Петък 13-ти идва с 13% БОНУС в КиК Инфо!

Сега е моментът да осигурите своя абонамент на по-ниска цена с
13% БОНУС само до ПЕТЪК 13-ти!

Направете днес годишен абонамент
само за 6.94 лв. на месец (без ДДС)
и ще получите пълен достъп
до всички калкулатори и приложения в сайта.

83.29 лв. без ДДС за 12 месеца
115.06 лв. /99.95 лв. с ДДС


За да се възползвате, попълнете промо код: 1313

при изпращане на заявката от тук


Побързай, офертата е валидна само до петък 13-ти!

kik info

По-лесно. По-сигурно. Без загуба на време.

Хиляди счетоводители се абонираха и ежедневно ползват КиК Инфо!




Сигурност в счетоводната работа с приложенията на КиК Инфо!
по-лесно
по-бързо
по-удобно
по-сигурно
www.kik-info.com

МФ предлага няколко промени с цел намаляване на административната тежест

Фирмите без дейност – без годишна данъчна декларация и без обявяване на ГФО, доброволна регистрация по ЗДДС при първоначална регистрация в Агенцията по вписванията са само част от предложенията.

Тази седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК) и проект на Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.

Проектът на ЗИД на ДОПК е изготвен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. С предложените промени се цели да бъде намален броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугите за гражданите и бизнеса, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на различни документи.

Чрез предложения ЗИД на ДОПК се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Валутния закон и др.

С предложените в законопроекта промени на различни законови разпоредби се предвижда да се събира по служебен ред следната информация:

• Информация за наличие или липса на задължения по чл. 87 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – да се предоставя по служебен ред от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и съответната община към компетентните органи, изискващи информацията;

• Справка от търговския регистър, че лицата не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по Закона за акцизите и данъчните складове;

• Информация, че лицата не са извършили тежко или повторно нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки;

• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер при подаване на документи за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справката за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища;

• Информация за обстоятелството, че лицата не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер - по отношение на физическите лица - търговци, членовете на управителните или контролните органи и неограничено отговорни съдружници в юридическите лица, които извършват дейност като обменно бюро.

В проекта на ЗИД на ДОПК се предвижда юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане и за обявяване на годишните финансови отчети в търговския регистър.

Проектът предвижда при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Регистрацията по ЗДДС в този случай ще се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации. Също така се предлага да отпадне и задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

С предложения ЗИД на ДОПК се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на Директивата е 31 декември 2017 година. В съответствие с нея на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.

Отново с цел намаляване на административната тежест за бизнеса, в проекта  за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове са включени две мерки, които пряко оказват влияние върху административните процедури по издаването на разрешителното за търговия с тютюневи изделия от митническите органи. Първата мярка е свързана с отпадане на изискването за лицата, които са вписани в Търговския регистър и подават до митническите органи искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да прилагат към изискуемите документи и декларация, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация. Наличието на това обстоятелство ще се декларира само от лицата, които не са вписани в Търговския регистър. Втората мярка е свързана с отпадане на задължението за лицата, които подават искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, да декларират пред митническите органи обстоятелството, че не са извършвали търговия и/или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. С оглед на предложените промени е предвидено и съответното изменение в образците на документи в приложенията към правилника за прилагане на закона.

МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на ДОПК

Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда следните основни групи промени:

1. Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е разработен в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. В тази връзка с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са направени предложения за промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове.

С приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда да се намали броят на изискваните документи, да се опрости процедурата по предоставяне на услугата, както и да се намали финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на някои документи.

• Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс:

С предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11, с която се предвижда задължение за компетентните органи да изискват и предоставят информация за наличие или липса на задължения служебно по електронен път. Към настоящия момент удостоверения за наличие или липса на задължения се издават по искане на лицата от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.

• Промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС):

С предложените промени в ЗАДС се предвижда да отпадне изискването за предоставяне на декларация от лицата, вписани в търговския регистър, че не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, когато подават искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител или друг регистрационен режим по закона. Наличието на това обстоятелство ще се декларира, само от лицата, които не са вписани в търговския регистър.

На следващо място се предвижда да отпадне и изискването към лицата да декларират пред митническите органи, че нямат извършено тежко или повторно нарушение по ЗАДС, когато подават искане за издаване на лиценз, регистрация или удостоверение за извършване на дейности с акцизни стоки.

• Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):

Предложените промени в ЗКПО имат за цел облекчаване на данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Предлага се юридическите лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година и които са освободени от подаване на годишен отчет за дейността, да бъдат освободени и от задължението за подаване на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО.

С проекта се предвижда и отпадане на задължението за представяне на свидетелство за съдимост на лицата, които представляват лице, кандидатстващо за издаване на разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна. Справка за съдимост ще се предоставя на Министерството на финансите по служебен ред от съответните съдилища.

• Промени в Закона за местните данъци и такси:

Предложените промени в Закона за местните данъци и такси имат за цел облекчаване на административното обслужване и повишаване на контрола при извършване на годишни прегледи за техническа изправност на превозното средство, като се предлага да се даде възможност за проверка за платен данък върху превозното средство чрез достъп до автоматизирани системи за обмен на информация.

Във връзка с комплексното административно обслужване с проекта се предлага информация за наличие или липса на задължения на лицето към съответната община да се предоставя по служебен ред от съответната община. По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения от съответната община.

• Промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

Предлага се при първоначално заявяване за вписване пред Агенцията по вписванията лицата да могат едновременно с това да упражнят и правото си за доброволна регистрация по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС в този случай се извършва по облекчена административна процедура. По този начин ще се избегне необходимостта лицата да посещават и двете администрации.

Предвижда се услугата да се предоставя и по електронен път, като в електронната форма на заявленията по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се предвижда да се добави поле, в което да може да се заяви желанието на лицето за доброволна регистрация по ЗДДС. Системата ще позволява да се избира основанието за регистрация по ЗДДС, а сканираните копия на задължителните документи, свързани с регистрацията, ще се прикачват във файл. В тази връзка, отпада изискването, когато заявлението за регистрация по ЗДДС се подава от адвокат, същият да представя нотариално заверено пълномощно. Предлага се, аналогично на изискванията за подаване на заявления за вписване в търговския регистър, при подаване на заявления за регистрация по ЗДДС качеството си на упълномощени лица да бъде удостоверявано от адвокатите с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

На следващо място, с предложените промени се предвижда отпадане на задължението за данъчно задължените лица за съставяне на опис за наличните активи при регистрация по ЗДДС.

• Промени в Закона за счетоводството:

С предложените промени в Закон за счетоводството се предвижда освобождаване от задължението за обявяване в търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през съответния период.

По данни на Националния статистически институт през 2016 г. 188 751бр. предприятия са подали декларация за неактивност. Съгласно действащата нормативна уредба тези предприятия са задължени да публикуват счетоводния си баланс в търговския регистър срещу заплащане на държавна такса в размер на 20 лв. при подаване по електронен път и държавна такса в размер на 40 лв. за подаване на актовете на хартиен носител. В тази връзка освобождаването на тези предприятия от публикуване на отчетите значително ще облекчи собствениците им, като от една страна, ще отпадне задължението им да съставят отчети, а от друга - да заплащат държавни такси.

• Промени във Валутния закон:

С предложените промени във Валутния закон се предвижда отпадане на изискването за предоставяне на оригинал или официално заверено копие на свидетелство за съдимост от страна на лицата, които извършват сделки като обменно бюро и същото да се предоставя по служебен ред от съответните съдилища на Националната агенция за приходите.

2. Предложения за промени, свързани с въвеждане в българското законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари.

С предложения законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на директивата е 31 декември 2017 г.

Директива (ЕС) 2016/2258 е приета като продължение на амбициозната програма на Европейската комисия срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Повишаването на прозрачността в данъчната област е от основно значение за тази програма. С приемането на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и няколко директиви, с които тя се изменя и допълва, е постигнат значителен напредък в повишаването на данъчната прозрачност и укрепването на сътрудничеството между данъчните органи в Европейския съюз. Директива 2011/16/ЕС е транспонирана в глава шестнадесета „Особени производства“, раздел V „Процедура за административно сътрудничество с държавите-членки на Европейския съюз в областта на данъците“ от ДОПК. Обхватът на автоматичния обмен на информация е разширен с последващи директиви, като се включва обменът на финансова информация (Директива 2014/107/ЕС на Съвета от 9 декември 2014 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК), обменът на информация относно данъчните становища (Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел V от ДОПК) и обменът на отчети по държави на многонационалните групи от предприятия (Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г., транспонирана в глава шестнадесета, раздел VI от ДОПК).

