Данъчни влизат във всеки МОЛ и търговски обект в София и Югозападна България

Данъчни патрули от ТД на НАП София започват обиколки и проверки във всички търговските обекти в столицата и областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград.

Съвместно със служителите от отдел "Оперативни проверки", патрулите ще наблюдават заведения, за които е потвърдено, че има съсредоточаване на голям брой хора, а отчетените ниски обороти будят съмнение. Засилено присъствие на органи по приходите ще има в МОЛ-овете и големите търговски центрове на територията на ТД на НАП София.

След обследване на риска в такива обекти ще бъдат възлагани ревизии на фирмите и физическите лица свързани с тях. Преди седмица инспектори от отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП София наложиха принудителна административна мярка и запечатиха две заведения от голяма верига за хранене заради неиздаване на касова бележка. Собственикът на търговските обекти е отказал съдействие на служителите от НАП, но въпреки това законът е спазен и заведенията ще останат запечатани до един месец. Други четири обекта от същата верига бяха  поставени под наблюдение с постоянно присъствие на органите по приходите в тях. Цялата информация от компютрите, позиционирани в търговските обекти е копирана и се обработва със специализиран софтуер от специално обучени екипи в отдел "Ревизии". Софтуерът позволява  възстановяване, включително и на изтритите записи.

През онлайн връзката е идентифицирана друга голяма популярна верига със заведения за хранене, стопанисваща 11 обекта на територията на ТД на НАП София. Оборотите и начислените и внесени данъци и осигурителни вноски видимо не съответстват на броя на клиентите, които посещават тези заведения. Още днес започват контролни покупки и наблюдения с физическо присъствие на органи по приходите във всеки един от 11-те обекта.

Както вече от НАП София информираха в началото на месец май започнаха масови проверки в търговските обекти в столицата. Завишен контрол за спазването на данъчните изисквания има и при предлагането на стоки и услуги в парковете и местата за отдих. Служителите на ТД София насочват усилията си главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите, но не  пренебрегват и спазването на осигурителното законодателство. Проверки се извършват съвместно и с инспектори от Фискален контрол по тържища и пазари. Само за месец са направени над 1000 оперативни проверки и са издадени актове за установени административни нарушения. Повече от 100 обекта са запечатани за срок до един месец, като в някои от тях е липсвало фискално устройство.

От НАП напомнят на клиентите, че издаването на касова бележка е задължително и при плащане с дебитна или кредитна карта. Тогава търговците, освен документ от пост-терминала са длъжни да ни издадат и фискален бон. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено.

От началото на годината до момента служителите от ТД на НАП София са извършили повече от 8000 проверки в търговски обекти и са издали над 820 акта за установени административни нарушения, за 309 от проверените обекти са предприети принудителни административни мерки, а над 200 са ефективно запечатани за срок до 1 месец.

"Увеличаваме броя на екипите, които извършват оперативни проверки на територията на ТД София и организираме данъчни патрули, които да ги подпомагат. Нарушителите на закона трябва да понесат отговорност за това" съобщи директорът на ТД на НАП София Илиана Христова. Тя допълни, че служителите на НАП се стремят  да подпомагат коректните данъкоплатци и са безкомпромисни към нарушителите. Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.

Нова е-услуга на НАП за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица

Нова е-услуга "Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период" от НАП

От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.

Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури,  в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.

Чрез новата услуга се предоставя възможност за проверка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.

Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от  злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.

Стотици данъчни инспектори започват проверки по Черноморието

Стотици данъчни инспектори съвместно с органите на МВР и Агенция „Митници“ започват лятната контролна кампания по Черноморието. Над 25 000 проверки предстоят от утре до края на туристическия сезон с основен акцент отчитането на обороти и издаване на касови бележки.

За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. НАП отново ще използва дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да открива рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.

Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, паркинги и други търговски обекти на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки. В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват и инспекторите на „Фискален контрол“.

Сигнали за неиздаване на касови бележки и данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или по електронна поща на infocenter@nra.bg.

НАП представя в бюлетина си нов и по-приятелски подход при проверки и ревизии

Излезе вторият брой на Бюлетина на НАП - списание, което се разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.

НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешки

Поводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.

Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.

Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.

Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.

Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.

Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.

Какво означава това за цялостната работа на Агенцията?

Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.

Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.

Цитат
Становище на изпълнителния директор на НАП № 20-00-125/24.06.2016 г. относно приложение на чл. 72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране
Становището е изцяло съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд на България. В него се разглежда пространно правото на данъчен кредит, условията за възникването и упражняването му. Най-общо и накратко това са условия по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви (чл. 72 от ЗДДС). Становището всъщност разглежда случая, когато са спазени условията по същество, документът е посочен в дневниците и декларацията в срока, т.е. и времевите условия са спазени, но са нарушени формалните изисквания. Документът е погрешно съставен. Изводът, до който се стига е, че в тези случаи правото на данъчен кредит е налице, но може да бъде упражнено въз основа на коректен документ, когато същият бъде съставен. За тази цел на данъкоплатеца следва да се осигури възможност да анулира грешния и да състави правилния документ.

Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.

Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.

В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.

Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.

В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.

Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.

В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.

Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.

При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.

Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой

При плащане с банкова карта също се издава касова бележка

Втората лотария с касови бележки ще започне до два месеца, съобщават от НАП.  В новото издание се предвижда месечните и годишната награда да бъдат парични, а седмичните да бъдат на значително по-висока стойност. Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой.


Данните на НАП след края на първата част на играта показват ръст на приходите от преки и косвени данъци и подобрена информираност на обществото. В лотарията бяха регистрирани над 51 милиона касови бележки на стойност над 670 млн. лв.

При плащане на покупка на стока или услуга с банкова карта също се издава касова бележка, напомнят от НАП. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други заместващи парите платежни средства. Касова бележка не се издава само, ако за услугата или стоката се плаща по банков път.

Важно е клиентите да изискват и пазят своите касови бележки, тъй като по този начин те гарантират своите потребителски права и осъществяват граждански контрол върху дейността на търговците. Фискалните бонове могат да послужат също и за участие в Лотарията на НАП с касови бележки.

НАП връчва документи по електронен път

От днес в портала за е-услуги на НАП е достъпна нова електронна услуга за връчване на документи по електронен път – "Връчване на документи". 

Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.




Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:
  • притежават квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице с право на пълен достъп до е-услугите на НАП;
  • притежават КЕП на упълномощено лице с пълен достъп до групата услуги "Връчване на документи".

Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.

Физическите лица вече могат да правят онлайн справка за извънтрудовите им доходи

От днес функционира новата електронна услуга на НАП - „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“. Тя е достъпна, както с ПИК, така и с електронен подпис.

Новата услуга дава възможност на физическите лица да проверяват дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи, различни от тези по трудов договор, като например хонорари. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и удържан данък. Така с помощта на е-справката физическите лица ще могат коректно да отразяват изплатените им доходи в годишната си данъчна декларация.

От НАП обръщат внимание, че ако потребителите на услугата установят, че са допуснали грешка във вече подадената декларация за облагане на доходите от 2016 г., те имат възможност да я поправят. Това става с подаването на еднократна коригираща декларация в срок до 30 септември 2017 г.

Новата услуга на НАП засилва гражданския контрол по спазването на установените от данъчните закони задължения. Електронната справка допринася също и за намаляване на риска от злоупотреби и нарушаване на правата и интересите на гражданите.

Проект за промени в ДОПК срещу прехвърлянето на фирми заради данъчни задължения

Министерски съвет внесе проект за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага НАП да може да търси дължими данъци и осигуровки и от бивши акционери и съдружници.

Предлага се отговорност за неплатени данъци и осигуровки да носят мажоритарните собственици и съдружници към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. Те ще отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.

Като мотив за промените от финансовото министерство изтъкват, че при ревизионните производства са налице значителен брой случаи на ангажиране на отговорност на лица, които не са притежавали съответното качество на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник към момента на възникване на задълженията на дружеството. Тоест компанията е била прехвърлена преди ангажирането на отговорност.

