  • Издава фактури и известия в PDF - за печат или имейл
Приложението е подходящо за фирми, които нямат нужда да следят наличности, продажни цени и количества и да използват складова програма и друг СУПТО в обекта си.

Обръщаме внимание, че:
  • В търговския обект не може да има друг софтуер, чрез който да се обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да се отразява тяхното предоставяне/заплащане.
  • Ако все пак имате инсталиран СУПТО в обекта си, не можете да фактурирате с отделен софтуер за фактуриране, а трябва да фактурирате чрез Вашия СУПТО.
  • В случай, че в обекта се използва СУПТО, софтуерът задължително трябва да  управлява всички фискални устройства в този обект.
  • В случаите, в които СУПТО представлява модул от софтуер, останалите модули не могат да имат дублираща функционалност за управление на продажбите или функционалност, целяща заобикаляне на изискванията в приложение N 29 от Наредба Н–18.


kik info
По-бързо. По-удобно. По-сигурно.
Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват www.kik-info.com.