В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 на органите по приходите се предоставя достъп до механизмите, процедурите, документите и информацията относно действителните собственици и комплексната проверка на клиента съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предоставянето на това правомощие на органите по приходите е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията, предмет на обмена за данъчни цели.

Във връзка с автоматичния обмен на финансова информация органите по приходите се нуждаят от по-широк достъп до информация относно действителните собственици на посреднически структури (пасивни нефинансови образувания) и други относими данни за комплексната проверка на клиента, извършвана от финансовите институции, за да могат ефективно да разкриват и пресичат отклонението от данъчно облагане. За да бъдат постигнати целите на обмена на информация, правната уредба следва да гарантира, че информацията за титулярите на финансовите сметки се предоставя на държавата членка, в която титулярят на сметката е местно лице. Освен това, когато титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание, финансовите институции правят подробен преглед на тази структура и установяват и докладват нейните контролиращи лица („действителните собственици“ съгласно терминологията, свързана с мерките срещу изпирането на пари). Този важен елемент при прилагането на правната уредба включва етап, при който се разчита изцяло на информацията, събирана в рамките на мерките срещу изпирането на пари за идентификация на контролиращите лица.

Без достъп на органите по приходите до тази информация ефективността на контрола върху дейността на финансовите институции относно изпълнението на задълженията им съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа от ДОПК би била значително намалена.

Директива (ЕС) 2016/2258 не се ограничава с достъп на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари само за целите на автоматичния обмен на финансова информация. Това се дължи на факта, че автоматичният обмен би могъл да доведе до обмен на информация при поискване и спонтанен обмен по отношение на качеството и пълнотата на информацията, която се обменя автоматично. Той може да доведе също така до допълнителни проверки, например на сметките или други активи, които не са били предмет на автоматичен обмен. В тази връзка достъпът на органите по приходите до информацията и процедурите в рамките на мерките срещу изпирането на пари в Директива 2011/16/ЕС, съответно в ДОПК, е регламентиран общо за целите на административното сътрудничество, така че да могат да бъдат обхванати всички форми на сътрудничество съгласно директивата, съответно ДОПК. Правомощието следва да може да бъде упражнявано и за целите на административното сътрудничество, осъществявано на основание на международните договори, по които Република България е страна (спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси), за да се гарантира качеството на информацията, обменяна с компетентните органи на други държави и юрисдикции на друго основание, но за същите цели. Без достъп на органите по приходите до тази информация не би било възможно ефективното прилагане на Световният стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки по данъчни въпроси, нито обменът на информация на основание на тези международни договори би бил пълноценен. Органите по приходите следва да имат достъп до посочената информация за целите на всички форми и основания за административно сътрудничество, за да увеличат капацитета си за справяне с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.

За транспонирането на Директива (ЕС) 2016/2258 в ДОПК трябва да бъдат предприети спешни мерки с оглед на изключително кратките срокове за това (до 31 декември 2017 г.) и за да се избегне евентуална процедура за нарушение на европейското право срещу страната при забава, особено предвид предстоящото Председателство на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България. Поради тези съображения настоящият законопроект не може да бъде отложен до приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, независимо че проектът предвижда препращане към глави и раздели от ЗМИП.

Предложеният проект на закон няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

Данъчни влизат във всеки МОЛ и търговски обект в София и Югозападна България

Данъчни патрули от ТД на НАП София започват обиколки и проверки във всички търговските обекти в столицата и областите София, Перник, Кюстендил и Благоевград.

Съвместно със служителите от отдел "Оперативни проверки", патрулите ще наблюдават заведения, за които е потвърдено, че има съсредоточаване на голям брой хора, а отчетените ниски обороти будят съмнение. Засилено присъствие на органи по приходите ще има в МОЛ-овете и големите търговски центрове на територията на ТД на НАП София.

След обследване на риска в такива обекти ще бъдат възлагани ревизии на фирмите и физическите лица свързани с тях. Преди седмица инспектори от отдел "Оперативни проверки" в ТД на НАП София наложиха принудителна административна мярка и запечатиха две заведения от голяма верига за хранене заради неиздаване на касова бележка. Собственикът на търговските обекти е отказал съдействие на служителите от НАП, но въпреки това законът е спазен и заведенията ще останат запечатани до един месец. Други четири обекта от същата верига бяха  поставени под наблюдение с постоянно присъствие на органите по приходите в тях. Цялата информация от компютрите, позиционирани в търговските обекти е копирана и се обработва със специализиран софтуер от специално обучени екипи в отдел "Ревизии". Софтуерът позволява  възстановяване, включително и на изтритите записи.