С цел избягване на често срещани случаи в практиката, в които миноритарните собственици на капитала извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата и в резултат на това избягват процедурата по обявяване в несъстоятелност, е предвидена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала. Предложеният срок от 3 месеца, в рамките на които могат да бъдат извършени горепосочените действия, е обвързан с предвидения в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок за извършване на ревизията и е с оглед на гарантиране на бързина и ефективност на производствата за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.

Другата нова хипотеза е свързана с мажоритарни съдружници и акционери, които са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Анализът на съдебните решения, постановени по жалби срещу ревизионни актове по чл. 19 от ДОПК, показва, че един от най-съществените пропуски и съответно основание за отмяна на ревизионни актове е свързан с обосноваването на субективната страна на извършваните действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения. В тази връзка във всички алинеи е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица.

С оглед на масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с измененията се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 19 от ДОПК, в която понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.

Включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл. 19 дава възможност на органите по приходите да образуват производство за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.

Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност по чл. 19 от ДОПК, като в този кръг се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност, както и собствениците на капитала.

Предлага се въвеждане на отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от Търговския закон). Скритото съучастие е правна фигура от облигационното и търговското право, при наличието на което правните действия, извършени от привиден участник в правоотношението, имат правни ефекти по отношение на скрития такъв. Аналогичен нормативен подход е възприет в разпоредбата на чл. 609 от Търговския закон. Приложима е в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.

Текст на предложените изменения и допълнения в чл. 19 от ДОПК

Цитат
„Отговорност на трето лице

Чл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2,  както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 в случаите, в които недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на гласувалите против.

(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период, не по-дълъг от 3 месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Тази алинея не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.

(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.

(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото освен ако скритото разпределение е декларирано.

(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.

(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до шест месеца от приключване на производството.“

От 1 август плащанията в брой до 5000 лв., 2018 г. – до 3000, 2019 – до 1000 лв.

Това е записано в проект за изменение и допълнение на ДОПК, чрез който се предлагат и изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.

В момента разрешените плащания в брой са до 10 000 лв. Предложените етапи за намаляване на този праг са следните:
  • 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.
  • 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.
  • 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.
Министерството на финансите посочва, че предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави – членки на ЕС. Според МФ мярката ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продажби на продукция, стоки и услуги, а от друга страна - с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени данъци и задължителни осигурителни вноски.

Пълен текст на предложените изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой:

Цитат
§ 60. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 95 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща:
а) 10 000 лв. до 31 юли 2017 г.;
б) 5000 лв. от 1 август 2017 г. до 31 декември 2017 г.;
в) 3000 лв. – от 1 януари 2018 г.;
г) 1000 лв. – от 1 януари 2019 г.;

2. на стойност под съответните суми по т. 1, когато плащането представлява парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава сумите по т. 1.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава съответните суми по ал. 1, т. 1. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.“

2. В чл. 4:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите публични вземания постъпват по отделно открита за целта сметка на агенцията в Българската народна банка.

(4) Обслужването на картовите плащания чрез виртуално терминално устройство ПОС по ал. 3 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 2 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите.“
б) досегашната  ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 4”;
в) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3” се заменят с „по ал. 4 и 5“;
г) досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 1 и 3” се заменят с „по ал. 1, 3 и 5“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея цифрата „5“ се заменя
със „7”.

3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Договорът по чл. 4, ал. 4 между Националната агенция за приходите и лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента се сключва, след като Българската народна банка уведоми Националната агенция за приходите, че са изпълнени изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи.”

Указание на МФ относно публикуването на годишните финансови отчети за 2016 г.

Министерството на финансите публикува указание за прилагането на глава шеста „Публичност на финансовите отчети“ от Закона за счетоводството.

Целта на Указанието е да даде разяснения и насоки за единното прилагане на разпоредбите на чл. 38 от Закона за счетоводството за публикуването на годишните финансови отчети и годишните доклади от предприятията за 2016 г.

Целия текст на Указанието можете да видите тук.

Миналата седмица АССП организира институционална среща в Агенцията по вписванията, на която присъстваха представители на МФ и ИДЕС. АССП посочи, че е важно съдиите по вписванията да са информирани, че съгласно новото счетоводно законодателство голямата част от микропредприятията могат да публикуват само баланс.