През онлайн връзката е идентифицирана друга голяма популярна верига със заведения за хранене, стопанисваща 11 обекта на територията на ТД на НАП София. Оборотите и начислените и внесени данъци и осигурителни вноски видимо не съответстват на броя на клиентите, които посещават тези заведения. Още днес започват контролни покупки и наблюдения с физическо присъствие на органи по приходите във всеки един от 11-те обекта.

Както вече от НАП София информираха в началото на месец май започнаха масови проверки в търговските обекти в столицата. Завишен контрол за спазването на данъчните изисквания има и при предлагането на стоки и услуги в парковете и местата за отдих. Служителите на ТД София насочват усилията си главно към издаването на касови бележки и отчитането на оборотите, но не  пренебрегват и спазването на осигурителното законодателство. Проверки се извършват съвместно и с инспектори от Фискален контрол по тържища и пазари. Само за месец са направени над 1000 оперативни проверки и са издадени актове за установени административни нарушения. Повече от 100 обекта са запечатани за срок до един месец, като в някои от тях е липсвало фискално устройство.

От НАП напомнят на клиентите, че издаването на касова бележка е задължително и при плащане с дебитна или кредитна карта. Тогава търговците, освен документ от пост-терминала са длъжни да ни издадат и фискален бон. Получаването на фискален бон и неговото съхранение е важно за потребителите, защото упражняването на правата им без този документ би било силно затруднено.

От началото на годината до момента служителите от ТД на НАП София са извършили повече от 8000 проверки в търговски обекти и са издали над 820 акта за установени административни нарушения, за 309 от проверените обекти са предприети принудителни административни мерки, а над 200 са ефективно запечатани за срок до 1 месец.

"Увеличаваме броя на екипите, които извършват оперативни проверки на територията на ТД София и организираме данъчни патрули, които да ги подпомагат. Нарушителите на закона трябва да понесат отговорност за това" съобщи директорът на ТД на НАП София Илиана Христова. Тя допълни, че служителите на НАП се стремят  да подпомагат коректните данъкоплатци и са безкомпромисни към нарушителите. Сигнали за неиздадени касови бележки могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или на имейл infocenter@nra.bg.

Нова е-услуга на НАП за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица

Нова е-услуга "Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период" от НАП

От 3 юли 2017 г. НАП въвежда е-услугата „Справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период“, която може да бъде ползвана с квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички клиенти с разрешен пълен достъп до услугите на НАП, както и от упълномощени лица с КЕП, на които е разрешен пълен достъп до услугите, включени в електронните услуги за „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“.

Справката съдържа информация за издадените и включени в дневниците за продажби за определен данъчен период от регистрираните по ЗДДС лица фактури,  в които идентификаторът на лицето, заявяващо справката, е посочен като получател.

Чрез новата услуга се предоставя възможност за проверка на коректното отразяване от доставчиците на направените от тях покупки, изпълнението на изискването за начисляване на ДДС, осигуряващо възможност за ползване на данъчен кредит по тях, а също така и наличието на отразени продажби, по които лицето не е действителен получател.

Осигуряването на достъп до посочената информация ще създаде условия за засилване на гражданския контрол за спазването на установените от закона задължения за регистрираните по ЗДДС и ще допринесе за намаляването на риска от  злоупотреби и нарушаване на права и законни интереси на гражданите.

Стотици данъчни инспектори започват проверки по Черноморието

Стотици данъчни инспектори съвместно с органите на МВР и Агенция „Митници“ започват лятната контролна кампания по Черноморието. Над 25 000 проверки предстоят от утре до края на туристическия сезон с основен акцент отчитането на обороти и издаване на касови бележки.

За пръв път през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба. Обектите обикновено остават затворени в продължение на 2 седмици след запечатването. НАП отново ще използва дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да открива рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните.

Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, паркинги и други търговски обекти на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки. В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват и инспекторите на „Фискален контрол“.

Сигнали за неиздаване на касови бележки и данъчни нарушения могат да се подават на телефона на НАП 0700 18 700 или по електронна поща на infocenter@nra.bg.

НАП представя в бюлетина си нов и по-приятелски подход при проверки и ревизии

Излезе вторият брой на Бюлетина на НАП - списание, което се разпространява до определен кръг институции, неправителствени организации и представители на бизнеса.

Изданието представя новини, казуси, както и интересна и полезна информация на заинтересованите лица. Бюлетинът може да служи и за барометър на обществените настроения и нагласи към практиките на НАП, като от тук можете да изтеглите
първи и втори брой бюлетина, както и да се запознаете с материала относно новия подход при проверките и ревизиите от страна на НАП.

НАП помага на клиентите си да коригират допуснати грешки

Поводът да започне работа по въвеждане на нов подход в дейността на Национална агенция за приходите са две решения на Съда на Европейския съюз по дела С-138/12 Руседеспред и С-111/14 ГСТ-Сървиз. В тези решения Съдът постановява, че неутралността на данъка върху добавената стойност има предимство пред правните процедури и независимо от обстоятелството, че данъчните задължения са установени с влязъл в сила ревизионен акт, неутралността на данъка следва да бъде възстановена.

Единственото изключение от този принцип е наличието на ДДС злоупотреба, като лицата участващи в подобни сделки не могат изобщо да се позовават на принципа на неутралност.

Това провокира служителите от функции „Методология и обжалване” и „Контрол” в НАП да си зададат няколко важни въпроса: Защо да се събира данък, ако въпреки това данъкоплатецът може да поиска връщането му, позовавайки се на решенията на СЕС? Данъкоплатецът има безусловно право, съгласно чл. 116 от ЗДДС, да извършва корекции на грешно издадени документи. Защо тогава вместо администрацията да начислява правилно данъците, да не го направи самият данъкоплатец? Веднага се очертаха и някои предимства, ако данъкоплатецът сам отстрани допуснати грешки в данъчното третиране на определена доставка. Най-напред и много съществено - когато данъкоплатецът сам отстранява грешките си, може да се избегне ревизионното производство. Ако пък грешката бъде отстранена от самия данъкоплатец в хода на ревизионно производство, това би направило ревизионния акт безспорен.

Всичко това насърчава доброволното спазване на закона и е гъвкаво решение, спрямо конкретния случай и поведението на конкретния данъкоплатец.

Задача на органите по приходите е да запознаят данъкоплатеца с допуснатите от него грешки, да му дадат препоръка доброволно да ги отстрани, включително при необходимост с коригираща декларация. Това следва да става по възможност преди започването на ревизионно производство. Или иначе казано, изборът на производството в рамките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс става важен.

Дори да е възложена ревизия, подходът трябва да остава същият: ревизиращият екип запознава писмено данъкоплатеца с грешките, дава му препоръка да ги отстрани, като, ако данъкоплатецът направи това, отстраняването и декларациите, които е подал, се вземат предвид при издаване на ревизионния акт.

Какво означава това за цялостната работа на Агенцията?

Новият подход, с който ще трябва да се съобразяват всички органи по приходите, когато извършват ревизии по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изисква и ново мислене. Служителите на НАП използват способи за убеждаване, а не за принуждаване. Органите по приходите вече не отиват при данъкоплатеца да „начисляват данъци”, а за да му помогнат правилно да приложи закона, без да загуби правата си, например - правото си на данъчен кредит.

Този подход в дейността на НАП бе въведен с Общо становище на изпълнителния директор от 24.06.2016 г.

Цитат
Становище на изпълнителния директор на НАП № 20-00-125/24.06.2016 г. относно приложение на чл. 72 от ЗДДС при допуснато грешно данъчно третиране
Становището е изцяло съобразено с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд на България. В него се разглежда пространно правото на данъчен кредит, условията за възникването и упражняването му. Най-общо и накратко това са условия по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви (чл. 72 от ЗДДС). Становището всъщност разглежда случая, когато са спазени условията по същество, документът е посочен в дневниците и декларацията в срока, т.е. и времевите условия са спазени, но са нарушени формалните изисквания. Документът е погрешно съставен. Изводът, до който се стига е, че в тези случаи правото на данъчен кредит е налице, но може да бъде упражнено въз основа на коректен документ, когато същият бъде съставен. За тази цел на данъкоплатеца следва да се осигури възможност да анулира грешния и да състави правилния документ.

Това очевидно повишава и насърчава доброволното спазване на закона. Във всяко производство първо се отправя писмена препоръка към данъкоплатеца с посочване на допуснати формални грешки и покана за отстраняването им. Ако грешките бъдат отстранени, правилните документи бъдат издадени и съответните декларации се подадат - правото на данъчен кредит е налице, без значение дали става въпрос за ревизираното лице или за неговия клиент.

Изисква се обаче и правна сигурност. Как да се гарантира единното прилагане на чл. 72 от ЗДДС от всички компетентни служители на НАП, особено ако клиент и доставчик са в различни териториални дирекции на Агенцията? Утвърдена е вътрешна процедура, която органът по приходите, водещ производството, може да задейства, а становището при необходимост се съгласува между дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) по седалище на двете страни по сделката.

В становището са разгледани пространно и най-често допусканите грешки от данъкоплатците при прилагането на ЗДДС. Накратко това са самоначисляване, вместо стандартно облагане и обратно, освободена, вместо облагаема доставка и обратно. Също така, често се греши при консорциумите и третирането на операции между съдружниците - доставка или недоставка. Понякога грешно се определят получателят или доставчикът - съдружникът вместо консорциума и обратно. Случва се и грешно да се определи ставката на данъка.

Данъкоплатецът дължи, обаче, лихви за забава поради закъснялото плащане на коректно определения данък или преждевременно упражняване на правото на данъчен кредит.

В становището е разгледан и случаят на влязъл всила ревизионен акт. Отстраняването на риска от загуба за бюджета е условие за допускане на документиране за осигуряване неутралността на данъка, нарушена в резултат на влязъл в сила ревизионен акт. В тези случаи, за да се допусне корекция, най-общо влезлият в сила ревизионен акт следва да е изпълнен, заплатен.

Що се отнася до въпроса с евентуално административно наказване, в становището е обърнато внимание на новите редакции на чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, където са въведени привилегировани състави на административно нарушение, в случай че данъкоплатецът сам коригира допуснатата от него грешка. Напомня се също, че новите състави са приложими към заварените случаи по силата на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и че следва да се извършва внимателна преценка при определяне на административнонаказател ната отговорност относно наличието на маловажен случай по чл. 28, б. „а” от ЗАНН.

В подкрепа на новия подход са предложени и впоследствие приети, някои промени в закона. Такива са например уреждането на издаване и деклариране на ДДС документи след дерегистрация по ЗДДС. Дава се право на еднократна коригираща декларация, без покана от орган по приходите до 30 септември на текущата година за целите на ЗКПО и ЗДДФЛ.

Макар и становището на изпълнителния директор на НАП да се отнася конкретно до прилагането на ЗДДС, новият подход в работата на приходната агенция е напълно подходящ и приложим за всички видове задължения.

При прилагането на новия подход от органите по приходите данъкоплатецът е партньор, а не опонент и НАП му помага правилно да приложи закона, без да загуби правата си. Естествено, неговото пълно и коректно прилагане изисква време и развитие на нови умения. Важно е обаче търпеливо и стъпка по стъпка той да се въведе реално в практиката. Разумният и най-ефективен начин на събиране на публичните задължения е чрез насърчаване и улесняване на доброволното спазване на закона.

Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой

При плащане с банкова карта също се издава касова бележка

Втората лотария с касови бележки ще започне до два месеца, съобщават от НАП.  В новото издание се предвижда месечните и годишната награда да бъдат парични, а седмичните да бъдат на значително по-висока стойност. Голямата награда в лотарията през тази година ще е 50 000 лв. в брой.


Данните на НАП след края на първата част на играта показват ръст на приходите от преки и косвени данъци и подобрена информираност на обществото. В лотарията бяха регистрирани над 51 милиона касови бележки на стойност над 670 млн. лв.

При плащане на покупка на стока или услуга с банкова карта също се издава касова бележка, напомнят от НАП. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други заместващи парите платежни средства. Касова бележка не се издава само, ако за услугата или стоката се плаща по банков път.

Важно е клиентите да изискват и пазят своите касови бележки, тъй като по този начин те гарантират своите потребителски права и осъществяват граждански контрол върху дейността на търговците. Фискалните бонове могат да послужат също и за участие в Лотарията на НАП с касови бележки.

НАП връчва документи по електронен път

От днес в портала за е-услуги на НАП е достъпна нова електронна услуга за връчване на документи по електронен път – "Връчване на документи". 

Чрез нея клиентите на приходната агенция ще имат възможност да получават електронни документи, издадени от служителите на НАП.




Достъпът до електронната услуга имат физически лица и юридически лица, които:
  • притежават квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице с право на пълен достъп до е-услугите на НАП;
  • притежават КЕП на упълномощено лице с пълен достъп до групата услуги "Връчване на документи".

Чрез новата е-услуга органите по приходите могат да връчват актове за прихващане и възстановяване на данъци, запорни съобщения, искания за представяне на документи и др.

Физическите лица вече могат да правят онлайн справка за извънтрудовите им доходи

От днес функционира новата електронна услуга на НАП - „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“. Тя е достъпна, както с ПИК, така и с електронен подпис.

Новата услуга дава възможност на физическите лица да проверяват дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи, различни от тези по трудов договор, като например хонорари. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и удържан данък. Така с помощта на е-справката физическите лица ще могат коректно да отразяват изплатените им доходи в годишната си данъчна декларация.

От НАП обръщат внимание, че ако потребителите на услугата установят, че са допуснали грешка във вече подадената декларация за облагане на доходите от 2016 г., те имат възможност да я поправят. Това става с подаването на еднократна коригираща декларация в срок до 30 септември 2017 г.

Новата услуга на НАП засилва гражданския контрол по спазването на установените от данъчните закони задължения. Електронната справка допринася също и за намаляване на риска от злоупотреби и нарушаване на правата и интересите на гражданите.

Проект за промени в ДОПК срещу прехвърлянето на фирми заради данъчни задължения

Министерски съвет внесе проект за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага НАП да може да търси дължими данъци и осигуровки и от бивши акционери и съдружници.

Предлага се отговорност за неплатени данъци и осигуровки да носят мажоритарните собственици и съдружници към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. Те ще отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.

Като мотив за промените от финансовото министерство изтъкват, че при ревизионните производства са налице значителен брой случаи на ангажиране на отговорност на лица, които не са притежавали съответното качество на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник към момента на възникване на задълженията на дружеството. Тоест компанията е била прехвърлена преди ангажирането на отговорност.

С цел избягване на често срещани случаи в практиката, в които миноритарните собственици на капитала извършват поредица от сделки, с които променят собствеността на дружествата и в резултат на това избягват процедурата по обявяване в несъстоятелност, е предвидена отговорност за същите в случаите, в които едновременно или последователно, в период, не по-дълъг от три месеца, прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято сума представлява мажоритарен дял от капитала. Предложеният срок от 3 месеца, в рамките на които могат да бъдат извършени горепосочените действия, е обвързан с предвидения в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок за извършване на ревизията и е с оглед на гарантиране на бързина и ефективност на производствата за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.

Другата нова хипотеза е свързана с мажоритарни съдружници и акционери, които са разпоредили действията по намаляване на имуществото, като отговорността не се отнася за тези от тях, които са гласували против увреждащите предприятието сделки, както и ако са получили скрито разпределение на печалбата (дивидент) и това обстоятелство не е декларирано в данъчните декларации.

Анализът на съдебните решения, постановени по жалби срещу ревизионни актове по чл. 19 от ДОПК, показва, че един от най-съществените пропуски и съответно основание за отмяна на ревизионни актове е свързан с обосноваването на субективната страна на извършваните действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения. В тази връзка във всички алинеи е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица.

С оглед на масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, с измененията се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 19 от ДОПК, в която понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство.

Включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл. 19 дава възможност на органите по приходите да образуват производство за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.

Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност по чл. 19 от ДОПК, като в този кръг се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност, както и собствениците на капитала.

Предлага се въвеждане на отговорност и на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице (чл. 609 от Търговския закон). Скритото съучастие е правна фигура от облигационното и търговското право, при наличието на което правните действия, извършени от привиден участник в правоотношението, имат правни ефекти по отношение на скрития такъв. Аналогичен нормативен подход е възприет в разпоредбата на чл. 609 от Търговския закон. Приложима е в случаите, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник-търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник.

Текст на предложените изменения и допълнения в чл. 19 от ДОПК

Цитат
„Отговорност на трето лице

Чл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2,  както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност, носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 в случаите, в които недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на гласувалите против.

(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.

(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период, не по-дълъг от 3 месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Тази алинея не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.

(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.

(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото освен ако скритото разпределение е декларирано.

(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.

(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до шест месеца от приключване на производството.“